Херодот - бащата на историята

[mnogoznaiko]

Херодот се счита за първия историограф не само на антична Гърция, но и на целия свят. Неговият живот и творчество представляват фундаментална основа за развитието на историческата наука. Този забележителен мъж успял да създаде произведение, което и до днес остава важен източник за разбиране на древния свят. Родът и образованието оформили характера на бъдещия историк по начин, който определил целия му житейски път. Благодарение на привилегированото си произход, той получил възможности, които останали недостъпни за повечето хора от неговата епоха.

Херодот се родил приблизително в 484 г. пр. н. е. в град Халикарнас в Западна Мала Азия. Умира около 425 г. в град Турии в Южна Италия. И по бащина, и по майчина линия той произхождал от знатен и богат род. Знатният му произход му дал възможност да получи добро и за времето си всестранно образование. Това образование се оказало решаващо за формирането му като мислител и изследовател. Богатството на семейството му позволило да извърши далечни и многобройни пътешествия, които станали основа за неговите бъдещи исторически описания.

Относно източната половина на Балканския полуостров и Черноморието, той проникнал във вътрешността на Тракия откъм Егейско море. Пътувал е по нашето българско, румънското и руско крайбрежие на Черно море, което му дало непосредствен опит с различни култури и народи. Голяма част от живота си Херодот прекарал в Атина по време на управлението на Перикъл. С великия атински държавник той бил твърде близък, което оказало значително влияние върху неговата историческа концепция.

В 443 г. участвал с група гръцки колонисти при основаването на град Турии. В този град той прекарал последните години от живота си, продължавайки работата си върху своята "История". Херодот живял и съставил своята "История" в 9 книги през време на прочутата "пентеконтаетия" (петдесетгодишен период). През този период гръцкото робовладелско общество достигнало връхната точка на своето развитие.

Периодът, в който творил Херодот, се простирал от отблъскването на персийското нашествие срещу Балканска Гърция до избухването на Пелопонеската война. През това време атиняните и изобщо елините се гордеели със своята победа над персите. Тази гордост породила понятен и жив интерес не само към собствената им история, но и към историята на техните "варварски" съседи. Именно в този исторически момент се появила възможността за създаване на всеобхватно историческо произведение.

Историята на Херодот не само запознава с географията и етнографията на множество гръцки и негръцки земи, народности и племена. Тя съчетава и обединява етнографските и географските сведения около главната идея на този труд. Главната идея на произведението била да се представи световноисторическият конфликт между елините и варварите. По-точно, това означавало конфликта между гърците и персите, който определил съдбата на тогавашния свят.

Херодот създал своя труд главно под влияние на две течения. От своите йонийски предшественици логографи той наследил интереса към миналото. Също така взел формата и похватите за разказване на минали събития, както и рационалистическото отношение към разказите от митологията. Историческо-политическата идея за създаването на своята "История" той дължал обаче предимно на Атина от времето на Перикъл. Този синтез между традиционните подходи и новите политически идеи създал уникално произведение.

Разпределението на материала в труда на Херодот е неравномерно. Първите четири книги на "Историята" са своеобразен увод към главната тема. В тях се излага историческото развитие на Гърция и на съседните на нея страни преди Гръко-персийските войни. На главната тема, самите Гръко-персийски войни, са посветени последните пет книги. Тази структура отразява значимостта, която авторът придавал на основния конфликт между гърци и перси.

Характерни черти за Херодотовия начин на писане са многобройните екскурси (отстъпления и отклонения). Също така характерно е вмъкването на множество разкази, които на пръв поглед често нямат органическа връзка с цялостното изложение. Онова, което Херодот разказва, почива от една страна на неговите собствени наблюдения и познания. От друга страна, той се опирал на писмената историческа традиция от онова време. Писмената традиция била запазена най-вече в съчиненията на логографа Хекатей Милетски. Този синтез между лично наблюдение и писмени източници представлявал новаторски подход за времето си.

Макар че мирогледът на Херодот е непоследователен, все пак у него са налице елементите на историческата критика. Това го прави предшественик на по-късното развитие на историческата методология. Несъмнена слабост на неговото съчинение е преди всичко отношението му към достоверността на събитията, за които разказва. Авторът се стремил да даде преди всичко едно интересно четиво, което понякога било за сметка на точността. Той отдавал голямо значение на "съдбата", на намесата на боговете и на техните оракули в историческото развитие. Тези елементи отразявали митологичното мислене, характерно за епохата.

Посочените и редица други слабости на този труд трябва да се обяснят с епохата, в която живял и творил неговият автор. Критиката трябва да бъде балансирана с разбирането за историческия контекст. Независимо от наивните черти в мирогледа на Херодот, не може да се отрече, че той на много места се стремял да разглежда рационалистично митовете. Той тълкувал и критикувал неправдоподобните разкази, предания и сведения.

Рационалистичният подход представлявал прогресивен елемент, който подготвил почвата за по-късното развитие на историческата наука. Херодот е първият автор, който употребява термина "история" в смисъл на изследване и издирване. Не бива да се пренебрегва широката концепция на цялото произведение. То е поставено в действително големи рамки и изпълнено със значително художествено майсторство. Авторът имал в общи черти едно твърде вярно чувство за величината и значението на събитията, които описвал. Това чувство за пропорция и значимост се отразило в цялостната структура на произведението.

Той имал напълно ясно съзнание за значението на гръцките победи при Маратон, Саламин и Платея. Затова той съвсем правилно ги представил като повратни точки в историята на тогавашния свят. Херодот схванал и изразил правилно значението на гръцката, и то специално атинската победа. За времето си атинската демокрация, макар и робовладелска, била нещо по-прогресивно от източната персийска деспотия.

Тази политическа оценка показва, че Херодот не само описвал събития, но и разбирал тяхното по-дълбоко значение. Неговото произведение станало основа за разбирането на конфликта между различни политически системи. Наследството на Херодот продължава да влияе на историческата наука и до днес. Неговият подход към съчетаването на различни източници и критичното мислене остават актуални принципи.

[Кухулин]

Преди 28 минути, mnogoznaiko said:

За времето си атинската демокрация, макар и робовладелска, била нещо по-прогресивно от източната персийска деспотия.

По-прогресивно, ако управляваш град. Източната персийска деспотия управлява половината свят. Тя и Римската република е много прогресивна, обаче бавно преминава в източна деспотия.

[Exhemus]

Преди 1 час, Кухулин said:

По-прогресивно, ако управляваш град. Източната персийска деспотия управлява половината свят. Тя и Римската република е много прогресивна, обаче бавно преминава в източна деспотия.

А какво знаем ние за източната персийска деспотия? Никога не сме обсъждали нейните достижения и недостатъци. И то, заради гръцките самохвални крясъци, които са заглушили всичко останало    Току ще излезе, че гърците са "повзаимствали" своите постижения от изток?  

    Колко е траял демократичният ентусиазъм в Атина?  В един момент излиза закон атиняните насила да се събират на агората.

Двама роба с едно лайняно въже - един на левия, друг на десния тротоар, подбирали атиняните към агората - така атинската "демокрация"  изтикала още бая време. Повече отколкото боговете са и отредили  

 .... 

Всички римляни са били убедени, че републиката  най-справедливият строй. Даже и Сула, който тиранично я прави на салата. Но той го прави с презумпцията, че това е времена мярка само докато републиката се оправи и си стъпи на крака. И го доказва!

Така са смятали и първите императори - републиканци по душа.

Ама републиката се оказва сбъркана по принцип - тя няма никакъв имунитет срещу узурпатори. Институциите и стават театър на марионетки. Калигула решил да издигне коня си за сенатор. Може би е искал да осмее прогнилите демократични републикански институции