Отиди на
Форум "Наука"

Златото се връща като резервна валута - дали?


Recommended Posts

  • Потребител

Повод за тази тема е този клип от ютуб. Любопитно ми е, какво е вашето мнението и вобще според вас възможно ли е връщане към златовалутен или даже златодевизен стандарт.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 75
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Преди 1 час, Capitainofmarine said:

Повод за тази тема е този клип от ютуб. Любопитно ми е, какво е вашето мнението и вобще според вас възможно ли е връщане към златовалутен или даже златодевизен стандарт.

 

Капитане, според мен е невъзможно нито едното, нито другото, поради простата причина, че цялото налично злато в света, това, което е в банките, в частни ръце и в други организации в момента е по-малко от 0.05 процента от парите циркулиращи в света, вкючително деривати, виртуални пари и т.н.

20eb016b4d5dbe4d6c1979175ee034c2.jpg

Това е изчислено всичкото налично злато на планетата, както се вижда повечето вече е изкопано от земята, остават 54 000 тона под земята, извадени са около 190 000 тона, вижда се разпределението, повечето е във вид на бижута и т.н. Въпреки че изглежда визуално много - един куб със страна от 21.5 метра, цял огромен билдинг от злато, ако пак така визуално го сравним със сега циркулиращите пари в света, стойността му е микроскопична:

9c31e9fae74961778d222156a9c50e4e.jpg

Обозначеното във втората фигура е златните запаси в банковите трезори, сравнено само с т.н. тесни пари, недвижима стойност и стойност на акциите на стоковите борси, това количество е минимално, но ако продължаваме да го сравняваме с други пари, нещата изглеждат още по-контрастни визуално:

cc7ffbd24dedc2f89ba1c5077e01083e.jpg

Това горе са т.н. широки пари, само те са над 10 пъти повече от цялото банково злато, отдолу фигурата показва целия глобален дълг от 199 трлн., той е около 30 пъти над стойността на цялото световно злато /не в трезорите на банките, цялото налично/, а това долу са деривати и други финансови инструменти:

eade52108b3eed1d3d2011a5f107c601.jpg

Funds invested in derivatives alone total at minimum $544 trillion, and the high-end estimate is $1.2 quadrillion. In fact, there is more money in derivatives than in all the stock markets combined, which is a comparatively paltry $73 trillion. The U.S. accounts for the biggest slice of that global market cap pie, thanks to companies like Apple Inc. AAPL, -1.21%  , Alphabet Inc. GOOGL, -0.85% and Microsoft Corp MSFT, +0.52%

Тук сумите надхвърлят квадрилион - 1 000 000 000 000 000 или десет на петнадесета степен. Цялото злато с неговите 7 трлн. е някакава си 0.05 процента от всичко това, просто няма шанс да се превърне, според мен, в паричен стандарт, още по-малко в златодевизен. За спекулативни цели и като хранилище на реална стойност да, златото, според мен, ще повишава цената си, но на фона на всички останали платежни инструменти, то е екзотика и може да усили ролята си на балансьор в банковите активи, но не и да получи решителна тежест, каквато е имало до 1971, това е история.

dd03c7255dee13500a4701a191e6cdc7.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Б. Киров said:

За спекулативни цели и като хранилище на реална стойност да, златото, според мен, ще повишава цената си,

Прочетох с удоволствие и съм съгласен с тебе. Просто преди време мина някак незабелязано, даже не си спомням кога точно, отказа на Китай да увеличава валутните си резерви в долари. После в последните две-три години и Русия и Китай активно увеличават златните си резерви - за 2018 увеличението на руския златен запас е огромно - при това от покупки.

Тези дни попаднах в интернет на, новост за мене, разплащането между Китай и Русия за енергодоставки - газ, нефт и прочие става според текущия курс на златото. Тогава не обърнах внимание, малко ли какво пишат в интернет, но днес отново попаднах на подобен клип за златото и там за втори път чух тази информация...

Прочее ти си прав - златото е ограничено количество и не може реално да участва в паричния оборот. питам се дали с тебе няма да доживеем време отново на банкнотите да пише - банкнотата е обезпечена със злато и други активи на банката?! 

Колкото до Русия и Китай, тяхната икономика е зависима от долара. Специално Русия - в вида си на един от най-големите експортьори на нефт, газ, електроенергия и суровини за промишленоста е силно зависима от покупателната способност на долара, помниш как дойде краха на СССР и как сега притискат Русия със ниски цени на енергоносителите...

Та прочее ще поживеем ще видим...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 15 минути, Capitainofmarine said:

Прочетох с удоволствие и съм съгласен с тебе. Просто преди време мина някак незабелязано, даже не си спомням кога точно, отказа на Китай да увеличава валутните си резерви в долари. После в последните две-три години и Русия и Китай активно увеличават златните си резерви - за 2018 увеличението на руския златен запас е огромно - при това от покупки.

Тези дни попаднах в интернет на, новост за мене, разплащането между Китай и Русия за енергодоставки - газ, нефт и прочие става според текущия курс на златото. Тогава не обърнах внимание, малко ли какво пишат в интернет, но днес отново попаднах на подобен клип за златото и там за втори път чух тази информация...

Прочее ти си прав - златото е ограничено количество и не може реално да участва в паричния оборот. питам се дали с тебе няма да доживеем време отново на банкнотите да пише - банкнотата е обезпечена със злато и други активи на банката?! 

Колкото до Русия и Китай, тяхната икономика е зависима от долара. Специално Русия - в вида си на един от най-големите експортьори на нефт, газ, електроенергия и суровини за промишленоста е силно зависима от покупателната способност на долара, помниш как дойде краха на СССР и как сега притискат Русия със ниски цени на енергоносителите...

Та прочее ще поживеем ще видим...

 

Турция също купува много злато, макар че при сегашната инфлация миналата година продадоха голямо количество, за да противодействат на обезценяването на валутата си, после пак започнаха да купуват; Русия и Китай усилено трупат златни запаси в последните години, факт, Германия и САЩ също добавят отгоре. Но ми се струва, че централните банки го държат като котва за задържане на валутите, това ще се усили след въпросното споразумение, за което се говори в клипа, че златото вече ще се изчислява по пазарни цени, а не по занижени, което веднага го вдига в първа категория, заедно с американските ценни книжа и основните валути - долар, евро, паунд и юан.

Мисля че няма да доживеем на банкнотите да пише "обезпечени със злато" и ние и нашите внуци, да са живи и здрави, защото отвързването от златния стандарт е основното постижение на кейнсианството, което днес тържествува в макроикономиката, това е нещо като вечен двигател за вдигане на производителността в консуматорските общества, дълговете стават двигател за по-висока производителност и иновации в едно финансово перпетуум мобиле, опасността е при изпускане на контрола върху тази машина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Б. Киров said:

защото отвързването от златния стандарт е основното постижение на кейнсианството, което днес тържествува в макроикономиката, това е нещо като вечен двигател за вдигане на производителността в консуматорските общества,

Не отричам че имаш право, но да ти напомня че Кейсианството се появи и формулира през 1936 година с труда " Обща теория на заетоста, процента и парите" - та минаха почти 100 години, страшно много време. Света и световната икономика станаха други - порастнаха. И в съответствие с законите за развитието остаряват а развитието не спира...

Та прочее възможно е да започва нова витка в развитието на икономиката, все още не знаем каква и как но ще се намери нов Джон Кейнс и ще ни я обясни ако доживеем до тогава.😜😀 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, Capitainofmarine said:

Не отричам че имаш право, но да ти напомня че Кейсианството се появи и формулира през 1936 година с труда " Обща теория на заетоста, процента и парите" - та минаха почти 100 години, страшно много време. Света и световната икономика станаха други - порастнаха. И в съответствие с законите за развитието остаряват а развитието не спира...

Та прочее възможно е да започва нова витка в развитието на икономиката, все още не знаем каква и как но ще се намери нов Джон Кейнс и ще ни я обясни ако доживеем до тогава.😜😀 

За да не сме прекалено сериозни:), моята теза е, че теоретиците и теориите винаги се появяват, за да обясняват практиката, а тя в цялата човешка история има цикличен характер на повторяемост. Затова предпочитам да чета мненията на практици, които извличат принципи от личния си опит по пътя на опит-грешка, един от тях е Рей Далио, написал е цяло изследване от 480 страници за големите дългови кризи, за съжаление непреведено на български:

https://www.principles.com/big-debt-crises/

В него той се е опитал, според мен успешно, да формулира вечните неща в променливото движение на парите; там са изследвани три големи финансови кризи детайлно, ден по ден - тази с инфлацията в Германия след ПСВ, Голямата депресия от 1929 в САЩ /дефлационна/ и последната дългова криза в САЩ от 2008, освен това са разгледани стотици конкретни дългови кризи, в това число и тази в България от 1997. Далио е на мнение, че отвързването от златния стандарт е най-голямото постижение и предизвикателство пред политици и финансисти през 20-ти век и дава конкретни съвети и към двете групи на базата и на личния си опит от над 40 години в тази сфера.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 26.03.2019 г. at 10:33, Б. Киров said:

 

Искам да ти привлека вниманието отново върху златото и действията на Китай.

Погледни този клип, конкретно 7.35.

 

Редактирано от Capitainofmarine
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Според мен в клипа няма неверни факти, но нещата се опростяват до елементарност, което прави крайните изводи меко казано неточни. В 7.35 твърдението, че натрупването на златните запаси в китайската ЦБ могат да разклатят позицията на долара като световна валута ми изглежда пресилено по следната причина:

f439a57d6c530f93c668c6cfd51e0342.png

това е цялото световно злато в трезорите на ЦБ, то е около 32 000 тона през 2013, преизчислено в доларова цена по пазарни цени, еквивалентта му е на около 1.5 трлн. щ. д.

82bfc03611104b83811f6a811449f7e5.jpg

Това са първите 20 държави по количество златни запаси през 2019; САЩ и МВФ сумарно държат около 33 процента от световните запаси, Германия, Великобритания, Италия и Франция останалите 33 процента.

Дори да допуснем, че всичките останали 33 процента от държавите в света пренасочат златните си запаси /което практически е невъзможно/, става въпрос за парична маса от порядъка на 500 млрд. щ. долара, приблизително толкова е търговския дефицит на САЩ с Китай годишно, тоест, според мен, златото не може да разклати стабилността повече отколкото външнотърговския дефицит, дори в идеалния случай.

Друг е въпросът за Един път Един пояс, това наистина е огромно предизвикателство за САЩ и ЕС /аз ги разглеждам като икономически скачени съдове/, защото е подход към нова китайска глобализация, там има сблъсък на интереси за лидерство, но темата е наистина огромна и много сложна, за да се изчерпи с 10-минутен клип.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В една публикация на сайт на  World Gold Council, базирана в Лондон, която е асоциация на най-големите производители на злато в света:

https://www.gold.org/goldhub/about-goldhub

авторът, финансов анализатор от Asia Global Institute, развива своята гледна точка /която е подчертано проазиатска/ относно ролята на златото в международната валутна система:

The role of gold in a multicurrency reserve system

Gold Investor, July 2018

4 July, 2018

Andrew Sheng

Distinguished Fellow, Asia Global Institute

University of Hong Kong

 

Ролята на златото в многовалутната резервна система

Американският долар е водеща резервна валута от десетилетия. Сега обаче светът се движи към многополюсна система, тъй като RMB става все по-доминиращ. Тази промяна може да предизвика значителни геополитически сътресения. Но за държави, които искат да смекчат рисковете си, златото има какво да предложи. Включването на RMB в кошницата от международни резерви на МВФ сигнализира за нова епоха за китайската валута. Но това поставя значителни икономически, финансови и политически въпроси.

Дали американският долар е заплашен като доминиращата резервна валута в света?

Ще има ли преход към система за многовалутен резерв?

Това ще засегне геополитическата стабилност?

И ако е така, как правителствата могат да смекчат произтичащия риск?

За централните банки в Азия отговорът може да бъде златото.

Кошницата от международни резерви на МВФ (известна като  SDR) първоначално беше предназначена да допълва официалните резерви на държавите-членки и за първите 15 години на този век нейната стойност беше определена по отношение на щатския долар, йената, еврото, и лирата. През 2015 г. обаче се добави и юана, ключов индикатор за нарастващото глобално влияние на тази валута.

Сега един работен документ на МВФ3 е отишъл още една крачка напред, ориентировъчно идентифицирайки формирането на валутен блок от юан, в допълнение към доминиращия валутен блок на долара и валутния блок на еврото.

С изключение на RMB, доларовият блок е очевидно доминиращ по отношение на БВП и използване. По отношение на паритета на покупателната способност (PPP), доларовият блок представляваше около 60% от световния БВП между 2011 и 2015 г. Еврото представляваше 26%, стерлингът - 7%, а йената - 5%.

Ако RMB е включен като отделен блок, светът става много по-многополюсен. Доларът би съставлявал 40% от световния БВП, като RMB е 30%, еврото - 20%, йената - 5%, а стерлинга - 3%. Тези цифри показват, че международната парична система (IMS) вече се измества от биполярно фокусиране върху долара и еврото към истинска, многополюсна система.

Мерките за покупателна способност могат да надценят влиянието на юана, но няма съмнение, че Китай бързо се превръща в доминираща икономическа сила в днешния свят. Това има значителни последици за IMS и резервните валути.

Вече има признаци, че нивата на американския дълг подкопават статута на долара като доминираща резервна валута. САЩ имат нетни инвестиционни дългове към останалия свят от около 40% от БВП на САЩ, финансирани от изключително ниски лихвени проценти. Това е все по-нестабилно, особено като се има предвид, че евро-блокът и RMB-блокът са с излишък по текущата сметка.

Тъй като преминаваме към многополюсна резервна валутна система, следователно ще е необходимо да се предприемат някои стъпки, за да се гарантира, че  IMS остава подходяща за целта. А златото може да играе важна роля в тази среда.

Днес IMS разчита на доминирането на щатския долар, а САЩ трябва да управляват дефицит по текущата сметка, за да снабдят света с долари. Когато се придвижим към многополюсна система, тази нужда трябва да намалее. По ирония на съдбата обаче нарастващото значение на икономики с излишък на спестявания / savings surplus/*, като Европа, Китай и други азиатски държави, увеличи силата на долара без алтернативни канали за излишъци.

* Definition of savings surplus: This is the excess of a country's aggregate savings over its domestic investment, where investment is in fixed capital and inventories by both the public and the private sectors.

Example: According to China's national accounts, aggregate savings have been approximately 60% of GDP, while aggregate investment was 50% of GDP. The difference of 10 per cent of GDP is the savings surplus. This is equal to the current account surplus, by definition

Сред централните банки стратегията за управление на портфолиото на стандартните резерви изисква претеглени валутните резерви спрямо всички валутни сделки. Докато доларът представлява 88% от всички валутни сделки, тези излишъци в крайна сметка поставят в националните валутни резерви повече долари, като по този начин концентрират рисковете им в долара, вместо да диверсифицират рисковете.

Подходът може да изглежда и късоглед, но вероятно е неизбежен, тъй като няма глобална централна банка и няма глобална фискална политика. В резултат на това централните банки и правителствата са принудени да се опитват да балансират три, често противоречащи си изисквания: стратегия за управление на портфейла, национална стратегия за управление на риска и глобална системна стабилност.Това обяснява защо доларовите наличности в официални резерви са останали на около две трети от всички общи официални резерви. Капиталовите потоци от нововъзникващите пазари към развитите страни се случват, защото централните банки и частните инвеститори са търсили ликвидност и превъзходни кредитни рейтинги, предлагани единствено от доминиращите резервни валутни пазари.

Присъщата слабост на тази „не-система“ обаче е ясна, което може да обясни защо много централни банки на развиващите се пазари увеличават своето разпределение на резерви и в злато. То е ликвидно и няма нито кредитен риск, нито риск от дефолт.

Бившият председател на Федералния резерв на САЩ, Алън Грийнспан, изрично призна това, публично заявявайки, че златото е крайната застрахователна полица. Стойността на валутите, които се продават, зависи от техния кредитен рейтинг, фискалното здраве и правителствените или централните банки. Златото не изисква подпис на контрагента, не зависи от националната фискална или икономическа политика и следователно е най-ефективният хедж срещу геополитическия риск.

Кибер валутите не предлагат подходяща алтернатива. Създадени от анонимни дигитални "миньори", без контрагенти или централна регистрация, те са силно променливи и могат да изложат инвеститорите на измами, манипулации и кражби. Златото, напротив, има уникален и разнообразен профил на търсенето, което го прави идеален диверсификатор на портфейла и потенциално убежище на активи.

Неминуемото заключение е, че единственият жизнеспособен алтернативен актив на официалните резервни валути е физическо злато, тъй като само той притежава необходимата ликвидност, корелационни характеристики и доверие. Следователно централните банки, които търсят истинска диверсификация на риска или застраховане, трябва да увеличат своите притежания на злато.Този аргумент е особено подходящ за Китай и Индия, най-големите потребители на злато в света. Днес Китай държи само 2,3% от общите си резерви в злато, докато Индия държи 5,8%. Това се сравнява с над 60% в развитите икономики като САЩ, Германия, Италия и Франция. Не само, че има стратегически смисъл Китай, Индия и други икономики с излишък да увеличат своите златни резерви; това също има икономически смисъл. Неотдавнашни изследвания, поръчани от Световния съвет по златото, предполагат, че ако централните банки увеличат притежанията си на злато с 2%, 5% или дори 10%, това може да увеличи доходността и да намали нестабилността в средносрочен и дългосрочен план. Като такова, златото осигурява ясни и забележими ползи, увеличаване на ликвидността, намаляване на риска, засилване на възвръщаемостта и постигане на истинска диверсификация от геополитически заплахи.

Малко вероятно е МВФ да включи златото в SDR. Ако обаче икономиките с излишък, особено големите азиатски държави, увеличат притежанията си на злато, това би могло да проправи пътя за реформа на IMS и едновременно с това да намали геополитическия риск.

Подобен ход би могъл да се постигне постепенно, ако покупките се правят с надлежно отчитане на средносрочната и дългосрочната ценова стабилност. В действителност, ако икономиките с излишък приемат по-кооперативен подход към управлението на резервите, това би имало значителен и положителен ефект върху стабилността на IMS.

https://www.gold.org/goldhub/research/gold-investor/gold-investor-july-2018/role-of-gold-in-a-multicurrency-reserve-system

Има и други гледни точки, разбира се, които е интересно да се противо/съпоставят с тази.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Шест основателни, според мен, довода срещу връщането към златния стндарт:

Why a gold standard is a very bad idea

December 19, 2016

Stephen G. Cecchetti is Rosen Family Chair in International Finance at the Brandeis International Business School.

Kermit L. Schoenholtz is Henry Kaufman Professor of the History of Financial Institutions and Markets in the Department of Economics of New York University’s Leonard N. Stern School of Business, where he teaches courses on money and banking and on macroeconomics. He also directs NYU Stern’s Center for Global Economy and Business and serves on the Financial Research Advisory Committee of the U.S. Treasury’s Office of Financial Research.

 

Изключителното парично облекчение, създадено от централните банки след финансовата криза от 2007—2009 г., подклажда критики към тази политика, която е приела две основни форми. Първата призовава Федералният резерв да разработи правила на рестриктивна парична политика. Втората е за връщане към златния стандарт за насърчаване на ценовата и финансовата стабилност.

Да започнем с ключовите концептуални въпроси. В лекцията си от 2012 г. "Произход и мисия"председателят на Борда на Федералния резерв Бен Бернанке идентифицира четири основни проблема със златния стандарт:

1. Когато централната банка фиксира доларовата цена на златото, а не цената на стоките, които консумираме, колебанията в цената на долара към стоките заместват колебанията в пазарната цена на златото.

2. Тъй като цените са обвързани със сумата на парите в икономиката, която е свързана с добива на злато, инфлацията зависи от степента на добив на злато.

3. Когато златният стандарт е възприет в страната и в чужбина, това е политика на обменния курс, при която международните транзакции трябва да се уреждат в злато.

4. Изкопаването на злато от една дупка под земята (мина), за да се сложи в друга дупка под земята (трезор), е загуба на ресурси.

В съответствие с критиката на Бернанке, доказателствата показват, че както инфлацията, така и икономическият растеж са доста волатилни /променливи/ по отношение на златния стандарт. Следната графика показва годишната инфлация на потребителските цени в САЩ от 1880 г., началото на златния стандарт след Гражданската война, до 2015 г. Вертикалната синя линия отбелязва 1933 г., края на златния стандарт в САЩ. Стандартното отклонение на инфлацията през 53-те години на златния стандарт е почти два пъти по-голямо от това, което настъпи след разпадането на Бретън-Уудската система през 1973 г. (обозначено в графиката с вертикалната червена линия). Това означава, че дори да включим Голямата инфлация през 70-те години, инфлацията през последните 43 години е била по-стабилна, отколкото е била по време на златния стандарт. Фокусирайки се върху последния четвърт век, интервалът, в който централните банки се съсредоточиха най-внимателно върху ценовата стабилност, през този период стандартното отклонение на инфлацията е по-малко от една пета от това, което беше през епохата на златния стандарт.

 

2d57987837be89e31267be2dc30c85c6.jpg

А икономическият растеж? Отново златният стандарт се свързва с по-голяма волатилност, а не стабилност. Следната графика представя годишния растеж, измерен чрез брутния национален продукт (брутният вътрешен продукт е използван едва през 1991 г.). Моделът е доста сходен с този на инфлацията: стандартната девиация на икономическия растеж по време на ерата на златния стандарт е повече от два пъти по-голяма от периода след 1973 г. насам. И въпреки Голямата рецесия, последното четвърт от 20 век век е още по-стабилна. За да се използва друго, още по-проста мярка, в периода от 1880 до 1933 г. имаме 15 цикъла на рецесия, идентифицирани от Националното бюро за икономически изследвания. Това означава, че средно има рецесия веднъж на всеки 3,5 години. Обратно, от 1972 г. насам имаше 7 рецесии; една на всеки 6 години.

6277433a9ecb963c13d8a9a212c9d726.jpg

И най-сетне, помислете за най-показателната мярка за финансова стабилност: честотата на банковите кризи. От 1880 до 1933 г. имаше поне 5 големи банкови паники: 1893, 1907, 1930, 1931 и 1933, включително още две големи кризи на спестяванията и кредитна криза от 80-те години на миналия век.

Така че, по всеки един показател, периодът на златния стандарт е бил по-малко стабилен. Цените бяха по-малко стабилни; растежът е бил по-малко стабилен; и финансовата система е била по-малко стабилна. Защо?

Виждаме шест основни причини.

Първо, златният стандарт е процикличен. Когато икономиката навлезе в бум, инфлацията обикновено се покачва. При отсъствието на централна банка, която да форсира нагоре номиналния лихвен процент, реалният лихвен процент пада, като дава допълнителен тласък на активността. За разлика от това, антицикличната парична политика - независимо дали се основава на правилото на Тейлър или не - ще започне да действа срещу бума на прегряващата икономика.

Второ, златният стандарт има последствия за обменния курс. Макар да не знаем със сигурност, подозираме, че настоящите защитници в САЩ за преминаване към златен стандарт си представят как Съединените щати действат самостоятелно при преминаване към златен стандарт (вместо да чакат да координират глобалното връщане към златния стандарт). Ако това е така, промяната би наложила ненужни рискове за износителите и вносителите, техните служители и техните кредитори. За да разберете защо, помислете за последиците от промяната в глобалната цена на златото, измерена в друга валута, да речем британска лира. Ако цената на паунда спрямо златото се промени, но доларовата цена спрямо златото не се промени, резултатът ще бъде промяна в реалния валутен курс долар-паунд. Тоест, освен ако доларовите цени на американските стоки и доларовите заплати на американските работници не се приспособят незабавно към компенсиране на колебанията в цената на златото, реалният курс на долара се променя. И в двата случая резултатът почти сигурно ще предизвика нестабилност на производството, заетостта и дълговото бреме.

По-общо казано, златният стандарт страда от някои от същите проблеми като всяка система с фиксиран валутен курс. Не само, че валутният курс не може да се приспособи към буфериране на външни шокове, но ангажиментът към златото предизвиква спекулативни атаки, защото му липсва времева последователност. Според златния стандарт, мащабът на задълженията на централната банка - валута плюс резерви - се определя от златото, което има в своето хранилище. Представете си, че вследствие на продължителен спад хората се страхуват от девалвация на валутата. Това означава, че те се тревожат, че централната банка ще повиши доларовата цена на златото. При такова обстоятелство, ще бъде естествено за инвеститорите да внесат доларите си в централната банка и да ги обменят там за злато. Страховете, които мотивират подобно движение, могат да се самоусилят лавинообразно: след като централната банка започне да пресъхва откъм златни резерви, тя може бързо да бъде принудена да повиши цената на долара или да спре изцяло обратно изкупуването. Това се случи през 1931 г. с Английската централна банка, когато тя бе принудена да изостави златния стандарт. Това се случи отново през 1992 г. (макар и с валутни резерви, а не злато), когато Великобритания беше принудена да изостави фиксирания си валутен курс.

Трето, както подчертават историците, златният стандарт помогна за разпространяването на Голямата депресия от Съединените щати към останалия свят. Златният стандарт представляваше глобална договореност, която формираше основата на практически универсален режим на фиксиран валутен курс, при който международните транзакции бяха уредени в злато. Това означаваше, че една страна с външен дефицит - такъв, чийто внос надвишава нейния износ - трябваше да плати разликата чрез прехвърляне на злато в страни с външнотърговски излишъци. Загубата на злато принуждаваше централната банка на страната с дефицит да намали баланса си, да намали количеството на парите и кредитите в икономиката и да намали вътрешните цени. Казано по друг начин, в рамките на златния стандарт, страните с външен дефицит са изправени пред дефлационен натиск. Централната банка необвързана със златен стандарт не изпитва такъв убийствен за нея и за националната икономика натиск, тъй като може да избере дали да конвертира запасите си от злато в пари или не. Казано по друг начин, централната банка може да има твърде малко злато, но никога не може да има твърде много.

Тази политическа асиметрия помогна за пренасянето на финансови шокове в Съединените щати в чужбина в предвоенните години. До края на 20-те години най-големите икономики възстановиха златния стандарт от преди Първата световна война. По това време както САЩ, така и Франция имаха външнотърговски излишъци, поглъщайки световното злато в трезорите на своите централни банки. Но вместо да позволят на притока на злато да разшири количеството пари в техните финансови системи, властите и в двете страни затегнаха паричната политика, за да се противопоставят на бумните цени на активите и други признаци на прегряване. Резултатът бе катастрофален, изпитващи непреодолими проблеми с дефицит на злато страни, принудени едновременно с това да затегнат още повече монетарната си политика. Тъй като количеството налични пари в световен мащаб се сви, също се наблюдаваше и с цените, допринасяйки за увеличаване към реалната тежест на дълга, и предизвиквайки дефолти и банкови фалити почти по целия свят.

Както Liaquat Ahamed изтъква в книгата му за междувоенната парична политика, „Господарите на финансите“, Великата депресия бе причинена от факта, че в Трезора на ФЕД имаше прекалено много злато, по-голямото световно количество тогава бе струпано там, а ако само хората биха намерили начин да прехвърлят златото от една страна в друга, депресията от 30-те години не би била толкова голяма.

Четвърто, икономистите обвиняват златния стандарт за продължителността и задълбочаването на Голямата депресия. Това, което прави това тяхно мнение най-необоримо, е фактът, че колкото по-скоро една страна напусне златния стандарт и възвърне дискреционния контрол на своята парична политика, толкова по-бързо се възстановява. Контрастът между Швеция и Франция е поразителен. Швеция напусна златния стандарт през 1931 г., а до 1936 г. промишленото й производство бе с 14% по-високо от нивото преди 1929 г. Франция изчаква до 1936 г. за да напусне, след като промишленото й производство се срина с 26% под нивото от само 7 години по-рано. По същия начин, когато САЩ преустановиха конвертирането на златото през март 1933 г., позволявайки на долара да се обезцени значително - финансовото и икономическото въздействие беше незабавно: дефлацията се превърна в инфлация, понижавайки реалния лихвен процент, увеличавайки цените на активите и задействайки един от най-мощните циклични възходящи тенденции в САЩ.

Пето: що се отнася до финансовата стабилност, златният стандарт ограничава един от най-мощните инструменти за спиране на банковите паники: правомощията на централната банка да действа като кредитор от последна инстанция. Именно липсата на тази функция по време на паниката от 1907 г. бе основният тласък за създаването на Федералната резервна система. Защото при наличието на златен стандарт, количеството злато ограничава възможностите на централните банки да финансират задълженията. Така че, ако през есента на 2008 г., когато Lehman фалира, ако Федералният резерв беше на строг златен стандарт, ограниченията върху способността му да отпуска заеми отново можеше да доведе до колапс на финансовата система и втора Голяма депресия.

Шесто, тъй като предлагането на злато е ограничено, наличното му количество в централната банка вероятно ще расте по-бавно от реалната икономика. В резултат на това за дълги периоди - да речем, десетилетие или повече - ще трябва да очакваме дефлация. Докато (на теория) трудовите, дълговите и други договори могат да бъдат направени така, че икономиката да се приспособи плавно към стабилна, дългосрочна дефлация, скорошният опит (включително този с отрицателни номинални лихвени проценти) ни прави скептични.

Това ни връща към мястото, откъдето започнахме. При златен стандарт инфлацията, растежът и финансовата система са по-малко стабилни. Има повече рецесии, по-големи колебания в потребителските цени и повече банкови кризи. Когато нещата се объркат в една част на света, бедствието ще се разпространи по-бързо и по-силно и в другите. Накратко, връщането към златен стандарт би било колосална грешка.

https://www.moneyandbanking.com/commentary/2016/12/14/why-a-gold-standard-is-a-very-bad-idea

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Парите са едно удобство за търговия и обмяна. Златото среброто и бронза са били по - удобни за оценяване и покупко - продажби от воловете, козите и кокошките. По късно отначало в Китай , после и на Запад и в света хартиените пари изместват металните. Сега вече електронните виртуални пари изместват хартиените. Отначало парите действително са гарантирани с благородни метали, за да бъдат възприети от населението. През световните войни държавите които са на зор , изолирани и мобилилизирани  започват да печатат пари без покритие. Някои държави неутрални и тия които участват но са далече от фронта забогатяват и техните пари стават все по - важни. 

Парите са толкова удобно средство , жизнено необходими че става възможно най- силната икономика с света САЩ даже формално да се откажат от златно или реално покритите и парите им пак да се използват. Поради 2 причини -

1 ) мощна икономика и стоки  и

2 )  те разрешават на почти всички страни да ползват тяхната валута за търговия и обмен. Страни които нямат нищо общо със САЩ търгуват помежду си с долари. 

Всичко това е удобно за нас и го използваме. САЩ също са на печалба. Могат да си позволят да печатат колкото им е необходимо, само и само да внимават да не печатат прекалено бързо. 

СИВ се опита частично да се измъкне от тази зависимост но се провали, поради идиотска икономическа политика и икономика. 

Всичко това е супер, докато не се промени положението.

1 ) САЩ започват все по - активно да използват паричния си монопол и да се вмесват в търговията на трети страни. Ако търгувате с КНДР ще имате проблем ! С Иран - проблем ! С Русия - газ - проблем. С венецуела проблем . Почват търкания с Китай, Турция. 

2 ) КНР се превърна в работилница на света , Индия, Бразилия, АСЕАН и даже страни както Турция и Нигерия бележат развитие. 

Това което вчера беше много удобно вече става тояга в ръцете на господаря на долара и пречка за много други. Въпроса сега е - по добре ?

1 ) Да не променяме нищо - долара е голямо удобство и гаранция

2 ) или да мислим нещо което може частично да го замени поне в част от световната търговия ? 

Разбира се това няма да стане за 1 ден. Явно отначало ще се появи някакво средство за търговия между някакви държави. Нещо както " преводната рубла " в СИВ или € в ЕС . Има разни преговори за локални пари в АСЕАН, Африка, арабските страни и т д. 

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 минути, Du6ko said:

Това което вчера беше много удобно вече става тояга в ръцете на господаря на долара и пречка за много други. Въпроса сега е - по добре ?

1 ) Да не променяме нищо - долара е голямо удобство и гаранция

2 ) или да мислим нещо което може частично да го замени поне в част от световната търговия ? 

Разбира се това няма да стане за 1 ден. 

Е това е кошницата от общоприети световни валути: долар, евро, йена, паунд, отскоро юан.

Златото е само един от кандидатите да стане една от тези валути, ако се приеме за такава изобщо, поради ограничените му количества ще бъде една бутикова резервна валута. И нищо повече, според мен, просто има прекалено много минуси да стане основен еквивалент за преминаване/връщане към златен паричен стандарт, изброените шест причини по-горе са основателни. Ако изобщо стане нещо като резервна валута, тя ще е много универсална и ценна /поради ограничените количества/ резервна валута и ще играе ролята на последна застрахователна полица за всяка национална икономика, нещо което и днес е в сила до голяма степен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Написах, че ще публикувам съвсем противоположни гледни точки към темата, затова, след като изложих един подчертано кейнсиански възглед по-горе, сега ще го противопоставя на гледната точка на човек, който е практик, той е професионален брокер от години, на линка може да се види кой е, освен това отявлен привърженик на Австрийската школа.

Правя и уговорката, че авторът на въпросната статия е донякъде пристрастен, поради естеството на работата му, тя е свързана със златодобивния бизнес в Канада, но за мен лично това няма особено голямо значение, важното е контрастът и възможността да се триангулират /пресечат две полярно различни гледни точки в трета. Статията е дълга и ще я публикувам на няколко пъти. надявам се да се получи някаква дискусия, знам че процесът на мислене не е толкова интересен, колкото крайните резултати, но все пак такива няма да има без процес:)

The logic of a modern gold standard

By Alasdair Macleod

Alasdair Macleod July 13, 2017

Alasdair has been a celebrated stockbroker and Member of the London Stock Exchange for over four decades. His experience encompasses equity and bond markets, fund management, corporate finance and investment strategy.

https://www.goldmoney.com/corporate/bio/alasdair-macleod

Goldmoney Ink. Canada

https://www.goldmoney.com/

Миналата седмица анализирах сегашната геополитическа ситуация и стигнах до заключението, че сега е в интерес на Шанхайската организация за сътрудничество да се откъсне напълно от щатския долар, като създаде нова парична и банкова система. Обвързвайки юана и рублата със златото, основните валути на ШОС ще бъдат изолирани от манипулации с помощта на валутни курсове на долара, който ги използва досега като оръжие за подкопаване на китайско-руското партньорство. Тази статия разглежда някои от практическите трудности при създаването на такава здрава парична система.

Връщането към стабилни пари ще изисква радикална реформа на финансовите пазари, както и законите и правилата, по които банките и инвестиционните къщи работят. Слабостите на настоящата система с фиатни пари трябва да бъдат идентифицирани и разбрани от реформиращите се правителства. Също така е не по-малко важно за отхвърлянето на цялата еволюция на основното икономическо мислене, което се е развило в мейнстрийм държавите на welfare от 30-те години на миналия век.

Такива революции обикновено се случват след голям икономически и финансов провал, когато уроците на получената мъдрост са толкова очевидно болезнени, че старите общоприети норми губят цялата си доверие. Понякога това може да се случи без кризата да го наложи. Изглежда, от това, което можем да заключим като наблюдатели е, че обединяването на азиатския и източноевропейския континент в самостоятелна икономическа и финансова единица открива такава възможност. Това беше същността на статията ми от миналата седмица.

Тези, които имат пълно разбиране за стабилните пари и ползите, които те носят за икономиката, трябва да се приветстват възможността, предоставена от Азия да се отхвърли болната парична система на Запада. Безумието на разширяване на количеството пари като лекарство за всички икономически проблеми, реални и въображаеми, доведе огромно нарастване на дълга до неустойчиви нива. Не е преувеличено да се каже, че световната финансова система, базирана на долара, сега е изложена на екстремен колапс, по-лош от този на финансовата криза от 2008—2009 г. и това неизбежно води до унищожаването на фиатните валути, които използваме днес.

Унищожаването на нездравите пари няма да се случи за една нощ. То ще дойде от реакцията на централните банки към следващата глобална дългова криза. В такава криза банковата система, основана върху системата за частични резерви, ще престане да съществува, без централните банки да я спасяват с неограничени количества сурови /от въздуха/ пари.

Няма смисъл да се опитваме да предвидим времето на това все по-определено задаващо се събитие или как кризата първо ще се прояви. Знаем, че кредитният цикъл неумолимо напредва през своите фази от момента на спасяването, възстановяването, сриването. Надуването на балона предстои. Балонът, благодарение на груповото мислене, налагано от форуми като срещите на Г-20 и централните банки, които поддържат връзка чрез Банката за международни разплащания, е все по-глобален въпрос.

Ако Китай, Русия и ШОС могат да се възползват от възможността да избягат от нездравата парична система на западния естаблишмънт, те поне частично ще изолират три милиарда души от глобална валутна катастрофа. Това в крайна сметка ще бъде от полза за останалата част от човечеството. Трябва да приветстваме това, въпреки че въвеждането на стабилни парични политики в Азия почти със сигурност ще доведе до криза в задлъжнелите държави на welfare; това ще се случи така или иначе. Поради тази причина промяната от нездравословна парична политика към строгите правила на стабилните пари трябва да бъде направена по такъв начин, че вината да не се разпределя само между Китай и Русия за паричната катастрофа, която ще ни сполети. Вместо това трябва да бъдем благодарни, че една съществена част от световната икономическа активност ще избегне широкоразпространеното монетарно самоубийство. Връщането към златен стандарт и изолацията от финансовата катастрофа, които Китай и Русия се надяват да осигурят, би трябвало да ни насочат и към започване на нашата следкризисна парична реформа.

https://www.goldmoney.com/research/goldmoney-insights/the-logic-of-a-modern-gold-standard

Следва...

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още един малък щрих към темата. 

ГОРЕЩИ НОВИНИ

САЩ обмислят санкции на компании от други страни, които правят бизнес с Венецуела

30 Март 2019
1353
 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля налагането на санкции на компании от други страни, които правят бизнес с Венецуела, за да прекъснат приходите на президента Никола Мадуро, съобщи Джон Болтън, съветник по националната сигурност на Тръмп, цитиран от световни агенции.

Съединените щати и повечето други западни страни подкрепят лидера на опозицията във Венецуела Хуан Гуайдо, който се позовава на конституцията, за да се обяви за временен президент, като твърди, че преизбирането на Мадуро през 2018 г. е незаконно.

Съединените щати наложиха санкции на венецуелската държавна петролна компания PDVSA през януари, като попречиха на американските компании да търгуват с нея, освен ако приходите не отиват във фонд, достъпен за Гуайдо.

Администрацията на Тръмп все още не е наложила санкции на компании от други страни, които правят бизнес с PDVSA, но американски служители провеждат "разговори" с компании за търговия с петрол и правителства по целия свят, за да ги убедят да намалят отношенията си с Мадуро, коментира посланикът на САЩ за Венецуела Елиът Абрамс.

https://www.segabg.com/hot/sasht-obmislyat-sankcii-na-kompanii-drugi-strani-koito-pravyat-biznes-venecuela

Тъкмо обсъждаме по темата и ето ти . Всеки ще каже - какво е това Куба, Иран, КНДР, Венецуела, Крим, по сравнение с необятния пазар на САЩ ? Даже от руска газ и китайсики инфраструктурни проекти , капитали и технологии можем да се лищим в името на святата , братска, вечна, нерушима от векове за векове , нужна както слънцето и въздуха дружба с брацка Америка. 

Спомням си случай през миналия век. Трябваше ми относително екзотична валута шилинги, а имах д. марки. (Сега тия валути умряха, няма ги вече , еврото ги ликвидира.) Трябваше да отида да сменя Д М на шилинги , но щяха да ми вземат 2 пъти комисионна ! Изчисляваха ми ДМ към лева или долара не помня, а после от лев към шилинг. Така губех 2 пъти по 5 - 10 % . Не кой знае каква сума, ама неприятно .

На един познат му трябваха Д марки а имаше останали шилинги. Решихме да отидем видяхме как са курсовете и си ги сменихме в отношение някъде 7 към едно без да даваме един на друг комисионна ! В България се котриаше главно Долара и Д Марката , ние сме малка страна и на банките не им се занимаваше с разни по - дребни валути - злоти, леи , форинти. Вземаш долари или евро и в разните страни си сменяш за местните валути . Когато сумите са дребни и тия разходи не са големи.

Такова е положението в София и Каспичан , такова е и положението в цял свят. Сметките между страните се извършват чрез долара , макар че стоките или услугите нямат абсолютно нищо общо със САЩ .

Днеска чух, руските туристи в Турция са почти 6 милиона  , по точно някъде 5,8 милионаи на тях не са им нужни визи, Турция обмисля да ги пуска свободно по вътрешен паспорт а не по международен. Турция обмисля как да се споразумее с Русия туристите им ( по точно руските туристи ;) ) да пазаруват с рубли или лири и въобще търговията им да бъде с турски и руски пари. Ясно е, че ако става въпрос за дребни суми, не си струва да се измислят някакви схеми. Но потока от р туристи към Турция, Арабските Емиратства , Египет  и други страни расте стремително, за сметка на срива към източна Европа . 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Душе, да разбирам ли приятелю, че ти виждаш необходимост от някакво привързване на местните валути към златен, в смисъл еднакъв стандарт - различен от долара. Дооколкото разбрах това искаш да кажеш, така си завуалирал мисълта си.

Според източници такова върви между Русия и Китай или планират да тръгне. Турция е основно руска туристическа база, говорихме тука по форумите за рускотурската самолетна криза. Ердоган се правеше на мъж и не искаше да се извини и плати обезщетение на падналите руски пилоти. Плати като поп, нищо че е мюсулманин и то от по-такивато леко фундаменталните. Плати защото остана за някое време без руски туристи. А други и да има в Турция, са много малко. Та тогава вървяха разговорите за свобода на разчитанията за туристите в рубли и лири едновременно за улеснение на бизнеса, и ако валутите са привързани към един стандарт ...

Преди 9 часа, Du6ko said:

Президентът на САЩ

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Б. Киров said:

Връщането към стабилни пари ще изисква радикална реформа на финансовите пазари, както и законите и правилата, по които банките и инвестиционните къщи работят.

А сега си спомни едни роман "Пари" и се сети ако наистина направят "стабилни" пари - израза ми хареса - какви врътки ще стават за атаки на валутните и спекулативните борси.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами то от началото на човечеството всички империи са се градили и търгували/вуювали на златен фонд....И все така си са рухвали....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, Б. Киров said:

Това ни връща към мястото, откъдето започнахме. При златен стандарт инфлацията, растежът и финансовата система са по-малко стабилни.

Цитирам това само за да привлека вниманието ти.

Всъщност недостатъците на златния стандарт - аз така започвамда си мисля под твое влияние - са предимства които дават на Русия, Китай , Турция и прочие икономики общото на които е...

Защо предимство - първо заради истерията с политическото опекунство заради долара. Аглавното златния стандарт не отменя принципите на пазарната икономика.

Второ заради психологическата мнима стабилност за населението спокойно за своите спестявания в злато - малките хора недоволни от колебанията рубла/долар или лира/долар и т.н.

Трето предимствата които дава за спекулантите.

Четвърто дори след голяма криза златото остава злато за разлика от   и покупателната му спосоност ... Това пак психология.

  

Редактирано от Capitainofmarine
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами ние затуй шиеме пендарите върху дрехите на жените, че ако требва да се бяга или крие, всичко да е на едно място....Руснаците пък в устата обичат да си слагат златото...

Képtalálat a következÅre: âaranyfogakâ и негрите Képtalálat a következÅre: âaranyfogakâ

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 53 минути, Capitainofmarine said:

Цитирам това само за да привлека вниманието ти.

Всъщност недостатъците на златния стандарт - аз така започвамда си мисля под твое влияние - са предимства които дават на Русия, Китай , Турция и прочие икономики общото на които е...

Защо предимство - първо заради истерията с политическото опекунство заради долара. Аглавното златния стандарт не отменя принципите на пазарната икономика.

Второ заради психологическата мнима стабилност за населението спокойно за своите спестявания в злато - малките хора недоволни от колебанията рубла/долар или лира/долар и т.н.

Трето предимствата които дава за спекулантите.

Четвърто дори след голяма криза златото остава злато за разлика от   и покупателната му спосоност ... Това пак психология.

  

Златният стандарт е фиксиран курс към една стока посредник в размяната между другите стоки, в случая е избрана стоката злато. Спомни си определението на Маркс за златото като стока-посредник в "Капитала". Маркс пише това през втората половина на 19-ти век, когато в Европа и в Америка действа златния стандарт /с неговата разновидност биметален стандарт злато + сребро/. Защо злато - поради качествата на метала злато и поради историческата традиция, наложила се с векове, спокойно можеше да е някоя друга стока-посредник, но е избрано златото.

За предимствата и недостатъците да има фиксиран курс, в случая обсъждаме златния стандарт, има множество про и анти теории, така или иначе, след изоставянето на златния стандарт окончателно през 70-те години на миналия век на Запад господстват фиатните пари, тоест пари печатани от ЦБ без реално покритие, което, както се вижда води до огромна задлъжнялост.

Рей Далио твърди, на базата на къртовски изследователски труд, че големите циклични кризи настъпват приблизително в такива периоди, когато задлъжнялостта надхвърли три пъти производителността, което от своя страна се потвърждава и от човешката психика /дори маймунската:)/ - хората са склонни да залагат хазартно /да харчат повече от реалната цена/ до 2.6-3 пъти нейното повишаване, след това спират, изтрезняват и започват да връщат дълговете си.

Сега конкретно за златния стандарт, който се обсъжда за Китай, темата е много голяма. Китай има огромна фирмена задлъжнялост, най-голямата в света. Ако отвориш статистиката, ще видиш, че става въпрос за дълг по-голям от вътрешния дълг на САЩ. Това по същество са пари от спестяванията на населението, изтеглени като фирмени кредити от големите държавни фирми и дължими от тях на големите държавни банки, които са им ги отпуснали.

Големият въпрос тук е, има ли Китай /управляващата партия държава/ реален интерес да привърже валутата си към фиксиран курс към злато или не - какво ще спечели от това и какво ще загуби. Същото важи и за Русия и другите големи страни гравитиращи към ШОС - Индия, Иран, Турция...

Запада, както работи неговата икономическа система, според мен няма нито интерес, нито намерение да се връща към златния стандарт или към какъвто и да било фиксиран курс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На гладен стомах на бърже...

Според нета на глобуса всичко има изкопано  около 171 300 000 кг злато равно на 7 194 600 000 000 долара. Една тухличка от 1кг е около 42 000 долара. Вътрешният и външният дълг на САЩ е около 13 500 000 000 000 долара. Значи ако решат да го покрият със златото на всички тогава  им липсват 13500000000000 – 7194600000000 =

6 305 400 000 000. Не мой стане....СМСМ

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Capitainofmarine said:

Душе, да разбирам ли приятелю, че ти виждаш необходимост от някакво привързване на местните валути към златен, в смисъл еднакъв стандарт - различен от долара. Дооколкото разбрах това искаш да кажеш, така си завуалирал мисълта си.

Според източници такова върви между Русия и Китай или планират да тръгне. Турция е основно руска туристическа база, говорихме тука по форумите за рускотурската самолетна криза. Ердоган се правеше на мъж и не искаше да се извини и плати обезщетение на падналите руски пилоти. Плати като поп, нищо че е мюсулманин и то от по-такивато леко фундаменталните. Плати защото остана за някое време без руски туристи. А други и да има в Турция, са много малко. Та тогава вървяха разговорите за свобода на разчитанията за туристите в рубли и лири едновременно за улеснение на бизнеса, и ако валутите са привързани към един стандарт ...

 

Да , чисто теоретически може двете или няколко валути - Китай, Русия, Турция, Иран да са привързани към златото или даже към долара , но формално. Например търгуваме с юани, рубли лири и ги изчисляваме към долара. Който иска може след това да си обменя лирите или рублите или юаните за долари . Но това означава страните да ГАРАНТИРАТ обмяната ! Например аз нямам претенции в какви пари ще ми върне моя приятел заема който съм му дал в евро или левчета , при условие че в България тия левчета гарантирано мога да ги обменя в евро и обратното. Например ако дойде приятел българин мога да му дам Х евро , и после като отида на море в България да си получа от него 2Х левчета. С поляк или естонец нямам такъв интерес, понеже в Полша 21 век съм бил 1 път и не знам дали пак ще бъда скоро. Да държа 10 години злтои някъде просто за мене е безсмисленно. 

Помните ли в ЕИО 20 век имаше така наречената " Валутна змия " ! Задълго до Еврото валутите на страните плуваха една към друга и към Долара в някаква ивица наречена Валутна Змия ! Предполагам смисъла на тая змия е била, германци и французи, бенилюксци и италианци да търгуват помежду си във своите валути а не в долари ? Ако живея в Страсбург Франция и отид на 50 км в Карлсруе Германия трябва да обръщам парите си и т н. Ако търгуваме с Франкове и Д Марки има опасност франковете ми да се обезценят и няма да ги искам в Германия. Обача ако правителствата ми гарантират някакви 3 или 5 % валутна змия - че франка и марката няма да се обезценят то в Германия бих приел и франкове от туристите. 

Валутната змия все се разкъсваше - Марката дърпаше нагоре, франка леко надолу италианската лира силно надолу и се налагаше корекции. 

Нещо такова както Марка - Франк и италиано Лира ще е и Юан, рубла , турска лира. 

Постепенно от тази валутна змия се мина към ЕКЮ - виртуално формална валута , която никога не бе напечатана . Всякакви марки , франкове и лири се обръщаха виртуално в ЕКЮ та. Накрая се появи Еврото отначало виртуално в Големите Сделки после и като пари за простия човек. 

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

продължението от превода на статията, чието начало публикувах в предишен пост:

The logic of a modern gold standard

By Alasdair Macleod

Alasdair Macleod July 13, 2017

 

Въздействие върху цените на стоките

Чрез ремонетизиране на златото в паричната система на голям икономически блок, търсенето на злато ще се увеличи. Виждаме обратното на този ефект върху среброто в периода 1875-1900, когато повечето страни със сребърен стандарт го демонетизираха в полза на златото. В края на деветнадесети век ценовата му връзка със златото се измества от обменните съотношения, съответстващи приблизително на съотношението на сър Исак Нютон от 15,5, до значително по-високи нива през срив на цената на себрото. Днес съотношението е над седемдесет.

Не е трудно да се разбере причината за относителния срив цената на среброто. Премахването на употребата му като пари означаваше, че тогава то беше оценено за алтернативна употреба. Докато промишлените употреби на среброто през годините са се променили, стойността му като индустриален метал винаги е била значително по-ниска, отколкото в предишната му употреба като пари.

Така е и със златото, демонетизирано от финансовата система, но с добавени скрити функции в нея. Под прикритието на ограничената му конвертируемост с долара, доларът бе непрекъснато обезценяван, след забраната за публична собственост на златото по Закона за златните резерви от 1934 г. От момента, когато официалната цена бе фиксирана до 35 долара, количеството долари и доларовият кредит се увеличаваше с ежегодно натрупване на годишна база от около 5% до последната финансова криза, когато тази ставка се ускори рязко до 12%, измерена чрез фиатното количество пари. Паричните договорености бяха определени от администрацията на Рузвелт, а след това и от Споразумението от Бретън Уудс. Целта беше да се позволи увеличаването на количеството долари, като същевременно се запази ценовата стабилност на златото. Премахването на златото от паричната система след шока при Никсън през 1971 г. беше неизбежният финал на това нечестно споразумение, след което цената на златото естествено излетя нагоре, измервена в долари. Днес златото е около $ 1200 в сегашната си демонетизирана форма.

Не може да има съмнение, че ремонетизацията на златото за валутите на значителна част от населението на света ще повиши цената на златото спрямо другите валути. Това е причината, поради която препоръчвам да се разреши период, в който цената на златото да се коригира, преди да се определи обменния курс, първо спрямо юана и след това в рубли.

Важно е също така, че Китай, на първо място, обявява, че разполага с достатъчно злато, за да се поддържа стандарта, така че да няма нужда да придобива нови кюлчета от пазарите. Вероятно е обаче други централни банки, по-специално резервната банка на Индия, да искат да изградят свои собствени златни резерви, вместо да приемат обезпечения със злато юан като резервна валута за рупията. Това са политически, а не икономически решения. Индия от известно време се опитва да придобие като национален актив физическото злато, държано от гражданите и храмовете на индусите, но с малък успех. Изискванията на Индия за количество злато, достатъчно да обезпечи обствената й валута в ШОС е твърде голямо, за да бъдат удовлетворени по текущи цени чрез пазарни покупки. Освен това други азиатски централни банки също ще искат да добавят към своите златни резерви.

Следователно можем да заключим, че ремонетизацията на златото, с висока степен на сигурност, ще доведе до значително увеличение на цената му в долари. Само на тази основа доларовите цени на енергията и всички промишлени стоки ще бъдат силно повлияни от спада на долара спрямо златото. Но има още едно съображение. Разширяването на пазарите на деривати от 80-те години на миналия век се е превърнало в синтетично снабдяване със стоки като цяло, което потиска цените под тези, които иначе биха били без тази синтетична доставка. Ние сме съвсем наясно с този ефект върху цените на златото и среброто, но той не се ограничава само до тези благородни метали.

Като най-големият вносител на енергия и промишлени материали в света, това потискане на цените досега е било в полза на Китай. Без съмнение, Китай беше напълно удовлетворен от това, доларът да потиска цените на суровините при досегашния ход на бизнеса. Поддържането на стабилен курс юан / долар също позволи на китайските производители да извлекат печалба от пазарите за износ като цяло, като задействаха натрупването на пренос на богатство в полза на китайските граждани. Но нещата се променят. Най-очевидно е, че президентът Тръмп е решен да спре Китай да има положително салдо от износ със САЩ, което вероятно ще доведе до търговски тарифи и бариери.

За щастие на Китай, той вече е почти готов да изостави Америка като свой стратегически пазар, и вместо това да се възползва от търговията в Азия, като и в Европа, чрез сухопътната железопътна връзка. Дните на износ на евтини стоки свършиха и икономиката на Китай се модернизира към по-модерни  технологии, автоматизация и по-високо качество. Приликите с развитието на японската икономика между 1950 и 1980 г. са поразителни. Освен това Китай предизвиква индустриална революция в целия азиатски континент. Азия, чрез ШОС, се превръща в неразделна част от Китай за осъществяване на неговите икономически цели.

Сега интересът на Китай към вносните стоки е те да му бъдат възможно най-евтини, а не толкова юанът да бъде държан като конкурентна валута с ниска стойност за насърчаване на износа. Освен това бързото разрастване на банковите кредити след голямата финансова криза доведе до натрупване на банкови депозити, което вероятно с времето ще намалява покупателната способност на юана, освен ако тази тенденция не бъде компенсирана от повишаване на обменния му курс.

Това е основната логика за прикрепването на юана към златото. По този начин цената на вносните стоки ще спадне, докато в същото време Китай е изправен пред натиск върху ценовата инфлация от по-ранната парична експанзия.

Икономическите ефекти

Предотвратяването на спад в покупателната способност на юана ще бъде все по-голям приоритет, тъй като средната класа на Китай се увеличава. Не само фабричните работници и бизнеса натрупват богатство, но китайските власти планират да преразпределят още повече хора от аграрните райони в градовете. Това ще добави до 200 милиона души в градските райони, за да се облекчи недостигът на работна ръка.

Недостигът на работна ръка непременно ще се отрази в по-високите заплати на населението, което вече притежава некомфортно количество парични депозити. Темпът на нарастване на цените досега е бил скромен, като годишното нарастване на ценовия индекс спадна от 4.6% през 2010 г. до под 2% миналата година. Ще става все по-вероятно цените да се покачват с по-бързи темпове, вследствие на промяна в предпочитанията от държането на излишни пари в депозити към притежаването на стоки. Накратко, следващата фаза на развитие на Китай, в съответствие с текущия петгодишен план, ще изисква покупателната способност на юана да бъде стабилизирана.

Това е икономическата причина юанът да отиде на златен стандарт. Вероятно това ще бъде и популярен жест към хората, които са били насърчавани да натрупват злато през последните години. Обезпечен със злато юан ще възнагради спестителите, а именно спестяванията са двигател на успешните икономики. Посетете Германия и Япония в следвоенните години и ги сравнете с кейнсианските неуспехи на икономиките, ориентирани към потреблението, особено на Великобритания. Освен това, юанът ще се нуждае от засилено доверие подкрепено от злато, ако иска да стане предпочитана търговска валута в цяла Азия, защото златото се счита най-сигурното убежище на спестителя в целия континент.

Съвременните икономисти ще кажат, че един рязко преоценен нагоре юан ще подкопае условията за търговия. Това означава неправилно разбиране на произхода на търговските дисбаланси, които възникват главно от разликите в темповете на растеж на паричното предлагане и спестяванията. Докато те не са засегнати, повишаването на валутния курс не променя търговския баланс, като само засяга краткосрочната рентабилност на изнасящите предприятия. Отговорът на експортния  бизнес към повишения курс на валутата е да инвестира в по-ефективно производство за възстановяване на маржовете.Това се потвърждава отново от емпиричните доказателства за Германия и Япония през миналия век. Китай вече автоматизира трудоемките си функции до такава степен, каквато никога не е виждал досега, като бързо повишава производителността.

Търговският баланс ще се влоши, само ако процентът на спестяванията се влоши, но ако процентът на спестяванията в Китай остане значително по-висок от този на неговите търговски партньори, той ще продължи да има търговски излишък, дори и при по-силен курс долар / юан. Освен това Китай, заедно с другите членове на ШОС, трябва да се превърне в най-големия вътрешен пазар, който светът е виждал от римската епоха, и така маргинализира въпроса за търговския баланс.

Следователно можем да сме сигурни, че Китай ще продължи да има търговски излишък, дори когато юанът е обвързан със златото. По-тревожното е дестабилизиращият ефект от въвеждането на стабилни пари за другите (нездрави) валути. Ако, както казах в предишната си статия, Китай придаде 4% доходност на златото, чрез механизма на безсрочна облигация, която дава този курс на конвертируема валута-злато, ефектът върху пазарите със ставки на лизингово злато от около 0,25% ще доведе до рязко покачване на цената на златото. Това е още една причина да има период между обявяването на новия златен стандарт и неговото прилагане.

Ефектът върху покупателната способност на долара би бил спадане спрямо златото. Неминуемо това ще се отрази в доларовите цени на други стоки, тъй като цените на стоките обикновено са по-стабилни, изразени в злато, отколкото във фиатни валути. Подкопаването на покупателната способност на долара спрямо стоките може да не бъде незабавно, но е вероятно да се ускори, когато пазарите се приспособят към тези нови ценови отношения, което ще направи инфлацията доминиращ проблем в Америка. Повишаването на лихвените проценти, което непременно ще последва, със сигурност ще доведе до системни затруднения за американските банки.

Банково регулиране

Повторното въвеждане на стабилни пари ще окаже голямо влияние върху начина, по който банките оперират. За щастие, китайското правителство притежава големите банки, така че може да диктува банковата политика без последиците, които американците ще срещнат в същото положение от мощно банково лоби. Това е същността на аргумента в полза на парична система, основана на стабилни/фиксирани пари, защото държавата трябва да ограничи растежа на банковото кредитиране, за да потисне кредитния цикъл.

Степента, до която тези фиксирани пари могат да се смесват с нездравословни банкови практики, е задължително много ограничена. Ако Китай възприеме обезпечен със злато юан, той не може да продължи да използва необуздана кредитна експанзия като паричен или икономически инструмент.

Историята на златния стандарт през деветнадесети век ясно показва, че експанзията на банковия кредит винаги завършва с кредитна криза. За да се избегне кризата, решението е да се сложат юзди на банковия кредит. Открит е въпросът дали китайците ще бъдат достатъчно смели в своята банкова реформа, за да направят това, и дали те разбират, че бизнес цикълът всъщност е не повече от кредитен цикъл. На този етап се те изглежда се ориентират към система на пари с фиксиран курс.

Ако Китай действително започне да реализира тази тенденция, ще трябва да раздели спестовните депозити от бизнес-кредити. За клиентите трябва да има отделяне на ликвидността от техните спестявания. Ликвидността на разходите може да бъде поддържана в брой или по електронен път на депозитна сметка в държавна банка, за която задължително ще има такси за услуги и не се плащат лихви. Спестяванията се рециклират от кредитополучателите към заемодатели, на които е забранено да отпускат заеми, които не притежават, като само отпускат заеми, със собствени средства за тази цел. Накратко, публичните спестявания не стават собственост на банка, която отпуска заеми.

Застрахователните компании вече са в този бизнес, както и кредиторите със собствен капитал за заеми към равнопоставени партньори. Ще има изобилие от алтернативни източници без банкиране на провизионални банкови резерви, а съвременните постижения на финансовите технологии правят рентабилни както вземането на депозити, така и бизнеса с кредити.

Правилата на една банкова система, базирана на стабилни пари/sound money , са сравнително прости за разбиране. Ограниченията за въвеждането им са другаде, не в Китай, тъй като в световната банкова система, която понастоящем е конституирана на Запад, има твърде много лични интереси за да се приеме системата за стабилни пари от западните правителства. Банковите регулатори и банковите ръководители нямат опит как функционира системата за стабилни пари, вместо това цялото им внимание е фокусирано да контролират кредитния риск в една високо задлъжняла система с фиатни парични средства. Основният недостатък в този/западен/ подход е дали държавният регулатор оценява търговския риск. И тъй като компетентността на регулатора е извън дълбокото разбиране на този риск, системата винаги е отворена за залагане от страна на банките, докато регулаторите са под политически натиск да не признават наличието на системни слабости.

Не само регулаторните органи и ръководителите на банките са свързани с банкова система, която в крайна сметка трябва да се провали неминуемо по този път. Икономистите, които ги съветват, твърдо вярват в разширяването на банковия кредит като средство за насърчаване на бизнес активността и потребителските разходи. Кейнсианците и монетаристите разглеждат подкрепата за стабилни парични политики като форма на психично отклонение. Но това е повече отражение на това колко далече задвижването от политиците мислене е откъснато от реалностите на пазарите.

Заключителни бележки

Едно е да се застъпват разумни парични политики, за да заместят празните от съдържание пари, които всички ние използваме днес, но друго е да ги приложим. Това изисква нова революция в икономическото мислене и разбиране на въпроса защо са необходими стабилни пари/sound money  по отношение на цените. Въвеждането им вероятно ще навреди на валутите и икономиките на страните, които остават с фиатни парични системи. Освен това, ако една фиксирана парична система за дадена валута е дълготрайна, ще изисква прекратяване на банкирането с провизионални резерви.

Целта на тази статия е да привлече вниманието само към някои от практическите трудности при повторното въвеждане на стабилни пари/sound money. Стабилните пари са коренно различни от това, което имаме днес, така че единственият шанс за повторното им въвеждане при западните валути ще бъде в резултат на толкова голяма финансова криза, че тези фиатни валути да бъдат унищожени.

Въпреки че този резултат е все по-вероятен, нито едно правителство или централна банка няма вероятност лесно да се откажат от възможността да създават пари от въздуха. Това със сигурност е вярно за държавите на Запада от типа welfare-states, където има огромни бъдещи ангажименти, значително по-големи от тези, които могат да бъдат покрити чрез данъчно облагане. Това е по-малко вярно в Китай, Русия и държавите-членки на ШОС, които биха могли сравнително лесно да приемат златно обезпечение за своите валути в дългосрочен план в полза на своите икономики.

Въпреки това, само би могло да предполага до каква степен китайците и руснаците, като лидери на ШОС, напълно разбират последиците по отношение на паричната реформа от този характер. По-вероятно е, преминаването към златен стандарт за юана и след това за рублата, ако се случи, да бъде продиктувано от геостратегически причини или политически мотивирани.

Това беше предположението и в моята оригинална статия от Insight, публикувана миналата седмица. Това ще бъде ход, който, ако се случи, ще се ръководи от развиващите се геополитически интереси, които изглежда са се ускорили откакто президентът Тръмп дойде на власт. В такъв случай можем само да предположим, че веднъж въведени, обезпечения със злато юан, или рублата,  ще бъде само началото на революцията в икономическото мислене, разбивайки кейнсианските и монетаристки митове, които сега толкова очевидно подкопават бъдещето на welfare-states, изградени на тяхна основа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

Ако Китай възприеме обезпечен със злато юан, той не може да продължи да използва необуздана кредитна експанзия като паричен или икономически инструмент.

Освен А трябва да се каже Б.

:)Китай и никоя икономика, целяща глобална доминация мисля няма интерес да си "обуздава" кредитирането

 

Цитирай

Открит е въпросът дали китайците ще бъдат достатъчно смели в своята банкова реформа, за да направят това, и дали те разбират, че бизнес цикълът всъщност е не повече от кредитен цикъл. На този етап се те изглежда се ориентират към система на пари с фиксиран курс.

След  като "бизнес цикъла е не повече  от кредитен цикъл" кой ръководител би "посегнал" на бизнес цикъла и бизнеса?

Какъв е смисълът?

Постоянното натъртване в тезата (или внушението и акцента) че  инфлацията на фиатните пари се дължи само на действиятра на кейнсианците и монетаристите ,и на недобрата фискална политика и дисциплина разбира се, е удобно за логиката на тезата  , но според мен не е съвсем коректно.

Инфлацията  има и чисто кредитен механизъм.

ПС

Освен това - всеки дефицит би  застрашил отново тази система (ако и когато бъде въведена)

Пример https://money.bg/archive/emil-harsev-vseki-defitsit-shte-zastrashi-borda.html

Валутните бордове действат като златни стандарти, с тази разлика, че привъзрването не е  към злато,а към дадена фиатна валута

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1996/11/11/1006379_kakvo_e_valutniiat_bord/

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 26.03.2019 г. at 9:23, Б. Киров said:

Капитане, според мен е невъзможно нито едното, нито другото, поради простата причина, че цялото налично злато в света, това, което е в банките, в частни ръце и в други организации в момента е по-малко от 0.05 процента от парите циркулиращи в света, вкючително деривати, виртуални пари и т.н.

20eb016b4d5dbe4d6c1979175ee034c2.jpg

Това е изчислено всичкото налично злато на планетата, както се вижда повечето вече е изкопано от земята, остават 54 000 тона под земята, извадени са около 190 000 тона, вижда се разпределението, повечето е във вид на бижута и т.н. Въпреки че изглежда визуално много - един куб със страна от 21.5 метра, цял огромен билдинг от злато, ако пак така визуално го сравним със сега циркулиращите пари в света, стойността му е микроскопична:

9c31e9fae74961778d222156a9c50e4e.jpg

Обозначеното във втората фигура е златните запаси в банковите трезори, сравнено само с т.н. тесни пари, недвижима стойност и стойност на акциите на стоковите борси, това количество е минимално, но ако продължаваме да го сравняваме с други пари, нещата изглеждат още по-контрастни визуално:

cc7ffbd24dedc2f89ba1c5077e01083e.jpg

Това горе са т.н. широки пари, само те са над 10 пъти повече от цялото банково злато, отдолу фигурата показва целия глобален дълг от 199 трлн., той е около 30 пъти над стойността на цялото световно злато /не в трезорите на банките, цялото налично/, а това долу са деривати и други финансови инструменти:

eade52108b3eed1d3d2011a5f107c601.jpg

Funds invested in derivatives alone total at minimum $544 trillion, and the high-end estimate is $1.2 quadrillion. In fact, there is more money in derivatives than in all the stock markets combined, which is a comparatively paltry $73 trillion. The U.S. accounts for the biggest slice of that global market cap pie, thanks to companies like Apple Inc. AAPL, -1.21%  , Alphabet Inc. GOOGL, -0.85% and Microsoft Corp MSFT, +0.52%

Тук сумите надхвърлят квадрилион - 1 000 000 000 000 000 или десет на петнадесета степен. Цялото злато с неговите 7 трлн. е някакава си 0.05 процента от всичко това, просто няма шанс да се превърне, според мен, в паричен стандарт, още по-малко в златодевизен. За спекулативни цели и като хранилище на реална стойност да, златото, според мен, ще повишава цената си, но на фона на всички останали платежни инструменти, то е екзотика и може да усили ролята си на балансьор в банковите активи, но не и да получи решителна тежест, каквато е имало до 1971, това е история.

dd03c7255dee13500a4701a191e6cdc7.jpg

Това е единият проблем - според мен са повече от един..Той може да се реши/преодолее хипотетично и мислено ако се изравнят числено стойностите  на парите в обръщението с наличното злато

Например 1000 000 долара = 1 трой унция злато

Практически не е ясно как ще стане

 

Втория проблем е че парите в обръщение ще са лимитирани от наличното злато, а тяхното нарастване - на парите в обръщение трябва  да съответства  на произвежданото/добиваното злато

Какво  става когато се добие всичкото (което може да се добие рентабилно)  злато?

Логически според мен следва, че и парите в обръщение трябва  да спрат да се увеличават..

Как ще постигне това? ..Възможно ли е изобщо да се постигне и случи?

Спира се кредитирането.. или какво друго?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...