Напъните на един КАНДИДАТ-РЕКТОР

[sofiyski universitet]

АКАДЕМИЧЕН АБСУРД

или непростимо и недопустимо

(УЧЕБНИК ТУХЛА – ПСЕВДОНАУЧЕН ТРУД С ПРИВКУС НА ДЪЛБОКОНЕОСЪЗНАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ)

Няма от къде да се започне, защото отвсякъде е хлъзгаво и мирише на интелектуална некадърност. Неизвестно защо преди няколко месеца получих студентско писмо, в което колегите усмиват свой преподавател по оригинален начин. Заинтересувах се и установих, че този балкански герой е навлязъл в “дълбоки води”, в област на познанието, която или не му е позната, или просто си приписва научност и академичност в раздели на науката, където много негови предшественици са работили добросъвестно и не са цапали ръцете си с псевдонаучни компилации. Събрахме се колеги, имащи отношение към спомената част на науката, тъй като разбрахме, че героят от известното студентско стихотворение, написано по идея на Петко Славейков – Малък Пенчо, е издал свой труд – учебник тухла. С нетърпение прегледахме огромната маса от листя – над 700! Достойно за Пенча, но не и за академизма на все още държащия на уважение най-стар Университет “Св. Климент Охридски”.

Ако започнем отзад напред ще прочетем първо уникалната биография на Пенча: или както се казва в едно стихотворение на Румянцев: “Какво ли той не бе в нашата татковина – писател, учен и поет...”, но Пенча е много повече: канен и чел лекции из всички възможни легитимни и нелегитимни университети, като Университет “Евразия”, колеж по мениджмънт “Иконом интелект”, НБУ, УХТ, ПУ, ШУ, ВТУ, дори вТВУ ))

Явявал се автор на учебни плановe – ха, откога това се пише в биографиите, толкова много асистенти, доценти и професори също са автори на учебни планове и програми – и какво от това. Пръв в страната работи след 10.ХI.1989 г. в един куп области, прав е, то кой ли работеше тогава и Пенча пръв се е сетил да поработи. И пръв въвежда понятия, известни на науката още от времето на пробуждането й. Явно наш Пенча се е преродил, за да е пръв и го доказва, като дълбоко навлиза в миналото на народите в споменатия обемен антитруд. Той създава в Централна и Източна Европа специалност Регионално развитие и политика, докато другите страни спят и си сънуват националното развитие и политика. Браво, Пенчо! Ти си пръв!

Декан, учен, преподавател, председател, автор, съавтор, секретар, консултант, експерт, носител, инициатор, член и какво ли още не! И всичко това на завидно професионално и научно ниво!?!?!

“Да, ама не!”, както се изразява един известен журналист.

Това с почетната диплома знаем как става. Пращаш, плащаш, дават! Тези от Кембридж, големи шегаджии са, да вземат така трудно изкараните доцентски пари на проф. Славейков (наш Пенча). Горките студенти, пак са ги лишили от заслужени университетски пари, патент на героя ни Пенчо, защото Пенча не дава на всеки, а на заслужили, на лоялни, на блюдолизци и свои копои, на леглово близки дами и на шарени глупави шутове. Всичко това научихме с не една анкета, особено сред хората, длъжни да преглътнат този гигантски и тежък 9,5 оки труд – студентите и колегите му.

Нека сериозно погледнем към академичната тухла с претенциозното (за първи път) заглавие Етногеография. На стр. 5 още в съдържанието тя вече е сбъркана с Етнографията, но това е ясно, Пенча сега изяснява разликата. Четири страници съдържание ни настройва за огромната информация, чакаща ни из студентските курсови работи и класически книги по въпросите на етнографията и религиите, нескопосано преведени и преписани. Но да отдадем дължимото на студентите! Ако не бяха те, тази книга щеше да има 7,5 страници, а не 700!

Знайни и незнайни студенти, случайно или не избрали дисциплината, паднала се на Пенча да я чете, се трудеха до късни нощи и ранни утра над курсовите си работи за народите по света, за техния бит и култура, за техните традиции и религиозни вярвания, и винаги им искаха литература, литература, литература... Добре, че е Интернет, добре, че е Уикипедия, добре, че има милиони сайтове, които им помагаха да изкарат заветната оценка, предавайки своите трудове на някакъв глупав, средно интелигентен, дебелоглав, леко мърляв, просташки усмихнат копой на Пенча, неизвестно защо станал асистент и носещ името на университетския патрон, вероятно затова е взет под крилото на Пенча, но най-вече заради посредствеността му, за да бъде Пенча Колос, в сравнение със своите шутове.

После горките курсови работи се сдъвквали от този шут и изплювали обратно в компютърната система, подредени по зададен от Пенча план. Така постепенно се родило забележителното студентско творение с името на Пенча отгоре.

Благодарим ви, знайни и незнайни студенти, по-съвестни, но и не толкова съвестни, а също и на безсъвестните, защото така или иначе Пенча не е успял да забележи какво сте натворили, но го издаде. А както е казано - писаното остава!

Тухлата е нещо, за което не може да се говори със сериозен тон. Има защо. Цитирайки трудове на велики историци и географи от древността Пенчо си позволява да ги преиначи, за да ги докара до неизвестната преди него наука Етногеография. Още в увода четем:

“Според Страбон хората се поделяли на номади (скитите) и градски жители според условията, в които живеели. В тази връзка номадите са се придвижвали свободно и са били войнствени, а вторите са били корумпирани и порочни”. Пази боже да живееш в град и сега! Я да си запазим морала и да скитаме номадски, но нравствени и чисти пред съвестта си. Не звучи добре за Пенча, но той си хареса София, къде остана номадския ти произход и родното ти място, което дори не споменаваш, неблагодарни сине, в биографията си! Ти дори не споменаваш, че си се родил, няма там рожденна дата, но иначе съществуваш и дори пишеш, и дори си пръв!

Пенча има великолепен галопиращ стил. Много бързо навлиза в подробностите и същността на религиите и народите, техните особености, като съобщава на стр.11: “Така например забраната за евреите още от древността да се хранят със свинско месо би трябвало да се търси именно в природните условия на Арабския полуостров. Свинете се нуждаят от вода и сянка, за да наддават бързо на тегло, но при интензивния процес на опустиняване в полуострова в Древността (той така си пише – древност ту с малка, ту с голяма буква, но да му простим, все пак не е филолог, и слава Богу) тези условия не били налице и в тази връзка се появило религиозно табу, чрез което е създадена система за преодоляване на несигурността при изхранването на хората със свинско месо. По същите причини (Кои бе Пенчо – сянка и вода?) се наложила забраната и в исляма, както и забраната в индуизма хората да се хранят с месото на кравите (има и цитат от бедния Marvin Harris, 1980, който не подозира, че е част от гениалния труд Пенчов). И така подобни безсмислици изпълват и трупат страници, а бедните студенти ще трябва да стоят на вода и сянка, за да се превърнат в учени прасета, ако следваме логиката на големия автор Пенча.

В същия увод Пенча утвърждава, че той достига пръв до прозренията – стр.12.: “Според мен, именно природните фактори са тези, които са определили голямото културно разнообразие в света, а географията е науката, която може най-точно да разкрие как е станало това. В тази връзка в книгата си (навсякъде из тази книга Пенча забравя за съавторите си студенти) съм разгледал формирането и разпространението на етносите и религиозните общности по природни региони. Постарал съм се също да изясня съдържанието на множество термини, свързани с тази проблематика, да изясня произхода и културните особености на избрани етнически и конфесионални общности по континенти и региони.” Браво, Пенчо!!!

Учени историци, биолози, етнографи, географи, геолози, етнолози и представители на всички близки до истината науки, обединявайте се и докажете на Пенча, че и преди него хората са изказвали подобни мисли още в най-дълбока древност, а в съвременността авторите на Изток и на Запад разнищиха и разнищват тези важни за човечеството въпроси. Само балканският учен Пенча (доц., макар и да го направиха с този труд проф. Петър Славейков, наречен по нашенски Пенчо), не е разбрал, че научният свят се изгражда с надграждане, а не с биене в кухите гърди за първенството на изказаната еретична или не мисъл, отдавна позната в света на истинската наука.

На стр. 15 започва едно безжалостно изясняване на етногеографията, която просто я е кръстил етнография, поради недоглеждане или нарочно, защото май не знае какво иска да изясни и разграничи. Тук четем и недоумяваме как подбира цитати подходящо, и най-вече неподходящо, от големи учени, като Гумильов, Анучин, Богораз, Бромлей, Хаджиниколов,Чебоксаров и др.

Изпъстрено с неадекватни изводи и пенчови умотворения четем:

“Единството между хронологията и хорологията е неоспоримо доказано през вековете и то оказва въздействие върху хората и днес по три причини:

- чрез естественото изменение на географската среда, което личи най-добре при заледяванията и топенето на ледовете;

- чрез влиянието на различията в териториалните комплекси на географската среда;

- чрез влиянието на еднообразието на географската среда върху нашите прадеди, които са обитавали продължително време една и съща територия.

- Хората винаги са били принудени да се приспособяват към географската среда, срещайки се постоянно с нови нейни компоненти.” (Да бе, тези компоненти се роят като пчели!)

Пенчови прозрения, достойни и близки до тези на Дарвин!

Стр. 17: “Тя (етногеографията) е израз на разбирането на коренното население за мястото (територията) и околната среда, в която живее...” Наш Пенча значи счита, че наука етногеография е “израз на разбирането на коренното население” – храна за заблудени философи и лапнишарани!

Стр. 18: “Днес почти не съществуват в света “чисти” (моноетнически) територии. Такива има само там, където има съвпадение между етническите територии и обхвата на държавните граници. Примери за такова съвпадение са Армения, Япония, Амазония и др.” Пенчо, приятелю, уж си декан на географи, все още няма държава Амазония, има я в объркания ти псевдонаучен мозък!!!

Следват в този увод объркващи нормалния и научния мозък умозрения, горките студенти, които искат да разберат защо Пенча се напъва да бъде пръв – едва ли ще схванат оттук. Всичко завършва с една неясна по произход и авторство схема (стр. 23), в която няма допирни точки между етнографията и етногеографията, а за мястото на културната география трябва да забравим, или просто Пенча си я причислява към друг вид етно или география, която прибира при себе си всички упадъчни и отпадъчни хипотези и теории от общественото мислене, смила ги и ги представя като първооткривателства, чрез гении като Пенча.

На стр. 24 нашият умник прави откривателства като: “Важен фактор за появата на етносите са и миграциите. Разбира се, косвено влияние върху етнообразуването оказват и мотивите за миграции на различни общности от хора. В тази връзка миграциите са тясно свързани с “комплимерността” (сиреч симпатията) и предварителната информираност, защото примери за “безцелни” миграции не са познати в историята.”

Така е, Пенчо, брауновото движение не се отнася за хората – поредното прозрение на този забележителен балканец ни убеждава, че симпатията, когато събере съмишленици става псевдонаучна школа. Деца, студенти, асистенти и преподаватели – Внимание!, можете да попаднете в обсега на този титаничен учен!!!

На стр. 25 ни убеждава, че “Така например египтяните са разграничавали хората по цвета на кожата им на черни, бели (семити), кафяво-червени (нубийци), жълти (египтяни) и др. Подобна подялба обаче не е била широко разпространена в Древността, защото станало ясно, че народите са много повече от цветовете на кожата им”- Виж ти, Пенча е навлязъл дълбоко в разграничаването на почвите, кокошките, тревите и хората. Подобни изводи са принос на бедната ни наука в световната съкровищница на Псевдонауката.

Ще спрем с теоретичните приноси дотук, защото просто няма да заспите тази вечер от възхита пред достиженията на Пенча.

Но с практическите неща от живота ще продължим. Невероятните примери, взети директно от студентските курсови работи, които от своя страна са вплетени в нишките на студентската мисъл, изтъкала дългата 700 страници епопея на етногеоглупостта представляват добра забава за малки и големи, бедни и богати, бели и черни, плачат за превод на международен език))

“На сватбените тържества в Кавказ обикновено се канят цели селища, но в миналото това е било характерно и за немците, и за българите, и може да се приеме като израз на родствена близост. Сред много народи сватбените тържества преминават без присъствието на младоженците, което е наложено обикновено от стопанската необходимост (нужда или що?) и религията.” Така простичко и елементарно Пенча ни убеждава, че не е необходимо да има младоженци на сватбите, както не е необходимо да има наука, когато има учени!

Чувал съм, че без картографията нямало и география, а пък етногеография съвсем. Но това едва ли важи и за Пенча. Безумно изработени и преработени студентски интернет схеми и карти се явяват илюстрации за Пенчовите послания. Излишно е да се изброяват изхабените цветове не носещи никаква информация дори за невръстно дете, което е добре с цветоусещането! (стр. 35, 51,75,78 и още много).

Странознанието също не е сила на Пенча. На стр. 42 съобщава: “Английският език е официален за 15 държави в света (Англия, Шотландия, Уелс, Канада, САЩ, Ямайка и др.).” Брей, откога Англия, Шотландия и Уелс са държави!?!?!? А Северна Ирландия!?!?! А не бяха ли друго, умнико????

“Немският език се ползва като официален в 4 държави от Централна Европа (Германия, Австрия, Люксембург, Швейцария)”.

А да си чувал недоучен ми географо, че има и Княжество Лихтенщайн , където официален е същият този език, или ще го отдадем на невинна студентска грешка от поредната курсова работа?!? И така станаха 5 държавите, в които немският е официален!

От стр. 44 до стр. 47 Пенча ни запознава с Кратка история на етническите процеси, толкова кратка, че се чудиш накъде да погледнеш и как да осмислиш тези сложни и трудносмилаеми процеси. И четем: “ Според Тур Хейердал древните египтяни са били първите заселници на Америка, преминали през Атлантическия океан с папирусови лодки, като за това им помогнала потъналата Атлантида.”

- Ха, хем потънала, хем им помогнала, кое по-първо?!? Може и известният норвежец да е изказал хипотеза, но не по този безумноясен и убедителен начин, драги Пенчо.

Героят ни Пенча не разбира дълбоко и не употребява правилно два задължителни за всяка наука термина: хипотеза и теория!!! Вярно, на някои учени не достигат десетилетия, на други – столетия, да ги разграничат! Нека не бъдем толкова осъдителни и да простим тази лека невежественост на плодовития псевдоавтор Пенчо Балкански.

Етногенезисът на българския народ е приоритетна тема на големия познавач на историята от, до и след това. Е, през последните години излязоха наистина много писания по въпроса. Нищо лошо, но не и за Пенча. Неподготвен компилира каквото падне и се въоръжава с всички възможни хипотези и полутеории за произхода ни, като така затрупва студентите с купища факти и антифакти, артефакти и просто аки, та горките да не могат да излязат на купата отгоре и да извикат: “Вече знам откъде идваме!!!” Не, Пенчо къса и наблъсква, поставя и тъпче данни от публикации, проверени или не, важното е да запълни пространството, отредено на българите между маститите корици. Не му стигат сили и пълни с карти и схеми (с неизяснено авторство), интернет неясни фотоси, недовършени таблици (Къде са ти дарданите Пенчо, в табл.1 на стр. 50?). Именно в Пенчовата катедра преди година един добросъвестен докторант (И.Н.) събрал и обработил немалко от литературната каша именно по тези въпроси. Виждаме как Пенчо се е пресегнал приятелски през рамото на колегата си и с ненаситната си плагиатско усмихната физиономия е прехвърлил в своята чиния немалко от гювеча, че и няколко вкусни парчета от младодокторско месо.

Не бива да мислим, че нашият герой се е запознавал с трудовете на някои наши по-сериозни или не проучвания на учени от миналото и настоящето, като например Д-р. Генчо Цеков, В. Златарски, П. Добрев и пр. Тук изчерпателност няма, те са стотици. Ако приемем насериозно всички компилационни моменти, всички изказани мнения от знайни и незнайни български и чужди учени и недоучени, то ще разберем от този труд: “Българите са първите кожари (стр. 65); българите са изобретили парите (стр. 65), които били правени от кожи на белки и катерици, изобретили стремето, шашката, сабята, първите картини, дело на човешката ръка, първи добивали желязо и въвели модата да се носи коса!!!, създали сгъваемия стол и го нарекли курбас, който по-късно използвали за трон, дали името на р. Хуанхъ – от българската дума кубан-су – жълта река, името на пустинята Гоби (от куба – песъчлива – Как са пропуснали Куба, имало си е име за нея, ама на, не може да се огрее навсякъде!), дали името Монголия, дали основа на племената Маи (от българското название на духа на Слънцето май), ацтеки (от българската дума ищяки), инки (от думата еней) (стр. 66), завладели Индия и й дали името (от българската дума хинди), дали името на реките Ганг и Инд, създали градовете Бухара и Самара, създали държавата Шумер (стр. 67), те дали думите и наименованията Балкан, Армения, Албания, Елбрус, Ереван, построили много пирамиди (хей, я Пенчо проучи , може пък египетските да са си наши?!?!), дали името на реките Йордан, Ефрат, основали Истанбул (е, тогава едва ли се е казвал така), основали Троя, основали Генуа, Болоня, Рим, (Ромул и Рем - е, ряпа да ядат!), дали наименованието на Тиренско море, дали символите на Палестнина (шестолъчната звезда, която днес е символ на евреите, българското название на Бог Йохби е основата на названието на еврейския бог Йехова (Господи, а самите те дали го подозират?!?!?!), те достигнали Ирландия, Англия, Исландия, Франция, Германия, Дания, Полша и т.н., българите дали наименованието на Иберийския полуостров и названието на Белгия - и какво ли още не”. И накрая стигнахме и до : “Българите тюрки са в основата на турския етнос днес” (стр. 67). Може и така да е, тогава никога не сме били под никакво робство, как да си под робство от самия себе си? Ето етногеографски изводи от научните търсения и намирания на Пенча Балкански.

Този Пенчо ще повдигне самочувствието ни на висини непознати и на най-отявлените привърженици на арийския корен на немците, на онези фашистки твърдения, които доведоха до най-страшните войни на ХХ век. Защо бе Пенчо, ни внушаваш величие, по-голямо от ръста на етноса, направил толкова много за света и без твоите измислени и нескопосано компилирани приумици и недоказани твърдения. Едва ли на здравия разум на българина са нужни тези шизофренично и кривомозъчно измислени от тебе писания? Отговорът го знаеш само ти и научният съвет, присъдил ти титла за безумието съдържащо се в порите на маститата тухла. Не сме убедени, че рецензентите са чели и осъзнали всичките хиляди факти с които е поръсено обилно етнокулинарното ти произведение, попадащо в категорията етногювеч и буламач. Но те трябва да си понесат отговорността за приятелското си нехайство!!!

“Преди около 15 000 г иделците (арийците) създали първата държава в света, която била оглавена от цар Джам, който бил от рода Дуло. След укрепването на държавата всички нейни жители получили етнонима Булгар (черноглави или вълчи хора). ....В тази връзка държавата Идел може да се смята за древно българско царство...”......”Българите достигнали дори Америка.... В тази връзка създадените държави от българите в Далечния изток (Северен Китай, Монголия и Алтай) са известни като хунски”.

Връх в задълбоченото му проучване е стр. 70: “Интересен е и фактът, че географският център на Евразия се намира на пресечната точка между 45-я паралел и 80-я меридиан или на северния склон на Тян Шан, над който се извисява връх Тенгри (7439 м). Върхът се намира на 1 градус встрани (в географията май нямаше встрани, а на изток, запад, север или юг – но това се учи в 4-5 клас, та отдавна е било, да простим на Пенча) по паралела и на 2,5 градуса встрани (ето пак, като грешно е заучено е така!) от меридиана на центъра на света. Това навежда на мисълта, според С.Иванов, че Тян Шан е свещена за българите планина, а връх Тенгри е свещен за всички българи по света.”

И това ако не е научен извод!!! Горките българи, ако знаеха къде е Гринуичкият меридиан отдавна щяха да са го завзели и сега да живеем там, а свещен щеше да ни стане върхът на Биг Бен)) Шегичка!

Следват преписвания и цитати, цитати, а и така не се вижда изходът от великия въпрос: Откъде сме дошли!?!?!?!? По-важно е сега Пенчо, закъде сме тръгнали с тази наука! Пардон, твоята наука! Да не обидя някой от научната гилдия, че и там има свестни хора, както навсякъде, пребивават българи.

На стр. 78 (картата) с ужас установяваме, че Пенчо е изпуснал една голяма и много важна за развитието на същия този български етнос етнографска група – тракийците!!!

Защо ги Пенчо забрави, защо ги Пенчо остави, тез истински българи извън твоята компкарта!?!?!?!?

[sofiyski universitet]

Да се радват шопите, добруджанците, македонците, северняците, рупците и капанците! Тракийците изпаднаха от етноса ни, според Пенчо.

Затова пък какви неща можем да научим за добруджанците например: “Хората в Добруджа традиционно се хранят с продукти, произведени в собствените им стопанства (Интересно другите от нашите етнографски групи с какво се хранят):

Растителна храна. Основната част от менюто на добруджанци е съставена от зърнени храни, плодове, картофи, пипер, домати и др.

Животинска храна – свинско (при добра вода и сянка в Добруджа се раждат супер свине - я, как оборихме твърденията на Пенча от първите страници, ако помните- а пък Добруджа е една богата на води и сенки?!?) и птиче месо, сирене, кисело мляко.

Диви растения – листа от коприва, лапад, киселец, лозови листа, круши, ябълки (тия май не са само диви), дренки, трънки и др.

Типични добруджански тестени изделия са кирдата (питка със сирене, или още сиренка), бучките, локумите, сиреникът, зелникът, тиквеникът, баницата (млин, кета, панета), саралиите, гюзлеми, катмите, пирогите, тепаниците и др. и т.н.....Пенча изброява всичко онова, което и другите си правят в България и не ги внасят от Добруджа, но, като е рекъл да поговорим за храните, да говорим. За капанците можете да научите повече, отколкото знаете въобще за България, така е по-късно с алианите, македонците, турците, арменците, каракачаните, аромъните, татарите, гагаузите, евреите, черкезите, румънците, албанците, гърците, арабите, украинците, русите, циганите и въобще един коктейл, забъркан от нашия герой, който не можете да преглътнете години наред, чак докрая ще има какво ново да научите от псевдонаучните компилации на бележития наукотворец.

“Съществуват различни хипотези за произхода на циганите:

а) произлизат от градовете Содом и Гомор;

б) произлизат от Великите моголи на Тимур;

в) родствени са на сарацините, маврите, черкезите, аварите, келтите и редица други народи;

г) произхождат от Египет;

На последно място е най-вероятната хипотеза, че родина на ромите е щат Пенджаб в Северна Индия – това е върхът на преподавателската му методика и педагогика!!! Хипотезата с най-много доказателства, и етнографски и какви ли не, е поставена последна, а приумиците на сродните му болни мозъци се лансират , като основни.

Няма проблем за вас, но за студентите? Питате ли ги как да научат и възпроизведат стотиците хиляди нововъведения в традициите и нравите на народите, в техния бит и култура. Има други специалности в този същия университет, които професионално подхождат към подобни проблеми, но там го учат няколко години, като бакалаври и после, като магистри, а бедните студенти от ГГФ трябва всичко да смелят и поднесат на великия магьосник на антинаучни коктейли с привкус на луда самовлюбеност – Пенча Балкански.

Не си купувайте това творение на академичното ни издателство, скъпо е, но го прегледайте в библиотеките. Нямаме сили да ви представим всичко из областта на необятното, огромно пространство в Пенчовия мозък. Това произведение е задръстило коридорите и таваните на библиотеките, поради обема си, така че лесно ще го откриете. А ако имате нещо за зидане вкъщи, договорете се за десетина бройки – ще ви стигнат и ще остане.

Дали да продължим, защото нямат край компилационните изводи на Пенча? Това рецепти от кухнята на алианите - казълбашите, няма проблем: “Кешке – прави се от разбито жито с пилешко месо, няколко зрънца бакла, боб, леблебия, стафиди, соя и царевица”. Хапнете, наздраве, но е по-добре да отидете на гости на тези симпатични хора, защото Пенча не е дал пропорциите!

Почти на 20 страници героят описва бита и нравите, традициите и вярванията на алианите. Не е лошо, но си има специализирана литература, от която не може да се краде така безцеремонно – едно изследване на БАН “Алианите в България” ще ви даде много по-интересно поднесена информация за живота и бита им, от безумно забърканата на едро и полята обилно с пенчовски сокове етнографска (пардон Пенчо, етногеографска) салата!!!! Не мислете, че се е запознал с трудовете на Евгени Теодоров, Диана Гергова, Божидар Алексиев, Елена Огнянова и други повече или по-малко изследователи.

В желанието си да обхване целия свят и всичко етно в него Пенчо разглежда и религиозните секти в България. На по-известните не се спира обстойно, но пък при описанието на сектата “Мария от село Каравелово”, изследователския му дух намира покой в подробното описание на виденията на пророчицата: “ Това е изцяло българска секта, която се е появила неотдавна и е свързана с името на проповедницата Мария. Тя е родена през 1949 г в Павел баня, а по-късно се е заселила в с. Каравелово (Карловско). Мария имала видения и пророчески срещи с Бог отдавна. В продължение на 3 години тя записвала думите на Бог, които започнала да разпространява на видеокасети. Тя твърди, че Бог я е обявил за своя дъщеря и тя трябва да посочи пътя за изцеляването на човечеството и да напише Третия завет. (Ех, ако Бог бе избрал Пенча...какво писане на завети щеше да падне!) Чрез нея Бог се явява на Земята по време на Второто си пришествие. Според Мария Богът Отец вижда, че хората ще загинат от влошена екологична обстановка на земята и е избрал България да опознае белега на Божието присъствие чрез нея. Бог се отказал от еврейския народ като богоизбран, защото този народ е изпратил на кръста Божия син Христос. Новият богоизбран народ са българите, които ще спасят човечеството.”

Да, не й е лесно на Мария с хора като Пенча. Как да ги вкара в правия път, когато те дори не разбират присъствието си на Земята. За Пенча сектите са просто сбъркани движения, които трябва да напълнят книгата му с думи, без да се замисли защо ги има. Но толкова много да не искаме от него. Засега е само някакъв доцент, обявил се с тухлата за професор. А така ни се иска да го върнем към асистенството, когато може би по-съвестно е подхождал към своите научни напъни.

Ха, в частта Произход и значение на имената на селищата и на географските обекти в българските земи (съвсем не на всички, разбира се), се вижда уникално съотношение. Писаното е 5 страници (183 – 188), а литературата 4 страници (189 – 192)

- Бре, Пенчо как го постигна това, досега такова чудо в научната литература нямаше. Но ти винаги си пръв!!!

За народите на Европа ще научите верни и неверни, измислени и необмислени факти, които ще ви приседнат. Трудно ще ви бъде да смелите всичко за викингите – от тяхната история, поезия, военни дрехи, религия, войни, обувки, лампи, постройки, интериор, колиби, домакински съдове, игри, празници, оръжия, кораби, тъкачни станове, скотовъдство, храна, рецепти, поеми и песни, изобразително изкуство, стоки, търговия, дори имали “два търговски маршрута през Централна Европа до Балтика”, като че ли те не са и там, но Пенча преписва, преписва, използва курсовите възможности на студентите от стр. 198 до 221, четете и се наслаждавайте на безумната фактология, необходима само на героя, за да създаде тухлата, на която някой ден благодарни потомци на викингите да поставят бюста му.

Датчаните, норвежците, шведите, кучета ги яли, за тях общо 6 страници. Стигат им, и без това едва ли ще ви учуди, че “Традиционната храна на шведите са месото (говеждо, риба, свинско-там сенките са дебели, а водата бол) , картофите, млякото и млечните изделия, колбасите, хлябът и др. Шведите и днес пекат питки като гевреци и ги нижат на пръчки (най-типичната гледка в Стокхолм е да се видят хиляди шведи с пръти на рамо, а отзад се поклащат прочутите им гевреци)). Основните напитки, използвани от шведите са кафето и бирата. Те се хранят със сандвичи от риба, масло, месо и дори ягоди”. Да, малините там не ги използват в сандвичите, много хрускат с гадните си семчици.

Стр. 226: “Шведите имат сказки (хоп, превод от руски, не извършен добре) и легенди с подобно съдържание на датските.”

А за саамите ще се опитате на стр.229 да научите къде живеят, но специалното картографско изделие ще ви обърка завинаги!

Но на стр. 230-231 ще научите потресаващи подробности за съвременните музикални успехи на саамите : “ Известна група сред саамите е тази на Катарина Уци, Паулус Уци и китариста Юка Толонен. Друга известна сред саамите група е “Анел Ниеидат”. Най-известният обаче естраден изпълнител саами е Мари Бойн от Норвегия. Тя има записи и с Питър Гейбриел. Едни от най-добрите й албуми са “Сред тишината” и “Гула гула”. Последният има световен успех с продуцента Ян Ерик Конгшаут (Норвегия). Известен и успешен саами изпълнител е и Вим Саари от Финландия и т.н. През 20-те години на ХХ век е записана първата южна саами песен на фонограф “Едисон”, (а за първата северна саами песен, авторът не съобщава нищо!)”

– Сякаш слушаме чаровния глас на Тома Спространов, разказващ за невероятния музикален живот на тези северни пеещи симпатяги! Дано запомним имената им, че на изпита как ще изкараме добра оценка, драги студенти))

“Холандците са пословични с любовта към цветята. Те се продават навсякъде. Те се предлагат в саксии, букети, по сортове и по желание на клиентите.” Остана и да не може клиентът да си избере. И още:” Холандски сос. Приготвя се от 100 g масло, 4 жълтъка, ½ чаша прясно мляко, сок и кора на 1 лимон, черен пипер, сол и захар. Жълтъците се разбиват и постепенно се прибават масло и мляко, докато се получи гъст сос.” Тези кулинарни подробности хвърлят в смут разбиранията ни за ентногеография, ако въобще ги имаме, защото Пенча отдавна смята, че е окупирал той тази издънкова наука и само той е прав във всичко, свързано с нея! Рецепти за какво ли не от какви ли не кухни, как иначе се пълнят страници, страници, страници, платени от вас, данъкоплатците, за да може Пенча да сложи щампа на Университетското издателство и да претендира за академизъм в над 367 области на етноразклоненията. Баластра от всевъзможни факти и измислици, проверени и непроверени данни. Именно тази баластра натежава толкова в псевдопроизведението, че с нея може да се покрие единствено пътят към следващата научна степен на всезнайкото и вездесъщ умник Пенчо Балкански.

В желанието си да покаже връзката между природата и възникването и развитието на етносите Пенчо повтаря едни и същи факти по няколко пъти, но задължително всеки път с нови подробности, като например дължините на реки, които в общата характеристика на съответния континент са с една дължина, а при регионалната характеристика с друга. Например на стр. 321 р. Об е 4345 км, а на стр. 365 вече е 5570 км, река Енисей първо е 4030 км, а после 5940, река Лена е дълга първоначално 4450, а по-късно на 365 стр. вече е 4400 км. На какво ли се дължат тези разлики Пенчо, нали си географ, ха обясни де!

На стр. 380 се твърди, че в селището Черапунджи е измерено най-голямото количество валежи в света, а на стр. 512 - че това място е Хавай!?!?!?

Какво става, драги студенти, не сте преписвали правилно, или интернет ви е заблудил, както често се случва, важното е Пенча да е доволен от количеството на курсовата ви работа, както и някакъв негов копой Наум или Климент беше, а пък да проверявате, забравете. Моля ви, бъдете по-акуратни и друг път вие проверявайте данните, не оставяйте на Пенча тази трудна задача, предвид заетостта му в обществения живот.

На стр. 194 и 294 откриваме една и съща информация за Южна Европа, която ни убеждава, че Апенинският полуостров дължи названието си на Апенините. Откривателството е присъщо на поузрелия гений Пенчо.

Но има таблица, която няма да преглътнете: Главни божества на етруските - 58 имена, поименик от типа: Лент, Лосна, Аплу, Ларан, Вант, Тхуфта, Менрва, Нетунс, Тлусква, Фебруус, Харонтес, Каута, Вейве, Витис, Артуме....Хайде, помолете Пенча да ги изброи докрая, аз съм дотук. На етруските 14 страници, а на французите две, на италианците две. Стигат им! Иначе в началото Пенчо ни убеждаваше как е подбирал само важните етноси. Е, и евенките са представени добре, цели 16 страници, а на японците само 7 страници. Да, студентите са различни, някои се натягат и събират стотици неотръскани интернет страници, а други мързеливи, само 3-4, колкото да си изкарат изпитчето. Не е добре така, млади приятели, бъдете отговорни, защото Пенча не е тази порода и ето какъв несъразмернонароден учебник се получи.

Китайците са представени повече от достойно в 35 страници, но вътре, не дай си боже да се опиташ да се ориентираш в лабиринта от история, религия, китайска кухня и какво ли още не, бъркоч от най-лошите времена, когато в китайската кухня липсваха хранителни продукти и ги заменяха с нехранителни. Грешки, граматически и буквени, дразнят погледа и нарушават философската вглъбеност на автора в конфуцианството и истините на Лао Цзъ. “Китайците и японците пият истински чай”, а осталите народи не са го виждали, така ли? Камо ли да го сърбат! Описаната китайската чайна церемония прави интересно впечатление, пред която недостигът на интернет информация за японската явно убива желанието да я опиташ. Защо ли ти трябва?

От бозата, съобщаваща за китайската медицина, трябва да отпиете само глътка, повече не се препоръчва- смъртта е сигурна за слабите сърца и празните глави.

“Работата с лепило и други лепкави материали се счита опасна за бременните жени. За китайските медици (май не само за тях) болестта е само проява на дисбаланс, който съществува в човешката личност”.

Объркан Пенчо нарича великия китайски император Цин Ши Хуан ту Цин, ту Кин (стр. 354, 355) и дава противоречиви данни, на и без това неизяснените от китайците, сведения за живота и желанието му да остане във вечността чрез теракотената армия, преведена от някой зле знаещ английски или китайски студент, едва ли от Пенча, като глинена.

Пътят на коприната не е един, но само Пенча нехае, всъщност има ли значение истината, за този дебелоглав и косооредял балканец.

Не е пожалил наш Пенча и Великите географски открития. Той открива, че “Португалците се заселили в Индия през 1498 г., когато Вашку да Гама достигнал Калкута!!!” Пълни глупости, Пенчо, той никога не е бил в Калкута, а в град по западното крайбрежие с името Каликут, недалече от Бомбай днешен, но твоята небрежност си е велико географско безхаберие!!!

На следващата 386 стр. в текста се твърди, че в Индия се говорят 15 езика, а само три сантиметра по-нагоре на картата езиците са 18!?!? Три сантиметра, три нови езика!

При тамилите “има голямо разнообразие от банани. Един от тях е сехали (червен банан), който се отличава по цвета и с големите си размери!?!?!?!?” Бананът, Пенчо, е правопропорционален на цвета си! И размерът все пак е от значение, нали?

За културите на Перу, Пенчо съобщава важни факти: “Археолозите са открили и керамика с еротични рисунки. Водеща е била ролята на мъжете в тази област”. А жените вероятно са били водени, според тази керамика.

Сериозни исторически грешки и измислени хипотези се лансират за инките, по чужда, основно интернет литература. Да му простим, че известната крепост Саксайуман е при Куско, а не при Мачу Пикчу, дели ги голямо разстояние, което е лесно преодолимо в добре ориентирания географски и етногеографски мозък на приятеля ни.

Да, и тук ако си направите труда да проверите някой от посочените от шегаджиите студенти сайтове, ще попаднете я на еротичен сайт, я на неизвестна руска група с екзотичното име “Инки” (от стр. 495 : www.inki.info/inki.html| - проверете де, песните на руската група не са лоши, но за какво са му потрябвали на Пенчо, за да демонстрира завидна интернет култура – халтура).

И в същия стил отиваме при аборигените, при толтеките и олмеките, при догоните и при местните от остров Пасха. Географията на религиите тук е пълнеж. Това е друг свят, друго научно направление, до което Пенча се докосва с нечистите си пръсти непрофесионално и дилетантски. Този наш герой би могъл да подходи по компилационно интелигентния начин, както много негови колеги на научния фронт, като се запознае например с трудове на Ролан Бретон, Жан-Пиер Фишу, Доминик Сурдел, Андре Шураки, Люк Бенуа, Режи Блашер, Мишел Тардио и още много други. Споменаваме тези, тъй като поне могат да се намерят на български език за любознателния читател или писател на претенциозни трудове, както е в случая. А подобни начетени, но нечетени автори са много, но къде ти време и съвест у наш Пенча да отдели от ценното си балканско време. Позволете ни и ние да четем и използваме книги, но така както Пенча е изсмукал книгата “Народы и религии мира” М.2000, не всеки го може. Че и един куп илюстрации със съмнително първоначално качество при Пенча са падението на печатарската професия в иначе не чак толкова лошата техника на претенциозното Университетско издателство.

Навсякъде открития – Пенчовизми. Наистина съжалявам студентите му и наивните читатели!

Тези кратки, споделени с вас открития в псевдонаучния свят на Пенча ни навеждат на мисълта, че е добре неговият труд да носи много по-достойното име “Етногеогаврия”!

Не мислете, че напразно загубихме времето ви. Вие, като хора интелигентни разбирате, че вече сме в Европа и трудове, като този на Пенча Балкански (литературния псевдоним на Петър Славейков, декан на ГГФ) могат само да ни унижат пред колегите ни от научните среди на Стария континент и не само от него. Добре, че е труден езикът ни, за да не четат в оригинал безумствата на един псевдоучен, окичил се по наш си балкански начин с титлата професор.

Бог да пази България, езика ни, науката и културата ни от самите нас!!! За да не кажем Амин!