Отиди на
Форум "Наука"

Радиацията и периодът на полуразпад


Warlord

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Доколкото знам периодът на полуразпад на различните елементи се влияе от слънчевата радиация. (Поправете ме ако бъркам някъде) А слънчевата радиация на планетата може би не винаги е била еднакво силна. Звездата все пак има своя еволюция, а отделно и съставът на атмосферата и магнитното поле някога са били различни, някога всъщност дори ги е нямало - през  периодите Хадей и Архай. Тогава елементите на повърхността на планетата би трябвало да са били изложени на доста по-силна радиация.
Та в този ред на мисли идва въпросът - Дали при радиовъглеродния анализ на датиране с С14 или хайде съдейки по периода на полуразпад на урана (ок. 4.5 милиарда години) - дали така не допускаме доста груби грешки при датировките на най-древните периоди и ранната Вселена? Може ли времето да се окаже доста по-различно отколкото е в сегашните ни представи и при сегашните методи на датиране?

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Warlord said:

Доколкото знам периодът на полуразпад на различните елементи се влияе от слънчевата радиация. (Поправете ме ако бъркам някъде)

Това за първи път го чувам, че има такова влияние. По скоро няма. Или може да има, но ако елементите се намират някъде на 5 метра от Слънцето. 

Няма логика слънчевата радиация да променя скоростта на полуразпада, при положение, че можем да спрем вредното влияние на ултравиолетовите лъчи с някакъв прост крем за мазане. UV-радиацията при това вреди само на химичните връзки между атомите, а не повлиява целостта на ядрата. Ядрените сили са много големи и ме съмнява слънчева радиация да успее да ги разкъса и да води до разпад на ядрата.  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност оказва се, че има случаи на високоенергийни частици излъчвани от Слънцето, които достигат до повърхността на земята, но това се случва рядко при мощни слънчеви изригвания. При това енергията им е такава, че да полвияят максимум на биосферата. Такива частици са протони и хелиеви атоми, като подобни мощни слънчеви изригвания се отчитат чрез неутронни детектори. 

Neutron monitor Уикипедия (wikipedia.org)

Ground level enhancement Уикипедия (wikipedia.org)

Радиовъглеродното датиране се прави на обекти закопани под земята, тъй че слънчевата радиация сигурно не им влияе. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тук пък говорят за лабораторни проучвания, при които са отчетени разлики в полуразпада (в случая на силиций-32 и радий-226) през различните сезони, т.е. когато съответната част на Земята е съвсем малко по-близо или по-далече от Слънцето.

https://blog.drwile.com/there-seems-to-be-no-question-about-it-the-sun-affects-some-radioactive-half-lives/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Warlord said:

Тук пък говорят за лабораторни проучвания, при които са отчетени разлики в полуразпада (в случая на силиций-32 и радий-226) през различните сезони, т.е. когато съответната част на Земята е съвсем малко по-близо или по-далече от Слънцето.

https://blog.drwile.com/there-seems-to-be-no-question-about-it-the-sun-affects-some-radioactive-half-lives/

Но статията започва със забележка, посочваща други две проучвания - (Radioactive Half-Lives Not Affected by Earth/Sun Distance и Precision long-term measurements of beta-decay-rate ratios in a controlled environment), които напълно отхвърлят резултатите. Оказало се, че промените, които били установили при първите наблюдения, се дължали на това, че средаите, в които се намирали детекторите не били затворени и влияние върху тях имало от сезонните промени в климата, а не от разстоянието до Слънцето. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Здравейте!

 

Закупих един Гайгер-Мюлеров брояч на сравнително ниска цена, или поне по-ниска от повечето, които се предлагат.

 

Къде бих могъл да проверя, колко точни стойности дава?

 

Писах на БАН и на една фирма, но не получих отговор.

 

Благодаря Ви и хубав ден!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вероятно най-лесно и безплатно е да отидеш пред някое кметство, където има автоматична система за измерване на фона, и да сравняваш. А за да пробваш по-висок фон някъде при мината, завода и хвостохранилището до Бухово сигурно може да се пробва, но не е пожелателно. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мината е запечатана и официално се води, че е безопасно да се минава покрай нея, хора от селото си пасат животните там 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 31.01.2023 г. at 22:57, makebulgar said:

Но статията започва със забележка, посочваща други две проучвания - (Radioactive Half-Lives Not Affected by Earth/Sun Distance и Precision long-term measurements of beta-decay-rate ratios in a controlled environment), които напълно отхвърлят резултатите. Оказало се, че промените, които били установили при първите наблюдения, се дължали на това, че средаите, в които се намирали детекторите не били затворени и влияние върху тях имало от сезонните промени в климата, а не от разстоянието до Слънцето. 

Да, наскоро говорих с химик по темата. Общо взето каза, че слънчевата радиация оказва някакво влияние върху полуразпада, но незначително и че разтоянието от Слънцето е твърде голямо, така че и когато не е имало атмосфера въпросното влияние е било несъществено, съответно и разликите в датирането особено за такива големи периоди ще да са несъществени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Warlord said:

Мината е запечатана и официално се води, че е безопасно да се минава покрай нея, хора от селото си пасат животните там 

Ами според мен не е много здравословно да се ходи там, въпреки, че официално се приема, че няма опасност и нищо не е оградено и няма никакви табели. Реалността е съвсем различна и ако не на всякъде, то на ключови места покрай мините, където е изхвърлян материал (трошляк), и при хвостохранилищата на заводите, не е добре да се приближава човек и да стои по-дълго време. Казвам го, защото имам подобен уред, украински, и съм ходил близо до една мина до една туристическа пътека в планината над Сливен. Там на самата пътека фона е малко над допустимите 0.30 mkSv/h, а като тръгнеш към мината се вдига доста, като на десетина крачки към мината бяха вече 0.55 mkSv/h. При мина Пробойница екип на НоваТВ засича на пътя 1.08 mkSv/h. Естествения фон принципно е някъде 0.10-0.20 mkSv/h.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...