На Земята има много проблеми? Защо изпращаме мисии до Марс?

[SAlexandrov]

На Земята има твърде много проблеми. Защо пращаме мисии към Марс?

Цветна снимка от повърхността на Марс, заснета от новопристигналия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU

23 февруари 2021 г. 17:40 ч.

Светослав Александров. След като на 18-ти февруари американският марсоход "Пърсъвиърънс" извърши успешно кацане на Червената планета и изпрати снимки оттам, в англоезичния Twitter се появи хештагът #InsteadOfGoingToMars, който обедини недоволните хора, че такава мисия изобщо съществува. Но и в България се срещат подобни критици. Светът е залят от проблеми, оплакват се те. Кому е нужно да се хвърлят ресурси за Марс? 

Разбираемо е защо част от народа недоволства. От езикова гледна точка контрастът е ярък - ние имаме проблеми тук, на Земята. Не е ли по-добре да си оправим нашата собствена планета, вместо да пращаме мисии там, на Марс? 

Но така поставен въпросът, излиза, че човечеството едва ли не изстрелва пари в космоса, което просто не е вярно. "Тези пари се усвояват на Земята", съобщава Бобак Фърдоси, учен от Лабораторията за реактивно движение към НАСА и участник в марсианската програма на агенцията. "Ние не транспортираме пари към Марс. Ние създаваме работни места за хората на Земята - такива като мен. Почти всеки, когото познавам в нашата област, се опитва да направи света по-добър". 

Освен че космическият отрасъл създава работни места, той генерира и технологии, които намират своето приложение на Земята. Още преди "Пърсъвиърънс" да кацне на Марс, технологиите от марсианската програма на САЩ са започнали да влизат в употреба (справка: НАСА). Разработена е вятърна турбина, която няма нужда от сериозна поддръжка и която може да функционира в условята на марсианската атмосфера, но също така и в екстремни условия на Земята като пустините. Системата за безопасна навигация на "Пърсъвиърънс", предпазваща го от препятствия, ще бъде внедрена в автомобили, дронове и играчки. Стерилните протоколи, създадени за предпазването на събраните проби от марсианския грунд и скали, ще навлязат в медицината при планирането на сърдечни операции. Търсенето на метан в атмосферата на Червената планета (един от показателите за живот) прави възможно да се откриват течове от тръбопроводите, пренасящи природен газ. Даже производството на бира е подобрено заради изучаването на Марс - отделеният въглероден диоксид при ферментацията на хмела може да бъде захванат и така напитката да бъде по-добре газирана. 

Някои биха попитали - защо тези неща трябва да се случват като странична дейност от космонавтиката? Ако искаме по-добра бира, не е ли по-добре да финансираме в пивоварната индустрия? Ако искаме нови способи за лечение, не е ли по-удачно да дадем парите на медицинските ВУЗ-ове? Няма ли да стане по-бързо, отколкото да ги чакаме да изскочат от нещо съвсем несвойствено? 

"Светът не работи по този начин", пояснява астрофизикът Нийл Тайсън. "Нека да приемем, че си специалист в сферата на термодинамиката, световен експерт по топлинните процеси и че на вас ви е поверена задачата да създадете по-добра фурна. Ти може би ще измислиш конвекторна фурна. Може би даже фурна, която е по-добре изолирана или такава, която предоставя по-бърз достъп до манджата. Но няма значение колко пари бих ти дал - ти никога не би успял да изобретиш микровълновата фурна, защото тя идва от съвсем различна сфера в живота. Тя е продукт на инвестициите в комуникациите, на радарните технологии. Коренът на микровълновата фурна идва от военното дело, а не от термодинамиката".

Тайсън сравнява положителното влияние на космонавтиката върху света с кръстосаното опрашване. "Да, звучи шантаво. Изненадващо е. Няма причина такова нещо да се случва. И все пак се случва. Ето защо футуролозите толкова често се провалят в предсказването на бъдещето. Те просто виждат съвременните тенденции и ги екстраполират. Не съзират изненадите. Могат да разгадаят каква ще е картината след пет години, а след десетата година са безсилни", категоричен е астрофизикът.

Космическите проекти като "Пърсъвиърънс" имат и огромно косвено влияние върху развитието на цялостната наука и технологиите. Експертите са категорични, че не бива да подценяваме колко ученици и студенти биха се вдъхновили от видеото, показващо кацането на марсохода. Не всички от тях ще влязат в сферата на астронавтиката. Някои ще се захванат с други клонове на науката или ще положат основите на утрешната икономика. 

Компютърната епоха и смартфоните със сигурност нямаше да се развият толкова бързо, ако човек не бе стъпил на Луната по времето на програмата "Аполо". Не, компютърът на командния и лунния модул не са пряк предшественик на по-късните компютри, навлезли в практиката. Но, съгласно тази статия в National Public Radio (линк), космическата програма дава тласък на развитието на интегралните схеми и без нея Законът на Мур вероятно е щял да се появи не през 1965 година, а поне десетилетие по-късно. 

Противопоставянето на космонавтиката спрямо проблемите на Земята е не просто контрапродуктивно. То е неправилно. Това е фалшива дилема - ние не сме изправени пред избора "или"/"или". Напротив, както пояснява астрономът д-р Фил Плейт, имаме пари както да изучаваме космоса, така и да се справяме със земните си проблеми. Просто парите не се преразпределят правилно и съзнателно избираме да не работим ефективно нито по едното, нито по другото - това е същинският проблем.

Но може би най-същественото е, че повечето хора, които мрънкат колко скъпа е космическата програма и как тя пречи да си решаваме земните проблеми, са всъщност лицемери. Те не са загрижени за решаването на земните проблеми. Те сочат с пръст правителството и го обвиняват, че не помага на бедните, но не се чувстват отговорни за собствения си консуматорски стил на живот. В САЩ такива критици биват наричани "либерали в лимузина". 

Почти всеки, който критикува космическата програма, може да се впише в тази категория. Такава особа харчи много повече пари за футболни мачове, концерти и кино, отколкото би дарила за страдащ човек. Почакайте, не съм свършил - някои от най-известните филми се създават за такъв бюджет, какъвто е сравним с този за изпращането на безпилотна мисия до Марс. Примерно филмът "Марсианецът" е заснет с бюджет от $108 милиона, докато последната орбитална мисия на САЩ до Марс "Мейвън" струва $485 милиона - т.е. тя е само пет пъти по-скъпа. Да, пазарните фундаменталисти биха отговорили, че холивудската индустрия е на печалба, докато реалните мисии до Марс са финансирани със средства на данъкоплатците. Така е, но има и друга разлика - тя е, че "лимузинените либерали" сами си вредят на здравето със своите консуматорски навици, хрупайки пуканки в киносалона и застоявайки. Докато мисиите до Марс водят до появата на технологии, които лекуват болести. 

През последната една година очаквах, че хората ще станат малко по-широко скроени покрай тежката обстановка, в която се намираме. Че ще започнат да уважават малко повече науката. Уви... 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3820-2021-problems-why-go-mars

[laplandetza]

Идва критичния момент, дори е тук. До сега трябваше да се развиете като <нехората>, не успяхте, няма време, играта навлиза в своя край. 

Вие искате да пренесете вашата примитивност извън Земята, няма да ви позволим и няма да подбираме средствата. Никой не ше търпи глипоста ви, пари, бизнес, търговия, икономофинансови заблуди..........нещастни малки хора, ............получавате Заличаване !

[SAlexandrov]

Преди 30 минути, laplandetza said:

Вие искате да пренесете вашата примитивност извън Земята, няма да ви позволим и няма да подбираме средствата. Никой не ше търпи глипоста ви, пари, бизнес, търговия, икономофинансови заблуди..........нещастни малки хора, ............получавате Заличаване !

Никой не пренася примитивността извън Земята. 

Международната космическа станция работи по подобие на усвояването на Антарктида - без войни, без борби, с научно-изследователска цел. 

[laplandetza]

Преди 2 минути, SAlexandrov said:

Никой не пренася примитивността извън Земята. 

Международната космическа станция работи по подобие на усвояването на Антарктида - без войни, без борби, с научно-изследователска цел. 

Ами !, какво стана с един измислен корпоративен клоун-на живота отмъстител, който щчл да подкара бойлера до Марс  по външнотърговски интерес. 

На Луната разчертаха ли <минните концесии>? 

Сателитното пренаселване около Земя с хиляди дублираши дейноста си <търговски спътници> Позор, Засрамете се .............. отстъпете място на Достойните да продължат 

[SAlexandrov]

Технологии, създадени в хода на конструкцията на телескопа Джеймс Уеб, се използват за лазерна корекция на зрението

Космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" засне това изображение посредством датчика си за фино насочване, докато паралелно камерата NIRCam снимаше звездата HD147980. Времето за експозиция на тази снимка е 32 часа. Наблюденията не са оптимизирани за визуализацията на бледи обекти, но въпреки това те се виждат на фотографията и към този момент тя представлява най-подробното изображение на космоса в инфрачервения диапазон. Натиснете тук, за да разгледате снимката в пълен размер. Credit: NASA, CSA, and FGS team.

8 юли 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. От изстрелването на първия изкуствен спътник преди близо 65 години до днешни дни, невежи хора мрънкат, че човечеството харчи твърде много пари за космос, вместо да се фокусира върху проблемите на Земята. Истината е, че космическите проекти непрекъснато генерират технологии, които навлизат в бита, промишлеността и медицината. Днес научаваме, че новоизстреляният космически телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" е спомогнал на много пациенти да си възстановят зрението, тъй като технологичните решения, които са били нужни за преодоляване на различните препятствия по време на неговия строеж, са подобрили сериозно лазерната корекция на зрението LASIK.

Напомням на читателите, че "Джеймс Уеб" е най-мощният астрономически прибор, който работи в инфрачервения диапазон и е способен да наблюдава космически обекти на огромно разстояние от нас. Но за да се справя със задачите си, било е необходимо да бъде конструирано огромно огледало. То е с диаметър от 6.5 метра и се състои от 18 сегмента. Всеки един от сегментите е трябвало да бъде шлифован и щателно полиран, за да визуализира правилно звездите и галактиките.

За да може огледалото да бъде безупречно и безгрешно полирано, центърът на НАСА "Годард" се обърнал към основните си доставчици - фирмите Нортроп Груман и Бол Аероспейс, които от своя страна се насочили към компанията Ел 3 Комюникейшънс в Ричмънд, Калифорния. Ел 3 от своя страна работили със собствен поддоставчик - Уейвфронт Сайънсиз. Именно Уейвфронт проектирали системата, която направила необходимите измервания преди полирането на огледалните сегменти непосредствено след тяхното шлифоване.

Но неочаквано тази система намерила и друго приложение - да изследва човешкото око като част от подготовката за операцията LASIK. 

"В ранните дни LASIK беше... спомняте ли си за Галилео, когато той извадил своя ръчен телескоп и е погледнал към небето? Онова малко, държано в ръката нещо... нека да приемем че това беше най-ранният, най-първият вариант на лазерната корекция на окото", съобщава д-р Кристофър Стар от Американската академия по офталмология. Лекарят е категоричен, че благодарение на новия метод, създаден вследствие на разработката на "Джеймс Уеб", очните операции излезли от времето на Галилео и влезли в крак със съвремието.

Разбира се, това не е първият случай, в който космосът помага в медицината. На сайта на НАСА има страница, където можете да се запознаете с диагностични прибори, които директно произхождат от космическите изследвания. 

И пак предполагам, че мнозина биха запитали - защо е нужно напредъкът в медицината да идва от космонавтиката? Не е ли по-добре да финансираме директно медицинските университети и болници, вместо да чакаме да дойде нещо полезно от някаква странична дейност? И отговорът е: не, не е по-добре. 

"Светът не работи по този начин", пояснява астрофизикът Нийл Тайсън. "Нека да приемем, че си специалист в сферата на термодинамиката, световен експерт по топлинните процеси и че на вас ви е поверена задачата да създадете по-добра фурна. Ти може би ще измислиш конвекторна фурна. Може би даже фурна, която е по-добре изолирана или такава, която предоставя по-бърз достъп до манджата. Но няма значение колко пари бих ти дал - ти никога не би успял да изобретиш микровълновата фурна, защото тя идва от съвсем различна сфера в живота. Тя е продукт на инвестициите в комуникациите, на радарните технологии. Коренът на микровълновата фурна идва от военното дело, а не от термодинамиката".

Тайсън сравнява положителното влияние на космонавтиката върху света с кръстосаното опрашване. "Да, звучи шантаво. Изненадващо е. Няма причина такова нещо да се случва. И все пак се случва. Ето защо футуролозите толкова често се провалят в предсказването на бъдещето. Те просто виждат съвременните тенденции и ги екстраполират. Не съзират изненадите. Могат да разгадаят каква ще е картината след пет години, а след десетата година са безсилни", категоричен е астрофизикът. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4622-2022-james-webb-lasik