Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Старобългарското книжовно наследство е разпръснато по света. Повечето от ръкописите все още нямат електронни версии или пък тези версии са недостъпни за широката публика. С цел да се популяризира старобългарската книга и същевременно да се подпомогне издирването на нейните електронни издания оформих в сайта Local Fonts два раздела:

Глаголически издания
Кирилски издания

Текстовете към представените издания са основно от УИКИПЕДИЯ и са на английски език, защото целият сайт е на английски език. Но по-важното в случая е, че сбирката е действаща и може да продължи да се развива и допълва с нови и нови електронни издания.

Ще бъда благодарен за всяка препоръка и за всяко ново издание, което бъде предложено за включване в двете сбирки.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Цитирай

Старобългарското книжовно наследство е разпръснато по света. Повечето от ръкописите все още нямат електронни версии или пък тези версии са недостъпни за широката публика. С цел да се популяризира старобългарската книга и същевременно да се подпомогне издирването на нейните електронни издания оформих в сайта Local Fonts два раздела: ...

Това би трябвало да е конципцията, която определя какво се съдържа в Глаголически издания и Кирилски издания. Към Кирилски издания обаче, е представено Остромировото евангелие. От Wikipedia ясно се вижда, че това си е чисто руска творба. Вероятно не случайно в Уикипедия няма българска статия за Остромировото евангелие. В руската статия записът е по-ясен: Остроми́рово Ева́нгелие — древнейшая рукописная книга Киевской Руси, написанная в середине XI века. Ценнейший памятник старославянского языка русского извода. Рукопись хранится (с 1806 года) в Российской национальной библиотеке (шифр F.п. I.5.).

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 38 минути, К.ГЕРБОВ said:

Това би трябвало да е конципцията, която определя какво се съдържа в Глаголически издания и Кирилски издания. Към Кирилски издания обаче, е представено Остромировото евангелие. От Wikipedia ясно се вижда, че това си е чисто руска творба. Вероятно не случайно в Уикипедия няма българска статия за Остромировото евангелие. В руската статия записът е по-ясен: Остроми́рово Ева́нгелие — древнейшая рукописная книга Киевской Руси, написанная в середине XI века. Ценнейший памятник старославянского языка русского извода. Рукопись хранится (с 1806 года) в Российской национальной библиотеке (шифр F.п. I.5.).

О не правилно е написано, въпросното евангелие го изследваха преди няколко години и се оказа,че руснаците просто са замазали споменаването на Симеон и българи и са писали отгоре. Имаше публикации по темата и даже статия във ВИкипедия за това сега я няма и интернет е старателно почистен от доказателствата, наскоро я търсих и нищо не намерих.Много правилно е написано Остромировото евангелие е българска книга само малко "ремонтирана " от някои. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

При подобен мащабен проект неизбежно ще се зародят грешки и неточности. Надявам се, с времето да ги отстраним. Но по-важното в момента е да се издири и представи по популярен и достъпен начин разпръснатото по света книжовно наследство на глаголицата и кирилицата. Що се отнася до Остромировото евангелие, то наистина е паметник на руската книжовност, но... този паметник е създаден върху основата на старобългарската книжнина и винаги ще носи в себе си следите на своя първоизточник.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, КГ125 said:

Нещо, което българската държава трябваше да направи .......... ех, ех, ех. 

Не е виновна държавата. Виновни сме всички ние в нея – и заедно, и поотделно. На научна конференция по старобългаристика в края на октомври поставих пред колегите въпроса за необходимостта да реализираме проект за историческа типография, чиято цел следва да бъде създаването на дигитални реплики на основните ръкописни паметници на българската култура като основа на мащабна база данни с помощта на която ще се даде нов тласък на палеографските проучвания, ще се подпомогне работата на научните специалисти по електронното представяне на ръкописите и ще се популяризира българската култура. За мое голямо огорчение идеята не срещна разбиране. Затова вироглаво заявих, че каквото мога, ще направя сам. И ето, тези дни публикувах реплика на Munich Abecedarium под формата на шрифт. Да, истина е, че малцина са тези, които биха имали потребност да използват този шрифт (основно в научни изследвания), но при техническите възможности, с които днес разполагаме, е обидно да виждаш как академик полага неимоверни усилия да изрязва буквите на Munich Abecedarium от някое не особено качествено изображение на паметника и след това се стреми да обработи тези снимки, за да ги използва в изследването си. Всъщност дигитализацията на историческото наследство не се изразява в това да превърнеш даден паметник в PDF или JPG файл и да го представиш в интернет. Не! Пътят е друг...

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Време е, време е да се започне това нещо !!!! Крайно време! При това придружено с превод на нов български и на английки, а защо не на руски и на китайски. 

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Естествено, че ще популяризира българската култура! Та кое ще я популяризира, ако не това...... Не знам как може да има хора против такова нещо!?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Не съм особен оптимист. Преди повече от 4 години създадох старобългарски шрифт реплика на ръкописните начертания в Супрасълския сборник. Този шрифт е най-добрият от всички, които съществуват към момента в световната мрежа, тъй като съдържа кирилица, глаголица и латиница (предвиждах и гръцки начертания да добавя), като същевременно отговаря на стандарта Unicode и притежава най-пълния набор от глифове за работа със старобългарски паметници. Руснаците от най-големия руски магазин за шрифтове ПАРАТАЙП ми изпратиха договор за подписване с готовност да го продават. Аз реших, че ще потърся първо мнението на старобългаристите у нас и че съм готов да им го подаря за използване в тяхната научна дейност. Почти никой у нас не се ангажира със становище. Преди време проф. Казимир Попконстантинов ме помоли да използва шрифта за изложба в Лувъра и така разбрах, че шрифтът има някаква стойност и за българската култура.

Нещата у нас се случват трудно, бавно, мъчително – особено ако са новаторски и не са за масова употреба. Но... това не е повод изобщо нищо да не се прави. Така че неотклонно продължавам да следвам пътя, който съм избрал.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

СТАРОБЪЛГАРСКИ ТЕКСТОВЕ НА ГЛАГОЛИЦА

Трудно се намират в световната мрежа сайтове, които представят старобългарски текстове в глаголически начертания. Затова заслужава да се споменат препратки към такива места. Качеството на възпроизвеждане на първоизточника, не съм проучвал, така че предлагам сайта без коментар – ГЛАГОЛИЦА.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Четвероевангелие на цар Иван Александър

Дигитално факсимиле на ръкописа от библиотеката на Британския музей в Лондон.

 
 

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Похвално и важно начинание  :cool2:. Дано постигне успеха, който заслужава.

И - понеже сте познавач - да се възползвам от компетенцията ви: съществува ли електронен вариант на ръкописа на т.нар. Български анонимен апокриф от XI век?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 28.12.2019 г. at 22:35, T.Jonchev said:

И - понеже сте познавач - да се възползвам от компетенцията ви: съществува ли електронен вариант на ръкописа на т.нар. Български анонимен апокриф от XI век?

Не ми е известно да има електронен вариант, но с времето може да се окаже, че има и да го открием. Надявам се и други хора да споделят опита си.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здравейте! Да имате идея къде мога да намеря в електронен вариант Славянската еклога? Става дума за най-първата версия, тази с оригиналната редакция на Гръцката.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 7.01.2020 г. at 19:05, SRH said:

Здравейте! Да имате идея къде мога да намеря в електронен вариант Славянската еклога? Става дума за най-първата версия, тази с оригиналната редакция на Гръцката.

Не, не ми е известен електронен вариант. Ще се опитам да проуча сред колеги, но ще бъде чудесно и ако някой тук има информация и я сподели.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Номоканон : (Кормчая книга) [Ръкопис]

Ръкописът е без начало и без край, с липси в текста и разместени листове, липсва заглавна страница и други страници. Бил е в интензивна употреба - множество подчертавания, бележки "зри!", "зри добре", поправки в текста и коментари в полетата : "непонятно, неточно" и т. н. Отделни предписания са били актуализирани и променени; Украса : няма. На л. 2б инициалът А е с леко удължена и извита халста, на л. 113б - инициалът Т е със загатнат флорален мотив; Бележки : различни записи на румънски език, последните бележки са от 1828 и 1845 г.; Съдържа : Номоканон (Кормчая книга и извадки от Степенната книга); Електронно копие [ София Университетска библиотека "Св. Климент Охридски" 2012] Съдържа част от дипломната работа; Подвързия : картон в хартия, рисувана ръчно. Гърбът е подлепен с платно. Хартията е светло синя, орнаментирана с розети в бяло и тъмносиньо. При преподвързването ръкописът е бил обрязван, поради което са увредени част от надписите и заглавията в страничните полета, някои от листовете са разместени.

Номоканон

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Оказва се, че има сайт, казва се StariKnigi.bg, в който изключително подредено са представени множество ръкописни и печатни издания. Архивът е огромен, затова от него тук ще представя само няколко неща отделно.

Всъщност архивът е насочен преди всичко към старопечатните и изобщо към печатните издания. Старобългарските ръкописи в него са малко на брой. И въпреки това трудът на хората, които са създали този архив, заслужава огромно уважение и внимание.

Редактирано от Stefan Peev
Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

TITUS collection

Codex Assemanianus

On the basis of the edition by Josef Kurz,
Evangeliář Assemanův.
Kodex Vatikánský 3. slovanský,
Díl II: Úvod , text v přepise cyrilském, poznámky textové, seznamy čtení,
Praha 1955,
prepared by Jouku Lindstedt,
Helsinki 2006;
TITUS version by Jost Gippert,
Frankfurt a/M, 13.8.2010

Гръцки, кирилски и глаголически текст на Асеманиевото евангелие

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Любослав777
      Здравейте, видях че е имашо такава тема преди, но не успях да открия отговори в нея. Искам ако някой би могъл да ми преведе на старобългарски изреченията:
      “ Когато нещо си отиде, идва нещо по-добро “
      и
      “ Никога не се предавай “
    • От Stefan Peev
      За съвременния българин шрифтовете са преди всичко файлове, които той се научава да инсталира на електронните си устройства и да ползва спокойно или с тюхкане (ако си е свалил някоя пиратска версия, създадена във времето преди стандарта Unicode и широко прокламирана от масовите сайтове за сваляне като кирилизиран шрифт). Ние всъщност нямаме:
      1. Актуална история на българския ръкописен и печатен шрифт. Последните книги, издадени в България по темата шрифтове, са от 80-те години на миналия век и са дело на проф. Васил Йончев.
      2. Силна палеографска школа, която активно да се занимава с ръкописното наследство в аспекта на проучването му като типология и характеристика на начертанията в старобългарските паметници.
      3. Представа, че днес използваме две различни графични системи за кирилица – международната форма на кирилицата и българската форма на съвременната кирилица.
      4. Идеята, че един съвременен компютърен шрифт или шрифтово семейство се създават понякога в продължение на години упорит труд.
      5. Отчетлива типографска култура, която да е водещият инструмент за избор и използване на шрифтове.
      5. Представата, че създаването на съвременни компютърни шрифтове е не просто изкуство на рисуването на букви, а и математическо моделиране и софтуерно поддържане на сложни ансамбли от различни, но хармонизирани визуални начертания в рамките на шрифта.
      И най-тъжното е, че нямаме съзнанието, че приносът ни за международната кирилица приключва с XIV век и така нареченото от руснаците Второ южнославянско влияние (на практика Евтимиевата реформа). Оттогава до днес сме в ролята на догонващите в развитието на кирилицата в световен мащаб.
    • От ISTORIK
      Ето няколко възможности...
      http://dmg-bg.com/fonts-bg/
      http://www.david-zbiral.cz/cyrillic.htm
      https://localfonts.eu/freefonts/medieval-cyrillic-free-fonts/
      http://bg.allfont.net/cyrillic/
    • От Пишман познавач
      Здравейте, бих искал да ви помоля за някои старобългарски поговорки, цитати и мъдрости... Нужни са ми за близко време ?
      Сегашно време са много известни някои латински, старогръцки, китайски и прочее мъдрости, но никой не знае старобългарски такива, ¿Има ли ги изобщо? Ако знаете, давайте! Благодаря.
      И моля да са на старобългарски, а не на църковнославянски.
    • От dsmI
      Привет! Чудя се дали някой може да одобри произношението на старобългарските букви ъ, ы (ꙑ), ь, ѣ, ѧ, ѫ?
      ъ – ѥръ (голям ер, (е)йеръ), произнасян като неясно о, заместен по-късно от звук ъ. Пример: пѣсъкъ (праслав. *pě̄sъ̀kъ) > пйесок?
      ы (ꙑ) – ѥрꙑ (ери, йеръи), произнасян като иъ (или нещо между и и ъ), изравнен по-късно с гласежа на чисто и. Пример: дꙑмъ (праслав. *dỳmъ) > диъм?
      ь – ѥрь (малък ер, йерь), произнасян като неясно е. Пример: дьнь, отьць (праслав. *dь̑nь, *otь̃cь) > ден, отец?
      ѣ – ѣтъ (ятъ), произнасян като я (в началото на думата), като йе (в средата на думата), като и (в края на думата). Първоначалното му произношение е нещо между е и а (широко е). Пример: дѣвица > девица или дйевица? Според гореизброените произношения думата долѣ (праслав. *dȏlě̄) трябва да се произнася доли, а не доле, тъй като ѣ е в края на думата, което на мен не ми звучи правилно.
      ѧ – ѧсъ (енсъ), произнасян като ен, ем. Пример: чѧдо (праслав. *čę̀do) > чендо, мѧсо > менсо (праслав. *mę̑so), близо до пруската дума mensa.
      ѫ – ѫсъ (онсъ), произнасян като он, ем. Пример: рѫка (праслав. *rǭkà) > ронка, дѫбъ (праслав. *dǫ̑bъ) > домб. Известно е, че он и ем се изместват от ън и ъм, но дали това се е случило още през IX век?
      Знам, че ъ и ь са отпаднали в определен период, но преди това са претърпели промени, като преставане на изговарянето им. Тогава дьнь, отьць ще звучат днъ, отцъ, а не ден, отец.
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...