Отиди на
Форум "Наука"
Monarh

Историята разказва чрез фотоархива на Тодор Славчев

Recommended Posts

Историята разказва чрез фотоархива на Тодор Славчев

публикувано на 21.02.17 в 09:05
Spoiler

 

 

c9c0848fcc9af18391e474c8cd8a3f4a.jpg
Тодор Славчев, 1985 година

Фотографиите на Тодор Славчев са разнолики като живота, запазили за поколенията образите на политици, спортисти, хора на изкуството и на селския труд. Тук са снимките на писателите Елин Пелин, Димитър Димов, Димитър Талев, американеца Ърскин Колдуел, художника Владимир Димитров-Майстора, създателя на градоустройствения план на София - немския архитект Адолф Мусман, цар Борис III и много други.

Владимир Димитров-Майстора

Владимир Димитров-Майстора


Фотожурналистът, роден през 1900 г., работи активно между 1930 г. и 1991 г., т. е. почти до смъртта си през 1992 г. За архива на Тодор Славчев се грижи внучката му Яна Узунова, сама, без подкрепа от държавата. Фотосите могат да се видят на създадения от нея сайт http://photoarhiv-todorslavchev.com/. Архивът ме завладя в най-хубавия смисъл на думата, е категорична Яна и допълва, че той има огромна познавателна стойност:

Темите са различни. Те вървят успоредно с житейския път на автора. Има и една много приятна човешка страна на нещата, защото дядо ми много е обичал да снима човешки лица, образи, излъчване, очи, труда на хората, настроенията им, състоянията им.

Част от създаденото през 30-40-те години на ХХ век е унищожено при бомбардировките на София на 30 март 1944 г. Другата част е съхранена:

Например останали са снимки от Македония. През 1941 г., когато България поема административното управление на Македония, дядо ми заминава за там и остава няколко месеца. Намерих лентите оттогава. Обратната връзка със зрителите е много ценна за мен. Когато публикувах в социалните мрежи снимките от Македония, страшно много хора ми писаха, харесваха ги, споделяха ги. Те донесоха голяма радост. Примерно, снимките от старо Кратово много се харесаха на македонците, защото те видяха града си такъв, какъвто е изглеждал преди 70 години, разказва Яна.

През 1945 г., през втората фаза на Втората световна война, Славчев е фотокореспондент в Унгария. Спомените му от този период, и по-конкретно за пренасянето на неговата фотолаборатория на фронта, се пазят в Златния фонд на БНР:

Отечествената война. Едни участваха в нея с пушка в ръка, писатели и журналисти - с перо, аз и моите колеги-доброволци - военни фотокореспонденти и кинооператори, с фотоапарати и кинокамери. Нареждането на командира на Първа българска армия Щерю Атанасов и ген. Фердинанд Козовски беше: към щаба на армията трябва да бъде образувана фотолаборатория. Аз предложих да пренеса от София личната си фотолаборатория. Тръгнах. На военното летище в Сигетвар, Унгария, сварих освен авиатора един майор от югославската армия. Самолетът беше двуместен, така че един от двамата трябваше да яхне другия. В София опаковах увеличителния апарат, вани, хартия, химикали, както и циклостил за фронтовия вестник, си спомня Тодор Славчев. Когато от София се качва на самолета обратно за фронта:

Посрещане на Парашутната дружина, ноември,1944 г.
Посрещане на Парашутната дружина, ноември,1944 г.

Сместихме фотолабораторията и циклостила. До отлитането имаше малко време. Фоторепортерското око трае ли? На друг самолет товареха софийски вестници. Встрани чакаха чувалчета с писма и колети за фронта. Снимките доказват, че не съм стоял със скръстени ръце.

Що се отнася до историите, които се крият зад снимките, Яна си спомня:

Дядо ми малко е споделял.Но ми е разказвал, че между Търново и Арбанаси преди войната, в края на 30-те години на ХХ век, е имало една баба, която насред пътя на един камък правела кафе на пътниците. Дядо ми е снимал този момент. Това е нещо дребно, но в същото време трогателно, защото днес не можем да видим такава сцена.

Баба Елена вари кафе на пътниците, 1940 г.

Баба Елена вари кафе на пътниците, 1940 г.

В архива на Тодор Славчев се съхраняват и много други ценни кадри – от 9 септември, "народния съд", Града на истината през 1990 г. Неговите снимки отразяват и историята на българското радио:

Първото радиоизлъчване от Черни връх, 1940 г.

Първото радиоизлъчване от Черни връх, 1940 г.


Има една лента от юли 1940 г. На нея е първото излъчване на радиото от Черни връх. Там са говорителите, актьори, непознати лица. Трудно е да се идентифицират, защото са минали много години и почти не са останали живи свидетели на онова време. Но аз се старая да науча кои са. Много хора – познати и непознати, ми помагат в идентифицирането на лицата, – разказва в интервюто си за Радио България Яна Узунова, която се е заела с нелеката задача да съхрани за поколенията мигове от нашата история – уникалния архив на фотожурналиста Тодор Славчев.

 

       b1980d1b4b9464796a2c37cc247bf5f2.jpg   

 

     9ed8474de602c35d60a210fc17cb65a0.jpg

  •  
  • ee84100e1c01e97094c7b500b9226502.jpg
  •  
  • 96f36ab4f6869c5edd688c167e0869ef.jpg
  •  
  • db1458272bece045ee17bcaaf1081698.jpg
  •  
  • c242dcb58d2d67da438262d0d8a5f595.jpg
  •  
  • ba0a0fb7218c24a003670a06b1402748.jpg
  •  
  • e704fbb78c22b3e3a63053d008c09241.jpg
  •  
  • dde3b5e52f6ad36042aac2ef372d7679.jpg
 
 
Редактирано от Monarh

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...