Ритуални чаши-черепи при древните българи

[Доктора]

РИТУАЛНИ ЧАШИ-ЧЕРЕПИ ПРИ ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ.

Сравнително изследване

д-р Дориян Александров

Историческо дружество "Българска Орда - 1938";

Институт по интердисциплинарно българознание - "Велики Преслав"

Проблемът с ритуалните чаши-черепи при древните българи е много слабо проучен. Всъщност на автора са известни само няколко такива работи, между които се открояват изследванията на проф. Веселин Бешевлиев (2,3), арх. Слави Дончев (9) и проф. Иван Венедиков (5). Те обаче не изясняват докрай същността на този древен български обичай, както и не проследяват подробно, чрез сравнителен анализ, връзката му с други подобни или идентични обичаи в сродни етноси.

Повечето автори, които се сблъскват с този обичай, отбелязват мимоходом, че става въпрос за "варварски обичаи", "архаизъм" и т.н. и се плъзгат по тази шаблонна схема без да се задълбочат, а някои например като Агбунов изобщо се съмняват дали е съществувал този обичай, независимо, че има достатъчно доказателства и археологични находки за това.

В българската историография има три недвусмиленни съобщения за съществуването на обичай при българите, да се изработват ритуални чаши от черепа на убит прочут неприятел (пълководец, император или известна духовна личност).

Първото съобщение е от византийския хронист Теофан, който е съвременник на Кан Крум Страшни (803-814 г.) от българския род Дуло. По повод победата му над византийския император Никифор, той пише следното:

"… Крум като отсече главата на Никифора, окачи я за няколко дена на дърво за показ на посещаващите го езичници и за наш позор. А след това, като я взе и като оголи черепа, облече го отвън със сребро и гордеейки се, караше да пият от нея (чашата) вождовете на славяните…" (2,13).

За този случай са писали също хронистите Георгиус Монахус, Лео Граматикус, Георгиус Седренус и Йоанис Зонара. Сравнявайки тези текстове, Бешевлиев стига до заключението, че вероятно византийските хронисти и най-вече Зонара са ползвали неизвестен за нас извор, с оглед на някои допълнителни подробности (важни за нас). Той реконструира на базата на тези източници текста по следния начин:

"Крум като взе тялото на императора Никифора, отсече му главата. Той я окачи на висок кол за няколко дена и я показваше на посещаващите го езичници, хвалейки се с извършеното за наш срам. След това обаче той взе главата, отряза темето, оголи го кожата, и като го облече отвън със сребро, служеше си с него като с чаша и като наливаше вино, гордеейки се, даваше на славянските вождове, които бяха около него да пият…" (2).

Както виждаме тук е предадено в детайли точно от коя част на черепа се изработва ритуалната чаша и по какъв начин се обковава с благороден метал.

В "Манасиевата хроника" (1344 г.) има един пасаж, в който се казва:

"… Крумъ княз окова главъ Никифора цар и напиватъ здравица блгаромь…"

Т.е. тук става ясно, че с ритуалната чаша-череп се пие за здраве (вдига се наздравица). Същото се потвърждава и от хрониката Мануел Малаксос, че българите при пиене (тост) употребяват думата "здравица" (2).

Второто съобщение е от византийския хронист Георги Акрополит във връзка с пленяването на латинския император Балдуин Фландърски от цар Калоян (1197-1207 г.), след разбиването на латинските рицари от българите при Одрин в 1205 г.:

"… Самият им император Балдуин бил пленен от тях и бил откаран вързан при царя на българите Йоан (Калоян). Той, както казват, отсякъл главата му и по варварски обичай я превърнал в съд за пиене, като я очистил отвътре и я украсил от всички страни отвън…" (15,13).

Третото съобщение е особенно интересно, защото е предадено от очевидец и с много големи подробности. То е дадено от чешкия рицар Милохнев, владетел на замъка Дуб. През 1217 г. той се включил в кръстоносния поход на маджарския крал Андрей II, за да получи рицарско достойнство и да участвува при освобождаването на Светите места. На връщане през България, войските били спрени от българския цар Иван Асен II (1218-1241 г.). По-късно той пуснал войските да преминат през земите му, но след като получил дъщерята на крал Андрей II - Ана за жена.

По време на един лов, Милохнев бил тежко ранен от мечка и лекуван в дома на българския боил Богорис. Той бил лекуван от дъщерята на Богорис - Ладика, която била посветена в лекарското изкуство на древните българи.

Веднъж, все още лежейки на легло, чехът видял в стаята една странна лампа, която имала формата на чаша. На дръжката й били изобразени 12 мъже, които държали в ръцете си полукълбо - то пък било изпъстрено с чудновати и неразбираеми знаци. Първият от мъжете бил красив, а всеки следващ - все по-грозен. "Каква е тази лампа? - попитал Милохнев. - Когато ме измъчваше треската, ми се струваше, че фигурите по нея оживяват и нещо ми шептят. Веднъж ми се присъни, че те се завъртяха в някакъв призрачен танц, а смехът им бе толкова отвратителен, че от ужас загубих съзнание."

Ладика не разкрила тайната на лампата, защото тя била най-ценното наследство от майка й и нямала право на това.

Когато оздравял, Милохнев и Богорис били поканени на тържество при един от ловните приятели на българина. Всички били наредени в кръг около трапезата. Изведнъж рицарят с изумление видял, че в стаята бил внесен "сребърен похар", т.е. чаша направена от човешки череп. Преминавайки от ръка в ръка, всеки от присъстващите отпивал глътка от питието в нея. Милохнев обаче бил обхванат от ужас и отблъснал чашата. Присъстващите българи веднага скочили с извадени мечове и щели да отрежат главата на чеха, ако Богорис не го бил спасил. Той обяснил на другите, че Милохнев е чужденец и някои български обичаи може да му изглеждат странни и нелогични, дори отвратителни. По обратния път българинът се опитал да обясни на чеха, че е голяма чест за дедите ни да предложат вино на гостите си от посребрен череп на прочут неприятел.

Рицарят пък обяснил, че странната чаша му напомня по някакъв начин за лампата в стаята. Богорис му казал, че майката на жена му била потомка на прочутата магьосница (колобър) у българите - Асла. Лампата била нейно дело. С нея се разпореждали само най-възрастните жени в къщата, които шептели нещо над пламъка и така се свързвали с духовете на предшественичките си…" (15).

Освен тези съобщения от хронисти, има и множество други данни в легендите, фолклора, преданията и археологическите находки, които потвърждават за наличието на древния български обичай (1).

Според Дончев (9) и Стойнев (18), Мадарския конник държи в дясната си ръка чаша - череп като символ на канската (императорската) власт при българите.

В съкровището от Над Сент Миклош (V в.), наричано още и "съкровище на Атила" има три златни купи с бича глава, които по форма и предназначение отговарят на ритуалните чаши-черепи. Дончев също ги свързва с тях, като дава и обяснение за наличието на бича глава - изхождайки от обичая при скитите9. В съкровището има и една златна кана, на която е изобразен конник-багатур, който води знатен пленник. На седлото на конника е окачен военен трофей - отсечена глава, предназначена за изработване на ритуална чаша.

Българския произход на това съкровище е извън всякакво съмнение, още повече като се имат пред вид надписите по предметите с рунно писмо, българската димволика на изображенията и знаците на рода Дуло - трилистници, които са открити и в погребенията на Кан Кубрат и Кан Аспарух.

Обичаят да се изработват ритуални чаши от черепи, а също и да се обковават с благороден метал целите черепи на починали известни личности, при древните българи има орендично- магическо значение и е свързан с религията им. Тангристката религия и натурфилософията на древните българи са производни на шаманизма, наричан от някои автори "динамизъм" или "орендизъм"3. Съгласно това, българите вярвали, че цялата Вселена е изпълнена с една особенна свръхестествена сила, която не се персонифицира от някое конкретно божество. Тази сила се крие във всички предмети, може да преминава от човек в човек или от предмет в човек и обратно3. Китайците наричат тази сила или вътрешна енергия - Ци, в Индия я наричат - Прана, в Тибет - Ла, в Япония - Ки и т.н. Съвременната наука също признава съществуването на този особен вид енергия, която има плазмено-електромагнитен или полеви характер, действуваща на субатомно ниво. С тази енергия са свързани и редица психически и физически феномени като: телепатия, ясновидство, телекинеза, психометрия, лекуване с ръкополагане, левитация, психотронни въздействия с различни форми на магия (1,14).

За седалище на свръхестественната сила (орендата) у живите същества се смятала кръвта, на първо място, и на второ - главата. За това и двете се обявяват за свещенни. В основата на обичая с чашите-черепи лежи именно свещенността на главата. Ето защо при древните българи съществувал стар обичай да изработват от черепите на убитите врагове или известни хора (герои, владетели, светци, духовни учители) специални ритуални чаши, с които те пиели при особенни случаи. Смятало се, че който пиел от такава чаша, изработена от черепа на необикновен човек със силна оренда, увеличавал своята жизнена сила многократно, защото духовната сила на убития собственноръчно или от мощите на починалия светец преминавала по мистичен начин у него.

Както вече изяснихме ритуалните чаши-черепи не се изработват от целия череп, а само от неговата горна част (темето). Тази връхна част на главата наричана "корона" е особенно почитана от българите и за това в присъствие на върховния владетел - кана те сваляли калпаците си.

В индийските езотерични учения върхът на главата се нарича "сахасрар" ("хилядолетния лотос"), който представлява най-висшия енергиен и духовен център в тялото на човека. В китайската медицина на върха на главата се използва една от най-важните енергийни точки в акупунктурата, наречена "бай-хуй" ("сто срещи"). Самото име също подсказва важността на този център, още повече, че на български "бай" означава точно "главен", "голям" или "старши".

Изработването на ритуални чаши от черепи при древните българи е свързано също със сакралността на чашата, която се явява олтарна вещ и е свещен предмет в религиозните обреди още от предхристиянската епоха. За митологичното съзнание тя е съд, в който се събира течност, имаща ритуално предназначение, напр. кръвта на жертвенното животно като израз, носител на неговата сила (орендата), която по-късно се замества с червено вино. Свещенната чаша е един от символите на владетеля при българите и скитите (18). При скитите според Херодот, има предание, че първите им владетели получили властта си от небето, от където паднали свещенните златни предмети: рало и ярем (за орачите); двуостра секира (за воините); и чаша (за жреците) (21).

Свещенната чаша се свързва също с "рога на изобилието" при траките и е разпространена в индоевропейската културна традиция (10). Като символ тя се среща често и в Библията и легендите за Граала ("чашата на Христос"), където вероятно са дошли от Евразийските предхристиянски култове (18,10). Двете "каменни баби" (девташлари) от с. Ендже, Шуменско, държат на корема си именно такива ритуални чаши.

Хронистът Дякон Игнатий споменава, че при сключването на трийсетгодишния мир между България и Византия е бил извършен тангристки клетвен ритуал, при кой то император Лъв V Арменец, по искане на Кан Омуртаг (815-831 г.) "извършва с ръце излияния от чаша върху земята" (18).

Според Слави Дончев, фактът, че Кан Крум е черпел с вино от черепа-чаша на Никифор славянските вождове, потвърждава че с този ритуален жест той подновявал договора си с тях, тъй като те са взели дейно участие при разбиването на византийската войска. Освен това, по този начин владетелят ги предупреждавал какво се случва с враговете и нелоялните към българската държава. Така пиенето от чаша-череп се свързва със сключването на важен договор и е един вид "духовен печат" и гаранция за спазване на договора, подобно на заклеването пред меч при българите.

Вероятно от пиенето с ритуална чаша-череп идват и българските думи: "черпак", "чебур", "черпя", "почерпка", "изчерпвам"; свързани с черпене (като източник) и ритуална гощавка свързана с общо пиене от съд, приобщаваща или посвещаваща участниците в дадената духовна традиция (10).

Сакралността на главата в тангризма и свързаните с това духовни практики на българските жреци-колобри, намира отражение в множеството открити в България бронзови амулети-кончета с човешка глава. Тези предмети са откривани и на други места, където са живяли българи и несъмнено имат апотропейна (предпазваща) функция (18).

Тук можем също да споменем за българските митове за отделяната от тялото "крина глава" и "кобилата-време", свързани с "пътуванията" на колобрите в духовния свят (небето) (14).

Традицията с ритуалните чаши-черепи и обковаването на черепа с благороден метал е така дълбоко вкоренена в обичаите на българите, че се запазва и след официалното приемане на християнството в IX в. при Дунавските българи. Същото се отнася и за Волжките българи, които приемат исляма. Така например в с. Ранкеевка, близо столицата на Волжка България - Велики Болгар, е открит гроб на български владетел от IX-X в., чийто череп е обкован със сребро, съгласно същия ритуал (1).

У нас обичая се запазва почти до наши дни, леко видоизменен от християнската традиция под формата на свети мощи.

В сбирката на Националния исторически музей в София, се съхраняват два мощехранителници от злато и обковани черепи с посмъртни маски на двама канонизирани християнски светци. Това са Св. Дионисий (1744 г.) - Цариградски патриарх, обезглавен на верска основа от турците и Св. Матрона (1738 г.) - игуменка на манастир в Охридско.Мощехранителниците и обковът са изработени от позлатено сребро, скъпоценни камъни и емайл. Според зам. директорката на музея д-р Теофана Матакиева - Лилкова, независимо от надписите на гръцки, високата класа на изработка и типичния български филигран, характерен за Възраждането, поставят извън всякакво съмнение българското авторство на тези предмети. Тя допълни, че този начин на представяне на мощите на светци не е характерен за православното християнство и се съгласи с авторовото твърдение, че ритуалът идва от предхристиянско време.

В музейната сбирка има още една такава мощехранителница на Св. Космас (1803 г.), при която черепът няма посмъртна маска с индивидуални черти, а е положен в шестоъгълна затворена метална кутия от позлатен "български филигран" (26).

Забележителното в случая и при трите експоната е наличието на отвор с капаче в металния обков, в областта на темето, за да могат богомолците да целуват и докосват мощите при специалната церемония, която се извършва в олтара на църквата, в тесен кръг, когато мощите се отварят, по време на религиозни празници. Авторът свързва този отвор със символните трепанации на черепите, извършвани от древните българи, представляващи явно част от един и същ ритуал (1).

В процеса на изследването, се установи също, че майсторите ювелири, които извършват обкова и изработката на мощехранителниците (със сюжети от житието на светеца) се подлагат на специален пост и молитва, за да се пречистят и да им се изострят сетивата за тази важна и отговорна работа.

Любопитна подробност е, че обкованите черепи на светците от НИМ са били на изложба в Германия, където са им били направени радиестезични замервания и са констатирани лечебни излъчвания лекуващи хора, които се намират в непосредственна близост до тях!…

Сравнителното изследване и анализ на обичая с ритуалните чаши-черепи показва, че той е идентичен или подобен в редица сродни на българите етноси, а също и такива с които древните българи са били в културен контакт или са се развивали в българска културна среда. Горното е от особенно значение при интердисциплинарните исторически изследвания свързани с миграциите на народите в Евразия, в това число и българите, преноса на култура и очертаване границите на българския етнос не само на Балканите!

Обичаят е отбелязан при: траките, скитите, печенегите, масагетите (саките), тибетците, хуните, индоарийците, келтите, германските племена и лангобардите. Обичая липсва при славяните, гърците, китайците и повечето народи от Западна Европа.

В Омировата "Илиада" се споменава за тракийския кораб, целия "облицован" с чаши-черепи от знатни противници. Във връзка с това Софокъл споменава в "Ойномаос": "Одран за "хейромантрон" по скитски. Хезикий, 4, 25: кърпа по скитски обичай. Скитите одирали главите на заловените врагове и ги използвали вместо кърпи. (хол. към историческите оди на Пиндар IV, 92: казва, че Атеней украсява кораба на Посейдон с черепите на победените чужденци. Някои разказват, че това правел тракиецът Диомед, а други, както и Софокъл - Ойномаос"15.

Плутарх в "Александър и Цезар" пише следното: "… Аристон, предводител на пеоните (тракийско племе) убил един враг, показал на Александър главата му и рекъл: "У нас, царю, това се награждава със златна чаша." Александър се усмихнал и отвърнал: "Но е празна, а аз ще ти я подам пълна с чисто вино, като пия преди това за твое здраве"10,15.

Ананий Флор пише за траките, че: "… омилостивявали боговете с човешка кръв, пиели от човешки черепи и с всякакъв вид подигравки сквернели смъртта, като си служели както с огън, така и с дим…" (15).

Обред, наречен "поднасяне на чаша", съществувал и е пеонците и у древните македонци, т.е. у палеобалканските негръцки народи. При траките този обред е свързан със случаите на сключване на договорни отношения, като част от ритуалността на приемане в мъжките военни съюзи и награда за извършен подвиг (10).

Ритуалите с чаши, в това число и с чаши от черепи са свързани с тракийските култове на Залмоксис, както и с Дионисиевите и Орфически мистерии (10, 6, 7, 16 и 18).

На тракийска каничка от с. Борово имаме изображения на Орфей, Дионисий и Залмоксис, представени в митологични сцени. И Дионисий и Залмоксис държат в десните си ръце златни ритони с вино, от които го наливат в ритуални чаши от черепи, които държат в левите си ръце (4).

В съкровището от Летница, на апликация № 14 е представен тракийски конник, който държи в дясната си ръка купа-фиала подобно на Мадарския конник (7). Според автора това е също ритуално чаша от череп, която конникът (вероятно владетел) издига благоговейно и тържественно към небето (7).

Горното се потвърждава и от три други апликации на конници (№ 9, 11 и 12) зад гърба на които са изобразени отсечени човешки глави. За тях авторът на коментара Венедиков не дава никакво задоволително обяснение (7).

Продължавайки със скитите, даваме свидетелствата на Херодот, който пишеза тях: "… Говори се, че иседоните имали следните обичаи. Щом умре бащата на някой мъж… От главата на мъртвия махат космите, почистват я, позлатяват я и след това я използват като свещен образ, извършвайки всяка година големи жертвоприношения. Синът отдавал по този начин почести на баща си…" (21).

"… Що се отнася до войната, обичаите им са следните. Скитът пие от кръвта на първия мъж, когото повали в битката, и отнася на царя главите на всички онези, които е убил, защото, ако отнесе главата, взима дял от плячката, която хващат, а ако не отнесе - не взима. Главата одира по следния начин: прави разрез в кръг над ушите и хващайки скалпа, го издърпва с поклащане; след това стърже месото от кожата с ребро от говедо, мачка с ръце и след като омекне, я използва като кърпа за ръце. Скитът е горд с тези кърпи; привързва ги на юздите на коня, който язди. Който има най-много кърпи, се смята за най-добър воин. Мнозина от тях си правят от одраните кожи наметала, съшивайки ги като кожуси; мнозина пък одират кожата от дясната ръка на умрелите неприятелски мъже заедно с ноктите и си правят похлупаци на колчаните… А що се отнася до самите глави, но не на всички, а само на най-големите им врагове, те постъпват така: отрязват частта, достигаща малко под веждите (т.е. горната част на черепа), и я изчистват. Ако скитът е беден, той я обвива с само със сурова волска кожа и така я използва, а ако е богат, след като я обвие отвън със сурова кожа, я позлатява отвърте и така я използва вместо чаша. Това правят и от главите на близките си, ако са се скарали или единият от тях е надделял над другия пред царя. Когато му дойдат на гости приятел, които цени, скитът им донася тези глави (чаши) и им разправя как е станало така, че бидейки му близки, хората на които принадлежат главите, са започнали война с него, и как той ги е победил - те смятат това за прояви на мъжка доблест. Веднъж годишно всеки управител на област приготвя в областта си кратер с вино, от което пият скити, отнели живота на неприятелски воини, докато онези, които не са, нямат право да вкусят от това вино и незачетени седят отделно; това за тях е най-голям срам. Скитите, които се успели да сразят твърде много неприятелски воини, имат по две чаши и пият едновременно и с двете…(21).

По настоящем има няколко археологически находки на скитски чаши-черепи, които са открити. Първата е съвършенно запазена и се намира в частна колекция в Германия (9), а втората е открита в Сибир в кургана Елесина яма от археолога К. В. Сальников (22).

Печенегите (баджанаците), които според Йоан Скилица (IX в.) произлизат от царските скити (17), а според акад. Омелян Прицак от западните хуни (тохарийци и Юе-чи) също имали обичай да изработват ритуални чаши-черепи2.

По време на българската кампания на киевския княз Светослав в 972 г., на връщане от България той попада в засада на печенегите при праговете на р. Днепър. Вероятно помолени от българите, те пресрещат руските войски и ги разбиват, предвождани от кагана на печенегите Кура (Куря). Самият Светослав бил убит и каганът според стария обичай на степите "му отсякъл главата и от черепа направил чаша, обковал я с метал и пил от нея" (1).

В китайските летописи и тези от Средна Азия, отбелязани от Бичурин, Съсълов, Де Гроот, Гумильов и др. има множество сведения за ритуалните чаши-черепи при хуните и то най-вече при западния клон от тези народи, с които се свързват и древните българи.

Шан-юй Моде (Мо Тун - II в. пр. Хр.) като победил врага си, китайския император, отрязал му главата и от нея направил чаша за наздравици, но обичаят е от доста по-старо време (15).

Синът на Мо Тун - Лао Шан, след като победил юечжите (масагетите, гоатсите), отсякъл главата на победения владетел и от нея направил лакирана (т.е. обкована или украсена) чаша за наздравици. Преди всяко следващо сражение този съд се пълнел с вино и мечът на хунския владетел бил потапян в питието. След като оръжието се издигало към небето, ако върхът му оставал червен, то победата щяла да принадлежи на хуните (15).

Китайските летописи дават едно описание на сключен клетвен договор с хунорския кхан-ю Хо Хан Ша (58-54 г. пр. Хр.), при който случай китайските пратеници са били задължени да пият кръв и вода от чашата, приготвена от черепа на обезглавения по-рано от кхан-ю Лао Шан (Ки Йог), предводител - крал на гоатсите (19).

Съсълов подчертава, че при сключване на важни договори при хуните, задължително договорът бил "скрепван" с ритуално пиене от чаша-череп, приготвена от главата на убит неприятелски предводител, нарушил сключен предишен договор или виновен в измяна. При това хунорите не пропускали да обърнат внимание на представителите на другата договаряща се страна, че в случай на нарушение на договора и техните глави ги очаква същата участ (19).

Бичурин отбелязва, че: "Който от хуните (хоните) на сражение отреже главата на неприятеля, той получава за награда голяма чаша с вино и на него му се предоставя всичко, получено като плачкя…" (15).

В Средна Азия при индоиранското племе масагети (наричани още гоатси, саки, се или юечжи) също съществува обичая с ритуалните чаши-черепи. Когато царицата на масагетите Томирис победила персийския цар Кир, тя заповядала да му отсекат главата и я сложила в торба от козя кожа пълна с кръв "за да се напие до насита". След това от черепа му изработили чаша, а от отрязаната му дясна ръка заповядала да изработят колчан за стрели (15).

В "Лунния зикурат" в Каракум на пясъчния хълм Алтън тепе в Средна Азия археолозите откриват голям град от бронзовата епоха (III-II хил. пр. Хр.) с погребален храм, където са открити останките на обезглавени хора. Според антроположката Татяна Кияткина, черепите са отделяни ритуално след погребението. В зикурата е открита и т.нар. "зала на черепите", където те са били подредени в специални ниши (15).

В Индия, Хималаите и Тибет ритуалната чаша, направена от човешки череп се нарича габала (габал или капала). Тя се използва в Шиваистките и тантристките индийски култове, а също и в старата тибетска религия Бон (Бонпо). Всички тези култове са от предбудисткия период (т.е. отпреди VI в. пр. Хр.) и представляват древна традиция (24,23). По-късно габала добива приемственност в тантричния будизъм и ламаизма (1).

Габала е олтарна вещ и в храмовете заедно с мандала (мистична диаграма на космоса) стои отдесно на жертвеника. Чашата се изработва от горната част от черепа на човек, който е умрял от естественна смърт, останал е девствен и съзнателно не е убил нито едно живо същество. Освен това на темето трябва да има ясно изобразена ваджра (на тиб. дордже - свещен жезъл-светкавица). Понякога специално я изрязват. По същия начин лъкатушните ивици по вътрешната повърхност на черепа трябва да образуват особено изображение, чието значение е познато само на избранници между ламите (свещенниците). Достатъчно е познавач да види жив човек и да определи дали от черепа му може да стане габала или не. Ако става, то към набелязания от самия бог избранник се отправя цяла делегация с молба, след като умре, да пожертва костите си за храма. Това се смята за голяма чест и осигурява добро прераждане, ето защо няма откази. Тъй като черепите, които отговарят на всички необходими условия са рядкост, се разрешава габала да се отлива от сребро или бронз.

Бешевлиев съобщава, че черепите за изготвяне на габала трябва да принадлежат на извънредно религиозни и духовни лица или на хора отличаващи се по чин и ученост, като женските черепи се изключват. Той добавя също, че за избора и употребата на черепите в Тибет съществува цяло съчинение (2).

В биографията на великия тибетски йога Миларепа (XI в.) от езотеричната школа кагюпа се споменава, че единственното имущество, което той притежавал било: бамбуков бастун, дреха и наметка от домашно тъкан памук, чаша от човешки череп, кремък с огниво и костена лъжица (25). Там се споменава също, че ритуалната чаша от човешки череп се използва при посвещаване в дадена духовна традиция и символизира временния живот на човека на земята, а също и отказване от всички видове съществувания в сансара (непрекъснатата верига от прераждания).

По време на ритуала за посвещение в кагюма, учителят на Миларепа - ламата Марпа използвал специална габала: "… Чрез медитация той освети виното на вътрешното приношение (Тайната Жертва) в чашата-череп за възлияния. Всички ние видяхме как виното започна да изпуска мехурчета от петцветна светлина. Марпа направи приношение на своя учител (гуру) Наропа и на идама и след това пи. Подаде ми чашата и аз я изпих до дъно.

Ламата каза: "Това е добър знак. Само вкусването на моето вино на вътрешното приношение, само по себе си е по-висше от получаването на пълното посвещение от която и да е друга приемственност (духовна школа). Утре ще те удостоя с Посвещението на Преобразуването според тайния път…" (12).

Връщайки се отново в Европа, проследяваме обичая при келтите, за което имаме множество сведения.

Амиан Марцелин отбелязва обичая с използване на чаши-черепи при келтското племе скордисти, които са населявали западната част на Балканския полуостров: "… Скордистите… някога жестоки и груби, както ни учи древността, принасяли в жертва на Белона и Марс своите пленници и пиели много настървено от кухите черепи на главите човешка кръв…" (2).

За келтстого племе бои, Р. Ливий ни съобщава следното: "…Тук падна Постумий, който с всичка сила се сражавал за да не бъде уловен в плен. Снетите от тялото на пълководеца доспехи и главата му, която били отрязали, боите внесли ликуващи в храма, който е най-свещен у тях. След това, като очистили главата, както им е обичая, обвили със злато темето и това било за тях свещен съд, с който при тържественни случаи правели излияния и същевременно било чаша на жреците и храмовите настоятели…" (2).

За този обичай на келтите пише и гръцкия историк Страбон, който подчертава че тези трофеи не били отстъпвани даже и срещу равна мяра (тегло) в злато (2).

В старогерманските епоси като "Песни за нибелунгите", "Eckenlied", Едда с "Песните за Виланда" (Volundarkwidha) и "Песента за Атила" (Atlamal) също се споменава за чаши от човешки черепи идентични като описаните по-горе и явно част от една и съща културна традиция (5).

Чрез българите, келтите и германците, ритуалните чаши се запазват и в християнската обредност и то най-вече в тайнството евхаристия (причастие) и легендите за Граала (чашата на Исус Христос)!…Някои изследователи считат, че Граала всъщност е ритуална чаша-череп изработен от учениците на Христос след възнесението му!.... Нека не забравяме, че бащата на Дева Мария носел звучното древно българско име Бат Билга (т.е. Батко Билга, Големия Билга)!.....

София

17.10.2000 г.

Библиография

1. Александров, Дориян

Бойни изкуства и военно дело на древните българи. Културни връзки и влияние на древните българи в Азия и по "Пътя на коприната", изд. "Тангра ТанНакРа" - Общобългарска фондация, София, 1999

2. д-р Бешевлиев, Веселин

Чаши отъ черепи у прабългарите, Годишникъ на Софийския университетъ, историко-филологически факултетъ, книга XXII.3, София, 1926 г.

3. Бешевлиев, Веселин

Първобългарите. Бит и култура, изд. "Наука и изкуство", София, 1981 г.

4. Венедиков, Иван

Медното гумно на прабългарите, изд. "Наука и изкуство", София, 1983 г.

5. Венедиков, Иван

Златния стожер на прабългарите, изд. "Наука и изкуство", София, 1987 г.

6. Венедиков, Иван

Митове на българската земя. Раждането на боговете, изд. "Идея", Стара Загора, 1997 г.

7. проф. Венедиков, Иван

Тракийското съкровище от Летница, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 1996 г.

8. Димитров, Марин П.

Древната българска цивилизация, изд. "Тангра ТанНакРа" - Общобългарска фондация, София, 2000 г.

9. Дончев, Слави

Златното съкровище от Над Сент Миклош и чашите-черепи у българи и хуни, Втори международен конгрес по българистика. Доклади: изобразително изкуство и архитектура, т. 16, изд. БАН, София, 1988 г.

10. Йорданов, Стефан

Тракийският воин, Проучвания върху военната и социална история на Древна Тракия, изд. "Фабер", Велико Търново, 2000 г.

11. Дъглас, Ник; Слингър, Пени

Сексуални тайни; Алхимия на екстаза. Път към духовната хармония, изд. "Хермес-7", София, 1993 г.

12. Животът на Миларепа. Велик йогин, отшелник и поет, изд. "Шамбала", София, 1998 г.

13. История на България, том 2 и 3, изд. БАН, София, 1981 г.

14. Калоянов, Анчо

Българското шаманство, импресарско-издателска къща "ROD", София, 1995 г.

15. Каменов, Константин

Небето помни протобългарската история, изд. "Народен будител", Варна, 2000 г.

16. Маразов, Иван

Митология на траките, ИК "Секор", София, 1994

17. Петров, Петър; Гюзелев, Васил

Христоматия по история на България,т. 1, Ранно Сревновековие VII-XII в., изд. "Наука и изкуство", София, 1978 г.

18. Стойнев, Анани

Българска митология. Енциклопедичен речник, издателска група "7М+Логис", София, 1994 г.

19. Съсълов, Димитър

Пътят на България, изд. "Кибеа", София, 2000 г.

20. Филипс, Греъм

По следите на Граала, изд. "Мириам", София, 1998 г.

21. Херодот

История, част I и II, изд. "Наука и изкуство", София, 1986 г.

22. Агбунов, М. В.

Путешествие в загадочную Скифию, изд. "Наука", Москва, 1989 г.

23. Мифы народов мира, т. I и II, изд. "Советская энциклопедия", Москва, 1980 г.

24. Норбу, Намкай

Друнг, Дэу и Бон. Традиции преданий, языка и символов и бон в Древнем Тибете, изд. "Либрис", Москва, 1998

25. Речунг

Великий йог Тибета - Миларепа, изд. "Агни", Самара, 1994

26. Church plate from the collections of the National Museum of History, introduced by Teofana Matakieva - Lilkova

Borina, Sofia, 1995

[makebulgar]

Дали някой знае тази статия

("Чаши отъ черепи у прабългарите", д-р Веселин Бешевлиев, Годишникъ на Софийския университетъ, историко-филологически факултетъ, книга XXII.3, София, 1926 г.)

дали я има някъде другаде из нета, или в друго издание?

[glishev]

Би било интересно.

[Rogi]

Интересна статия, браво на автора за събраната библиография, но все пак бих искам да прокоментирам някои смущаващи моменти от нея, като не обещавам предварително, че няма да има известни весели коментари?

[makebulgar]

В някои от гробовете на неолитна Европа (https://www.youtube.com/watch?v=-NFri78q4b8) са открити следи от човешки черепи изрязани така, че да могат да служат като чаши. В този случай може да се каже, че причината е била нуждата от съдове в тези първобитни общества. 

В тантра хиндуизма и будизма във връзка с традицията за изработване на чаши от череп наричани капала - https://en.m.wikipedia.org/wiki/Kapala, още от детска възраст били избирани хора с подходяща форма на черепа, които придобивали важен статут в общостта с условието, че след смъртта им от черепите им ще бъде направена чашата капала. Този по-виш статут вероятно довел и до традицията за изкуствена деформация на черепите, която позволявала на хората да подготвят черепите си за изработваенто на подобни чаши след смъртта им. 

 

Редактирано Ноември 13, 2021 от makebulgar