Отиди на
Форум "Наука"

Научна конференция на тема „Наука и лъженаука - борба в името на истината“


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Едно важно събитие за всички съпричастни към темата:
Научна конференция „Наука и лъженаука - борба в името на истината“ 
23 ноември 2017 г. , начало 10 ч., Големия салон на БАН, ул. „15 ноември“ № 1 (до Народното събрание).

Основен тематичен кръг – акценти:

1. Наука, лъженаука /псевдонаука/, протонаука и паранаука.
2. Наука, лъженаука и етика: фабрикуване на данни; плагиатство; разобличаване на ненаучни и неетични практики.
3. Неизяснени природни и обществени явления – хранителна среда за лъженауката.
4. Борбата с лъженауката в научните среди, медиите и обществото.
5. Лъженауката в природо-математическите науки.
6. Лъженауката в биологическите и медицинските науки.
7. Лъженауката в историческите науки и археологията.
8. Лъженауката в политическите, социологическите и хуманитарните науки.

Ето и програмата:

10:15 – 10:30 Евгения Русинова. Псевдонауката – съучастник на паранауката.

10:30 – 10:45 Стойко Стойков, Севдалина Димитрова. Наука и лъженаука в сектора за сигурност.

10:45 – 11 Орлин Стефанов. Аристотел и Сервантес в кривото огледало на лъженауката.

11 – 11:15 Румен Ваташки. Нови документи за откраднатия сборник с проповеди на архимандрит проф. Павел Стефанов.

11:15 – 11:30 Иванка Златарска. Лъженауката в биологичните науки, хранителната среда и диагностиката в медицината.

11:30 – 11:45 Красимира Кръстева. Наука, псевдонаука, лъженаука и ненаучни, неетични практики във ветеринарномедицинската наука.

11:45 – 12 Lorike Salihu, Dilaver Salihu, Leonita Salihu, Egzon Salihu. Physico-chemical classification of the variety of potatoes in the Vushtrri district for the production of chips.

12 – 12:30 Дискусия.

12:30 – 13:30 Обедна почивка.

СЛЕДОБЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

13:30 – 13:45 Николай Поппетров. Академичната история и паранаука: възможност за решаване на проблема.

13:45 – 14 Йордан Илиев. Псевдонаучни корекции на антични текстове в тракологията.

14 – 14:15 Димитрина Лесневская. Съвременни концепции на любителската лингвистика (псевдолингвистика).

14:15 – 14:30 Руслан Н. Костов.За „Царичинската дупка“ – един „африкански професор“ и нищетата на някои властимащи и управляващи.

14:30 – 14:45 Николай Янков. Понятието „оренда“ в контекста на българския национализъм и новата патриотична митология.

14:45 – 15 Симеон Василев. Лъженаука, псевдонаука и качество на висшета образование (Една нова трактовка на понятието „псевдонаука“).

15 – 15:15 Милeн Замфиров. „Индиговите“ деца в специалната педагогика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, Р. Теодосиев said:

Ще е интересно след конференцията някой, който е присъствал да напише едно резюме :animatedwink:

Хмммм. Жената не разбира български но буквите и отделни думи схваща. Надникна над главта ми и веднага откри последната точка. От програмата.

15 – 15:15 Милeн Замфиров. „Индиговите“ деца в специалната педагогика.

Пита ме да преведа.

Каза, че терминът индиго дете е отминат вече, но и на времето много не са го употребявали заради паранаучният, езотериченият му смисъл. 

Сега е прието да казват деца с асбергер синдрома.:564da112d749c_wink(1):

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Няма ли чалъм събитието да се запише на камера или поне с телефон, за да достигне и до тези които не могат да присъстват лично.

Димитрина Лесневская. Съвременни концепции на любителската лингвистика (псевдолингвистика).  Това добре, но трябваше да има и за генетика. Някой хора смятат, че с лингвистика и генетика могат да обърнат историята с главата надолу.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Teзи също изглеждат обещаващо...

13:45 – 14 Йордан Илиев. Псевдонаучни корекции на антични текстове в тракологията.

14:30 – 14:45 Николай Янков. Понятието „оренда“ в контекста на българския национализъм и новата патриотична митология.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Last roman said:

10:30 – 10:45 Стойко Стойков, Севдалина Димитрова. Наука и лъженаука в сектора за сигурност.

Сигурно е било доста интересно. :)

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Николай Янков
Понятието „оренда“ в контекста на българския национализъм и новата патриотична митология

"Наука и лъженаука - борба в името на истината", София, 23 ноември 2017 г.

 

Abstract

The Term Orenda in the Context of Bulgarian Nationalism and the New Patriotic Mythology

The disappointment of the never happened transition from totalitarian rule towards democratic political system, replaced by primitive capitalism, made a premise for the development of a phenomenon in Bulgaria which could be defined as infantile nationalism or “infantile fever for uniqueness”. Nationalism is a product of identity crisis both on an individual and national scale. Placed in hostile conditions, Bulgarians feel increasing need to make charts of the greatest among the greatest, to maintain the myths, supporting their basic existence and even to create new mythology. Exactly in this myth-creating context а pandemy called Orenda is born. Nowadays different kind of brands and products throughout the country bear the ancient name Orenda all claiming to contribute in their own way to the return of the original Bulgarian traditions. It would have been a positive thing indeed if only the term Orenda, presented as the emanation of Bulgarian uniqueness, weren't a pure pseudoscientific misconception, having nothing to do with Bulgarian idenitity.

In the present paper I attempt to outline the basic chronology of how this loan-word, taken from the Iroquois languages, found its place into the popular Bulgarian literature. In addition to this my aim is to acquaint the audience with the original source of the notion together with the cultural and semantic peculiarities it bears, thus distinguishing it radically from the new semantics it has received on Bulgarian soil.

Square.bmp

 

Всеобщо е разочарованието на българина от нереализиралата се либералнo-демократична утопия, която за кратко време беше подменена от един изроден корпоративен капитализъм, който наместо просперитет в страната донесе осезаемо социално неравенство и повсеместна корупция. Национализмът често се определя като продукт на кризата на идентичността. В колкото по-дълбока криза се намира една група, толкова по-уязвима и тревожна е нейната идентичност, и съответно толкова по-яростно ще бъде бранена тя срещу всеки опит за посегателство или дори преосмисляне. „Национализмът е копнеж по един прост и ясен свят“, казва доц. Х.Александров. Това прави национализма изключително примамлив и удобен инструмент, с който изпадналата в криза група се стреми да запази усещането си за контрол и уважение в един изключително сложен, постоянно променящ се и все по-динамичен свят. Национализмът е илюзията, която прави нещата такива, каквито ни се искат да бъдат, а не такива, каквито са. Той е мощно наркотично хапче, което индуцира видения за несбъднати желания под формата на живи халюцинации, трансформиращи потребителите му от недооценени субекти в значими и всепризнати личности, на които светът гледа с възхита.

Днес българинът повече от всякога страда от фундаменталното чувство, че не контролира своя живот и обстоятелствата, които го ръководят. Именно поради тази причина той изпитва въпиюща нужда от това да създава нова митология. Митологията на великия българин, за която тепърва светът ще научава. Наместо да полага усилия в съграждането на своята жизнена среда, своето настояще и бъдеще, българинът съвсем по балкански хвърля всичките си сили в реконструирането и митологизирането на своето минало.

Какво роди национализмът у нас?

Когато влезем в коя да е книжарница, в раздела с исторически книги ще открием редица заглавия, представящи българите като най-древния народ на земята, родоначалник на ведическата култура, строител на пирамиди, притежаващ знания по-древни от тези на египетската цивилизация, като народ-страшилище за китайската империя, която разтреперена от мощта на българската войска, построила своята „жалка стена на страха“. В стремежа си да реабилитираме своята идентичност, погазена не от другиго, а от собствените ни политически издевателства, стигнахме до там, че патриотични фондации да отпускат парични стимули на граждани, които решат да кръстят детето си Аспарух, Кубрат или Тервел, да определяме екскурзиите на актьори, музиканти и лекари до предполагаемите родни земи на прабългарите като „научно-изследователски експедиции“ и още по-страшното университетски издателства да отпечатват под своето лого „исторически“ книги, в които магистри по филология твърдят, че траките са „потомци на княжество Ману от Атлантида“.[1]

Именно в контекста на тези процеси на митотворчество възниква мисловният вирус наречен „българската оренда“, който днес процъфтява под формата на общонационална епидемия. За да се убедите в нейната мащабност, ще приложа кратък и със сигурност неизчерпателен списък с примери от българската действителност. Все по-често из страната се срещат места, брандове, лого надписи, продукти и артикули, носещи наименованието оренда. В болшинството от случаите става въпрос за места и идеи, промотиращи българското и родното, а наименованието оренда е избрано целенасочено като израз не нещо тясно свързано с българската самобитност и традиция. С това име фигурира списание, посветено на свещените места в България; фондация за подпомагане на индивидите при избора на подходящо образование и кариера; брокерска агенция; магазин за здраве и красота, предлагащ българска натурална козметика; школа за народни танци; вокална фолклорна група; българска дизайнерска агенция; магазин за български вино продукти; автокъща; музикална работилница; вили и хотели край популярни туристически места; масажно студио. Налице е дори нещо, наречено оренда терапия и педагогика.

За популярността на понятието оренда у нас свидетелства и фактът, че известната група на Теодосий Спасов Balkansky, умело съчетаваща българска традиционна музика с електронно звучене, озаглави втория си албум именно „Оренда“, като в свое интервю групата не скри, че за избор на заглавие е почерпила вдъхновение от ключови за българската вяра понятия.[2] Неотдавна по телевизионните канали тръгна и рекламна кампания на нови български месни продукти, от чието съдържание става ясно, че прабългарите поддържали бойния си дух и завидна фигура с „Оренда“ колбаси.

Съвсем естествено този „бум“ на оренда се дължи на масовата употреба на термина в литературата и историята. Голяма част от гореспоменатите примери са резултат от вдъхновената от дузина писатели „тайнственост“ по оренда. Оренда е „мистичната сила при прабългарите“ – това твърдение може да бъде открито в множество популярни книги, заемащи челни места в списъците с най-търсени български заглавия. В авангарда на популяризирането на тази идея са най-различни автори, като сред по-нашумелите са журналистът Николай Пенчев (с криминалния си исторически роман „Главата на хана“; Сиела 2012) и авторът на исторически романи Стоян Цветашки, познат с псевдонима Токораз Исто. Токораз Исто е представян в медиите като човек, който „издава книга на всеки три месеца“ (БТВ, 11.09.2012), а в интернет пространството е тиражиран като „единственият български писател, който разкрива в дълбочина истината за древната българска религия – тангризма“.[3] Самият той твърди, че романите му са преди всичко исторически и „могат пълноценно да заместят учебниците по история“.[4] Токораз Исто оформя много от идеите си около оренда, която навсякъде в поредицата му се явява еманация на „божествената сила на прабългарите“.

Според едно древно българско сказание Тангра изпратил на българите най-голямата сила – орендата, тя трябвало непрекъснато да напомня на българите за Тангра.Тази сила е в основата на голямата сила на българите. Орендата е чудна сила, тя няма нищо общо със силата на другите народи[...] Орендата е част от нашия Път на извисяване, нашия Път на придвижване напред, тя е нашият духовен Път (Тангра, кн.I, 2012: 428).

Още по-голям принос в циментирането на оренда като българска реалия притежава книгата на Розмари Де Мео „Стопанката на Господ“ – една от най-продаваните книги в България за изминалата 2017 година. Самата премиера на „Стопанката на Господ“ беше орисана с песните на Валя Балканска, а в медиите Розмари Де Мео представи произведението си не като художествена измислица, а като изследване на българските „тайнства и повели“ или както е заложено в самото подзаглавие на книгата – като „требник“ на българската вяра и обредност (2016: 2, 265). По думите на авторката досега нито етнолози, нито други учени са успели да обяснят тези тайнства така, както това се случва в „Стопанката на Господ“ (БТВ, 17.01.2017).[5]

Разбира се, не може да не се отчете умелата и чисто предприемаческа стратегия, стояща зад подобни изявления. Обезпокоителен в случая е фактът, че Де Мео на практика изобретява нова българска обредност, в която понятието оренда заема челно място. Ето и някои откъси от книгата, „Стопанката на Господ“, касаещи засегнатата от мен тема:

Орендата е дълбоката оран, Райно, надълбоко влиза ралото да обърне всичко, да се усети коренът, да замирише земята“ (2016:62-63).

„Аз вярвам. че всеки е рожба на Бога. И всеки носи по нещо от Бога у себе си, по едно огънче. Старите му викали Оренда, тъй са ми го рекли и на мене. Туй огънче не гасне никога, дорде в жив човекът“ (2016: 62).

„Колобрите наричали силата си оренда“ (2016: 88).[6]

Благодарение на подобни агресивно тиражирани спекулации в родната ни литература, била тя и научно-популярна, широкото обществено пространство е наводнено от абсолютно неверни по своята същност твърдения. По-страшен за мен остава фактът, че вместо да разсее излишните съмнения, науката у нас допринесе за възникванито на подобни мисловни вируси. Проблемът произтича от това, че понятието оренда започна преждевременно да се припознава като утвърдена терминология, т.е. да се появява в научни текстове без да бъде експлицирано в бележка под линия, че става дума за интернационално понятие, взето от културния контекст на ирокезките народи. В най-добрия случай то просто бива поставено в скоби, без да е придружено от обяснение.[7] Такива пропуски се откриват в редица текстове, някои от които със сериозна научна претенция. Тук ще посоча само един от тях – „Български обичаи и ритуали“ от етнолога Лилия Старева.

Мъртвият има неподвластна на живите сила – нарича се оренда. Тя може да помогне, но може и да погуби човек. Ако живият се докосне до нея, тя преминава като ток през цялото му същество. В дългия свой опит човек се е научил да се предпазва и да насочва силите на орендата си към добро (Старева 2005).[8]

Учените могат да пестят усилия да поставят бележки под линия за утвърдени понятия каквито са „табу“ или „мана“, но не и при все още неусвоени от нашата академичност и напълно непознати на обществеността дума като оренда. Подобно неуважение към детайла, към елементарната историческа справка се наблюдава в някои от официалните учебници по история в общоообразователната програма, откъдето започва невярното внушение, че българите вярвали в оренда или изповядвали анимизъм в съчетание с „орендизъм“. Това отбелязва и самата Де Мео на своята интернет страница.

Ки, Ци, Чи, Ла, Хварно, Светия дух, Прана...Всичко това са имена на Божествената енергия. И не щеш ли се оказа, че и по нашите земи тази енергия е имала име! Още преди векове...още по азиатските ни земи... Даже сме го учили в училище, помните ли? Оренда... И както всеки народ и всяка религия защитава своята философия и има различни практики, така и българите много отдавна са познали онази Висша движеща сила![9]

Как оренда стига до България

Веселин Бешевлиев (1900-1992) е сред първите български учени, които употребяват понятието за целите на своите изследвания. През 1926 г. година е публикувана неговата статия „Чаши отъ черепи у прабългарите“[10], в която именитият ни историк сравнява обичая на българите с ритуала на индианците от народа ирокези, при които практиката на отнемане на вражеската сила чрез добиването на трофей от съперника (неговия скалп или глава) е продиктувана от вярата им в магическата потентност, кодирана във видимите и невидими същности в света, наречена оренда. След това в книгата си „Първобългарите – бит и култура“ Бешевлиев отново говори за оренда и за идеята за присвояване на вражеската сила (Бешевлиев 1981) Няма съмнение, че Бешевлиев взаимства употребата на понятието оренда под влияние на немския филолог и археолог Фридрих Пфистер[11], тъй като самият Бешевлиев е немски възпитаник и защитава докторат в Германия. Пфистер (1883-1967) е човекът, който утвърждава термина оренда и орендизъм на европейската академична сцена, възприемайки го като по-адекватен заместител на полинезийска дума „мана“ (Хулкранц 1979: 12). След Пфистер понятието оренда започва да се среща все по-често в трудовете на световните учени, в резултат на което се появява и в българската наука.

Най-сетне оренда имат, както се намекна по-горе, и хората, едни по-силна, а други по-слаба. Особено силна оренда притежават знахарите, магьосниците, жреците, главатарите и царете. Когато две племена се сражават [...] (Златарски 1930).[12]

За ирокезкото понятие оренда говори и друг именит наш историк Михаил Аранудов:

Всичко в околната природа, на което се приписва известен успех, притежава оренда, било то скали, дървета, вода, небе, тъмнина.“ (Арнаудов 1969: 565-567).[13]

Кой предлага оренда за пръв път в научните среди?

Самият Пфистер взима понятието оренда от предходни изследвания. В науката се срещаме с културните особености на ирокезите за пръв път чрез трудовете на пионерите в антропологията. Такъв именно е Луис Хенри Морган. През 1851 г. Луис Хенри Морган написва „Лигата на ирокезите” – първият сериозен труд върху извъневропейска етническа група. Книга, която оказва огромно влияние върху редица западни общественици, мислители и философи, сред които Енгелс и Маркс.[14]

Човекът, който за пръв път „открехва“ света за съществуването на оренда, се казва Джон Наполеон Бринтън Хюит. Хюит е американски лингвист и етнограф от смесен произход – майка му е ирокез от народа тускарора, а баща му е британец, отгледан от ирокезите. През 1880г. Хюит е назначен на работа в Смитсоновия институт по етнология, където работи основно върху изготвянето на двуезичен речник на тускарорския език. Хюит отбелязва съвсем основателно, че европейските езици не разполагат с еквивалент на понятието оренда и затова предлага именно то да влезе в употреба в научните среди като средство за назоваване на този характерен за световните култури концепт за всеобемащата безлична сила в природата (Хюит 1902: 37-38; Дегре 1985:72). По думите на Хюит оренда е възможно най-подходящата дума за целта, тъй като се отличава с благозвучие, краткост и проста ортография. При все това той изтъква, че трябва да бъде взето под внимание семантичното богатство на понятието, което не се изчерпва с дефиниции като „магия“, „свръхестествена сила“ или „божествено присъствие“.[15]

Какво точно е оренда?

Както отбелязва Хюит, реалията оренда, произхождаща от ирокезките езици, в действителност, е трудна за дефиниране, тъй като притежава изключително богат набор от семантични стойности. В най-общ план оренда е мистичната потенция, която изпълва заобикалящия ни свят. Всяко явление и всеки обект съдържат в себе си потентност независимо дали става въпрос за скалите, растенията, водите, приливите, животните, хората, вятъра, бурята, облаците, гръмотевиците, метеорите, дневната светлина, нощта, слънцето, луната, звездите, земята, планината (Хюит 1902: 33). Тази сила, чието проявление е животът, се съдържа в различна степен в природните дадености. Някои са по-заредени с нея от други. Интересен аспект на оренда е, че тя изразява волята на своя носител. Действието като цяло се възприема като едно от видимите проявление на оренда. Чрез оренда агентът упражнява намерението си и го довежда до завършек, а ирокезите като типични представители на анимизма вярват, че всеки обект има своя воля, дори и в материалния свят да изглежда напълно статичен и лишен от съдържание, каквито са скалите например (Хюит 1902: 35).

Звукът също се възприема за сигурно проявление на оренда. Това е логично предвид факта, че действията или движенията обикновено са съпътствани от произвеждането на звук или шум. Звукът е най-видното доказателство за осъществяването на оренда. Свистенето на вятъра, нощните звуци, шумоленето на листата, ромоленето на реката, грохотът на урагана или изригването на вулкан, пукането на леда по повърхността на езеро, въобще всички природни звуци са веществен израз на тайнствената сила на оренда. С две думи оренда е присъща на всичко, което издава звук или се движи, т.е. тя е причината зад всички феномени и промени в природата (Хюит 1902: 36).

Оренда обаче притежава множество аспекти. За да разберем богатството на нюанси, залегнали в това понятие, трябва да обърнем внимание на неговото практическо приложение в ирокезките езици.

Думата за ловец, rarendio, означава „този, чиято оренда е добра“. Когато един ловец се завърне от успешен лов се казва, че той е надвил или осуетил орендата на своята плячка (watharendogenni), а за ловеца, който се завърне с празни ръце, се казва, че животното е надхитрило неговата оренда (Енгелбрехт 2003:5). Орендата на онези тихи и плашливи животни, които обаче умеят да се крият изключително умело от враговете си, също се счита за особено „добра“ или „силна“. По същия начин победителят в хазаратна игра[16] се мисли като надделял над орендата на опонента си. По време на публични игри, състезания, надбягвания, съревнования от всякакъв характер, когато един клан играе срещу друг или се сблъскват две племена, често в отборите биват наемани такива хора, които притежават голям авторитет като шаманите, успешните военни водачи или добрите ловци. Целта е да бъдат събрани накуп носителите на силна оренда така, че те да я упражнят срещу опонентите си и да осигурят победата на тези, в чиято полза се съревновават или сражават. Може да се каже, че всяко благополучие, всеки успех и победоносно начинание се тълкуват като доказателство за наличието на силна и изобилна оренда. А неуспехите и загубите, независимо дали се отнасят за човек, животно или друго живо създание, са сигурен индикатор за отслабена или изтощена оренда.

Освен ловеца и воина, друг особено изявен притежател на мощна оренда е шаманът. Ирокезкото название за свещен човек е rarendiowanen, което в превод означава „този, чиято оренда е голяма“ (Хюит 1902: 38). Напълно логично е атрибутите, а и всичко, което се съотнася с индивида, притежаващ солидно количество оренда, да е на особена почит в рамките на общността. Например всичко свързано с принадлежностите на шамана, а също и на някое особено храбро или отличаващо се по вид животно, се превръща във фетиш, в апотропей. Оренда може да се предава на други, да преминава в предмети, действия и думи. Ирокезите често вдъхват или плюят върху предмета, който се готвят да изстрелят, бил той стрела, камък или куршум, като по този начин се вярва, че стрелецът вдъхва на оръжието част от своята лична оренда. Тази представа стои в основата и на идеята за скалпирането. Скалпът съдържа в концетриран вид орендата на убития противник. Ако той е уважаван и смел войн, скалпът се превръща в култов предмет, осигуряващ допълнителна мощ на притежателя му.

Задвижването на орендата има и магичен аспект. Когато ирокезите усетят приближаването на буря казват, че буреносецът подготвя своята оренда, а когато вече облаците са надвиснали над главите им и всеки момент се кани да завали, използват фразата „той вече е подготвил орендата си“. Същите фрази (watrendonni и iotrendonni) се прилагат за животно или човек, които са в състояние на силна възбуда и дори на ярост. Това означава, че задвижването на оренда се свързва с психологическата настройка на индивида, с индуциране на силно емоционално състояние, подтикващо към действие. Човекът, който „подготвя орендата си срещу някого“ е недвусмислен начин да бъде изразена идеята, че даден индивид упражнява силата си под формата на магия или заклинание спрямо другиго. Ако обектът, към когото е насочена магията умре, за него се казва, че „лошата оренда го е поразила“. По всичко личи в ирокезките езици магията, яростта и задвижването на орендата имат тясна връзка помежду си.

Оренда може да бъде благодатна или зловредна в зависимост от целите и намеренията на нейния изявител. Сама по себе си тя е неутрална, чиста потенция. Когато човек се готви да извърши нещо важно, той задължително упражнява своята оренда или както казват ирокезите той „излъчва/излага своята оренда“(hoderennode). Употребяваните фрази носят вторично представата, че извършителят „се надява да постигне целта си“, защото орендата се прилага с цел сдобиване на желани неща, увенчаване с победа, успех и благополучие. В същата тази фраза „той излага своята оренда“ лингвистите разчитат и други импликация. Тя носи скрит подтекст, че извършителят на действието постига целта си, „пеейки“ (Тукър: 1991:91 бел.76). Това е изключително важен аспект от значението на оренда. Тук отново стигаме до идеята за взаимовръзката между движението и звука. Пеенето е израз на умението да произвеждаме звуци, а звукът, както стана ясно, се счита за еднозначен израз на оренда. Затова и този, който се стреми да постигне дадена цел, го прави с песен на уста. Ако шаманът лекува, то процесът е съпътстван с песни, които задействат или изразяват неговата оренда. Същото важи и за всяко друго начинание – сеитба, събиране на реколта, лов, женитба. Чрез пеенето човек подражава на природните обекти, които издават отличителни звуци, когато упражняват своята оренда, т.е. когато се изявяват в материалния свят. Цикадата е позната сред ирокезите като „тази, която кара царевицата да узрява“. Ирокезите считат, че когато цикадата запее рано сутрин, дните стават горещи. Но обяснението им е, че тя прави дните горещи, защото упражнява орендата си, с което косвено спомага за узряването на царевицата.

Много интересно приложение на думата оренда намираме в израза за „аз се моля“. При ирокезите представата за молитва се свързва със схващането, че за да помолиш някого за подкрепа, за да получиш неговата благословия, първо трябва да се смириш, а това означава да „поставиш орендата си настрана“. Фразата е своеобразен призив за снизхождение, форма на съзнателна капитулация и приемане на подчинителна роля. Даровете, възхвалите, почитта, оказвана към духове и същества, целят да убедят свръхпотентните създания, контролиращи явленията и природните цикли, да упражнят своята оренда в полза на молещите се. Според Хюит точно вярата в оренда е причина за поетапното издигане на авторитета на конкретни създания и прерастването им до статут на полу-божества и впоследствие за утвърждаването на своеобразен йерархичен пантеон сред ирокезките народи (1902: 41). Хюит дефинира цялата религиозна система на ирокезите като система от думи, действия, средства, прилагани с цел да се постигне благополучие или избегне злощастие чрез подкана на свръхсилите да упражнят своята оренда в полза на човешките същества (Хюит 1902: 43).

В заключение може да се каже, че оренда е всепроникваща, всеможеща магическа потенция. Тя е изпълнителната власт на природата, съдържателното ядро на мирозданието. Оренда е силата, която стои в основата на живота и смъртта и всичко, което е тяхно проявление. Съгласно ирокезките представи светът е една голяма арена, в която се води безспирна борба за надмощие, а в центъра на тази борба стои именно оренда. Оренда е наградата за успелия, за победителя, за постигналия крайната цел.

Ако трябва да завърша този доклад в духа на темата, която разглежда настоящата конференция, то и настоящето събитие е плод на същата тази нестихваща битка за надмощие. Въпросът е дали орендата на учените ще се пребори с орендата на лъжепророците и самозваните учени. Всичко опира до решимостта за действие у двата фронта. Една от причините за силното въздействие, което оказва псевдонауката върху българското общество е, че тя знае как да бъде популярна. Приносът и достиженията на добрите учени често остават недостъпни за широката общественост, която е не по-малко заинтересована от темите, които историята, археологията, етнографията и антропологията разглеждат. Научните публикации често остават капсулирани в своята академичност. Те не напускат границите нито на научните институции, нито на строго специализирания и трудносмилаем за широката публика научен стил. В резултат на това в публичното информационно пространство зейват пропасти. В отсъствието на интерес от страна на специалистите да запълват тези пробойни, те стават обект на внимание за неспециалистите. На българското общество не е нужна наука, която знае само да гледа от терасата на своята компетентност и неоспорима правота, а наука, която е действена, обществено ангажирана и не на последно място просветителска. Наука, която е самодостатъчна, вглеждаща се единствено в самата себе си и е откъсната от хорското битие, бързо се превръща в поредната вкаменелост. „Науката е слънце“ се пее в химна на Михайловски. Рано или късно всичко, което остава недокоснато от светлината, се превръща в тъмно кьоше, всяко взиране в което поражда криви образи, странни сенки и непоклатими суеверия. Единственото решение да излезем от мракобесието е да проектираме или пренаредим така дома си, че да оставим в него възможно най-малко неогряти от светлина кьошета.

 

Използвана литература:

DeGre, G. The Social Compulsions of Ideas: Toward a Sociological Analysis of Knowledge. New Brunswick,Transaction Books,1985.

Durkheim, É. The Elementary Forms of the Religious Life. Oxford University Press, 2001.

Engelbrecht, W. Iroquoia: The Development of a Native World. Syracuse University Press, 2003.

Hewitt, J. N. B. Orenda and a Definition of Religion. American Anthropologist. 4 (1) (1902), 33–46.

Hulkrantz, A. The Religion of American Indians. Berkelеy, University of California Press, 1979.

Pfister, F. Die Religion der Griechen und Romer, In: Pauly-Wissowa, RE XVII (1937), Leipzig, 122 f.

Tooker, E. An ethnography of the Huron Indians. Syracuse University Press, 1991.

Wonderley, A. W. Oneida Iroquois Folklore: Myth, and History: New York Oral Narrative from the Notes of H.E.Allen and Others. Syracuse University Press, 2004.

 

------------------------------------

[1] Визирам т.нар.експедиция „Българи-прародина“, проведена през 2010г. под патронажа на Министерството на външните работи, както и серията от книги за етногенезиса на българите с автор Константин Каменов, озаглавена „Небето помни“ и издадена от Университетско издателство „Пайсий Хилендарски“.

[2] „Първият ни албум е Кукер, а кукерите са тези, които изчистват, за да се засее новата реколта. И ако предположим, че кукерът вече е минал и си е свършил работата, Оренда започва по-светло. Той е втората глава на книгата.“ - интервю за Sofia Live, от 18 октомври 2012.

[3] Вж. онлайн страницата за електронни книги 4eti.me

[4] Интервю за „Зов Нюз“ от 14.01.2015 г.

[5] Д-р Георги Мишев е един от учените, които първи изразиха несъгласието си с г-жа Де Мео. Мишев извади неоспорими доказателства, че авторката на книгата, която претендира за оригиналност и пионерство в изследванията си относно българската обредност, всъщност е използвала трудовете на наши именити етнографи, без техните имена да бъдат споменавани или цитирани в книгата.

[6] Ето какво четем и на официалната страница на Де Мео: „Когато аз работя с Оренда, Наричането и Сбъдването се случват. То е като дълбоката ОРАН. Обръща всичко и засятото семе покълва по-здраво и по-бързо. И така, както Рейки е неотлъчно свързана с Японската земя и носи нейната философия, така Оренда е здраво свързана с българските ни корени. И символите идват не случайно на тази земя.“ (http://narichane.com/)

[7] Вж. Момчил Младенов. Пропаганда и история в епохата на хан Крум. сп.Епохи, том XXIV (2016), издание на Историческия факултет на ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.

[8] Лилия Старева. Български обичаи и ритуали. Издателство Труд, София, 2005, 323 с.

[9] Вж. страницата към книгата „Стопанката на Господ“ http://narichane.com.

[10] В. Бешевлиев. Годишник на Софийския университетъ. Историко-филологически факултет, книга XXII, 3, София, 1926.

[11] F. Pfister. Die Religion der Griechen und Römer, Leipzeg, o. J. 122 S., article numen in Pauly-Wissowa, RE XVII (1937).

[12] Васил Златарски. Образуване на българската народност. Българска историческа библиотека, 1930.

[13] Михаил Арнаудов. Очерци по български фоклор. Том втори, София: Български писател, 1969.

[14] Вж. Енгелс. Произход на семейството, частната собственост и държавата. Партиздат, София, 1971.

[15] Сред ирокезо-езичните народи оренда има своите диалектни различия – orenna/karenna (мохок); olenna (онайда); gaenna (онондага и сенека); urente (тускарора), а оренда е понятието, с което се среща сред хюрон/уаяндот.

[16] Хазартните игри обикновено имат ритуален характер и са вид мистично съревнование, в което индивидите или отборите премерват сили, мобилизирайки целия си арсенал от духовни помощници под формата на амулети, песни, заклинания и др.

http://www.auxiliary.ihist.bas.bg/text_orenda.html

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Интересно. Но погрешно. Тая "оренда" няма как да е националистическо понятие. Тя е религиозно. Култът (ами да погледнем семантиката на "култ" - това е религиозно понятие, с него се отбелязва религия, не политическа идеология) към прабългарите е по същество религиозен култ към предците - не национализъм, което е абсурд. Тон е от религиозен характер. Появата му е свързана с инкорпорация на нюейджистите вярвания - също религиозни по характер - с естествения за примитивната религиозност култ към предците, който е в основата на буквално всяка религия от племенната епоха, това е най-архаичната форма на религия. И тука естествено ни идва удобно орендата на ирокезите. Европа, по думите на Раитзингер, от доста време се е превърнала в религиозна пустиня, в пустинята на духа. В тая пустиня растат - о ще израстат всякакви псевдорелигиозни бурени.

Сега , а защо авторът е насочил праведния си гняв към национализма - ами иначе няма грантове, то и заплата може да няма. Национализмът е свързан с националните държави - на-общо казано, това е концепцията за националната държава. Огромното болшинство от държавите по света са национални, доколкото ми е известно, това е записано и в българската конституция. Има и няколко империи. На тях национализма им е противен, защото им пречи да завладеят националните държави, поради което и критиките - добре платени, но не и подплатени - към национализма, което по същество са критики към националните държави като доминираща идеологическа концепция. В момента, в който империите си отиват - а една империя винаги има срок на годност, ще се запее друга песен. И т.н. Но, интересен текст, с орендите и ирокезите. Не знаех.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

визират се съвременните псевдо- и паранационалистически спекулации. Демек мимикриращите като такива.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...