Отиди на
Форум "Наука"

Гръцкият огън


Recommended Posts

  • Потребител

Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, “изстреляна” от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност – смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или пък, ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.

Що се отнася до истинския “гръцки огън”, той се появява едва през “тъмните векове”, т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек. Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. “Течният огън” се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода.

Постепенно “гръцкият огън” се превърнал в истинско “абсолютно оръжие” в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.

Точната рецепта за изготвянето на “гръцкия огън” обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките и обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен “компонент”. Според някои изследователи, “огънят” най-вероятно е представлявал смес от негасена вар и сяра, която се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти “носители” като нефт или асфалт.

За първи път тръбите с “гръцки огън” били монтирани на византийските бойни кораби “дромони”, а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673, според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни “дромона”, снабдени с “гръцки огън”, както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия.

Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел), но по-късно и двата били разгромени напълно от

Въоръжените с огнепръскачки византийски кораби

По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи “гръцкия огън”, били направени от бронз. Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941, с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол.

Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от ХІІ век нататък съобщенията за използването на “гръцкия огън” почти съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на “гръцкия огън”? Кой знае?

Стоян ПЕТРОВ

http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Greekfire-madridskylitzes1.jpg

Миниатюра към хрониката на Скилица-Кедрин

Откривателят на гръцкия огън (наричан понякога също и "мидийски") е спорен - според едни (Лъв Граматик, въобще хрониките от "семейството" на симеон Магистър) е философа от Vв. - Прокъл, а според други спометия вече Калиник. Текста на Лъв Граматик дава основание да се направи извод, че негасената вар не е била съставка на гръцкия огън, а е била използвана паралелно:

Но твърде мъдрия епарх Мариан влязал в сражение с него [Витилиан, който се разбунтувал срещу имп. Анастасий І Дикор (491-518)] и изгорил корабите на варварите с мидийски огън и негасена сяра, които изнамерил философа Прокъл.
- ГИБИ, т.5, стр. 144.

За сифоните св. Теофан казва, че били медни:

"Там намерили и 36 медни сифони и немалко количество от изхвърляния чрез тях течен огън"
- По ГИБИ,т.3 - с.287

Счита се, че "гръцкия огън" бил изхвърлян от специални "огненосни" кораби. Те имали обшит с мед корпус, който донякъде ги предпазвал от запалване.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=1186&hl=

Темата е коментирана тук.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Там е събрано за доста интересни неща, за повечето от които си струва да се разгледат отделно.

Ето една интересна статия за гръцкия огън:

Чем был «греческий огонь»?

Тъй като не всички знаят руски, ще сложа тук цитираните в нея извори:

Арабски манускрипт, 1193 годита: "Гръцки огън" - това е нефт, сяра, смола и катран".

Викентиус, алхимик, XIII век "За да получите "гръцки огън", трябва да вземете равни количества разтворена сяра, катран, част опопонакс (смола от растението Opoponax Chironium) и гълъбов тор; всичко това, добре изсушено, разтворете в терпентин или сярна киселина, след което поставете в здрав закрит стъклен съд и подгрейте в течение на 15 дни в пещта. После това съдържание на съда дестилирайте подобно на винен спирт и съхранявайте в готов вид".

Марк Грек, "Огнена книга", 1250 година: "1 част колофон, 1 част сяра, 6 части селитра в ситно раздробен вид разтворете в ленено или лаврово масло, после поставете в тръба или в дървен ствол и загрейте. Заряда тотчас излита във всяко направление и всичко унищожава с огън".

Еней Тактик в "За изкуството на пълководеца" 35-г. пр.н.е. "За подпалване корабите на врага се употребява смес от запалена смола, сяра, калчища, тамян и стърготини от смолисто дърво".

Отново св. Теофан: "Когато Константин IV узнал за приближаването на арабите, той подготвил огромни двупалубни кораби, снабдени с "гръцки огън", и кораби - носители на сифони... "

Лъв VІ Мъдри, "Тактика": "...следвайки обичайното, трябва винаги да има на носа на кораба... за хвърляне на този огън по неприятеля".

От проследените извори можем да направим някои изводи:

1. "Гръцкия огън" не е спонтанно виз. откритие, а е доразнитие на античното научно наследство съхранило се във Византия.

2. Чужденците са правили опити да открият състава му - като цитираните арабски и западен автор. Явно с неголям успех, защото няма данни да са използвали дълго и успешно гръцки огън. Забраната на гръцкия огън от ІІ Латерански събор е едва през 1139г., тъй че едва ли това е попречило на Запада.

3. "Гръцкия огън" е бил изстрелван запален (миниатурата), макар че съдейки по казаното от Лъв Граматик може да се е изстрелвал комбиниран със запалимо вещество (като негасена вар), което се възпламенявало след изтрелването, напр. при досег с вода.

4. Сифоните са били на носа на кораба (Лъв Мъдри)

5. Сифоните са били медни (св. Теофан)

6. Имало е два вида кораби - двупалучни служещи за транспортиране на гръцкия огън и със сифони, които го изстрелвали (св. Теофан)

7. "Гръцкия огън" е бил течен (св. Теофан)

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители

Снимката нещо не се отваря.

Предполагам, че това е статията.

GreekFire01.jpg

Докато я търсех попаднах на нещо доста неприятно станало с Хилендар на 3-4 март 2004

pozar10.jpg

pozar3.jpg

pozar1.jpg

pozar6.jpg

Макар да става дума пак за огън в Гърция, се отклоних се от тамата, но снимките определено са потресаващи с размера на пораженията.

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребител

Това, което знам за "гръцкия огън" е, че е изнамерен през 673г. от споменатия вече Калиник, когато халифът на Муавия за втори път обсажда Константинопол с флот от дромони. Обсадата е траяла 4 години, докато Калиник не открива смес от сяра, селитра, смола и петрол. Горящата смес се запращала към вражеските кораби с катапулти. Гръцкият огън се гасял с пясък или ... оцет, но това не било известно на Муавия и той вдигнал обсадата.

Link to comment
Share on other sites

  • 6 years later...
  • Глобален Модератор

Съставът на гръцкия огън + химичните формули на действие на оръжието...

Вар, напоена с нафта (?) се изхвърляла чрез базука/сифон в морето.
Варта се възпламенявала веднага, след допир до огън или до вода.

Съдържание на гръцкия огън:
нафта, катран, горливи масла (земен газ, нефт), сяра, селитра, негасена вар, лепило, смоли (колофон и други) фосфорит и др. калциеви фосфиди и др.

Механизъм на запалване:

CACO3 -> CaO + CO2
CA3(PO4)2 + 8C -> Ca3P2 + 8CO (въглероден оксид)
Ca3(PO4)2 + 7CO -> Ca2P2 + CaO + 7CO2 (въглероден диоксид)

Ca3P2 + 6H2O -> 3Ca(OH)2 + 2PH3 (фосфин)
Ca2P2 + 4H2O -> 2Ca(OH)2 + P2H4 (течен фосфороводород / дифосфин)

PH3 + 2O2 -> H3PO4 (ортофенова киселина ?)
2P2H4 + 7O2 -> 2H3PO4 + 2HPO3 (метафосфорна киселина)...

...и се запалват нафтата, катранът, сярата, селитрата и другите горливи съставки на гръцкия огън.

Повишаването на концентрацията на водородни катиони (Н+) в средата (разтвора) намалява рН стойността - средата (разтворът) става по-силно кисела, увеличава се киселинността на средата.

Скалата за киселинност е от 0 до 11. Тук рН 7 се смята за неутрална среда, стойности < 7 сочат кисела среда, а стойности > 7 - силно алкална такава.

HCl + NaOH = NACl + H2O

Това е реакция между киселина и основа. Взаимно се неутрализират.

Някои шампоани имат рН 5,5, Кока-Колата има рН 3,3, а стомашната киселина - 1,5.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...