Индивидът и групата. Полови, етнически, религиозни, национални, социални идентичности.

[mnogoznaiko]

Индивидът и групата. Как групите прокарват граници между свои и чужди? Разбирането на другия: проблемът на културния релативизъм в глобалния свят. Полови, етнически, религиозни, национални, социални идентичности.

 

Под „индивид” (от латинската дума individum – неделим) в хуманитарните науки обикновено се разбира отделният човек като уникално съчетание от неговите вродени и придобити качества. Групата пък е обединение на два или повече индивида по някакъв определен общ признак. Отношенията между отделните индивиди и правилата в групата винаги са управлявани от някакъв предводител или регламент. Престъпването на тези правила винаги води или до поощряване (в този случай правилата се променят) или до изключване от групата.

Една от най-разпространените класификации на групите ги дели на големи, средни и малки. Под големи групи се разбират групи, които обхващат големи части от обществото или цялото общество: например социални класи, професионални групи, етнически групи (нации, народности), възрастови групи (младежи, пенсионери) и т.н. Средни групи са например жителите на даден град или село, служителите на дадена фирма, студентите на даден университет и т.н., а малки са групите, чиито членове имат непосредствен контакт и междуличностни отношения помежду си (семейства, приятелски групи, съседски групи и т.н.). Всяка група разполага със свои общи интереси, общи ценности и общ морал, които превръщат групата в устойчиво социално формирование. Членовете на дадена група обикновено имат определен начин на общуване със „своите” хора, който не прилагат, когато общуват с „чужди” хора. Всяка група също така разполага и със своя символика, обичаи и практики, които я отличава от останалите и най-вече от противниковите групи.

В днешно време групите се характеризират с откритост – индивидът е свободен да членува в много различни групи, да преминава от група в група и т.н. Например всеки индивид е свободен да членува в дадена професионална група, която да удовлетворява неговите професионални амбиции; в дадена емоционална или духовна група, която да удовлетворява неговите духовни потребности, и в друга група, която да запълва свободното му време и да му донася удоволствие (например в фен-клуб на дадена музикална група, в група по определен спорт и т.н.).

Приобщаването на индивида към дадена група винаги става посредством процеса на социализация, т.е. процеса на усвояване от индивида на система от знания, ценности, норми, начин на поведение, които да го превърнат в пълноправен член на дадена група. С други думи, социализацията е процесът на формиране на личността на индивида. Социализацията се случва на два етапа – първичен и вторичен.  Първичната социализация се случва в семейството, а вторичната – в обществото. Първичната социализация се случва в най-ранните години от живота на човек и завършва, когато пред него, освен семейството и най-близките му хора, се открие и обществото. Вторичната социализация е свързана с определен език, навици и начин на поведение. Вторичната социализация е въпрос на избор, за разлика от първичната. Тя е и много по-лесно разрушима и преходна от първичната. Всеки индивид може да преживее множество вторични социализации, като всеки път преосмисля старите.

Всяка нова социализация вкарва индивида в определена група и му дава нова идентичност, роля в групата. Чрез идентичностите хората се самоопределят и се различават от останалите. Всеки индивид се отъждествява в различна степен със своите идентичности, но никога напълно. Пълната идентификация би била възможна, само ако човек членуваше в една единствена група, което е невъзможно. Много важно условие за идентификацията е нейното признание от останалите, т.е. индивидът не би могъл сам да се идентифицира с дадена роля – самоидентификацията винаги трябва да бъде призната и отвън. Това важи за абсолютно всички видове идентичности, били те полови, етнически, религиозни, национални, социални или каквито и да било други. Групите винаги се основават на базата на някаква групова, колективна идентичност, която едновременно обединява членовете на групата и ги отделя от другите групи.

Различията между отделните групи неминуемо пораждат различни трудноразрешими конфликти, породени от непрестанното сравнение с другите групи и оценяването им обикновено като по-низши (пример – европейският колониализъм). Тези конфликти често имат пагубни последици. Има ли този на пръв поглед изключително сложен проблем решение? Да – системата от възгледи, наречена културен релативизъм, според която всяка култура  има свои собствени уникални особености и разбирания, които могат да бъдат разбрани само в нейния собствен контекст. Тази теория е приложима с пълна сила и по отношение на групите. Особеностите на дадена група не могат да бъдат преведени в контекста на друга група, от което следва, че това не трябва да бъде правено изобщо. Всяка група е самодостатъчна сама на себе си и не трябва да бъде оценявана и съдена по никакъв начин от външни хора. Този възглед е създаден от бащата на американската антропология Франц Боас и популяризиран от неговите ученици в началото на XX век. Те определят и ролята на науката антропология, призвана да пази правото на всяка култура да бъде уникална сама за себе си и казват, че антропологът никога не трябва да се намесва в чужди култури, да се стреми да ги променя, както и да им дава морални оценки.

Приватизираната от индивида или от дадена група култура днес се нарича идентичност. Тя се налага успоредно с глобализацията и отделянето на човека от собственото му място. Подобна приватизирана култура от индивида или групата се превърща в  силна форма на легитимация. Национални, етнически, религиозни групи, малцинства от всякакъв род – всички те днес формулират борабата си за освобождение и равенство през понятието за своята идентичност. Тук се използва думата «своята» понеже не става дума за принадлежност към дадена общност или съхраняване на традиции, а за собственост на определен набор от културни черти, които съвременният човек носи със себе си. Където и да се засели, индивидът владее пространството със своята музика, своя език и т.н. Идентичността - това  е културният контекст, който сме приватизирали, така че да сме съпроводени от него като от сянка където и да сме. Постепенно тази наша идентичност се превръща и в жизнен стандарт. Този процес е познат от феномени като модата и стиловете на живот: Цялата енергия, която индивидът влага в своята специфика, се обуслявя от желанието да се разграничи от другия.

Ако разгледаме понятието назад в историята, от съвременно виждане изглежда, че индивидът от край време е «облечен» със своята идентичност. Индивидът от преди обаче никога не е бил собственик  на своя културен контекст – тогава той принадлежи на една или друга общност, която му налага своята култура, а не обратаното. () . Докато идентичността в пост-модерния свят не е  наложена върху индивида от дадена общност или група -  тя  е въпрос на избор, индивидите искат и имат потребност да имат идентичността точно така, както имат потребност от дрехи или жилище. Идентичността е култура, възгледи, традиции, но всъщност функционира като материален факт. Тя е част от стандарта, луксозна екстра.

В този смисъл дебатът  за идентичността разграничава две съвсем различни употреби на понятието – моята и твоята идентичност. От пъравата следват позици като тези на Тейлър, който говори за една нова политика, основана върху признаване на твоята «моя идентичност». Много важен автор разглеждал идентичността е Ерик  Ериксон, той достига до проблема за идентичността и през теренната си работа върху индиански племена в резерватите в Южна Дакота и севррна Калифорния. Наблюденията му го убеждават, че техните психични проблеми се дължат много повече на чувството за «изкорененост» от собстената традиция, отколкото на сблъсъка м-у нагони и норми. Обитателите на резерватите се оказват разкъсвани между преданиаята, вярванията, митовете на своите племена и печалната реалност на настоящето. Това измеренеие в американското мислене за идентичността ще се запази и до днес. Според примера на Ериксън американската групова идентичност подкрепя индивидуалната идентичност тогава, когато човек може да уверява себе си, че всяка стъпка в живота му е негов личен избор, независимо дали продължава напред или завива на 180 градуса, дали успява или се проваля. В този смисъл един щастлив индивид, който се гордее с изборите, които е направил, и един друг индивид, който се укрепва за тях са, в един по-общ план , еднакво «валидни» в културната матрица. Идентичносттта е винаги загубена, съществува винаги в криза.

Един друг поглед към проблема ни дава Хосе Ортега-и-Гасет. Масоявият човек, който той описва, до голяма степен се приближава към онова, което се нарича модерна идентичност, той отхвърля другия, който го превъзхожда , което го кара да не слуша, да не поставя под съмнение своите възгледи и да не се съобразява с другите.