Прабългарски артефакти

[КГ125]

Я да вземем да разгледаме тези неща, които според вас биха могли да са от древнобългарски произход.

Вземам идеята от едно място, но там се говори само за езика, а пък аз мисля, че трябва да се разглеждат и предметите, и етнографията.

Започвам със следните думи: Не са славянски, не са турски, не са тюркски:

Ако, Ами, Антерия, Бай, Бате, Бафта /пафта/, Баща, Бел, Белег, Белчуг, Бент, Бора, Ботуш, Бръмбар, бъртвеж, буба, буза, букар, булгур, булка, бун /корен/, бунище, бурен, бутам, бухал, бучи, бърдук, бъркам, бръчка, бъхти, вада, вадя, вапцам, вежда, вейка, вика, вир, вирее, врява, въже, върви, вътък, гавра, гази, гайда, гащи, гега, генгерлик, гиздя, глеч, глоба, гугутка, гузен, гурел, гуша, гъдел, гътвам, гюбре, дебна, денк, джоджен, джудже, доста, дреха, дърпа, дъвче, дърт, залък, заран, зер, зид, зурла, зъзне, индрише, кавал, кака, калугер, канара, каня, капа, калпак, кара, кара се, като, каца, качва, качулка, килва се, кокал, кокиче, копче, колаче, корем, кория, котура, кофти, коч, кочина, кош, кошара, кошер, крак, краста, крачка, кука, кукер, кум, кунка, кутре, кундел /кутре/, куче, къкри, кърлеж, кърпа, кърти, кът, къта, къща, лалугер, ламти, ламя, левент, леле, леля, леха, леш, лешник, леща, личи, лобно /място/, ломоти, лош, лунгур, лумка /изт.диалект –удря/, льохман, лъх, магаре, макар, мале, мамалига, маса, масур, маца, мера, месал, мешина, мечка, мига, минзухар, мома, мляска, момък, мрази, мургав, мустак, муцуна, мушка, мърси, нанка, нега, нека, нерез, обаче, обеца, обича, оп, опашка, охлюв, ошав, пази, пак, паламарка, паласка, палешник, панта, партакеши, пастри, патка, патерица, пати, пеперуда, перустия, перчем, печели, пинка се, писана, планина, плещи, пощи, праз, пранги, праща, пруст, пръска, пряпорец, псува, пука се, пули се, пунгия, пуши, пъдар, пъдпъдък, пъпеш, пъпли, пържа, пъпка, пърха, пъха, пъчи, рабош, ракла, рача, резе, ресни, рид, рита, руча, ръси, рът, сакам, сал, само, свила, свири, сгур, сега, сецва се, синигер, синор, сиромах, сирене, скат, скут, стомана, стомна, стопанин, студ, стърже, сукман, сурвака, суче, суроватка, сянка, тази, така, талпа, тантурест, тачи, тиган, тичам, току, топка, тор, тояга, тръгва, търси, търти, тръска, уроки, фука се, хаби, хака, халище, халост, халтав, хапка, хапе, харчи, хвърля, хвърчи, хлъзга, хрема, хубав, хърбав, цаня, цепи, цигулка, цървул /!!/, цяр, чавка, чанта, чарда, ЧЕКРЪК, чембер, чепка, черво, чимшир, чип, читав, човка, човърка, ”чомпе”, чопли, чорлав, чува, чук, чука /връх/, чукар, чумбер, чупи, чутура, чучур, чушка, шарка, шари, шепа, шета, шиба, шиле, шина, шиндар, шипка, шира, шопар, шума, шут /прилаг. - безрог/м щур, щрака, щурец, читав, ситен, шарен, кърпа, тънък, тръс, мъска, къш, тънък, кърпа, къс, стрина, булка, чичо, леля, стрина, рус.

Имена:

Асен, Боян, Батоя, Венда, Борис, Беро, Фратю, Ганчо, Гиго, Гунчо, Кера, Кубрат, Крум, Хиндо, Калю, Кано, Кино, Кардам, Пандо, Панчо, Минка, Стамен, Тачо, Цеко, Джендо, Митра, Негун, Нягол, Векил, Байко, Банко, Бинка, Беро, Дако, Дачо, Дило, Гунчо, Доко, Доно, Дончо, Тале, Титко, Кънчо, Лулчо, Нако, Пачо, Райко, Ташо, Цанка, Цоко, Цеко, Жеко, Боряна.

Ето тука http://forum.boinaslava.net/showthread.php...age=1&pp=25 дискусията стига до някъде, за да не се повтаря и за да има някакъв ориентир я пускам с линк.

Имате ли нЕкои съображения?

[Galahad]

Ами и аз да сложа няколко линка от ДИРа

Дуклянеца за езика на българи и славяни

А що се отнася до споменатото в текста колаче

Защо в Казан са говорили на български

Аз лично съм доста скептичен към тези определения кои думи са прабългарски. Например споменатия в списъка Кубрат не е Кубрат, а Курт бат, т.е. име и титла - това го обсъждахме в темата за името на цар Роман.

[КГ125]

Ето този текст, както и още един, който казва, че "българите се върнали на Балканите по родните си места" е нещо, което адски ме озадачава. Както и че "готите са славяни". Нали бяха германци? Да не би под "славяни" от превода да има нещо друго?

Кубрат да, Курт. Също и често срещаното в миналото име Курти, и до днес фамилията Куртев.

Интересни неща могат да излязат от етнографските изображения също.

[Galahad]

За автохонството ще е голяма радост ако се каже, че готи може да е сбъркано с гети - тракийсто племе от североизточна България, т.е. славяните са траки. Ама не исках да им давам такива лоши идеи.

А за думичките - доста едва ли ще са неславянски, а още по-малко български:

Бате- рус. батя, батушка

зурла - башибузушките орди са пълзвали муз. инструмент с такова име

калугер - струва ми се, че думата е гръцка, но в момента не се сещам какво означаваше в буквален превод

кория - това е турско, означава гора - напр. Боровеч се е наричал Чамкория, т.е. Боровата гора

ламя Това е гръцка; мак. цар Деметрий е имал жена на име Ламия. Затова когато пред неговите пратеници Лизимах взел да се хвали как преборил езин лъв и показал белега, то те казали, че и техния цар също имал езин звяр, който също оставял белези.

кум - съпбите също я имат, което ще рече, че е славянска

леш - думата е турска, означава труп

мамалига - румънска, означава качамак; у нас се ползва като за вид качамак, малко по-специален, с яйца

Предполагам ако човек вземе да се рови, ще намери доста думички, които едва ли са прабългарски.

[КГ125]

Че що? "От фактите - към истината, а не от тезите - към фактите":) /ех, социализъма си беше хубаво нещо;)/

За думите не съм съгласен

Бате- рус. батя, батушка.

-----------------------------------------

Защо в руския да не е от българския? Никъде другаде при славяните я няма. Има я в турския и в кавказките езици.

От нас я имат.

зурла - башибузушките орди са пълзвали муз. инструмент с такова име

-------------------------------------------------------------------------

инструментът е "зурНа", и не знам дали е така и на турски;

калугер - струва ми се, че думата е гръцка, но в момента не се сещам какво означаваше в буквален превод

--------------------------------------------------------------------------

Май така беше, ще проверя.

кория - това е турско, означава гора - напр. Боровеч се е наричал Чамкория, т.е. Боровата гора

--------------------------------------------------------------------

и това май е така.

ламя Това е гръцка; мак. цар Деметрий е имал жена на име Ламия. Затова когато пред неговите пратеници Лизимах взел да се хвали как преборил езин лъв и показал белега, то те казали, че и техния цар също имал езин звяр, който също оставял белези.

-------------------------------------------------------------

Та от името на жената да идва името на звера!:) Чак пък.

Не знам, може. Но тогава "ХАЛА"?

кум - съпбите също я имат, което ще рече, че е славянска

---------------------------------------------------------------

Сърбите не са нищо друго от отцепила се българска провинция И руснаците я имат в специфични условия, но това не значи, че не я имат от нас.

Въобще, не бива да се смята, че всичко идва ОТ славянските езици в българския. ПБЦ се отличава с това, че е влияло и в голяма степен създало околните славяни, в т.ч. и русите.

леш - думата е турска, означава труп

-----------------------------------------------------------------

ОК.

мамалига - румънска, означава качамак; у нас се ползва като за вид качамак, малко по-специален, с яйца

------------------------------------------------------------------

Румънска, демек латинска? Май от нас иде и там, особено като имаме предвид какво са били власите до 19-ти век.

А всички думи от моя списък имат кавказки аналози, удивително съвпадащи по звук и значение...

[fixxxsers]

ЗА СМИСЪЛА И ПРОИЗХОДА НА

ЕТНОНИМИТЕ “СЛОВЕНЕ (СЛАВЯНИ) И САКАЛИБИ”

Иван Танев Иванов

Много учени отбелязват, че произходът и смисълът на термина "славяни" не е изяснен. Още в миналия век са били предприети опити да се даде характеристика на този етноним. Названието на славяните при римляните и византийците - "склави" и "склавини" винаги се явява с буквата "К". Откъде идва това "К"? Д. И. Иловайский пише: "да вземем... названието славяни или словене; ние го извеждаме от думата СЛАВА; по такъв начин се получава ГОВОРЕЩ НАРОД (в противоположност на немците – НЕГОВОРЕЩ НАРОД), а също така и СЛАВЕН НАРОД”. В Русия това се изучава още от ученическата скамейка <1.

Говорейки за характеристиката на етнонима "саклаб", М. А. Голубцов повтаря същото твърдение. Той счита термина "склавини" като чуждоезично изкривяване на “собственото” название на славяните, което е добре известно на гърците в VI-VIII в. Този изследовател пише, че в речниците за древногръцки език не може да се намери нито една дума с начално "сл" от което той заключава, че такова съчетание е неприемливо и неудобно за гръцкия език. Според него, при гърците се появило "вмъкнато" "к" получавайки се "склавое", "склавени" и тази гръцка дума твърде рано е преминала в латинския средновековен език (“sclavus” - “славянин”, “роб”). Този термин се разпространил и на изток при арабите “сакалиб – славяне” <3. Това заключение на М. А. Голубцов влязло и в Советската историческа енциклопедия <4.

Н. Гаркави поддържа тезата, че гърците от неудобство да произнасят думата "сло" вмъквали буквата "К", както това се вижда при Птолемей "склавани". Той счита, че последната форма станала за византийците стереотипна. Арабите назовават славяните Саклаби или Сакалиби, отново с буквата "К"... По отношение на съгласната “К” в етнонима "саклаб", А. Н. Гаркави пише, че най-напред арабите се запозанали с юго-западните славяни, живеещи във Византийската империя и са заимствали от гърците този термин, предавайки го като "саклаби". За да се избегне нетърпимото за арабите струпване на две съгласни - пише А. Н. Гаркави - арабите добавили още гласни и се получило Saqlab <2.

По този начин, в науката се утвърждава мнението, че етнонимът славяни е първичен - собствен за славяните, а останалите “склави, склавини, склавои, сакалиби” са по-късни и производни от него.

До днес все още не е изяснена характеристиката и на етнонима "саклаби" <5. А. Н. Шербак подчетава, че при източните историци и географи указания етноним може да означава човек не само от славянски произход, но и въобще светлокож човек, например финландец, германец <6.

Ареалът за разпространение на етнонима "саклаби" е доволно обширен. Историческите източници го упоминават в такива райони, където в тази отдалечена епоха славяни не са живеeли. Най-често обаче арабските източници споменават този етноним в района на Причерноморието, Поволжието и Предкавказието, където живеят предимно ранни българи. Този етноним обаче е регистриран и в Мала Азия, на север от Андалусия и в Германии <7.

Определенен интерес в това отношение представляват киевско-славянските летописи, в частност "Повесть временных лет", съставена в 1112 г. от черноризеца Нестор и известна от по-късни версии от 1116 г. и 1118 г. В тази повест Нестор говори за дейността на просветителите Константин и Методий <8, което свидетелства за значителното българско влияние върху славянските летописци.

Летописът "Повесть временных лет" започва със "сътворението на света" <9: "След потопа трите синове Ноеви - Симъ, Хамь и Афеть разделиша земля. Сим и Хамь и Афеть, разделили земята, жребие метавше, и живяхо, кождо въ своята си част. Бил язикъ одинъ. И умножившемься человеците на земята и помислиша да създадат столпъ до небесе, в дните на Нектан и Фалек. И собравшася на месте Сенарь, започнали да градят столпъ до небесе и градили го около Вавилонъ; и созда столпь то за 40 летъ, и не свершен бысть. И сниде (отгоре) господь богъ видети градъ и столпъ, и рече господъ: "Се родъ един и язык единъ". И съмеси богъ языки, и раздели на 72 языка, и расъсея по всей земли. След размешението на езиците богъ разруши столпъ с ветромъ великим, и есть останокь от него промежо Асюра и Вавилона... По (след) разрушението на столпа и по (след) разделението на языкъ прияша синове Симови изсточната, а Хамови синове полуденната (южната) страна. Афетови же прияша западъ и полуношната (северната) страна. Един от тези 72 езика е езикът словенски, от племето Афетово, нарпи, тъй като са словените по Дунава, където днес е земята Угорска и Българска (еже суть словене по Дунаеви, где есть ныне Угорьска земля и Болгарьска)".

По тази начин "Повесть временных лет" свидетелства, че разпространението на славяните започва от Балканите, от земята Българска.

В книгата "Худуд ал-Алем" се казва, че "Вътрешната България" се намира на изток от страната на саклабите. А. П. Новосельцев обаче произволно премества указаната територия на запад като приема, че разказът за вътрешните българи (на персийски “българи-андаруни”) се отнася за дунавските българи <10. Анализът на арабските източници свидетелства за това, че арабите достаточно добре са различавали отделните родове българи. Например, Ибн Хаукал, автор от втората половина на X в., разказвайки за поволжските българи пише: "Езикът на българите е както езика на хазарите... Болгар – това е названието на града и неговата област (ва булгар исму ли-л нахийе ва ли-л-мадина)... До него друг град се нарича Сувар". Ибн Хаукал посочва и съседите на волжските българи - хазари, буртаси, гузи и печенеги. За Дунавската България същият Ибн Хаукал пише: "Великата България граничи с Рум (Византия) на север (ва булгар ал-а'зам мутахимуна ли-л-рум мин шимал). Те са много, Рум ги облага с харадж и налози". В същото време, Ибн Хаукал, както и неговия съвременник, авторът на анонимния труд "Худуд ал-Алем", знаят и за вътрешните българи (по арабски "булгар ад-дахил", по персийски "булгар-андарун"), отбелязвайки, че сред тях има и християни и мюсюлмани (ва би-булгар ад-дахил насара ва муслимуна) <11>. Забележете, че Ибн Хаукал нарича Дунавска България така, както се е наричала Кубратовата Стара Велика България – Велика България! С това се подчертава, че Дунавска България е продължител на Кубратова България.

Трудно може да се разбере, защо гърците е трябвало да вмъкват в думата "склавини" буквата "к", при положение, че този етноним не е от гръцки произход? Ако съчетанието “сл” е трудно произносимо за гърците, много по-удобно е за тях да вмъкнат гласен звук, например “а”, вместо “к”. Тогава ще се получи нещо като ТЕСАЛИЯ и ТЕСАЛОНИКИ. Също така, не е ясно защо Йордан, който много добре познава склавините, запазил буквата "к" след "с", а не го е предал като "slaveni". Ако формата "slaveni" е действително първична, то тя би влияла единакво върху слуховото възприятие както на гърците, така и на латинците.

Знаменитият чехски славист П. А. Шафарик още в 1848 г. пише: "трябва да се отбележи, че ... даже в най-древните новгородских източници (например в Руската Правда), винаги се пише “словянин”, “словене”, и че свързването на тези названия с името на славяните е просто една догадка, според която названието “славяне” произлиза от "слава". Специално за термина "славяне" П. А. Шафарик отбелязва, че формата "славяне" за пръв път се появява в граматиката на Милетий Смотриский в 1619 г. <12.

Етимологията на етнонима "саклаб" се извежда по друг начин в уйгурския епос "Огуз-каган". В този епос се говори за Огуз – каган и неговите съседи, един от които бил Урум-каган (Византия?). Тъй като Урум-каган не се подчинил на Огуз-каган, последния праща против първия своята войска. Битката станала при реката Итил (Волга), в която Огуз-каган спечелил победа. Урум-каган избягал. В резултат на това, Огуз-каган завладял неговите владения. Урум-каган имал брат с име Урус-бек. Урус-бек изпратил своя син (с войска) към добре укрепения град, който се намирал на една височина. Обаче, синът на Урус-бек преминал на страната на Огуз-каган, след като му дал много злато и сребро <13. Огуз-каган, приемайки дружбата на сина на Урус-бек, го нарекъл "Саклаб".

А. Н. Бернштам счита, че събията, описани в този епос са настъпили в печенежката епоха и че под саклаби трябва да се разбира славяни. Желанието да се вижда в етнонима саклаби изключително само славяни не позволява на руските изследователи да обърнат внимание на едно важно съобщение в епоса "Огуз-наме", където се подчертава родословното дърво на народа "Саклаб". Синът на Урус-бек, давайки на Огуз-каган злато и сребро, в своето обращение към него казва: “О ти, мой каган... Нашето щастие е и твое щастие, а нашия род представлява род от твоето родословно дърво" <14>. Тук се има пред вид наличието на силен ирански (тохарски) субстрат сред уйгурите и огузите, по което те имат далечно родство със саклабите - иранци.

Важен принос за осветляването на дадения въпрос имат и арабските източници, сред които може да се назове “Рисал" на Ибн Фадлан, където царят на болжските българи, Алмуш е наречен “малик ас-сакалиб”, т.е., царят на сакалибите <15.

Във всички документи е видно, че етнонимът саклаби се свързва предимно с българския ареал. Така например, в разказа "Пътят между Джурджан и града на хазарите - Хамлидж", авторът Ибн Хордадбех съобщава: "Този град (Хамлидж) е северен град... От Джурджан до Хамлидж, разположен в края (устието) на реката, която тече от страната ас-Сакалиб и се влива в морето Джурджан (Каспийско море), има 8 дена път по море при попътен вятър" <16. От този разказ на Ибн Хордадбех е видно, че авторът недвусмислено има пред вид река Волга която, според автора, тече от страната ас-Сакалиб в посока към Каспийско море. Очевидно е, че под “страната ас Сакалиб” авторът разбира Волжска България.

В много арабски източници река Волга е наречена "нахр ас-Сакалиб - реката на Сакалибите", т.е., реката на българите. В интерес на истината обаче, в някои арабски източници под "нахр ас-Сакалиб - реката на Сакалибите" се разбира не река Волга, а река Дон. Това двусмислие е обяснено от В. Ф. Минорский по следния начин. През ранното средновековие арабите считали, че двете реки, Дон и Волга имат общо начало, като приемали река Дон за ръкав на Волги <17. В този смисъл използването на названието "нахр ас-Сакалиб" веднаж за река Дон, друг път за река Волга е напълно оправдано, тъй като в представите на арабите река Дон е просто отклонение (ръкав) от река Волга. В същото време, Волга е била основна водна магистрала, съединяваща арабските страни със земите на север от Прикаспието и е повече позната на арабите. В същото време, както арабските, така и гръцките и киевско-славянските летописи говорят за наличието на гъсто население от българи по долното течение на река Дон. Това също може да обясни използването на названието "нахр ас-Сакалиб" и за река Дон, чийто брегове са били населени от сакалиби –българи.

Възприемайки етнонима "саклаб" като тъждествен на "славянин", бившите съветски историци автоматично превеждат названието "нахр ас-Сакалиб", т.е. "река ас-Сакалиб" като "река Славянска". По това време обаче, по средното и долно течение на реките Волга и Дон е нямало никакви славяни. Даже А. П. Новосельцев подчертава, че до към 737 / 738 г. славяните са населявали само горното течение на Дон и Волга <18. В последната си монография А. П. Новосельцев допуска, че на юг биха могли да настъпят отделни прониквания на славяни <19. Но това е трудно доказуемо, тъй като в района на долния Дон отсъстват славянски вещественни паметници, по-ранни от XI в., а в Саркел се появяват едва след похода на Светослав против хазарската държава в 965 г. <20. Славянските поселения на север от Причерноморието се появяват едва към края на X в. и постепенно заемат мястото на Тмутараканското княжество на “черните”, т.е, подчинените българи, съществувало от края на X до началото на XII в. В такъв случай е крайно неубедителен опитът да се преведе ранноарабското название "нахр-ас-Сакалиб" като "река Славянска", защото незначителното поселение на славяни в горното течение на Волги не би могло да даде повод на арабските географи и пътешественици от времето на Ибн А'сама ал-Куфи и Ибн Хордадбеха да наречат тази река "река Славянска".

Възниква въпросът: защо "нахр ас-Сакалиб" в процеса на историческото развитие започва да се нарича с нейното днешно название река "Волга", а не река "Славянска"? Известният познавач на европейската топонимика А. И. Попов допуска, че произходът на названието "Волга" трябва да се търси във думата "волгас", която в средноруските диалекти означава "по-ниския бряг на реката" <21>. Твърде двусмислено е и мнението на Р. А. Агаеева, която счита, че съвременното название "Волга" може да има две обяснения: или славянското "влага", "волглый", т.е. "неузрял / влажен", или фино-угорското - "бяла, светла" <22>. Освен това, много руски учен допускат отъждествяването на "Волги" и "Олкога" от скандинавските източници <23>.

Странно защо в руската ономастика се измислят толкова много изкуствени конструкции, а се пренебрегва очевидната – названието на река Волга може да произлезе от етнонима на волжските българи. Паисий Хилендарски много точно предава названието “Волга” и твърди, че това име на реката е дадено от българите <24>. Сравнете – “Волга” и “Болга” (преход в / б) - Волга (Болгар). Тази интерпретация на названието "нахр ас-Сакалиб", т.е. Волга, позволява отново да заключим, че интересуващия ни етноним "саклаб" трябва да се свърже именно с територията населена от българи.

Като друго доказателство за тази теза може да се приведе ал-Мас'уди, който разказвайки за народа "ал б.р.г.р." (така в арабските източници са изписвали българския етноним) отбелязва, че те са вид саклаби <25. Ибн Фадлан говори за владетеля на волжските българи Алмуш като “цар, владетел на саклабите”. Уйгурският епос също помества саклабите на река Волга. Паисий Хилендарски отбелязва, че името Волга ("нахр ас-Сакалиб" в арабските източников) е дадено от българите. Даже ако към времето на съставяне на “Повесть временных лет” българите от Мизия вече да са пославянчени и за Нестор тези българи и славяне да са едно и също, важно е това, че киевско-печьорския монах също свързва произхода на славяните (склавините) с Българската земя.. Може ли да се считат всички тези съобщения случайни?

По-долу се представя наше обяснение за появата и употребата на историческите термини сакалиби, скловени, славяни.

Древното предславянско население на Северното Причерноморие са основно иранските народи скити и сармати. Самоназванието на скитите, съгласно Херодот е "Skolotous" - "сколот", като средногръцката форма на това название е променена на "sklaboi" - "склабои". Сравнението на основите "skolо" и "skla" показва, че те са идентични. "Os/us" е наставка в гръцкия език, а крайното "т" в думата "сколот" е частица за множествено число при скитите и сарматите. Средногръцката форма на "Skolotous" е "sklaboi" - "склабои” или “склавои”. От последната форма може лесно да се изведе названието склави, с преход б-в. Още по-близка до средногръцката форма "sklaboi" - "склабои" е арабското название "saqaliba”. Имайки пред вид тези съвпадения, може да се допусне, че всички тези много близки помежду си названия, skolotous - sclaboi - sclaveni (sclavus) - as-saqaliba, са образувани всъщност от основата на скитското самоназвание СКОЛОТИ и на неговата гърцизирана форма - СКЛАБОИ.

В течение на историческото развитие, в “гърцизирания” етноним на скитите, sclaboi, започва да се влага ново съдържание в зависимост от представите на източниците и авторите. Така например, обозначавайки волжските и причерноморските българи като as-saqaliba, арабските автори са подчертавали техния скито-сарматски етнически произход. Към това те може да са били подтикнати и от факта, че един от трите раннобългарски рода – есегели има название много близко с това на сколотите <26. Друг подтик в това направление може да бъде названието на голямото източно иранско племе саки, влязло в етногенезата на българите, което е също много близко до арабското обозначение за ранните българи saqalib.

Както е извесно, в етнообразователния процес на ранните славяни са били включени и големи маси иранско население от северното Причерноморие, добре познато на ранните гърци като късни скити и сармати. В такъв случай никак не е учудващо, че гръцкото и по-късно латинско обозначаване на новосформираните славянски племена се основава на стария скитски етноним sclaboi - sclaveni. С това се подчертава факта, че славяните заемат земите на старите скити и имат език включващ стотици скито-сарматски думи. По-общо, Прокопий от Касария еднозначно пише за склавините (славяните): "Техният начин на живот е както на массагетите <27>. По-късно, от чуждо-езичното название sclaboi - sclaveni, пренесено на славянска езикова почва вече може да се създаде новото название СЛОВЕНЕ, чрез отпадане на досадния за славяните звук “К” от началната сричка.

Следователно, названието СЛОВЕНЕ (по - късно СЛАВЯНИ) не е първично, а производно от по-общото название СКОЛОТИ – СКЛАБОИ - СКЛОВЕНИ, което означава скити, скитски. В представите на гърците и латините, славяните са наследници на скитите и традиционно напълно заслужено са получили името СКЛОВЕНИ - скити. Друго производно название е САКАЛИБ (скитски, сакски), с което арабите са наричали друг, вече изцяло скито-сарматски народ – българите. Причината СЛОВЕНИТЕ-славяни и САКАЛИБИТЕ-българи да носят близки и смесващи се етноними образувани върху обща основа е, че те имат общ етнически субстрат, това са скито-сарматите от Северното Причерноморие.

Както се вижда, славяните нямат нужда да присвояват етнонима САКАЛИБИ, защото от това по-големи скити няма да станат. Също, тюрките нямат нужда да присвояват етнонима БЪЛГАРИ, защото ясно е казано – българите са сакалиби, т.е., скити!

[КГ125]

Свалям шапка!

И с тази теза всичко си идва на мястото. Ако е имало близост, езиците лесно са се сляли в сегашния?

[Zbelsrud]

Само да вметна за списъка с думи - в турски се срещат гюбре, топка ( турски-топ), джудже, калпак, чанта, пафта, ами(на турски-ама), бел, копче, резе, халище( на турски - халъ), а сигурно и още. Не искам да коментирам, ама някои май са перс. заемки. Като говорим за турски - за онези уж прабългарски думички, които науката приема от десетилетия за такива, сещате се - списъчето с 10-20 думи, от тях бъбрек си е така и на турски, а думата за корем си е много близка - карън. Явно така са подбрани. Също ми се струва, че някои от думите може да са и гръцки или албански - ангария,пунгия, нещо ми се върти из главата, че маса имаше латински произход, не съм сигурен. Други думи

имат май славянски произход - тръскам (рус. трясти), тънък (рус. тонкий), шипка - на руски думата шип си я има, иначе се сещам за някакви проходи там в Памир... И това само от пръв поглед на неспециалист, демек трябва да се отнасяне малко по-критично...Иначе и на мен ми се струва, че в езика ни има доста думи наследство от древните българи, дано някога учените обърнат по-задълбочено внимание.

[КГ125]

Само да вметна за списъка с думи - в турски се срещат гюбре, топка ( турски-топ), джудже, калпак, чанта, пафта, ами(на турски-ама), бел, копче, резе, халище( на турски - халъ), а сигурно и още. Не искам да коментирам, ама някои май са перс. заемки. Като говорим за турски - за онези уж прабългарски думички, които науката приема от десетилетия за такива, сещате се - списъчето с 10-20 думи, от тях бъбрек си е така и на турски, а думата за корем си е много близка - карън. Явно така са подбрани. Също ми се струва, че някои от думите може да са и гръцки или албански - ангария,пунгия, нещо ми се върти из главата, че маса имаше латински произход, не съм сигурен. Други думи

имат май славянски произход - тръскам (рус. трясти), тънък (рус. тонкий), шипка - на руски думата шип си я има, иначе се сещам за някакви проходи там в Памир... И това само от пръв поглед на неспециалист, демек трябва да се отнасяне малко по-критично...Иначе и на мен ми се струва, че в езика ни има доста думи наследство от древните българи, дано някога учените обърнат по-задълбочено внимание.

Aко тези думи са турски, тогава нека запознатите да кажат как са техните дотурски аналози в старобългарския?

"Корем" и "карън" ... не знам, няма чак такава близост.

А що се отнася до Памир:

"чуча" - малък; "джуджа" - малко птиче'

"белча" - малка лопатка;

"Трясет, трести",. тресе, тръска. Славянска ще да е, макар че защо имаме "тресе" и "тръска"?

А например "белег" в памирските езици било значело ЗНАК.

"Бент" - памир."бенд" - "преграждам"

Във всеки случай, като се отсеят другите ще останат тези, за които няма задоволително обяснение.

Мъглива работа, обаче, изисква се познаване на много езици и в исторически план ....

[Zbelsrud]

Aко тези думи са турски, тогава нека запознатите да кажат как са техните дотурски аналози в старобългарския?

Замислял ли си се колко много предмети от ежедневието не можем да наречем с друга дума, освен някакъв турцизъм? Времето явно е заличило много неща. Направо се депресирам като отворя речника и видя някакви такива неща като ям-йемек, шега - шака и тн. Какво да се прави, май трябва по-усърдно да си пазим езика чист или като други народи да издирваме старинни думи и вкарваме отново в употреба...

Специално за лопатката виж това

В езика ни има много ирански заемки, но ги има и в турския... Впрочем се сещам и за изключения, напр. хубав.

Във всеки случай, като се отсеят другите ще останат тези, за които няма задоволително обяснение.

Абсолютно. А колко ли подобни чакат да бъдат изровени?

[КГ125]

Замислял ли си се колко много предмети от ежедневието не можем да наречем с друга дума, освен някакъв турцизъм? Времето явно е заличило много неща. Направо се депресирам като отворя речника и видя някакви такива неща като ям-йемек, шега - шака и тн. Какво да се прави, май трябва по-усърдно да си пазим езика чист или като други народи да издирваме старинни думи и вкарваме отново в употреба...

Специално за лопатката виж това

В езика ни има много ирански заемки, но ги има и в турския... Впрочем се сещам и за изключения, напр. хубав.

Абсолютно. А колко ли подобни чакат да бъдат изровени?

Няма защо да се депресираш - турцизъм-турцизъм, какво толкова. Само че, какви са били аналогичните думи преди турците, например за "ям"? И ако нещо има ирански произход, дали непременно е взето от турския? Например "калпак" спокойно може да е влязло в турския от българския, а не обратно. Турците калпаци нямат

Изключенията са много, не е само "хубав". На повечето думи от списъка май е трудно да се намерят турски или гръцки, латински или славянски аналози. Наприммер "крак, планина, пушек"?

[КГ125]

http://bg-history.info/?p=statia&statiaid=873

[КГ125]

Сега разглеждам едни снимки и попадам на един текст.

Как е на немски "преводач"? Е ли "Dolmetscher"? Защото ако е така, българската дума "тълмач" или "тлъмач"? /има я и на стар руски - толмач/ придобива много любопитно значение...

[Хитър Петър]

Няма защо да се депресираш - турцизъм-турцизъм, какво толкова. Само че, какви са били аналогичните думи преди турците, например за "ям"? И ако нещо има ирански произход, дали непременно е взето от турския? Например "калпак" спокойно може да е влязло в турския от българския, а не обратно. Турците калпаци нямат

Изключенията са много, не е само "хубав". На повечето думи от списъка май е трудно да се намерят турски или гръцки, латински или славянски аналози. Наприммер "крак, планина, пушек"?

Ручам?

[Хитър Петър]

Сега разглеждам едни снимки и попадам на един текст.

Как е на немски "преводач"? Е ли "Dolmetscher"? Защото ако е така, българската дума "тълмач" или "тлъмач"? /има я и на стар руски - толмач/ придобива много любопитно значение...

Ако е изписано коректно би трябвало да се чете като "долмеча". Звучи близко до тълмач, но дали последното е българска дума?

[Харамията]

Никъде в древните хроники и текстове няма термин "прабългари"; просто такова животно нема !!!.....Това е изкуствено съчинен антибългарски термин, целящ явно фалшифициране на българската древна история! Използвайте термина "древни българи", който е по-точен и коректен.

Що се отнася до заигравките и спекулациите от лингвистичен характер, особенно от неспециалисти като Петър Добрев, Борислав Иванов (съчинител на теорията за "Говорещата азбука на прабългарите") и някои други копиращи го, съм страшно скептичен! Това е все едно да се опитвате да правите сърдечна или мозъчна операция по медицински алас, без да сте учили медицина и без да имате практически опит в такива операции!..........

[Хърс Златния]

Я да вземем да разгледаме тези неща, които според вас биха могли да са от древнобългарски произход.

Вземам идеята от едно място, но там се говори само за езика, а пък аз мисля, че трябва да се разглеждат и предметите, и етнографията.

Учуден съм от заглавието на темата "Прабългарски артефакти"? По принцип, понятието "артефакт" не е свързано с лингвистиката и в контекста на прабългарските думи в съвременния български език не е подходящо да се говори за "артефакти".

[Хърс Златния]

Започвам със следните думи: Не са славянски, не са турски, не са тюркски:

Мисля, че голяма част от думите не могат да бъдат свързани с древните българи. Някои от тях са славянски, други са турцизми.

«Ако» (нямаме основание да смятаме, че този съюз е прабългарски по произход; думата има най-вероятно славянски корен)

«Ами» (междумение с неясен произход; или когато се използва във функцията на съюз, със значение близко до «но», можем да говорим за влияние на добре известния турцизъм «ама»)

"Антерия" (нямам идея, но с това окончание ми прилича на гръцка дума)

"Бай" (въпросът е спорен, нямам мнение)

"Бате" (100% прабългарски произход);

"Бафта /пафта/" (нямам мнение и изобщо не зная какво означава думата);

"Баща" (100% прабългарски произход);

"Бел" (това, предполагам е лично име, по какъв начин го свързваме с прабългарите?)

"Белег" (100% прабългарски произход);

"Белчуг" (предполагам е лично име, по какъв начин го свързваме с прабългарите?)

"Бент" (ако това е известния технически термин, според мен става дума за нова заемка в българския език, но в никакъв случай за прабългарска дума)

"Бора" (това какво е?)

"Ботуш" (100% славянска дума)

"Бръмбар" (100% славянска дума)

"Бъртвеж" (100% славянска дума)

"Буба" (нямам идея за призхода на думата, но не изключвам прабългарска връзка);

"Буза" (в старобългарския славянски език думата не се среща, нямам идея за произхода и това, какво би могло да я свърже с прабългарския);

Букар (какво е букар? Ако е «букова гора», това е 100% Славянска дума);

Булгур (нямам идея, но не зная аргумените които дават някаква прабългарска връзка);

Булка (нямам идея)

бун /корен/ (нямам идея)

бунище (думата има типично славянобългарско окончание, предполагам славянски произход);

бурен ( 100% славянска дума);

бутам (100% славянска дума);

бухал (нямам идея, но предполагам славянски произход);

"бучи" (възможен прабългарски произход);

бърдук (какво е това?)

бъркам (няма идея)

бръчка (100% Славянска дума);

бъхти (100% Славянска дума);

вада (възможен прабългаски произход)

Вадя (100% славянски глагол)

Вапцам (сравнително късна заемка в българския език /18 – 19 век/ от немски; няма нищо общо с прабългарите).

Вежда (100% славянска дума);

Вейка (100% славянска дума)

«Вика» (100% славянска дума)

вир (100% славянска дума)

вирее (100 славянска дума)

врява (100% славянска дума)

въже (100% славянска дума, засвидетелствана и в старобългарския славянски език)

върви (100% славянска дума)

вътък (какво е това?)

Гавра (100% славянска дума)

Гази (няма идея)

Гайда (няма идея, но думата вероятно е късен турцизъм)

Гащи (100% славянска дума, засвидетелствена и старобългарския славянски и в съвременния руски език);

Гега (няма идея);

Генгерлик (какво е това?)

Гиздя (нямам идея)

Глеч (какво е това)

Глоба (най-вероятно славянска дума)

Гугутка (няма идея);

Гузен (100% славянска дума);

Гурел (нямам идея);

Гуша (нямам идея)

Гъдел (100% славянска дума)

Гътвам (100% славянска дума);

Гюбре (абсолютен турцизъм);

Мисля да спрем засега дотук. О разгледаните дотук около 70 думи, представени за "прабългарски", като такива могат да бъдат определени не повече от 4 (четири).

Извод: Горният "списък" е правен от човек непрофесионалист, който си няма понятие от езици и лингвистика.

Приятен ден

[Хитър Петър]

Мисля, че голяма част от думите не могат да бъдат свързани с древните българи. Някои от тях са славянски, други са турцизми.

«Ако» (нямаме основание да смятаме, че този съюз е прабългарски по произход; думата има най-вероятно славянски корен)

«Ами» (междумение с неясен произход; или когато се използва във функцията на съюз, със значение близко до «но», можем да говорим за влияние на добре известния турцизъм «ама»)

"Антерия" (нямам идея, но с това окончание ми прилича на гръцка дума)

"Бай" (въпросът е спорен, нямам мнение)

"Бате" (100% прабългарски произход);

"Бафта /пафта/" (нямам мнение и изобщо не зная какво означава думата);

"Баща" (100% прабългарски произход);

"Бел" (това, предполагам е лично име, по какъв начин го свързваме с прабългарите?)

"Белег" (100% прабългарски произход);

"Белчуг" (предполагам е лично име, по какъв начин го свързваме с прабългарите?)

"Бент" (ако това е известния технически термин, според мен става дума за нова заемка в българския език, но в никакъв случай за прабългарска дума)

"Бора" (това какво е?)

"Ботуш" (100% славянска дума)

"Бръмбар" (100% славянска дума)

"Бъртвеж" (100% славянска дума)

"Буба" (нямам идея за призхода на думата, но не изключвам прабългарска връзка);

"Буза" (в старобългарския славянски език думата не се среща, нямам идея за произхода и това, какво би могло да я свърже с прабългарския);

Букар (какво е букар? Ако е «букова гора», това е 100% Славянска дума);

Булгур (нямам идея, но не зная аргумените които дават някаква прабългарска връзка);

Булка (нямам идея)

бун /корен/ (нямам идея)

бунище (думата има типично славянобългарско окончание, предполагам славянски произход);

бурен ( 100% славянска дума);

бутам (100% славянска дума);

бухал (нямам идея, но предполагам славянски произход);

"бучи" (възможен прабългарски произход);

бърдук (какво е това?)

бъркам (няма идея)

бръчка (100% Славянска дума);

бъхти (100% Славянска дума);

вада (възможен прабългаски произход)

Вадя (100% славянски глагол)

Вапцам (сравнително късна заемка в българския език /18 – 19 век/ от немски; няма нищо общо с прабългарите).

Вежда (100% славянска дума);

Вейка (100% славянска дума)

«Вика» (100% славянска дума)

вир (100% славянска дума)

вирее (100 славянска дума)

врява (100% славянска дума)

въже (100% славянска дума, засвидетелствана и в старобългарския славянски език)

върви (100% славянска дума)

вътък (какво е това?)

Гавра (100% славянска дума)

Гази (няма идея)

Гайда (няма идея, но думата вероятно е късен турцизъм)

Гащи (100% славянска дума, засвидетелствена и старобългарския славянски и в съвременния руски език);

Гега (няма идея);

Генгерлик (какво е това?)

Гиздя (нямам идея)

Глеч (какво е това)

Глоба (най-вероятно славянска дума)

Гугутка (няма идея);

Гузен (100% славянска дума);

Гурел (нямам идея);

Гуша (нямам идея)

Гъдел (100% славянска дума)

Гътвам (100% славянска дума);

Гюбре (абсолютен турцизъм);

Мисля да спрем засега дотук. О разгледаните дотук около 70 думи, представени за "прабългарски", като такива могат да бъдат определени не повече от 4 (четири).

Извод: Горният "списък" е правен от човек непрофесионалист, който си няма понятие от езици и лингвистика.

Приятен ден

Списъка вярно може да е правен от неспециалист, но и ти ме разби. Пафта незнаеш какво е, но се произнасяш. Това незнам, онова не съм го чувал, това сигурно е славянско, а пък другото е гръцко, ама не съм сигурен И аз всичко незнам, но не си позволявам такава категоричност при изводите. Само 4 думи, защото повечето не ги знаеш какво значат, обаче няма начин да са от древнобългарски произход, нали?

[Хитър Петър]

Генгерлик е дума особено подходяща за главите на повечето форумци тук когато стане дума за история

А вътък е това което ми липсва да поправям на някой бисерите, но в твоя случай намерих малко

[Хърс Златния]

Списъка вярно може да е правен от неспециалист, но и ти ме разби. Пафта незнаеш какво е, но се произнасяш.

Ти можеш ли да четеш, аркадаш? Въпросът ми e реторичен. Ето какво съм се "произнесъл":

"Бафта /пафта/" (нямам мнение и изобщо не зная какво означава думата); "

Прилича ли ти на "категорично произнасяне".

И аз всичко незнам, но не си позволявам такава категоричност при изводите.

Напротив, при теб е доста по-зле. Ти си позволяваш категорично да обвиняваш, независимо от очевидните факти. Не знам, Хитър Петре, но това не ми се вижда много хитро. По-скоро е странно тъпо.

Така и не чух от теб нищо по темата. Тук не обсъждаме дали съм те "разбил", след като не съм чувал думата "бафта", а дали този т. нар. списък има каквато и да е основа, свързана с науката за езика (някои й викат лингвистика).

И да знаеш: "не знам" в българския език, както и "не виждам", "не чувам", "не чета", "не уча", се пише, така че "не" и глаголът са разделени. Материалът се изучава в четвърти клас, ако не се лъжа.

[Харамията]

Генгерлик е дума особено подходяща за главите на повечето форумци тук когато стане дума за история

Тюрлюгювеч е по-точната дума за историците и българистите от форума!

[КГ125]

Учуден съм от заглавието на темата "Прабългарски артефакти"? По принцип, понятието "артефакт" не е свързано с лингвистиката и в контекста на прабългарските думи в съвременния български език не е подходящо да се говори за "артефакти".

Неточен съм бил, дай вариант за поправка и ще го коригирам. Мислех да се включат и разни изображения, затова го оставих така.

[Хърс Златния]

Неточен съм бил, дай вариант за поправка и ще го коригирам. Мислех да се включат и разни изображения, затова го оставих така.

За какви "изображения" става дума?

[КГ125]

Каквито има. Съкровища, Малая Перешчепина, Вознесенка, Волжска България и пр.