Отиди на
Форум "Наука"

Най-великата социалистическа лъжа на XXI век


Recommended Posts

  • Потребител

 

Каролев: Най-великата социалистическа лъжа на XXI век

 
 
self_deception_by_xetobyte-d60fh8a-600x3
 
 
 

 

През последните няколко години общественото мнение в света масово се обработва от комунисти, социалисти и популисти, че принципите на свободната гражданска и стопанска инициатива в САЩ и Европа са виновни за икономическата криза и те трябва да бъдат обуздани от благородни и всезнаещи политици, които да „оправят нещата“. (Последният нескопосан опит за това е материалът на журналиста с откровено леви политически убеждения Петър Волгин, публикуван в OFFNews на 15 май.)
Вече шест години такова оправяне на нещата и повсеместно засилване на политическата интервенция в Европа и САЩ не доведоха до нищо добро. В САЩ има поредния надут финансов балон с мижав икономически растеж, а в Европа сме в рецесия с двойно дъно, де факто депресия.
Но желанието за прехвърляне на още власт в ръцете на политиците не стихва. Хиляди, ужким, независими организации, медии и журналисти продължават да убеждават как митичната ламя неолиберализъм е виновна за всичко и благородните политици ще я преборят, стига да им дадем още власт и пари в ръцете. Дали това, обаче, е вярно?
Откъде идва терминът неолиберализъм?
Терминът неолиберализъм е измислен от немския социолог и икономист Александър Рюстов през 30-те години на миналия век. Но имал ли е предвид Рюстов именно върховенство на частната собственост, оттегляне на политиците от стопанските взаимоотношения и ограничаване на тяхната власт единствено до запазване на сигурността и правораздаване? Нека видим какво пише самият Рюстов.
През 1932 година Рюстов изнася реч пред Асоциацията за социални политики в Германия. В нея той твърди, че икономическата криза от неговото време е “хаос на плуралистична, хищническа икономика” и “провал на икономическия либерализъм”. Рюстов настоява, че е нужна “силна държава, държава над икономиката”. Две десетилетия по-късно в книгата си, озаглавена „Провалът на икономическия либерализъм“, самият Рюстов пише следното:
Ние, неолибералите, сме съгласни с марксистите и социалистите в убеждението, че капитализмът е несъстоятелен и трябва да бъде отхвърлен. Ние също вярваме, че тяхното доказателство, че пресиленият капитализъм довежда до колективизъм е вярно и съществено откритие на техния водач (Маркс).
Въпреки това Рюстов и сподвижниците му неолиберали са против колективисткото общество на марксистите и плановата икономика. Те се обявяват за Трети път, който е между либералното общество, издигнало на пиадестал свободната гражданска и стопанска инициатива, и марксисткото колективистко общество.
Рюстов, всъщност, се съгласява, че пазарите работят добре при свободна конкуренция, но критикува Адам Смит за неговата крайна реторика срещу политиците. Рюстов и сподвижниците му неолиберали твърдят, че свободните пазари дегенерират в монополи, които водят до ерозия на капитализма.
Третият път на Рюстов
Третият път на Рюстов може да бъде описан като днешната социалдемокрация. Смесената икономика, която той предлага, е на светлинни години от либералното общество, описвано от класическите либерали, в което политическата власт се ограничава (най-много) до полиция, армия и съд. Рюстов комбинира елементи на социалния романтизъм, характерен за много социалисти от неговия период, със собствената му критика към абсолютната власт на политиците и колективисткото общество.
В есето си „Между капитализма и комунизма“ Рюстов пише:
Стриктна държавна пазарна полиция във всяка част на икономическата активност, към която са валидни пазарните свободи и закони, за да осигури честна конкуренция и да отстрани възпрепятстваща конкуренция насочена към пазарните другари.
В този цитат лесно се виждат елементите на класическия либерализъм, в който държавата трябва да отстрани всички елементи на принуда и насилие, както и тези на социализма, където политиците вече се изявяват като рефери, отсъждайки кое е „добро“ и кое е „лошо“ от пиадестала си на „всезнаещи” същества.
Други предложения на Рюстов са прогресивно корпоративно облагане, което да направи нарастването на фирмите трудно и нежелано от самите им собственици. Рюстов дори предлага научните открития, реализирани от големите компании да бъдат прехвърляни безплатно на по-малки конкуренти под политическа принуда.
Още по-шокиращи спрямо това, което днешните журналисти разбират под “неолиберализъм”, са идеите на Рюстов за държавната собственост и директната намеса в стопанската дейност. Според него, държавата би трябвало да има монопол във всички сектори, които политиците сметнат за стратегически и съответно те трябва да бъдат национализирани – жп превоз, електроснабдяване, военна промишленост и други.
Въпреки че Рюстов се обявява против минималната заплата, той пропагандира огромен данък наследство. През 1958 година Рюстов пише, че „нашият неолиберализъм се различава от палео-либерализма като не свежда всичко до икономически въпрос. Точно обратното, ние вярваме, че икономическите въпроси трябва да бъдат подчинени на над икономически въпроси“.
Самият термин неолиберализъм се ражда на конференция в Париж през август 1938, когато 25 интелектуалци се съгласяват, че е важно да се намери среден път между провалилия се класически лайсе-феър либерализъм и колективизма и след дебати дали да нарекат новото движение позитивен либерализъм или социален либерализъм се спират на неолиберализъм.
Неолиберализмът на практика
През цялото време на тази конфренция Хайек и Мизес гледат като гръмнати що за глупости се случват. Например Мизес през цялото време критикува Рюстов, че почти всички монополи към онзи момент са създадени от политиците със закони, а не са продукт на свободни пазарни отношения. Гласът му остава нечут, пък и вероятно самият той се е изнервил и си е тръгнал.
През следващите години избухва война между неолиберала Рюстов и класическия либерал Мизес. В най-значимата си книга, „Човешкото действие” Мизес подлага на унищожителна критика, подкрепена с ясни логични и научно обосновани аргументи, идеята за неолиберализма и Трети път между класическия либерализъм и колективизма.
Втората световна война слага пауза на този спор, но той продължава в Швейцария през 1948 година, когато Мизес нахлува на сбирка на неолиберали, заявявайки: „Вие всички сте купчина социалисти“.
По-късно Лудвиг Ерхард се присъединява към неолибералите и имплементира част от техните идеи в Западна Германия. Като изключим един анти-тръстов закон, Ерхард прилага предимно мерки, които са общи между класическия либерализъм и неолиберализма. И макар че се обявява за неолиберал, политиките, които Ерхард води, го определят до голяма степен като класически либерал.
Последвалият икономически бум, обаче, бързо замъглява първопричината – класическите либерални политики – и вливащите се необятни данъчни приходи дават лостове на други немски политици и синдикатите да упражнят натиск върху Ерхард и той да промени концепцията си за класическа либерална държава и да приложи мерки, които водят до създаването на социалната пазарна икономика в Германия (нищо повече от класически либерални принципи с компромисни социалистически несъвършенства).
С раждането на термина социална пазарна икономика неолиберализмът бива забравен тотално, а извън Германия и Централна Европа класическият либерализъм изживява ренесанс.
Какво стана през 2008 и 2009 г.?
Днешните икономически трудности са плод на две кризи – колапса на ипотечния пазар в САЩ (2008) и европейската дългова криза (2009).
Колапсът на ипотечния пазар в САЩ е в съществена степен предизвикан от десетилетни политически интервенции чрез квази държавни банки като Фани Мей и Фреди Мак, монетарната политика на американската централна банка Федерален резерв и законодателни актове като CRA.
Манипулираните от политиците лихви създават „лесни“ и „евтини“ пари, които квази държавните банки насочват към ипотечното кредитиране (тези квази държавни банки финансират около 70% от целия ипотечен пазар), след това създават т.н. морален риск чрез парадигма, в която частните банки печелят не от изплащането на ипотечния кредит, а от препродажбата му на тези квази държавни банки. Това стимулира раздаването на кредити на неплатежоспособни получатели, а законодателни актове като CRA подсигуряват, че именно тези неплатежоспособни получатели ще продължат да получават кредити на ниски лихви. С други думи, това е една гигантска схема за купуване на гласове и временен икономически бум на политически стероиди.
Абсолютно същата схема е и европейската социална държава, където политиците, теглейки заеми на гърба на данъкоплатците, раздават тези пари на зависими от бюджета социални групи, купувайки техните гласове по абсолютно законен начин.
Време да изровим скелета от гардероба
Когато тези два, надути от политиците (разбира се, с готовността на банкерите за съучастие), балона се спукаха, самите политици бяха в привиден импас. От една страна, те бяха виновни за кризата. От друга – идваха избори, които трябваше да се спечелят, за да има още рушвети, власт и сладки политически облаги.
Имайки почти необятен финансов и властови ресурс, политиците в САЩ и някои европейски държави измислиха гениална схема за прехвърляне на отговорността и оседлаване на новия бял кон. Въпреки че политиците са измислили тези схеми, те са, де факто, абсолютно законни. Но докато политиците са варели ракията (по нашенски), банкерите са я раздавали и пиели в заведението; т.е. те са на устата на топа.
Американските политици бързо постигнаха съгласие с американските банкери последните да си затворят устата за политическата намеса, а срещу това да получат щедри спасителни пакети от парите на данъкоплатеца, държавния бюджет и централните банки. Банкерите радостно прегърнаха поредната оферта за взаимно изгодна сделка и поеха на свой гръб цялата вина.
От гардероба се извади десетилетно забравеният термин „неолиберализъм“ и веднага се натовари с целия негативизъм на света. Чрез масивен политически PR политическата първопричина за кризата се замаза и в главите на избирателите се наби разбирането, че частните банкери и липса на политическа интервенция и контрол (точно обратното на случилото се реално) е причината за финансовия колапс.
Този PR се осъществи чрез огромна мрежа медии, привидно независими организации, икономисти и журналисти, които са близки до демократическата партия в САЩ (въпреки че вероятно и републиканците са се съгласили охотно да си мълчат) и до социалдемократичните партии в Западна Европа.
Политиците яхнаха белия кон – пред обществото вече банкерите и пазарите са виновни, всеки противник на неолиберализма, изгубил всякаква връзка с първоначалното си значение, е герой, а така нужните политически интервенции изискват нов политик-месия. Той идва в лицето на Обама в САЩ, а във Франция – на Оланд.
Големият парадокс
Историческата ирония е, че финансовата криза през 2008 и 2009 е причинена от брутална политическа намеса в пазарните отношения, каквато е предлагана от неолибералите и Рюстов през 30-те години. Разбира се, целта на осъществилите тази намеса политици в края на XX и първото десетилетие на XXI в. не е била благородно да регулират пазарите, за да не се създадат монополи, а просто да осигурят политическо одобрение за себе си. След като схемата им се проваля в САЩ (и подобна схема рухва иронично по същото време в Европа), те инициират PR кампания, подкрепена от привидно независими медии, икономисти и журналисти, с която да обвинят класическия либерализъм, който, де факто, е точно противоположния на каквото е прилагано, за провала. Лепват на така и несъстоялия се класически либерализъм етикета „неолиберализъм“, който, парадоксално, означава точно обратното и по своето естество е идентичен именно с провалилите се практики на политически интервенции. Политиците нямат мотив да си признаят грешката – така ще загубят власт. Нямат и мотив да се върнат към принципите на класическия либерализъм, който винаги в историята е водил до силен и устойчив икономически растеж, защото това би означавало ограничаване на собствената им власт и правомощия. Съответно, те правят поредната гигантска лъжа и целенасочено убеждават избирателите, че е нужно да се гаси пожарът (причинен от политическа интервенция) с огън (още политическа интервенция). Резултатите вече ги знаем – 6 години безизходица, болезнено икономическо възстановяване в САЩ с огромна опасност от нов колапс на надутия от ФЕД балон на фондовите пазари и рецесия с двойно дъно в Европа.
Историята е категорична
Политиците манипулираха умно, но брутално, свободните стопански отношения в ипотечния пазар в САЩ и граждански такива в Европа, което доведе до най-голямата икономическа криза след Втората световна война. Същите тези политици прехвърлиха вината на свободния пазар, т.е. свободните потребители и предприемачи, за да оправдаят пред избирателите още от същото – политически интервенции и концентрация на власт и пари в политически ръце. За тази цел бе извадено чучелото неолиберализъм, чието значение бе подменено и отъждествено с така и несъстоялия се класически либерализъм. PR кампанията успя в доста страни и избирателите бяха излъгани – политиците си присвоиха още повече власт и пари, за да продължат да се правят на месии. Но икономическите им политики на още регулации и държавна намеса се провалят – последното доказателство е Франция, където бе обявено точно на годишнината от управлението на Оланд, че Франция е в рецесия.
В България го направихме, но скоро и на Запад ще разберат, че хладилникът винаги побеждава телевизора. Колкото и добре платен и красиво пишещ и думащ да е последният. А смешното в цялата история е, че разбиранията на българските (и не само) леви журналисти и икономисти се вписват на 100% в оригиналното значение на неолиберализма според Рюстов и през цялото време те критикуват и дори нагрубяват сами себе си.


Alexander Rüstow, ‘Freie Wirtschaft—starker Staat. Die staatspolitischen Voraussetzungen des wirtschaftlichen Liberalismus,’ in Franz Boese (ed.), Deutschland und die Weltkrise (Dresden: Schriften des Vereins für Sozialpolitik, vol. 187), 62–69.
Alexander Rüstow, ‘Zwischen Kapitalismus und Kommunismus,’ in Nils Goldschmidt and Michael Wohlgemuth (ed.), Grundtexte zur Freiburger Tradition der Ordnungsökonomik (Tübingen, 2008), 423–448.
Hartwich, M. O. “Neoliberalism: the genesis of a political swearword”, CIS Occasional Paper 114, The Centre for Independent Studies (CIS)
Ludwig von Mises, Human Action, 4th ed. (San Francisco, 1996), 723–724.
R.M. Hartwell, A History of The Mont Pelerin Society, The Freeman, Foundation for Economic Education, 1996

http://karolev.com/каролев-най-великата-социалистическ/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Frujin Assen said:

Този е истински "пазарен фундаменталист", още като му му видя името и ми се сгажда.

На Германия  мислиш е икономиката? (Много ви е наплашила соцком-пропагандата с този пазар, не се ли отърватхте вече от предразсъдъците и шубето)

Икономиката на Германия е пазарна Фружко ("социална пазарна не значи "социал-демократическа" или комунистическа). Проблемите в тази икономика започват когато политиците започнат да се месят в пазара..

Идеята че политиците, партиите и чиновниците са някакви благородни и мъдри рицари е нищо повече от една голяма пропаганда промивка и розов балон, на който народът кълве. (Така са заложени нещата в софтуера на ума ни, и не само на нас българите, а и на европейците, идеята да няма "държава" е просто неприемлива, банирана) В пропагандата "политиците, партиите и чиновниците" са заместени с лъскавото "държава" и всичко си идва на мястото.

Когато месещите се в пазара политици, партии и чиновници направят голям фал и изсерат някое говно (като ипотечния балон в САЩ и банковата криза в ЕС, които са тяхно дело), първото нещо е да обвинят лошия пазар и лошите банки.. (много ясно, че те няма да признаят провала си и собствената си вина, след като народът е долен с обяснението). Политиците от своя страна отново искат повече пари и власт, уж да оправят лошия пазар, отново им се дават пари и власт, и така шарановъдството продължава и просперира..

Та не подцвенявайте пазарните джихадисти и фундаменталисти - те не са ви врагове, а са най-големите ваши защитници от своеволята и говната и преебаването от "държавата" (от политиците, партиите и чиновниците) и са най-големите патриоти и радетели за просперираща държава и нация.

/Да "държавата" ще ви убеждава как не можете без нея, ама всъщност ние съществуваме въпреки нея : Не държавата плаща пенсиите ни, а самите ние си ги плащаме, Не държавата плаща за образование или здравеопазване ами ние си ги плащаме от от нашия джоб. Защо политиците да разполагат с парите ни както те си искат, без да има се държи сметка? Без бой ли си давате гъзовете?.

(Много сте лесни бе, да взема да стана и аз един политик от БСП и аз да намажа:)?/

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Единият от стълбоветете на социлно ориентираната пазарна икономика (евро-пазарната икономика) че държавата трябва да има роля и място за това за да осигурява (1) честната конкуренция на пазара и (2) да премахва монополите и картелите

Това тъпите комуно-тоталитар-социалисти,  техните привърженици с ниска или липсваща иномическа култура /за съжаление при тях има и учени-не визирам само Калчо, доста мои приятели от БАН са същите/, и пребоядисалите се десни, не го знаят и разбират, /какво остава за напълно безпросветните и търсещите най-простите обяснения нацита, който не разбират нещо по сложно от забрадки/, 
и затова се стига до провалът "Белене" (БЕХ е монопол), до КТБ (фаворизирана от властта банка на олигарх), та и до най-простички и банални неща като тези:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/08/2931389_kzk_v_magazinite_ne_moje_da_ima_fiksiran_procent/?ref=cheteno24

Втория стълб са социалните допълнения и гаранции

Вторият стълб всеки разбира какво е, проблемът е че почти никои не разбира първия стълб, а без първия от стълбовете социалната пазарна икономика е мисия невъзможна (Тя става антисоцилана и антипазарна заради монополите, картелите и олигарсите, който разяждват социалната тъкан на икономиката и обществото)

-----------------------------

Така ще е караме, докато народът не поиска друго 

/Когато народът иска нещо то го получава.Примери:

- народът искаше да падне член 1 на комунистическата конституция, излизаше на площадите, членът падна и беше възможна смяната на тоталитарния режим  
-народът искаше да влезе в ЕС , е взлезохме а това не беше лесно дело, и не стана за една година, а отне цели 7 години! общонародна работа/ 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3/11/2017 at 20:07, kall said:

Отново дясно-либертариански екстремизъм във форума...

Май те няма в час в социалните науки? Или и ти като вашата менторка не четеш, само пишеш каквото ти дойде на ума? 

Та този път не правиш разлика разлика между център, център-дясно, център-ляво (социлноориентираната пазарна икономика се намира там) и ляво ("третия път" или пък "комунизъм")..

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, nik1 said:

Май те няма в час в социалните науки? Или и ти като вашата менторка не четеш, само пишеш каквото ти дойде на ума? 

Та този път не правиш разлика разлика между център, център-дясно, център-ляво (социлноориентираната пазарна икономика се намира там) и ляво ("третия път" или пък "комунизъм")..

 

Просто отбелязах очевиден факт :-) Коя ми е менторка, че аз не си спомням да съм имал ментори някога изобщо? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мнения Daily - Не пазарът, а беззаконието ражда необясними богатства

И още: Кафявите "медии" - без граница; Реформи вече са възможни въпреки главния прокурор

 
През последните години стана модерно да се поставя знак на равенство между усещането за несправедливост и дискусията за подоходното неравенство, което почти автоматично хвърля вината върху свободния пазар. Няма по-добро доказателство, че тази теза е погрешна, от българската действителност.

В допитването на НСИ за т.нар. благополучие силно впечатление прави, от една страна, открояването на ясна връзка между доходите и щастието в българското общество, а от друга - масовото усещане за несправедливост. И бедни, и богати са категорични, че обществото ни не е справедливо. Как две групи, чиито доходи се разминават 7 пъти (най-богатите и най-бедните 20% от домакинствата), споделят общо усещане за несправедливост?

Отговорът до голяма степен се крие в това доколко под "неравенство" разбираме неравенство пред закона или неравенство в "богатството". И не просто в делението между двете, а във въпроса до каква степен липсата на върховенство на закона води до изкривявания в богатството.

Именно този въпрос е обединителната нишка в обществото. Усещането за дълбока несправедливост у нас не се крие в доходната пропаст между висшистите и тези с основно образование, нито в разликата между заетите в големия град и безработните в малкото населено място. Гневът, който се свързва с подоходното неравенство, е на практика гняв към необяснимото богатство. То не е присъщо на свободните пазари, а е ясен признак за това, което наричаме клиентелизъм. Според Речника на новите думи в българския език "Порочно явление в управленската политика и политическия живот, свързано с покровителстване, толериране от хора с държавна или политическа власт на определени лица, ползващи се с материални или други облаги вследствие от това."

Необяснимото богатство у нас, което поражда и усещането за несправедливост, не е продукт на пазара, а на неговата липса. Нещо повече, необяснимото богатство на едни често означава пречки пред развитието на всички останали. В международните изследвания - било за конкурентоспособност или за икономическа свобода, страната ни получава изключително ниска оценка за работата на институциите и върховенството на закона, с което силно се различава от развитите западни общества. Това говори за обвързване на политика и бизнес, за повсеместна корупция, за привилегии, за пречки и липса на състезание. Това не са характеристики на свободния пазар.
 
Всъщност, ако се вгледаме в най-големите социални бомби от последните години, то неизбежно ще се натъкнем на държавата и нейната клиентела - срутването на банката на властта, корупцията и дълговете в енергетиката, нефункциониращото държавно здравеопазване, социалистическия железопътен транспорт, опорочените поръчки за разходване на публичен ресурс, в т.ч. пристрастяването към усвояването на еврофондове. Да търсим отговор на тези проблеми с прогресивно облагане и помпане на преразпределението, тоест с още държава, би било глупаво - това само би подсигурило още клиентела. 
Водещият мотив на клиентелата е сляпото заклеймяване на пазара и настройването на фискалните илюзии - политическата намеса във всеки частен проблем и съответно раздуването на дефицитите. Фалшът на този мотив донесе донякъде неочаквани резултати - устойчива криза в модела на клиентелизма. 
 
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2016/02/28/2713737_mneniia_daily_-_ne_pazarut_a_bezzakonieto_rajda/?

Усилващият се обществен натиск не за харчове, а за промени в съдебната система и борба с корупцията по високите етажи на властта е признак за промяна, която излиза далеч отвъд празните приказки за лошия пазар.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 03 Март 2017 г. at 11:47, nik1 said:

 

Каролев: Най-великата социалистическа лъжа на XXI век

 
 
self_deception_by_xetobyte-d60fh8a-600x3
 

През последните няколко години общественото мнение в света масово се обработва от комунисти, социалисти и популисти, че принципите на свободната гражданска и стопанска инициатива в САЩ и Европа са виновни за икономическата криза и те трябва да бъдат обуздани от благородни и всезнаещи политици, които да „оправят нещата“. (Последният нескопосан опит за това е материалът на журналиста с откровено леви политически убеждения Петър Волгин, публикуван в OFFNews на 15 май.)
 ..................................
В България го направихме, но скоро и на Запад ще разберат, че хладилникът винаги побеждава телевизора. Колкото и добре платен и красиво пишещ и думащ да е последният. А смешното в цялата история е, че разбиранията на българските (и не само) леви журналисти и икономисти се вписват на 100% в оригиналното значение на неолиберализма според Рюстов и през цялото време те критикуват и дори нагрубяват сами себе си.

http://karolev.com/каролев-най-великата-социалистическ/

Петър Волгин ми е неприятен като човек, затова не го чета. Но Владимир Каролев е написал невероятни глупости в статията, публикувана в болга му, под заглавие: "Най-великата социалистическа лъжа на 21 век."

Защо смятам, че Каролев е написал глупости:

1. Написаното няма никакво отношение към драмата или по-скоро към трагедията на българската икономика. Авторът говори за "надутия балон" на вторичния пазар на недвижими имоти в САЩ и за банковата криза на ипотечния пазар в страна, като че ли г-н Петров от "Подуене" само недвижими имоти в САЩ пазарува или пък кака Гинка от "Лагера" е собственик на половината акции на "Джей Пи Морган". Това са си откровени идиотщини. Нали така?

2. Всички икономисти знаят кой е Лудвиг Ерхард и какво е направил той за Германия след Втората световна война. При това в детайли! Няма никаква необходимост или практическа полза г-н Владимир Каролев да ни изяснява дали Лудвиг Ерхард бил "либерал", "неолиберал" или "класически либерал". Въобще всичкото това бълване на термини като либерали, неолиберали, социалисти и класически либерали много ми напомня на старите безсмислени учебници по "Политическа икономия" на социализма или комунистическите читанки по "Стопанска история", които г-н Каролев със сигурност е изучавал в икономическия институт "Карл Маркс" в началото на 80-те години, при баща си - ст. н. с. в това заведение.  

3. Последният абзац леко ме смути и дори се усъмних дали съм разбрал г-н Владимир Каролев правилно. Изглежда, че Каролев дава за пример на западните държави българския икономически модел и неговите невероятни успехи. Иначе не става ясно какво сме "направили" ние в България, което скоро и на Запад щели да проумеят и вероятно, ще последват челния ни опит.  С една дума - дивотии.

Като говорим за практическа полза от подобни писания, тя очевидно е нулева. Но пък се сетих за един съвет на "икономиста" г-н Каролев, който може да бъде отнесен в графата "практически". Преди около 4 години г-н Каролев посетил веригата за бързо хранене "Хепи". Вероятно облечените с къси полички сервитьорки не са били достатъчно отзивчиви към възрастния чичко, затова малко след това Каролев се разрази в пресата със следния "икономически съвет":

"Ако бях собственик на "Хепи" щях да уволня 70% от персонала, а на останалите 30% щях да вдигна заплатите 3 пъти." Красив ум, нали?

Интересно дали собственикът на "Хепи" известният бизнесмен, живеещ в Швейцария, Младен Михалев (Маджо) е обърнал внимание на този безценен икономически съвет на Каролев?

Като стана дума за Швейцария и за уволнения, синът и дъщерята на г-н Каролев никога няма да работят в "Хепи" и никога няма да ги уволнят или да им "повишат" заплатата. Единият е в Лондон, където градял "финансова кариера" (на гише в банков офис, но все е по-добре от "Хепи" на Маджо в България), а другата - в Париж.

Защо децата на г-н Владимир Каролев не работят в България, в условията на българската икономика, която баща им дава за пример на провалилия се Запад?

Странен въпрос. Едва ли ще получим отговор. Поне не и от този "икономист".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Doncho Peev said:

1. Написаното няма никакво отношение към драмата или по-скоро към трагедията на българската икономика. Авторът говори за "надутия балон" на вторичния пазар на недвижими имоти в САЩ и за банковата криза на ипотечния пазар в страна, като че ли г-н Петров от "Подуене" само недвижими имоти в САЩ пазарува или пък кака Гинка от "Лагера" е собственик на половината акции на "Джей Пи Морган".

Къде господин Каролев е написал че това има връзка с българската действителност?  Някъде споменава ли се България?

 

Преди 2 часа, Doncho Peev said:

2. Всички икономисти знаят кой е Лудвиг Ерхард и какво е направил той за Германия след Втората световна война. При това в детайли! Няма никаква необходимост или практическа полза г-н Владимир Каролев да ни изяснява дали Лудвиг Ерхард бил "либерал", "неолиберал" или "класически либерал". Въобще вси

Преди 2 часа, Doncho Peev said:

 

чкото това бълване на термини като либерали, неолиберали, социалисти и класически либерали много ми напомня на старите безсмислени учебници по "Политическа икономия" на социализма или комунистическите читанки по "Стопанска история", които г-н Каролев със сигурност е изучавал в икономическия институт "Карл Маркс" в началото на 80-те години, при баща си - ст. н. с. в това заведение.  

Статията е написана като опозиция на бълващите термини медии и хора, бълващи такива и дъвчещи ги, без да ги разбират..(вижте заглавието)

 

 

Преди 2 часа, Doncho Peev said:

Иначе не става ясно какво сме "направили" ние в България, което скоро и на Запад щели да проумеят и вероятно, ще последват челния ни опит.  С една дума - дивотии.

За вас може да не е ясно, но за мен е ясно какво  пише Каролев. (Доколко това което пише, е пунктоално, е съвсенм друг въпрос)

PR кампанията успя в доста страни и избирателите бяха излъгани – политиците си присвоиха още повече власт и пари, за да продължат да се правят на месии. Но икономическите им политики на още регулации и държавна намеса се провалят – последното доказателство е Франция, където бе обявено точно на годишнината от управлението на Оланд, че Франция е в рецесия.
В България го направихме, но скоро и на Запад ще разберат, че хладилникът винаги побеждава телевизора. 

 

Преди 2 часа, Doncho Peev said:

"Ако бях собственик на "Хепи" щях да уволня 70% от персонала, а на останалите 30% щях да вдигна заплатите 3 пъти." Красив ум, нали?

Компаниите не са нито благотворителни дружества, нито филиали на социалното министерство (ако сте наистина икономист, би следвало да го знаете и разбирате "прекрасно", както се изразявате)

"Ще назнача още толкова пероснал и ще намаля заплатите им", по -красиво ли е? Не разбира се.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

@Doncho Peev,

за да се добие представа, какво точно критикува Каролев в блога си е необходимо да се "хвърли" бегъл поглед на обекта на неговата критика.

Това са статии от преди 4 години(пише си го). Ще предоставя и публикацията на Волгин, за да има възможност всеки да се запознае наготово:

"Как големите пари създадоха неолиберализма."

http://m.offnews.bg/news/Komentari_65/Kak-golemite-pari-sazdadoha-neoliberalizma_195966.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

Къде господин Каролев е написал че това има връзка с българската действителност?  Някъде споменава ли се България?

Като няма връзка с БГ действителността, тогава какъв е смисълът на тая творба освен либертарианска пропаганда?

Статията е написана като опозиция на бълващите термини медии и хора, бълващи такива и дъвчещи ги, без да ги разбират..(вижте заглавието)

Значи статията е опозиция на тези хора, като ползва същите похвати(подмятане на термини без да се разбира какво значат и проч.)?

За вас може да не е ясно, но за мен е ясно какво  пише Каролев. (Доколко това което пише, е пунктоално, е съвсенм друг въпрос)

Ясно е какво пише господинът Каролев, и то е пропаганда на определена квазирелигия, не по-добра от нацизма и комунизма. Слава Богу, че поради своя "анархистичен" характер, либертарианството като идеология е обречено да не доведе до кървава тоталитарна диктатура, освен ако не се влезе в ярък разрез с фундаменталните му принципи. 

Компаниите не са нито благотворителни дружества, нито филиали на социалното министерство (ако сте наистина икономист, би следвало да го знаете и разбирате "прекрасно", както се изразявате)

"Ще назнача още толкова пероснал и ще намаля заплатите им", по -красиво ли е? Не разбира се.

Това е ясно на всички, но правилното е "да се незнечи толкова персонал, колкото ми е нужен, и да му се дават толкова пари, че да се поддържа минимума му на доволство(в никакъв случай повече, щото е излишен разход)".

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Doncho Peev said:

Защо смятам, че Каролев е написал глупости:

1. Написаното няма никакво отношение към драмата или по-скоро към трагедията на българската икономика. Авторът говори за "надутия балон" на вторичния пазар на недвижими имоти в САЩ и за банковата криза на ипотечния пазар в страна, като че ли г-н Петров от "Подуене" само недвижими имоти в САЩ пазарува или пък кака Гинка от "Лагера" е собственик на половината акции на "Джей Пи Морган". Това са си откровени идиотщини. Нали така?

Хич даже не са идиотщини.

Българската икономика и   "г-н Петров" бяха здраво ударени от банковата криза в САЩ през 2007-2008 година.Тази криза се нарича "Световна финансова криза" и се определя като най тежка след "Голямата депресия" през началото на 20 век.Нета е пълен с   материали по темата.Дискутирането е безсмислено. https://bg.wikipedia.org/wiki/Световна_финансова_криза_(2007_–_2008)

Преди 14 часа, nik1 said:

В допитването на НСИ за т.нар. благополучие силно впечатление прави, от една страна, открояването на ясна връзка между доходите и щастието в българското общество, а от друга - масовото усещане за несправедливост. И бедни, и богати са категорични, че обществото ни не е справедливо. Как две групи, чиито доходи се разминават 7 пъти (най-богатите и най-бедните 20% от домакинствата), споделят общо усещане за несправедливост?

Изследванията на НСИ са поръчкови, те са манипулирани.Преди всяка нова партия която идваше на власт, сменяше директора.Даже и с убийства ги премахват.

Усещането за благополучие се дължи на старите морални ценности на българина.

Все още се шири схващането, че всички трябва да бъдем "равни".Под равни се разбира в икономическо отношение.Тази ценност остана от социализма.Тогава се следеше всички да бъдем еднакво бедни. 

Най голямо недоволство предизвиква факта че съседа ти е по добре.Тогава всички бяхме "равни".То нямаше информация как живеят хората в другите държави.Разправяха ни, че на запад има безработица, криза, хората са бедни и гладуват щото нямат комунизъм като нас.

Ние мислехме, че сме по добре от другите и бяхме щастливи.Сега обаче постъпи нова информация, която противоречи на нашите виждания.Тя е в разрез с моралните ни ценности за добро и зло.Това предизвиква усещане за несправедливост и когнитивен дисонанс.

 Все още българина мисли , че всички трябва да бъдем еднакво богати, без значение каква икономика имаме,  кой колко работи или какво образование има.

Ако всички получават по равно мизерни заплати, ядат еднакъв хляб и салам, нашего брата е щастлив.Щом обаче види , че другите живеят по добре и получава усещане за несправедливост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нов принос към световната икономическа наука внесе през вчерашния ден уважаемият от мен Томислав Дончев, бивш вицепремиер, в дебат по Нова телевизия:

„Доходите не зависят от държавата", напомни пък Дончев. "Въпросът за доходите е свързан с икономиката. Колкото повече тя расте, толкова по – високи ще са доходите“, каза отново Дончев.

http://pik.bg/горещ-дебат-джамбазки-иска-гьокче-аут-от-българия-бсп-умуват-за-коалиция-news640726.html

Опитах се да го прочета по-бавно. Държавата нямала нищо общо с доходите, а доходите пък били свързани с икономиката. Демек държавата няма нищо общо и с икономиката! Така излиза от думите на Томислав Дончев. Така ли е?

Интересно, тогава с какво точно се е занимавал министърът на икономическото развитие г-н Лукарски, чиито съветник до преди два месеца беше гореспоменатият Владимир Каролев? Да припомним, че Лукарски беше министър в правителството, на което беше член и Томислав Дончев.

И ако държавата няма нищо общо с икономиката и доходите, защо тогава партията на г-н Дончев се занимава с икономически програми, а една негова известна съпартийка обеща "средна заплата" от 1500 лева, а минимална - 600 лева?

1500 лева средна заплата - точно така е записано в програмата на съответната политическа сила. Като представител на същата политическа сила г-н Дончев твърди, че той няма нищо общо с това обещание и с никакви доходи, изобщо. Те не зависели от държавата, т. е. от тези, които управляват държавата!

В западната макроикономическа теория доходите не бяха ли фактор за икономическото развитие и за обема на пазара?

Просто питам, защото съм малко ошашавен. Може би в България господа като Дончев и Каролев правят нов исторически пробив в световната икономическа теория, илюстрирайки достиженията си с доходите и качеството на живот на българските граждани?

 

Редактирано от Doncho Peev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, vvarbanov said:

 Все още българина мисли , че всички трябва да бъдем еднакво богати, без значение каква икономика имаме,  кой колко работи или какво образование има.

Ако всички получават по равно мизерни заплати, ядат еднакъв хляб и салам, нашего брата е щастлив.Щом обаче види , че другите живеят по добре и получава усещане за несправедливост.

В контекста на горните идиотщини, още малко информация - само факти:

Заплатите в България са с 22% по-ниски от тези в Румъния и с цели 35% по-ниски от тези в Сърбия. Защо това е така коментираха финансовите експерти  Мика Зайкова и Илия Лингорски в студиото на телевизия „България он ер”.

По отношение на това, че Сърбия дава по-висока средна работна заплата от България, при положение, че има по-нисък брутен вътрешен продукт (БВП), Зайкова отговори: "Не е въпросът до БВП, а до разпределяне на ползите от него." По думите й ползите от ръста на БВП у нас не се разпределя правилно, а се крадат.

http://pik.bg/експерти-защо-заплатите-у-нас-са-22-по-ниски-от-румънските-и-35-по-ниски-от-сръбските-news640738.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбирам объркването на повечето хора, затова ще се опитам да синтезирам основните гледни точки от предоставената информация в двете статии.

Първо, съществуват школи в икономическата теория, които имат строга дефиниция. Всяко излизане извън рамките на конкретната дефиниция, деформира определението и компрометира съществения характер на икономическата философия.

По същество:

В статията на Волгин се говори за неолиберализъм, който по своя характер е различен от класическия либерализъм, като имплементира само част от идеите му, но в същото време от текстовото съдържание, разбираме, че автора адресира проблемите около изкривеното преразпределение на капитала към класическата школа, което е абсолютно фактологически невярно. Това поражда съмнения или за неразбиране/объркване на икономическата терминология или за умишлен опит за деформиране на общественото мнение, като се поставя знак за равенство между неолиберализъм, класицизъм и социална пазарна икономика. Само по себе си, това е невъзможно, предвид строгите дефиниции, но както виждаме не представлява проблем, да бъде публикувано от небезизвестен журналист.

Оттам идва и реакцията на Каролев. Смята статията за поредната пропаганда и не случайно акцентира върху точността на дефинициите, като обвинява Волгин в неолиберализъм, с оглед на това, че публикува статия, която е в полза на едрия капитал, като негативите са хвърлени върху класическия либерализъм, който не способства явлението, служещо за заглавие на статията.

С други думи:

Каролев протестира срещу приравняването на термините класицизъм и неолиберализъм, като те на практика се различават прекалено много, но по инерция се приемат за едно и също. Неолиберализмът е за твърди регулации и вмешателство от страна на държавата на всички нива. Свободния пазар не е свободен, предпоставките за съсредоточаване на капитала са по презумция, ролята на политиците е върховна, конкуренцията е регулирана, монополните образувания са налице и като цяло идеологията като неолиберализм е към крайно левия спектър, което е прикрит парадокс.

Класическия либерализъм е свободен пазар, диктуван от невидимата ръка, конкуренция, малка намеса на държавата, чиято роля е само по усигуряването на условия за функциониране и гарантирането му.

Ако се използват двата термина като равнозначни, това означава, че използващия ги не разбира техния характер, защото резултатите от имплементирането им на държавно ниво ще бъдат коренно различни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Doncho Peev said:

В контекста на горните идиотщини, още малко информация - само факти:

Заплатите в България са с 22% по-ниски от тези в Румъния и с цели 35% по-ниски от тези в Сърбия. Защо това е така коментираха финансовите експерти  Мика Зайкова и Илия Лингорски в студиото на телевизия „България он ер”.

По отношение на това, че Сърбия дава по-висока средна работна заплата от България, при положение, че има по-нисък брутен вътрешен продукт (БВП), Зайкова отговори: "Не е въпросът до БВП, а до разпределяне на ползите от него." По думите й ползите от ръста на БВП у нас не се разпределя правилно, а се крадат.

   

  Както винаги обичайните глупости присъщи на хората които си нямат понятие.

Аз говоря за "УСЕЩАНЕТО за справедливост и благополучие" в изследванията на НСИ.

Действителното благополучие и УСЕЩАНЕТО за благополучие са различни неща .Едно е БВП и заплатите(дето си цитирал), и съвсем друго усещането за благополучие.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...