Отиди на
Форум "Наука"

"Заложна къща" - мистерия или баналност?


Recommended Posts

  • Потребител

"Заложна къща" е кратък филм по едноименния разказ на Деян Енев:

Разказът беше част от изпита на седмокласниците през 2008 година и с това стана популярен сред широката публика, като предизвика противоречиви мнения в ракурса могат ли учениците да го проумеят.

Филмът също поражда разнопосочни тълкувания и оценки:

Цитирай

Заложна къща е интересен филм в няколко аспекта. Първо, пустотата... Не е случайна. Града го има, улицата я има, хубавите сгради също, но къде е живота в тази среда? На този фон, Бандеров (Калин Сърменов), вглъбен в поредния предмет, не забелязва как вътре се озовава възрастна жена (изиграна чудесно от Бистра Тупарова), дошла да продаде вещите си. Вече има нещо. Не сме сигурни какво е, но нещо се случва. Детайлът с камбанката  променя изцяло усещането ни за историята, защото нарушава законите на реалността и навлиза леко в сюреализма. В случая, това е красиво, защото разширява възможностите за това какво можем да очакваме. Загадъчността на музиката, създава още по-особена атмосфера, вентилатора, завъртащ се в момента, в който мениджъра проявява интерес към жената (или по-скоро към предмета, който тя споменава), вече затвърждават сюреализма, като в същото време, той не излиза от рамките на относителния реализъм.
 
Бандеров започва да изброява характеристиките на този вид взаимоотношения – човек <> заложна къща. Жената не го чува, с което и надали го разбира, но за нея това не е важно. Последователно, той вижда кутийката, но изобщо не си прави труда да я изследва по-задълбочено и сам да открие, че вътре тя крие нещо много по-ценно. Доста красноречива метафора за човек, неспособен да види вътрешността на нещата, а съдещ само по външния им вид. Все пак, тя отваря кутийката, а той вече го гледа с различен поглед. Той вижда моментално потенциала на часовника да се продаде скъпо. Започва да го изследва и показва интерес дори към вътрешността... Използвайки лупа, която може би е метафора за повърхностния поглед, с който гледа света или материалното изражение на неспособността му да вижда нещата в детайли. През това време той изобщо не чува истинската история на този предмет, закодирана в енергията на неговите атоми, защото не му е интересна...

... а написаното на часовника, адресирано лично до него, заедно с последвалото изчезване на жената по също толкова мистериозен начин, на фона на цялостния сюреализъм, като прибавим и контекста на целия филм, катализират една бурна реакция в съзнанието на зрителя. Точно тази реакция, която добрите класически късометражни филми предизвикват накрая. Края, където винаги забиват един плесник на зрителя, припомняйки му, че колкото и да си поставя очаквания, той никога не би познал, че точно това ще се случи.
 
Идеята, закодирана в края, който може да не е реалистичен, но е толкова завладяващ, че на базата на него, започваме да вадим заключения и мотиви, възприемайки го като нещо реално, е силна. Не мога да я дефинирам и няма да се опитвам, защото всеки ще я възприеме по свой собствен начин и със сигурност възможностите тук са неограничени. Защото днес стойност и цена са две особено силни понятия, с фундаментално различни дефиниции, но странно възприемани по почти еднакъв начин. Или по-скоро „цената“ поглъща „стойността“, защото днес е по-важно колко струва един предмет, а не каква е неговата субективна история. Впрочем замислите се днес, супермаркетите в 90% от случаите се рекламират „с ниските си цени...“. Докато преди 100 години, семействата преди да започнат да се хранят, са се хващали за ръце и са били благодарни за това, че са заедно и имат какво да ядат... Просто давам пример за изменението на ценностите в глобален мащаб.

http://kinematograf.bg/zalojna-kushta-bg-film

 
Цитирай

 

Преди няколко години гледах късометражния български филм "Заложна къща" заснет по мотиви от разказа на Деян Енев.  Честно казано не останах очарован, поне доколкото собственикът на заложната къща Калин Бандеров, беше показан като типичен представител на мутрокрацията - бръснатата глава, бялата риза, откровеното пренебрежение към клиента. 
 
И въпреки, че не съм нито литературен, нито кинокритик от позицията на читател и зрител ще си позволя да се усъмня в художествените качества както на разказа, така и на заснетият по него филм. Няма да коментирам актьорската игра, така е зададено от режисьора, така са го изиграли, но откровено не ми хареса пълната неяснота и абсолютните противоречия, както и напълно неразбираемият финал. Както се оказа собственикът на заложната къща Калин Бандеров и идея си няма коя е майка му, нито пък се разбра какво послание същата се опита да му предаде чрез часовника. Елементът на мистика с влизането и изчезването е абсолютно нелогичен и макар да цели по някакъв начин да засили ефекта на финала, просто оставя в зрителя едно тъпо усещане за загубени 8 минути от живота му, прекарани в гледане на въпросният филм.
 
Иначе се поразтърсих из интернет за да видя как се изказват хората, изживяващи се като художествени критици и най-общо останах да гледам като натровен с гъби. То не бяха метафори, то не бяха хиперболи, то не беше светоусещане и естетическа приемственост........... Може и така да е. Но за обикновения човек докоснал се до тези художествени творби не остава нищо друго освен усещането за загубено време. А и почти всеки работил малко по-дълго време в българска заложна къща ще бъде в състояние да разкаже къде-къде по-увлекателна или драматична история. Ако все пак Ви е любопитно с какво това произведение заслужи неодобрението ми можете да гледате въпросният филм напълно безплатно в Youtube.


 

http://zalojnikashti.blogspot.com/2014/05/blog-post_14.html

Как мислите, от къде идва тази диаметралност на тълкуване и оценка?

Възможно ли е старицата да е майката на Калин Бандеров?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

До Дорис,

разликата идва от това,че единият обича живота,а другият го мрази. Не знам точно защо се получава така. Деян Енев - обича,Здравка Евтимова - мрази.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Doris said:

Как мислите, от къде идва тази диаметралност на тълкуване и оценка?

Възможно ли е старицата да е майката на Калин Бандеров?

1-2 пъти съм бил на село да летувам като малък...Същата сцена. Жега, ни човек ни животно на улицата само безкрайна тишина и бездънна скука.....Там където има деца поне живот има малко но сам човек....Но и сега като отидеш на село или малки градчета колко къщи с затворени къпаци стоят пусти.....Абе чиста меланнколия.

Според мен старицата е майката на Бандеров. Но не е жива. Той не я вижда защото се е задълбочил да поправи дистанционното на вентилатора. Само я чува. Затова не действа и звънеца.

Колко от ракендрол и диско генерацията са си забравили старците по-селата? Колко сме които само тогава се стъпидваме когато тати или мама телефонира че другият родител е починал. Колко питаме, викаме, че защо не са казали, а те казват, че нали ти телефонирах но ти каза/преди три месеца/, че имаш работа и само другата седмица ще можеш да дойдеш.....Колко? Сме ги забравили.Те са пък забравената генерация....Но, нищо.

Тези от Х или Z генерация, ще ни оправят когато ни дойде времето....Ще ни платят.:book:

ПС

И на мен ми се е случвало подобно. Преди години над входната врата имаше дъждобран със стъкло катедрал или незнам как го казват това със тел вътре. Но се беше натрошило вече. Реших да го сваля и да сложа нещо ново. Направих го, но понеже дъждобрана беше от желязо и големичък, беше доста тежък. Бях сам. Мъчих се поне от едната страна да хвана с винт.....Неможах. Хем така го бях направил, че с помоща на кука и въже да може да се изтегли на дадено височина и .....Не и не.

По едно време когато поредното шоу правех, на стълбата с една ръка държа въжето, с другата люлея дъждобрана за да наглася поне 1 болт, се спря на улицата до мен един мотор. Мотор ама стар тези като американските нортони или BMWета. И слезе един с каска и очила като на тези танкисти на шърманите. Не го бях забелязал само когато усетих, че някой държи въжето. Не си свали нито каската нито очилата, само дойде под мен, хвана въжето и го държа докато вече със свободните си ръце да сложа единият винт и го завъртя до толкова, че да задържи дъждобрана докато сложа и другия. Почти стегнах винта и се обърнах да сляза и да му благодаря.....Но беше изчезнал. Нито чух моторът когато дойде, нито когато замина....

Готгато се качих на ново да свъля куката и колелото с което теглех и държах исталацията, куката се беше почти изправила. При следващата или по-следващата попитка навярно би паднал дъждобрана върху мен.

Имам снимка от Йордан братът на баба ми/почива при катастрофа с мотор на 33 годишна възраст/, че стои в кожено яке с подобнакаска и очила  до един Виктория 350 мотор. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз преди десетина години, когато за пръв път прочетох разказа мислех, че името в надписа на часовника случайно съвпада с името на лихваря. Сега обаче, може би заради филма, а сигурно и заради по-дългия ми житейски опит, мисля че най-логичното обяснение е, че двамата герои не са се виждали от много време - 20, 30, 40 години. Може да са се скарали, може той да я е оставил и забравил заради младежки увлечения, може и тя да го е оставила още като дете за да се омъжи пак и да си уреди живота.

On 1.07.2019 г. at 17:38, Skubi said:

Тези от Х или Z генерация, ще ни оправят когато ни дойде времето....Ще ни платят.:book:

Вероятно разрастващите се алиенация, глобализация, миграции имат значение за задълбочаване на разрива между поколенията. А може би преди всичко възпитанието в семейството - каквото си посял, това и ще пожънеш.

On 1.07.2019 г. at 17:08, deaf said:

До Дорис,

разликата идва от това,че единият обича живота,а другият го мрази. Не знам точно защо се получава така. Деян Енев - обича,Здравка Евтимова - мрази.

Каква връзка има, освен че Здравка Евтимова също записа името си сред изучаваните в училище автори?

ПС

Аз също имам една загадъчна история. Когато дъщеря ми държа изпита след 7 клас много се притесняваше как ще си разпредели времето между модулите, защото на изпита трябва да си оставиш телефона, а тя го използваше и за часовник . И аз и дадох един стар ( от соц. време ) мой часовник  на верижка, подарък от покойния ми свекър - хем да си гледа времето, хем като талисман. Падна се разказът за стар семеен часовник "Заложна къща".

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Творците се делят общо на две групи - едни които обичат живота и други които го мразят,(по определението на Ницше,който противопоставя депресиращата музика на Вагнер срещу жизнерадостната на Бизе). Обичащите творят поради изобилие от жизнена енергия,мразещите - с цел да си отмъстят на живота. Здравка Евтимова (ми) действа угнетяващо. Деян дори и когато пише за тъмната страна от живота оставя възможност на читателя да издиша натрупалият се мръсен въздух в белите му дробове.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...