Преди 60 години мисията Маринър 2 разби илюзиите, че на Венера има живот

[SAlexandrov]

Преди 60 години мисията Маринър 2 разби илюзиите, че на Венера има живот

Фотография на Венера в ултравиолетовата област, заснета от “Маринър 10”. Photo credit : NASA

16 декември 2022 г. 18:40 ч.

Светослав Александров. Преди 60 години, на 14 декември 1962 г., автоматичната междупланетна станция на НАСА “Маринър 2” посещава Венера и влиза в историята като първата космическа мисия, директно изучила друга планета! За съжаление обаче откритията от мисията са разочароващи – те слагат пирон в ковчега на предположението, че на венерианската повърхност може да има живот.

Успешното посещение на Венера от “Маринър 2” представлява една от най-сериозните победи на САЩ спрямо СССР в началото на космическата надпревара. Макар че през февруари 1961 г. съветските специалисти изстрелват “Венера 1” към най-близката до нас планета, а през ноември 1962 г. “Марс 1” отпътува към Червената планета, и двете мисии се повреждат по пътя и нито една от тях не изпраща научни данни. Но изстрелването на “Маринър 2” на 27 август 1962 г. посредством ракета “Атлас-Аджена” е нормално, пътешествието към Венера протича нормално въпреки някои дребни хардуерни повреди, а на 14 декември автоматичната станция минава на 34 773 километра от повърхността ѝ.

Учените нямат идея какво ще открие “Маринър 2”. Те от десетилетия смятат, че повърхността на Венера може да е благоприятна за развитието на растения и животни. Нещо повече, през 1919 г. в Ню Йорк Таймс се появява статия, която категорично посочва Венера като най-подходящото място, на което може да се търсят живи организми. Венера, не Марс. Това схващане е устойчиво сред някои научни среди дори през 40-те и 50-те години на миналия век, макар че и тогава някои изследователи като Карл Сейгън се придържат към предположението, че парниковият ефект е силно изразен и прави венерианската повърхност непригодна за живота. Също така радарни наблюдения от наземни обсерватории като Аресибо в Пуерто Рико са в подкрепа на хипотезата за негостоприемна планета.

“Маринър 2” прави две основни открития. Първото е, че Венера няма ясно изразено магнитно поле. Това е изключително изненадващо, тъй като изследователите са на мнение, че Венера е планета-близначка на Земята, еволюирала от същите региони на протопланетарния диск в зората на Слънчевата система. Освен това размерите на Земята и Венера са сходни. Така че липсата на венерианско магнитно поле е истински шок.

Космическата мисия измерва температури от порядъка на 150-200°C. По-късни роботизирани експедиции установяват, че температурите са даже още по-високи, но дори и измерванията на “Маринър 2” са достатъчни – на планетата няма как да има живот, който да е сходен с този на Земята.

“Маринър 2” работи успешно до 3 януари 1963 г., когато изпраща последния си радиосигнал. С това първото изследване на друга планета от човешки апарат приключва.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2022/12/16/mariner-2-60-anniversary/