Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Любослав777
      Здравейте, видях че е имашо такава тема преди, но не успях да открия отговори в нея. Искам ако някой би могъл да ми преведе на старобългарски изреченията:
      “ Когато нещо си отиде, идва нещо по-добро “
      и
      “ Никога не се предавай “
    • От Stefan Peev
      Старобългарското книжовно наследство е разпръснато по света. Повечето от ръкописите все още нямат електронни версии или пък тези версии са недостъпни за широката публика. С цел да се популяризира старобългарската книга и същевременно да се подпомогне издирването на нейните електронни издания оформих в сайта Local Fonts два раздела:
      Глаголически издания
      Кирилски издания
      Текстовете към представените издания са основно от УИКИПЕДИЯ и са на английски език, защото целият сайт е на английски език. Но по-важното в случая е, че сбирката е действаща и може да продължи да се развива и допълва с нови и нови електронни издания.
      Ще бъда благодарен за всяка препоръка и за всяко ново издание, което бъде предложено за включване в двете сбирки.
    • От Пишман познавач
      Здравейте, бих искал да ви помоля за някои старобългарски поговорки, цитати и мъдрости... Нужни са ми за близко време ?
      Сегашно време са много известни някои латински, старогръцки, китайски и прочее мъдрости, но никой не знае старобългарски такива, ¿Има ли ги изобщо? Ако знаете, давайте! Благодаря.
      И моля да са на старобългарски, а не на църковнославянски.
    • От dsmI
      Привет! Чудя се дали някой може да одобри произношението на старобългарските букви ъ, ы (ꙑ), ь, ѣ, ѧ, ѫ?
      ъ – ѥръ (голям ер, (е)йеръ), произнасян като неясно о, заместен по-късно от звук ъ. Пример: пѣсъкъ (праслав. *pě̄sъ̀kъ) > пйесок?
      ы (ꙑ) – ѥрꙑ (ери, йеръи), произнасян като иъ (или нещо между и и ъ), изравнен по-късно с гласежа на чисто и. Пример: дꙑмъ (праслав. *dỳmъ) > диъм?
      ь – ѥрь (малък ер, йерь), произнасян като неясно е. Пример: дьнь, отьць (праслав. *dь̑nь, *otь̃cь) > ден, отец?
      ѣ – ѣтъ (ятъ), произнасян като я (в началото на думата), като йе (в средата на думата), като и (в края на думата). Първоначалното му произношение е нещо между е и а (широко е). Пример: дѣвица > девица или дйевица? Според гореизброените произношения думата долѣ (праслав. *dȏlě̄) трябва да се произнася доли, а не доле, тъй като ѣ е в края на думата, което на мен не ми звучи правилно.
      ѧ – ѧсъ (енсъ), произнасян като ен, ем. Пример: чѧдо (праслав. *čę̀do) > чендо, мѧсо > менсо (праслав. *mę̑so), близо до пруската дума mensa.
      ѫ – ѫсъ (онсъ), произнасян като он, ем. Пример: рѫка (праслав. *rǭkà) > ронка, дѫбъ (праслав. *dǫ̑bъ) > домб. Известно е, че он и ем се изместват от ън и ъм, но дали това се е случило още през IX век?
      Знам, че ъ и ь са отпаднали в определен период, но преди това са претърпели промени, като преставане на изговарянето им. Тогава дьнь, отьць ще звучат днъ, отцъ, а не ден, отец.
    • От Aspandiat
      Един много хубав текст, посветен на това какво представлява езикът, известен днес като „руски език“ и как е възникнал
       
      Резюме за онези, които не ползват руски/московски език:
       
      1. В лексикално отношение 55% от съвременния руски език е основан на т.нар. църковно-славянски език. В граматическо – 70%.
      2. Т.нар. църковно-славянски език е всъщност старобългарският език.
      3. До времето на цар Петър Велики (1682–1725 г.) руският език не е бил този, който се е говорил в Московията (Московското княжество, прераснало и преименувано от Петър в Руска империя).
      4. За европейските филолози от онова време езикът, говорен в Русия (Московията) е бил „московски език“, а не руски.
      5. По онова време европейските филолози под „руски език“ разбирали украинския и разговорния език в Белорусия.
      6. Мелетий Смотрицкий, белоруски просветител, работил във Вилнюс и Киев, и автор на издадената през 1619 г. книга „Граматiки словенскiя правильное синтагма“, отбелязва, че „българският църковен език“ рязко се отличавал от „нашия език“, тоест руския език. Проблемът обаче е, че под „руски език“ Смотрицкий разбирал украинския.
      7. В противовес на това населението на Московията (бъдещата Русия) е говорело език, съставен от тюркска и финска лексика. Броят на славянските думи в него растял крайно бавно. Например в „Парижкия речник на московитите“ от 1586 г. славянските думи са всичко на всичко 2 (две)! В дневника-речник на англичанина Ричард Джеймс (1618–1619 г.) броят на славянските думи в московския език вече се е увеличил до цели 16 (шестнадесет). В книгата „Граматика на московитския език“ на немския учен и пътешественик В. Лудолф (1696 г.) този растеж продължава с мъчителни темпове – 41 (четиридесет и една) думи.
      8. Човекът, който създава де факто като лексика и граматика днешния руски език, е прочутият учен Михаил Ломоносов (1711–1765 г.).
      9. При управлението на Екатерина II (1762–1796 г.) в хода на засилената имперска експанзия на запад и югозапад новият „руски език“ се превръща в това, което познаваме днес като руски език. Въпреки това през 1778 г. филологът Фьодор Григориевич Карин в своята брошура „Писмо за преобразувателите на руския език“ говори за „ужасната разлика между нашия език и славянския“. Карин навсякъде в брошурата нарича руския „московски език“. И добавя следното: „така както изкусният градинар с млад присадник обновява старото дърво, прочиствайки изсъхналите по него клонки и тръни, излизащи от корените му, същото сторили великите писатели с нашия език, който сам по себе си бил беден, и измамното му представяне за славянски го направило вече безобразен“.
      http://thracebulgaria.blogspot.bg/2014/04/blog-post_17.html
       
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...