Отиди на
Форум "Наука"

Варлаамитството


Recommended Posts

  • Потребител

Може ли да ми помогнете с това кога и къде възниква това религиозно движение , кои са причините за появата му , характеристика , последици и оценка върху последиците от разпространяването му :) малко помощ и информация наистина ще ми бъде от голяма полза . който разполага с нужния материал моля я напишете .

Благодаря предварително ! :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Религиозно-философско учение във Византия, възникнало през първата половина на XIV в. и наречено на името на своя основател Варлаам, гръцки монах от Южна Италия, установил се в Цариград по времето на император Андроник III (1290-1348). Проповядва идеята, че може да се стигне до познанието на Бога, т.е. на истината, чрез опознаване на природата. За разлика от исихазма твърди, че няма различие между божествената същност и божествената енергия. В учението му се съдържат елементи от рационализма в логиката и философията на Аристотел. За известен период от време е прието като официална идеология на столичната аристокрация във Византия. През 1341 обаче е осъдено като ерес. В. прониква и в българските земи. Негов най-ревностен разпространител е монахът Теодосий, но и той е осъден от специален църковен събор през 1360.
...Информация за това намираме в житието на Теодосий Търновски, където се отбелязва и, че той е лекар. Според посоченото житие варлаамитството се разпространява главно сред по-образованите хора на българската столица, които проявяват интерес към научното знание и познават не само Библията, но и произведенията на античните мислители. Успехите на варлаамитската проповед разтревожват исихастите. По инициатив на Теодосий Търновски около 1355 г. в столицата се свиква църковен събор, на който наред с богомилите са анатемосани и варлаамитите. Самият монах Акиндин бива прогонен от страната. Най-изявеният враг на варлаамитите е самият патриарх Евтимий...
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За Бернард Варлаам съм казал няколко думи в бележка № 10 към Хроника 88-А . Разбира се и в самата хроника са казани няколко думи за него. В Италия Нарлаам е преподавал на Петрарка - известния поет. Той е бил противник на исихизма и когато това течение взима надмощие сред православните църкви е бил отлъчен и преследван заедно с последователите си.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм. Ще рече, в последните години на средновековното си съществуване българската църква е влязла в ролята на спирачка....

Доколкото схващам, варлаамитството е по-рационалистично настроено, което ще рече, могло е да постави някакъв тласък на нещо като зародиш на наука, ако, да речем се е разпространило и наложило.

А исихазма е по-отвлечен и мистичен. ...

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители

Варлаам бил Калабрийски монах, които оспорил постулатите на исихастката аскеза. Той бил фаворизиран от император Андроник ІІІ и съпругата му Ана Савойска. По това време се опитал с него да води за първи път диспут Григорий Палама (исихаст). Все пак фавворизирането на Варлаам си дало думата. По - късно Григорий Палама се свързал с Кантакузин, когато регентството оканчателно се изпокарало след смърта на Андроник ІІІ. Сега малко за учението на Варлаам. В него можем да намерим множество влияния - от ученията на Платон и Аристотел до учението на номиналистите (Пиер Абелар), макар че да твърдим последното е малко тенденциозно, но....В това учение се използва представата за общото и конкретното, което присъства и у Платон, и у Аристотел. Nomina concreta се явяват всички родови природи, а Nomen Abstractum e oбщото между всички приророди на нещатата около нас - това е онази частица, която Бог е вложил от себе си във всички неща. Следователно най- добрия начин за опзанаването на Бога от човек е емипирично - чрез наблюдаване на света.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребители
Писмо на Йоан Кантакузин до епископ Йоан Кипърски - още едно от полемичните съчинения на Йоан Кантакузин, този път насочено срещу ереста на Варлаам и Акиндин. В началото на писмото ексимператорът говори за съборите провеждани в Цариград срещу ереста, а после в няколко точки оборва обвиненията отправяни от Варлаамититите срещу последователите на Григорий Палама.
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, малко разбрах за разликите между двете учения от тоя текст... освен, че варлаамитите започват да отделят божественото начало в света от проявите му и може би така слагат начало на по-рационален подход???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Варлаам бил Калабрийски монах, които оспорил постулатите на исихастката аскеза. Той бил фаворизиран от император Андроник ІІІ и съпругата му Ана Савойска. По това време се опитал с него да води за първи път диспут Григорий Палама (исихаст). Все пак фавворизирането на Варлаам си дало думата. По - късно Григорий Палама се свързал с Кантакузин, когато регентството оканчателно се изпокарало след смърта на Андроник ІІІ. Сега малко за учението на Варлаам. В него можем да намерим множество влияния - от ученията на Платон и Аристотел до учението на номиналистите (Пиер Абелар), макар че да твърдим последното е малко тенденциозно, но....В това учение се използва представата за общото и конкретното, което присъства и у Платон, и у Аристотел. Nomina concreta се явяват всички родови природи, а Nomen Abstractum e oбщото между всички приророди на нещатата около нас - това е онази частица, която Бог е вложил от себе си във всички неща. Следователно най- добрия начин за опзанаването на Бога от човек е емипирично - чрез наблюдаване на света.

Това е мисля пантеизъм - общото е Бог, а света /и отделните неща в него/ са проявление на Божеството. Още повече това "Бог е вложил от себе си във всички неща" потвърждава този възглед. Не знам до колко науката като изучаване на творението и оттам знание за Твореца - такава каквато я приемаме християните - би възникнала на такава почва - всичко е Бог. Въобще възможна ли е "науката" /като понятие/ въобще при този възглед? Не знам до колко бихме имали естествена наука в сегашния й вариант. Дали това е рационалния подход за изучаване на света?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...