Героичното

[Мълчаливец]

Като първа стъпка, ще опитам да изразя метафорично къде си представям позиционирано Героичното. 

Като приех, че като красиво оценяваме това, което представлява устойчива, хармонично съгласувана форма, основана на жизненост, функционалност, адаптивност, аз го приемам за онзи човешки и земен аршин с който се съизмерваме ние, обикновените. Героичното е нещо повече. Героите могат повече и правят повече. Те са над човешкото и се стремят към идеала, към максимум възможното и невъзможното.

Особено ме привлича изразяването на героичното в изкуството на цирка. Там ни приканват да видим един невероятно силен и грамаден мъж, едни летящи из въздуха недопустими за човешкото човеци, едни звероукротители, които си слагат главата в лъвска или крокодилска паст.    и хората отиват за да видят тези изключителни герои.

От друга страна, човешкият героизъм се корени и в смелостта да направиш нещо недостъпно за човека, но повлияно от идеите- Антигона постъпва героично, вместо като нормален човек да се примири с човешка разпоредба, защото я води една висша идея- да изпълни своя дълг към трупа на брат си. Тук вече роля има и категорията Възвишено, която привлича героя да се оттласне от земното и да опита да достигне сферата на идеите.

Освен да прави нещо над- човешко, героят може и да се съпротивлява на актуалното човешко. Инквизиторските мъчения създават от антифашистите герои, защото надмогват разбиранията ни за човешка издръжливост и границите на човешкия страх. Резистанса, съпротивата е също героизъм.

Така позиционирам Героичното между красивото и възвишеното, така, както героите не са точно човеци, но не са и богове.

Работна дефиниция: Героичното е способността да понесеш и/или извършиш това, което не може да бъде понесено или извършено от обикновения човек, в името на идея, по-висша от смятаната за правилна от обществото.

Редактирано Преди 3 часа от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Вметвам, Героичното не е абсолютно е не е цялостно присъщо на човек, а е относително- може да се отнесе към една дейност или действие, без да се отнася за друга.

Херкулес е един герой- безстрашен юнак, но в него няма героичен морал. Той краде, убива немотивирано, а изневерите му са безогледни. Антигонапък е крехка, слаба, но се опълчва, опряна на морално основание срещу Креон. Земният героизъм на Исус е още по- проблемен. Той не се опълчва нито на Синедриона, нито на Римския наместник. Обаче е герой, защото се домогва до една висша идея с цената на живота си.

[Мълчаливец]

Малък коректив. У Кант в Категоричния морален императив има изискване, да се постъпва само съгласно такава максима, която би искал да стане универсален, всеобщ закон. Героят е такъв, защото иска постъпката му да бъде приета всеобщо.

Да речем, изпечен измамник- той не иска всички да са измамници, той иска всички, без него, да са доверчиви. Такъв не може да стане герой. 

[Мълчаливец]

Корекция на работната дефиниция:

Като въведох моралната съставляваща на героичното, която е предмет на етиката, допускам некоректно смесване на двете. Поради това ще въведа корекция на работната дефиниция, а именно,  че героичното не е способността да понесеш и/или извършиш това, което не може да бъде понесено или извършено от обикновения човек, а негово изображение, било повествувателно, драматично, живописно, музикално или чрез телодвижения. Така става:

 Героичното е изобразяване на способността да бъде понесено и/или извършено това, което не може да бъде понесено или извършено от обикновения човек, в името на идея, по-висша от смятаната за правилна от обществото.

[Мълчаливец]

Алтернативна дефиниция: Героичното е Представяне/изображение на поведение, преживяване, което надвишава човешки правилното,красивото и се стреми към възвишено, което иска да стане универсално.

Проблем: Героят може да се стреми към възвишеното, но може да го достига по чиста случайност.  

Виц: Ганьо служил на английски кораб. Английската кралица гостувала, разхождала се по палубата, но като се надвесила над перилата и от рязко полюшване, паднала в море с акули. Струпали се моряците. Изведнъж се чул плясък, Ганьо доплавал до кралицата и я държал на повърхността докато дойде лодка. Наградили го като герой. Той бил скромен. "Че съм герой, герой съм, но ... (ругатня) на този, дето ме бутна".

Друг проблем: става дума за стремеж, което е мотивационно и волево. Това не е притеснително, доколкото изкуството дава изображение на нещата от живота, а в живота има и морал, и психика, и мотиви.

Трети проблем: "героят иска да стане универсално" В повечето случаи героят е толкова зает с дейстиве или изтърпяване, че нищо не иска освен почивка. По- скоро зрителят иска това поведение да стане универсално. Изображението му внушава, че такова всеобщо поведение или преживяване е желателно.

Проблем три плюс: Когато, за да се осъществи героична постъпка, е нужна саможертва, дали искаме да стане универсална? Да се жертваме всички? Не, разбира се. Саможертвата е трагична, а не героична. Тя може да съпровожда героичното, но е отделна от него.

Редактирано Преди 1 час от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Проблемът "Капитан Ахав".

Капитан Ахав от "Моби Дик" е герой, който вдъхновява мнозина. Обаче той не предразполага към универсалност, защото в преследване на своята мания погубва себе си, моряците, кораба. Той обаче изобразява друго нещо универсално желано: настойчивост, целеустременост. Готов е да пренебрегне и хората, и боговете, но да постигне целта си. Той дори не е възвишен в смисъл "близо до небесните цели", обаче неговата идея е там- сред трансцендентните цели и идеи.

Редактирано Преди 35 минути от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Герои, псевдогерои, антигерои

Трагични герои: Антигона. Моралът, който ги води е желателен за универсален, но те загиват и не го утвърждават.

Псевдогерои: Розенкранц и Гилдернстерн. Третокласни герои, с морал и поведение, които не са от значение за универсалност, при това са далеч от възвишени идеи

Антигерои: Фейджин, Юрая Хийп(на Дикенс) и споменатите измамници, които никак не искат моралът и постъпките им да станат универсални.

А това, че групата е избрала за име Юрая Хийп, това е по- скоро естетика на провокацията, на бунт срещу канона, на артистична демонстрация на принадлежност към злото, а не към героичното. А защо избират Тъмната страна, друг път.

Редактирано Преди 18 минути от Мълчаливец