Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Администратор

Zahari_stojanov.jpg

Захари Стоянов (Джендо С. Джедев) (1850-1851-2.IX.1889)

Националреволюционер, общественик, публицист и писател летописец, мемоарист. Роден в с. Медвен, Сливенско. Не е известно дали е посещавал някакво училище. Учил се да чете по "наустницата" и "псалтира". Самоук, издигнал се от чирак до председател на Народното събрание и писател с блестящи качества. От 1866 до 1870 е овчар в Добруджа, където котленци пасели овцете си. След това отива във Варна да търси работа. След няколко дена обаче, ненамерил никъде работа, тръгва пеш по жп линия и отива в Русе, където учи шивашки занаят безплатно, само за хляба. Цялото си свободно време използва за четене и самообразование, учи френски и руски език. Посещава и читалище "Зора" - средище на културна и революционна дейност. Там го прибират и след като господарят му го изгонва посред нощ и му записва "на сметката 20 гроша за свещи". В Русе е свидетел на самоубийството на А. Кънчев. Става член на местния революционен комитет. След това отива в Стара Загора. На 16 септември 1875 заедно със Ст. Стамболов, Г. Икономов и др. 16-17 въстаници се събират в планината, за да вдигнат въстание. Няколко дни скитат из Балкана, след което се разпръскват. С. отива в Търново Сеймен (дн. Симеоновград), в Одрин и накрая се установява в Харманли, където живее под името Симеон. Крие се от турците в празни вагони в Хиршовата железница. През февруари 1876 е определен за един от апостолите на IV - Пловдивски (Панагюрски), революционен окръг главно в Родопите. Отива в Панагюрище, където се среща с Г. Бенковски, и от този момент е навсякъде с него, до смъртта му. След поражението на въстанието скита из планините, хванат от турците, успява да се спаси с хитрост. През септември 1876 е освободен от пловдивския затвор поради липса на доказателства, след намесата на европейската анкетна комисия. След Освобождението се установява в Русе. Става секретар на Апелативния съд. Редактира в. "Работник", сътрудничи във в. "Братство". Застава начело на борбата за съединение на Княжество България с Източна Румелия. На 19 май (ст. ст.) 1885 урежда тържество по случай Ботевия ден. Турските власти забраняват честването, тъй като тогава бил рожденият ден на султан Абдул Хамид. Тъй като С. не отстъпва, бива уволнен от поста съдебен следовател. Започва издаването на в. "Борба". Пише статии и фейлетони против лъжесъединистите и против руското правителство, което в момента е против съединението. Тогава става представител на русофобството. В статия на 4 септември предлага обединението да стане чрез революционен акт. На 6 септември е провъзгласено Съединението. Той написва прокламацията за обявяване на Съединението и става член на Временното правителство. След това отива в Русе, където завършва "Записки по българските въстания" и биография на Хр. Ботев. Основава в. "Свобода", който става официален орган на Народнолибералната партия. От нея е издигнат за депутат в IV Обикновено народно събрание. През август 1889 отива в Париж на международното изложение, но по пътя се разболява и почива в парижкия хотел "Сюез".

"Записки по българските въстания" - основното му произведение, в което са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското въстание 1875 и Априлското въстание 1876, има значение като автобиографичен очерк, като исторически паметник и като високохудожествено произведение от жанра на мемоарите, отразило патоса на една от най-важните епохи в българската история - епохата на националнореволюционните борби.

Съчинения:

* Искандер бей. Разказ из бълг. живот. 1882

* Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му. 1883 (с предг. от Цветан Минков, 1937, 1940; под ред. на Ст. Каракостов, 1943. 1946, 1982, 1987)

* Записки по българските въстания. Разказ на очевидци, 1870–1876. Т. 1–3. 1884–1892 (с предг. от Александър Балабанов 1928, 1939, 1940; с предг. от Л. Стоянов 1948, 1949, 1957; с предг, от П. Пондев 1962; с предг. от В. Андреев 1956, 1967, 1975, 1976, 1977, 1986, 1987)

* Заробването на Гаврил паша, 6-ти септември 1885 г. 1885

* Черти из живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов. Реч. 1885

* Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868. 1885 (1938, 1940, 1967, 1977, 1980: с предг. от Е. Карамфилов 1982, 1987)

* Какво направихме в Търново? Отчет към моите избиратели в Пловдив, Котел и околиите. 1886

* Кои са виновниците на 9 август? 1886

* Коронованите нихилиста в България. 1886

* Не му беше времето. (Отговор на брошурата „Недоразумението между българското и руското правителства“). 1886

* Чардафон Велики. 1887 (1942)

* Христо Ботйов. Опит за биография. 1888 (1892, 1919, 1940, 1946, 1966, 1976)

* Априлското въстание. Из „Записки по българските въстания“.; 1942 (1949, 1955, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1974, 1975, 1976, 1979, 1981)

* Неиздадени съчинения. Увод. ред., бел. от А. Емануилов. 1943

* Съчинения. В 3 т. Ред. Ал. Бурмов и др. 1965–1966 (1983)

* Непознати страници. Материали от личния архив на писателя. Съст., бел. Й. Палежев. 1981

* Из „Записки по българските въстания. Разкази на очевидци. 1870-1876“. 1988

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...