Отиди на
Форум "Наука"

Сръбския възход и ролята на Златната орда /1292-1355 /.


Recommended Posts

  • Потребители

Сръбския възход и ролята на Златната орда /1292-1355 /.

Стефан Душан – реален или мним наследник от рода Джучи?

Четейки руски исторически статии и проучвания, а също и стари летописи описващи сръбската държавност, достигнах до едно любопитно заключение. В морето от “славянски” държави през ХІV век само в една от тях присъства в именника на владетелите гръмкото “татаро-тюркско” име Урош. Същото е синоним на “велик, силен” и идва от тюркската дума “Урус”. И досега на Кавказ се съдържат доста названия с тази прибавка. Едно от тях е Урус-Мартан, град в размирния сега северен Кавказ. Също така едно от названия на старата киевска държавност е “Киев Урус” /Великия Киев/, откъдето идва “Киевская Русь” и държавата Русия /променено сега в Россия/. Россия е за да се прави асоциация за народа “Рос” /варяги/, но е останало вкл. у нас известно название Русия /от прибавката епитет Урус, силен, велик/. Странно ми бе наличието само в сръбската именна система това име, явно “неславянско”, възникнало в началото на ХІV век, а оттам и в съвременната именна система сред сърбите. И продължих да не му обръщам внимание засега.

И изведнъж четейки за завоюването на кипчаците /кумани/ от “татарите”, се натъкнах на името Душихан /Джучи хан, сын Чингизхана/. А в немалко летописи този известен чингизид е бил изписван не-повече, не по-малко като “ДУШИХАН”. Близката асоциация с името на сръбския митичен владетел ДУШАН, ми дойде в повече и получих силен стимул да разровя информациите за връзките между “Златната орда” и “Сръбската династия и държавност по линия на Душан”.

Ето резултата:

За начало в точен превод ще дам едни интересни заключения от руски автор в негова статия /статията е дадена като връзка в източниците ми/:

“Такова бяло петно представлява за много от нас сръбското средновековие до тази скръбна дата /б.пр. 1389 г./. Струва ли си да се удивляваме, че даже обемистия Енциклопедичен речник за периода на сръбската история до периода на установяване на османско иго се състои от …две и половина изречения. А именно: Територията на сърбия е заселена със славяни в 6-7 век. В 12 век се създава голяма държава /от 1217 г. кралство”.

МОНГОЛИТЕ, “ОБЕДИНИТЕЛИ НА СЛАВЯНИТЕ”

В края на ХІІІ век европейските владения на Чингизидите били както никога обширни… Този период на Монголската империя е зебележителен с това, че под своята власт обединил всички източни славяни /руските/ с балканските, нещо което Русия в периода ХVІІІ-ХІХ век не успя да постигне независимо от неистовите си усилия.

Така е “развенчал” нашия прекрасен панславист Еренжен Хара-Диван – в книгата си “Чингисхан как полководец и его наследие”, написана в края на 1920-те години в Белград, КЪДЕТО АВТОРА Е ИМАЛ ДОСТЪП ДО СРЪБСКИ ЛЕТОПИСИ и трудове на южнославянски учени. Едва ли балканските колеги са разделили възторга му по повод дошлите “обединители”. Що се отнася до “обединителите на славяните” Чингизидите… Никакви емоции – само факти.”

Много хубава констатация, с която продължаваме напред по темата:

Съгласно "Краткой российской энциклопедии" (М., 2003, т.1, с.976): "Джучи Улус — е наследствено владение на монголските ханове от рода Джучи. /от 1224 г./. Обхваща “Дешт и кипчак” /степите от Иртыш до Дунав, включващо Крим и Болгар Велики /столицата останала при Бат Баян/.

Съгласно “Татарского энциклопедического словаря" Златната орда се образувала окончателно около 1240-те години от стария Улус Джучи, но вече включвала и завоюваните от Батий земи – териториите на Волжска България, Северен Кавказ, Кримския полуостров, степите на Източна Европа, Приаралското землище, Западен Сибир, руски княжества, български княжества /Видин, Търново и др./. Сърбия се намирала във васална зависимост от Златната орда. Златната орда от своя страна се деляла Ак Орда /Бяла орда/ и Кок Орда /Синя орда/ (Казань, 1999, с.209).

Гледайки родословието от Неманичите, намирам интересния факт, че “татарските” имена епитети или прякори следват клонката :

Неман –

Стефан Първовенчани, крал на Рашка, оттам към третия син на последния

УРОШ І /първи в рода с такова име/ и оттам на долу всички негови наследници и само по права линия на родството и наследствеността /ставащите законни владетели!/ -

Милутин УРОШ ІІ –

Стефан УРОШ ІІІ Дечански –

Стефан УРОШ ІV ДУШАН –

УРОШ V

Както се вижда, във владетелската именна система на сръбските владетели започва да се изпозват “татарски” хвалебствени прякори, считано от 1243 г. и продължава поне до битката при Косово /1389 г./.

А сега да се опитаме да отговорим на въпроса, защо е така:

1242 г. – унищожителния поход на татарите до Виена и Адриатика:

Стефан Владислав след татарското нашествие отстъпил /1243 г./ престола на брат си Стефан Урош І

• Стефан Урош I, краљ (1243-1276) – първа титулатура - епитет сред сръбските владетели с “т.нар. татарската” дума Урош – Урус /Велики/ - съвпада с края на похода на татарите от 1242 г.

• Драгутин, краљ Србије (1276-1282), краљ Срема (1282-1316) – син на Урош І.

• Милутин (Урош II), краљ Србије (1282-1321) – приема васалитет спрямо темника Ногай, който е регент на хан Тохта. Обаче в бъдещото единоборство за властта остава верен на хан Тохта срещу сепаратиста Ногай. Обратно Тодор Светослав на първо време е на страната на Ногай, но после убива сина му Чака /цар в Търново 1299 г./ и приема за законна властта на хан Тохта в Зланата орда включително и над Кримската й част. Тук се вижда, че политиката на Милутин Урус /Урош ІІ/ е била по-примирена по отношение законния претендент за властта в Улус Джучи / Златна Орда/. Това занапред явно ще дава плодове. След отстраняването на Ногай и сепаратистките тенденции хан Тохта дал на единия си син да управлява земите северно от Дунав /пряко граничещи със Сърбия/, а на другия около Бесарабия. Интересно е, че при междуособиците бъдещия сръбски крал Стефан Урош ІІІ Дечански /баща на Стефан Душан/ заедно с другите сръбски боляри – заложници, успял да избяга. Връщането му в Сърбия било улеснено с помощта на татарските му приятели /!/, застъпници на законния хан Тохта в междуособиците. Стефан Урош ІІІ получил за управление областта Зета. Там забъркал интриги срещу баща си. Стефан Душан /бъдещия крал/ останал един вид заложник при дядо си крал Милутин Урош ІІ, за да не продължава баща му стремежите да вземе властта насилствено. Същото обаче успял да стори по законен ред след смъртта на Милутин Урош ІІ през 1321 г. Оттам започва възхода на Сърбия и разширението на земите й. Считам, че и оттам тръгват и начините да се легитимират тези действия. Единия от тях е да се представи принадлежност към управляващия половината свят род този на Джучи /Душихан/. Най-големия военен и политически аргумент в тази епоха. Тогавашното НАТО, само че еднолично, а не с членки.

• Стефан Дечански (Урош III), краљ Србије (1321-1331) – както споменахме, бил е заложник в двора на хан Тохта преди да стане крал, и тук епитета Урус си е на мястото. Любопитното е после. В титулатурата на синът му фигурира намек на родство с чингизидския род Джучи. Дали е покрай рода на съпругата си и майка на сина му Теодора Българска /дъщеря на цар Смилец/ или по друга линия? Или пък синът просто е бил наричан така, поради това че баща му е бил в двора на този род и е било модерно да си част от него, па макар и не по кръвно родство /и тогава света е бил политически “еднополярен”, почти/.

• Стефан Урош IV Душан, краљ Србије (1331-1345), цар (1345-1355) – Урош /Урус – Велик, Силен/ присъства и тук. По интересното е, че когато започват грандоманските идеи за още и още титли и територии, Стефан Урош ІV явно се опитва да легитимира произхода на претенциите си. Душан е негов прякор, прозвище. Основоположника на рода Джучи е сина на Чингис хан Джучи. Той е бил наричан Джучи хан или Души хан, Джушхан. Душан.

Колбко интересни съвпадения и отговаряще на въпроса за произхода на епитетите Урус и Душан, неприсъсващи в титулатурите на други “славянски владетели”. При сходството на езици и култури, би трябвало и там да има такива, но няма /изключвам Русия, защото то тя е Ордата в общи линии или в крайна сметка поне наследника й/. А и тези сръбски “титли” се получават и са актуални от самия период на “татарска” доминация в Европа 1243 г. и продължават до Косовската битка 1389 г.

Интересна подробност разкрива Проф. Николай Овчаров за Стефан Душан: “Като "истинска майка" и "истински брат" Стефан Душан определя Марина и Йоан Драгушин и в свои официални писмени документи. Вече е доказано, че това са специални титли, създадени от сръбския владетел. За да изрази своето уважение към леля си Марина и братовчед си Йоан Драгушин, Стефан Душан създава за тях уникалните титли "истинска майка" и "истински брат". Отбелязвам, че титлите са уникални, т.е. нямат аналог поне в балканската политика и титулатура. А може би другаде те не са аналог? Дали Душан не заимства това от практиката в двора на владетеля на Златната орда. И ако е така, не е ли оттам уникалната за Балканския полуостров “титулатура” на Стефан наречен още и “Душан” /т.е. принадлежащ към рода на Душихан, чингизидския род Джучи/? Досега съм сигурен, че не е работено по такава хипотеза и жалко. Сигурен съм, че с времето ще си дойде всичко на мястото и то ще стане по информация от изток. От там откъдето в момента тече трескаво изучаване на подценяваната роля на Златната орда в политиката на Европа и Азия. Подценявана и отбягвана неумишлено или умишлено досега.

Заключение: Не изключвам извеждането на прякора Душан да е производен от близост /реална или мнима/ от рода на Душихан /чингизидския род Джучи/. Настоящото отговаря на много въпроси относно резкия неочакван възход на сръбската държавна организация от началото до края на ХІV век. Трябва да изучава последното и с оглед подценяваната връзка на Неманичите по линията на Урошите /от Урош І 1243 до Урош V 1371 г./.

Допълнителна информация носи и факта, че Стефан Лазаревич участва в битката срещу Тамерлан /1402 г./, Като съюзник – вассал на Баязид. В същото време не трябва да забравяме, че Тамерлан в периода 1390-1395 унижава и разрушава конкурента си в Монголската държава, а именно Улуса на Джучи /на Душиханите/ Златната орда. А Като представител на държавност отломка и част от Златната орда, да не би Стефан Лазаревич да е имал и този стимул да участва в борбата срещу най-големия й враг Тамерлан /Тимур ленг/!?

Хронологии за междуособната война между хан Тохта и Ногай /който е кипчак/:

1292 Король Сербии признал себя вассалом Ногая и отослал ему своего сына в качестве заложника. /!/

1293 Ногай по просьбе ряда балканских князей направляет войска на Сербию. Король Сербии Милутин Урош II признает себя вассалом Ногая.

После этого Сербия стала самым сильным из балканских государств и вскоре достигла своего наибольшего расцвета при короле Стефане Уроше IV, по прозвищу Душан (1336-1355 гг.).

Шишман бил деспот, а неговото обширно владение било зависимо от мощния татарски хан Ногай.През 1292г.Ногай подтикнал Шишман да предприеме поход срещу Сърбия. При похода куманите от войската му изгорили сръбската архиепископска църква в Жича,но след това сръбският крал Стефан Урош I I Милутин успял да разбие Шишман и дори да превземе Бдин.Намесата на хан Ногай възстановила властта на Шишман,а мирният договор със сърбите бил скрепен с бракове между него и дъщеря на великия сръбски жупан и на сина му Михаил Шишман с дъщерята на сръбския крал Ана-Неда.Сведение от 1308г.сочи бдин за столица на България и Дунав за река,минаваща през средата й.По това време съоправител на деспот Шишман бил синът му Михаил.Деспот Шишман е основател на последната българска царска фамилия (Шишманови)от средните векове.

история на България:

1241 г.

Отбито е татарско нападение в отвъддунавска България.

1241-1280 г.

Години на упадък.

Есента на 1242 г.

Зависимост от татарите.

1246-1253 г.

Големи териториални загуби.

!! САМО СТЕФАНОВЦИ – бащата, трите му сина стефановци и т.н., уникално!? /достойно за бъдещо проучване/!!

1. Стефан Неман (1113-1199)

2. крал Стефан Първовенчани (велик жупан 1196-1217; крал 1217-1228 )

3. крал Стефан Радослав (1228-1234 )

4. крал Стефан Владислав І ( 1234-1243)

5. крал Стефан Урош І ( 1243-1276, поч.1280)

6. крал Драгутин ( 1276-1282, поч. 1316)

7. крал Владислав ІІ (1316-1325)

11. крал Стефан Урош ІІ Милутин ( 1382-1321)

12. крал Стефан Урош ІІІ Дечански ( 1321- 1331)

13. Стефан ІV Душан ( крал 1331-1346, цар от 1346-1355)

14. цар Урош V ( 1355-1371)

Източници:

Анатолий Вершинский - “НАРОЧИТО ВЕЛИКА ОПАСНОСТ...”

1 Хара-Даван Э. Чингисхан как полководец и его наследие. Белград, 1929. Электронная версия.

2 Андреев А.Р. История Крыма. М., 1997. С. 6, 98.

3 Житиjе и подвизи светог великомученика Стефана Дечанског краља српског. – Поповић J. Zitija Svetyh ya novembar. Београд, 1977. С. 266 – 288. Цитируется по электронной версии, полученной из Интернета.

4 Бродники – население побережья Азовского моря и нижнего Дона в XII – XIII вв., возможно, славянское. Некоторые исследователи считают бродников предками казаков.

5 Хара-Даван Э. Указ. соч.

6 Хиджра (араб. – переселение) – переселение Мухаммеда и его приверженцев из Мекки в Медину в сентябре 622 г. Год Хиджра является началом мусульманского летосчисления. Исходным для него принято 1-е число 1-го месяца (мухаррама) 622 г., что соответствует 16 июля 622 г. от Р.Х.

7 Вернадский Г.В. Монголы и Русь. Пер. с англ. Тверь – М., 1997. С. 194.

8 Хара-Даван Э. Указ. соч.

9 Памятники литературы Древней Руси: XIII век. М., 1981. С. 256.

10 Вернадский Г.В. Указ. соч. С. 186.

11 Vasilopoulos K. The Life of St. King Stephen of Decani. Sidney. Электронная версия.

12 Житиjе и подвизи светог великомученика Стефана Дечанског...

13 Vasilopoulos K. Указ. соч.

14 Тихомиров М.Н. Исторические связи русского народа с южными славянами с древнейших времен до половины XVII в. – Славянский сборник. М., 1947. С. 171, 177.

15 Тихомиров М.Н. Указ. соч. С. 178.

16 Карамзин Н.М. История государства Российского в 12-ти томах. Т.V. М., 1993. С. 224.

http://ricolor.org/europe/serbia/je/ist/2/

http://buday.narod.ru/gl4.htm

http://www.veshki-bazar.by.ru/yugrusi.htm

http://www.balkaria.info/news/smi/dialog-2-1.htm

http://www.tatmir.ru/article.shtml?article...0&heading=0

http://www.hrono.info/1200mong.html

http://ald-bg.narod.ru/SRvladeteli/SrVladIndex.htm

http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=207138

http://www.duel.ru/200127/?27_5_2

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Любопитна подробност е и търсенето в google.com с думата "Душихан".

"А може би имахте предвид : ... "

Мрежата Изображения Групи Директория Документи Gmail

Вход

Google

Разширено търсене

Предпочитания

Търсене в: мрежата страници на български страници от България

Мрежата Резултати 1 - 4 от 4 за Душихан. (0.20 секунди)

Може би имахте предвид: Душан

разбира се това не може да даде точна представа за производност на думите, но все пак...

"вулгарен" - "българин" е същото и мисля, че google.com , като машинка-чип не е повлияно на емоции и си дава това което е.... е най-близко или във връзка с основното запитване. А под него вече търсиш смисъла или наличието на прозводността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Душан се свързва с обстоятелството, че той детронирал и наледил да бъде удушен баща си. Стефан - да носят го всички, както нашите Иван (Йоан). На сърбите навярно им е харесало, че името иде от стефанос, т.е. венец, корона.

Урош - е според легендата Неменичите произхождат от император Лициний, от Бела Урош.

И тъй като първата императорска издънка бил Урош, то по злополучното ирония споходила и Сърбия - първия и последния император да носят едно и също име.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, не знаех, че е от удушването. Ама как ше има име "удушвача?? " Да не би все пак да е просто име??

А "джуки" е част от титлата на хунските князе, според Гумиьлов. "Западният джуки-княз, източният джуки-княз... нещо като "вице". Далечно ми се вижда, за да се свързва с Душан??

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Какъв е този император Лициний откогото да произхожда династия станала известна през ХІІ век? Ако е някакъв римски император ми се вижда доста голяма дупката от почти хиляда години в историята на тази династия. Пък и Бела Урош. Е това си е направо името на Бела Ур /Белаур/ - българския болярин, брат на Михаил ІІІ Шишман. Разбира се бях чел за начина на разчитане на името му като Бела Ур /Бела - "унгарского" име, или направо Бял, Бол, Ур - от велик "Урус"/.

Първия владетел с името Урош е възкачен на трона през 1243 /веднага след похода на татарите до Адриатика и в годината в която те са раздавали т.нар. "ярлыки" - права за владение над княжества на свои поставени верни князе/. Оттогава и до 1371 г. без прекъсване всички сръбски владетели носят името Урош /по скоро прякора, "велик" - "неславянска" дума вместо "вьелики" така любима иначе в Сърбия/. Престават да се величаят с Урош при упадъка на Сърбия и Златната орда едновременно /съответно след удари на Баязид и Тамерлан/.

Отделно ми се вижда много странно всички владетели да са Стефановци. Представяте ли си - Стефан има трима сина и тримата ги е кръстил ... Стефан, като те имат синове и се казват ... Много странно... Всички Стефановци и плюс това Урошовци... Ако Стефан е "венценосец", т.е. този който е владетел, а второто е Урус, сиреч "Велик" става - Венценосеца Велики... Ама как са им имената тогава??

Някой сериозно изследвал ли е сръбските връзки със Златната орда и специално влиянието на последната в Сърбия, изхождайки и от факта, че владетеля от който тръгва "възхода" на Сърбия през ХІV век е бил заложник /гост т.нар./ в двора на Ногай и е имал влиятелни татарски приятели поддръжници от кръга на спечелелия в крайна сметка властта в Златната орда хан Токта?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Урош - е според легендата Неменичите произхождат от император Лициний, от Бела Урош.

Ако тази легенда е задействана във времето в което Сръбската държавност е търсила историческа обосновка на своите нараснали териториални и владетелски претенции, значи би се потвърдило че не е изключено както се "търси" някакво родство с Лициний, така по късно Душан да "търси" родство с най-актуалния за тогава род на Душиханите - владетелите на цяла Източмна Европа и Западна Азия. Явно практиката - "търсене" на исторически права е доста стара в сръбската държавност, но същевременно най-нова сред балканските държави. Ясно е, че гърците имат исторически обосновки отпреди н.е, а българите имаме такива доказани с писмени източници от ІІ-ІІІ век, а неписани отпреди.... Сръбската държавност, като нововъзникнала /1217 г./ сред балканските такива, явно е включила "search"-а в минало време за обосноваване актуалната си държавност и бъдеща такава.

Това за разчитането Бела Ур е по изводи и от Пламен Павлов, само че той го разчита като Бела - унгарско име и УР-княз /както са наричали унгарците руснака бан на Мачва "Ростислав Ур" Михайлович/. Това не противоречи на произхода на Ур - от Урус, велик, защото в тази епоха те са тъждествени. Маджарите, като тюркски народ са влагали в Ур синонима на велик и княз. /те са производни, тъждествени, може да е местно тюркско маджарско наречие, може да е привнесено с идването на Ростислав/.

Наистина другия вариант е както по начина по който е наричан Ростислав Ур, така от 1243 г. да започват да се наричат и сръбските владетели. Ростислав Урош и Урош І сръбския живеят в едно време и даже им се препокриват в периоди земите които владеят - явно са поставени владетели не напълно зависими. Според мен, не може един Ростислав Ур да предявява претенции за българската корона /1256 г./ без да има гърба на някоя от партиите в Златната орда /чийто данник в този момент е българското царство/. Аналогично и със сърбите. Те също са данници, а не съм далеч от мисълта че доброволното предоставяне на престола на Урош І от брат му /!/ през 1243 г. е станало с "ярлык" - специално благоволение на велигия могол, по начина по който последния е въртял и назначавал руските князе в руските земи. А там какво "рокадо" е ставало всеки знае.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Здрасти и добре дошъл:) Хм, много интересен въпрос. Единият вариант може да е, както българите кръщават децата си с негативни имена, като Черньо, да отблъскват злите сили. Или пък някакъв прякор от "ням" ???

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Добре дошъл в най-доброто място, според мен, за анализ на историята!

Наистина добър въпрос и във връзка с темата. Голяма енигма са средновековните сръбски имена и прякори и някъде там е разковничето на произхода на сръбската държавност. А самите сърби за начало на сръбска народност извличат от грамота от 1391 г. на Стефан Лазаревич /ако не се лъжа/ или на босненския крал Остоя, който пръв използва титулатура "владетел на срби" /народност/, а не на "Сербия" /географска област/ както винаги дотогава са се титулували сръбските управляващи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Хм, не знаех, че е от удушването. Ама как ше има име "удушвача?? " Да не би все пак да е просто име??

Ами може да си е бил Душан (и сега има такова име - така да речем се казва победителя от сръбския Мюзик айдъл за 2007). Но го свързват с удушаването на баща му. Прегледах снимките на фрески, но нямам достатъчно големи с надписите за да видя дали на тях е писан Душан. Но на лозата от Дечани е само Стефан цар, а в Лесново поне в по-запазената част пише пак само Стефан. Пък не ми се рови из грамотите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е, ясно е, че този от "Мюзик айдъл 2007" е кръстен на Стефан Душан, така като е модерно да се кръщават в Сърбия децата с имена на техни крале: Неманя /Видич/, Урош /Голубович" и др.

Откъдето и да го гледаме Душан е прякор или родова принадлежност /мнима или реална според моята хипотеза/. Преди и след Душан няма такова средновековно сръбско име. Появява се в сръбската именна система след митологизирането на този владетел и империята му /това е във времето около Гарашанин и начертанието му - начало или средата на ХІХ век/.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

аутор: Радосав Бошковић

БЕЛЕШКА О ИМЕНУ НЕМАЊА

(Ономатолошки прилози, број И, Београд, 1979, стр. 5.-8.)

Немања - то је хипокористик, који треба раставити на ове деривационе чиниоце: Не-ма-ан-ј -а. Дакле, једно од имена с максималном кумулацијом хипокористичких суфикса. То јест - ако је наша анализа тачна.

Име није било ретко у средњем веку. Поред Рашке, где га носи велики жупан Стефан Немања, налазимо га доста често, од 12. до 15. века, дуж јадранске обале и по острвима. Ј и р е ч е к га бележи: у Грбљу (1430), у Дубровнику (1383-1403), у Задру (1289), на Крку (1189), на Брачу (1250), у Сењу (1243) и као властелинско презиме Немањићи у велебитским горама 1486. (Дие Романен ИИИ 45-46).

Да би наша "композиција" - у првој реченици - имена Немања имала какав-такав научни печат, треба да образложимо свих пет структура њених.

Идемо редом.

а) Структура не- то је први слог од неког личног имена које почиње са Не; понајпре од Ненад. Даље, структура не- то је елеменат из друге фазе развитка словенских хипокористика; када се хипокористички наставак додавао окрњеној основи (првоме слогу) на вокал. Конректно: Не-ма, а не Нен-а.

б) Структура м - деминутивног карактера - то је елеменат којим је формиран први и основни хипокористик имена Немања: Нéма, Нéмо, убедљиво потврђују наша средњовековна имена типа: Радмак (ЦК 75) = Рáда, Рáдо (<Рад-)>Рáд-м-а, Рáд-м-о+ак, Рамич (ЦК 70) = Рá-м-а, Рá-м-о (<Ра-) + ич, Махома (ОБ 1 60) = Мá-х-а, Мá-х-о (<Ма-)>Мáха, Мáхо-+м+а, Рамић (= презиме, Монумента Рагусина 1356)<Рá-м-а, Рá-м-о+ић, Рамко (Рјечник ЈА XИИИ 37)<Рá-м-а, Рá-м-о+ко, Рамковић (= презиме, АЦ 123, 126)<Ра-м-ко+овић, Рашман (Даничић, Рјечник ИИИ 45) = Рá-ш-а, Рá-ш-о (<Ра-)>Рá-ш-м-а,, Рá-ш-мо+ан, Милман (Дечанска хрисовуља И 6, 14) = Мíла, Мíло (<Мил-)>Мíл-м-а, Мíл-м-о+ан.

Од имена овога типа из најновијег времена да поменемо црногорске хипокористике и деминутиве Рáмо и Рáмић (Ра-)<Рá-м-о+ић, мада се они одавно осећају као турска имена и као надимци.

ц) Структуром ан направљен је даљи хипокористик од Нéма и други хипокористик од имена Немања. Такво је ан по пореклу - деминутивни суфикс, а по функцији, оно је одавно врло продуктиван и омиљен наставак за мушка лична имена. Додаје се најчешће - готово по правилу - класичним хипокористицима на а и на о. Исп.: Бера, Беро (<Берислав) - Беран, Браја, Брајо (<Братислав) - Брајан, Брата, Брато (<Братислав) - Братан, Дража, Дражо (<Драгослав) - Дражан, Јоша, Јошо (<Јован) - Јошан, Маша, Машо (<Мароје, Марко) - Машан, Тиха, Тихо (<Тихомир) - Тихан, Вука, Вуко (<Вукослав) - Вукан, итд.

Две-три речи о облику Нèман. Познато је, наиме, да грчки и латински извори пишу Немању као Нееман. То је за нас - не библијско име Нааман, како мисли Јиречек (Гесцхицхте дер Сербен 255), него једна фаза у развитку имена Немања. Фаза - Нèман. И фаза коју потврђује презиме Неманић, углавном на нашем језичком западу, а у проширеном облику, са а, и име Пр вослав Немана у једној глагољској повељи која међу ортографским знацима има и групу "ја": Доброња (x 2) - АЦ 7, 1250. Исп. и село Неманица у нишком округу (Милићевић).

д) Структура ј не прави никаквих тешкоћа: то је суфикс помоћу кога су добијени први и класични словенски хипокористици. Тип: старосрпско Рађ , Влађ , Мић , Миљ , итд. Сам хипокористик Нèман, добијен на овај начин, није посведочен. То јест: уколико се не огледа у чешком топониму Неманов (М и к л о с и ц х, Дие Билдунг дер слависцхен Персоненнамен 295).

е) Структура а - то је мушки експресивни суфикс којим су проширивана у нашем средњовековном језику лична имена на сугласник, често безе мере и укуса. Исп. пример: Душана - Душан, Ненада - Ненад, Ивања - Ивањ - Иван, Бојана - Бојан, Гојната - Гојнат (<Гојислав), Браниса - Бранис (<Бранислав), Радисла - Радис л (<Радислав), Радива - Радив, Богођа - Богођ (<*Богод-ј ), Богаја - Богај, Добрава - Добрав, Радоса - Радос (<Радослав), Радомна - Радом н; Грубена <*Грубен-ј +а; Грубен , Домана <*Доман-ј +а; Доман (<Домагој ).

То је наша етимологија имена Немања, дата - као што се види - искључиво на основу граматичке анализе. - И тако се хипокористик Немања, удаљио од свога матичнога имена - Ненад.

Други о Немањи мисле друкчије. На пример, Даничић у Основама (58.) о томе имену каже ово: "Нè - мања (име мушко корен ман мислити, варати)".

Види се, Даничић је пошао од црквенословенскога манити - деципере (М и к л о с и ц х, Леxикон 362) - "извадио" му по своме обичају корен и додао спреда не, што све као деривациона операција није немогуће.

Даничићевим путем, али много проширеним, пошао је и М а р е т и ћ. Он је у два маха - и с нешто разлике - писао о имену Немања: први пут у Раду Југославенске академије (81, 146), други пут у Рјечнику Југославенске академије (ВИИ 895-896).

Ево шта он каже у Раду о Немањи: "како значење има не у именима Немана, Невад (деч. хрис. 13)? Она су постала од пуних имена Манислав, Владислав. Ми смо разложили, што значи Манислав; али како је глагол манити добио у народу значење деципере, чинило се народу неприлично звати кога *Мана, јер би то сви осјећали као: 'децептор'; за то је од Манислав начињен ипокористик Немана тобоже; 'qуи нон деципит'".

М а р е т и ћ је овде, по нашем мишљењу, лоше стартовао: Манислав - то је секундарна сложеница, добијена преко хипокористика Мáна, Мáно (<Мароје, Марко) додавање основи Ман- структуре слав. Да, то је сложеница која нема никакве везе с манити.

Доста је сложених имена у нашем средњовековном језику постало на овај начин. Да поменемо два историјска: Томислав <Тóма, Тóмо+слав , Нинослав <Нíна, Нíно (Никола + слав . Што је име Манислав направљено помоћу спојнога вокала и - Манислав, а не Манослав - то је само доказ да је оно новијега датума, средњовековно, из временскога периода кад су такозвани спојни вокали већ били изгубили некадашњи граматички значај (сип. Добримир: Добромир у Дечанксим хрисовуљама).

У Академијину Рјечнику Маретић је мало песимиста. Он вели суб Немана; "Постање није јасно; мана стоји јамачно у свези с -ман у именима Будман, Грдман (Грдоман), Радман, Вукоман и с - мани у имену Манислав, али се не зна што управо значи ман (или мани) у тијем именима, а кад би се и знало, још би остало нејасно не у Немана".

Дакле, стоји иза структура ман, мани, не, а не зна им значења. У сваком случају, опрезан корак назад према ономе што је рекао у Раду.

Узгредно, у једном приказу додирнуо је питање постанка имена Немања и Ј а г и ћ: Он мисли да је оно хипокористик од Неманислав. И позива се - али несрећно - на имена Нерад , Немир , Ненад , Некрас (ЈА ВИИ 664). - Ми не верујемо да су имена типа Неманислав - то јест негирана имена на слав - икада постојала и могла постојати; а тачно је (само је то и Мартић рекао) да је Немања хипокористик; али је прављен без везе с манити и Манислав. То - под 1. А под 2: имена на која се Јагић позива - нису уопште хипокористици, ни по значењу ни по постанку.

Најзад, етимологијом имена Немања бавио се и историчар Ј и р е ч е к. Додуше, узгредно, у фусноти. Он полази од Миклошичева основе неман>Немана (М и к л о с и ц х, Дие Билдунг дер слависцхен Персоненнамен 295), и додаје да у њој ман није исто што и ман у именима типа Грдоман, Влкоман. Даље, Јиречек неман доводи у вези с иранским (авестијским) неманх - Верехрунг, Анбетунг (Гесцхицхте дер Сербен 255). На жалост, и сувише намештена и сумњива веза.

Да завршимо овако.

Име Немања прошло је у својој еволуцији кроз три фазе: прву и фамилијарну - Нéма, Нéмо, другу и именску - Нèман (Нèман), трећу и стандардну - Нèмања.Они који га изводе из манити и његових корена и основа крећу се између произвољности и непознавања механизма антропонимске (хипокористичке) деривације.

2.

Старо славеносрпско име. Изводи порекло од словенске основе "манити" на негацијом. Према речнику Српске академије науке и уметности, "манити" је варијатна глагола "мамити" што би могло да значи "привлачити, бити привлачан". Ово име датира у далеку прошлост. Први пут је забележено кад је за рашког жупана дошао Стефан Немања, родоначелник династије Немањића. Почев од тада, у народу је важило за владарско име па се по народној традицији избегавало његово давање обичним људима.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
ц) Структуром ан направљен је даљи хипокористик од Нéма и други хипокористик од имена Немања. Такво је ан по пореклу - деминутивни суфикс, а по функцији, оно је одавно врло продуктиван и омиљен наставак за мушка лична имена. Додаје се најчешће - готово по правилу - класичним хипокористицима на а и на о. Исп.: Бера, Беро (<Берислав) - Беран, Браја, Брајо (<Братислав) - Брајан, Брата, Брато (<Братислав) - Братан, Дража, Дражо (<Драгослав) - Дражан, Јоша, Јошо (<Јован) - Јошан, Маша, Машо (<Мароје, Марко) - Машан, Тиха, Тихо (<Тихомир) - Тихан, Вука, Вуко (<Вукослав) - Вукан, итд.

Тракиеца Берисад ,по тяхната логика е -берящ седнал -бери сад . А може и берящ градинката /сад- саденото/.

Парис/Борис/ - борещия се

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вторият вариант като че ли е по-приемлив - Неман, не го мамят (срв.руското "заманить" - измамвам, примамвам). Или пък е както е нащето Черньо - негативно име, "нямащ", за да не привлича завист и пр.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Вторият вариант като че ли е по-приемлив - Неман, не го мамят (срв.руското "заманить" - измамвам, примамвам). Или пък е както е нащето Черньо - негативно име, "нямащ", за да не привлича завист и пр.

Или е "ням" - "немец", т.е. не му роден българския /църковнославянския/. "Ман" е мъж, човек. "Ням човек" - "Не ман".

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...