Отиди на
Форум "Наука"

Трябва ли Институтът по метеорология да излезе от БАН?


Трябва ли НИМХ да излезе от БАН?  

7 потребители са гласували

  1. 1. Трябва ли Националния институт по метеорология и хидрология да излезе от БАН?

    • Да, така финансирането му ще е прозрачно.
      3
    • Да, няма смисъл да е част от БАН.
      0
    • Да, за да разполага сам с отпусканите му субсидии.
      0
    • Да, и не - само той. И други институти трябва да го последват.
      0
    • Да. Може да премине към МОН.
      0
    • Не, ако се промени начинът, по който се разпределят парите в БАН.
      0
    • Не, но трябва да се увеличи прякото му финансиране.
      3
    • Друго
      1
    • Не ме интересува
      0


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Правителството ще се намеси за разрешаване на проблемите между Българската академия на науките (БАН) и Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), ако до следващата сряда двете страни не се разберат сами. Това се разбра днес след срещата на представители на БАН с премиера Бойко Борисов и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.

Миналата седмица институтът поиска да бъде изваден от академията и критикува начина, по който се разпределят парите в нея. Министър Красимир Вълчев пък обяви, че Министерството на образованието и науката (МОН) е готово да предприеме действия за изваждането на института от БАН. Нейният председател акад. Юлиан Ревалски обаче заяви, че ръководството на БАН е против.

Метеоролозите протестират срещу начина, по който се разпределят средствата в БАН, и казват, че на НИМХ не му достигат около 10 млн. лева годишно. Основният проблем е, че само една седма от работещите в НИМХ са учени, а допълнителните средства се дават за научни постижения.

От думите на министър Вълчев след срещата днес се разбра, че министър-председателят е дал срок от 10 дни на академията и институтът да се разберат. Той каза, че ако това не стане, правителството ще търси вариант да даде по-голяма самостоятелност на НИМХ. МОН ще се включи във финансовата проверка на института, която вътрешният одит на академията прави.

Според неговия директор проф. Христомир Брънзов преговорите ще продължат, щом такава е волята на правителството, но едва ли нещо различно ще се случи. Той изрази разочарование, че правителството няма по-ясна позиция по проблема. Предложението на акад. Юлиан Ревалски е бюджетът на института да бъде изваден на отделен ред, а не да се определя по общите правила на академията.

"Утре и друг институт може да пожелае да бъде отделен", каза още акад. Ревалски след срещата. Проф. Брънзов пък обяви: "Не виждам защо е лошо да повлечем и други институти. Ние не сме крепостни селяни."

Министър Вълчев обяви, че правителството ще гласува 20 млн. лева допълнителни средства за научни изследвания.

Сайтът на НИМХ може да бъде разгледан тук: http://weather.bg/0index.php ; http://weather.bg/ .

https://www.dnevnik.bg/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО
от работещите в Национален институт по метеорология и хидрология 
към Българска академия на науките

 
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Повече от три месеца, ние, работещите в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Българска академия на науките (БАН) учени, специалисти и технически персонал протестирахме срещу принципите в БАН за разпределение на публичните средства предоставяни й от Държавата. Тези принципи се приемат от Общото събрание на БАН, по предложение на Управителния съвет на БАН. Това са колективни органи за ръководство, които имат всички права, но не носят никаква отговорност за действията си. Така е по Закона за БАН и Устава на БАН.

Вместо да получим очевидно недостигащите на НИМХ средства за изпълнението на възложените от Държавата задължения, получихме празни обещания, манипулации, безсмислени процедури и засилващ се натиск от страна на ръководните органи на БАН за спиране на протестните ни действия срещу тях. А исканите от нас средства ги имаше в БАН.

Тези проблеми са от години, но през 2018 г. придобиха за НИМХ критични мащаби, въпреки допълнително отпуснатите от Правителството 15 милиона лева на БАН. Вече сме напълно убедени, че те не са свързани толкова с размера на средствата предоставяни на БАН от държавния бюджет, а в начина на разпределяне и манталитета на разпределящите ги. С действията си, ръководните органи на БАН успяха да ни убедят, че това няма да се промени. Доказаха ни, че БАН няма управленски капацитет да ръководи и поддържа национално отговорни дейности като тази, изпълнявана от НИМХ. Имаме и непреодолими противоречия в разбирането за ролята на науката и общественото и икономическото й въздействие. Прекратихме протеста си като безсмислен, когато осъзнахме, че НИМХ не трябва да е в БАН. Преминаването ни през 1962 г. към БАН към днешна дата е изчерпало потенциала си.

Предупреждаваме всички ръководни органи на БАН, че ако незабавно не спрат с действията си срещу НИМХ и ръководството му, ще подновим протеста и ще прекратим оперативните си дейности. Търпението ни се изчерпа. Време е да се научат да носят отговорност за действията си. Време е и Държавата да направи задълбочена проверка как и за какво се разходват предоставяните от нея средства на БАН.

В момента НИМХ продължава работата си, ден за ден, единствено поради отговорното отношение на министър Красимир Вълчев към важните за държавата и обществото задачи, които изпълняваме и финансовата помощ от Министерството на образованието и науката. Не знаем докога може да продължи това финансиране и това не е изход от ситуацията, в която бяхме поставени.

Поради всичко това, настояваме:

Правителството на Република България да предприеме спешно действия за извеждането на НИМХ от БАН с всичките му материални активи и необходимите за дейността му финансови средства. Това трябва да се случи възможно най-бързо, преди БАН да е успял с действията си да ликвидира дейността на НИМХ, продължаваща вече 128 години.

Предлагаме:

НИМХ да премине към Министерство на образованието и науката, като самостоятелна научна организация, второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Запазването на статута на НИМХ на научна организация е важно, тъй като постигнатата с годините симбиоза на научната и оперативната дейност в НИМХ е едно от най-важните ни постижения, което следва да се запази и развие. С това ще се гарантира и пълноценната ни работа като Национална хидрометеорологична служба на Република България.

Заявяваме:

До извеждането на НИМХ от състава на БАН спираме да изпълняваме всякакви разпореждания и решения от страна на ръководни органи на БАН.

Прието от Общо събрание на работещите и служителите, Общо събрание на учените, Научен съвет и Съвет на директорите в НИМХ на съвместно заседание на 07.08.2018 г. на база резултат от допитване в периода 31.07.2018 – 05.08.2018 г. Упражнили правото си на глас 89.2% от учените, специалистите и техническия персонал на пълен щат в НИМХ като: 93.4% „за“, 5.8% „въздържал се“ и 0.8% „против“.

С уважение:

За Пълномощниците на работниците и служителите в НИМХ

ас. Кръстина Малчева

За Общо събрание на учените в НИМХ

доц. Снежанка Балабанова

За Научен съвет на НИМХ

проф. Димитър Сираков

За Съвет на директорите в НИМХ

проф. Христомир Брънзов

За Щаб на протеста на НИМХ

гл. ас. Анастасия Стойчева

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

НИМХ  е стратегическа за държавата институция. Изключително важна във много сфери. На първо четене са сещам за селско стопанство, армия и отбрана, въздухоплаване, бедствия, международни организации и кой знае колко пропускам.

Изобщо не му е мястото в тази странна организация наречена БАН. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Аз съм прос и не разбирам, но проф. Христомир Брънзов дали няма голям бизнес с метеорологични станции? Става въпрос за "Консорциум Метеорологични системи и екипировка". За български изделия са доста добри, стнацията заедно със сензорите, връзката към сървр и мачтата не е много скъпа. За сходни пари се продават в БГ само сензори на чужди известни станции. Негови станции работят в АЕЦ Козлодуй, предполагам Елаците мед, за Аурубис не знам...

Той обаче може да ползва (не казвам, че го прави) ресурс от НИМХ (информация, сертифицирани лаборатортии, експертен състав, методи и стандарти...)

А колко ли станции работят в (бази на) института? А да, станциите осъществяват комуникацията по канал заделен за НИМХ. Купите ли си станция няма проблем с приемането и предаването. От друга страна в НИМХ виждат данните, така че тук не говорим за възможности източване.

Въпросът е може ли професорът да е едновременно директор на НИМХ и собственик  / изп директор на тази фирма? Не е ли предпоставка за източване на БАН?

Иначе съм общувал с човека, умен е много и доста вею в областта си - Електроника, физика, метеорология...

http://www.mse-bg.com/

Едит:

Който иска да види и това: https://tr.bivol.bg/view.php?eik=121007013

 

Редактирано от Joro-01
Допълнение
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От далеч цялата история плаче за прокуратурата ... и за психолог.

 

Иначе предложението на самите "синоптици" НИМХ да премине към Министерство на образованието е достойно само за подигравка. Какво общо има МОН с прогнозата за времето?! Дори самата БАН не е към МОН.

НИМХ е наследник на Метеорологичната служба (в Германия посестримата й DWD е към Министерството на транспорта).

Изобщо НИМХ трябва да разбере какво е - да не се окаже ясла за феодални синоптици, която служи като параван за нечий частен бизнес?!?

 

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Да, България може и трябва да се занимава с фундаментални научни проучвания

NAO-Rozhen.jpg

Обсерваторията в  Рожен. Credit : NAO Rozhen

Тази статия изразява само и единствено личното мнение на администратора на сайта - д-р Светослав Александров.

3 септември 2018 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Дълго време не бях заемал позиция относно предстоящото отделяне на НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология) от БАН (Българска академия на науките). Не смятах да коментирам възникналата ситуация, но някои от публикациите през последните месеци в медиите ме хвърлиха в истински потрес. Сериозно се притеснявам за бъдещето на науката в България, която се е превърнала в заложник на конфликта. 

Накратко, историята е следната: в края на миналата година учените протестираха срещу крайно недостатъчното финансиране на академията. След дълго протакане правителството най-накрая отпусна 15 млн. лева допълнително към бюджета на БАН [1]. По-рано през годината започна протест на НИМХ относно това как тези пари трябва да се разпределят. Протестното искане е, цитирам: "Общото събрание на БАН разпредели тези средства в съотношение: 80 % за публикации и цитирания и 5 % за "други дейности в полза на институции и органи на общините, държавата и ЕС", пряко обслужващи държавата и обществото. Остро протестираме против това разпределение на средствата" [2]. Ще си позволя да цитирам и едно изказване на проф. Брънзов : "В действителност, спорът между НИМХ и БАН е много по-дълбок. Той е за тежестта на различните видове научни изследвания и дали трябва предимно в България - една бедна страна - да се развиват фундаментални изследвания, резултата от които е след десетилетия и както се вижда, дори и да минат десетилетия, този резултат го няма, или трябва да се наблегне върху научно-приложните изследвани, които имат пряко въздействие върху обществото и върху икономиката на страната. Този спор продължава вече много години в БАН. Тази година категорично спорът беше решен в полза на фундаменталните научни изследвания, резултат от които са статии и цитати - 80% тегло" [3].

Тази сутрин в полезрението ми попадна и още една статия на "ТопНовини", в която акцентите са отново: "Не е ли редно да се плащат от бюджета статии за наука, основно с такъв признат критерий? Да се финансират само внедрени в практиката разработки?", "Стига се до абсурдната теза: Няма пари за практиците, защото са необходими пари за наука. Наука обаче, без практическо приложение могат да си позволят най-богатите икономики" [4].

Подобни изказвания, които се тиражират в авторитетни български медии, са изключително притеснителни. Те показват неразбиране относно това как работи научният процес и излагат българската наука на опасно пренебрежение, от което ще отнеме години, за да се възстанови. Първо, бих искал да напомня една статия на д-р Георги Маринов (наукометричните показатели на когото са доста сериозни), публикувана в Медияпул, озаглавена "Времето за спасяването на българската наука изтича" [5]. В нея авторът напомня, че науката не е средство за генериране на технологии, които да правят пари. Науката е система от доказали се през вековете като надеждни методологически практики за разбирането на заобикалящия ни свят и ако да не е винаги перфектна, тя е единствената такава добре работеща система. Авторът също така подчертава, че научният светоглед и мислене са по-важни от каквито и да е печалби и икономически растеж, като това би следвало да е очевидно за всеки.

Второ, бих искал да насоча вниманието Ви към една статия на страниците на сп. Nature от 2016-та - The developing world needs basic research too [6]. Дори развиващият се свят осъзнава все повече нуждата от базисни фундаментални проучвания. Така в Индонезия е създадена Индонезийска научна фондация, която, забележете - не подкрепя приложните дисциплини, а вместо това дава средства за фундаментални научни изследвания. Същото е и в Африка - има Африканска академия на науките, която работи с различни фондации, за да се стимулират фундаменталните научни изследвания в Кот д'Ивоар, Кения, Сенегал и Уганда. 

България обаче не е Африка, нито Индонезия. Страната ни е част от ЕС и като такава тя заделя изключително малко пари за наука - 0.19% от БВП през 2017-та година [7]. Това ни поставя в дъното на класациите за научните финансирания както в ЕС, така и на Балканите. Ситуацията е унизителна, а от нея България много трудно може да излезе. От години няма политическа воля за това. Сега, когато професори и журналисти вкупом ни убеждават, че България не може да си позволи да прави фундаментална наука, положението няма как да стане по-добро. Че няма да настигнем Западния свят по количество и качество на научната продукция, вече можем да кажем със сигурност, тъй като с това финансиране няма да има кой да работи.

Но пък африканците току-виж ни задминали. 

България има капацитета и икономическия климат, които на теория би следвало да позволят развиването не само на приложни, но и на фундаментални научни проучвания. Лошият обществен климат обаче съдейства срещу това. Че политиците нямат воля за подобряване на положението на учените, това е ясно, но и в съзнанието на много хора стереотипният учен е дядка на следпенсионна възраст, който само си клати краката и нищо не прави по цял ден и получава заплата. Именно затова се наложи изискването финансирането да бъде дадено основно на тези институции, които показват научна продукция. Тъй като вече стана ясно, че елементарните частици не се продават на Женския пазар, критериите за научната продукция си остават научните публикации и цитати. Новината, публикувана на "Топ Новини", повдига въпроса за импакт фактора и каква част от българските учени имат публикации в списания с импакт фактор. Държа обаче да подчертая, че не статиите, а списанията са тези, които имат импакт фактор. Импакт факторът (IF, а не SJR, както пишат в "Топ Новини" - SJR e просто един от импакт ранковете - SCIMago Journal Rank и е алтернатива на Thomson Reuters) е показател, който дава информация каква е цитируемостта на статиите в дадено списание. Колкото е по-висок, толкова повече има шанс статията да бъде цитирана, а учените, както всички хора, искат трудът им да бъде забелязан. Но IF не е универсален критерий, нито би следвало да се приема като такъв. Ако една статия бъде приета в такъв журнал с висок IF, това не е гаранция, че ще бъде цитирана. Съответно, ако една статия бъде публикувана в списание с по-нисък или без IF, може да бъде цитирана многократно и всеки професор на възраст с висока продукция може да даде пример в живота си как дадена негова статия е била отхвърлена от журнал с висок фактор, а после е била приета другаде и е получила висока цитируемост. Нека да напомня също така, че цитатите не винаги идват веднага след публикуването на статията. Понякога дадена статия стои дълги години без да е цитирана, след което рязко започва да се забелязва, докато други получават много цитирания още в началото, след което се забравят. Но както и да е - това е издребняване. Фактът е, че всеки изследовател иска в един момент да попадне на страниците на престижно списание. Но пък различните области на науката имат различно влияние (сиреч, различен импакт) и списанията от различните области респективно имат различен фактор. И още нещо - дори и в България да има области с висок импакт, като например биологичните, това не означава, че е лесно човек да публикува в тези списания. Те приемат статии, използващи авангардна методика и модерни уреди, а за развитието на такива в България трябват пари. 

И все пак споровете кой трябва да получи финансиране и кой не, по-приложните или по-фундаменталните области, тези, които генерират повече статии или по-малко, всъщност отвличат вниманието от най-належащия проблем в България: а именно, че финансирането за наука у нас (приложна или фундаментална) е ниско и все още сме на дъното в ЕС. Това е първото, което трябва да се промени. Всичко останало ще дойде впоследствие. Пак казвам - България има капацитета както за фундаментални, така и за приложни научни работи. Трудно ще излезем от порочния цикъл, в който сме изпаднали през последните години - учените казват: дайте ни пари, обществото и политиците отвръщат: покажете ни резултати, а учените контрират: как да покажем резултати, като няма пари. 

Но все още не е късно за промяна в положителна посока. 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2349-2018-bulgaria-fundamental-research

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 3 часа, SAlexandrov said:

Да, България може и трябва да се занимава с фундаментални научни проучвания

NAO-Rozhen.jpg

Обсерваторията в  Рожен. Credit : NAO Rozhen

Тази статия изразява само и единствено личното мнение на администратора на сайта - д-р Светослав Александров.

3 септември 2018 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Дълго време не бях заемал позиция относно предстоящото отделяне на НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология) от БАН (Българска академия на науките). Не смятах да коментирам възникналата ситуация, но някои от публикациите през последните месеци в медиите ме хвърлиха в истински потрес. Сериозно се притеснявам за бъдещето на науката в България, която се е превърнала в заложник на конфликта. 

Накратко, историята е следната: в края на миналата година учените протестираха срещу крайно недостатъчното финансиране на академията. След дълго протакане правителството най-накрая отпусна 15 млн. лева допълнително към бюджета на БАН [1]. По-рано през годината започна протест на НИМХ относно това как тези пари трябва да се разпределят. Протестното искане е, цитирам: "Общото събрание на БАН разпредели тези средства в съотношение: 80 % за публикации и цитирания и 5 % за "други дейности в полза на институции и органи на общините, държавата и ЕС", пряко обслужващи държавата и обществото. Остро протестираме против това разпределение на средствата" [2]. Ще си позволя да цитирам и едно изказване на проф. Брънзов : "В действителност, спорът между НИМХ и БАН е много по-дълбок. Той е за тежестта на различните видове научни изследвания и дали трябва предимно в България - една бедна страна - да се развиват фундаментални изследвания, резултата от които е след десетилетия и както се вижда, дори и да минат десетилетия, този резултат го няма, или трябва да се наблегне върху научно-приложните изследвани, които имат пряко въздействие върху обществото и върху икономиката на страната. Този спор продължава вече много години в БАН. Тази година категорично спорът беше решен в полза на фундаменталните научни изследвания, резултат от които са статии и цитати - 80% тегло" [3].

Тази сутрин в полезрението ми попадна и още една статия на "ТопНовини", в която акцентите са отново: "Не е ли редно да се плащат от бюджета статии за наука, основно с такъв признат критерий? Да се финансират само внедрени в практиката разработки?", "Стига се до абсурдната теза: Няма пари за практиците, защото са необходими пари за наука. Наука обаче, без практическо приложение могат да си позволят най-богатите икономики" [4].

Подобни изказвания, които се тиражират в авторитетни български медии, са изключително притеснителни. Те показват неразбиране относно това как работи научният процес и излагат българската наука на опасно пренебрежение, от което ще отнеме години, за да се възстанови. Първо, бих искал да напомня една статия на д-р Георги Маринов (наукометричните показатели на когото са доста сериозни), публикувана в Медияпул, озаглавена "Времето за спасяването на българската наука изтича" [5]. В нея авторът напомня, че науката не е средство за генериране на технологии, които да правят пари. Науката е система от доказали се през вековете като надеждни методологически практики за разбирането на заобикалящия ни свят и ако да не е винаги перфектна, тя е единствената такава добре работеща система. Авторът също така подчертава, че научният светоглед и мислене са по-важни от каквито и да е печалби и икономически растеж, като това би следвало да е очевидно за всеки.

Второ, бих искал да насоча вниманието Ви към една статия на страниците на сп. Nature от 2016-та - The developing world needs basic research too [6]. Дори развиващият се свят осъзнава все повече нуждата от базисни фундаментални проучвания. Така в Индонезия е създадена Индонезийска научна фондация, която, забележете - не подкрепя приложните дисциплини, а вместо това дава средства за фундаментални научни изследвания. Същото е и в Африка - има Африканска академия на науките, която работи с различни фондации, за да се стимулират фундаменталните научни изследвания в Кот д'Ивоар, Кения, Сенегал и Уганда. 

България обаче не е Африка, нито Индонезия. Страната ни е част от ЕС и като такава тя заделя изключително малко пари за наука - 0.19% от БВП през 2017-та година [7]. Това ни поставя в дъното на класациите за научните финансирания както в ЕС, така и на Балканите. Ситуацията е унизителна, а от нея България много трудно може да излезе. От години няма политическа воля за това. Сега, когато професори и журналисти вкупом ни убеждават, че България не може да си позволи да прави фундаментална наука, положението няма как да стане по-добро. Че няма да настигнем Западния свят по количество и качество на научната продукция, вече можем да кажем със сигурност, тъй като с това финансиране няма да има кой да работи.

Но пък африканците току-виж ни задминали. 

България има капацитета и икономическия климат, които на теория би следвало да позволят развиването не само на приложни, но и на фундаментални научни проучвания. Лошият обществен климат обаче съдейства срещу това. Че политиците нямат воля за подобряване на положението на учените, това е ясно, но и в съзнанието на много хора стереотипният учен е дядка на следпенсионна възраст, който само си клати краката и нищо не прави по цял ден и получава заплата. Именно затова се наложи изискването финансирането да бъде дадено основно на тези институции, които показват научна продукция. Тъй като вече стана ясно, че елементарните частици не се продават на Женския пазар, критериите за научната продукция си остават научните публикации и цитати. Новината, публикувана на "Топ Новини", повдига въпроса за импакт фактора и каква част от българските учени имат публикации в списания с импакт фактор. Държа обаче да подчертая, че не статиите, а списанията са тези, които имат импакт фактор. Импакт факторът (IF, а не SJR, както пишат в "Топ Новини" - SJR e просто един от импакт ранковете - SCIMago Journal Rank и е алтернатива на Thomson Reuters) е показател, който дава информация каква е цитируемостта на статиите в дадено списание. Колкото е по-висок, толкова повече има шанс статията да бъде цитирана, а учените, както всички хора, искат трудът им да бъде забелязан. Но IF не е универсален критерий, нито би следвало да се приема като такъв. Ако една статия бъде приета в такъв журнал с висок IF, това не е гаранция, че ще бъде цитирана. Съответно, ако една статия бъде публикувана в списание с по-нисък или без IF, може да бъде цитирана многократно и всеки професор на възраст с висока продукция може да даде пример в живота си как дадена негова статия е била отхвърлена от журнал с висок фактор, а после е била приета другаде и е получила висока цитируемост. Нека да напомня също така, че цитатите не винаги идват веднага след публикуването на статията. Понякога дадена статия стои дълги години без да е цитирана, след което рязко започва да се забелязва, докато други получават много цитирания още в началото, след което се забравят. Но както и да е - това е издребняване. Фактът е, че всеки изследовател иска в един момент да попадне на страниците на престижно списание. Но пък различните области на науката имат различно влияние (сиреч, различен импакт) и списанията от различните области респективно имат различен фактор. И още нещо - дори и в България да има области с висок импакт, като например биологичните, това не означава, че е лесно човек да публикува в тези списания. Те приемат статии, използващи авангардна методика и модерни уреди, а за развитието на такива в България трябват пари. 

И все пак споровете кой трябва да получи финансиране и кой не, по-приложните или по-фундаменталните области, тези, които генерират повече статии или по-малко, всъщност отвличат вниманието от най-належащия проблем в България: а именно, че финансирането за наука у нас (приложна или фундаментална) е ниско и все още сме на дъното в ЕС. Това е първото, което трябва да се промени. Всичко останало ще дойде впоследствие. Пак казвам - България има капацитета както за фундаментални, така и за приложни научни работи. Трудно ще излезем от порочния цикъл, в който сме изпаднали през последните години - учените казват: дайте ни пари, обществото и политиците отвръщат: покажете ни резултати, а учените контрират: как да покажем резултати, като няма пари. 

Но все още не е късно за промяна в положителна посока. 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2349-2018-bulgaria-fundamental-research

Като не можем да си измислим начин, да караме по западните.

Навсякъде има система от правила. При какви случаи какво се прави и какво следва.

Да се дадат пари за наука, не съм против, но трябва и някаква отчетност от учените. Иначе само ще се противопоставят едни хора на други (които зависят от бюджета) и нищо др.

Относно фокуса на статията. Виждам обсерваторитята в Рожен, и по-точно огледално-рефлекторният телескоп с най-голямото огледало в Югоизточна Европа - 2,5 м (Нали не се бъркам ?). Там съм ходил поне 4 пъти, отделно веднъж на нощни наблюдения.

Историята не я повтарям, попетвам я. В деня в който Кюриозити кацна* (по наше време бе някъде през ноютта бе спуснат от кран на зависнал във въздуха спускаем апарат) на Марс аз бях там и една дама попита: "А да знаете нещо значително да се  е случило тези дни?", отговорът на лектора беше: "Не се сещам." Отделно лектирът бе казал "Да знаете, не е вярно, че не е стъпвано на Марс, личат следите от роувърите". Някъде тогава споменаха, че нямат нет или им е много лош.

В последните години на студентството ми (много по отдавна, пак там) лектор обяснява, че криогенното охлаждане (с течен азот) на CCD сензора (или CMOS, не знам) е за да неутрализира ефектите от топлинните неутрони. Имал е предвид да се намали топлинния шум вероятно. Неутрони не се отразяват от оптично огледало, има други неща.

Моето мнение е, че тези хора заслужават адекватни възнаграждения, но трябва и да се изисква от тях, както от всички работещи.

Примерът който дадох за НИМХ е достатъчно ясен. Трябват правила. После резултати. Нека първо се запущшат пробойните в кацата. И парите ще дойдат. Знам за учени участващи в проекти.

 

Преди 5 години (станаха мисля) се търсеше предполагам биоинформатик. Обявата бе на англ, някакъв институт беше, изискваше се допбпр познаване на молекулярна биология и биологията като цяло + 2 програмни езика (не ги помня) или спец информатика. Заплатата бе няколко хиляди евро (в БГ е това), а заетостта бе двугодишна. Обявата бе в джобса.

Чувал съм и за българи работеюи в ЦЕРН... Мисля, че някакви възможности има и сега.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки
Преди 39 минути, Joro-01 said:

 Историята не я повтарям, попетвам я. В деня в който Кюриозити кацна* (по наше време бе някъде през ноютта бе спуснат от кран на зависнал във въздуха спускаем апарат) на Марс аз бях там и една дама попита: "А да знаете нещо значително да се  е случило тези дни?", отговорът на лектора беше: "Не се сещам." Отделно лектирът бе казал "Да знаете, не е вярно, че не е стъпвано на Марс, личат следите от роувърите". Някъде тогава споменаха, че нямат нет или им е много лош.

 

Разбирам разочарованието ти, обаче има я и другата страна: астрономията и космическите изследвания са две различни дисциплини. Доста астрономи не се интересуват от Слънчева система и роботизирани мисии, при това не са малко. Имах един такъв съученик и ходеше по международни олимпиади. Носеше медали. Въобще не споделяше интереса ми от космически изследвания и Марс. Но пък пулсари, квазари, това беше неговата тема ... и си беше гениален.. 

Иначе за роувърите лекторът не те е излъгал - следите им наистина се виждат от орбита. 

Самият аз съм изпадал в подобна ситуация. Магистърската ми степен е по физиология на растенията, а докторската - в областта на водорасловите биотехнологии. Знам си областта, в която съм завършил. И въпреки това хора са очаквали от мен разни съвсем странични неща, като например да познавам билките. Щом в дипломата ми има "растения", значи трябва да знам коя трева каква е. Нищо че няма абсолютно нищо общо с това, което работя. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Един астроном трябва от обща култура да е добре запознат със слънцето и слънчевата система. По същия начин и един биолог по растенията трябва да познава растенията - билки, дървета, водорасли, лишеи и т.н. Тоест тесният специалист трябва да изучава и по-широката сфера на специалността си, иначе ще му се смеят когато не може да отговори на елементарни неща. Преди 100 години учените са били широки специалисти в много области с енциклопедични познания, и затова и са имали по-голям авторитет. Днес можеш да специализираш тясно, но цял живот да си креташ с нисък авторитет, тъй като не разширяваш кръгозора и познанията си.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Да, но днес нямаме такива условия, както и преди. Хората преди 100-200 години са работили с по-малки масиви информация, а и са били по-близо до общото познание. Навремето бях много добър в това да разпознавам билки, а и всяко растение, дори и да не му знаех вида, без проблем го разпознавах по семейство. Но нещата се забравят. Как да ги помня тия неща, при положение, че просто не ми се налагат в ежедневието? Една възможност е да ги преговярам периодично през няколко години, като по учебник - което е затормозяващо и неефективно. Не - ако на човек не му се налага да практикува тези неща, няма как да ги знае качествено.

Когато започнах да преподавам в СУ водорасли и гъби, много от старите спомени ми се върнаха. Сега без проблем мога да познавам различните видове. Но го работя! 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 5 часа, SAlexandrov said:

Разбирам разочарованието ти, обаче има я и другата страна: астрономията и космическите изследвания са две различни дисциплини. Доста астрономи не се интересуват от Слънчева система и роботизирани мисии, при това не са малко. Имах един такъв съученик и ходеше по международни олимпиади. Носеше медали. Въобще не споделяше интереса ми от космически изследвания и Марс. Но пък пулсари, квазари, това беше неговата тема ... и си беше гениален..

Не съм съгласен. Допустимо е да не знаят кой е първият човек полетял в космоса и първият стъпил на луната ли? Събитието е почти толкова значимо.

А астрономът е лицето на науката, общува с хора.

Няма хора, но пак е сериозно предизикателство да изпратиш марсоход, тежащ почти колкото масов лек автомобил, да го спуснеш внимателно с лебедка (няколко) от зависнала на място платформа, коят после да отлети в страни да се разбие безопасно и всичкото това без директно човешко управление... Следиш новините, прецени десет години след това...

Преди 5 часа, SAlexandrov said:

Иначе за роувърите лекторът не те е излъгал - следите им наистина се виждат от орбита.

Има си хас... Проектират се за целта. Говориш сякаш пръв път ме виждаш във форума. Както и да е. Възмутих се и от това, че лекторът се изрази сякаш човек е стъпил.

 

Преди 5 часа, SAlexandrov said:

 Самият аз съм изпадал в подобна ситуация. Магистърската ми степен е по физиология на растенията, а докторската - в областта на водорасловите биотехнологии. Знам си областта, в която съм завършил. И въпреки това хора са очаквали от мен разни съвсем странични неща, като например да познавам билките. Щом в дипломата ми има "растения", значи трябва да знам коя трева каква е. Нищо че няма абсолютно нищо общо с това, което работя. 

И аз съм изпадал, не говоря за това. Ако историк не знае за освобождението на България, ще го приемеш, така ли?  Примерно се интересува само от втораа световна война...

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...