Отиди на
Форум "Наука"

Mars - Phoenix


Recommended Posts

  • Потребител

Phoenix

http://phoenix.lpl.arizona.edu/

ne_91.jpg

Спирит достатъчно е говорил за мисията като проект, а много скоро тя ще стане реалност.

http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=2948

Прозорецът за изстрелване е през Август. Ето таблица с възможностите за пуск: http://www.planetary.org/blog/article/00001054/

Всяка една дата в периода 04-24 Август е възможност за изстрелване. Първата възможност е в събота.

Успех на мисията!

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 57
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Технологията за спускане е много авангарда, но и много рискована. Направо не ми се мисли. Само факта, че Викингите ползваха същата технология ми дава надежда, че кацането ще е успешно. Вчера имаше буря и се налага изстрелването да се отложи с един ден - в събота. Феникс ми харесва за това, че е евтина мисия с хардуер "втора ръка", има точни и ясни цели и бихме могли да научим много за Марс (или за технологиите за кацане). В момента на Марс има страхотна глобална пясъчна буря. Да се надяваме, че когато Феникс пристигне на Марс, след около половин година, времето ще бъде спокойно.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

С хора от UMSF сме обсъждали нещата по e-mail и нещата наистина са притеснителни. Ето за какво говоря.

1. Мисията Phoenix принадлежи към серията Scout, обаче голяма част от хардуера е взет от Mars Polar Lander, който е космически кораб от друга серия - Mars Surveyor' 98. Всички мисии от тази серия са провал.

2. Финансите, които са пръснати за Викинг просто не можем да ги сравняваме с Феникс. Феникс е много евтина мисия, разработката й стъпва малко над 400 милиона долара. Дали тези пари са стигнали за всички необходими тестове? Ако сте чели investigation board-a на Mars Polar Lander трябва да сте наясно, че сред основните критики са: липсата на достатъчно тестове и оставяне на нещата на анализ и догадки с цел да се пестят пари.

3. Защо мисията трябва да се ръководи предимно от университет, а не от JPL? Всички помним историята с Beagle 2 и малко чалнатия Колин Пилинджър, нали?

4. Историята с MARDI и снимките по време на спускането. Вече знаем за това - само една снимка, която се съхранява във вградената памет към камерата. За това просто нямам думи...

Има и още, но за това друг път... На space-bg.org ще представям новини на живо и снимки от изстрелването. Дано то мине добре.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Феникс струва $386 милиона, а марсоходите струват общо $820 милиона. Първият марсоход струва $450 милиона, а втория излиза по-евтино, щото не плаща проектиране, а само хардуер и израбтка! МРО струва $720 милиона. MSL струва $1.5 милиарда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Виж какъв абсурд. Ненужната совалка струва $1 милиард на изстрелване без товара. Научната полза е нищожна.

За сравнение, цялата програма Вояджър струва по-малко от милиард :!!!:

Касини-Хюйгенс дето направиха толкова открития и мисията е по средата струва $3.26 милиарда (колкото три полета на совалката). НАСА плаща $2,6 милиарда, ЕСА поема $500 милиона, а АСИ (Италианската космическа агенция) $160 милиона. Цялата програма за совалките не е върнала толкова научна информация, колкото тази мисия.

За Марс да не говорим - изследването на Марс си е пълна евтиния! Вижте сами числата. Двата марсохода струват по-малко от един полет на совалката!

New Horizons - първата мисия до Плутон, Харон и Куиперовия пояс струва само $650 милиона. Заради глупавата совалка излетя толкова късно. Трябваше да посетим Плутон още преди десетилетия.

Като цяло роботизираното изследване на космоса си е евтиния. Но тая скапана совалка и глупавият Орион... Една година - 4 полета на совалката = близо два Касини–Хюйгенса, пет мисии до Плутон или 10 марсохода. :!!!:

Разкарайте я тая дърта кошница, че вече ме отръщава!

Редактирано от Spirit
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Добре, щом ние стигаме до този извод, то тези от НАСА би трябвало да са наясно с тези прости сметки. Защо се получава така и защо продължават?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Добре, щом ние стигаме до този извод, то тези от НАСА би трябвало да са наясно с тези прости сметки. Защо се получава така и защо продължават?

Национална гордост, защитаване на военни и комерсиални интереси, за съжаление, на гърба на науката :(

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

То ако трябва да обърнем внимание на целия абсурд, пръчката AKA Арес 1 ще излезе по-скъпа и от Атлас 5, Spirit ще го потвърди. А Атлас 5 минава за най-скъпата ракета на пазара ако не се лъжа. И вместо да пригодят един Атлас за пилотирани полети, който наистина е стабилен, те правят нова ракета, по чийто дизайн има още толкова много неясноти. Но ние знаем, че това с Атлас или Делта никога няма да стане. Дори пък и да останат пари след строежа на пръчката за тлъстия Арес 5 НАСА няма да стигне много далеч след това. Защото милиардите на полет ще си останат, а като се замисля за недостатъка на архитектурата просто не знам как ще направят две изстрелвания едно след друго. Защото точно така- едно кацане на Луната ще изисква ДВЕ ИЗСТРЕЛВАНИЯ. Лудост!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тежките ракети (над 20 тона до ниска земна орбита) са съответно:

Ариана 5 (ЕСА) - 21 000 кг - $200 000 000

Атлас V (552) - 20 050 кг - $254 000 000

Протон M - 22 000 кг - $100 000 000

Делта IV (H) - 25 800 кг - $254 000 000

Това са приблизителни цени, тъй като обикновено цената на ракетата е тайна, а освен това тези цени са от различни години. С всяка година цената на ракетата расте. Като цяло руският Протон изстрелва най-евтино и се разваля най-много. Следва го европейската Ариана - не е евтина, но е надеждна. Атлас и Делта са горе-долу на една цена по изискване на военните. Те са част от EELV програмата - програма с цел да има две конкурентни ракети на американския пазар, за да няма злоупотреби с цените. Говори се, че тези две ракети всъщност струват по около $300 милиона, а тежкият Атлас, в случай, че бъде поръчан и доставен за 36 месеца, $400 милиона. Това обяснява защо Ариана и Протон държат мнозинството тежки изстрелвания.

Използването на Атлас и Делта за пилотирани полети на НАСА не е удобно, защото индустрията и военните ще загубят. НАСА ще налее милиарди в Локхийд Мартин, Боинг, АТК и Нортроп Грюман за разработката на Арес. Пък ако НАСА избере едната ракета за пилотирани полети, то тя ще поевтинее и другата тежка ракета ще го закъса. Тогава цялата EELV програма на военните отива по дяволите и пак ще стане както с Титан IV, в случай че на проекта Орион не му потръгне. А се очертава да не му потръгне.

И от всичко това губи науката и Марс. Да се върнем на Феникс. Ако искате да си говорим още за ракети, можем да си отворим нова тема.

Забравих да кажа, че Арес I ще вози 22 - 25 тона за около $700 милиона, а Арес V около 120 тона за над един милиард долара. За големия Арес има още прекалено много въпросителни и най-вероятно цената ще скочи 2-4 пъти.

Редактирано от Spirit
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Аха... мерси, Наско, че дообогати информацията за ракетите, която подхвърлих!

Паралелно... бъркал ли съм за цената на Феникс. Как си я смятал? Със разходите по изстрелването или без?

Искам да кажа също така, че вмомента се готви подробна статия за Феникс. Не знам кога ще е готова, надявам се до утре да е поприключила.

Днес гледах нещо по НАСА ТВ, темата беше: "Изпращане на човек на Марс. Имаме ли технологията за да установим на Марс спускаем апарат сто пъти по-тежък от този на Mars Exploration Rovers?" За съжаление в следващия момент графичната среда се срина ( аз съм на Линукс ) и изпуснах предаването :(

Но наистина това е въпрос, който силно ме вълнува. Имаме ли технология, която да установи голям спускаем апарат? Нека да не забравяме, че Феникс е вероятно умалено копие на бъдещ пилотиран спускаем апарат. Защо ли? Ами защото е soft lander, докато марсоходите Спирит и Опортюнити не спадат към тази категория. Греша ли? Ако да, поправете ме!

Но наистина, мекото кацане на Марс е проработило за последен път преди тридесет години. Как седят нещата цели три десетилетия по-късно? Технологията е същата, но може би нещото, което най-много проваля мисиите е софтуера. При пилотираните мисии е възможно човешка намеса да предотврати разбиване върху повърхността. Ако сравним бъдещ пилотиран апарат и Марс Полър Лендър... ако наистина причината за загубата на последния е преждевременно изключване на двигателите, това може да бъде предотвратено. И Армстронг е избягал от лош терен.

Второ... как ще се спуснем в атмосферата на Марс. Диаметъра на парашута на Викингите беше 16 метра. Лъжа ли се че информацията ми може да не е достоверна... Как ви парашути ще използваме при пилотиран спускаем апарат? Може би серия от три както тези при завръщането на Аполо?

И трето... Mars Ascend Vehicle... Вие какво мислите?

Не знам, но ми се струва, че именно Феникс е мисията, която е показателна ( в някаква степен ) за това дали сме готови да изпратим човек на Марс...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пуснах един сърч в гугъл и ми изкара, че общата сума по една скаут мисия не бива да надхвърля $300 милиона, но за Феникс е надхърлила.

Приземяването на космическа база, заедно с ракетата за обратно връщане е доста авангардна технология. Ние в наше време колко подготовка и проблеми имаме с една най-обикновена ракета и толкова много хора работят по нея, докато я изстреляме, а да спуснеш ракета на Марс и като решиш, просто да я запалиш като кола и да се върнеш с нея...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Че те двигателите на Феникс са едни от най-простите двигатели конструирани някога. Едногоривни, работещи с хидразин. Нагряваш, изпаряваш... това е ... За пилотиран спускаем апарат ще използват нещо хиперголично... диазотен тетроксид+диметил хидразин, така го виждам аз.Със сигурност и ракетата, която ще излети от марсианската повърхност ще работи на този принцип и поне една от степените ще е с твърдо гориво.

ПП: Те не разбраха ли, че концепция от сорта Faster, Better, Cheaper просто не бачка... Последно Beagle 2 им го напомни... То Феникса е принципно наследник на Faster, Better, Cheaper или по-точно наследник на Mars Surveyor 98/2001

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е да, така е - хидразин и азотен оксид, нагряваш и гориш, ама спомняш ли си Протона с Arabsat 4A миналата година? Не е толкова просто!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Тъп въпрос, 700М с Орион или само ракетата?

Че те ако направят Арес да струва $350 милиона и Ориона да струва $350 милиона ще са на първо място. С тия 22 тона до ниска земна орбита, Арес направо ще стане конкуренция на Атлас и Делта. А това няма да стане - особено с по 2-3 изстрелвания на година. да не говорим колко ще струват HR системите по ракетата.

BTW цените на мисиите до Марс, които посочих, включват и ракетата-носител.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
не всички хидразинови ракети са нестабилни. давам пример - Титан.

Титан III има 6 издънки

Титан IIIB има 11 издънки

Титан IV има 6 издънки

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Е в сравнение с към 368 старта пак е добре. Пък на Марс няма да организираме 368 мисии... Все пак да не забравяме, че Викинг стана реалност благодарение на Титан. Горките ракети, останаха в историята.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Хахахааа... представи си че възвръщаемите ракети започнат да ги правят с криогенно гориво ( добив на O и H ) от водата от полюсите и хахахаха започнат да им падат ECO сензорите... Ей това ще бъде голяяям майтап тогава... Айде ракетата в хангара... ууупс.. кой ще я достави на 400 милиона километра в хангара хахаха!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

При всички положения има риск. Хиперголичните двигатели примерно замръзват. Мен ме е страх на Феникс да не му е сдухан софтуера и де не вземе да се преобърне като запали двигателите. Пък и тия пясъчни бури много ме нервят.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Човек, това също ме притеснява... Ти изгледа ли анимацията на Entry Descend и Landing-a? Просто след като се отдели от Aeroshella и като го видях как се клати настръхнах... А за пясъчните бури ти не се безпокой, нищо няма да му се случи. Най-много поради вариациите в атмосферата да не му се отвори парашута.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
А за пясъчните бури ти не се безпокой, нищо няма да му се случи. Най-много поради вариациите в атмосферата да не му се отвори парашута.

... и да не му се заредят батериите като кацне.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...