Отиди на
Форум "Наука"

Естетиката като наука за правилата на изразяване в изкуството


Recommended Posts

  • Потребител

Гледам на изкуството като на друг начин на показване на съществуващото и неговото обяснение.

Изобразителното изкуство се развива преди писмеността и губи в състезанието с писаното слово. Съществуванието му и днес обаче показва, че има нещо особено ценно в него. Първото е подобието в изобразяването. Словото не може да предаде "Умиращият роб"или "Венера". Изкуството е по- синтетично, докато науката, противостоящият клон, е по- аналитичен. Стреми се да представи нещата цялостно, широко, с много подробности, без абстрахиране на нещо, смятано за ненужно в момента. А това, че се възприема с очите и подобието със света става очевидно, науката може да достигне само ползвайки илюстрации, т.е. изкуство. От друга страна, изкуството се спира до едно положение на дефинираност на света "Ето, това е!". То показва това, което е, без да може да обясни защо е. С навлизането на киното и анимацията обаче и това се наваксва. Изкуството може да илюстрира как и в каква последователност (но все още не защо)са се зародили планетите, как си въздействат елементарните частици, как се развива ембриона и това е много по- въздействащо. 

Развлекателният момент на изкуството често е пренебрегван от някои, поставящи точното отражение в центъра. Развлечението чрез изкуство също отразява света. Защото човек освен да се труди, но и играе,  безцелно опитва, навлиза в неизвестното , хипотетичното и фантазното, където  някои от резултатите са комични, други трагични. Това също е запечатано от изкуството. 

Чрез един цитат от Вазари за Джото бих искал да подкрепя обектите на изкуството Той "рисувал по земята и по пясъка предметите, които привличали погледа му или поразявали въображението му". Тоест, човешкото познание се основава на възприетият свят плюс преработеният, произведен от мозъка свят на въображението. Предметът на изкуството е както видимият свят, така и този, който може да е, (реално или въображаемо), този, който човек може да измисли. Съвременните филми изобилстват както с реализъм, така и с въображение, стигащо и до абсурд. Обаче това е съществуващото. съществуващо и създадено от въображението.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Науката се опира и проверява в практиката. Кои са критериите на изобразителното изкуство? Вероятно отново практиката. Този, който следва произведения на изкуството или му се налагат в съзнанието, трябва да реагира според заложеното в тях. Като изобразяват Страшния съд, да не греши, а като изобразяват бира- да пие бира. Почитателите на изкуство заради самото изкуство имат свой поглед- изкуството е ценно, когато изразява вътрешното отношение към света. Обаче трябва да сме предпазливи с опитите в изкуството, както и с опитите за наука. Може някой като Втори след княза да пише нещо вдъхновено, но дали то отразява реалност? Когато изкуството или науката са в ранен стадий, то постиженията им не са големи, да не кажем никакви и от тигела на алхимика, както и от платното на играещият си с цветове и форми, може да не излезе нищо или пък да излезе нищо. 

Във Византия, преди да се наложат изображенията на въображаемия свят на Отвъдното и Небесният град, на триединния бог и Богородица, има борба между иконопочитателите и иконоборците. Види се, победата на иконопочитателите е за добро, защото изкуството на портрета, пейзажа на Отвъдното са послужили за повлияване на хората. Да се надяваме, че от иконите хората са станали по- добри, макар, да е съмнително. В наше време, особено в Руско- Украинската война, изкуството, изобразително и словесно масово се използва. Мемове и лозунги от всякакъв вид. Хора са готови да умират, защото в съзнанието им са наложени неадекватни на света образи. Явно практиката показва, че това изкуство- на пропагандата работи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, Втори след княза said:

Явно практиката показва, че това изкуство- на пропагандата работи.

Да, защото както парадоксално се оказва, "обективност" в същност е субективно понятие.

Както се оказва, няма една обективна реалност за всички ... дори и в науката. Дори там
понятието "факт" е субективно и не всички се съгласяват дали нещо наистина е факт.
А щом дори в науката няма обектвност, какво очакваме за останалите сфери на живота.

Моето наблюдение е, че хората като цяло не търсят обективност, а търсят да се наложат.
Тоест, не се търси установяване на истината, а се преследва налагане на своите виждания
над тези на другите. Ествестено при това положение пропагандата ще работи, защото тя
става средство налагане.

Виж ако говорим за изобразително изкуство и изкуство по принцип, там няма нужда от
критерии. На времето е имало канони за рисуване, но те винаги са били идеологически
мотивирани. Но по принцип изкуството няма нужда от рамки, защото то няма цел, а е
просто експресия. Някой нарисувал или написал нещо и единственият критерий дали то е
стойностно е дали  то ни харесва или не. Харесването не подлежи на дефиниция и се променя.
Днес харесваме едно, а утре друго.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, deaf said:

Естетиката е приложна физиология.

Ако става дума за красотата на човешкото тяло, така е. Ако става дума за произведения на изкуството, които предизвикват приятни преживявания, отделя се съответен хормон, пак е така. Ако някои хора се тонизират с произведения, предизвикващи трепет и ужас, пак е така. Защо ли естетите до сега са си блъскали главите в друга стена? :) 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...