Днес отбелязваме 20 години от сблъсъка на кораб Прогрес с Мир

[SAlexandrov]

Модулът "Спектър" на руската орбитална станция "Мир" след катастрофата. Ясно се виждат увредените слънчеви батерии от дясната страна. Photo credit : Roscosmos

25 юни 2017 г. 20:04 ч.

Светослав Александров. Към 25-ти юни 1997 година на борда на руската орбитална станция "Мир" живеят космонавтите на Русия Василий Циблиев и Александър Лазуткин, както и астронавтът на НАСА Майкъл Фоул. На този ден тримата преживяват зловеща катастрофа, която едва не им коства живота.

Василий Циблиев трябва да изпълни сложна процедура, която цели да докаже възможността за скачване на товарния кораб "Прогрес МС-34" без да се разчита на автоматичните му системи за стиковка. Космонавтът поема контрола на кораба от вътрешността на "Мир" и единственото, на което се доверява, е образ на видеоекран. Но това е трудна задача - наблюдаването само на показаното от екрана може да заблуди космонавта за реалната скорост, с която "Прогрес МС-34" се движи. Циблиев подава команда за запалване на спирачните ракетни двигатели, но към този момент "Прогрес МС-34" се придвижва твърде бързо. Като резултат корабът се сблъсква първо със слънчевите панели на модула "Спектър" на "Мир", а след това се забива в радиаторите и пробива самата структура на модула. Започва разхерметизиране.

Като по чудо космонавтите веднага разбират откъде идва изтичането на въздух и става ясно, че единственият начин за спасяване на станцията е изолиране на модула "Спектър" от останалата част на комплекса. Проблемът е, че през годините между "Спектър" и другите модули са прекарвани множество кабели и шлюзовете между тях не могат да се затворят толкова бързо. Хладнокръвието на Циблиев и Лазуткин им помага в този момент - само след кратко лутане те успяват да намерят инструментите си и прерязват кабелите. Модулът "Спектър" е изолиран, но по време на спасителната операция са прерязани и захранващите кабели. През следващите седмици електричеството на борда на "Мир" стига само за поддържането на най-критичните системи.

В рамките на две извънбордови дейности през август и октомври руските космонавти успяват отново да свържат слънчевите панели на "Спектър" към електрическата мрежа и благодарение на тях е благополучно възстановена мощността до 70% в сравнение с тази отпреди аварията. За съжаление самата структура на "Спектър" се оказва непоправимо увредена. Модулът остава необитаем до извеждането на "Мир" от орбита през 2001-ва.

Няма спор, че 1997-ма година е съдбовна за космонавтиката. Сблъсъкът на "Прогрес М-34" с "Мир" е само един от можеството проблеми, които връхлетяват орбиталната станция в рамките на съвсем кратък период. Едва няколко месеца по-рано (през февруари) екипажът на руската станция е трябвало да премине през друга изправяща на нокти ситуация - пожар на борда. А пък броени дни по-късно, на 4-ти юли 1997-ма, на Марс каца роботизираната станция "Марс Патфайндър" с първия в историята на космонавтиката самоходен апарат - марсохода "Съджърнър". Успехите в областта на роботизираната космонавтика и несполуките в пилотираната дават началото на разгорещени дебати за смисъла от това да се изпращат хора в космоса, които не стихват до ден днешен. Наистина, трябва ли да рискуваме живота на космонавти, при положение че роботите могат да изучават достатъчно ефективно планетите от Слънчевата система?

Но въпреки че човек не е посещавал друго небесно тяло от 1972 година, когато е последната експедиция от програма "Аполо" до Луната, пилотираната космонавтика продължава да съществува. На борда на "Международната космическа станция" понастоящем се провеждат уникални експерименти, а Китай се готви да построи своя собствена модулна орбитална станция, както и да изпрати свои астронавти до Луната. Очакваме през идните години най-накрая да потръгне и космическият туризъм. Да, в миналото е имало много аварии, но те са неизменна част от космическото развитие на човечеството. Дано най-сетне доживеем дългоочакваното бъдеще, както е прогнозирано от фантастите.

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1820-2017-mir-accident-20th-universary