Константинопол

[plamen_starbov]

Отварям тази тема като информативна, пък ако се получи дискусия ще бъде хубаво.

Основаване на Константинопол

През 3 век в Римската империя има жестока криза. Старата столица Рим не могла да изпълнява функцията си в тези условия. Император Диоклециан ясно съзнавал това и предпочитал да управлява империята от малоазийския град Никомидия. Негоявият приемник Константин Велики пръв от римските владетели се заема да създаде нова столица. Мястото за нея било избрано изключително сполучливо. Тя трябвало да се изгради на бреговете на Босфора, където се намира античният град Византион и където е естествената географска граница между Европа и Азия. Строежът на новата столица започва през ноември 324 година. Лично Константин Велики очертава плана на градските стени. След по-малко от шест години, на 11 май 330 година, новата столица е тържествено осветена и получава названието Константинопол – градът на Константин. Още тогава той е наричан Нов Рим. За жителите му и за поданиците на империята той бил просто градът: неговото величие не позволявало да бъде сбъркан с някой друг град. По-късно славяните го нарекли Цариград, като с това подчертават ролята му на императорско седалище.

Изключително изгодното положение и непрестанните императорски грижи бързо превръщат Константинопол в огромен, почти половин-милионен град, с цветущи занаяти, търговия и изкуство. Той бил изграден по подобие на стария Рим и според най-добрите традиции на римското градоустройство. За разлика от стария Рим обаче Константинопол бил вече не само римски, но и християнски град. В него били построени не само дворци, амфитеатри и акведукти, но и величествени християнски храмове. Новата столица сякаш олицетворявала прехода от римскоезическата към християнската епоха.

През 5 век Константинопол е обграден с втора стена и се превръща в най-добре укрепения град в тогавашната свят. Епископът на Новия Рим бързо заема челно място в църковната организация и започва да се назовава патриарх.

Аз преписах този текст от един учебник по история.

[ИванИванов IYI]

Преданието гласи, че св.Константин определил размерите на града като обикалял цял ден вероятните му граници на кон. В началото е бил ревностен поддържник на ортодоксалното християнство, но после приема арианска ерес и умира като арианин. Независимо от това е канонизиран. Най големи промени в архитектурно отношение градът претърпява при император Юстиниян - негово дело е и храма св.София - Премъдрост Божия. Факт е че строежите му буквално разбиват бюджета, а с неспирната благотворителност на императрица Теодора/бивша актриса със съмнителен морал/ са създадени десетки приюти и болници в самия храд.

Константинопол търпи и други промени - кв. Галата, възниква като поселение на генуезци доста по-късно. При последната война срещу турците от там, уж случайно, корумпираните генуезци изтрелват огромни каменни гюллета по самия център на града.

[sisinda]

http://www.geocities.com/athens/oracle/7823/photos.html

Информация и снимки от Константинопол.

[sisinda]

В началото е бил ревностен поддържник на ортодоксалното християнство, но после приема арианска ерес и умира като арианин. Независимо от това е канонизиран.

Това пък откъде дойде?!

Император Константин Велики е пряко свързан с Първия вселенски събор, свикан в Никея през 325 г., когато арианството е обявено за ерес.

[ИванИванов IYI]

Това пък откъде дойде?!

Император Константин Велики е пряко свързан с Първия вселенски събор, свикан в Никея през 325 г., когато арианството е обявено за ерес.

Едуард Гибън - ако желаеш и цитат мога да публикувам.

[sisinda]

Аз не бих му се доверила, все пак не всичките му тези се приемат. Това, че го е написъл не значи автометично, че е истина. По-добре ми кажи какъв извор цитира.

[ИванИванов IYI]

Свиканият от император Константин събор осъдил арианството като ерес, но по-късно императорът поддържал Арий поради някакви политически интереси и му оказвал официално покровителство. На Втория Вселенски събор в 381 г. в Константинопол арианството било отново осъдено.

http://www.pravoslavieto.com/calendar/nede...sabor/index.htm

Император Константин умира в Никомидия в 337 г. на 65 г. възраст , а Никейските канони са приети март 325 г. на Първия вселенски събор. Някъде през това време явно Константин минава на страната на арианите и тъй като умира доста преди 381 г. съвсем логично е съждението, че е починал като арианин.

В самото житие на св.Константин пише"Константин откри събора/Никейския/, като увещаваше всички в мир и съгласие."

Не пише обаче никъде, че е взел лична позиция.

[sisinda]

Добре, но аз не разбирам кое точно ти дава основания, че император Константин е станал арианин. За синът му Констанций е вярно, но за него дълбоко се съмнявам.

И кое точно от всичките жития имаш предвид?

Император Константин Велики свиква Първия вселенски събор и има силно влияние при вземането на решения. Няма как той да симпатизира на арианите и едновременно с това да позволи да се вземе решение срещу тях. Византийският император винаги е имал власт над църковните дела. Между другото Константин Велики приема християнството едва на смъртното си ложе. Арианите, макар да имат някои различни представи, все пак са християни.

Утре, при възможност мога да ти кажа какво са писали по въпроса Г. Острогорски и Х. Хунгер.

[Warlord]

Не е нужно излишно да се въздига тази личност!

[ИванИванов IYI]

Между другото Константин Велики приема християнството едва на смъртното си ложе.

Тук не съм твърде убеден - помисли сама - император езичник е инициатор на най-важния църковен събор. Странно.

Иначе бих се радвал да чуя какво мисли Острогорски, защото нямам неговата "История на Византийската държава" под ръка.

[ИванИванов IYI]

Тук не съм твърде убеден - помисли сама - император езичник е инициатор на най-важния църковен събор. Странно.

Иначе бих се радвал да чуя какво мисли Острогорски, защото нямам неговата "История на Византийската държава" под ръка.

Warlord прав си - изместихме темата!

[sisinda]

Не мисля, че когато се говори за Константинопол, обсъждането на личността на император Константин Велики е в страни от темата. Все пак градът носи неговото име и той взима решение, което го превърща в това, което е. Исках да обърна внимание за едно очевидно объркване на два императора със сходни имена и управлявали последователно.

Г. Острогорски се спира на кратко около проблемите с отношението на Константин Велики към християнството и езичеството, за което има различни мнения. Все пак той приема, че от решаващо значение са политическите интереси, които в случая съвпадат с тези на християните (цитираната от теб книга, с. 90-91). "Макар формално самият той още да не принадлежи към църквата (кръщението императорът приема едва на смъртното си ложе), Константин е неин фактически ръководител и по този начин - пример за всички наследници на визанатийския трон." (Пак там, с. 92)

Херберт Хунгер само маркира управлението му, но затова пък в книгата му има богата информация за Константинопол като християнски център. (Херберт Хунгер. Империя на ново средище. Християнският дух на византийската култура. София, 2000.) Препоръчвам я на всеки, който се интересува от живота във византийската столица и византийската култура, като се надявам по този начин се връщам на темата.

[Sham]

Константин е символ на парадоксите.Какъв парадокс при него - участник и свикващ Никейския събор ,а самият той не е бил християнин.Или поне не е бил до смъртта си,когато малко преди да умре е посветен.

[zonara]

Всъщност преди Византион да се превърне в Константинопол, като потенциални възможности за превръщане в столичен център се спрягат Солун, Никомидия, Сердика , и дори Илион (Троя - според някои). Избора на Константин се приема от съвременните му автори като предопределение и се обвързва с легенди за Божията намеса. В последствие цялостния живот на града (за които се надявам да стане дума) са обвързани с Християнството, а самия Константинопол е посветен на Богородица.

[Galahad]

Не трябва да се забравя, че Константин І е управлявал по време, в което християнството тепърва става позволена религия. Това е период, в който родените във вярата са били доста по-малко от новопокръстените. Тогава е било нормално да се приеме християнството в по-напраднала възраст. Считало се, че това му позволявало да се подготви по-добре за встъпването в новата вяра.

Иначе и турските султани макар и иноверци, се вмесвали в делата на Константинополската патриаршия. Даже нашата екзархия е дело на султански указ, а не на съборно решение. Пак нали и наскоро призоваваха Жан Виденов - комунист и безбожник, да свика църковно-народния събор, както някога го сторил простия селяк Стамболийски.

При всички случаи Константин І е имал доста грижи със стабилизирането на империята, която получил в не особено завидно положение, та едва ли е имал достатъчно възможност да навлезе в тънкостите на християнството. Определено е подходил правилно, като е свикал събор.