Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Църквата като пазител на морал е занулена.

Моралът на руската православна църква:

  • морално и оправдано е да нахлуеш с танкове в съседна държава и да убиваш нейните граждани
  • анатема на неморалните перверзници, които излизат голи на театрална сцена
Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Срамно е не само телесното, но и психичното. По същия начин човек се предпазва да разкрива недъзите на живота си или собствени неспособности. Смята се за неразумно да се споделя интимно, независимо, че това е най- ценно и интересно или явно точно заради това. Предсказуемостта, когато те познават е силно оръжие на врага. Разкриването става само пред свои, е, и пред лекаря и адвоката. Дори само чужд интерес предизвиква смущение и засрамване. В чуждия интерес се предугажда онази спомената агресия и страх, а от там и срам. Да се „отрака” човек, означава да привикне с общуването и да не се безпокои, защото ще научи достатъчно начини да противостои на чуждите любопитство, наглост, безцеремонност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Да се „отрака” човек, означава да привикне с общуването и да не се безпокои

Преди много години,когато бях хлапак се редя на опашка за хляб в хлебарницата. Пред мен млада циганка подава банкнота и искаше пет-шест хляба. Продавачката я попита има ли по-дребни банкноти или нещо подобно,а циганката и отговори леко засрамено и нервно "Дай там колкото има". От което стана ясно,че тя не познава парите и числата!!! Та тази циганка няма как да се "отрака" и спокойно да общува,освен само със свои хора цигани като нея...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, deaf said:

Преди много години,когато бях хлапак се редя на опашка за хляб в хлебарницата. Пред мен млада циганка подава банкнота и искаше пет-шест хляба. Продавачката я попита има ли по-дребни банкноти или нещо подобно,а циганката и отговори леко засрамено и нервно "Дай там колкото има". От което стана ясно,че тя не познава парите и числата!!! Та тази циганка няма как да се "отрака" и спокойно да общува,освен само със свои хора цигани като нея...

Смятам, че в общества, в които жените са огранични в дома и с децата, възможностите да "се отракат" са по- големи само за мъжете. То е и в природата на момчетата да са по- живи и търсещи приключения и да не си стоят у дома. И още: сега, циганите имат много повече печати в паспорта, казано фигуративно и са доста отракани. И мъжете, и жените.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Направил е със стотици репортаж с военнопленици....Не са много които се разкайват и се чувсват виновни в съучастието в тази война....Повечето се оправдават, с това, че заповед са изпълнявали....самозалъгват се....

https://www.youtube.com/@VolodymyrZolkin

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Skubi said:

Повечето се оправдават, с това, че заповед са изпълнявали....самозалъгват се....

Така действат хората в такива ситуации. Не можеш да ги виниш.

Виновни за войната са управляващите, които са я започнали. Хорицата, изпратени на фронта
да убиват, са нямали избора да откажат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

Така действат хората в такива ситуации. Не можеш да ги виниш.

Виновни за войната са управляващите, които са я започнали. Хорицата, изпратени на фронта
да убиват, са нямали избора да откажат.

Тези които за пари или доброволно са се явили? 

Един летец на Ми беше който доброволно мина с хеликоптера, защото каза, че той за отбрана на отечеството е дал клетва а не за грабителна война....Остави квартира, кола, любителският си самолет в Русия...

Но повечето бяха примитивни хора, които само мантриха руската пропаганда и след като са попаднали в плен...Има който 1ч30м е бил на фронта когато пада в плен...

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обратното на срама- безсрамието предсказва разпад на обществото и объркване на личността. Загуба на обратната връзка. Безсрамният не се съобразява с интересите на другите, губи контрол и представа в кое би срещнал обществена съпротива и изключване. На първо време това е добре дошло- може свободно и без санкции да осъществява своите интереси. Впоследствие, обаче, когато биват засегнати интересите на мнозина, реакцията ще даде своя резултат и изолирането ще бъде приложено. За личността ще настъпи период на объркване и отсъствие на критерии за правилно и неправилно, добро и зло, а и други усложнения. Аристотелевата мяра е необходима за да не може срамът да отсъства, както и да не бъде съдбовен за личността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По отношение положителната роля на срама отбелязах, че той санкционира това, че се усещаме по- ниско от другите. Човек изпитва негативни чувства, когато бива пренебрегнат, унижен, а един от начините да преодолее това унижаване е да се издигне. В много художествени произведения за любовта, високите изисквания към влюбения го правят юнак над юнаците. В някои от тях, прекрасната принцеса се държи високомерно, посрамва кандидатите с гатанки или трудни задачи, а и с присмеха на приближените си. В други, просто ги обезглавява… Именно при заплахата с посрамване, човек има стимул да не я допусне, като развие способностите си и добие по- високи постижения. Срамът от родителя, учителя, военния командир, изпитът карат човек да се мобилизира за напредък

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Срамът от другия пол, прави моногамните връзки по- надеждни. Когато човек успее да създаде интимна връзка и семейство, той не би тръгнал по криви пътища, ако се срамува. На безсрамниците, естествено нищо не пречи. За надмогването на срама, влияе и потока хормони. Луди- младите постигат желания контакт. От тук нататък, в миналото, е следвало създаване на потомство, но сега с контрацептивите, това не е съвсем така. Все пак хормоналното въздействие прави човека по- безотговорен към срамното, което може да се превърне в добро.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В културата има критерии за неоснователен срам. Такъв е срамът пред хора, които са длъжни да са в позиция, която не е осъждаща. Това са близките, персонала в сферата на услугите, който е редно да започва контакт с думите „Какво мога да ви услужа” и да направи така, че срамът да изчезне. Човек разбира, че както и да възприема сам поведението си, то не ще бъде осъдено. Зная, че има и такива, които искат да въвеждат ред и да се правят на важни, независимо, че задължението им е да услужват, но това е неизбежно- разнообразни хора сме. В доверен кръг срамът е също неоснователен. В семейна среда, сред равнопоставени колеги, познати съседи на които се има доверие също са измежду тези, към които не бива да има срам (страх от агресия). Тук обаче става дума и за емоционална компетентност, която може да разграничи поведение или думи с упрек и такива без упрек, такива, които не трябва да пораждат срам, което отново ни връща на противоречието, че емоционално сензитивните по- често изпитват срам, но за да оцениш една ситуация като такава, която не предизвиква срам се изисква социална сензитивност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не мога да си представя срам пред божеството, както някои го изпитват, по една проста причина- смятам че срам се изпитва пред някои значими човеци. Божествата са друга категория. Изпитва се страхопочитение като пред нещо свръхвеличествено. Може би друг ще обясни изпитват ли вярващите срам пред своите богове или само пред свещениците.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защо подчинението на природното да е срамно? Разбирате- наложено е като срамно да допускаш излизане извън тялото на физиологични продукти. Фрейзър би отговорил, че това е от съображения да не се направи магия- Всяко нещо оставено от човек може да бъде употребено за магия срещу му. Обаче този възглед не ме удовлетворява. Когато родителите възпитават децата да се изхождат на скрито място, никога не влагат магически обяснения. По- скоро животните биха подсказали защо е това. Защо някои от тях зариват екскрементите си и същевременно бележат с урината си?

Оказва се, че големите котки- лъвове и пр. не зариват екскрементите си. Зариват ги тези, които ги е страх от агресия- малките. При това, собственици на домашни котки смятат, че котета, пораснали без майчин пример не ги заравят. Действително, във възрастта на уязвимост от едрите котаци, котките- кърмачки би трябвало да прикриват всякакви следи от малки и да зариват своите издайнически миризми. Обаче коте, което е надживяло възрастта на заплаха от котараците, има основание да се отпусне и маркира своя територия, докато научи „да не се излага на показ” по трудния начин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защо ексхибиционизмът е нещо престъпно? Някой си „нямал срам”, какво от това? Това бяха риторични въпроси. Не е само оскърбление на чувството за добър тон. Ексхибиционистът нарушава спокойствието, изглежда еректирал член и дори мъжка голота се възприема за агресия от жените. В това представление за единична публика цялото послание на актьора е „Виж ме какъв Мъж съм, силен и без ограничения. Аз не се боя от санкциите на обществото, нито от теб”. Същото представление у дома и с този, на когото се е доверила жената не носи заплашително послание. Защо? Защото домашната пиеса е с известни граници, които не носят неприятности. Може би Фройд и Фройдистите смятат срама за бариера пред нагона. Съгласен съм, но това не обяснява защо се слага тази бариера. А моето обяснение е, за да ограничи агресията, която надвишена заплашва обществото, структурата, връзките в него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да се избегне срамът? Никой не иска да се чувства засрамен или просто изчервен от срам. По принцип, както споменах, демонстрацията на срам или вина е демонстрация на подчинение пред групата на авторитетите. Така че срамът, демонстрирането на предаване е нещо омилостивяващо величията. Тези съдници, които не се чувстват достатъчно велики, които се чувстват застрашени в положението си или сега утвърждаващите се, използват срамът и унижават още повече нещастника. В общия случай обаче, почервенелия от срам бива приет с милост и състрадание, с усещането за мил свян и невинност. Има тренигни за преодоляване на срама. Понякога те са съпроводени с доста драстични действия като събличане чисто гол. Тези бруталности са доста извратен похват на недоучили „коучове”. Като цяло, техниките за справяне със срама не са по- различни от тези за страх, тревожност, ниска самооценка. Има релаксативни техники, десенсибилизиращи, укрепващи самочувствието. Различни школи и психолози имат свои виждания и практики, които нямат еднозначен резултат, заради това съжителстват без господстващи. Смята се, че за преодоляване на срама най- важно е да не спират опитите да си вършим предначертаното. Така добиваме опит, свикваме със ситуациите и проблемите биват овладяни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Определения за срама, които използвах в горните размисли

  • К. Киров.:Слабост или разкритост- телесна или душевна
  • Лок: неприятно душевно усещане, причинено от мисълта за извършване на нещо неприлично или такова, което ще намали уважението на другите към нас.
  • Спиноза: Срамът ескръб, придружена от идеята за някое наше действие, за което си представяме, че се укорява от други.
  • Спиноза:Срамежливостта е боязън от срам, въздържащ човека да извъши нещо позорно.
  • Декарт: срамът се поражда от убеждението или страха от порицание
  • Ламетри: срамът е вид страх
  • Платнер: срамът се състои в досадата от откритостта на собствените слабости
  • Зимел: Източникът на срама е в осъзнаването, че слабостта на Аз-а е в обсега на чуждото наблюдение
  • Хербелин: срамът е вътрешна антипатия срещу „голата субективност”, „откритото битие” на Аз-а
  • Йодл: Срамът настъпва, когато било във външната ни изява, било в нашите способности и страдания не изглеждаме в очите на другите така, както бихме желали.
  • Рьонувие: Срамът представлява опасение от неодобрение на природните ни несъвършенства.
  • Ницше: Срамът е „Чудовището, което придружава хората, откак те се извисиха над животните”
  • Айслер: Срамът е чувство, изникващо в съзнанието когато разголеността (телесна или духовна) е обект на чуждо внимание.
  • Айслер: плахостта, стеснителността е антиципация на засрамването
  • Фройд: срамът е реакция спряма желанието за показ или ексхибиционизъм
  • Вл. Соловьов: срамът е страхопочитанието към нещо по- висше, срамно е подчинеността на природата, на влеченията.
  • Вл. Соловьов: срамът поражда съвестта опосредствано от нравствената самооценка и усет
  • Вл.Соловьов: срамуващият се отделя себе си от това, от което се срамува чрез акта на срамуването
  • Е. Ериксон: срамът и съмнението се противопоставят на самостоятелността.
  • Е.Ериксон: Срамът възниква, когато има изживяване за недостатъчен или изгубен самоконтрол.
  • Е.Ериксон: При срама има гняв, насочен към себе си.
  • Е.Ериксон: Срамът е свързан с чувството за вина
  • Е.Ериксон: Срамът е чувство на несигурност и смущение
  • К. Киров: Корен на всеки срам е някакъв страх (за телесно съществуване; за материално благополучие;за душевно спокойствие)
  • Карл Густав Юнг: "Срамът не е нищо друго, освен страх пред собственото си изложение."
  • Ерих Фром: "Срамът е един от основните човешки стимули. Никой от нас не иска да се чувства срамежлив; всяко поведение, насочено към това да се избегне усещането за срам, е по своя същност нормално човешко поведение."
  • Фридрих Ницше: "Срамът се появява, когато човек се чувства неподходящ, когато моралът му е нарушен."
  • Зигмунд Фройд: "Срамът е реакцията на индивида към обществените морални норми и правила."
  • Артур Шопенхауер: "Срамът е общественият индикатор на неприемливо поведение, който ограничава индивида."
  • Артур Шопенхауер: "Срамът е един от главните инструменти, които природата използва, за да насочи човека към поддържане на рода."
  • Габриел Гарсия Маркес: "Срамът, като илюзия, превръща всичко, което се страхуваме да направим, в една животрептяща грешка."
  • Оскар Уайлд: "Най-големият срам е срамът да нямаш срам."
  • Жан-Пол Сартр: "Срамът не идва от страната на Другия, а е заложен в същността на съществуването на индивида."
  • Виржиния Улф: "Срамът ... е изключително неудобно чувство, особено когато е обаче безосновен, както често се случва."
  • Маркес: Срамът има слаба памет
  • Сенека: Което не е забранено от закона, забранява го да го направиш срамът.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, deaf said:

" – Кое е добро?

– Да спестиш срама на някого.

– Кое е лошо?

– Да засрамиш някого."  – Ницше

И когато сам се осрами?

ВСИЧКО ЗАВИСИ.

Например. Орбан направи анкета, допита се до народа чрез въпросник /НАЦИОНАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ/ изпратен по пощата на всеки полово зрял унгарец с плик за връщане. Около 1 000 000 са били върнати според неговата пропаганда. Единият въпрос е бил да гласува ли с НЕ за въпросът за помощ на Украйна? Дтговорът според тях е бил 99% да гласува HE!

Резултата го знаем. Гласува с ДА. 

И НЕ ГО Е СРАМ, ЧЕ заплю 1 000 000 негови почетители...

На снимката 100 000 събрани от опозицията непопълнени въпросника пред унгарската резиденция в Брюксел...

lahang-e1706799168818.png

  • Харесва ми! 1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...