Добър християнин ли е бил цар Симеон І ?

[Galahad]

Това, което знаем за цар Симеон І идва основно от византийските хроники - той е бил военолюбив владетел, който непрестанно тормозел миролюбивата Византия и с непрестанните войни станал причина за взаимното избиване на християни. Това е образа на цар Симеон І, който изграждат писмата на неговия съвременник, патриарх и регент на Византия Николай Мистик, писмата на неговия противник имп. Роман І Лакапин, написаната от неговия противник имп. Лъв VІ "Тактика", съставените под личното наблюдение на неговия противник имп. Константин Багренородни Продължение на Теофановата хроника, както и съчиненията "За церемониите" и "За темите", също "семейството" свързавни със Симеон Логотет и Метафраст.

патриарх Николай Мистик - детайл от миниатюра към Мадридския препис на хрониката на Скилица

В Похвалата на цар Симеон обаче, дело на български автор от времето на този владетел, царят е възвеличен не като военачалник и разрушител на крепости, а като християнин и книголюбец.

И така, да погледнем що за човек е бил цар Симеон І.

Нека разгледаме упреците срещу него.

В писмото, което се води като първо по време от патр. Николай до цар Симеон (писмата вж. ГИБИ т. 4, стр. 185-298), архиерея отправя упреци спрямо владетеля заради нарушаване на азалното право - неназован по име човек, потърсил убежище в храма, но по искане на цар Симеон бил изведен от там. С този въпрос е свързано и следващото писмо. В следващите си писма патриарха упреква царя, че се отнасял пренебрежително и към него, както и към монасите. Но в т. нар. Псамантийска хроника, която е житието на цариградския патр. Евтимий - противник на Николай Мистик написана от техен съвременник, се вижда нещо съвсем друго. Николай се отказал под натиска на имп. Лъв от патриаршеството и на негово място бил поставен Евтимий. Но един ден Николай успял да си върне не само патриаршеството, но и станал регент. И дали човека отправящ непрестанно призиви към цар Симеон за човеколюбие се отнесъл човеколюбиво към своя противник. Ами не. Въпреки че по време на патриаршеството си Евтимий не преследвал своя предшественик и приемник, щом веднъж се сдобил със светската и духовна власт Николай го подложил на преследване и изтезания. Та ето колко струвало чонеколюбието на Николай Мистик, щом нещата опрели до негов политически противник.

Но все пак войните си остават необорим факт. Но дали Симеон ги е водил само от военолюбиви стремежи. Мирът установен по времето на кназ Борис І бил нарушен от Симеон. Но причината била във Византия - бълг. тържище било преместено от Цариград в Солун, което сериозно увреждало интересите на бълг. търговци. Симеон не е търсел повод за война, а се опитал първо да уреди мирно въпроса. Искането му било просто и лесно осъществимо, тъй като преместването било просто угаждане на дворцови любимци, без да е свързано със някакъв сериозен интерес на самата Византия. Но получил отказ. Последвалите военни действия обаче била неуспешни за Византия и тя привидно потърсила помирение. Но всъщност подтикнали унгарците да нападнат България. Притиснат от две страни, Симеон се принудил да започне мирни преговори с Византия, което му позволило да се справи с унгарците. Разбира се за да може да се осъществи това, се наложило да тикне виз. пратеник в затвора. А щом се справил с унгарците, вече можело и да се водят преговори. Но натъжени, че лукавството им не минало, византийците започнали да упрекват Симеон, че се отнасял зле с пратениците.

[КГ125]

Според мен, многобройните упреци към Симоен в писмата и на патриарха, и на Роман Лакапин са с цел да уязвят българина. Да не забравяме, че присъствието му в Цариград и това, че е наричан "полугрък' говори, че или той е имал нагласа да се сравнява с византийските лидери, или поне те са си мислели така. Според мен писмата, дълги, витиевати и пълни с упреци и стремеж към уязвяване са това, което народа нарича "гръцки номера", така, че от тях не може да се извлича обективна представа.

Що се отнася до постъпките и действията на Симеон, той е бил не по-лош християнин от който и да е средностатистически от гл. т. на злодеяния средновековен владетел. И сигурно по-добър от опонентите си в Константинопол.

ПП

Интересно, не бях виждал изображение досега. Ако този образ има някаква прилика с оригинала, от него личи находчивост, ум, рационалност и твърдост, но и вътрешна енерхгия и амбиция.... Последните според мен са му изиграли лоша шега, защото той, изоставяйки севера и отдавайки се на войни с Византия, слага началото на края на ПБЦ.

[Galahad]

изоставяйки севера и отдавайки се на войни с Византия, слага началото на края на ПБЦ.

Севера не е бил чак толкова занемарен. Размазал е унгарците, в резултат от което те се попреместили. същевременно е подържал много добри отношения с печенегите, които по това време били много силно племе. За добрите българо-печенежки отношения пишат и византийците, но за тяхно голямо огорчение се усетили за тази подробност твърде късно - след като се прецакали, че печенегите ще им помогнат и заради тази грешка претърпели при Ахелой катастрофално поражение.

[КГ125]

Вярно е, но преди това унгарците са помели заддунавска България. И оттогава някак тя се губи от сцената... нищо съществено не става там, освен да се заселват всевъзможни племена, по правило инкорприрали се в българския народ.

Някак си геополитическата тежест на Българи се измества след Симеон, тя престава да е фактор на север и на запад, отделя се от последния чрез сърбите и само 60-70 години след това изчезва от сцената.

[sisinda]

Искам да вметна, че в средновековната българска книжнина по правило българския владетел се представя като благочестив, щедър дарител, милостив и носител на всякакви християнски добродетели. Той се представя като победител, строител и е носител на други положителни качества. Негативите от неговото управление най-често се премълчават, защото така биха могли да накърнят престижа на владетелската институция.

[Galahad]

Искам да вметна, че в средновековната българска книжнина по правило българския владетел се представя като благочестив, щедър дарител, милостив и носител на всякакви християнски добродетели. Той се представя като победител, строител и е носител на други положителни качества. Негативите от неговото управление най-често се премълчават, защото така биха могли да накърнят престижа на владетелската институция.

Точно това е интересното. Симеон е посочен като книжовник и християнин, въпреки че е бил и добър военачалник. Но очевидно владетелят е предпочитал не славните военни победи, а книжовното дело и християнските добродетели. Но виз. автори съвсем са пропуснали да речем строителната му дейност, а от археологическите находки по всичко личи, че тя е огромна. Между другото така е дори за Омуртаг. За нас той е преди всичко хана-строител, докато виз. автори определят дори и него като военолюбив владетел.

[КГ125]

Това ще да е, защото средновековните автори не са познавали свободата на словото.... И, очевидно, писали с с оглед конюнктурата, т.е. царските желания. Или тези на своите царе.

[T.Jonchev]

В България винаги започваме с това, че гръцките извори излагат събитията невярно или почти невярно, защото са пристрастни. Това ни дава вьзможността да правим изводите наопъки, щом така ни изнася.

Интересно е, че когато същите тези извори съобщават приятни неща, тогава мигом се забравя, че са пристрастни и данните се приемат.

[КГ125]

Наистина, прав си. Но в случая визирам писмата, които са адресирани лично до Симеон. Струва ми се, че там има голяма доза атака, опити за витиевати уязвяване с определени цели. А що се отнася до източниците - да, прави си, не може да се предпоставя винаги необективност. В тези случаи най-добре е да се съди по фактите.

[Galahad]

В България винаги започваме с това, че гръцките извори излагат събитията невярно или почти невярно, защото са пристрастни. Това ни дава вьзможността да правим изводите наопъки, щом така ни изнася.

В случая се съпоставят не само гръцки извори с нашите, но и официозни гръцки с алтернативни гръцки. Напр. се сравняват призивите на Мистик как Симеон да се отнася с духовниците и сведенията на "опозиционната" Псамантийска хроника. А даже и официозните - християнските призиви за мир на патр. Николай и в същото време как е изнесен Христовия кръст, за да положат клетва пред него виз. войници, че ще се бият срещу своите единоверци. После патр. Николай надълго обяснява на цар Симеон, че съвсем не се усетил какво се готви ... то вярно, че войската била голяма, ама дошли сведения, че Симеон преговарял с печенегите ( и като дошли такива сведения, защо пратили Лакапин с флота да превозва печенеги ).... Общо взето, патр. Николай повтарял "Добро, куче!", докато търсел подходящ камък, след това друг камък...

Клетвата на виз. армия пред Христовия кръст (бил е изнесен именно кръста от Голгота).

[КГ125]

Хм, интересно. Оръжията им са оставени встрани, а те са застанали в "цивлини" дрехи....

[T.Jonchev]

"Добро куче" много ми хареса. Сравнението е не само остроумно, а и подходящо. Но ако е нехристиянско да се кълнат пред светия кръст, когато предстои да се сражават срещу единоверци, същото важи и за българите.

Мисля, че вярата, при цялата й доминация в европейските държави и общества през Средновековието, много рядко е успявала да им попречи да се уловят за гушите, когато политическите интереси са го налагали. Това важи дори за висши духовници, а какво остава за владетели.

Смятам обаче, че темата лекичко започва да се измества в посоката "кой е виновен" за конфронтацията - българите или ромеите. А точно по този въпрос родната научна позиция винаги е била железна - никога ние!

[Galahad]

Хм, интересно. Оръжията им са оставени встрани, а те са застанали в "цивлини" дрехи....

Защото е станало при Цариград. Дворцовия протопоп изнесъл ценната реликва и пред нея се заклели, че ще се бият срещу своите единоверци-християни. Имало и материална мотивация - били им раздадени заплатите.

Но ако е нехристиянско да се кълнат пред светия кръст, когато предстои да се сражават срещу единоверци, същото важи и за българите.

В случая става дума, че са положили клетвата пред самата реликва, което българските войски не е можело да направят. Поне не е известно по това време в Преслав да е имало частица от кръста.

Мисля, че вярата, при цялата й доминация в европейските държави и общества през Средновековието, много рядко е успявала да им попречи да се уловят за гушите, когато политическите интереси са го налагали. Това важи дори за висши духовници, а какво остава за владетели.

Смятам обаче, че темата лекичко започва да се измества в посоката "кой е виновен" за конфронтацията - българите или ромеите. А точно по този въпрос родната научна позиция винаги е била железна - никога ние!

В писмата на патр. Николай спецефичното е, че той упреква Симеон най-вече като християнин. Това ще рече, че най-вероятно Симеон е бил добър християнин и патриарха е използвал именно това, за да се опитва да извлече политическа изгода за империята. Ако сравним писмата на Мистик с тези на други висши духовници до българските владетели, ще видим, че в тях доста по-малко се набляга на религиозността на самия владетел. Ще рече, че цар Симеон едва ли се е отличавал в отношението си към вярата от баща си Борис І и синът си Петър І. За късмет на Симеон, по негово време управниците на Византия били много амбициозни, но калпави военачалници. Петър І и Самуил обаче не извадили този късмет и им се изредили Никифор ІІ, Цимисхий и Василий ІІ. Разбира се тази военолюбива идеология несъмнено се е отразила и на "полуелина" Симеон. От друга страна обаче се вижда, че Византия не само е успявала да насъска народите северно от България да я нападнат при Петър І, но такива опити са правени и при Симеон І. Тъй че Симеон е бил изправен пред реалната опасност една мирна политика да се окаже фатална за съществуването на българската държава.

[Андрей Куртенков]

...Смятам обаче, че темата лекичко започва да се измества в посоката "кой е виновен" за конфронтацията - българите или ромеите. А точно по този въпрос родната научна позиция винаги е била железна - никога ние!

На мен пък това много ми хареса! Всъщност, едва ли има клане в средновековна Европа, което да не е ставало в името на Бога и да не се е правело от добри християни.

А относно Симеон - напишете ми какви са били данъците по негово време (съотносително с тези във Византия, например), длъжни ли са били хората да полагат безплатен труд на строежите му - и тогава ще се поизясни, добър или лош християнин е бил. Иначе, някак си, предпоставя се, че селяните стават само за пушечно месо, казано на днешен език. И че държавата да се разширява е по-важно от това как се живее в тази държава.

[Galahad]

А относно Симеон - напишете ми какви са били данъците по негово време (съотносително с тези във Византия, например), длъжни ли са били хората да полагат безплатен труд на строежите му - и тогава ще се поизясни, добър или лош християнин е бил.

Разбира се толкова сведения за този период няма. Военните разходи разбира се натоварили данъкоплатците, което породило недоволство. Но бълг. население определено не било очаровано от въвеждането на виз. данъци след Василий ІІ. Всъщност големите въстания са били провокирани именно от данъците - фискалната политика на имп. брат Орфантограф, извънредния налог във връзка със свадбата на Исак ІІ Ангел...

Косвено сведения за данъците има в писмото на Роман І Лакапин до цар Симеон І:

Кажи ми, прочее, какво предимство има за тебе в това, че ти се пишеш цар на българи и ромеи,5 когато Бог не съизволява и не съдейства на това дело? Каква печалба си придобил, като си завзел насилствено нашата земя? Какви са приходите ти от нея? Какви са данъците, които ти се дават от нея? Напротив, ако би пожелал да погледнеш справедливо, след толкова убийства и опустошения за тебе не остава нищо друго, освен само владение на крепостите, от които ти се явяват не малко грижи за тяхното продоволствие и въоръжаване, а при това населението в тях се измъчва и гине.

Както вече стана дума, виз. императори доста охотно приели сладкото бреме да събират данъци от бълг. земи, пък дори и с цената на големи и масови въстания - за каквито не се говори обаче да е имало по времето на Симеон.

Що се отнася до ангарията, то по скоро можем да търсим решението в сравнителен план - щом го е имало другаде, го е имало и у нас. Но пак погледната сравнително, днешните баби тъгуват за времето на Т. Живков, когато пак имаше ангария, но наричана "бригада", "Ленински съботик"....

Разбира се в писмото има нещо, което настина е доста по-смущаващо:

Прочее помисли и за това. Миналата година са избягали в мирната и спокойна наша държава приблизително около двадесет хиляди българи, които, види се, са намразили вашия войнолюбив устрем и непримирими замисли.

Сведението е интересно, но не се пояснява нищо повече. Тъй че остава открит въпроса дали "българи" е употребено в смисъл на етнос или въобще като славяни или като поданици на бълг. царство. В изворите можем да свържем това събитие със сведенията, които дава неговия зет и съимперетор К. Багренородни във връзка с покоряването на Сърбия. Именно подстрекаваните от Византия сръб. владетели заедно с привържениците си потърсили убежище, след като страната била покорена от Симеон.

Но я да видим, какво е трябвало да направи цар Симеон според византийците заради христ. си добродетели:

И ако ти, като истински християнин, заради душата си желаеш да издигнеш великото дело на мира, като ни върнеш назад всичката земя и крепостите в нея, напиши и ние ще изпратим хора, които да уредят това най-богоугодно дело.

А каква е територията, която като изконно принадлежаща на Византия е трябвало да й се върне:

Прочее как ще се извърши такова велико и небесно дело, когато ти искаш да се домогваш до това, което желаем ήμών δέ μηδέ τόν ξέρτων,19 и ти би употребил всичко, без да говорим за градове или завземане на земя, ако сам и да разсъждаваш в писмото си до нас, че Доростол и другите места, указани от тебе в писмото ти, са били под властта на предишните императори,20 а сега, когато ти ги владееш, не ни се струвало тежко, защото ние сме били свикнали с това, и че ако да бяхме ти дали тъй наречените от тебе, «мандри»,21 то ние можем да забравим и тях, както и ония.

Но нека знае твое благоразумие, че неправилно си написал това. Понеже ромеите, ако и да са привикнали вие да владеете земята им, все пак не са я забравили, па и императорите, които някога са допуснали това, немалко биват укорявани, загдето са позволили вие да заселите тази земя.

Та както се вижда, Роман І направо си е казал, че Византия не се е покорила със загубата и ще гледа при върва възможност да си върне всичко до Дунава (което и сторила). Разбира се, цар Симеон съвсем удачно в своето писмо посочил, че след като виз. императори били толкова добри християни, що пък те да не дадяли от виз. земи на българите. Но както се вижда, Роман бил готов да взима от дободетелни християни, но не и сам да дава бидейки образец на християнско моролюбие и милосърдие:

И тъй не се надявай, духовни ми брате, че ще се получи някога такава отстъпка: понеже това, което ни е от Бога справедливо връчено, ние няма да отстъпим на ония, които несправедливо искат да го владеят. И какъв е твоят основателен предлог, за да казваш, че българите имат обичай да изискват чуждото и да не дават, когато и ромеите имат най-непоколебим закон да не предават своето? А пък ако вие тъй усърдно се стараете да спазвате този беззаконен обичай само за да придобиете чрез него чуждото, то как [можете] да казвате, че ние, които се борим за собствените си права, вършим нещо недостойно за себе си, при това и привеждате известното евангелско изречение, което гласи: «Ако някой ти вземе дрехата, дай му и ризата си”.18 Но ако Христос заповядва и собствената си риза да дадем от любов, то как такъв, който присвоява чуждото и не го връща, може да бъде привърженик на мира и да не си навлече заплахата на Писанието? И аз зная, че на твое братство е твърде добре известно кой е този, който се е възползвал от това изречение за насмешка и поругание над Христовото учение. И ти не трябваше като ученик Христов, както ти се представяш, да разбираш неговите душеполезни думи като вредни за душата поради [твое] порочно и неуместно желание.

Та ясно се вижда, че на Византия ако и да е нямала по това време добри военачалници, не са и липсвали амбициозни и агресивни управници. А че който не воюва когато трябва, ще му се наложи да воюва когато не иска ясно се вижда от това, което става при двамата правнуци на Роман Лакапин - цар Борис ІІ и имп. Василий ІІ.