Нитрилните и латексовите ръкавици могат да доведат до надценяване на микропластмасите

[makebulgar]

 

Години наред британски (и не чак толкова британски) учени ни разказват ужасяващи истории за микропластмасите. Те са открити в Марианската падина, в арктическия лед, в бирата и дори на места, където слънцето не грее. Еколозите бяха във възторг, грантовете валяха, а човечеството се готвеше да се превърне в човечета от Лего.

Нитрилните и латексовите ръкавици, които учените носят, докато измерват микропластмаси, могат да доведат до потенциално надценяване на малките замърсители, според проучване на Университета в Мичиган.

Проучването установи, че ръкавиците могат неволно да замърсят лабораторното оборудване, което учените използват за измерване на микропластмаси във въздух, вода и други проби, с непластични частици, наречени стеарати. Изследователите от Мичиганския университет Маделин Клъф и Ан Макнийл предлагат вместо това да се носят ръкавици за чисти помещения, които отделят по-малко частици.

Остатъци от нитрилни или латексови ръкавици могат неволно да замърсят лабораторното оборудване, което учените използват за измерване на микропластмаси във въздух, вода и други проби, с непластмасови частици, наречени стеарати. Стеаратите, вид сол, са химически подобни на структурно ниво на микропластмасите. Те също така изглеждат подобни визуално. Снимка: Madeline Clough/University of Michigan

Стеаратите са соли или частици, подобни на сапун. Производителите покриват ръкавиците за еднократна употреба със стеарати, за да улеснят отлепването им от формите, използвани за оформянето им. Но стеаратите също са химически много подобни на някои микропластмаси, според изследователите, и могат да доведат до фалшиво положителни резултати, когато изследователите търсят замърсяване с микропластмаси.

Това не означава, че няма замърсяване с микропластмаси, бързат да заявят изследователите от Мичиганския университет.

„Може би надценяваме микропластмасите, но не би трябвало да има такива. Все още има много такива и това е проблемът“, каза Макнийл, старши автор на изследването и професор по химия, макромолекулна наука и инженерство в Мичиганския университет и Програмата за околна среда.

Като изследователи на микропластмаси, търсещи микропластмаси в околната среда, „търсим иглата в купа сено, но всъщност не би трябвало да има игла“, каза Клъф, наскоро завършил докторантура в Мичиганския университет.

Работата, ръководена от Клъф, е публикувана в списанието RSC Analytical Methods. Проучването е подкрепено от грант от изследователската инициатива „Meet the Moment“ на Колежа по литература, наука и изкуства към Мичиганския университет.

Дива гонитба на микропластмаси

Проучването започна, когато Клъф работеше по съвместен проект, включващ докторанти и преподаватели от катедрите по химия, статистика и климатични и космически науки на Мичиганския университет, за да изследват микропластмасите в атмосферата на Мичиган. За целта Клъф и Макнийл се обърнаха към сътрудниците си в изследването - професора по химия в Мичиганския университет Анди Олт и докторантите Ребека Пархам и Абигейл Аяла, за да им помогнат с вземането на проби от въздуха.

Изследователите са използвали пробоотборници за въздух, снабдени с метален субстрат. Въздухът преминава през пробоотборника и частици от атмосферата се отлагат върху субстрата. След това, използвайки светлинна спектроскопия, изследователите са в състояние да определят какъв вид частици се намират върху субстрата.

Клъф подготвила субстратите, носейки нитрилни ръкавици, което се препоръчва от насоките в литературата в областта на микропластмасите. Но когато тя изследвала субстратите, за да оцени колко микропластмаси е уловила, резултатите били хиляди пъти по-големи от очакваното.

„Това доведе до дива гонитба в опитите да разберем откъде е възможно да е дошло това замърсяване, защото просто знаехме, че това число е твърде високо, за да е вярно“, каза Клъф. „По време на процеса на установяване – дали е пластмасова бутилка с пулверизатор, дали е частици в атмосферата на лабораторията, където подготвях субстратите – най-накрая го проследихме до ръкавици.“

Изследователите са разработили експеримент, за да установят колко широко разпространен е проблемът. Те са тествали седем различни вида ръкавици, включително нитрилни, латексови и ръкавици за чисти помещения, както и най-често срещаните техники, които изследователите на микропластмаси използват за идентифициране на микропластмаси.

Експериментът имитира вида контакт, който би се получил в изследователска среда между ръката на изследователя с ръкавица и точка на контакт. Това би включвало филтър или предметно стъкло – всяка технология, която изследователят би използвал по време на изследване на микропластмаси.

Те открили, че средно ръкавиците са дали около 2000 фалшиви положителни резултата на милиметър квадратен площ.

„Видът контакт, който се опитахме да имитираме, засяга всички видове изследвания на микропластмасите“, каза Клъф. „Ако контактувате с проба с ръка в ръкавица, вероятно предавате тези стеарати, които биха могли да надценят резултатите ви.“

Изследователите също така установили, че ръкавиците за чисти помещения отделят най-малко частици – вероятно защото ръкавиците за чисти помещения се произвеждат без стеаратно покритие, което им позволява да се използват в „ултрачисти“ приложения.

Отстраняване на фалшиви положителни резултати

Изследователите разработили друг експеримент, за да определят дали са в състояние да различат как изглежда истинска микропластика от една от стеаратните соли от ръкавиците. Използвайки сканираща електронна микроскопия, както и светлинна микроскопия, те установили, че стеаратът е визуално неразличим от полиетилена, пластмасата, на която прилича.

Но Клъф и Макнийл успяха да открият методи, в сътрудничество с докторанта Едуардо Очоа Ривера и професора по статистика в Мичиганския университет Амбудж Тевари, които могат да разграничат фалшиво положителните резултати от ръкавицата от микропластмасите в околната среда. Това може да помогне на изследователите да преразгледат потенциално замърсени набори от данни.

„За изследователите на микропластмаси, които разполагат с тези засегнати набори от данни, все още има надежда да ги възстановят и да открият истинско количество микропластмаси“, каза Клъф.

Изследователите казват, че тяхното проучване подчертава значението на химичните изследователи в областта на микропластмасите, които биха могли да разпознаят разликата в химическата структура на пластмасите спрямо други замърсители.

„Тази област е много трудна за работа, защото има пластмаса навсякъде“, каза Макнийл. „Но затова се нуждаем от химици и хора, които разбират химическата структура, за да работят в тази област.“

 

https://news.umich.edu/nitrile-and-latex-gloves-may-cause-overestimation-of-microplastics-u-m-study-reveals/