Отиди на
Форум "Наука"

Политическото съдържание на Търновския надпис на цар Йоан Асен


Recommended Posts

  • Потребители

Политическото съдържание на Търновския надпис на цар Йоан Асен

В том 3 „Исторически съчинения” на поредицата „Стара българска литература” надписът на цар Йоан Асен върху една от колоните в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново е определен като надпис със смесено съдържание: строителен (редове 1-4) и летописен (редове 4-13). Интересна е оценката на редактора на изданието Иван Божилов: „В първите четири реда на надписа се говори за възобновяването (а не за издигането „из основа”, както се приемаше доскоро) и зографисването на църквата „Св. Четиридесет мъченици”. (1)

Това съвременно схващане за историята на църквата бе формирано по време на разкопките и проучванията проведени в нея и заобикалящия я манастирски комплекс. Ив. Божилов обаче не е направил следващата крачка - да преодолее необоснованото и приетото с мистичен усет схващане, че в редовете на надписа може да се прочете и точната дата на т. нар. „Клокотнишка битка” – за които дата и битка в тези редове дори не се и намеква. Все пак той, Божилов, съвсем точно констатира, че „безспорно летописната част на надписа е основната и има по-голяма стойност”.

Проф. Васил Златарски пише, че освен за „установяването на точната дата на Клокотнишката победа”, надписът на Йоан Асен дава възможност за определяне на границите на българското царство и властта на българския цар след тая победа. След което цитира написаното за тези граници от Патриарх Евтимий в житието на св. Петка. (2). Оценката на Златарски, че за разлика от сведенията на Акрополит, в Търновския надпис и в съставеното от Евтимий житие се говори по-конкретно и за отношенията не само към империята на Теодор Комнин, но и към Сърбия и към Латинската империя е вярно, но се отнася точно само до отношенията с империята. При сравняването на Евтимиевия текст с този на надписа се установява също така, че видимо последният е по-беден като конкретика.

Това идва от обстоятелството, че втората, основната част на надписа на цар Йоан Асен в „Св. 40 мъченици”, е не толкова летописна, а има по-скоро триумфален характер. Тази част започва по същия начин, както и първата, с „в еди кое си лето”. За да не се заблуди четящият надписа, неговият изпълнител е поставил една голяма точка преди началото на втората част и така съвсем видимо я е отделил от първата. В летописен стил след точката се казва: „В дванадесетата година на царуването ми - в нея година се изписваше храмът на царството ми, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин хванах с всичките негови боляри. И завзех цялата земя от Одрин до Драч – гръцката, също така и арбанаската и сръбската”.

Следващите след тези редове в Търновския надпис идват да подскажат, че макар и не завзети, земите, които били на подчинение на цар Йоан Асен, стигат и до Цариград, и включат и тези, на населяващите ги тогава „фрузи”, т. е. латинци.

В цитирания текст няма „битка”, защото само с една битка не може да се завземе толкова голяма територия. Казано е ясно – „излязло се е на война”. Проф. Иван Дуйчев в своя превод на надписа се е опитал да смекчи по-агресивната дума „война”, като оставя старобългарска дума „бран” от оригинала, за да изглеждат нещата в контекста, че Йоан Асен е излязъл да брани българските земи от нападението на Теодор Комнин (така твърди Акрополит). Само че може ли българският владетел така да се е увлякъл в това отбраняване, че да се озове чак на бреговете на Егейско и Адриатическо море, когато България е стигала до Пловдив и малко под Средец.

Всичко е било планирано предварително, добре обмислено и подготвено, впоследствие бързо и акуратно изпълнено.

Няма я Клокотница в надписа. Споменават се далеч по-познати и значими тогава за Балканите имена на градове или крепости, както са се наричали тогава – Одрин, Драч, Цариград. (Какво тук значи някаква си местност – Клокотница или която и да е била тя?). Не се споменават и географските наименования на завзетите земи.

Явно, Цар Йоан Асен е поставил надписа не в памет на „Клокотнишката битка”, даже не и в памет на войната срещу Теодор Комнин, а за да обяви, че е „Цар на българи, гърци, латинци, сърби и албанци” ! И е бил точно така разбран от средновековните си съвременници. В „Проложния разказ за пренасяне на мощите на св. Иларион Мъгленски” авторът от ХІІІ век пише: „... прие скиптъра на царството новият цар Йоан Асен, син на цар Асен Стария, и царувал и властвал над българи, и гърци също и фруги. Сърби също и арбанаси, и всички градове от море до море”. (3)

Различната формулировка на посочване на летоброенето в началото на строителната част на надписа („В лето 6738-о”) и в началото на летописно-триумфалната („В 12-тото лето”), създава впечатление за неедновременност по години на съответните действия – завършването на строежа на църквата и започването на войната. Това трябва да се има предвид, когато се търси вероятното време на конкретния сблъсък между Йоан Асен и Теодор Комнин, довел до пленяването на последния. Несъмнено обаче влияние за въпросния езиков подход е дал и различният характер на текстовете, следващи след съответните години. Строителството е отбелязано чисто календарно, което подсказва, че изграждането, стенописването и наименоването на църквата не са свързани конкретно със събитията, описани в редовете по-нататък. Докато втората част на надписа отбелязва конкретно произтеклото в съответната година на царуването на Йоан Асен (в оригинала - „моето царство”).

Йоан Асен е знаел, че няма логика, а и не е било редно тоя втори текст, несвързан със строителството на църквата, да бъде изписан в нея. Затова е вмъкнал, уж между другото: „в нея година (на царуването) се изписваше храмът на царството”. Средновековните хронисти са разбрали добре това и не правят връзката „битка – църква”, за което Златарски ги укорява. Съставителят на разказа за пренасянето на мощите на св. Иларион, се позовава на внушенията на надписа, за да придаде по-голяма значимост на владетеля Йоан Асен, който (според съставителя) положил мощите на светеца в църквата „Св. 40 мъченици”. В разказа няма и намек за войната с Теодор Комнин, още по-малко за „Клокотнишката битка”.

Краят на надписа изглежда загадъчен. В него се говори за неща не свързани нито с битката, нито с войната, дори не и с последиците от нея. Описаните събития са най-ранни и към времето на надписа – 1230 година, те вече не са актуални. Граматичното време, в което са предадени, е несвършено, но минало. В трудно разбираемите от пръв прочит редове става дума за Цариград, фрузите – т. е. латинците, Бог и естествено Йоан Асен, определен от средновековния книжовник като „цар на фрузите”. Което е било истина, но поради неумението на „редактора” на надписа, или вследствие на други причини, текстът е сглобен доста мъгляво.

Възприетите в историографията ни преводи, направени от Васил Златарски и Иван Дуйчев, в частта от текста, отнасящ се до взаимоотношенията на цар Йоан Асен с Латинската империя не са съвсем коректни, поне що се отнася до детайлите. Очевидно при тези преводи не са отчетени съответните падежни форми, защото и днес „богу” означава „на бога” и думата в такъв вид не може да бъде подлог. Смислово текстът би следвало да се чете в следната насока: „Тогава, съществуващите градове в околностите на Цариград и самия този град държаха фрузи, но и тия се подчиняваха на царската ми десница, понеже нямаха друг цар освен мене. И като преживяваха благодарение на мене (изпращаха дните си), бяха подвластни също така и на Бога”.

Тук „преживяваха” не трябва да се разбира в буквален смисъл, а в контекста „съществуваха като общество”. „Подвластни на бога” пък е намек за спазването на божиите заповеди. Всъщност Йоан Асен визира думите на Христос: „Кесаревото – кесарю, божието – богу!” (ето го смисъла на „богу”). По този начин българският цар използва отново момента, за да оправдае присъствието в църквата на надпис, в който се говори не толкова за богоугодни дела, а за война и за завладяване на земи и народи. Вижда се, че по това време цар Йоан Асен не е имал възможност да спомене за пренасянето на мощите на св. Петка и полагането им в църквата, което е негово дело, тъй като е станало след завършване на доизграждането на църквата и изписването на надписа. А мощите на св. Иларион, както пише Евтимий, са били положени там още от Калоян.

Това, което е искал Йоан Асен да обясни за отношенията си с латинците от Цариград, явно за много от прочелите надписа е останало неясно. Защото те едва ли са знаели, че в 1228 – 1229 г. българският цар е поел ангажимента да осъществява родителска защита на невръстния латински император Балдуин ІІ, по време на юношеството до пълнолетието му. Както и да се грижи за укрепването на Империята срущу удари отвън.

Все пак по-просветените са разбрали, макар и не в подробности текста от надписа, свързващ Цариград, латинците и Йоан Асен. Съставителят на „Летописен разказ от времето на цар Иоан Асен”, който бил приложен към църковна служба посветена на св. Петка и визира пренасянето на мощите и, пише: „Макар и да владееха Цариград, те (латинците) твърде много се бояха и почитаха и се повинуваха на словото (съветите), което излизаше от устата на цар (Йоан) Асен, понеже поради него, мисля си, държаха властта”. (4) Век по-късно Патриарх Евтимий използва същия църковен повод, за да отбележи за Йоан Асен и Цариград: „.. самият царстващ град завоюва и покори, и владеещите го там фруги направи поданици”. (5).

_____________________

1. Стара българска литература. т. 3. Исторически съчинения. С., 1983, с. 357.

2. Златарски, В. История на българската държава през Средните векове. т. 3. С., 1940, с. 342.

3. пак там, с. 342 и 594.

4. Стара бълг. лит., пак там, с. 81.

5. Златарски, пак там, с. 342 и 344.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Ив. Божилов обаче не е направил следващата крачка - да преодолее необоснованото и приетото с мистичен усет схващане, че в редовете на надписа може да се прочете и точната дата на т. нар. „Клокотнишка битка” – за които дата и битка в тези редове дори не се и намеква.

Не само че се намеква за Клокотнишката битка, а направо си се говори за нея. Друг е въпросът, че е направено по типичния за тази период начин, а не както това се прави през ХХ-ХХІвек. Пленяването на Теодор Комнин е станало при Клокотница, а завземането на упоменатата територия е станало в резултат от битката. През ХІІІв. начинът на воюване е бил следният - стига се до решителна битка, която обикновено е само една (възможно е да продължи с прекъсвания няколко дни), едната армия е разбита, а другата минава в настъпление и превзема крепостите й. Друг е въпросът, че днес в популярната литература от цялата военна кампания се набляга на най-атрактивната част - битката, а се пропуска останалото, което често е доста по сухо - преговори, маневри и т.н.

Датата също е ясна от надписа. Иван Асен ясно е свързал изграждането на храма с военната кампания. Датата съще е ясна. Победата е станала с помощта на св. 40 мци, не защото те са участвали в сражението (през 1230г. отдавна са били покойници, тъй че фактически е невъзможно), а защото е удържал победата в денят на техния празник. През Средновековието е било обичайна дотата да се дава не цифрово - напр. 9 март, а по празника на този ден или с отчитане на дните преди или след някой важен празник - напр. вторият ден от Страстната седмица или 2 дни след Възнесение.

Няма я Клокотница в надписа.
Е то оставаше ако битката е станала в Хаимбоаз Иван Асен да напише, че е станала в "Прохода на Републиката". Това как днес наричаме определени места или какво условно название даваме на определени събития не означава, нито че е било така, нито че ще е така за напред. Напр. това, което днес наричаме Априлско въстание, в по-старите книги често се нарича Средногорско въстание. За нас Октомврийската революция е станала на 7 ноември, но е Октомврийска защото за съвремениците й е станала през октомври.

Битката при Клокотница е условно название на ключовото събитие от воената кампания. Така както сраженията при Плевен и Шипка са ключови за Руско-турската освободителна война, без обаче самата война да се изчерпва с тях.

Доколкото крепостите са се предали доброволно на Иван Асен, същественото събитие от военната кампания, което приключило с успех за него благодарение на св. 40 мци е сражението, в което пленил Теодор Комнин. Друг е въпросът, че и понятието Клокотница е разтегливо като Романия - това не е месност, а река в "Романия". Иначе казано днешното понятие е малко по-конкретно от това в надписа, но също не сочи точното място.

Което е било истина, но поради неумението на „редактора” на надписа, или вследствие на други причини, текстът е сглобен доста мъгляво.

Не е неумение, а това е типичният за онова време стил, който днес понякога се нарича "витиеват". Този особен стил е бил възприет и от османските хронисти, тъй че и от по-късно сведенията са давани така "мъгляво". След известно свикване с този начин на писане, нещата са по-ясни.

И като преживяваха благодарение на мене (изпращаха дните си), бяха подвластни също така и на Бога”.

Ако формулата е такава, ще да е уникат. Тогавашното схващане е, че хората се подчиняват на Бога, но правят това посредством боговенчания цар. Царят е владетел по божия воля/милост на българи и гърци. Тъй че този твърде демократичен и либерален превод е анахронизъм. Такива прогресивни идеи едва ли е имал и цар-революционер като Ивайло.

Вижда се, че по това време цар Йоан Асен не е имал възможност да спомене за пренасянето на мощите на св. Петка и полагането им в църквата, което е негово дело, тъй като е станало след завършване на доизграждането на църквата и изписването на надписа. А мощите на св. Иларион, както пише Евтимий, са били положени там още от Калоян.

Мощите на св. Петка Епиватска са се съхранявали в дворцовия храм посветен на нея. Най-вероятно изграждането на "Св. 40мци" е започнало със същата идея - да е посветен на св. Иларион Мъгленски. Най-вероятно пък мястото на храма е било подбрано така, че като бъде построен да инкорпорира гроба на цар Калоян. Но тъй като в денят на св. 40 мци цар Иван Асен ІІ удържал важна победа, то храмът бил осветен на тяхно име. В резултат от всичко това един от най-важните храмове на ІІ царство се оказал сбутан между хълма и реката и то по такъв начин, че когато взели да му правят притвор, се наложило фасадата на пристройката да се изкриви.

Иначе тези деления - строителен, политически, летописен ... те са от днешно време - условно подразделяне за улесняване на анализа на текта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Точно такава е формулата: „Царят е владетел по божия воля”. Т. е.: „Като преживяваха благодарение на мене (изпращаха дните си), бяха подвластни също така и на Бога”. „Кесаревото – кесарю, Божието – богу” пък е формулата според евангелието, което си е пак същото. Всичко е точно, но вижда се че и днес не се разбира, за какво иде реч. Аз в случая не съм превел нищо. Оригиналният текст е „Беха Богу тако повелевши”.

Дворцовият храм „Св. Параскева” е строен от Йоан Александър, т. е. в ХІV век.

Интересно, защо след като няма и ред, описващ как е протекла битката- нито от гръцките, нито от българските хронисти (последните даже и не споменават такава), съществуват толкова много „писания”, кой, как, къде, с каква войска нападнал, пък обкръжил...Фантазии! А колко са жертвите, много ли са, имали въобще такива?

Това са неща за отделна тема. Тук коментирам само надписа.

По-горе са текстовете на Търновския надпис, които изпращам допълнително като обяснение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
„Кесаревото – кесарю, Божието – богу”

Това е било тълкувано в смисъл: на царя - данък, на църквата - десятък.

Без да влизам в подробности за концепцията за богоустановеността на царската власт, но на земята според средновековното виждане Бог управлявал последством владетеля, отговорен, но на оня свят пред него. Ще рече, че остава като верен класическия превод, а не някои малксистко-ленински граматически прочити.

Дворцовият храм „Св. Параскева” е строен от Йоан Александър, т. е. в ХІV век.

Това пък откъде-накъде. Няма сведение, че той е ктитор на храма. Максимум може да го е въстановил, защото двореца е пострадал от пожар през 13в. (а не при превземането на града от турците).

Интересно, защо след като няма и ред, описващ как е протекла битката- нито от гръцките, нито от българските хронисти (последните даже и не споменават такава), съществуват толкова много „писания”, кой, как, къде, с каква войска нападнал, пък обкръжил...Фантазии! А колко са жертвите, много ли са, имали въобще такива?

Това са неща за отделна тема. Тук коментирам само надписа.

То тема има. За много от известните битки нямаме описани такива детайли. А тук има и преглед на изворите за битката. Става дума за самото сражение, а не всичко, което може да се свърже с воен. кампания.

post-549-1193605468_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, като прегледах изворите, почти никъде не се описва битката, на пръв поглед. Също и в надписа. Но ако се прочете по-внимателно, Г.Акрополит описва, как Иван Асен сам се юрнал в сражението с набодения договор и победил. Това не ви ли говори за някакъв бърз разгром? Защото, ако е била някаква яка сложна и оспорвана битка, все някой щеше да я опише: "Те минаха оттука, излязоха оттам, добре, ама понеже вятърът духаше от еди къде си прахоляка ги заслепи", например, или др. такива тактически ситуации. Навярно атаката е била такава, че гърците са се предали тутакси и хронистите няма какво да описват.

А що се отнася до надписа - тематично в него не би било издържано да пише за самия ход на битката - това е надпис на църква, посветен на нея и на делата на владетеля накратко. Не на тактическите му действия, така че, надписът е логичен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пренасянето на мощите на св. Петка от Епиват до Яш е отразено доста подробно в житийната литература. Никъде не се споменава тези мощи да са спасявани от пожар. Да не би пък в Румъния да има мощи-менте?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Пренасянето на мощите на св. Петка от Епиват до Яш е отразено доста подробно в житийната литература. Никъде не се споменава тези мощи да са спасявани от пожар. Да не би пък в Румъния да има мощи-менте?

Съмнява ем пожарът да е станал точно при пренасянето. За св. Петка няма нещо от рода на "Чудесата на св. Димитър Солунски", където да са описани разни чудеса по време на престоя на мощите в Търново. Това, че няма запазено сведение не означава, че не е станало.

Че дворецът е горял данните са от разкопки. Това, че е имало пожар не е гаранция, че е засегнал мощите. Напр. плащеницата от Торино на няколко пъти е била измъквана от пожар - от цялата работа има само леко обгорял ръб на мястото където е била сгъната и навряно тогава образът се е проявил и се е "подмладила" въглеродно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Точно такава е формулата: „Царят е владетел по божия воля”. Т. е.: „Като преживяваха благодарение на мене (изпращаха дните си), бяха подвластни също така и на Бога”. „Кесаревото – кесарю, Божието – богу” пък е формулата според евангелието, което си е пак същото. Всичко е точно, но вижда се че и днес не се разбира, за какво иде реч. Аз в случая не съм превел нищо. Оригиналният текст е „Беха Богу тако повелевши”.

Такъв превод е неточен. "Бѣхѫ" е част от сложната глаголна форма "испроваждаяще беха" (бяха изпровождащи (= изпровождаха) дните си). "Богу тако повелѣвьшу" е самостоятелен дателен падеж и се превежда като обстоятелствено изречение - "когато (или защото) Бог повели така".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Сведенията кой откъде и с какви войски идват от една легенда записана в хасковско. Като няма риба и рака е риба, като няма свясно описание се взема легендата, украсява се художествено, и толкоз.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...