Естетиката като наука за правилата на изразяване в изкуството

[Мълчаливец]

Естетическите категории като ос между ред и неговото разрушаване

Най-напред бих искал да отбележа, че естетичното преживяване е твърде субективно, за да бъде търсено в самите неща или в техните изображения. Човек изпитва емоции при възприемането им и ги свързва със своя предходен личен и културно придобит опит.

Определящи стават способността за съпреживяване и наличието на натрупана символна културна памет.

В опит да подредя естетическите преживявания в някаква скала, се обърнах към традиционните естетически категории, които исторически ги изразяват. Предложената тук подредба се основава на една ос:

отношението към реда — към утвърждаването му или към неговото разрушаване и преструктуриране.

Под „ред“ разбирам не толкова социален или морален ред, а нещо по-общо — признат, одобряван, легитимиран порядък на света.

Естетическото преживяване възниква от позицията на наблюдателя, който съпреживява, но и оценява. Той неизбежно заема позиция: дали одобрява реда, дали съчувства на неговото разрушаване, или остава в колебание между двете.

Пример: изображение на св. Георги, побеждаващ змея, се възприема като утвърждаване на реда — героят спасява света от алегорията на злото. Обратно, сцената на жертвоприношението на Исаак представя тревожен образ — възрастен мъж, замахнал с нож към дете. Естетическото възприятие се напряга между непосредствената човешка реакция и културно наложения разказ за покорство пред божествения ред.

---

 Полюсите на скалата

Предлагам две крайни, идеални стойности:

 Идеалният ред

 Пълното разрушаване на реда и неговото преструктуриране

Това са трансцендентални граници. Те не са напълно изобразими, но структурират естетическото поле.

Между тях се разполагат традиционните категории.

---

 Положителната страна: утвърждаване на реда

- Весело-комично

Неловкости, конфузни ситуации без зла умисъл — временно нарушение на реда, което не го разрушава.

-Красиво

Хармонична, жизнена, устойчива форма, която изглежда предсказуема и съгласувана със света. Пример е „Земната и небесната любов“ на Тициан.

-Трагично

Усилие или изтърпяване на страдание в стремеж към утвърждаване на реда, което надскача човешките ограничения и често завършва с неуспех. Типичен пример е Антигона или мъченическите изображения на св. Себастиан.

-Героично

Свръхусилие или понасяне на непосилно страдание, което се увенчава с успех и реализира определен идеал за ред — от Херкулес до рицарските романи.

-Възвишено

Досег до трансцендентен идеал, който надхвърля човешката мярка. „Каеща се Магдалена“ и „Ассунта“ на Тициан се стремят към подобно преживяване, макар че самият идеал остава неизобразим.

---

 Отрицателната страна: разрушаване или подмяна на реда

-Иронично-комично

Редът е подложен на критика и присмех. Иронията разклаща легитимността му.

-Неприлично / грозно

Поведение или образ, които не могат да се превърнат в универсален закон. Уродливост, разпад, скандалност. Пример: „Вакханалия“ на Питер Паул Рубенс.

-Трагедия на антагониста

Страдание на герой, стремящ се да разруши реда. Макбет е показателен пример: неговото падение е едновременно морално и екзистенциално.

-Домогване на свръхантагонист

Фигура, която успява да наложи нов ред чрез разрушение — исторически примери са Адолф Хитлер и Джим Джоунс.

---

 Нулевата точка

В средата на скалата стои нулевата точка — безструктурният хаос, абсурдът, врящото състояние, от което могат да кристализират различни идеи за ред. Това е зона на неопределеност, където оценъчната позиция на наблюдателя става решаваща за последваща тенденция.

---

 Заключение

Предложената скала не оценява героите морално, а описва посоката на тяхната естетическа енергия спрямо идеята за ред.

Естетическото преживяване възниква в напрежението между съпреживяване и оценка, между утвърждаване и разрушаване, между хаос и форма.

Тази ос не претендира за окончателност, но може да служи като инструмент за позициониране на художествени образи и идеи в едно динамично естетическо поле.