Сравнителен Мистицизъм

[dario]

Оцветена версия на гравюрата на Фламарион

 

Интересно ми беше да отворя подобна тема относно Мистицизма в религиите и философиите, разгледани като една обща идея в различни традиции. Целта на темата е съвсем любителска и не предполага тежки догматики, нито предпочита някакви конкретни традиции като по-истински или верни (аз лично не се числя към някаква религия). Също така е добре да се поясни, че единно понятие Мистицизъм исторически не съществува, има множество духовни традиции и практики, които попадат от изцяло днешна гледна точка под шапката "Мистицизъм" на базата на сходните си характеристики, което и ни отвежда към сравнителен анализ. Също така, трябва да се подчертае, че мистицизмът няма нищо общо по начало с езотериката, окултното, както често много хора бъркат. 

Мистицизмът най-общо може да се сведе до идеята за индивидуален духовен подход, при който човек търси директна връзка с Бог, най-вече чрез помощта на съзерцателни практики, които да го подготвят за някакъв вид сливане/свързване на човешкото и божественото в свръхрационална единност от временен характер. То е дълбоко лично преживяване свързано с променено състояние на съзнанието. Във всички традиции това състояние е отвъд човешките разбирания и не може да бъде разбрано интелектуално и ясно вербализирано. Това сливане/свързване може да бъде:

(тип-1) пълно, където връзката субект (аз) и обект (Божеството) напълно се разпада и всичко става Едно;
(тип-2) частично, при което човешката субектност се запазва при общение с Бог (или участие в божественото) като друг, макар и с усещане за единност. 

Доколкото това изобщо може да мине за определение за различните видове мистицизми, тук започват и всички видове разминавания на мнения в различните традиции.

Тук също може да се вметне въпроса, дали мистицизма е нещо отделно от религиите към които принадлежи или е интегрална част от тях? Аз лично смятам, че първоначално е отделен компонент, който в последствие е така интегриран в религиите, че не може да се гледа вече на него като на нещо отделно. 

Съзерцателни практики, с които се постига това мистично свързване могат да бъдат постоянната молитва в Християнството, Дхикр в Суфизма (повтаряне на 99-те имена на Бога), различни видове медитативни практики в Източните религии.

Терминологично в днешно време най-често може да се чуе думата Nonduality/Недуализъм (популяризирано от Адвайта школите), като интелектуално осъзнаване на онтологичното единство между субекта и обекта, макар и да не значи непременно самото сливане/свързване. За самото сливане/свързване в различните религии има някои релевантни понятия, които покриват или не покриват съвсем точно идеята:

- В Католицизма е познат термина Unio Mystica (тип-2).
- В Православието това е Теозис/Обожението (тип-2).
- В Суфизма - Фана и Бака (тип-1)
- В Кабализма - Девекут (тип-2).
- В Будизма Нирвана/Шунята (тип-1).
- В Индуизма Турия-тита/Самадхи (единството между Атман-Брахман) (тип-1). 
- В Неоплатонизма е Хенозис (тип-1). 

Тук бих защитил личното мнение, че макар тези състояния да не са съвсем еднозначни, то те сочат към едно и също явление - ре-интеграция на индивидуалното съзнание във всеобщото (Бог), като тип-1 и тип-2 не са взаимноизключващи се, т.е. тип-2 може да премине в тип-1, както и тип-2 може да премине към тип-1 или да бъде етап. 

Други термини, които са свързани с мистицизма са напрамер "пан-Ентеизма" (да не се бърка с Пантеизъм), т.е. идеята, че всичко е включено вътре в божеството и няма нищо извън него; "Монизъм" (в религиите), като идея, че онотологично не съществува нищо освен Божието единство, всичко е Едно, и разнообразието е само наша заблуда, макар че има и по-умерени варианти на този възглед допускащи множествеността. "Апофатично" (негативно) Богословие в Християнството, като подход изследващ не какво Бог е, но какво Бог не е, за да може да се надскочат и да се иде отвъд концептуалните мисловни конструкти, които не могат да обхванат трансендентността на Божеството. 

Ако погледнем исторически как тази идея/идеи се развива на различни места, най-ранните писмени сведения, които имаме са от литературния корпус на Упанишадите в Индия, които възникват около 7-ми век пр.Хр в най-ранната си фаза. Упанишадите повлияват на Индузима, на Индийската философия, както и на религия като Будизма. Будизмът в същината си може да бъде определен като чист мистицизъм, учение първоначално произлязло от личното мистично преживяване на определен индивид (Буда). Може би най-популярната и позната форма на Индийски мистицизъм е Адвайта Веданта (8-ми век сл.Хр), но това е присъщо и на Кашмирския Шайвизъм, някои клонове на Йога (класическата Йога е дуалистична, но недуалистична е например Джнана йога), някои видове Тантра (например Шакта).  Тук възниква и първият прототип на апофатично/негативно Богословие - neti-neti.

Разбира се, възможно е древните и арахичните човешки цивилизации по света да са познавали тези практики и преживявания, но тук говорим кога те са били сложени черно на бяло, от което да се ползват други хора. Дали например Шаманизма може да се отнесе към някой вид мистицизъм, аз поне съм малко скептичен.

Хронологически, извън Индия подобни частични идеи възникват в Елинска среда още в предсократовия период у философи като Парменид и Хераклит, след това донякъде при Платон, ако се има предвид Неоплатоническата му ре-интерпретация (иначе дуалист по правило). В Старогръцката философия като цяло възникват критично важни концепции и терминология (логос, нус, монада, психе, едно, ипостас, хенозис), която ще помогне за развитието на техническата и теоретичната страна на Мистицизма в Западния свят, където през медиацията на Неоплатонизма и влиянията от Филон Александрийски, бих казал, че Мистицизмът, като писмено изложена концепция и праксис се интегрира и в Християнството (Християнски мистицизъм/Исихазъм) и в Исляма (Суфизъм), както и в Юдаизма (Кабала). Относно гръцкия свят, интересна е теоретичната идея в езическия период за "Незнайния бог" (Agnostos Theos). 

Все пак, да се говори за завършен Мистицизъм преди Елинистическата епоха едва ли е възможно. Когато в последствие Елинизмът навлиза в Египет (най-вече визирам космополитната Александрия), то това е сместта, която е родила целия западен Мистицизъм. В глобализиран център като Александрия възникват интересни хибриди между Елинизма и местните египетски култове, като например Херметическата литература, която макар и доста разнородна, все пак може да се класира с някои от книгите си ("Пимандър" е доста интересен пример за мистицизъм тип-2). В Александрия се развива и Средния Платонизъм, като преход към Късния Платонизъм. Пак там възниква и интересната разновидност на Християнството - Гностицизъм. Тук е интересно да се спомене за множеството будистки емисари, които император Ашока (268-232 пр.Хр) разпраща из гръцкия свят, включително в частност Александрия. Там има присъствие дори на индийски брамини. 

Тук през 1-ви век сл.Хр. живее и Филон Александрийски и диаспора от елинизирани евреи. Филон на базата на Септуагинтата създава доста интересна интерпретация на Еврейската традиция през призмата на Елинистическата философия, като много от идеите му за Логоса повлияват на християни като Климент Александрийски и Ориген (самият Филон никога не е визирал Иисус Христос когато говори за Логоса). Самото Евангелие на Йоан започва с думите "En archē ēn ho Logos". Идеите на Филон Александрийски със сигурност са ранна форма на Мистицизъм, като той дори дава интересни интерпретации на мистичното сливане, като твърди, че пречистения човек с изпразнено от тварно съдържание съзнание преживява екстатично състояние, при което бива обладаван от Логоса, достигайки Хенозис. Пак У Филон срещаме типичното в мистицизма разделение на трансендентната единна страна на Бог (абсолют), както и на проявената действена страна на Бог - Логоса. 

Върховата точка в развитието на цялата линия на Древногръцката философия си остава Неоплатонизмът, като финал на езическия период. Неговото начало започва от египетския грък Плотин (3-ти век сл.Хр), като остава неясно каква част от неговите идеи са дело на неговия учител Амоний Сака. Този късен етап на Платонизма, мисля че може да се нарече първата истинска западна мистическа традиция, при който старата спекулативна философия започва да навлиза в полето на религията с идеята си за спасение на душата (връщането към Едното). Не бих се учудил, ако Неоплатонизма беше станал религия в някоя от по-късните си разновидности. Християнството обаче се налага и печели срещу всички останали конкуренти. И въпреки това, през 6-ти век сл.Хр. през автор като Псевдо-Дионисий Ареопагит плодовете на Неоплатонизма са интегрирани в Християнството (макар и ре-интерпретирани от християнска гледна точка с изчистени нежелани елементи), което е и началото на Християнския Мистицизъм и Апофатичното богословие, поне от литературна гледна точка (за Мистично Богословие в Християнството може да се говори и по-рано при Кападокийските отци, както и у Александрийците). "Ареопагитиката" повлиява и на Католицизма, където Мистицизмът съществува на границата с еретизма през що-годе цялото Същинско и Късно Средновековие. И въпреки това, едни от най-блестящите християнски мистици са от католоческия свят. Там също Мистицизмът успява да излезе от рамката на Богословските среди (до голяма степен с помощта на ренегади от Доминиканските среди) и да стигне до простонародните маси и да се създаде идеята за "Братство на свободния дух", като духовна атмосфера, при която големи простонародни маси се обръщат към индивидуална мистична духовност и да се делят от Църквата (видяно като ерес съответно). Създават се движения като бегардите, бегините, комунални общества извън църковните среди сред които виреят мистични практики. Всичко това още преди да се появат дуалистичните ереси от Изтока (които не бих разглеждал като част от Мистицизма).

В Юдейска среда за ранен Мистицизъм може да се говори около 100 г.пр.Хр в Меркаба и Хехалот литературата (мистицизъм тип-2), които са късен дериват на Апокалиптичната литература при Юдеите. Символиката и образите тук са силно повлияни от виденията на Йезекиил и Исая, а образа на спускането навътре в себе си представено визуално като обхождане на царски дворец е нещо, което типологично можем да открием 1500 години по-късно в духовните видения на Тереза Авилска (макар тя да няма нищо общо с тази традиция и образи). Куулминацията в този вид Юдейски мистицизъм е достигането през много перипетии до най-вътрешната централна точка на двореца - тронната зала на бог, където се съзерцава трона-колесница на Бог, понякога и самия Йехова, представен антропоморфно. Но никога не се достига до сливане от мистицизъм тип-1 - субектът остава субект и обектът остава обект, това е нещо на което много се е държало в Юдейската традиция. Ще са нужни още 1000 години преди Юдейски мистицизъм да се развие в такова направление в Средновековна Испания, под влияние на Неоплатонизма, Християнството и Исляма.

След Александрийските синкретизми, както се спомена, мистицизмът навлиза в Християнството, Исляма и по-късно в Юдаизма. В Православното Средновековие се ражда и Исихазма, като добре дефинирана мистическа практика в монашеските среди. В Ренесансова Италия възроден интерес към темата се наблюдава в интелектуалния елит по това време (през преводите и интепретациите на Марсилио Фичино и Джовани Пико дела Мирандола), някои късни секти в Юдаизма като например Хасидизма. В пост-средновековен контекст мистицизъм откриваме в Лутеранския Пиетизъм, у протестантите-Квакери, интересния протестантски независим мислител Якоб Бьоме, Квиетизма в Католическия свят, както и в Западната Езотерика малко или много.

Моето мнение, че тези различни видове мистицизми вероятно не са възникнали независимо, но се касае за културни влияния, от човек на човек. Изобщо, след завоеванията на Александър и Пътя на коприната, възможността за трансмисия на идеи и дирекната комуникация между хора от различни далечни райони е била по-силна от всякога преди. Присъствието на будисти и брамини в Александрия, според мен, е възможната причина за възникването на мистицизма на Запад. И като цяло Александрия е началото на всичко това за Западния свят. Извинявам се, че стана толкова дълго всичко това.

Редактирано Преди 1 час от dario