Преди половин век на днешния ден: СССР прекратява пилотираната си програма за Луната!

[SAlexandrov]

Отбелязваме половин век, откакто СССР прекрати пилотираната си лунна програма

Съветската ракета “Н1” по време на изпитателен полет. Всичките четири изстрелвания завършват с провал

22 май 2024 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. 21 май 1974 г. е паметна, макар и неособено известна дата в космическата история. Властите в СССР издават указ, с който официално прекратяват усилията да изпратят космонавт на Луната и с това признават поражението си от САЩ в лунната надпревара. В хода на реорганизацията на съветската космонавтика Валентин Глушко, който е дългогодишен съперник на Сергей Корольов, заменя ръководителя на проекта “Н1-Л3” и Корольов наследник Василий Мишин.

Както съобщава журналистът Анатолий Зак, чийто материал съм ползвал за тази публикация, положението през 1974 година в САЩ е следното: НАСА вече от близо две години е прекратила програмата “Аполо”, ракетите “Сатурн 5” не се произвеждат и е започнала работа по възвръщаема транспортна система, която би следвало да доведе до революция в космическите полети – космическата совалка.

Затова в началото на май същата година секретарят на централния комитет по отбраната Дмитрий Устинов провежда събрание с висши чиновници от съветската космическа програма, които трябва да решат какво да правят с лунната ракета “Н1”, дотогава летяла четири пъти неуспешно. Сред присъстващите са Мстислав Келдиш, ръководител на АН СССР, шефът на военния индустриален комплекс Леонид Смирнов и неговият заместник Борис Комисаров, машиностроителният министър Сергей Афанасиев и директорът на ЦНИИМАШ Юрий Можорин. Участва също така и министърът на авиационната индустрия Дементиев, защото съблюдава работата на бюрото ОКБ-276, отговорно по създаването на ракетните двигатели на “Н1”, най-проблемният компонент от цялата съветска лунна програма. Но на съдбовната среща не присъства нито главният конструктор на ЦКБЕМ (Централно конструкторско бюро за експериментално машиностроене) Василий Мишин, който наследява Сергей Корольов след неговата смърт, нито Николай Кузнецов, ръководителят на ОКБ-276.

Съветският лунен модул, с който космонавт е трябвало да кацне на Луната

Още преди тази среща индустриалните ръководители и политическите лидери в Кремъл са се убедили, че ОКБ-276 няма да е в състояние да подобри работата на двигателите на “Н1” до степен, в която всичките 30 ще могат да работят. Затова не е изненадващо, че всички на събранието решават единодушно да прекратят проекта за изпращането на съветски космонавт на Луната “Н1-Л3”, в това число Афанасиев и Дементиев, чиито индустриални конгломерати са участвали в него.

Мстислав Келдиш съобщава, че няма научни проекти, които да оправдават съществуването на ракетата “Н1” и заявява, че Луната вече не е приоритет за учените поради необходимостта от строежа на лунна база. Следващата голяма стъпка е изпращането на човек на Марс, но преди нея трябва да се направи голяма станция в околоземна орбита и строеж на космическа транспортна система. По този начин Келдиш практически повтаря стратегията, приета в САЩ.

Можорин се опитва да издейства пети, последен полет на “Н1”, понеже двигателите били произведени и шансът за успех е бил по-голям. Но дори той не може да даде гаранции, че този път наистина мисията ще е успешна.

При всички положения решението на Устинов било предопределено – проектът “Н1” отива на бунището. Трябва да си тръгне и Василий Мишин, който като наследник на Корольов носи отговорност за провала на лунната програма. Устинов решава Мишин да бъде заместен от Валентин Глушко, стар противник на Корольов и яростен критик на ракетата “Н1”. Очевидно Глушко е най-подходящият човек, който може да поеме кормилото на съветската космонавтика по време на този болезнен 180-градусов завой.

Първият в ЦКБЕМ, който научава новината, е Борис Черток. Той получава обаждане от Николай Пилюгин, основният му снабдител за авионики, и онзи му снася, че се е домогнал до информация, според която Мишин ще бъде заменен с Глушко. На следващия ден, по време на обяд, Черток забелязва, че Мишин отсъства на работа поради някаква задача в министерството, но все още не може да повярва и звъни на Пилюгин. Този път Пилюгин му казва, че предстои прекратяването на проекта “Н1” и Глушко е напълно готов да вземе решението. Пилюгин също така съветва Черток незабавно да се обади на Глушко.

Черток звъни на Глушко по секретна телефонна линия и получава покана за среща в офиса на ОКБ-456. В хода на 20-минутния разговор Глушко се мъчи да убеди Черток, че не му е амбиция да седне в стола на Корольов и просто следва заповедите на Политбюро. В същото време той потвърждава намерението за прекратяването на “Н1” и инициативата бързо да бъдат създадени ракети, които ще позволят конструирането на постоянно обитаема база на Луната. Когато Черток опонира, че стратегия за такава база вече има и тя включва ракетите “Н1”, Глушко отвръща, че не може да се направи нищо с “прогнили двигатели”.

Срещата между Черток и Глушко е на 16-ти май, като Глушко му заявява, че кадровите промени в ЦКБЕМ ще са факт на следващия ден. Но реално те влизат в сила на 21-ви май. Указът назначава Глушко на поста Главен директор, а не Главен конструктор, каквото звание са носили Корольов и Мишин. ЦКБЕМ се слива с ОКБ-456 и двете структури по-късно се превръщат в известното предприятие НПО “Енергия”.

Преди точно половин век на днешния ден, на 22 май 1974 г., Глушко вика старите заместници на Мишин и представя новата визия за космически изследвания, която не включва ракетата “Н1”. Всички полезни товари, предназначени за “Н1”, ще бъдат прехвърлени на новото поколение ракети, които ще бъдат създадени след осем години и след неясно колко милиона похарчени рубли.

Като заключение, въпреки че ръководството на проекта “Н1” вярва, че е близо до решението на проблемите с двигателите на ракетата и въпреки че подготовката за петия полет протича по план, съветските власти вече са били решили че космонавтиката трябва да продължи напред и че СССР трябва да изкопира американската совалка, понеже тя е възприемана като военна заплаха за Москва.

Но по ирония на съдбата въпреки че Глушко се сдобива с висок пост, неговите собствени амбиции за космически изледвания, по които е работил цял живот, никога не са осъществени. Съветската програма просто бива пренасочена към прахосническия копи пейст на совалката, наречен “Енергия-Буран”.

https://cosmos.1.bg/space/2024/05/22/half-way-since-ussr-lost-moon-race/