Ухапване от отровна змия

[fixxxsers 884]

Из интернет пространството има не малко информация какво се прави, когато има ухапване от отровна змия ( говорим за българските видове ). Нека тук да обсъдим какво точно може да се направи в такъв случай. Та така, според вас как трябва да се посъпи при такава ситуация?

[ISTORIK 3020]

Противозмийски серум се прилага ВИНАГИ, повтарям ВИНАГИ! В България змиите не са така отровни като тези в тропиците, но съществува ГОЛЯМА опасност от поява-впоследствие-на частична или пълна парализа на крайника-след преживяване на острата фаза. Подобен случай е имало преди няколко години в Родопите-човекът не се възстановил близо 2 години. Серумът се прилага по метода на Безредка-количество до 0.5 мл или по-малко подкожно около раната и след час останалото количество мускулно. Особено опасно е ако отровата бъде вкарана в магистрален кръвоносен съд. Казвам това, на което са ме обучавали в МУ-това, което пише и в книгити по токсикология не само на български, но и на западни автори. Дали трябва отровата да се изсмуква или не-мненията са противоречиви.

УХАПВАНЕ ОТ ЗМИИ

1. Общи положения

В света са познати около 3000 вида змии, от които отровни са около 120 (вкл. и някои морски змии). В България няма естествено разпространени представители на силно-отровните тропически змии. Отровните змии у нас са Усойницата и разновидностите на пепелянката.

Усойницата е с дължина до 35-40 см, с тъмно синя или черена окраска, с характерна „Х“ образна шарка по гърба, изключително бърза, напада само при самозащита. Среща се по гористи и обрасли с храсталаци хълмове до около 2000м н.в.

Пепелянката е сивокафява до тъмнокафява, с точки на гърба, с триъгълна глава и характерно рогче на горната челюст. Дълга е до 45-50см. Среща се по открити и сухи, пясъчни и каменисти терени, до около 1500м н.в. Понякога напада спонтанно около края на деня, когато тръгва на лов.

2. Последствия от змийското ухапване

При здрави хора, ухапването на змиите в България предизвиква предимно тъканна реакция - болка на мястото на ухапването, бързо прогресиращ оток и инфекция на ухапаното място след известно време. Допълнителни симптоми:

промяна на цвета на кожата на по-голяма площ около мястото на ухапването рядко, при алергични хора е възможно да има и обща реакция след ухапването (повръщане, гадене, до краткотраен припадък)

3. Какво не трябва да се прави - не се поставя турникет и не се пристяга тъканта над мястото на ухапването - би предизвикало туканна реАкция с оток не се разрязва тъканта с режещи инструменти и не се изсмуква раната - опасност от вкарване на отровата направо в кръвоносната система не се поставя противозмийски серум, освен при специални случаи и само в болнично заведение

4. Първа помощ

сваля се всичко което пристяга тъканта в близост до засегнатото място измива се ухапаното място със студена вода и сапун за дезинфекция при уплаха или обща реакция на пострадалия, да се транспортира до лечебно заведение легнал при леко обездвижване на засегнатия крайник при наличие на медицинско лице и медикаменти в групата, да се постави 40 - 80 мг Урбазон мускулно или венозно, или да се включи система с физиологичен серум венозно по време на транспорта се наблюдава пострадалия и се допуска поставяне на охлаждащи компреси на мястото на ухапването. Допуска се и даването на обезболяващи медикаменти, при липса на противопоказания.

5. Лечение в болница

Обикновено, при правилна първа помощ, в болничното заведение се прилага антибиотикотерапия, ТАП, венозни вливания и по изключение - серум.

6. Профилактика при пребиваване в районите, типични за змиите

носене на дълги панталони, здрави обувки и чорапи

да не се прави опит за хващане и убиване на забелязани змии

за всякакви други проблеми свързани с планините може да се информирате тук:

http://pss.bglink.net/advises/preporaki_lekar.html#zmii

---

В света са познати около 3000 вида змии, от които отровни са около 120 (вкл. и някои морски змии). В България няма естествено разпространени представители на силно-отровните тропически змии. Отровните змии у нас са Усойницата и разновидностите на пепелянката.

Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 мин. се появяват зачервяване и бързо разпостраняващ се оток, след което се проявяват общите-висока температура, коремни болки, студена пот, обща слабост, червени петна по тялото и загуба на съзнанието. Най бързо и драматично протичат ухапванията по главата и лицето с опасност от бързо задушаване.

Най-общо може да се разбере че става въпрос за ухапване от отровна змия по следните белези:

· зигзагообразна лента на гърба на змията – говори за усойница.

· характерно рогче на челото й. – говори за пепелянка

· наличието на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см.

(аксиома: поредица от ухапвания значи змията не е отровна.)

Практическите мерки до получаването на медицинска помощ включват:

1.Ако до 30 минути не може да се достигне до лекар се прави лека пристягаща превръзка над нивото на ухапването за 1-2 часа когато е на крак или ръка като целта е да се забави оттичането на венозната кръв към общото кръвообръщение (забавя поемането на отровата в организма), като същевременно не се прекъсва притока на артериална кръв към крайника. Трябва да можем да пъхнем пръст под превръзката – толкова трябва да е стегната. Ако може да се стигне до лекар за 30 минути няма смисъл от превръзка – тя само ще стимулира местния оток.

2.Поставяне на лед или кърпи със студена вода на мястото (за забавяне на разнасянето на отровата поради свиване на кръвоносните съдове и обезболяване и намаляване на отока).

3. При наличие на медицинско лице и медикаменти в групата, да се постави 40 - 80 мг Урбазон мускулно или венозно, или да се включи система с физиологичен серум венозно.

4.Максимално бързо осигуряване на медицинска помощ.

Какво да не се прави:

• да не се прави опит за хващане и убиване на забелязани змии – по-добре да лекуваш един ухапан, вместо двама ухапани.
  
• не се поставя противозмийски серум, освен при специални случаи и само в болнично заведение – рискът от анафилактична реакция е неразумно висок.
  
• не се разрязва тъканта с режещи инструменти и не се изсмуква раната – има риск да внесете инфекция в раната, например бактериите от устата ви.
  

---

1-во се стяга на 15-20 см по-нагоре от ухапаното място

2-ро отровата на пепелянката е не да убива а да парализира жертвата

3-то не се препоръчва мястото на ухапването да се разрязва и да се изсмуква кръвта от раната с уста

4- отровата на змите е пряко пропорционална на топлината на въздуха, тоест колкото е по-топло времето, толкова е по-силна отровата им

5- като вървите се стремете да вдигате шум , за да не изненадвате- вибрации, тропане

6-в никакъв случай при излизане в природата не ползваите аромати за тяло

Разбира се и дрехите са важни- високи обувки, дълъг панталон, чорапи.

---

Когато говорим за мерки при ухапване, трябва да се има предвид за какъв район и какви видове змии говорим. Доколкото разбирам, става дума за България. В България НЯМА змия, която да може да убие човек с отровата си. Разбира се, ако ухапаното е дете, отровата ще нанесе по-бързо повече поражения. Въпреки това има време да се стигне до болница. Какви мерки трябва и не трябва да се прилагат?

Редно е ухапаният да бъде максимално бързо отведен в болнично заведение, като това става с минимум движения. Най-добре е да бъде носен, а ухапаният крайник (най-често ухапването става по краката) стои по-надолу от сърцето. Може да се направи сравнително стегната бинтова превръзка върху областта около раната, която да започва отгоре надолу (т.е. от по-близката до сърцето страна към по-далечната). Може да се сложи лед.

Какво не бива да се прави? В никакъв случай да не се слага противозмийски серум (първо, се съхранява трудно, второ и по-важно, опасността от алергична реакция от самия серум е много висока). Второ, не се изсмуква и не се правят никакви разрези (скарификации) на мястото. Трето, не се слага и пристягаща превръзка над раната - това ще го обясня по-подробно, защото е много рапространено. Въпросната пристягаща превръзка цели да се спре транспортът на кръв към сърцето. Оттук автоматично следва, че границата между това да бъде ефективна и да не умъртви клетките с притискането си, довеждайки до ампутация на крайника, е много тънка. Има ред правила, по които се прави, и за това си е необходимо обучение. Изобщо, на запад, а вече и в България, от много години пристягащата превръзка (или готов турникет) се отричат като мярка в първата помощ, независимо дали става дума за спиране на силно кръвотечение или при ухапване.

Какъв е основният риск при ухапването от змия в България? Отговор: алергичен шок. Алергичният шок не бива да се бърка с алергичния пристъп, който не застрашава живота и сравнително лесно отминава (но има опасност да премине в алергичен шок). Алергичният шок обикновено настъпва веднага до 30 мин. след ухапването, макар да има регистрирани случаи и на по-късен шок. При него пострадалият не може да диша, ускорява се и отслабва (като сила) пулсът, лицето е сиво-бледо, ноктите, носът, ушите, устните посиняват, избива студена пот. Официално може да се помогне със студени компреси, поставяне на пострадалия в противошокова поза (легнал с повдигнати крайници) или полуседнал (за да се улесни дишането) и постоянно наблюдение на пострадалия по време на транспорта до болница - да не би да изпадне в безсъзнание или да спре дишането (в последния случай незабавно трябва да се започне обдишване). Неофициално - забранено в България за използване от немедицински лица - единствената реална помощ може да стане с инжекция адреналин (за предпочитане пред урбазона). Адреналинът не се бие в сърцето, както сме виждали по разни филми, но за това как, къде и по колко се бие, няма да давам съвети по интернет, както вече казах, манипулацията се брои за медицинска, но всеки, който желае, може да провери и да си закупи ампули и спринцовка. Освен това, може би трябва да се отчете и фактът, че макар адреналинът да е значително по-ефективен в подобни случаи от урбазона, урбазонът от своя страна има по-малко странични ефекти и по-трудно може да се предозира.

За насекомите: отново опасността е само от алергичния шок. Ако човек си знае, че е алергичен, може да си прави профилактика с противоалергичен препарат (на хапчета). Репелентите са удачен начин за предпазване (и от хапещи и жилещи насекоми, и от кърлежи). На ухапаното място се постава студен компрес. Ако има останало жило и смятате, че можете да се справите, го извадете, като го избутате отвътре навън с някакъв удобен предмет (напр. фонокарта). При настъпване на шок, вж. по-горе. Ако започне просто умерена алергична реакция и пострадалият е в пълно съзнание и може да диша, може да пие подходящ противоалергичен препарат. Само имайте предвид, че това отново е медицинска мярка (ако става дума за непознат, нямате формално право да му давате медикамент).

---

В България има само 4 вида отровни змии - пепелянката, каменарката, усойницата и остромуцунестата усойница. Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 мин. се появяват зачервяване и бързоразпространяващ се оток, след което се проявяват общите симптоми - висока температура, коремни болки, студена пот, обща слабост, червени петна по тялото и загуба на съзнанието. Най-бързо и драматично протичат ухапванията по главата и лицето с опасност от бързо задушаване.

Най-общо може да се разбере, че става въпрос за ухапване от отровна змия по следните белези: зигзагообразна лента на гърба на змията; характерно рогче на челото й; наличието на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см. Ако има поредица от ухапвания, значи змията не е отровна.

Практическите мерки до получаването на медицинска помощ включват, първо, лека пристягаща превръзка над нивото на ухапването за 1-2 часа, когато е на крак или ръка. Целта е да се забави оттичането на венозната кръв към общото кръвообращение, като същевременно не се прекъсва притокът на артериална кръв към крайника. Второ, върху мястото се поставят лед или кърпи, напоени със студена вода (за забавяне на разнасянето на отровата поради свиване на кръвоносните съдове).

Ужилването от пчели, оси и стършели, освен че е болезнено, може да е и много опасно. В случай на ухапване първо трябва да се извади жилото и на мястото да се постави лед. Ако човекът е имал алергични реакции при предишни ужилвания, се прави лека пристягаща превръзка за 1-2 часа и се взема противоалергичен медикамент. Носете си задължително в раницата такова лекарство, без значение дали сте имали проблеми досега или не (някои растения също предизвикват алергии). Без рецепта в аптеките се продават Цетиризин, Кларитин, Лоратадин, Фенистил, Алергозан, Антиалерзин.

В България няма паяци и скорпиони, чието ухапване да е смъртоносно. Местните представители на тези два рода притежават отрова, която може да предизвика единствено подуване и болка на мястото на ухапването. Поставя се лед, а срещу болката се вземат по 2 таблетки Аналгин и Парацетамол.

Виж, кърлежите са истинска напаст и се множат от година на година. Те са преносители на няколко много опасни инфекциозни болести като Лаймска болест, Марсилска, Ку и Кримска хеморагична треска. Трябва непременно да се извърши лекарски преглед, за да се прецени дали е необходима и ваксина срещу тетанус. Джипито ви ще попълни бързо известие до РИОКОЗ, с което ще изпрати кърлежа за изследване на споменатите заболявания. Това, което трябва да направите през времето до прегледа, е да намажете кърлежа с мазнина. След 30 мин. го изтеглете бавно и внимателно с пинсета или с каквото там намерите, като завъртате щипците леко по посока, обратна на часовниковата стрелка. Така гадинката се запазва, за да бъде изпратена за анализ. Мястото на ухапването се обработва с антисептичен разтвор (риванол, йодасепт, кислородна вода, калиев перманганат, пиоктанин, антибиотична маз-гентамицин, тетрациклин).

Спор няма, темата е неприятна. Но всяко лято болниците се пълнят с пострадали. Така че имайте едно наум.

---

Да започнем с Пепелянката (Vipera ammodytes ).

Пепелянката (Vipera ammodytes) е най-широко разпространената от нашите отровни змии. Достига на дължина до 80-85 cm, изключително рядко повече. На цвят е бежово- до светлокафява ("пепелява") с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък ("рогче"), по което много лесно се разпознава. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. У нас са разпространени два подвида - типичен, или номинатен подвид (V. ammodytes ammodytes) и средиземноморски подвид (V. a. meridionalis). Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият - със светлозелено до жълтеникаво-зелено. Последните изследвания показват, че у нас не се среща подвидът V. a. montadonii, за който по-рано се е смятало, че също обитава нашите земи. Пепелянката е топлолюбива змия - среща се до 800-1000 m надморска височина (рядко по-високо) по открити, каменисти, припечни места, обрасли с храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития. Храни се главно с гризачи. Пепелянката не снася яйца, а е живораждаща - ражда средно от 4 до 8 малки. През зимата изпада в летаргия и прекарва ниските температури в подземни укрития, често по много индивиди заедно. Пепелянката хапе само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне). Тя не се смята за смъртоносна змия, но тъй като чувствителността на различните хора към отровата е различна, в случай на ухапване се препоръчва незабавно да се потърси медицинска помощ.

Друга отровна змия е усойницата.

Усойницата (Vipera berus) е отровната змия с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Средиземноморието до Полярния кръг, а отделни индивиди са намирани даже зад Полярния кръг. Тя е изобщо най-студоустойчивата змия (а може би и влечуго) на земята. У нас във високите планини често се среща до 2500 m н.в. (в Рила е намирана на 2700 m). Достига на дължина до 70-80 cm. На цвят е сива до кафеникаво-сива, с характерни ромбовидни тъмни петна по гърба, по които лесно се познава. У нас се срещат номинатният подвид (Vipera berus berus) и т.нар. "босненски" подвид (V. b. bosniensis), а в Стара планина и Пирин – една меланистична форма (с лъскавочерен цвят), на която някои зоолози дават статут на подвид (V. b. prester). Усойницата се среща у нас главно в планините над 700-800 m н.в., но отделни индивиди са намирани и по-ниско. Храни се главно с дребни гризачи, а малките змийчета – и с насекоми и червеи. Усойницата е живораждаща и дори има зачатък на плацента, което дава основание на зоолозите да я смятат като една от еволюционно най-развитите змии. При среща с човек винаги се опитва да избяга, а при невъзможност да се скрие заема отбранителна поза. Хапе само при самоотбрана (при настъпване, опит за улавяне и др.). Не се смята за смъртоносна змия – по думите на известния наш херпетолог Владимир Бешков: “документиран смъртен случай от ухапването й у нас няма”. Все пак, в случай на ухапване е добре да се потърси медицинска помощ.

Отровна змия е и каменарката( Аспида, каменарка - Vipera aspis )

Планинска змия която се среща и на повече от 2600 м надморска височина. Предпочите топлите места и обитава една и съща територия през целия си живот. Предпочитаните местообитания са сухите, каменисти склонове или открити планински ливади. Прекарва зимния си сън в скални процепи, пещери или подземни кухини. Появява се отново към Март - Април и се чифтосва. Женската ражда 4-18 живи малки, дълги около 18-20 см в края на лятото. Те се хранят в началото с гущери и насекоми, но възрастните индивиди се хранят предимно с малки гризачи. Полова зрялост достигат след 4 години. Аспидата е дневно животно и е активна целодневно през пролетта и есента, но прекарва горещите летни жеги скрита под камъните. Vipera Aspis Aspis нормално е кафява на цвят със тясна зигзагообразна шарка на гърба. На дължина обикновенно е между 60 и 80 сантиметра.

Относно ухапванията....

При ухапване от змия на кожата се виждат две кървавочервени точки. Особено опасни за човека са ухапванията от пепелянка и усойница.

Признаците на ухапване са:

силна болка на мястото на ухапване, оток, който може да обхване целия крайник,

отпадналост,

главоболие,

чувство на страх, гадене, повръщане,

затруднено дишане,

ускоряване на пулса,

спадане на артериалното налягане.

Първата долекарска помощ се състои в следното:

1. Над ухапаното място се прави пристягаща превръзка;

2. Раната може да се изстиска веднага след ухапването за да излезе част от отровата; Не разрезвайте раната с нож, както ни учеха преди - съвременните доктори напълно го отричат.

3. След това раната се превръзва с марля или кърпа, напоени със спирт или амонячна вода;

4. Крайникът се обездвижва, тъй като движението усилва резорбцията на отровата;

5. Върху превръзката на раната се поставя лед ако има.

Пострадалият незабавно се транспортира до медицинско заведение за по-нататъшно лечение, включително и инжектиране на противозмийски серум.

Противозмииски серум също трябва да се използва само с лекарска намеса, защото също може да доведе до много тежки резултати - преди използването му се правят изследвания за алергии и др.. за които хората си нямат и идея че може да ги имат. Освен това серума не е еднакъв за всички змии, трябва да се установи какъв точно да се използва.

---

- Нали има серуми, не си ли ги носите, когато ловите змии?

- Има, но трябва да са в хладилник, иначе няма полза, а няма как да си сложа хладилник в раницата. Пък и убеждението, че серумът е пълна застраховка, е мит. По-добре да се избягва употребата му, особено за по-дълго време. A може да предизвика алергична реакция, което е много по-опасно. Серумът е силно активно вещество. Този, който се произвежда и се бие у нас, е конски серум. Получава се така. Конете се оставят да бъдат ухапани от усойници или пепелянки, конят е голямо животно и не може да умре от ухапване на змия. След това се източва кръв от коня, оставя се да коагулира и от течността, която остава, се произвежда серум. Но той е пълен с активни вещества, които са вкарани вътре в коня. Това са токсините от отровата, антителата, изградени от коня. Те са активни вещества и е опасно човек да си ги вкарва в организма. Може да си алергичен към тези антитела и да се стигне до фатален изход.

- Как се умира от ухапване на отровна змия?

- Усойниците са с по-силна отрова. Те съдържат повече невротоксини, много повече като процент от пепелянките, може би над петдесет и отгоре даже. При тях локално кръвоизливът не е толкова голям, ефектът от въздействието е по-силен. Получава се задъхване, веднага се блокира дихателният център, не напълно, но дишането става доста по-разредено, от това му става лошо на човек, вие му се свят, повръща му се. При пепелянката невротоксините са до 20% от отровата, а пораженията идват от хемотоксините, които разрушават кръвоносната система и тъканите. Но най-интересното е, че опасността при ухапване зависи не толкова от силата на отровата, вида на змията или от това, дали имате подръка серум или медицинско лице, а от друго. От хладнокръвието, самообладанието. Тези, които имат фобия от змии, може самият стрес от ухапването да ги доведе до фатални последици, тоест, човек може да си умре от самия страх. Примерно ухапал го смок и отива стресиран да му бият серум. Възрастните със сърдечни проблеми и малките деца са най-застрашени, защото организмът им е по-слаб и съответно интоксикацията при тях е по-страшна. Много зависи и от змията - малка ли е, голяма ли е, дали се е хранила скоро. Отровата е в жлезите зад очите, в каналче към предните два зъба. Ако змията е яла съвсем скоро, там ще има по-малко отрова. Пък и влечугото не вкарва цялото количество при ухапване, само определена малка порция. След няколко секунди, до десетина, презарежда, жлезата се изпълва отново и е готова пак да хапе. Когато е гладна, змията е по-опасна, жлезата е пълна и пуска по-голямо количество отрова.

- Какви грешки прави най-често човек преди и след като го ухапе отровна змия?

- Прави много глупости. Опасно е да ходиш в планината с ниски обувки, някои дори правят туризъм по джапанки. По принцип отровните ни змии са малки, до 80 см и двата вида - пепелянки и усойници. Така че дори да бъде настъпена, ако сте с високи обувки, шансът да се обърне и да ви ухапе е нищожен. А бърникането под камъни, в храсти за боровинки, малини, там, където не си виждаш ръцете, крие много опасности.

- И какво да правим, ако ни ухапе пепелянка или усойница?

- Първо, да не си навредите сами. Много хора прилагат рецепти на пишман-змияри и предприемат някакво локално лечение. Правят разрези, смучат отровата, обгарят ухапаното с цигара или нажежен нож. Пълни глупости, най-много да си докарате някоя допълнителна беля или инфекции, които в комбинация с ухапването съвсем да ви отровят. Полза има единствено, ако ухапването е на пръст, примерно да се пробва изтискване, да се изстиска колкото се може повече кръв, не да се смуче. Но това трябва да стане веднага след ухапването, до няколко секунди. А колкото и парадоксално да звучи, най-глупавото е да се прави турникет, което го има даже в наръчниците и съветите на планинските спасители - да се стяга крайникът над ухапаното място. Турникетът е много опасен по принцип. Кръвообращението не може да се спре сто процента и отровата си прониква. Да не говорми, че ако сте в планината, ще трябва да се движите. Вместо това се получава друго. Турникетът намалява достъпа на кислород до тъканта около ухапаното и се предизвиква некроза. Крайният ефект е, че некрозиралата тъкан умира от действието на отровата и се стига до ампутация.

- Добре, какво би трябвало да знаят медицинските сестри, пък и ние, преди да тичаме към спасителната инжекция със серум?

- Първо, да знаете дали сте ухапан от отровна или друга змия.

По самия белег веднага може да се познае. Ухапването от отровна змия оставя само две точки, там, където са вкарани отровните зъби. Ако е смок или друга неотровна змия, белегът е от множество зъби и има обикновено V-образна форма.

- Коя е най-отровната змия в България?

- Вдлъбнаточелият смок, той е най-отровната змия в Европа. Неговата отрова е много по-силна от тази на усойниците и пепелянките. Хубавото е, че отровните му зъби не са отпред, а най-отзад на челюстта. Отровата си използва при улавяне на по-буйна плячка, като гущери, големи мишки, храни се и със змии. Тогава отваря широко челюстта си и ги захапва с отровните си зъби и плячката моментално замира.

- Кои други гадини в България са опасни за човека?

- Черният паяк, той е най-отровен от нашите паяци. Изходът от ухапването на черен паяк също може да е смъртоносен. Той обаче е рядко животно, живее по сухи, каменисти терени, сипеи, където човек няма работа. Най-често жертвите му са овчари. Имаме и отровен скорпион, но той е слабо отровен, колкото оса. Още по-слаба е отровата на стоножките. Истинската опасност са други отровни гадинки. Да речем, стършели, пчели, оси. Стършелът си е една голяма оса, ухапването му само по себе си е опасно, но по-опасното е, че в повечето случаи стършелите действат на групи близо до гнездото си. Единичният стършел рядко е агресивен. Но когато са на група и гнездото е близо, стават агресивни към хората. Две-три ужилвания се вече доста опасни, могат да предизвикат алергична реакция, шок и смърт. А ако те нападнат няколко десетки, и най-здравият човек е обречен. При паяците има нещо друго - парадоксално, но много хора получават обриви, зачервявания, възпаления, дори ако паякът, който ги лази, е от най-невинния вид.

--

В света се наброяват около 2500 вида змии, от които около една десета са отровни. По нашите земи опасни са усойницата, пепелянката, каменарката. Те имат жлези и зъби, през които преминава отровата. Върху отровата оказват влияние различни фактори - годишното време (през лятото токсините са по-интензивни), състоянието на самата змия (дали е гладна) и т.н. Отровата на някои змии има способността да разрушава белтъците в кръвта и червените кръвни клетки. Под нейно влияние стените на кръвоносните и на лимфните съдове стават пропускливи и нарушават функциите си. Токсините увреждат мозъчни центрове, а също и периферни нерви.

Статистиката показва, че годишно от змия биват ухапвани поне 500 000 души, от които 50 000 умират. Опасност от среща с влечугото има при раходка в гората, полето или при полска работа. Ухапванията са най-често по долните крайници или задните части, обясняват токсиколозите от спешния институт "Пирогов" в София.

На ухапаното място се появяват 2 ранички на разстояние от 1-1,5 см, които се обагрят в тъмнолилаво до черно, получават се и кръвоизливи по цялата кожа, допълват лекарите. Човек е отпаднал, получават се и обриви. Често пострадалите деца се оплакват от болки в корема. При по-тежки случаи се наблюдава алергичен шок, настъпва задух, а пулсът и кръвното налягане почти изчезват. Най-опасни са ухапванията на шията и главата или в голям кръвоносен съд, защото токсините бързо стигат до мозъка, обясняват докторите. Колкото по-добре кръвоснабдено е мястото на ухапване, толкова по-бързо прониква отровата в тялото.

Първата помощ в такива случаи е дезинфекцията на ухапаното място с алкохол или риванол. След това се прави пристягаща превръзка, която трябва да остане не повече от 1-2 часа, за да се избегнат парализи. Желателно е на мястото да се сложат студени компреси, които свиват кръвоносните съдове и забавят придвижването на отровата. Добре е пострадалият да пие топъл чай или кафе, които имат диуретично действие и помагат за отделяне на отровата чрез бъбреците.

Забравете изсмукването на отровата или нарязването на ухапаното място, предупреждават лекарите. Пострадалият трябва да бъде заведен до болница по най-бързия начин, за да му се бие противозмийски серум. Противоотровата не може да се носи при разходка из планината, защото тя трябва да се съхранява в хладилник. Затова при излет сред природата непременно трябва да се обуват високи обувки и плътни чорапи и да се внимава в местностите, за които е известно, че има змии.

[ISTORIK 3020]

Обаянието на отровните змии

Автор: Д-р Д. Шмит

Още когато слезли от клоните нашите човекоподобни предци, те срещнали змии в днешния им вид. Били са особено впечатлени от липсата на крайници и свързания с това начин на придвижване. По-късно змиите са играели важна роля в митологията на много народи. При това отначало те са имали извънредно положителен образ: със смяната на кожата си змията е символизирала подмладяване, прераждане, а с това и безсмъртие. Отровните змии са били обект на особен интерес. Уреус, змията, украсяваща предната част на короната на древноегипетските владетели, е превърната в символ на господството. Гръцкият върховен бог Зевс не се е страхувал да се превръща и в змия. Божествената перната змия на мексиканския бог Кетцалкоатл е била въплъщение на свръхествествените му сили. В брахмано-индуистката митология полубожествените змии били въплъщение на безкрайността и вечността, а на обгръщащата света змия дори и земята е можела да почива. Нагите са били духове-закрилници и носители на плодородието. Будистките наги са били считани от хората за доброжелателни и дори са пазели Буда, „осветения“, от несгодите на света.

За сметка на това пък Аспис, свръхестествено същество с тяло на змия и символ на злото и упорството, в което древните евреи вярвали, е имал отрицателна роля. Както се разказва в Стария Завет първите хора са били изкушени от змия, въпреки забраната на Господ да ядат от плодовете на Дървото на познанието, и това се оценя от съвременните хора като положително. Но след като с разпространението на християнството животното е причислено към низшите същества, което все още е достатъчно добро, за да е полезно на човека, змията поне в нашето християнско културно общество окончателно е заклеймена като олицетворение на злото. За повечето хора змиите са олицетворение на злоба, коварство и фалш. Те предизвикват отвращение, биват презирани и поради мнимата им и с това и потенциална опасност мразени хората се боят от тях.

Хората, за които красотата, елегантността, оригиналността и многообразието на видовете змии е очарователно и дори ги прибират у дома си и отглеждат в терариуми, като цяло са обект на присмех и биват остро критикувани от игноранти. Винаги излиза на преден план мнимата отровност на змиите. И по време на „кариерата ми на терарист” от десетилетия действително всеки, който не се занимава със змии и пристъпи прага на моя терариум, задава въпроса „Отровни ли са?“. При това от почти 3000 съществуващи днес вида змии само около 400 вида имат добре развит отровен апарат. И дори сред тези видове повечето не са опасни за човека. Те имат или слабодействащи отрови, и често и извънредно рядко нападат и са плашливи или живеят скрити и по принцип никога нямат контакт с човека.

Различаването на отровни от неотровни змии в общи линии се прави според наличието на отровни зъби и двойката разположени зад очите отровни жлези, модифицирани слюнчени жлези над горната устна. Много змии разполагат със слюнчени жлези над горната устна, които произвеждат смес от протеини, която може да бъде и силно отровна. Отровни змии с гладки, ненабраздени зъби или зъби в задната част на горната челюст, които имат надлъжен канал, са принудени да улавят жертвата си и да втриват отровата в раната с дъвкателни движения на челюстта. Поради разположението на зъбите и слабата отровност ухапването на повечето от тези видове не е опасно за човека. При разположените в предната част отровни зъби на морските и отровните змии браздата за пренасяне на отровата е затворена, и тръбовидните отровни зъби дават възможност за впръскване на отровата в раната.

Сухата субстанция на змийските отрови е съставена 90 до 95 % от смес от различни белтъци, предимно от токсини и ензими, при което хидролитичните ензими играят важна роля за смилането на жертвата. Други биологично активни, но нетоксични белтъци са важни за фармацията, напр. полипептидите за понижаване на кръвното налягане. За многостранното действие на змийските отрови има информация още от античността. Змии биват нарязвани и екстракт от тях се извлича в алкохол. Все още в някои страни се предлагат в бутилки алкохол змии като лекарство и деликатес.

За загрижения гражданин от нашите географски ширини, който се изправи пред отровна змия несъмнено възникват следните въпроси: Коя е най-опасната отровна змия? Коя змия представлява най-голяма смъртна опасност за човека? Коя змия убива най-много хора? На тези въпроси не може да се отговори еднозначно. Отровата на морските змии например даже и в най-малки количества е с особено силно действие, само че те никога не нападат хората и отделената отрова е в сравнително ограничени количества. Комбинацията на силно действие на отровата и впръсканото при ухапване голямо количество отрова отрежда на австралийския тайпан (Oxyuranus microlepidotus) първо място в списъка на най-опасните змии. Но всъщност какво значение има това, при положение че отровата на черната мамба (Dendroaspis polylepis) и на кралската кобра (Ophiophagus hannah) уврежда силно нервите и парализира дишането и така в рамките на няколко минути настъпва смърт? Едва ли може да се каже точно броят за починалите в следствие на ухапване от отровна змия. Ухапванията са проблем предимно за селското население в тропиците. Много от случаите в тези региони изобщо не се регистрират. По преценки годишно между 50 000 до 100 000 души намират смъртта си вследствие ухапване от змия сред природата. Освен това остават стотици хиляди трайни увреждания, предимно деформации и загуба на крайници. Ако трябва да се направи извод от казаното дотук, всичко говори против отглеждането на отровни змии в терариум.

Въпреки емоционалната неприязън на повечето хора към змиите като цяло, в обществените терариуми тъкмо уж смъртоносните огромни змии и предимно отровните змии се радват на особено внимание от посетителите. Имена на змии като боа или анаконда са познати за тези, които не се занимават със змии също толкова, колкото и имена като кобра или гърмяща змия. Тук изхождам от това, че в добре поддържан обществен терариум съществуват всички предпоставки за правилното отглеждане на отровни змии при оптимално спазване на всички предпазни мерки. Въпреки всичко в значителна степен – това показва например и предлагането им на борсата за влечуги- отровни змии се отглеждат като частна собственост. Различни са мотивите за отглеждане на отровни змии в домашен терариум. Опитният собственик на змии познава особеностите на своите питомци и гледа на грижата за тях като отглеждане на „неопасни” змии. Отглеждането на животни под грижите на хората открай време е основено културно благо, не само като банално средство за препитание, но и за удовлетворяване на интелектуалните и естетични потребности. Както много тераристи, хората, отглеждащи отровни змии са допринесли с непрекъснато нови и ценни от научна гледна точка познания за отглеждането, поведението и размножаването на техните животни повече, отколкото, херпетологията би могла да допринесе.

За съжаление при отглеждането на „опасни” животни – това се отнася както за бойни кучета, така и за големи или отровни змии – съществена роля играе и желанието за престиж слаби по характер и комплексирани хора, потребността за значимост и стремежът към сензация, във връзка с лекомислие или ограничени познания. Така се създава лошо име на добросъвестния и отговорен терарист. В повечето случаи противниците на отглеждане на отровни змии са повлияни предимно от инстинктивни страхове и необоснована, дълбоко вкоренена неприязън, отколкото от чувство за отговорност към обществото. Често разгорещение преувеличавания предизвикват дори противоположното: те привличат авантюристичните характери да се пъчат с отглеждането на подобни „зверове“.

Противно на твърденията на противниците на отглеждането на екзотични животни аз твърдя: при определени условия и когато се подхожда с необходимото внимание, отровните змии също са напълно подходящи за отглеждане в терариум. Въпреки това – със сигурност всички почитатели на змиите са на моето мнение – отглежането на потенциално опасни отровни змии в домашни условия трябва да бъде изключение и разумни обществени наредби трябва да сведат до минимум всеки свързан с това риск.

Както отглеждането на диви животни като хоби, с образователна или изследователска цел, и тераристиката изисква като цяло висока степен на лична отговорност към животното и другите хора. Така начинаещият стопанин на отровни змии трябва да е пълнолетен и да може да оцени себе си самокритично като благоразумен, отговорен и благонадежден. Отглеждането на отровни змии изисква освен самото отглеждане и особени предварителни мерки за предотвратяване на възможни опасности, произлизащи от контакта с тези животни. Опасностите засягат предимно самия терарист, но също и живеещите наблизо хора, като членове на семейството, съседи или посетители. Затова с такива животни трябва да се занимават само хора с дългогодишен опит в отглеждането на змии. Тези тераристи трябва освен необходимите познания да могат да осигурят и необходимите технически условия, за да сведат до минимум съществуващите опасности за човека и животното. Неподходящи за занимание с потенциално опасни змии са принципно хората със слаби характери, алкохолици и наркомани, както и деца и възрастни хора с лабилно здраве. Като особено застрашени при ухапване от змия са предимно пациенти със сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, заболявания на белите дробове и бъбреците, алергични хора, както и такива, които приемат определени медикаменти като бетаблокери.

Друга важна предпоставка за отглеждане на отровни змии са местните законови разпоредби. Във Федералния закон за нарушаване на реда от 19.2.1987 за отглеждането на опасни животни се казва: "Нарушение на реда извършва този, който, умишлено или небрежно 1. оставя да се движи свободно опасно диво или агресивно животно или 2. като отговорен за контрола на такова животно пропусне да вземе необходимите предпазни мерки за предотвартяване на щети причинени от животното.” Но какви са „необходимите предпазни мерки“ при отровните змии? Законът за защита от опасни вещества (!) в новата си формулировка от 14.3.1990 дава поле за действие. В § 18 за отровните животни и растения Федералното правителство има право, доколкото е необходимо за опазване на живота и здравето на човека и съблюдаване опазването на природата и животните, да дава предписания, екземпляри от определени отровни животински видове да не се внасят или отглеждат или само тогава, "когато вносителят или собственикът разполага с подходящи противодействащи средства и препоръки за поведение, или ... когато са представени на компетентния орган. Разрешението за отглеждане ... може да е свързано с наредби." Според § 833 собственикът на змии е длъжен в случаи на доказани възникнали по негова вина щети на трета страна да поеме разходите и евентуално да плати обезщетение. Отглеждането на отровни змии, както и изобщо на всякакви змии, в жилище под наем в случаи на спор с хазаина винаги се забранява. Но и собственикът на жилище не е освободен от такива проблеми. Решението за това зависи не от някакви закони, а от това какво отношение има съдията към змиите.

Разумните обществени наредби за отглеждане на опасни животни трябва на бъдат напълно одобрявани. Но за съжаление биват прекомерно надценявани. При кои хобита има по-малко наранени и загинали, отколкото при грижата за отровни змии? При алпинизма, карането на ски, делтапланеризма или при т. нар. екстремни спортове, когато примерно луди скачат с парашут от висока сграда или скала? Или пък при отглеждането на кучета? Все пак Германия годишно биват убити около 15 човека от домашни кучета и хиляди биват тежко наранени.

Със сигурност възможните последици от едно ухапване не са за подценяване, още повече че действията на змийската отрова винаги зависят и от различни обстоятелства. При наличие на алергии например и при класифицирани като „неопасни” змии може да се стигне до сериозни ситуации. Ако този риск трябва да се избегне със законови забрани, то тогава най-напред трябва да се забрани пчеларството, тъй като ято пчели притежава многократно по-голям смъртоносен потенциал за обществеността, отколкото една компетентно отглеждана в терариум отровна змия.

Точно във връзка с отглеждането на отровни змии трябва да се приветстват възможностите за доброволно полагане на изпит за отглеждане на влечуги. На базата на доказани основни познатия всеки заинтересован може да се подложи на допълнителен изпит за потенциално опасни животни.

Много оспорван въпрос за издаването на разрешителни за отглеждане на отровни змии е наличието на необходимия при спешни случаи антисерум. По правило не е препоръчително да се държат в запас специфични моно- и поливалентни серуми. Това дава повече сигурност тогава, когато незабавното клинично лечение поради отдалеченост не е възможно и се осигури компетентна терапия с антисерум на място. Ограниченият срок на годност на течните или изсушени антисеруми дори и при съхранение в хладилник, непрекъснато свързаните с това разходи и преди всичко рискът от непоносимост, а с това и анафилактичен шок, принуждават собственика на отровни змии да избере прекия път към подходящо медицинско заведение, отколкото да предприеме самолечениe. По правило от домашния лекар се изисква прекомерно. Освен това при частно съхранение никога няма гаранция за спазване на предписаните условия за транспорт и съхранение. Затова всеки собственик на отровни змии трябва да се информира за бързото достигане на място с квалифицирани лекари и обществена банка за серум.

Финансовото обезпечаване на възникнали при трети лица щети от отровна змия може да се извърши в рамките на застраховка с изплащане на сравнително изгодни годишни вноски. Тъй като на чужди лица не се осигурява доброволно контакт с животното, този случай няма смисъл да се обсъжда. Възможно е покриване на всички разходи, включително и разноските за антивениново лечение, в рамките на застраховката за собственика на змията и отделно за членовете на семейството му. Но подобна застраховка е толкова скъпа, че поради рядкостта на ухапванията разходите за антивенин, ако не се поемат от здравната каса, се заплащат лчино. Въпреки всичко на собственика на отровна змия се препоръчва да проучи възможностите в някоя застрахователна компания.

Трябва да бъде спомената и безсмислената дискусия, идваща от Америка и актуална и у нас, как да бъде напълно изключена опасността на отровните змии. Тя засяга т. нар. „неотровни” отровни змии. От комерсиални подбуди екземпляри от предпочитани и особено опасни видове биват превръщани в неотровни. Това принципно е възможно със скъпоструващи хирургически операции, като отстраняване на отровните жлези с помощта на лазерна терапия или разделяне на каналите, по които тече отровата. Поддъжници на тези операции са на мнение, че по този начин животните не само са безопасни, но и стават по-спокойни без това да влияе негативно на продължителността на живота им. Тайно извършваното изваждане на отровните зъби води само до това, че третираните по този начин животни не могат да ядат в крайна сметка отровните зъби биват сменени. Надявам се тук да изразявам мнението на повечето от нашите любители на змиите като категорично отричам такива манипулации. Така се губи точно специфичното на отровните змии и животните се превръщат в достойни са окаяние инвалиди. Освен това така се омаловажава напълно отглеждането на отровни змии и до непресметнат риск от недобросъвестността на някои търговци. И в крайна сметка: евентуалното потомство на тези животни разбира се отново е отровно.

Най-добрата възможност да се сдобиеш с отровни змии за отглеждане в терариум е закупуването им от човек, който ги отглежда. Най-добре е да се осъществи пряк контакт със съмишленици в тераристки организации или чрез обяви в техни специализирани издания. Добре организираните тераристки борси, при които действително са спазени всички предписания за безопасност и защита на животните също предлагат на заинтересованите добри възможности за закупуване на млади животни или отделни екземпляри за развъждане. Както всички змии и отровните е най-добре да се транспортират в здрави съдове или издръжливи платнени торби – допълнително подсигурени със здрав топлоизлиран сандък с добра вентилация. Принципно съдът, в който се транспортират, трябва да е със съответното обозначение за вида и броя на съдържащите се в него змии и тяхната опасност. Tрaнспортът в обществени превозни средства по възможност трябва да се избягва, а когато това е единственият вариант, да не е очебийно и с най-голямо внимание. Кутията за транспортиране никога не трябва да се оставя без надзор. Изпращането с логистични фирми е строго регламентирано и много скъпо. Tрaнспортните разходи често превишават стойността на самите животни.

Teрариуми с отровни змии принципно не трябва да бъдат в обитавано от хора помещение. Дневни, спални, да не говорим пък за детски стаи са напълно неподходящо място за терариум с отровни змии. Във всеки случай е удачно да бъде отделно помещение, до което достъпът да е ограничен, също и за членове на семейството, особено са деца. Пускане на открито не се препоръчва, колкото и да е желателно през летните горещини.

Вратите и прозорците на помещението с терариум трябва да се затварят толкова плътно, че да е невъзможно излизането извън него на избягали от терариума си змии, също и на малките има. Прозорците, вентилационните отвори и др. подобни трбява да бъдат подсигурени с телена мрежа. Ако помещението е в приземен етаж, прозорецът допълнително трябва да е подсигурен с метална решетка, която да затрудни непозволено проникване отвън. Разумно е да има отваряща се навън врата с прозорец и поне 20 cm висок праг. Пред вратата трябва да има предупредителна табела, указваща наличието на отровни змии. Помещението трябва да е толкова голямо, че пред терариумите да има поне 1 метър празно място, за да не се ограничават движенията и да е възможно сигурното отстъпване назад. Всички терариуми трябва да са подредени така, че да няма неконтролируеми свободни пространства около тях, в които избягали животни биха могли да се скрият. Избягалата змия може да промени много бързо познатато вече поведение и да реагира непредвидимо и по-агресивно от обикновено. Подовете или мебелите не трябва да предлагат скривалища. Но все пак ако се налага манипулация с животните трябва да има стабилна, гладка маса. Трябва да се обърне внимание и на достатъчното осветление на помещението. В непосредствена близост до входа трябва да имa под ръка уреди за защита и улавяне, както и достатъчно голям съд (кофа, кашон, торба). Като цяло трябва да има подходящи помощни средства (здрави кожени ръкавици, клещи за змии, куки за змии, прът с примка, ловителен инструмент, шина от синтетичен материал с изрези за фиксиране на животните непосредствено зад главата, инструмент за хранене, лопата за почистване на изпражненията с дълга дръжка, предпазен шлем при плюещи отрова видове и др.).

Отровните змии изискват принципно същите условия на живот като неотровните видове със същия размер и произход. Затова трябва да се полагат грижи за биопатоадекватното подслоняване и специфичните за вида нужди. Терариумът за отровни змии трябва да е изграден солидно и устойчиво, да се затваря и да е подсигурен срещу бягство. Конструкцията и материалът трябва да са защитени и от непредвидени външни влияния като трусове, удари, прегряване или влага. Поставените стъкла трябва да са достатъчно дебели. Многопластовото защитно стъкло е препоръчително, но то не предпазва от насилствено навлизане в терариума. Здравината на стъклото трябва да бъде подбрана така, че да не бъде счупено от самите животни или от хвърлени предмети от обзавеждането. Синтетичните стъкла са по-нечупливи, но по правило се надраскват лесно. Предното стъкло трябва да е оразмерено така, че да се вижда всеки ъгъл на терариума. При плъзгащи стъкла страничните ръбове трябва да бъдат с профилни шини, за да се предотврати образуване на процепи. Често неизбежният отвор между две плъзгащи стъкла трябва да се уплътни примерно с пяна. На това трябва да се обърне внимание когато съществува възможност при живораждащите видове ненадейно родените малки да избягат. Плъзгащите стъкла или вратата трябва да бъдат подсигурени с катинар.

Размерите на терариума са свързани с общата дължина на тялото. Те са само ориентировъчни стойности, които в частен случай могат да бъдат намалени с около 10 %. По правило те важат за две животни с приблизително еднакви размери. За всеки следващ екземпляр трявба да се добавят около 20 % от обема на терариума при спазване на необходимите за терариум пропорции.

Оборудването на терариума за отровни змии трябва да е прегледно. То трябва да е разположено така, че почистването, смяната на водата или вземането на излишната храна да става безопасно. Осветлението, отоплението, отворите за проветряване и съдовете за водя не трябва да преставляват уязвимо място по отношение на стабилност и уплътнение. Луминисцентните тръби трябва да бъдат облечени така, че да не може змия да лежи незабелязано на тях. Безопасно затваряща се отвън кутия с плъзгаща врата в или до терариума предлага проста и абсолютно сигурна защита при работа в него. По принцип тераристът трябва да може да се информира по всяко време къде в терариума се намират змиите в момента.

Както с всяко диво животно, особено с отровните змии трябва да се борави изключително внимателно и не на всяка цена. В никакъв случай не трябва да се предприемат каквито и да е действия от лаици, за да се демонстрира опасността на змиите или собствения кураж. Всички неизбежни манипулации с животните изискват спокойствие и концентрация. Суматохата води до небрежност и недостатъчно внимание. При работа с по-големи екземпляри или животни от особено опасни видове извън терариума се препоръчва второ лице за подсигуряване на заден план. Но в никакъв случай двете лица не трябва да действат безразборно. Когато за обслужване на едно животно не е достатъчен един човек, трябва предварително да се обсъдят обстойно всички действия и възможни отклонения. Всички необходими за манипулацията уреди, медикаменти и др. подобни трябва да се подготвят предварително и да са под ръка. При несигурност и нередности действията трябва да бъдат преустановени веднага и животното бъде върнато в терариума му. Винаги трябва да важи принципът: Човешкото здраве винаги трябва да бъде на преден план. Когато човекът, който се грижи за отровните змии отсъства за по-дълго време, трябва да се определи отговорник, който същевременно отговаря на всички изисквания за отглеждане на отровни змии и е обучен напълно.

Ако при бягството на отровна змия от терариума й няма възможност веднага да бъде безопасно уловена, несъмнено обезвреждането на животното трябва да е основна цел. Бягството на отровни змии – при всички случаи и на безопасни змии – може да предизвика навън силна паника, скъпи акции на полицията и пожарната и не на последно място да се стигне до наказателен процес. Инциденти при други лица, а също и при членове на семейството, могат да доведат до наранявания или дори до смърт по непредпазливост.

Въпреки добросъвестността и вниманието на отглеждащия отровни змии разбира се трябва да е ясно, че никога не може да бъде напълно изключено ухапване. Затова в помещението трябва да бъде окачен на видно място списък с отглежданите в отделните терариуми видове и броя на индивидите, авариен план с данни за близката спасителна служба и инструкции за първа помощ. Препоръчва се и да има достъп до телефон наблизо.

Тъй като отровните змии използват отровата си предимно за улавяне на плячка, по правило първо се опитват най-напред да изплашат мнимия или действителния враг с предупредителни сигнали като изправяне на предната част на тялото, издуване на кожата на шията или издаване на шум с опашката. Внимателният и опитен терарист умее да преценява специфичното за вида предупредително поведение на своите живтони и го има предвид. Ухапването на противника служи като сплашване. При това често не се отделя отрова („сухо“ ухапване) – тя се пази за следващата плячка. Ако действително има ухапване, трябва да бъдат забавени увреждащите, особено опасните за здравето действия с мерки за първа помощ до осигуряване на медицинска помощ. Най-напред трябва да бъде успокоен пострадалият. Всякаква паника води само до влошаване на възможните последици. При сериозни наранявания жертвата се поставя в стабилно странично положение, евентуално с наведена глава (шоково положение). За да се забави абсорбцията и пренасянето на отровата в тялото засегнатият крайник трябва да е в покой. При ухапване с предимно разрушаващо клетките действие (пример: много гърмящи змии) крайникът се фиксира с добре подплатена шина (пръчка, дъска и др.) като се внимава да не убива никъде. След ухапване с неврологично действие на отровата (пример: много аспиди) се прилага т. нар. метод на компресия-имобилизация с шиниране на крайника и избягване на каквото и да било неудобство. Този метод е разработен в Австралия, тъй като ухапванията на австралийските отровни змии обикновено нямат или са с много органичено локално действие на отровата, особено отоци и некрози и по този начин почти няма опасения за затрудняване на артериалното кръвообращение под стягащата превръзка.

Лекарят, оказващ първа помощ, трябва да е в състояние да вземе решение за правилната последваща терапия, особено дали, евентуално и кога, какъв и колко антивенин да бъде даден. Цел на антивениновата терапия е неутализацията на проникналата в тялото отрова, при което успехът й зависи от качеството на антивенина, индивидуалната реакция на пациента към съставките на впръсканата отрова, както и моментът на даване на антивенина. Като се изходи от факта, особено при ухапване от гърмяща змия, че въпреки наличие на рани от ухапване липсата на симптоми на отравяне и след по-продължително време сочи за „сухо” ухапване, за съжаление това не е валидно за всички случаи. При много видове системните симптоми на отравяне се проявяват едва след по-дълъг латентен период. При много видове отровни змии не е възможно прилагането на антивениново лечение. Съвсем не за всички потенциално опасни видове има въобще антисерум, когато примерно в родината на тези животни съвсем рядко влизат в контакт с хората и скъпото производство на антисерум „не си струва”.

Посочва се и особен вид впръскване на отровата и третирането й: плюене на отрова предимно насочено предимно към очите на противника на т. наречените плюещи кобри от Азия и Африка (Naja katiensis, N. pallida, N. mossambica, N. nigricollis, N. sputatrix, Hemachatus haemachatus). В този случай очите трябва да се измият възможно най-бързо обилно с вода – в противен случай могат да последват временни до трайни увреждания на зрението – и засегнатата част от кожата се измива основно с вода.

С риск да предизвика недоволство или възмущение у някои мними „експерти по отровните змии“ – в крайна сметка предлагам за дискусия някои идеи, които буиха могли да бъдат послужат като изисквания за частно отглеждане на отровни змии:

- Отглеждането на отровни змии („истински“ отровни змии, избрани отровници) трябва да се извършва с разрешително. За това трябва да бъдат приети за цяла Германия, а още по-добре и за целия ЕС, научно обосновани разпоредби. Тези постановления не трябва да бъдат ограничавани от общински мерки. Вече издадено разрешително може да бъде отнето, ако вече не се изпълняват важни предпоставки за отглеждането на отровни змии. При спешни случаи лице за контакти е отговарящият за тези въпроси ветеринарен лекар, който възлага на действително квалифицирани експерти (херпетолози, тераристи) проверката на личните и техническите предпоставки за заявителя за отглеждане на отровна змия.

Но едно е сигурно: всички предупреждения и забрани едва ли ще спрат ентусиазираните почитатели на змии да се отдадат на отглеждането на отровни видове. Дори и да не се препоръчва отглеждането на опасни животни – в никакъв случай не трябва да бъде заклеймявано кано цяло. Много по-важно е да се направлява в правилния път и да се гарантират подходящи условия за животното и човека.

Преводач: Румяна Ангелова

[fixxxsers 884]

Наистина много инфо и много полезно! Само ще добавя две- три неща. Според различни данни в света има около 2700 до 2900 вида змии, от тях 725 имат отровни жлези, но само 250 вида биха могли да предизвикат смърт пори човека. В България официално има 6 вида тровни змии: пепелянка, усойница, котешка змия и вдлъбнаточел смок, остромуцунестата усойница и каменарката също са представители на нашата фауна, но не са улавяни или забелязвани вече повече от 70 години.

Отровата при българските видове ( говоря за пепелянка и усойница, защото котешката змия и вдлъбнаточелия смок не представляват опастност, освен ако не си заврете пръста в устата им - отровните им зъби са назад в устата) е хемолитична, тя лизира еритроцитите, некротизира клетките и тъканите, затова е важно да НЕ СЕ слага превръзка, която стяга и спира кръвообращението. За съжаление съветите на много лекари са точно обратното! Метода на Безредка, описан по- горе е точно за това да се прецени дали пострадалия няма да има реакция към самия противозмииски серум.

[Lion Queen 173]

Помня преди време, че един стар ветеринар ми разказа за това колко трудно успели да спасят куче ухапано от пепелянка поради фактът, че не се намирал серум? Намерили му с връзки от някаква болница и не умряло. Та искам да попитам - понеже ние ако ни ухапе отровна змия знаем, че първата ни работа е да идем в ПИРОГОВ или най-голямата болница за спешна помощ в района - там имат противоотрова и слагат и системи за да отнесат отровата. Аз лично познавам жена ухапана от пепелянка, заедно лежахме в токсикология - кой от гъбки, кой от змия - та тя щеше да стои 5 дни в болницата след ухапването, сложиха и противоотрова и я държаха нон стоп на системи, макар че тя каза че нищо не чувства - т.е. ако веднага реагираш страшно няма...Все пак в болницата и реакция срещу серума да получиш може да те спасят...

Та на въпроса за кучетата - тях като ги заведем на вет ако ги е ухапала змия каква е вероятността той да не МОЖЕ да ни помогне поради липсата на противоотрова... Пък друг вет ми каза, че имали имунитет - обаче предишния пък беше доста убедителен. Според него кожата на кучетата е делела и може изобщо да не бъде пробита от зъбите на змията, но ако се пробие нещата са по-фатални отколкото при човек. Та за любимеца, който си вре нослето навсякъде из полето как да процедираме?!

Иначе в БЪлгария най-отровните насекоми (черния паяк пък защо е нарочен на първо място за насекомите в по-горната статия не ми е ясно ) са сколопендрата и един вид черен стършел, нещо като земна черна пчела - едно такову дето прилича на черен самолет и бръмчи много яко- не й запомних имчето но съм я виждала на живо и на препарат- може да се обърка с майски бръмбар ама няма хитинови горни крилца. Това го знам от ентомолози и зоолози. За ухапването от паяци е по-опасно да си алергичен и да стане беля от шок....Абе мен ме е кълцал кръстоносец - по безобидно е от комар, слага му се алергозан на мястото - поне аз тъй ме процедираха у дома. Май и хапче алергозан пих, но малко посърбя и нищо. Важно е дори просто пчеличка да ви ужили ако ви жили за първи път да се намежете с алергозан! Добре е винаги да имате таблетки противоалергични със себе си ако сте сред природата, защото дори растения могат да ви предизмвикат тежка алергична реакция и шок - трънчета разни, репеи и какви ли не боцки и бръшляни... Това се отнася и за онез, които уж не знаят да са алелгични от нещо. Хубаво е ако сте на много далечен път в природата и сте далеч от цивилизацията да имате спринцовка и ампула с адреналин, който при симптоми на шок може да се инжектира ПОДКОЖНО (не е нужно да мушкате човек в сърцето като по филмите). При ухапване от насекоми в България смъртния изход е винаги от анафилактичен шок. За това е важно да се знае как да се действа при това състояние, защото се развива бързо и ако няма начин да се стигне бързо до медицинско заведение трябва да сме подготвени. Има доста опасни морски животни в българия - морски дракон, някои големи медузи, скорпида - недай си боже да ги настъпиш или да те опарят и да се паникьосаш от болката във водата! Въпросът е да не се паникьосваме нали така?

Ама аз се отплеснах принципно да казвам каквото знам но всъщност въпросът ми беше за кучетата и ухапването от змии и това дали ако е нужен серум можем да си намерим.... Как се намира серум в България и прочие....

[fixxxsers 884]

онази гадинка с многото крачка горе е Къщната стоножка (Scutigera coleoptrata), а не сколопендра, те даже са от различни разреди

ето сколопендра

та на въпроса: много от големите аптеки имат противозмийски серум, а ако нямат могат да поръчат от своя дистрибутор- доставя се за 2-3 часа. Може и големите вет. клиники да съхраняват такъв серум( съхранява се в хладилник). Иначе ако няма противозмийски серум може да се използва противоантраксен серум. Може да се инжектир около мястото на ухапването калиев перманганат (1:5000).

Anahronia, дано не се налага, но все пак ако има нужда мога да намеря такъв серум

аа и онова по филмите с адреналина интракардиално наистина се прави, но когато спре сърцето

Редактирано Юли 12, 2008 от fixxxsers

[Lion Queen 173]

Ааааааа - че тогава онуй дето пищя майка ми от него е било стоножка - ахахахха сега ще й кажа. Честно от точно такова по-горното като мойта снимка - ама дълго като влак...огромно майка щеше да пприпадне от страх и с баща ми го евакуирахме горкото с една кърпа навънка и после луд скандал ни посрещна що не сме го убили...видя ни се красиво, затуй не го убихме ама важното е, че майка е пищяла от стоножка викайки "сколопендрааа" (а аз й казах, че е сколопендра ахахахха) ЕТО КОЛКО Е ВАЖНО да можем да определяме видовете животни... Примерно има много паяци с черен цвят...пък да не са ОТРОВЕН ЧЕРЕН ПАЯК...

Абе защо повечето жени (визирам майка ми, баба ми и повечето ми приятелки) имат арахнофобия и силна инсектофобия...? И плъхофобия - миналата седмица татко хвана едно плъхче на село в капана и го пусна в гаража (понеже много сладичко било) и майка не му говори 4 ДЕНА - е това вече е върха на фобията....Хората прекаляват със страха си от някои дребни животинки, за които ние сме далеч по-опасни, отколкото ние за тях.

Дано не се налага да ми помагаш с намирането на противозмийски серум - принципно САМО това ми остава да преживея с кученцата и ще изперкам вече.... Змиите са ми приятели (не че те знаят това) за това се надявам да не боцкат моите приятели....

Това с адреналина да не се НАЛАГА че е много страшно...и в сърцето и прочие, ама все пак е хубаво да си има човек. Аз трябва да купя да имам също -щото давам съвети а си нямам....Дано на никой не се налага да прилага подобни първи помощи и животните и хората си живеят в мир.

Понеже тука бяха обвинили един смок (в Дружба става дума) за "отровна змия" и го убиха и чак като го убиха видяха, че е смок - щял да изпохапе децата им....- тука има поляни при нас и той си се подвизаваше милия немил - недраг...Почти метър беше дълъг и ми стана много мъчно...

Е как може да сбъркаме сколопендрата....- ама то е виновна тая снимка от нета...от много време я има под МОТОТО че е сколопендра...

[AceSpades 0]

Нещо, което забелязах, че не е споменато е приемането на антиалергичен препарат непосредствено след ухапването.

[Харамията 5]

Противозмийския серум е малко труден за намиране. В София можете да си го купите за 60 лв. (една доза) от Института по заразни и паразитни болести (срещу градинката Заимов). Съхранява се в хладилник; това което прочетох тук, че е опасен ме озадачава, защото ако беше така нямаше да се използва и да го продават! Трябва допълнителни справки за евентуалната алергична реакция и анафилактичния шок!

[fixxxsers 884]

Не мисля, че е чак толкова труден за намиране, в аптеките надали го имат на съхранение, но при дистрибуторите на лекарства си го има и аптеката при поръчка и го доставят в рамките на 2-3 часа. Серума може да се окаже опасен, когато веднъж вече е ползван или организма е имал някакъв контакт с подобен серум, т.е. си е изработил един вид защита с/щу чуждия белтък. Затова все пак се налага проба, която е лесно изпълнима.

[vasko12 0]

По добре да те нехапе

Тук прават серуми в био пип ли как се казваше този институт ?

[КГ125 5596]

http://www.vesti.bg/bulgaria/bg-biolog-kakvo-da-napravite-ako-vi-uhape-zmiia-6054618

 

Браво на автора!

[Р. Теодосиев 3268]

Някои аспекти при ухапванията от
пепелянка /Vipera ammodytes/ и усойница /Vipera berus/

Автори: д–р Красимир Христов, Марко Иванов, Георги Русев

За да могат да се дадат по-точни препоръки за първа помощ и последващото лечение, при ухапване от отровни змии в България е добре преди това хората да бъдат запознати с отровния апарат и отровата на двата вида отровни змии, имащи значение у нас – пепелянка /Vipera ammodytes/ и усойница /Vipera berus/

Отровен апарат при пепелянката и усойницата?

Отровен апарат на пепелянка /V. ammodytes/

Отровния жлеза е двуделна състои се от главна и спомагателна. По морфология е сложна алвеоларна жлеза (представлява видоизменена слюнчена жлеза)

Капацитета на отровната жлеза при пепелянката е много голям.

И двата вида са представители на сем. Отровници /Viperidae/ т.е. по отношение на зъбите и отровния апарат се категоризират като соленоглифни (Solenogliphia). Това означава, че тези влечуги имат кухи, подвижни отровни зъби, разположени в предната част на горната челюст. Тези зъби са свързани с канали, които водят към отровните жлези. Самата отровна жлеза е двуделна и се състои от главна и спомагателна жлеза. Отделянето на отровния секрет става чрез контракции на дъвкателния мускул (musculusmasseter) и специфичния жлезен мускул (musculus constrictor glandule). Този тип отровен апарат е еволюционно най – напреднал и е характерен за Отровниците /Viperidae/ и Кроталидните змии /Crotalidae/. Отровните зъби са разположени успоредно на горната челюст и при захапване се изправят почти перпендикулярно.
При тези змии освен отровните зъби, по челюстите са разположени и сухи т.е. не свързани с отровни жлези – на горната челюст тези зъби са разположени по криловидните кости и по долната челюст на мандибуларните кости. По горночелюстни кости при солиноглифните змии са разположени само отровните зъби, покрити от лигавични гънки.

Отровните зъби са извити, кухи, крехки и чупливи.

Покрити са с лигавична гънка, която ги предпазва от вредни въздействия.

Когато пепелянката не хапе отровните зъби са разположени успоредно на горната челюст, покрити от лигавичните гънки

Аналогично е положението при усойницата.

Отровните зъби при пепелянка са подвижни и се изправят перпендикулярно на горната челюст при ухапване, но значителна част от дължината им е покрита с лигавична гънка

Отровния апарат на усойницата /V. berus/ е аналогичен на този при пепелянката

При ухапване отровните зъбите се изправят перпендикулярно на горната челюст, а когато не хапе са разположени успоредно на челюстта. Капацитета на отровните жлези на усойницата е около десет пъти по – малък от този на пепелянката – т.е. при ухапване усойницата е в състояние да отдели приблизително 10 пъти по – малко количество отрова в сравнение с пепелянката. Отровните зъби, обаче, са по – къси.

Пепелянките и усойниците често сменят отровните си зъби, които са крехки и чупливи, и понякога остават в ухапаната плячка.

Понякога старите отровни зъби, които не функционират, остават известно време в лигавичната гънка преди да паднат.

Отровата при змиите?
Отровата на тези видове представлява жълта или безцветна, опалисцираща (блестяща) течност, със съдържание на около 30 % сухо вещество около и около 70% вода. Самата отрова представлява смес от пептиди (белтъци) със силно биологично въздействие и високомолекулни съединения, които бъбреците не могат да се отделят в урината. Затова отровата не може да бъде изхвърлена с урината и се открива в тялото на пострадалия до 2 – 3 седмици след ухапването. Повечето токсини обаче губят активността си след 2 – 3 денонощие.

Върху горночелюстните кости /os maxilaria/ са разположени само отровните зъби.
На горната челюст сухите не отровни (не отровни) са разположени само върху криловидната кост /ospterygoidea/. Неотровни зъби има и на долната челюст.

Отровен зъб на соленоглифна змия.

Изходния отвор на отровния канал се намира на външната страна на зъба, близо до върха.

Променя ли се концентрацията на змийската отрова?

Принципно това не е възможно.
Когато отровата се получава директно, в малки пипети или епруветки, от зъбите тя е с концентрация около 30% сухо вещество и 70 % вода. Понякога при получаването на отровата в петриеви блюда, някои змии отделят по – голямо количество слюнка, поради различни причини, най – вече заболяване, което прави отровата по – водниста и концентрацията на сухото вещество може да падне до 25 – 27 %. Това обаче не се дължи на синтезирането на по – разредена отрова – принципно няма такава. Прецизно получаваните проби винаги са с 30% сухо вещество, от което 90 – 92% са пептиди (белтъчини) и 8 – 10% са различни соли.
Основния фактор, който прави ухапванията от един вид змия (дори и от един и същи екземпляр) много различни едно от друго, не е концентрацията, а количеството инжектирана отрова.

Друг, важен фактор, който влияе върху развитието на самото ухапване е токсичността на самите отрови. Това свойство се определя от т.нар. средна летална доза (LD50), при опитни животни, най – често лабораторни мишки с тегло 18 – 20 g.
Принципно при отделните екземпляри усойницата и пепелянката се наблюдават известни различия в биологичните и имунохимични свойства на отровите, а оттам и в тяхната токсичност. Тези различия могат да бъдат: индивидуални, популационни или подвидови. Най – големи са при двата подвида пепелянки, срещащи се в България. Южната, зеленоопашата пепелянка /Vipera ammodytes montandoni/, отделя отрова с 1,8 – 2 пъти по – висока токсичност, в сравнение с обикновената, червеноопашата пепелянка /Vipera ammodytes ammodytes/ (цвета на опашката, при този подвид е най – често оранжев).
Токсичността на отровата отделяна от българските усойници /Vipera berus/ варира, при пробите взети от отделните екземпляри, но най – често е близка до токсичността на южната зеленоопашата пепелянка (в някои проби е малко по – висока).
Като цяло, потенциалните възможности на отровния апарат на усойницата са около 10 пъти по – ниски в сравнение с тези на пепелянката. Средното количество отрова получавано, чрез мануален масаж, в змиефермите, появили се в страната през 90’ години на миналият век (поддържащи общо взето приемливи условия на отглеждане на влечугите), е около 30 мг суха отрова (отровата получена след изсушаване във вакуум сушилня или ексикатор – нативната, течна отрова не може да се съхранява във вида в който е получена и затова се изсушава веднага след получаването, като количеството суха отрова е основен показател при отровните змии).

Електрофореза в акрил-амиден гел на отрова от пепелянка

1. отрова получена от мъжка южна пепелянка, в пика на нейната активнос (полова активност) 16-часов светлинен ден и температурен градиент 18 - 29ºС;
2. отрова получена от същата пепелянка призимуване (6ºС, без светлина).

И двете проби са напълно идентични

Отделни контролни групи пепелянки, в Лабораторията по Херпетология към Тракийския Университет, поддържат средна продуктивност около 52 – 56 мг, като отровата се получава чрез електростимулация.
Максималното количество отрова получено от пепелянка, у нас, е от мъжка пепелянка от Югозападна България, дълга 76 сантиметра, е 130 милиграма (суха маса).
Количеството отрова получавана от усойница е 5 – 7 милиграма (суха маса), (максимално 16 милиграма) – това е около 10 пъти по малко от пепелянката.
Това са показатели за получаване на отрова в лабораторни услови.
Като цяло, при ухапване змиите отделят значително по – малко количество – 1/7 – 1/9 от съдържанието на отрова в жлезите си. Което е в пъти по – малко от полученото, чрез електростимулация или мануален масаж в лаборатория или серпентариум.

Може ли една змия, която е хапала по – често и се е хранила, да отделя по – малко отрова при ухапване?

http://www.chitatel.net/uhapvaniyata-ot-pepelyanka-i-usoynitsa/

[Du6ko 1993]

По радиото слушах за някакъв много смел, но много тъп турист ухапан 3 пъти от змия мисля пепелянка. Раните от ухапването са три на крака, ръката и лицето. Разследването предполага следната картина.

Човека здрав мъж се разхожда из гората и явно случайно настъпва змия която леко го ухапва по крака - явно змията е била доста интелигента, не захапва с пълна сила и иска само да го предупреди. Но смелчагата я хваща за врата или тялото поради някаква причина. Предполага се искал е да си направи селфи със змия ! Змията го ухапва втори път по ръката, но безумецът продължава с опитите за селфи и третото ухапване с пълна сила е в лицето и завършва фатално.

Човека специалист в предаването казваше, че змията , както и пчелата и осата ползват отровата с пълна сила само в крайни случаи, понеже отровата е ценна за тях. По принцип обикновенните змии които живеят в Европа разбират че човека не е хапка за тяхното гърло и го отбягват.