Отиди на
Форум "Наука"

Дългите стени и Теодосиевите стени


Recommended Posts

  • Потребител

Онзи ден четох за Дългите стени, които са строени в Атина през античността, разрушени от спартанците през 404 година преди Христа. Тогава се сетих и за двойните Теодосиеви стени в Константинопол от V век след Христа през управлението на Теодосий II. Та бих искал да попитам дали те имат някаква прилика или тотално съм объркал нещата. Дори, малко е глупаво, но ще го кажа, дали Теодосий не е взаимствал нещо от Дългите стени.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Той лично - надали. Първата линия на укрепленията е строена по времето на Пулхерия, когато Теодосий е бил още малък.

Приликата не е толкова голяма - "Дългите стени" свързат Атина с Пирея и фактически ограждат пътя между двата града. Функциите на константинополските са съвсем други. Да не говорим за височината и дебелината.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Никаква връзка няма между тези стени, те не са нещо безпрецедентно, че да се свързват по някакъв начин помежду си. Дълги стени са строени на много места през всички епохи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Момчета, мога само да се уча от вас. Но, с риск да кажа нещо глупаво, Стената на срама няма ли пък някаква прилика с Дългите стени. Имам предвид дали те не са един вид защитно съоръжение - на едните от Спарта, а на другите от варварите. Така поне мисля аз. Но за да ги построят такова нещо сигурно е изпразнило малко хазната.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Като причина и идея - да. Като изпълнение - не. Колкото до охарчването в строежа на Анастасиевата стена: не е много сериозно, защото около 6 години по-късно, когато умира, Анастасий оставя една буквално претъпкана хазна - 320 000 таланта или златни литри (не си спомням кое от двете беше, но и двете са добро количество - в първи случай става дума за около 80 милиона златни монети, а във втория - за около 23. В тази епоха това са страшно много пари.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако ще се търси аналогия на крепостната стена с античността, то по-скоро трябва да се насочим към построената от Милтиад І стена, която преграждала Тракийския Херсонес от от Кардия до Пактия.

Великата кит. стена и бълг. землени валове са едни мащабни аналози на Теодосиевата стена.

Дългите стени са просто един укрепен път свързващ Атина с той важното за нейната стопанска, военна и полт. мощ море. Дългите стени подсигурявали връзка с морлето дори по време на обсада. Докато Анастасиевата стена пазела Цариград от многобройните варварски нашествия. Проблемът е, че тя нито била добре поддържана като градеж, нито била подсигурена с необходимата войска. Тъй че още при Юстиниан І тя била вече толкова поврезена, че на практика била съвсем неефективна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може би именно това, че Стената на срама, както я наричат средновековните автори, кара Юстиниан I да се опита да спре славяните и другите варвари още при старопланинските проходи, като изгражда там крепости. Но да не се отклонявам от темата. Галахад, Йончев, в тази връзка искам пак да ви попитам нещо свързано със стени - има ли някакво укрепление от другата страна на Босфора, която да брани в по-късен период (по времете на войната с Персия от 602 година) Константинопол или просто такава не е нужна. Предполагам, че е имало нужда от такава, тъй като се вижда какво става, когато има крепост, построена от враг срещу византийската столица - Анадолу Хисар.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Точно срещу Константинопол, на азиатския бряг на Босфора, са Хрисополис и Халкедон, които са добре укрепени. Но ако питаш за преградна стена, подобна на Анастасиевата - не, няма такава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За разлика от днешния Истамбул, средновековния Цариград е била само на европейския бряг. Тъй че Босфора е пазел столицата много по-добре от каквато и да е стена. Пък и Византия имала огненосните кораби, а и може би най-силния европейски и средиземноморски флот някъде до 10-11в.

Крепостите-близнаци Румели Хисар и Анадолу Хисар са от друга епоха и с друга цел - те са имали задача да блокират пролива и Цариград за да улеснят превземавето му. Тогава вече е имало и топове - не много ефективни, но все пак с възможност да обстрелмат минамащите кораби, че и да потопят някой-друг. Преди епохата на топовете две такива крепости не биха имали същото значение.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...