Промени в магнитното поле на първата заснета черна дупка

[SAlexandrov]

Изненада! Магнитното поле на първата заснета черна дупка претърпя неочаквана промяна!

Магнитното поле на черната дупка претърпя драстични промени през годините. Image credit: EHT Collaboration

17 септември 2025 г. 17:45 ч.

Светослав Александров. Спомняте ли си голямото събитие на 2019 г. – когато астрономи ни показаха първата в историята на науката снимка на черна дупка? Днес, няколко години по-късно, стана ясно, че магнитното поле на черната дупка е претърпяло неочаквани промени – и никой не знае защо! Всичко това показва колко много още не знаем за черните дупки!

Макар че дебютната снимка бе обнародвана през 2019 г., тя реално е изготвена по сложен начин, с участието на много математически изчисления, на базата на данни, получени от инициативата Event Horizon Telescope (EHT) през 2017 година. Изследователите продължиха да изготвят изображения и на базата на по-късни данни, съответно през 2018 и 2021 г. и когато тези изображения бяха сравнени (вж. по-горе), ни очакваше същински шок. Магнитните полета в космоса могат да бъдат изследвани посредством изучаването на поляризацията на светлината – т.е. това е начинът, по който светлината осцилира в специфични посоки, докато пътува към нас.

Първата заснета черна дупка се намира в ядрото на галактиката M87. За космическите мащаби тази галактика е съвсем близо до нас – едва на 55 милиона светлинни години. Свръхмасивната черна дупка е наистина чудовищна – тежи 6 милиарда пъти повече от нашето Слънце! Както подчертах по-горе, инициативата EHT е успяла да заснеме поляризацията на плазмата около нея през 2017, 2018 и 2021 година. В началото тя изглеждаше да се завихря в една посока, след това се успокои и впоследствие се обърна на другата посока!

Според прессъобщението, разпространено от EHT, всичко това ни показва колко много не разбираме какво се случва в близост до хоризонта на събитията на черните дупки. Намагнетизираната плазма, която се завихря край хоризонта на събитията, изобщо не е статична. Тя е динамична и със сложна структура. Наблюдването ѝ предизвиква теоретичните ни модели. Иначе размерът на пръстена остава с един и същи размер, което съвпада с предсказаното от Айнщайн.

Откритията са описани в нова научна статия, приета за печат в списанието Astronomy & Astrophysics.

https://cosmos.1.bg/space/2025/09/17/event-horizon-telescope/