Златото се връща като резервна валута - дали?

[Amazonski]

Преди 3 минути, nik1 said:

Е то така става на-чест... Интел (някой друг) иновира, а братята и сестри китайци го "взаимстват"

Не искам да звуча, като прекомерен оптимист, но това е процес в две посоки. За да може Китай да развива откраднатото, му трябват съпътстващи технологии, лаборатории, университети, учени и инженери. Обаче колкото повече забива натам, толкова повече се обвързва със съществуващите такива структури - от Торонто през Тулуза до Токио. Няма лесен начин китайците да наваксат 300 години образователна система за 3 десетилетия.

В крайна сметка толкова ще се обвържат нещата, че никой няма много да шава. Какъвто е случая в момента с Япония, която минава точно по същият път, отново с помоща на САЩ. Rазбира се с националните си особености. В случаят с Китай има и посока на обвързване с ЕС. 

Не знам дали има връзка, но последните месеци китайската икономика видимо се забавяла, докато ЕС удря рекордно ниска безработица. Може би вече нещата са се скачили, поне частично? 

[Du6ko]

Преди 18 минути, Amazonski said:

Не искам да звуча, като прекомерен оптимист, но това е процес в две посоки. За да може Китай да развива откраднатото, му трябват съпътстващи технологии, лаборатории, университети, учени и инженери. Обаче колкото повече забива натам, толкова повече се обвързва със съществуващите такива структури - от Торонто през Тулуза до Токио. Няма лесен начин китайците да наваксат 300 години образователна система за 3 десетилетия.

В крайна сметка толкова ще се обвържат нещата, че никой няма много да шава. Какъвто е случая в момента с Япония, която минава точно по същият път, отново с помоща на САЩ. Rазбира се с националните си особености. В случаят с Китай има и посока на обвързване с ЕС. 

Не знам дали има връзка, но последните месеци китайската икономика видимо се забавяла, докато ЕС удря рекордно ниска безработица. Може би вече нещата са се скачили, поне частично? 

Европа навремето открадна маса китайски технологии - порцелан, коприна, барут, компас, книгопечатане, чадърите, добива на горящите камъни - въглищата, арбалетите, ракетите, оръдията и какво ли още не и навакса 3 000 години изоставане за 300 години. Китай за 30 години навакса тия 300 години и вече е напред. 

До Първ Св Война също се смяташе, че всички икономики и капитали са така обвързани , че е безсмисленно и невъзможно да стане каквато и да е дандания. Между другото всички цправляващи фамилии - Лондон, Берлин, Петерубург , Виена, Атина, Букурещ, София бяха тотално обвързани. САЩ и Япония също бяха много силно обвързани до Пърл Харбър. Разбира се дано не стане нищо , но ако обвързването не помогна при открита война , то при ПРИКРИТА война хич няма да попречи това обвързване. Разбира се едва ли ще има открити бойни действия , но подломната битка ще е много жестока. 

При Бай Тошо безработицата беше отрицателна и търсехме работна ръка - виетнамци, роми и т н. Дано ЕС с тия бежанци не поеме по пътя на Бай Тошо ! 

Разбира се трудно е за Водещата световна икономика като К Н Р  която цепи върховия прогрес на планетата Земя, да се развива с темпове на догонваща икономика. Обще взето при равни други условия по - лесно е да догонваш, отколкото да цепиш с гърди въздуха пред другите. За това обикновенно водещите се опитват да направят мръсно на тоя който е отзаде за да не ги догонят задните и да станат предни. 

Редактирано Април 2, 2019 от Du6ko

[Exhemus]

Преди 1 час, nik1 said:

бих допълнил... и Тайван..който допреди 20 години е един от най-големите производители в областта на микроелектрониката и микросхемите..

и нещо интересно във връзка с тези технологии

 

Е то така става на-често... Интел (някой друг) иновира, а братята и сестри китайци го "взаимстват"

 

Ако лично не бях ошушкан от американци и аз щях да вярвам, че само китайците го правят  

[nik1]

Преди 1 час, Du6ko said:

Европа навремето открадна маса китайски технологии - порцелан, коприна, барут, компас, книгопечатане, чадърите, добива на горящите камъни - въглищата, арбалетите, ракетите, оръдията и какво ли още не и навакса 3 000 години изоставане за 300 години. Китай за 30 години навакса тия 300 години и вече е напред. 

До Първ Св Война също се смяташе, че всички икономики и капитали са така обвързани , че е безсмисленно и невъзможно да стане каквато и да е дандания. Между другото всички цправляващи фамилии - Лондон, Берлин, Петерубург , Виена, Атина, Букурещ, София бяха тотално обвързани. САЩ и Япония също бяха много силно обвързани до Пърл Харбър. Разбира се дано не стане нищо , но ако обвързването не помогна при открита война , то при ПРИКРИТА война хич няма да попречи това обвързване. Разбира се едва ли ще има открити бойни действия , но подломната битка ще е много жестока. 

При Бай Тошо безработицата беше отрицателна и търсехме работна ръка - виетнамци, роми и т н. Дано ЕС с тия бежанци не поеме по пътя на Бай Тошо ! 

Разбира се трудно е за Водещата световна икономика като К Н Р  която цепи върховия прогрес на планетата Земя, да се развива с темпове на догонваща икономика. Обще взето при равни други условия по - лесно е да догонваш, отколкото да цепиш с гърди въздуха пред другите. За това обикновенно водещите се опитват да направят мръсно на тоя който е отзаде за да не ги догонят задните и да станат предни. 

Китайската икономика е най-голямата, заради това че обхваща 1,3 милиарда човека..

Много голям е пътя според мен до "изравнявняването" но позициите..

И съвсем не е ясно дали ще може да достигне най-развитите..Да не говорим за братовчедите си от Тайван,Сингапур или живеещата USA китайска общност.

Не става дума само за образование или качество на "материала" (материлът винаги е бил същия), но и за качеството на системата..
Корелациите в китайските случаи от историята и днес са видими. Контролът на държавата върху икономиката е  в обратна корелация  с това, което може да постигне в икономически аспект китайската общност.

С изкарването на двеста милиони селяни от китайското селото и вкарването им заводите и офисите се постига  (само) преминаване в зоната на средните доходи .Оттам нататък играта става... another ball game

Знам какво пише в руската версия на Уикипедия (разбира се образованието е много важно),но има и още небходими предпоставки  .. Добре да се е прочетат оригиналите (какво пише Индермит Джил по въпрса за избягването от капана на средните доходи) и публикациите на западни автори

Апропо, има виждания че традиционната китайска (В Китай) образователна система не е достатъчно добра..

 

Редактирано Април 2, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Amazonski said:

Не знам дали има връзка, но последните месеци китайската икономика видимо се забавяла, докато ЕС удря рекордно ниска безработица. Може би вече нещата са се скачили, поне частично? 

Китайската икономика се е забавила и ще продължи да се забавя, поради това, за което Ник пише, тя е в "капана на средните доходи" и трябва да излезе оттам, а малко страни в света успяват да го направят. Досега растежът беше екстензивен, дължеше се на огромни инвестиции в инфраструктура и строителство, заедно с преместване на стотици милиони хора от селата в градовете, но вече възможностите в тази посока за растеж се изчерпват. Китай се опитва да задържи високите темпове с инициативата си Един Път, Един Пояс, която по същество е осигуряване на инфраструктурните и строителни мощности да се разгърнат извън територията на Китай. САЩ, а както се вижда и от последната среща ЕС, според мен ще им пречат при осъществяването на тази тяхна стратегия, имат вече консолидирана обща стратегия в тази посока. Другият начин да запазят висок темп на растеж е да преминат бързо към високотехнологично производство, имат План 2025 за това с 10 основни сфери, но е много проблемно, дали ще успеят да го реализират успешно, защото вътрешнофирмената им задлъжнялост, вътрешния дълг, е огромен, мисля че около 20 трлн. долара, по-голям от този на САЩ, при това основната задлъжнялост е на държавните корпоративни гиганти в тази сфера, заемали за инфраструктурни мощности.

 

https://wolfstreet.com/2019/03/23/countries-with-most-monstrous-corporate-debt-pileup-u-s-wimps-out-in-25th-place-debt-to-gdp/

[nik1]

Преди 30 минути, Б. Киров said:

Китайската икономика се е забавила и ще продължи да се забавя, поради това, за което Ник пише, тя е в "капана на средните доходи" и трябва да излезе оттам, а малко страни в света успяват да го направят. Досега растежът беше екстензивен, дължеше се на огромни инвестиции в инфраструктура и строителство, заедно с преместване на стотици милиони хора от селата в градовете, но вече възможностите в тази посока за растеж се изчерпват. Китай се опитва да задържи високите темпове с инициативата си Един Път, Един Пояс, която по същество е осигуряване на инфраструктурните и строителни мощности да се разгърнат извън територията на Китай. САЩ, а както се вижда и от последната среща ЕС, според мен ще им пречат при осъществяването на тази тяхна стратегия, имат вече консолидирана обща стратегия в тази посока. Другият начин да запазят висок темп на растеж е да преминат бързо към високотехнологично производство, имат План 2025 за това с 10 основни сфери, но е много проблемно, дали ще успеят да го реализират успешно, защото вътрешнофирмената им задлъжнялост, вътрешния дълг, е огромен, мисля че към 23-25 трлн. долара, по-голям от този на САЩ, при това основната задлъжнялост е на държавните корпоративни гиганти в тази сфера, заемали за инфраструктурни мощности.

++

Знам че не обичаш похвалите, но все пак..Изглежда и анализаторите от Блумбърг имат виждания като твоите 

https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2019-01-13/xi-s-leading-china-s-economy-into-the-middle-income-trap

 

[Б. Киров]

При китайските корпоративни заеми има една уловка, писал съм и в друга тема за нея, китайските държавни банки раздават с нисколихвени кредити огромни заеми от спестяванията на населението, а те са едни от най-високите в света като процент от БВП, на китайските държавни корпорации. Уловката е в цените на жилищата, които са огромен балон - жилище в Шанхай струва почти колкото жилище в Лондон и е по-скъпо от жилище в Германия или Австралия - така се прибират парите на пестеливите и патриархални семейства. В Китай има една особена система - селяните от околностите на големите градове идват да работят и да живеят в тях, но без да са жители, мисля че става въпрос за над 150 млн. такива хора. Всички те спестяват жестоко, за да си закупят градско жилище на кредит и огромни цени, защото в противен случай нямат достъп до социалните придобивки на гражданите и плащат огромни наеми - това е добре отработен от държавата механизъм за прибиране на спестяванията.

Но точно и по тази причина официалната статистика отчита много по-високи реални цени на живота в Китай, единственото перо, което ги изстрелва нагоре са цените на недвижимостта, другите стоки от потребителската кошница са дори по-ниски от тези в България, а средната заплата преизчислена в долари официално се води над 1000 долара, а и реално е такава в големите градове.

Това е актуална информация за Шанхай, в Пекин цените са по-високи:

Rent Per Month	[ Edit ]
Apartment (1 bedroom) in City Centre	960.48 $
Apartment (1 bedroom) Outside of Centre	455.25 $
Apartment (3 bedrooms) in City Centre	2,219.49 $
Apartment (3 bedrooms) Outside of Centre	1,038.67 $
Buy Apartment Price	[ Edit ]
Price per Square Meter to Buy Apartment in City Centre	13,915.42 $
Price per Square Meter to Buy Apartment Outside of Centre	7,248.08 $
Salaries And Financing                                                                                      1,265.62 $	[ Edit ]
https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Shanghai?displayCurrency=USD

[nik1]

https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2019-01-13/xi-s-leading-china-s-economy-into-the-middle-income-trap

Амбицията на китайските ястреби в администрацията на Тръмп е да запазят американското господство чрез спиране на икономическия растеж на Китай.
 

Странно е, че президентът Xi Jinping изглежда работи за същия край.
 

Рискът за всяка икономика, която се доближава до нивото на развитие на Китай, е, че се попада в капана на средния доход.
 

След като плодовете на урбанизацията и индустриализацията са били обрани, страните са склонни да се забият във втора предавка.

Латинска Америка, бившият Съветски съюз и най-големите страни от Близкия изток никога не успяха да запълнят пропастта между САЩ,
Европа и Япония, която се отвори преди век.
 

Единствените нации, които наистина успяха да направят прехода, бяха петролните държави, страни членки на Европейския съюз,
и няколко сравнително малки, ориентирани към износ азиатски икономики - Сингапур, Хонконг, Тайван и Южна Корея.

Сингапур, Хонконг и Южна Корея са редки изключения от правилото.

Един от факторите, който вероятно е довел до четирите азиатски успеха, е размерът на световния пазар за техния специализиран износ
в сравнение с тяхното население, което е довело до значителен нетен приток на добавена стойност на глава от населението.

Дори и след като отвориха икономиките си, по-гъсто населени държави като Русия, Мексико и Турция
не успяха да постигнат сравнителен ръст на растежа, основан на износа - проблем, който би трябвало да бъде по-голям в Китай.

Разбира се, икономическите плановици на Пекин са наясно с риска.
 

Програмата "Произведено в Китай 2025", която е издигнала на запад, изглежда като опит да се изгради
група от високодоходни експортни индустрии, които могат да помогнат на страната да преодолее пътя си от капана -
една от ключовите характеристики на икономики, които са постигнали подвиг,
според проучване за 2017 г. за Азиатската банка за развитие.
Не е достатъчно само да имаме много износ, според доклада на асоциациите на банката от 2012 г .:
Въпросните продукти трябва да бъдат разнообразни, сложни и от типа, който насърчава добродетелният кръг на технологичното развитие.

Това е мястото, където Xi тласка страната в погрешна посока.

Изграждането на този вид експортен сектор е непредсказуемо и работи най-добре,
когато има широк спектър от частни фирми с безброй различни подходи.

Но, както писа Bloomberg Opinion Ричард Макгрегър през ноември,
китайският президент упорито омаловажава ползите от частния сектор и благоприятства склеротичните държавни национални шампиони.

Реторично, това се проявява в честата му енкомия към Zili gengsheng. Терминът, обикновено превеждан като "самоувереност",
е използван от Мао Цзедун, за да обозначи изолационистката автаркия на епохата на Великия скок напред.

Xi обаче го използва дори в изказвания, в които иска да похвали противоположната политика на следваната от Дън Сяопин
политика на реформи и отваряне.

 

Както моят колега Ной Смит твърди миналия месец, това е повече от проста реторика.
 

Инвестициите с фиксирани активи от частния бизнес в Китай достигнаха 37,8 трилиона юана (5,5 трилиона долара)
през 11-те месеца от миналия ноември, което е увеличение от 18% спрямо три години по-рано, според правителствени данни.

Тези от държавни и държавни предприятия се изкачиха с два пъти по-висока ставка - 36% - до 21,6 трилиона юана.
 

В борбата за инвестиционен капитал от страна на кредиторите на страната, правителството постепенно изтласква частния сектор.

Инвестициите също се провалят от собствените им условия.

Докато публичните разходи за фиксирани активи в края на 2017 г. са се увеличили с 88% в сравнение с пет години по-рано,
печалбите от държавните предприятия са се увеличили само с 17%.
 

Тази дивергенция е особено обезпокоителна, тъй като платото в растежа на производителността е друг ключов фактор,
който държи страните в капана на статута на средни доходи.

И т.н..

Редактирано Април 2, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 19 минути, nik1 said:

https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2019-01-13/xi-s-leading-china-s-economy-into-the-middle-income-trap

Амбицията на китайските ястреби в администрацията на Тръмп е да запазят американското господство чрез спиране на икономическия растеж на Китай.
 

Странно е, че президентът Xi Jinping изглежда работи за същия край.
 

Рискът за всяка икономика, която се доближава до нивото на развитие на Китай, е, че се попада в капана на средния доход.
След като плодове на урбанизацията и индустриализацията са били обрани, страните са склонни да се забият във втора предавка.

Латинска Америка, бившият Съветски съюз и най-големите страни от Близкия изток никога не успяха да запълнят пропастта между САЩ,
Европа и Япония, която се отвори преди век.
Единствените нации, които наистина успяха да направят прехода, бяха петролните държави, страни членки на Европейския съюз,
и няколко сравнително малки, ориентирани към износ азиатски икономики - Сингапур, Хонконг, Тайван и Южна Корея.

Сингапур, Хонконг и Южна Корея са редки изключения от правилото,

Един от факторите, който вероятно е довел до четирите азиатски успеха, е размерът на световния пазар за техния специализиран износ
в сравнение с тяхното население, което е довело до значителен нетен приток на добавена стойност на глава от населението.

Дори и след като отвориха икономиките си, по-гъсто населени държави като Русия, Мексико и Турция
не успяха да постигнат сравнителен ръст на растежа, основан на износа - проблем, който би трябвало да бъде по-голям в Китай.

Разбира се, икономическите плановици на Пекин са наясно с риска.
 

Програмата "Произведено в Китай 2025", която е издигнала на запад, изглежда като опит да се изгради
група от високодоходни експортни индустрии, които могат да помогнат на страната да преодолее пътя си от капана -
една от ключовите характеристики на икономики, които са постигнали подвиг,
според проучване за 2017 г. за Азиатската банка за развитие.
Не е достатъчно само да имаме много износ, според доклада на асоциациите на банката от 2012 г .:
Въпросните продукти трябва да бъдат разнообразни, сложни и от типа, който насърчава добродетелният кръг на технологичното развитие.

Това е мястото, където Xi тласка страната в погрешна посока.

Изграждането на този вид експортен сектор е непредсказуемо и работи най-добре,
когато има широк спектър от частни фирми с безброй различни подходи.

Но, както писа Bloomberg Opinion Ричард Макгрегър през ноември,
китайският президент упорито омаловажава ползите от частния сектор и благоприятства склеротичните държавни национални шампиони.

Реторично, това се проявява в честата му енкомия към Zili gengsheng. Терминът, обикновено превеждан като "самоувереност",
е използван от Мао Цзедун, за да обозначи изолационистката автаркия на епохата на Великия скок напред.

Xi обаче го използва дори в изказвания, в които иска да похвали противоположната политика на следваната от Дън Сяопин
политика на реформи и отваряне.

 

Както моят колега Ной Смит твърди миналия месец, това е повече от проста реторика.
 

Инвестициите с фиксирани активи от частния бизнес в Китай достигнаха 37,8 трилиона юана (5,5 трилиона долара)
през 11-те месеца от миналия ноември, което е увеличение от 18% спрямо три години по-рано, според правителствени данни.

Тези от държавни и държавни предприятия се изкачиха с два пъти по-висока ставка - 36% - до 21,6 трилиона юана.
 

В борбата за инвестиционен капитал от страна на кредиторите на страната, правителството постепенно изтласква частния сектор.

Инвестициите също се провалят от собствените им условия.

Докато публичните разходи за фиксирани активи в края на 2017 г. са се увеличили с 88% в сравнение с пет години по-рано,
печалбите от държавните предприятия са се увеличили само с 17%.
 

Тази дивергенция е особено обезпокоителна, тъй като платото в растежа на производителността е друг ключов фактор,
който държи страните в капана на статута на средни доходи.

И т.н..

 

Всички тези неща по принцип са верни, но има и някои други, като това например, че китайците заделят огромни суми веднъж на държавно ниво, втори път на фирмено за научно-развойна дейност и иновации свързани с производство, и че са буквално прекопирали германската Индустрия 0.4 за дигитализирани "умни фабрики" интегрирани в мрежа в техен китайски вариант и са я включили като планова задача в Програма 2025. Ако успеят да преминат прехода от тежка промишленост и нискоефективно производство към масово високотехнологично и насочат това потребление към вътрешния си пазар, имат, според мен, фифти-фифти шансове до петнадесет години да прекрачат капана на средните доходи, ако не се впуснат да развиват мегаломански геостратегически планове /което Блумбърг са отбелязали в подхода на Xi/, в противен случай рискуват да затънат дълбоко в задлъжнялост и е възможно да загубят стабилност, политическа и социална, според мен. На което се надява и основният им конкурент.

[Capitainofmarine]

 

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Всички тези неща

 

Преди 7 часа, nik1 said:

Амбицията на китайските ястреби в администрацията на Тръмп е да запазят американското господство

Приятели, не забравяйте че голяма част от страните членки на ЕС, въобще нямам предвид източна Европа и самите САЩ, се деиндустриализираха и изнесоха своите производства в страните от третия свят - чак до италианската лека промишленост -текстилно производство обработка - мисля това беше като част от програмата за намаляване на вредните емисии, екологичните такси и новата стратегия на западната икономика, която с прости думи изглежда така - третия свят произвежда под наша марка и наши лицензии, ние продаваме продукцията му. И понеже част от този трети свят не е включен, както например Япония и азиатските тигърчета са включени в доларово-дълговата система, или ги изключиха, или виждат рискове, то тези страни , Китай, Индия, Русия, Турция, Бразилия и прочие трупат златните запаси. Това е опростенчески  казано но умните думи и анализа на тези процеси и вашата сила...

Да ме прощава Путин и моята русофилия но Русия си е страна от третия ...

Редактирано Април 3, 2019 от Capitainofmarine

[Б. Киров]

Ако се върнем пак към темата, дали златото може да стане резервна валута, то и сега е включено във ФОРЕКС резервите и фигурира там де факто като резервна валута, заедно с другите четири, официално утвърдени от МВФ като такива. Въпросът е дали не се изчислява по занижени цени в тези резерви, и какво би се получило, ако се отвържат цените на златото нагоре по борсовите цени.

По-големите опасения на американски анализатори са дали Китай няма да девалвира рязко своята валута като отговор на тарифите, налагани му от администрацията на Тръмп, за да ги компенсира с по-евтин юан. При първото налагане на тарифи върху стоки за 50 млрд. Китай е направил точно такава девалвация с 4 процента, която де факто е компенсирала напълно загубите му от по-високи тарифи. Девалвацията на юана прави вносните стоки по-скъпи за китайските консуматори и така косвено стимулира вътрешното производство. Ако се проследи курса на юана към долара в исторически план, може да се види, че от 1982 той е паднал от 1.4 към 1 до над 8:1 през 2005, после леко се вдигнал до към 6-7 досега, където се движи в тези граници. Китай, ако сметне за изгодно, може да си позволи рязка девалвация на собствената му валута, защото притежава най-големите запаси от резервни валути в света. При масирани продажби на свои активи в резерни валути и/или злато, китайската ЦБ може да емитира съответните количества юани и така да девалвира своята валута. Силна девалвация на юана означава най-малко две неща - по-конкурентен износ и редуциране на фирмената вътрешна задлъжнялост, която за китайската икономика е тежко бреме.

[Б. Киров]

Едно мнение за златния стандарт като придържане на валутните курсове към пазарната цена на златото, което споделям:

The Mythical Problem Of "Finding The Right Gold Price"

Nathan Lewis

Nathan Lewis is the author of Gold: the Once and Future Money, now available in five languages. He writes a weekly column on economic topics for Forbes.com. He was a subject of television documentaries in South Korea, China and Britain, and testified before Congress on monetary affairs. He manages a private investment partnership. His website is NewWorldEconomics.com.

 

В продължение на десетилетия сме чували оплакването, че определянето на нова „цена на златото“ (паритет долар / злато) в нова система от златен стандарт е някаква неразрешима бариера. Това е глупаво.

Факт е, че страните често са се връщали към златен стандарт след дълги периоди на плаващи валути. В по-голямата си част това е било успешно. Тези страни са: САЩ през 1879, 1919 (частично), 1934 и 1953 (частично). Франция през 1926 г. Великобритания през 1821 и 1925 г. Япония през 1897 г., 1931 г. и 1949 г. Германия през 1923 г. и 1949 г. Китай през 1949 г.

Връщането към златен стандарт е следвало три основни пътя:

Първият е връщане към предишен златен паритет, обикновено след обезценяване на валутата по време на война. Това е вярно за САЩ през 1879 г. и (вероятно) за 1953 г., и за Великобритания през 1821 и 1925 г. Това включва нарочно повишаване на стойността на валутата до нейната предвоенна стойност, процес, който има някои рецесионни последици. На практика това не е било много добра сделка, особено, ако икономическа политика (особено данъчната политика) е била лоша.

Вторият път е ситуация, при която съществуващата валута е напълно унищожена при хиперинфлация. В този случай можете да приемете какъвто искате златен паритет за новата валута. Обикновено правителствата решават да въведат традиционните ценности. Такъв е случаят със САЩ през 1789 г., Франция през 1801 г. и Германия през 1923 г.

Третият е случаят, при който съществуващата валута е достатъчно компрометирана, така че връщането към предишния й златен паритет (например $ 35 / унция на Бретън Уудс) не е опция. Но съществуващата валута все още е до голяма степен жизнеспособна и не е сведена до книжни конфети. Такъв е случаят с Франция през 1926 г., Япония през 1949 г. и днес случаят със САЩ и други страни. В този случай, нов златен паритет обикновено се намира някъде близо до сегашната пазарна стойност на плаващата валута спрямо златото. Обичам да използвам усреднената цена валута / злато за последните дванадесет месеца като добро сравнение при този случай.

Както писах, САЩ са имали два периода от онова, което очевидно е грубо подобие на политика на златен стандарт от 1971 г. насам. Първият е от 1982 г. до около 2004 г., а вторият е около 2013 г. досега. Първата "стойност на златния паритет" - поне централната тенденция - е била около $ 350 / унция, между $ 300 / унция от  Paris Accord of 1985/ Парижкото споразумение от 1985 г. (за справяне със силен долар) и $ 400 / унция на Louvre Accord of 1987/Лувърското споразумение от 1987 г. (за справяне със слаб долар). Втората паритетна стойност е около $ 1250 / унция, с разлика между $ 1150 / унция. и $ 1350 / унция.

Графиката показва отклоненията нагоре и надолу от пазарната стойност на златото

Цена за трой унция злато в щатски долари по паритет 2016 година за период от 100 години

Рейгън -29

Кенеди 0

Тръмп 5.8

Клинтън 16.6

Обама 32

Рузвелт 32

Буш-син 207

Никсън 243

Картър 410

Повищаване стойност на златото в проценти/вертикална скала/ при различни президенти, измерено с месеци на тяхно управление /хоризонтална скала/

Тези ефективни паритетни стойности за златен стандарт - около $ 350 / унция и след това $ 1250 / унция. - са постигнати едновременно чрез най-елегантните и най-грубите средства, които можете да си представите. И все пак, те работиха: първата помогна за създаването на „голямото умереност“ и икономическия бум от 1982-2000. Втората е от период, в който оплакванията за парична нестабилност са заглушени и икономиките като цяло са доста здрави. Централните банки се ангажираха с други видове макроикономически манипулации (отрицателни лихвени проценти!) до такава степен, каквато никога не са били виждали. Вероятно тези манипулации са извършили тежък тормоз върху самия пазар на злато. Но системата им работеше: по отношение на стойностите на техните валути централните банки до голяма степен се придържаха към принципа на стабилните пари.Трудно е да си представим някакъв рационален, съвещателен процес, който би могъл да доведе до по-бърз резултат от това. Когато паритетните стойности бяха избрани между тогавашните плаващи европейски валути и новото евро, през 1999 г. изборът също беше доста добър. Това е лесно.

Може би има един ярък пример за грешни паритетни стойности. След споразумението от Бретън Уудс от 1944 г. бяха избрани нови паритетни стойности за британския паунд, френския франк и други валути по отношение на долара и златото. Проблемът беше, че през 1945 г. имаше такъв капиталов контрол и обща липса на международна търговия и финанси, че никой не е имал добра представа за пазарните стойности на тези валути. Първоначално избраните паритетни стойности може би са били далеч от икономическата реалност. В този случай те бързо бяха фиксирани; вълна от преоценки в края на 40-те години доведе до установяване на паритетни стойности, които продължиха през следващите две десетилетия. (Тези “преоценки” може да са причинени и от политики на агресивни “лесни пари”.) Гледната ми точка е: ако направите голяма грешка, можете да я поправите. Но, като се има предвид, че нещата не са толкова мрачни днес, както през 1945 г., няма причина подобен проблем дори да се появи.

Всъщност е имало различен вид проблем: вместо просто да вземем нещо близо до актуалната пазарна стойност на валутата срещу златото - както винаги е било в подобни ситуации – през 1944 имаше едно конформистко малцинство, следващо идеите на Мъри Ротбард, който развиваше идеи за „преоценка на златото“ на някакъв глупав аритметичен принцип като $ 10,000, $ 20,000 или $ 50,000 за унция. Но вие не можете да „преоцените златото“. Това ще бъде просто „преоценка на валутата” на принцип 1 / 10000, 1/50000 към една унция злато - с други думи, хиперинфлационна девалвация.

Смятам, че днес сериозните хора оценяват тези празни бълнувания с подигравки, които те всъщност заслужават.

Златният стандарт е лесен. Хората го правят от векове. Ние  го правим точно сега. Не правете едно нещо да изглежда по-трудно, отколкото е.

https://www.forbes.com/sites/nathanlewis/2018/12/01/the-mythical-problem-of-finding-the-right-gold-price/#6a6e46fa7923

 

 

[Б. Киров]

Не ми е много комфортно да си пиша сам постовете в тази тема, но продължавам, защото ми се струва, че тя е съществена, както и връзката между национален паричен стандарт и валута.

Когато говорим за фиатни пари /пари основани на доверие към емитиращото ги правителство/ и сила и стабилност на дадена национална валута, не можем да не се съобразим с финансовата позиция на емитиращата ги държава.

The status of the assets, liabilities, and owners' equity (and their interrelationships) of an organization, as reflected in its financial statements. Also called financial condition.

Финансова позиция е статус на вземания, пасиви /задължения/ и собственост на активи /тяхната взаимосвързаност/, която определя финансовото състояние. Нарича се също финансова кондиция.

http://www.businessdictionary.com/definition/financial-position.html

Както в една еднолична фирма способността и да тегли кредит и да бъде активна се определя от баланса на собствени средства и задължения, така и в една голяма национална икономика този баланс определя надежността и силата на нейната валута.

И при това не става въпрос тази фиатна валута да бъде фиксирана към друга с твърд курс или към някаква стока, каквато е златото, а потенциална финансова сила на съответната валута, която най-общо се определя от три основни фактора: човешки капитал, физически капитал /природни дадености/ и производствени мощности /степен на технологично развитие/ - всички тези три фактори плюс общественото устройство, което ги подсилва или отслабва, дават ръст на производителността и в крайна сметка определят нетното богатство на нациите. Нетното богатство не е нищо друго, освен съотношение между активи и пасиви, определящи финансовата позиция на националната валута.

Как стоят реално нещата в днешния свят:

			World 317,084 100% — Northern America 106,513 33.59% — Asia 105,946 33.41% 1  United States 98,154 30.96% — Europe 85,402 26.93% 2  China 51,874 16.36% 3  Japan 23,884 7.53% 4  Germany 14,499 4.57% 5  United Kingdom 14,209 4.48% 6  France 13,883 4.38% 7  Italy 10,569 3.33% — Oceania 8,615 2.72% 8  Canada 8,319 2.62% — Latin America 8,055 2.54% 9  Australia 7,577 2.39% 10  Spain 7,152 2.26% 11  South Korea 7,107 2.24% 12  India 5,972 1.88% 13  Taiwan 4,065 1.28% 14   Switzerland 3,611 1.14% 15  Netherlands 3,357 1.06% 16  Belgium 2,776 0.88% — Africa 2,553 0.81% 17  Brazil 2,464 0.78% 18  Russia 2,240 0.71% 19  Sweden 1,920 0.61% 20  Mexico 1,729 0.55% 21  Austria 1,637 0.52% 22  Hong Kong 1,523 0.48% 23  Indonesia 1,518 0.48% 24  Singapore 1,289 0.41% 25  Denmark 1,276 0.40% 26  Norway 1,181 0.37% 27  New Zealand 1,010 0.32% 28  Turkey 1,010 0.32% 29  Saudi Arabia 977 0.31% 30  Greece 975 0.31% 31  Poland 974 0.31% 32  Israel 941 0.30% 33  Portugal 916 0.29% 34  Chile 819 0.26% 35  Ireland 806 0.25% 36  South Africa 786 0.25% 37  Finland 697 0.22% 38  United Arab Emirates 684 0.22% 39  Colombia 616 0.19% 40  Malaysia 598 0.19% 41  Thailand 525 0.17% 42  Czech Republic 524 0.17% 43  Philippines 518 0.16% 44  Peru 467 0.15% 45  Pakistan 422 0.13% 46  Argentina 345 0.11% 47  Romania 317 0.10% 48  Vietnam 307 0.10% 49  Hungary 294 0.09% 50  Kuwait 278 0.09% 51  Iran 272 0.09% 52  Iraq 272 0.09% 53  Qatar 265 0.08% 54  Bangladesh 240 0.08% 55  Morocco 216 0.07% 56  Libya 252 0.08% 57  Algeria 241 0.08% 58  Egypt 212 0.07% 59  Luxembourg 188 0.06% 60  Slovakia 151 0.05% 61  Oman 144 0.05% 62  Lebanon 140 0.04% 63  Nigeria 139 0.04% 64  Iceland 138 0.04% 65  Bulgaria 138 0.04%   https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_total_wealth Цифрите обозначават млрд. в долари и проценти от цялото Това е световното нетно богатство, много ясно се вижда /до България/ кой колко тежи като финансова позиция в световен мащаб, това определя и тежестта на световните валути, както и влиянието им във валутните резерви; забележителното в случая е, че поради редица исторически сложили се събития след Първата и Втората световни войни, САЩ са успели реално да наложат своята валута в процент над 60 % като световна валута при 31 % реална тежест на тяхното нетно богатство /който феномен заслужава отделна голяма тема/, но дори да бъде постепенно изместен от други валути, доларът си остава реално с финансова позиция от над 30 процента от общото световно богатство.

[Б. Киров]

On 4.04.2019 г. at 19:10, Б. Киров said:

Както писах, САЩ са имали два периода от онова, което очевидно е грубо подобие на политика на златен стандарт от 1971 г. насам. Първият е от 1982 г. до около 2004 г., а вторият е около 2013 г. досега. Първата "стойност на златния паритет" - поне централната тенденция - е била около $ 350 / унция, между $ 300 / унция от  Paris Accord of 1985/ Парижкото споразумение от 1985 г. (за справяне със силен долар) и $ 400 / унция на Louvre Accord of 1987/Лувърското споразумение от 1987 г. (за справяне със слаб долар). Втората паритетна стойност е около $ 1250 / унция, с разлика между $ 1150 / унция. и $ 1350 / унция.

Цената на златото май полудя. Или все още е под контрол? Ето мнението на един швейцарски инвеститор /доста крайно, според мен, във всеки случай той е разгневен/:

BIDEN’S BANANA REPUBLIC

13 януари 2021 г.

 

От Егон фон Грейерц

Основател и управляващ партньор на Matterhorn Asset Management AG (MAM) и GoldSwitzerland, Egon Von Greyerz се присъединява към борда на Goldbroker.com през 2012 г. Egon von Greyerz започва трудовия си живот в Женева като банкер и след това прекарва 17 години като финансов директор и изпълнителен директор Заместник-председател на Dixons Group Plc. От 90-те години на миналия век EvG участва активно във финансови инвестиционни дейности, включително сливания и придобивания и консултации за разпределение на активи за частни семейни фондове. Това доведе до създаването на MAM през 1998 г., компания за управление на активи, основана на принципи за опазване на богатството. EvG прави редовни медийни изяви (CNBC, BBC ...) и говори на инвестиционни конференции по целия свят. EvG прогнозира настоящите настоящи проблеми в световната икономика преди много повече от 10 години. През 2002 г., когато златото беше $ 300 за унция, MAM препоръча на своите инвеститори да вложат 50% от своите инвестиционни активи във физическо злато, съхранявано извън банковата система.

 

Доналд Тръмп е може би най-щастливият кандидат за президент в историята, загубил избори. Още не го осъзнава, тъй като страда от самонанесена рана в последните моменти от президентството си. Нито пък Байдън все още осъзнава какъв късметлия е бил да спечели. Но това скоро ще се промени, тъй като неговото президентство преминава от криза в криза във всички области от парична до фискална до социална и политическа. По време на неговото президентство от САЩ ще остане много малко.

Следващите четири години лесно биха могли да бъдат четири години на ада за Байдън (ако той остане в курса през всичките четири години), за САЩ и по този начин за света.

Когато Тръмп спечели изборите през ноември 2016 г., аз написах статия на 18 ноември 2016 г., озаглавена „Тръмп ще увеличи експоненциално американския дълг“.

В статията прогнозирах, че американският дълг ще се удвои до 2025 г. до 40 трилиона долара и че през януари 2021 г. ще бъде $ 28 трл в края на първите четири години.

Е, изненада, изненада, дългът днес е $ 27,77 трлн, което лесно може да бъде закръглено до $ 28 т.

Със сигурност не съм гений на прогнозите, нито пък прогнозата беше просто късмет.

Не, прилагаше най-добрия метод, който ни е даден, но малцина прилагат или разбират.

Този метод се нарича ИСТОРИЯ.

Американският дълг се удвояваше средно на всеки 8 години, откакто Рейгън пое властта през 1981 г. Така че, когато Тръмп стана президент през януари 2017 г., той наследи дълг от 20 трлн долара. Тогава е лесно да се прогнозира, че 8 години по-късно дългът ще бъде $ 40 т. Прогнозата за $ 28 трлн за януари 2021 г. е само математическата точка между 20 и 40 т.

Дори по-лошо от експлозията на дълга е липсата на данъчни приходи за финансиране на ескалиращия и хроничен бюджетен дефицит. Както показва графиката по-горе, дългът е нараснал 31 пъти от 1981 г., докато данъчните приходи са нараснали само 6 пъти.

Сега американската икономика явно отговаря на определението за бананова република. Кратко описание е: „В политологията терминът бананова република описва политически нестабилна държава с икономика, зависима от износа на продукт с ограничени ресурси, като банани или минерали.“

В случая с САЩ продуктът, който изнасят, разбира се са долари, отпечатани от въздуха - чудесен артикул за износ, тъй като предлагането е неограничено.

По-нататъшното описание е: „Обикновено една бананова република има общество от изключително стратифицирани социални класи, обикновено голяма обедняла работническа класа и управляваща класова плутокрация, съставена от бизнес, политически и военни елити на това общество.“

Подобно на всички бананови републики, американската икономика и социална структура сега са на път към гибел с практически нулев шанс Biden & Co да обърнат неизбежния ход на събитията.

Така че обратно към историята - Историята е това, което ни е формирало и историята не просто се римува, както е казал Марк Твен, но често се повтаря. Дълговата експлозия е друг добър пример.

Ако повече хора изучават и разбират историята, те не просто ще осъзнаят изключителната важност на това, което се крие зад нас, но и че историята ще ни научи за това, което се крие пред нас.

Но много малко учени и нито един журналист не изучават история. Вместо това сега сме в ера, когато и медиите, и университетите по света искат да изтрият историята и да пренапишат историческите книги. Това ни показва пълната липса на разбиране за най-голямото значение на историята в еволюцията на света.

Но това е част от пълния упадък и отричане, които виждаме в края на големите епохи или цикли. Настоящият цикъл, независимо дали е само 300-годишен цикъл или 2000-годишен цикъл, сега приключва. Тези промени очевидно не се случват за една нощ, но първата фаза на есента може да бъде драматична. И тази фаза вероятно ще започне много скоро.

И така, какво ще правят Байдън и неговите господари? Ами Байдън вече поиска допълнителна подкрепа за трилиони $.

Той също така каза: „Ако не действаме сега, нещата ще се влошат много по-трудно и по-трудно ще се измъкнат от една дупка по-късно.“

Ами винаги сме знаели, че Байдън наистина е имал само един трик в ръкава си - ДА ПЕЧАТИ ПОВЕЧЕ, отколкото всеки президент е правил в историята. Да победиш Тръмп не е трудно, той отпечата само $ 8t за 4 години!

Нека само да си припомним, че бяха необходими 200 години (1808-2008), за да се увеличи американският дълг от 65 милиона на 10 трилиона долара.

Когато Обама пое поста през януари 2009 г., той наследи 8 трлн долара дълг. Осем години по-късно той предаде на Тръмп летва от 20 т долара.

За 8 години Обама отпечата и взе назаем повече пари, отколкото предишните президенти бяха постигнали за 200 години!

И така, Байдън ще отпечата ли повече от $ 10 трлн?

Определено!

Ще го направи ли след 4 години? Най-вероятно!

Както прогнозирах в статията си през 2016 г., дългът ще бъде най-малко 40 т $ през януари 2025 г., което е увеличение от 12 т от днес.

Но никой не бива да вярва, че Байдън ще спре до $ 40 трлн. Американската икономика вече тече като решето. И проблемите току-що започнаха.

Проблемите в полу-парализираната в момента американска икономика ще ескалират бързо и екипът на Байдън ще се опита да запуши всяка дупка на всички нива от минимална заплата до спасяване на големи корпорации.

Но за съжаление банановите републики не оцеляват, като печатат безполезни пари.

И все пак не трябва да забравяме какво започна най-новата фаза на проблеми в американската икономика.

Не беше Covid през февруари 2020 г. Не, това беше просто катализатор. Основното бедствие беше много по-дълбоко. Истинският проблем започна още през август-септември 2019 г. Тогава проблемите във финансовата система станаха остри и ЕЦБ и Фед започнаха да заливат системата с пари. Но не истински пари, разбира се, а просто безполезни хартиени пари, създадени само с натискане на бутон.

Между Фед и ЕЦБ малко по-малко от 8 трлн. $ "фалшиви" пари са създадени цифрово от септември 2019 г. Очевидно трябва да се нарекат фалшиви, тъй като никой не е трябвало да извършва каквато и да е работа или да произвежда стоки или услуги срещу тези пари.

Наистина е скандално да го наричаме пари, тъй като не се различава от парите за игра на Монопол.

Отпечатаните 8 трилиона долара при 15 долара на час (новата минимална заплата на Байдън) се равняват на 60 милиона човекочаса. Но в съвременната парадигма MMT (теория на паричния пазар) не е нужно да работите за парите. Каквото и да е необходимо на света, централните банки и правителствата могат просто да създадат от нищо.

Това е докато музиката спре. А Байдън или Харис са вероятните диригенти, които ще ръководят спирането на музиката и цялото сграда ще се срине.

Мъдрите очевидно ще намерят стол вече сега, защото когато музиката спре, няма да има свободни столове и целият ад ще се стовари.

По това време дългът не ще бъде само в трилиони или 100 трилиона долара. Не, печатането ще е достигнало квадрилиони в щатски долари и евро, тъй като не само най-сриващият се дълг ще трябва да се купува от централните банки, но и деривати, които вероятно възлизат на 2 квадрилиона или повече.

Освен това медицинските грижи, социалното осигуряване и нефинансираните пенсии вероятно ще надхвърлят 1 квадрилион долара в световен мащаб и ще допринесат за краха на финансовата система.

Може ли да греша. Може би. Един близък приятел ми даде веднъж тениска с надпис:

„ВИНАГИ НЕ СЪМ ПРАВ - Но никога не греша“!

Подаръкът трябва да е бил фин намек - Хммм

И все пак, според моето скромно мнение, не вярвам, че всяко подредено нулиране ще промени неизбежния ход на събитията. Така че, що се отнася до мен, не е АКО, а КОГА.

Професионалният живот от над половин век ме научи, че дори най-очевидните събития могат да отнемат повече време, отколкото си мислите.

Но тъй като виждам риска в крайност, сега е моментът да се подготвим.

За да завършим, нека да разгледаме набързо къде виждам пазари. Знам, че прогнозирането е игра на халба и всъщност не се интересувам от това как пазарите се движат в краткосрочен план повече, отколкото от наблюдателна гледна точка.

През следващите няколко години всичко е свързано с икономическо оцеляване и опазване на богатството, а не с притеснения за това къде ще продължи Dow или Dax.

През 2020 г. написах и говорих за потенциален Meltup на пазарите преди катастрофа. Последната статия беше наречена „LIFT OFF & COLLAPSE“, публикувана през октомври 2020 г. Е, изтеглянето се случва и Dow нараства с почти 5000 точки оттогава, а Dax 2500 точки.

Разтопяването може да се издигне много по-високо, както често се развиват буйни пазари, преди да се сринат. Но поради екстремната база за надценяване по много критерии, пазарът може да се обърне във всеки един момент.

Така че дали ще видим връх през следващите няколко седмици или месеци е без значение. Рискът е в посока надолу. Когато пазарите се сринат, това ще бъде дълго и насилствено. Спад в 90% + в реално изражение е вероятно за 2-5 години.

Следователно е много по-важно да се запази позицията сега, а не да се вземат последните 10-25%. След като пазарът започне да пада, за повечето инвеститори ще бъде практически невъзможно да се измъкнат.

Da Boyz бяха отново в акция в петък, 8-ми в 9:00 ч. Европейско време. По това време златото беше $ 1905 и се понижи с $ 30 с едно движение.

Според нашите източници поръчка за продажба на 1,4 милиона унции (43 тона) е преминала през Comex на стойност 2,7 милиарда долара.

Това беше най-очевидно една от банките на кюлчета, действаща с BIS (Банка за международни разплащания) в Базел.

Никой разумен търговец никога не би изхвърлил 1,4 милиона унции злато наведнъж на неликвиден пазар. Ако го направи, ще бъде уволнен на място.

Това беше явна манипулация. Голямата къса позиция на кюлчетата явно изисква по-ниска цена на златото.

Този последен ход може да се почувства още по-страшен, тъй като само два дни по-рано златото дойде от 1 960 долара.

Но това няма ефект върху дългосрочния възходящ тренд на златото от 1999 г. Виждали сме манипулации и преди и тримесечната диаграма по-долу показва това, което изглежда като манипулация в дългосрочен план.

Още през февруари 2019 г. написах статия за Златната линия на Мажино, която се държеше като съпротива срещу злато на 1350 долара от 2013 г. Предвидих също, че линията на Мажино ще бъде прекъсната в рамките на следващите 3 месеца, което се случи.

В статията разпитах дали BIS се намесва от 6 години. Разглеждайки тримесечната графика по-долу, това изглежда много вероятно. Между 2013 и 2018 г. най-високите тримесечни затваряния са били пет пъти в рамките на $ 12 един от друг. (2013 - 1327 долара, 2014 - 1327 долара, 2016 - 1315 долара, 2018 - 1325 долара).

Едва ли може да е случайно, че златото никога не е имало тримесечно затваряне над $ 1327 между 2013 и 2018 г. и е спряло между $ 1315 и $ 1327 в пет края на тримесечието.

Изглежда някаква невидима ръка е била на работа.

Когато текущата корекция завърши, което не би трябвало да отнеме твърде дълго, златото ще започне пътуването до много, много по-високи нива. Следващата седмица ще обсъдя защо законът на Грешам ще подкрепя златото, докато преминава към $ 2000.

Но въпреки че винаги е интересно да се говори за цената на златото, това наистина е доста безсмислено.

Защото трябва да помним, че физическото злато се държи само с цел опазване на богатството. Измерването на стойността му във все по-безполезни фиатни пари служи много малко.

Състоянието на света налага държането на злато като животозастраховане.

Независимо дали златото достига 2000, 20 000 или 200 трилиона долара, няма нищо общо със стойността на златото, а всичко е свързано с фалирала финансова система и безполезни фиатни валути.

https://www.goldbroker.com/news/joe-biden-banana-republic-2115

[insighting]

Златото ли... Не е далече времето, когато среброто ще бъде по-скъпо от платината.

 

[Б. Киров]

On 26.03.2021 г. at 15:58, insighting said:

Златото ли... Не е далече времето, когато среброто ще бъде по-скъпо от платината.

 

Възможно е, и на мен ми се иска, но е малко вероятно - най-вече поради количествата, залежите на сребро са в пъти повече от тези на златото, а тези на златото в пъти повече от тези на платината. Платината като цяло в исторически план е била по-скъпа от златото, точно заради ограничените количества и монопола на ЮАР и Русия в добива, мисля, може и да греша, че в някакво по-далечно бъдеще пак ще надмине цената на златото.

При среброто и платината има огромен потенциал като промишлени метали, освен че са ценни, затова ще има голямо търене, особено на сребро заради соларните инсталации. Все пак, не ми изглежда вероятно цената му да излети над тази на платината, освен ако при платината няма някаква изкуствена сила за понижение на цените.

Цените на всички ценни метали се манипулират на двете световни борси /Лондон и Ню Йорк/ и то много - главно чрез "хартиено" злато и сребро - само 2 процента от продажбите са на физически метали, 98 процента са фиктивни сделки, целящи манипулиране на цените нагоре или надолу, предимно надолу.

Това се върховете на цените на среброто в исторически план, авторът е дългогодишен разбирач на ценни метали, притежава наследствени рудници и не пише безотговорно:

https://goldsilver.com/blog/heres-how-explosiveand-short-livedsilvers-spikes-have-been/?utm_campaign=20210331Jeff_Clark_Newsletter_When_silver_spikes_explosive&utm_content=touchpoint_1_newsletter&utm_medium=email&utm_source=zaius

 

[insighting]

On 31.03.2021 г. at 21:33, Б. Киров said:

Възможно е, и на мен ми се иска, но е малко вероятно - най-вече поради количествата, залежите на сребро са в пъти повече от тези на златото, а тези на златото в пъти повече от тези на платината. Платината като цяло в исторически план е била по-скъпа от златото, точно заради ограничените количества и монопола на ЮАР и Русия в добива, мисля, може и да греша, че в някакво по-далечно бъдеще пак ще надмине цената на златото.

При среброто и платината има огромен потенциал като промишлени метали, освен че са ценни, затова ще има голямо търене, особено на сребро заради соларните инсталации. Все пак, не ми изглежда вероятно цената му да излети над тази на платината, освен ако при платината няма някаква изкуствена сила за понижение 

 

Да, среброто е незаменим метал. Но то е вторичен продукт от добива на мед, олово, цинк и злато. Сега големите инвеститори са насочили вниманието си към златото и цената му расте. Останалите ще се усетят по-късно какво се случва. Колко държави имат сребро?

На стоковата борса се търгуват предимно фючърси. Ако тези инвеститори, а те са трима-четирима, в един и същ момент си поискат златото, среброто и платината, нови телефони и компютри няма да видим скоро. Понеже държат огромна част къси позиции, продавайки, осигуряват световното производство със сребро за няколко месеца. 

Тези метали фактически са 'осчетоводили' създаването на фиатната валута. Проблемът обаче е в разрастването на валутните запаси.

[Б. Киров]

Преди 14 часа, insighting said:

На стоковата борса се търгуват предимно фючърси. Ако тези инвеститори, а те са трима-четирима, в един и същ момент си поискат златото, среброто и платината, нови телефони и компютри няма да видим скоро. Понеже държат огромна част къси позиции, продавайки, осигуряват световното производство със сребро за няколко месеца. 

Стоковите борси COMEX  в Ню Йорк и LBMA в Лондон са дотолкова синхронизирани и мощни в определянето на цената по договорки, че даже не го крият:

Тук съм насложил графиките за цените на сребро и злато в продължение на 5 дни една върху друга - ясно се вижда пълния синхрон в колебанията. Ако се вземе графиката за 1 ден, сега не може защото на работят, понякога съвпадението в цените е почти 100 процента, колебанията в синхрон с времето. Това не може да се постигне от човешки ум и логистика, според мен, управлява се от компютърен алгоритъм. Мисля че е така, защото зад всяко по стръмно изкачване или падане на цените на двата метала стоят по няколко хиляди едновременни сделки за покупка и продажба, изключено е хиляди хора в продължение на часове и дни да постигат такава координация, освен ако сделките не се извършват по алгоритъм, управляван от ИИ. Обикновено 5 до 8 големи банки членки на Лондонската борса дирижират физическата търговия, в техните трезори има над 8500 тона злато, повече от най-голямото притежание на Ценнтрална банка в света, тази на Федералния резерв в САЩ, около 8000 тона. Тези частни банки дирижират цените на ценните метали. КОМЕКС в Ню Йорк притежава едва няколко стотин тона злато, но за сметка на това сключва огромен обем сделки с фючърси, къси продажби, които в над 90 процента от случаите не се изпълняват във физически обеми. Концертът между борсите за ценни метали в Лондон и Ню Йорк определя световните цени. Между другото, най-големият участник от 5-те големи банки на кюлчета в Лондон е Китайска държавна банка за ценни метали, нейният дял е 25 процента от всички запаси на злато в трезорите в Лондонската борса. Китайците са най-големите нетни купувачи на физическо злато в света, и всъщност няма статистика, която точно да посочва колко злато имат в трезорите на държавните им банки - официалното число е около 2000 тона, но експерти твърдят, че реално са 20 000 тона. Те могат да преминат самостоятелно към подкрепен със злато юан, ако пожелаят. Но никой не знае плановете на китайците, освен самите китайци.

[insighting]

Може да създават фантомни запаси чрез заеми. Някои от производителите са принудени да вземат метали назаем. По този начин обаче реално не се плаща дълг. 

А тези, които купуват метали чрез сертификати, плащат и такса за съхранение. На метал, който фактически не съществува. 

Техните платформи обаче имат право да предоставят злато, сребро и платина като акции с висока ликвидност.

Среброто накрая отива на сметището. В един момент то може да стане толкова ценно, че да си търсим огледалата вкъщи. 

Иначе за димните завеси и истината за хедоничните регресии може да се допитате до Corwin Cor.

Че и да се върнете назад до великия Христиан Хюйгенс. Защото нашето утре зависи от махалото. Прочетете неговото съчинение 'За причината на тежестта' и ще заобичате човека, дал на науката вълновата теория за светлината. Прочетете 'Космотеорос' и ще живеете с вяра в бъдещето...

[Б. Киров]

Тук много ясно е описан механизма и мотивите на фиктивните къси продажби на "хартиено" злато; целта е, естествено, да се натискат цените надолу, а мотивът е запазването на имиджа и силата на долара като световна валута за разплащане /над 75-80 процента/. Връзката е много ясна, цената на златото е като светофар за инвеститорите в щатски долар, ако цената на златото тръгне нагоре, това е червена светлина пред щатския долар.

"Тази манипулация от страна на Фед включва късата продажба на непокрити фючърси на злато на Comex. „Непокрити“ означава, че това са договори, които се продават без основно физическо злато за доставка, ако купувачът от другата страна реши да поиска доставка. Това е известно и като „голи къси продажби“. Изпълнението на манипулативната търговия се извършва чрез една от големите банки за търговия със златни фючърси, като JPMorgan Chase, HSBC и Bank of Nova Scotia. Тези банки извършват реалните продажби от името на Фед. Начинът, по който Фед зарежда голямо количество фючърсни договори на пазара, се различава от начина, по който добросъвестният търговец, който иска да продаде голяма позиция, би действал. Последният би се опитал да отработи внимателно позицията си за продължителен период от време с цел да се опита да покрие продажбите си и да наруши цената възможно най-малко, за да увеличи печалбите или да минимизира загубите. За разлика от това, продажбите на Фед телеграфират намерението да намалят цената, без да се съобразяват със запазване на печалби или страх или понасяне на загуби, тъй като целта е да се нанесе възможно най-голяма вреда на цената и да се сплашат потенциалните купувачи."

https://www.commoditytrademantra.com/gold-trading-news/naked-gold-shorts-hows-whys-gold-price-manipulation/

Особено в турбулентни финансови времена, каквото е днешното, когато имаме КУ1 /количествени улеснения/, КУ2, КУ3 и т.н. до безкрай и машината за производство на фиатни валути закачени за стойността на щатския долар не може да спре, защото производството на самия долар изисква все повече и повече печат, тръгващата нагоре цена на златото би уплашила и стреснала инвеститорите в долари, евро, паунд и йена. Ето защо Федералния резерв, единственият производител на щатския долар, упражнява финансова репресия върху цените на златото, а покрай тях го отнасят и тези на среброто и платината, паладият не е закачен, той си танцува свободно като цена. Фед си наема подизпълнители в лицето на няколко доверени частни банки, които с удоволствие изпълняват поръчката за натиск върху цените с къси фиктивни продажби, защото в хода на тези продажби си купуват евтино ценни метали, които трупат в трезорите си. Играта е уин-уин, но, според мен, не може да продължи вечно, и в един хубав момент схемата ще се разпадне. Не защото е лошо замислена, а когато натискът върху долара се усили от инфлацията.

[insighting]

Затова си събирайте активи извън финансовата система. :)

[Б. Киров]

Преди 50 минути, insighting said:

Затова си събирайте активи извън финансовата система.

https://silverbullionknowledgecenter.wordpress.com/about/the-liquidity-pyramid-part-i/

Пирамидата на Джон Екстер, сега в зелената част могат да отидат и криптовалутите, но не на Централните банки.

И какво отговаря през 1912 Дж.П.Морган на въпроса за това какво са парите и кредита:

В: Но основата на банкирането е кредит, нали?

JPM: Не винаги. Това е доказателство за банкирането, но това не са самите пари. Парите са злато, нищо друго.

 

[insighting]

Предпочитам дебел зимен пуловер и чифт стари обувки, с които да се чувствам удобно.

Сядайте да наблюдаваме повишаването на цената на златото, което ще изравни цялата парична маса и неизплатения кредит в световен план.

Всъщност счетоводното изравняване вече се случва. И това можем да го видим само веднъж в живота. 

Ако валутите в света се сгромолясат, ще ми дадете ли от вашите бонбонки? :)

 

[Б. Киров]

On 3.04.2021 г. at 19:55, insighting said:

Ако валутите в света се сгромолясат, ще ми дадете ли от вашите бонбонки?

 

Не, няма да Ви дам, защото нямам, не съм в сладкарския бизнес

On 3.04.2021 г. at 19:55, insighting said:

Сядайте да наблюдаваме повишаването на цената на златото, което ще изравни цялата парична маса и неизплатения кредит в световен план.

Всъщност счетоводното изравняване вече се случва. И това можем да го видим само веднъж в живота. 

Според мен, счетоводното изравняване още не е започнало, ако се случи, то няма начин да не се, това ще стане през стойността на долара при голяма инфлация от порядъка на 30-50 процента и спукване на балона на американската стокова борса. Но... това е въпрос на време, може да започне утре, а може и да отнеме години. Председателят на Фед декларира, че до края на 2023 няма да пипат лихвения процент, защото инфлацията била "временно явление", засега пазарите му вярват и спекулират. Някои макроикономисти обаче дълбоко се съмняват в коректността на потребителския индекс, така наречената "потребителска кошница" на Фед и Министерството на финансите. Дуетът Пауъл-Йелън смело натиска лоста на количествените улеснения, дори подготвиха пакет от 650 млрд. долара СТП /права на тираж/ заеми за подпомагане /ха-ха/ дълговете на бедните страни, както и за "концесионни заеми", нали знаете какво значи "концесионни", те са зелени.

Китайците тихо и напоително си купуват злато от световните пазари и сами са производители номер 1 в света. През 2018 китайците направиха много дързък ход - те декларираха покупките на нефт с юан-злато-петролни суапове, ще рече плащат по желание на контрагента в юан или злато. Това е равносилно на петродолара, който господства/ше досега, много конфронтиращ ход. Зелената сделка прави енергията от нефт наказателна - ползваш нефт, плащаш глоби, досега в предишните 100 години играта беше в обратна посока, ползваш нефт, плащаш в американски долар. По принцип това е конфликт на интереси между Китай и САЩ и все някога трябва да бъде решен.

[insighting]

Счетоводното изравняване започна през 2018-та и ще продължи до 2036 г. Това е третото по вид изравняване. 

Безплатен съвет: Запасете се с бонбонки.