ЯПОНИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

[Stefoto]

ЯПОНИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

През първия етап на Втората световна война Германия, Италия и Япония завладяват суверенни държави и десетки нации. Завоевателите налагат нов ред на пълно подчинение и постоянен политически и морален терор. Техните монополи и корпорации заграбват промишлени комплекси, суровини и национални богатства на подчинените нации и държави. Агресорите превръщат милиони хора в жертви на съдистични инквизиции и физическо изтребление. Потиснатите народи започват въоръжена борба против агресорите и новите господари, за национално освобождение, държавен суверенитет и човешки права. За тях войната има справедлив, демократичен характер.

Развитието на нацистката експанзия в Северна и Западна Европа укрепва позициите на Германия и на коалицията агресивни държави. На 27 септ. 1940г. Германия, Италия и Япония подписват т. нар. Тристранен пакт. По клаузите на пакта Япония признава и уважава ръководството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа. Двете европейски държави признават и уважават ръководството на Япония в създаването на нов ред във великото източноазиатско пространство. Подписалите Тристранния пакт поемат задължението да си съдействат с всички възможни средства, но допълват че даденото споразумение в никакъв случай не засяга политическия статут на съществуващото в сегашния момент споразумение между трите държави и СССР. По този начин Тристранния пакт запазва подписаните споразумения на Германия с СССР, но успоредно с това утръждава агресивната политика на Третия райх, на фашистка Италия и на императорска Япония. Пактът разрешава те да въведат нов ред, тоест ред на пълно политическо, икономическо, морално и национално господство в завладените територии, да лишат десетки нации от право на нормално съществуване, да унищожат противниците си с механизма на новия ред в името на хегемонията на силните и побеждаващите. В плановете на нацистите например е включено системното унищожение на 11 млн. евреи от всички европейски държави. За тази цел се разкриват над 100 инсталации за умъртвяване и концентрационни лагери и други.

Великото източноазиатско пространство на Япония или сферата на новия ред в голямата източна Азия включва френски Индокитай, Тихоокеанските острови, Британска Малая, Британско Борнео, Холандска Източна Индия, Бирма, Австралия, Нова Зеландия, Индия, Манджурия и Китай. В това “пространство” ще се наложи т. нар. сфера на собственост, която тотално конфискува територии и нации. По-късно Япония създава министерство на Велика Азия(1942г.) което осъществява всички икономически, демографски и психологически процеси.

Към лятото на 1941г. нацистка Германия покорява почти целият Европейски континент. В Азия Япония и нейните въоръжени сили, в които са мобилизирани и мъже от други азиатски нации,води война в Китай, която поставя Божествената империя в особено положение. Япония контролира почти всички градове и икономически центрове на китайската държава, но тя остава непокорима. Агресорите изпадат в т. нар. патова позиция. Затова след капитулацията на Франция японските военни среди все по-често обсъждат проекти за завладяване на Югоизточна и Южна Азия. Те разработват т.нар. южна стратегия. Единство по тази стратегия няма, тъй като някои висши офицери от ВМФ са убедени, че страната им не може да се надява да спечели една война срещу Англия и Америка. Екстремистите обаче надделяват. Говори се че те заплашват с убийство и императора ако им се противопостави. Така на преден план в системата на управление излизат представители на военно промишления комплекс като министър Мацуока. В атмосфера на героична анархия военните водят Япония към участие в Световната война. За това тяхно решение съдейства и Германия. Още на 20-ти май 1940г. министър Рибентроп обявява, че Раиха се отказва от Холандска Индия и дава карт бланш на Япония да покори Югоизточна Азия. На 22 юли същата година принц Коное и неговите привърженици провъзгласяват програмата за великата източноазиатска сфера на просперитет с гаранции от Третия райх, а на 19-ти септ. 1940г. специалната държавна институция, наречена Конференция за връзки, решава участието на Япония в тристранния пакт. Пряко следствие от този избор е инвазията в Индокитайския полуостров (1941г.). След това Токио постига споразумение с правителството на Петен да ползва въздушните бази в Северен Индокитай. Окупаторите от своя страна запазват френската колониална администрация във Виетнам, Лаос и Камбоджа, а флотът им се насочва към островите в Индонезия.

Щатите обаче налагат петролно ембарго на Япония на 28-ми юли същата година и поставят нейния флот в затруднение. Президентът Рузвелт е прокитайски настроен и поради това внимателно следи започналите още през април 1940г. японско-американски преговори, запазвайки недоверие към японците. САЩ разполагат с тайните кодове на японските радио предавания, тоест с указанията на столицата до делегацията във Вашингтон, но нямат информация за решенията на вездесъщата конференция за връзки, която предвижда война за 3 или 6 месеца, разгром на американския флот в Тихия океан и успешни десанти за овладяване на хиляди острови в океана и в Югоизточна Азия.

Япония също така подготвя планове за агресия срещу Съветския съюз. Японския генерален щаб разполога в Манджурия с едномилионна квантунска армия, с 5000 оръдия, 1000 танка и 1500 самолета. Присъствието на тази огромна сила на границите на СССР създава реална заплаха, срещу която съветското командване подържа значителни контингенти от своята армия. Съществуващият Съветско-японски пакт за нападения дава малка гаранция за съхраняването на мира в Приморието и за Байкалието.

През есента на 1941г. Япония засилва подготовката на ново настъпление в Китай от базите в Северен Индокитай. На 20 ноември същата година в рамките на американско- японските преговори японската страна предлага проект за условия, на които да се изградят мирните двустранни отношения. САЩ отговарят с контрапредложение от 10 точки които са абсолютно неприемливи за Япония. По информация на Чърчил тези условия предизвикват и протеста на Чан Кайши, на Холандското и на Австралийското правителство. Самият британски министър-председател също не одобрява американския проект. Това става на 23 ноември 1941г. На 1 декември същата година се провежда т. нар. съвет на короната в Япония, на което министър-председателят ген. Тоджо заявява че САЩ не отстъпват от своите политически позиции, но започват да поставят изисквания за едностранни отстъпки като безусловно военно изтегляне от Китай и отказ от Тристранния пакт. Япония отхвърля това контрапредложение на САЩ. Японските генерали имат силно желание да започнат война срещу Америка, да нахлуят в Малая,Филипините, Холандските Източни Индии и други. Тези проекти на свой ред придават стратегическо предимство на плана на нападение на Хавайските острови, защото след това американският ВМФ няма да пречи.

На 7 декември 1941г. ВВС и МВС на Япония бомбардират предвидената за десант база в Малая а след това и американските бази в Пърл Харбър. Неочакваното и масирано нападение над американските бази довежда до обезсилването на САЩ до такава степен че тя е изведена за повече от година от фронтовете на Тихия океан. На 8 декември същата година президентът Рузвелт обявява в американския конгрес положение на война. На 11-ти дек. Германия и Италия обявяват война на САЩ. Япония обаче не открива фронт в съветския Далечен изток и Сибир, каквата е предварителната договореност между Берлин и Токио.

От началото на декември 1941г. японските въоръжени сили развиват настъпателни операции срещу Хонгконг и американските бази в Гуам и о. Уейк. Малая е превзета за 2 месеца. Сингапур, голямата британска база, защитена само откъм морето, попада в ръцете на японците. На 15-ти февруари 1942г. в плен се предават 70 хил. англичани, индийци и австралийци. Великобритания не успява да се противопостави. Британският флот е разгромен край бреговете на Малая. Холандска Индия капитулира на 2 март, след разгрома на холандския флот край о. Ява. Филипините, на които се отбраняват американски части, падат под японско господство на 9 април същата година. Командващият генерал Макартър успява да се изплъзне пред настъпващите японци с подводница, но 75 хил. пленени американци намират своята смърт в един ужасяващ марш на смъртта към лагерите за военнопленници. Бирма е превзета със съдействието на Тайланд – единственият съюзник на Япония в Азия. В края на май същата година японските войски достигат пределите на Индия. Японският флот пиратства в Бенгалския залив, а авиацията бомбардира остров Цейлон. По този начин в края на 1941г. и през първата половина на 1942г. Япония утвърждава своето надмощие над целия тихоокеански фронт. През 1942г. японският флот завладява Соломоновите о-ви. Япония създава голяма военна база на остров Гуадалканал, който по късно ще се превърне в арена на ожесточени сражения. Нова Гвинея е разкъсана, а Австралия е пряко застрашена от японско нашествие.

1943 и 1944г. отбелязват сериозни промени на Тихоокеанския фронт. В централната част на Тихия океан ВМФ и ВВС на САЩ съвместно със съюзниците от региона, завършват успешно операциите по разгрома на японския противник, заел позиции на Маршаловите, Марианските и Каролинските о-ви. През Февруари 1943г. в джунглите на о-в Гуадалканал американските войски разгромяват японските камикадзе. В същото време генерал Макартър и австралийски сили завземат Източна Нова Гвинея и изтласкват японския флот командван от адмирал Микадо. В началото на юли 1944г. американска морка пехота дебаркира на остров Гуа. На 25-26 юли същата година японците контраатакуват. В тежки сражения контраатаката е отхвърлена, задушена, а противникът – унищожен. Американското командване прави опит за десант на о-в Лусон във Филипините, където се намира столицата Манила, но японската авиация го предотвратява. Независимо от това, американското настъпление продължава със съдействието на самолетоносачите на адмирал Нимиц и съюзническата морка авиация, която нанася тежки удари на флота на адмирал Микадо. В началото на 1945г. САЩ утвърждават своите силни позиции в Тихия океан. На фронта в Бирма, където воюват английски, индийски, американски, бирмански и китайски съединения, японските войски оказват сериозна съпротива и задържат контрола над страната.

През 1945г. се осъществяват операциите по разгрома на Япония в Тихия океан и на територията на Китай. В началото на август презитентът Труман взема решение да използва атомна бомба срещу божествената империя. Това става на 6 август 1945г. в град Херошима. От 245 хил. население на града 100 хил. умират в момента на експлозията и първия ден след нея. След това от тежки заболявания загиват още 100 хил. Японците обаче не се предават. Те протестират чрез швейцарското посолство срещу нарушенията на международното право от страна на САЩ. Императорът извиква на доклад ръководителят на японската атомна програма, за да се консултира дали използваната над Херошима бомба е атомна. На 9-ти август същата година американците пускат втора плутониева бомба над християнския град Нагазаки, където загиват в същия ден 74 800 души. Главната цел била друга но пилотът не достига до нея. Общите жертви от бомбардировките се изчисляват на 365 213 в Херошима и 138 047 в Нагазаки. Японците отново не се предават, тъй като изискват гаранции за личността на императора.

Използването на атомна сила върху невинни обекти не решава изхода на войната. То разкрива единствено претенциите на САЩ за световно надмощие и за определяща роля в следвоенните международни отношения. На 14 август тоест в хода на разгрома на квантунската армия император Хирохито изпраща до правителството на САЩ, Великобритания, Китай и СССР заявление, в което изразява съгласието Япония да приеме решенията на Постдамската конференция за безусловна капитулация.

На 16-ти август японското командване изпраща нареждане до квантунската армия “за прекъсване на военните действия”, а на 19-ти август, след като получава гаранции за правата на императора, Токио официално обявява приемането на безусловната капитулация. Тогава започва и разоръжаването на японската армия. На 16-ти август съветските войски залавят император Го Пу И. Манджоу Го престава да съществува. Япония приклщчва войната с 2 милиона 517 хиляди 406 убити.

На 2-ри септември 1945г. на борда на най-мощния линеен кораб “Мисури”, в присъствието на върховния командващ ген. Макартър и представители на командванията на СССР, Великобритания, Китай, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Холандия и Канада, японският министър на външните работи Сигемуцу и ген. Омедзу подписват акт за безусловна капитулация на Япония. С този акт завършва Втората световна война.

Първоначално сред политиците и населението на окупираната империя има чувство на страх пред победителите и очакване на отмъщение. Постепенно обаче и най-упоритите японски политици осъзнават, че откритата съпротива срещу окупаторите е безсмислена. Бъдещето на Япония ще зависи от изграждането на жизнеспособна икономика, сътрудничество, международно отваряне и мирно съществуване. Обикновените японци изживяват друг вид промяна. Войната и особено атомните бомбардировки пораждат от тях отдръпване от милитаризма. Хората престават да се смятат за воюваща раса и се превръщат в убедени пацифисти. Те разбират, че не са никакви спасители на Азия, а след нашествията в Китай, Корея или Филипините народите в тези страни таят повече омраза към японците отколкото почит. Чувствайки се измамени от своите лидери, хората не изпитват лична вина за случилото се. Това е феноменално поведение, имайки предвид увереността на японците в непобедимостта на армията им и усилията за постигане на победа във войната. Тайната на тази изключителна приспособимост към всякакви ситуации се крие в типичния за японците фатализъм и в принципа че все нещо може да се направи.

От есента на 1945г. започва разоръжаването на японските въоръжени сили. Забранява се военното производство, арестуват се главните военнопрестъпници, разпуска се така наречената Асоциация на Велика Япония. На 4 октомври същата година се разпуска и тайната полиция Токко, освободени са всички политически затворници, премахва се цензурата в печата.

Окупационните власти създават временно правителство на Япония, което организира прехода на държавата към демокрация.