Отиди на
Форум "Наука"

Кога и как лъвът става символ на българската държава


Recommended Posts

  • Потребители

СЪДЪРЖАНИЕ НА СТУДИЯТА

І. Името в Калояновия пръстен е на царя, а не на севастократора

Моливдовулът с името на Калоян е фалшив, а севастократорът от Бояна не е Калоян

Как се е пишело името на цар Калоян в ХІІІ век

ІІ. Лъвът от Калояновия пръстен става символ на българската държава

Хералдиката във Второто българско царство

Българският герб през средновековието

Бронзовият печат-„копие” на Калояновия пръстен

Възрожденците ни за българския герб

Калояновият пръстен и другите пръстени- печати

Днешните археолози за Калояновия пръстен

Практиката в Русия с печатите през средновековието

ІІІ. Вместо заключение, актуален коментар

Критики и похвала за обновената църква „Св. 40 мъченици”

Църквата „Св. 40 мъченици” през годините

Изложението на студията е в прикачения файл:kalojanov_lev.doc

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В интерес на истината и до ден днешен интересът към хералдиката у нас е доста слаб. В много държави гербове имат не само феодалите и епископите, но също градове, държавни учреждения и др. под. У нас на доста градове гербовете се появиха в последните години, а съвсем доскоро май бяха известни само гербовете на София и Търново. Зоста от държ. учреждения също нямат свой герб - те или ползват само изображението на държ. герб или само печат с надпис. До 1989г. най- често пък напечатите имаше петолъчка.

Животното, което е на калояновия пръстен най-често се третира като барс - ясно се вижда колко старателно са изобразени петната като точки. На бронзовия печат вече е било по-нрудно заради по-твърдия метал.

Що се отнася до надписите ... Тези текстове, дето са запазени в оригинал (като пръстена и ктит. надпис от Бояна) е едно. Но някои ръкописи, дето всъщност са ни известни в по-късни преписи не е много удачно да се ползват, а още по-малко въз основа на тях да се правят категорични изводи. Още повече, че надписите пък са правени от занаятчии, а не от граматици, тъй че пропуски в тънкостите на правописа са съвсем възможни.

Когато става дума за лъвът като герб, не ми е ясно защо липсва билоновата монета на цар Иван Шищман. Гербовете стоят най-често на монетите и печата на една държава, а другите места са вече по-редки - на щитове, на кокарди, на пагони и въобще по облеклото, на знамето... Изобразения на нея лъв определено прилича на този от книгата на Маврубир.

В пръстена тя е обърната назад, но това е било принудено решение, тъй като не е имало достатъчно място да се помести цялата фигура изправена в описващия фигурата кръг.

На монетата е станало и без да е с глава назад. За хералзиката има значение на къде е обърната главата. Отделен е въпросът обаче, че гербът може да търпи редакции.

За гербът от Мароко начинът на изписване позволява многовариантен прочит, т.е. може и да не става дума за България.

Може би това е било печат на манастира „Св. 40 мъченици”? Тогава с още по-голяма сила се потвърждава , че собственика на Калояновият пръстен е основателят на този манастир и първостроител на църквата в него.

По предание се знае, че последния дър. печат на Шишман ІІІ (каквото и да значи това) се е пазел в манастира "Св. Троица" - можело е да има практика печатите да се запазват в някой манастир. Но пръстените печати на владетелите би трябвало да се унищожават при смъртта им (златото се смачква). Затова ако този пръстен е на цар Калоян, то най-вероятно става дума за частен печат.

По логиката, че Калояно- вият пръстен е бил нещо незначително, той се приравнява с другите по-късни подобни пръстени-печати и се заявява, че те били характерни за края на ХІІІ – началото на ХІV век.

Сред подаръците на папа Инокентий за пирмаса Василий се споменави пръстен, за който може да се направи извода, че е служел и като печат. Тъй че по цар Калоятово време определено е имало такива пръстени.

Както корони са можели да носят само царете, така и пръстен, с които да се подпечатват държавни актове е можел да употребява пак само царят.

Както и да се погледне - не е вярно. Корони у нас са носели не само царете, а въобще първата четворка от листата - деспота, севастократора и кесаря. Освен това корони са носели кралете, а също и влашките войводи. В западните гербовници корони на герба пък се слагат и на други.

Както се вижда пръстен-печат са имали не само царете, а и болярите - напр. епикериния (чашника) Петър, брагончед царев.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Що се отнася до надписите ... Тези текстове, дето са запазени в оригинал (като пръстена и ктит. надпис от Бояна) е едно. Но някои ръкописи, дето всъщност са ни известни в по-късни преписи не е много удачно да се ползват, а още по-малко въз основа на тях да се правят категорични изводи. Още повече, че надписите пък са правени от занаятчии, а не от граматици, тъй че пропуски в тънкостите на правописа са съвсем възможни.

Аз затова обръщам внимание, че на едно и също място – житието на св. Сава, името на цар Калоян е изписано еднакво, и то три пъти, и е също, както на пръстена - КАЛОѨN. А името на император Калойоан Ватаци е изписано по съвсем друг начин – KAЛOІWАN.

Когато става дума за лъвът като герб, не ми е ясно защо липсва билоновата монета на цар Иван Шищман. Гербовете стоят най-често на монетите...

Констатацията на Ив. Стойчев, която аз споделям напълно и това го пишат и нумизматите е, че орлите в монетите на търновските царе – двуглави или не, са по подражание на монетите на византийските императори. Всъщност тогава е имало монети-имитации, изцяло копиращи византийските. В случая с билоновата монета, тя е имитация на западноевропейските монети, каквито сече и Йоан Срацимир, но не с лъв, а с лилия. Тук прикачвам заедно с монетата на Йоан Шишман и първите попаднали ми две сродни монети с лъв от ХІV в.

post-2642-1211102235_thumb.jpg

Все пак в гербовниците илирийски пише "на печати" царски, а не на монети. Аз се опитвам да сглобя наличните факти за пръстена на Калоян и нямам претении да казвам цялата истина за останалите български монети, печати и пр.

Както и да се погледне - не е вярно. Корони у нас са носели не само царете, а въобще първата четворка от листата - деспота, севастократора и кесаря.

Само, че има разлика между короните. Мисля, че обясних, че както в Русия, така и в България (не твърдя, че е заимствано) в началото само владетелите са имали пръстени-печати. Споменава се за пръв такъв печат на велик руски княз от средата на ХІІ в. При нас изглежда практика в това отношение се е опитал да въведе цар Калоян, но явно не е била възприета и от това се възползвали местните феодали. Например Витомир е бил управител на Сердика.

Може и нещо друго да се каже по тоя въпрос. Аз само отбелязах, че въпросът с българските средновековни пръстени-печати стои открит. Мен по-вече ме интересува въпроса с печата на цар Калоян, по който аз имам още какво да кажа, и да дам още пояснения по въпроса, но сега ги обмислям.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Констатацията на Ив. Стойчев, която аз споделям напълно и това го пишат и нумизматите е, че орлите в монетите на търновските царе – двуглави или не, са по подражание на монетите на византийските императори. Всъщност тогава е имало монети-имитации, изцяло копиращи византийските. В случая с билоновата монета, тя е имитация на западноевропейските монети, каквито сече и Йоан Срацимир, но не с лъв, а с лилия.

Орлите ги има не само по монетите, а също по капителите в Търново, по дрехите (дрехата на Ив. Александър от Станичене) и на зет му Константин в Лонд. четириевангелие, изобразен е на чорапа от саркофага от "Св. Петка"..

Мисля, че обясних, че както в Русия, така и в България (не твърдя, че е заимствано) в началото само владетелите са имали пръстени-печати.

Да ама си и сложил един пръстен-печат с надпис "Тези пръстени ги даде архонта", което опровергава аналогията с руснаците.

______________________________

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Стаията бих е доста наивно написана.

Първо държавни печати в Средновековието няма. Всички до един са лични (на монарсите).

Второ т.нар. Калоянов пръстен, доколко е принадлежал на цар Калоян е прекалено, ама прекалено съмнително. Доводите на Дуйчев и компания са смехотворни. Според мен Овчаров и Вълов са прави, че става въпрос за погребение от ХІV в. Даже в първата публикация от 1972, се казва че в гроба е открита монета от времето на Палеолозите, която впеследствие мистериозно изчезва. А що се отнася до това как е написано името Калоян, г-н Гербов (ако не се лъжа истинското му име е Н.Г) се е поувлякъл. В Средновековието няма единна писмена норма, всеки автор си пише така както смята за добре. За това и едно име може да се изпише с помощта на различни букви, което си е нормално.

Интересува ме повече информация около въпросният печат. От кое време е поне.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители
В случая с билоновата монета, тя е имитация на западноевропейските монети, каквито сече и Йоан Срацимир, но не с лъв, а с лилия. Тук прикачвам заедно с монетата на Йоан Шишман и първите попаднали ми две сродни монети с лъв от ХІV в.

Лъвът и орелът като "царете" на животните и птиците са сред любимите хералдични изображения. Но лъв като герб на България присъства в гербовниците, което показва, че не става дума просто за имитация.

Лилията върху монетите на Страцимир не се проявява случайно като резултат от просто и механично подражание. Владенията на Страцимир за известно време са под влияние на Унгария, която пък се управлява от Анжуйската династия. Тъй че появата на лилията, емблемата на фр. кр. двор е съвсем закономерна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Лъвът е символ на Българгарската държава още от Троянско време .Троянците и мирмидонците са предци на българите ,затова и техния лъв се оказва български.

Повече подробности може да се прочете в една от книгите на поредица "Брегалница"-II -"Българите в Античния свят"- пеласг/пелгар/ -означава БЪЛГАР. Братята елини обаче нямат "Б" ,затова и казват на простонародния -блъгарския" народ - вулгари....

Троянските имена са български- Милий ,Хромий ,Клоний,Главк, Мдуса ,Приам .Подарк,Парис/Борис,Мукапорис/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Троянските имена са български- Милий ,Хромий ,Клоний,Главк, Мдуса ,Приам .Подарк,Парис/Борис,Мукапорис/.

Според експрезидента на Турция Тургут Йозал пък са турски - Омар (Омир) ... , което ни връща към тюркската теория.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Според експрезидента на Турция Тургут Йозал пък са турски - Омар (Омир) ... , което ни връща към тюркската теория.

Ами те гърците са черни ,като турците ,та нищо не е чудно ,че древните гърци са днешните турци :biggrin: :biggrin:

Колкото до Приам/прям/ е представян с неговия герб и знаци - златен лъв ,изправен на задните си лапи на червен фон ...

А ,че фригите са бригите ,които са дошли от Тракия и Херодот ,го знае ..

"А пеонците са българите.Не вярвай на глупците ,

да смяташ ,че пеонците са различни от тях...."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз не съм лъгала. Извинявай, но никой не е казал, че българите са турци. Има разлика между тюрки и турци. Освен това теориите за произхода на българите не са едва и две. Но официално са признати няколко.

Бъди обективен. Фалшифицирането на историята и представянето на неверни данни вреди на подрастващите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Лилията върху монетите на Страцимир не се проявява случайно като резултат от просто и механично подражание. Владенията на Страцимир за известно време са под влияние на Унгария, която пък се управлява от Анжуйската династия. Тъй че появата на лилията, емблемата на фр. кр. двор е съвсем закономерна.

Дълбоко се съмнявам, че лилиите са влияние от Френския двор - за няколко години унгарски плен едва ли Срацимир ще се повлияе дотолкова, че да вкара чужди символи като идентифициращи неговата и на Бдинското царство същност, освен ако няма връзка между този знак с нещо българско.

Кринът или лилията е често срещано стилизирано растение в иконографията и предимно в украсата на тъкани. Първоначално е засвидетелстван във вавилонските паметници от първото хилядолетие пр. Хр. Кринът е бил един от орнаментите в староеврейския храм. Лилията се открива като стилизиран елемент в българското изкуство, свързано още от времето на прабългарите със сакралността – в съкровището от Надъ Сент Миклош, Асеманиевото евангелие (нач. на X в.) и Симеоновия сборник в Светославовия препис от 1078 г., а и по български грънчарски произведения. Стилизирани лилии има в преславската керамика, украсявала стените на царския дворец, както и във фронтоните от Двореца и Златната църква.

Често се среща в Кападокия, в български стенописи в църквите на Трапезица, Мелник, „Арх. Михаил” в Иваново, Земен, Беренде, в Костур и др., което я определя не като привнесен елемент, а дълбоко познат и дори свързван с божествеността и висшата аристокрация, съдейки от мястото му на изображение. Няма да се учудя, ако се окаже, че лилиите във френската кралска власт, всъщност стават популярни от времето на Кръстоносните походи като много други неща, но категорично не съм съгласна, че те са френско или каквото и да е друго западно влияние при нас. Може би Срацимир е потърсил чрез лилиите идентификация със старите владетелски династии, искал е да подчертае сакралността на властта му в един стар символ, а и по този начин да покаже първенстващата си роля във властта спрямо маминото синче Иван Шишман, роден от еврейка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Дълбоко се съмнявам, че лилиите са влияние от Френския двор - за няколко години унгарски плен едва ли Срацимир ще се повлияе дотолкова, че да вкара чужди символи като идентифициращи неговата и на Бдинското царство същност, освен ако няма връзка между този знак с нещо българско.

Не става дума за влияние, а за васалитет. Страцимир е станал васал на Анжуец, тъй че е логично да сложи на монетите си герба на своя сюзерен.

Иначе лилия има и на пръстен-печат.

Лилията е интересна в христ. свят защото стилизираното й изображение напомня на кръст - не съвсем правилен, но с малко въображение е така. Затова на лилията се е гледало като на цвете на Църквата. Освен това белият цвят напомня за чистотата и непорочността. Френския кралски флаг е златни лилии на бяло поле.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не става дума за влияние, а за васалитет. Страцимир е станал васал на Анжуец, тъй че е логично да сложи на монетите си герба на своя сюзерен.

Иначе лилия има и на пръстен-печат.

Мда, в този смисъл наистина е възможно. Но какво се случва след като вече Срацимир не е под унгарска власт - има друг пръстен и монети нова емисия с нови символи или такива не се въвеждат?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Но какво се случва след като вече Срацимир не е под унгарска власт

Идват турците, пленяват го и го откарват в Бурса, а синът му Константин живее като емигрант в Унгария.

Връзката с Унгария е била важна за него, защото Видин е отвоюван в края на управлението на Иван Александър, тъй че унгарците е можело да му помагат срещу Шишман, а после и срещу турците.

има друг пръстен и монети

Пръстена го споменах, в смисъл, че наистина лилията е била изобразявана и навярно при други обстоятелства, тъй като е открит пръсте-печат с кралската лилия. Но дали има нещо общо със Страцимир е съвсем друг въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Пръстена го споменах, в смисъл, че наистина лилията е била изобразявана и навярно при други обстоятелства, тъй като е открит пръсте-печат с кралската лилия. Но дали има нещо общо със Страцимир е съвсем друг въпрос.

аааааааа, това вече дава нов привкус. Значи - да уточним: има пръстен-печат с кралска лилия, намерен във Видинското царство от края на 14в и се предполага, че може би е на Иван Срацимир (1) или на него има име и се знае със сигурност, че е на Срацимир(2)? Какво важи за монетите?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Аз не съм лъгала. Извинявай, но никой не е казал, че българите са турци. Има разлика между тюрки и турци. Освен това теориите за произхода на българите не са едва и две. Но официално са признати няколко.

Бъди обективен. Фалшифицирането на историята и представянето на неверни данни вреди на подрастващите.

Ами че те турците са си тюрки... :post-70473-1124971712:

Относно произхода на българите - в Анонимен римски хронограф от 354 г. е записано, че българите произлизат от внука на Ной Зиези. Същото, както и още малко любопитна информация, която реших да не повтарям, може да прочетете и тук.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Лилията върху монетите на Страцимир не се проявява случайно като резултат от просто и механично подражание. Владенията на Страцимир за известно време са под влияние на Унгария, която пък се управлява от Анжуйската династия. Тъй че появата на лилията, емблемата на фр. кр. двор е съвсем закономерна.

Тука внасям едно по-логично обяснение и яснота по въпроса за лилията в герба на Йоан Страцимир.

Негов зет е босненския крал Твърдко І, а герба на Босна и на Твърдко е с лилиите:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...0%B0:Tvrtko.png - герб на Твърдко.

Това е дъщерята на Йоан Страцимир и боснеска кралица Доротея:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%...%81%D0%BA%D0%B0

И тъй като Йоан Страцимир бидейки цар на България /със седалище Видин/, т.е. император, то е логично зетя му с по-нисша титла "крал" /Твърдко/, да попада под някаква формална йерархична зависимост от тъста си. Е, оттам тъста Йоан Страцимир е бил в правото си да сложи в големия си герб и символ от попадналия му във формална йерархична зависимост крал на Босна.

А дали герба на Твърдко е заемка от клонка на френската династия Валоа :

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%...82%D0%B8%D1%8F)

или по друга линия е отделен въпрос, любопитен, но все пак извън контекста на темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За Доротея английската версия на Уикипедията е по-точна. В бълграската преобладава художествения елемент. Унгарците не нападат само Видин, но също Сърбия и Босна (макар че сърбите по Маврубир и унгарците да имат различни виждания как са протекли военните действия). За известен период Страцимир и Твърдко се оказват в сходно положение спрямо унгарците. Тогава е и брака на Твърдко с дъщерята на Страцимир. Двамата живеят кратко време заедно, тъй като Доротея умира млада (сестра й умира преди това в Унгария).

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...