Европейската космонавтика отбеляза големи успехи през 2025 година

[SAlexandrov]

Европейската космонавтика отбеляза големи успехи през 2025 година

Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите в историята на космонавтиката снимки на Южния полюс на Слънцето.

27 декември 2025 г. 13:00 ч.

Светослав Александров. През 2025 г. станахме свидетели на съществен напредък за космонавтиката на Европа. Тежките времена, през които Старият континент нямаше собствени ракети и възможността да изстрелва самостоятелно космически мисии, са вече в историята.

Ето каква е класацията на Европейската космическа агенция за най-добрите постижения в космонавтиката:

1. Ракетите „Вега-С“ и „Ариана-6“ отбелязаха поредица от успешни изстрелвания, като нямаше провали. „Вега-С“ летя три пъти, а „Ариана-6“ – пет пъти. Европа също така направи първите си стъпки в областта на възвръщаемите ракетни технологии, като демонстраторът на възвръщаема първа степен „Темис“ вече търпи изпитания на космодрума в Швеция.
2. Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите снимки на Южния полюс на Слънцето. Никога досега в историята на космонавтиката не бяха фотографирани полюсите на нашата звезда!
3. Европейската космическа мисия „Проба-3“ създаде изкуствено слънчево затъмнение в орбита, като бяха направени безпрецедентни досега наблюдения на слънчевата корона.
4. Космическият телескоп „Гая“ приключи 10-годишното си картографиране на Млечния път. Това е мисията-рекордьор в света за най-голям брой научни публикации на годишна база!
5. Космическият телескоп „Евклид“ изследваше 26 милиона галактики в рамките само на една седмица наблюдения!
6. Полският астронавт Славош Узнански-Вишневски изпълни над 20 експеримента на Международната космическа станция.
7. Наземният телескоп „Флайай“ проведе първите си наблюдения с цел откриване на нови астероиди по програмата за планетарна защита, а европейската космическа мисия „Хера“ посети Марс!
8. ЕКА изстреля множество спътници за наблюдения на Земята. Един от най-важните е „Байомас“, чиято задача е да картографира биомасата на земните гори и да изучава кръговрата на въглеродния диоксид.
9. Европа въведе в експлоатация нова антена за комуникация с мисии в далечния космос, разработи модерни навигационни системи, подкрепи иновациите в сферата на авиацията и разви своя комерсиален космически сектор. Първата ракета „Спектрум“ на фирмата Изар дебютира през март, макар и този първи полет да бе неуспешен.
10. Eвропейските държави осигуриха рекорден бюджет от €22 милиарда за следващите три години.

Ето кои са държавите, участващи в европейския космически отрасъл:

Понастоящем Европейската космическа агенция включва 23-държави членки, три асоциирани членки (Словакия, Литва и Латвия) и четири коопериращи държави в Европа (България, Хърватия, Кипър и Малта). Освен тях Канада също участва – единствената неевропейска кооперираща държава на ЕКА.

Споразумения за сътрудничество с ЕКА имат и три държави, които не са членки на Европейския съюз – Израел, Турция и Украйна.

 

https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/european-space-successes/