Отиди на
Форум "Наука"

Как залязват цивилизациите


Recommended Posts

  • Потребители

Технологичното и културно развитие ни изглежда като един процес движещ се само напред и нагоре. Това движение изглежда съвсем неспирно и непредотвратимо - нито световни войни, нито световни кризи успяха да попречат на този възход. Но дали винаги е било така, което означава и дали завинаги ще е така? Защото това, което се е случвало в миналото, може да се повтори и в бъдещето.

През ХVІІ-ХVІІІв. светът се чувства просветен и необременен от предрасъдаците и суеверията на миналото. Много от писаното в миналото се е разглеждало просто като измислица. Но ето че и изпод земята започнали да се появяват руините на градовете, за които се е считало че са измислица - Троя, Вавилон, Ниневия... Но как е било възможно великите и славни селище на древността да изчезнат и за тях да остане само спомен будещ единствено съмнение? А великата Римска империя - те подчинявала народи, но имала амбицията да подчини и самата природа - столицата била свързана чрез бързи и удобни пътища, в градовете от отдалечени места прииждала чиста вода, а мръсната се отвеждала от канализация ... но един ден и много от това изчезнало. Руините на крепости, акведукти, бани и другите постижения на римляните само напомняли за древното величие.

А "циклопските" градежи в Микена и пирамидите - възможно ли е да са дело на древните, а не творение на извънземните?

И тъй - как всичко това е изчезнало?

Високоразвитите общества за разлика от примитивните се характеризират с разделение на труда и значителен пазарен обмен. Краха на политическите, военни и икономически връзки между хората води до крах и на самата цивилизация. Днес всички които четат това могат да ползват в една или друга степен компютрите. Една по-малка част могат да си свържат компютъра с париферните устройства сами. Още по-малко могат да си сглобят хардуера и да добавят части. А колко могат да произведат платки, да добият руда и да я превърнат в метал, да произведат изолация за кабелите ... Да, ние имаме технологии за каквито в миналото даже не са си въобразявали. Но без пазара е невъзможно да се реализираме. Ние сме специализирани в дадена област и всичко останало си го купуваме. Какво би станало при един катаклизъм? Не говоря за потоп. Достатъчно е нещо по просто - напр. да свърши нефта и природния газ. Тогава колите, корабите и самолетите спират. С тях и огромните бързи доставки. Отчасти ще помогнат електиричеството, атомната енергия, добрата стара пара, водната енергия, вятърната енергия... Но автомобилите спират. А големите градове са изградени така, че с автомобил или автобус човек да може да се измине голямо разстояние за кратко време. Електромобилите не са достатъчно развити, а тези, дето пътуват по жици могат да се движат само по определен маршрут. Всичко това обаче няма да доведе до крах на нашата цивилизация - просто ще се намерят други решения.

Крахът настъпва при радикално рухване на политическите и икономически връзки. Такъв удар за Римската империя се оказват варварските нашествия. Преди това империята е в криза - войните са все по-нуеспешни и намаля притокът на роби. Това обоче не води до рухване не цивилизацията, а само до реформиране - минава се от роби на колони.

Защо обаче варварите успяват да унищожат римската цивилизация, след като тя дори оставя трайни следи върху тяхното развитие?

Варварите са били с по-ниска степен на обществено развитие. За тях империята означавало грабеж и богатство, но те не си давали сметка, че това не може да продължава вечно. А "Великото преселение на народите" продължило твърде дълго. Те опустошавали селата, рушели градовете. Каменните пътища оцелели, но били несигурни за керваните. Прекъснатите връзки между частите на империята довели до технологичен и икономически упадък. Не е фатално, ако в една област строителните инжинери бъдат избити от варварите. Но ако цялата империя е опустошавана и няма възможност да се прехвърлят специалисти за ремонт и поддръжка на акведуктите - те рухват. Големите градове останали без вода се оказват трудно място за живот и населението ги напуска.

Византия обаче оцелява - притисната от север от българите, а от юг от арабите тя все пак опазва своя управленски и стопански център. Защо тогава последиците от цивилизационния крах се усещат там. Столицата запазва своя да го наречем научен потенциал, но провинциите го губят. Оцелелите са недостатъчни и в невъзможност да възстановят технологичните обекти извън столицата, а от друга страна са лишени от възможността чрез приток на нови кадри да се възпроизвеждат. Наред с това те се оказват в трудното положение не само да опазват старите знания, но и да ги пригаждат към новото време - бързо и в неблагоприятна среда.

Разбира се средновековието не е само упадък, но се откриват и нови неща - навлиза стремето, Изтокът вече не е така непознат... Тогава човечеството надскача границите на римската империя деляща светана самодоволни ромеи и варвари и поема по нов път. Но на тези, на които е било съдено да преживеят краха не им е било никак лесно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Крахът настъпва при радикално рухване на политическите и икономически връзки. Такъв удар за Римската империя се оказват варварските нашествия. Преди това империята е в криза - войните са все по-нуеспешни и намаля притокът на роби. Това обоче не води до рухване не цивилизацията, а само до реформиране - минава се от роби на колони.

Защо обаче варварите успяват да унищожат римската цивилизация, след като тя дори оставя трайни следи върху тяхното развитие?

Варварите са били с по-ниска степен на обществено развитие. За тях империята означавало грабеж и богатство, но те не си давали сметка, че това не може да продължава вечно. А "Великото преселение на народите" продължило твърде дълго. Те опустошавали селата, рушели градовете.

Нищо подобно. Много погрешна и заблуждаваща идея. Световни империи като Римската, Руската или Американската ПО ПРИНЦИП не могат да бъдат съкрушени от външен противник. Но когато империята започне да се разлага отвътре, тогава започват и проблемите. Един от тези проблеми (не най-главният) са чуждите (варварските) нашествия.

Не варварските нашествия са причина за упадъка на империи и цивилизации, а точно обратното - Упадъкът на империите и цивилизациите е причина за варварските нашествия!

Конкретно за упадъка на Римската империя - неизмеримо по-голяма заслуга за това има римският елит (призван по определение да опзава държавата, а не да я РАЗРУШАВА,), отколкото всички варвари и направените от тях опустошения взети заедно на територията на империята.

Много по лесно е разрушиш, да скапеш и да корумпираш една държава в името на на жалки, дребни, гнусни интереси, отколкото да опазиш хората и да направиш нещо градивно.

Една разкапана държава привлича варвари, грабители, разбойници и мошеници от всякакъв род, по същия начин както мършата привлича лешоядите.

поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Галахад, супер!!!

Наистина, пряката причина за краха е разкъсването на политическите, стопанските, а бих добавил и духовните връзки. Обикновено това е комплекс от причини, всред които едната е водеща, но неминуемо след нея се влачат и останалите.

Трябва да се изключи тоталния външен удар на превъзхождащ противник - това не е интересна и е обяснима причина. Вътрешните обаче са по-интереси. Наистина, Рим пада заради варварите, но те са непосредствения повод. Макар, че, ударът им е мощен, и, което е по-важно, нееднократен. Това е натиск, траещ десетилетия и изискващ много голямо усилие за да се преодолее и очевидно не се оказва по силите на Рим. Но Хърс има право, нещата тръгват отвътре.

Лев Гумильов предлага една интересна теория за пасионарността, което според мен трябва да се тълкува като психическата енергия на едно общество, готовността му да прояви твърдост и упоритост, за да се защити или наложи. Обикновено технологиите се развиват (дори и земеделския начин на производство бих го нарекъл технология, в най-широк смисъл) в условията на конфликт или на завоевание на територии. И в този процес, макар той да прилича на житейския път на индивида, т.е. да зависи от късмет и психика и др. такива, но най-важен е духът на обществата. Ако те се намират в етап, в който ценностите им са здрави и силни и спомагат за сплотеност и енергия, в битки или в завладяване на територии, то те процъвтяват. Когато процъвтят, навлизат във фаза на икономически възход и това започва да отслабва силата им за борба, защото получават все по-добър живот... докато накрая Рим не може да се сравни с онези, които се изправяха срещу всеки враг без да им мигне окото. Макар да воюва и пр. и пр., вече постъпките на лидерите му са мекушава, армията е пълна с варвари, това вече е съвсем друг организъм, лишен от идеята за величие и от самочувствието на гордия човек.

И така, когато тези фактори се комбинират с външен натиск или дойде някой мощен враг - разпадът е налице и идва нещо ново, или пък идва пълна гибел.

Същото е с ПБЦ и ВБЦ - турците идат, пълни с енергия и желание за живот, а българите са потънали в секти и исихазъм, блеят по църквите, народът свид, всеки феодал се мисли за цар.

Sic transit gloria mundi :):):)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Нищо подобно. Много погрешна и заблуждаваща идея. Световни империи като Римската, Руската или Американската ПО ПРИНЦИП не могат да бъдат съкрушени от външен противник.

Не говоря за залеза на империята, а на цивилизацията. Днешна България също е в тежка вътрешна криза, но имаме компютри и телефони. Кризата съсипва държавата, но цивилизацията се руши от катаклизъм, който може да е съвсем страничен - напр. природно бедствие. Русия също е в креза, но и тя технологично е много по-напред от времето, когато беше едната от двете световни сили.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То технологичният напредък или културният понякога са предвестник на краха, а не на сигурност и прогрес... А Рим го визирах само като пример от историческата класика.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересна тема. Цивилизациите рухват от преяждане. Наруши ли се баланса между това да оцеляваш физически и задоволяването на капризи става лошо. Рим от 3-1в. пр. Хр. е друга държава в сравнение с Рим. империя от 4-5век. Няма глад за успех, а морално разлагане на обществото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Не говоря за залеза на империята, а на цивилизацията.

Правилно, това са различни неща. Но.... Но все пак, Галахад, няма да отречеш, че дадена цивилизация най-често е свързана с точно определено държавно образувание или образувания.

Кристално ясен пример: Римската цивилизация без Римската държава (имрперия) загива! Вярно, много неща от тази цивилизация са възприети от варварите, но цивилизацията като такава!!! престава да съществува.

Кризата в цивилизационния модел, най-често се проектира като криза на съответната държава. Това е най-тежкият тип криза!

Възможността държавата да преодолее кризата като смени или приспособи цивилизационния си модел съществува, но тя е наистина минимална.

Възможни са, разбира се, и трите варианта:

1 Цивилизацията загинва заедно с държавата (или държавите), които са нейни носители - най-често срещан.

2. Цивилизацията със всичките си елементи надживява държавното образувание, в което се е развила - рядко срещан, но възможен вариант.

3. Конкретната държавата надживява цивилизацията, която е възникнала в хода на нейното развитие - уникален вариант, според мен на практика е невъзможно да се случи.

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Една от задачите на темата е да се отграничи дадена цивилизация от самата държава. Понякога държавата изчезва, но културните й достижения остават. Така Атина е била покорена от Рим - полисът изчезва, а с това всякаш и способността му да възпроизвежда забележителни личности. Но достиженията на елинската цивилизация навлизат в римския свят. Това е при поглъщане. Среща се и при разделяне - напр. Австрия е остатъка от Австро-Унгария, но макар да не е вече Дунавска империя запазва достиженията на разпадналата се държава. Същото е с Чехия и Унгария.

Възможно е упадъкът да е налице в съществуваща държава. Византия си е Източната Римска империя. Но нейното развитие не е продължение на техническия прогрес на Рим. Докато от по-ранния период има някои забележителни постижения, като гръцкия огън, "Света София" в Цариград или пък Юстиниановия кодекс, то по-късно тези достижения трудно може да бъдат повторени. Разбира се Византия продължава да оказва огромно културно влияние върху христ. свят. Завземането на Византия от турците обаче не е чак толкова голям катаклизъм, защото тяхното културно ниво не е било драстично по-ниско. Османската империя довежда само до леко дръпване назад и доста голям застой. Но технологичното ниво не спада драстично от онова състояние, което е било и в края на Византия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Една от задачите на темата е да се отграничи дадена цивилизация от самата държава. Понякога държавата изчезва, но културните й достижения остават. Така Атина е била покорена от Рим - полисът изчезва, а с това всякаш и способността му да възпроизвежда забележителни личности. Но достиженията на елинската цивилизация навлизат в римския свят. Това е при поглъщане. Среща се и при разделяне - напр. Австрия е остатъка от Австро-Унгария, но макар да не е вече Дунавска империя запазва достиженията на разпадналата се държава. Същото е с Чехия и Унгария.

Възможно е упадъкът да е налице в съществуваща държава. Византия си е Източната Римска империя. Но нейното развитие не е продължение на техническия прогрес на Рим. Докато от по-ранния период има някои забележителни постижения, като гръцкия огън, "Света София" в Цариград или пък Юстиниановия кодекс, то по-късно тези достижения трудно може да бъдат повторени. Разбира се Византия продължава да оказва огромно културно влияние върху христ. свят. Завземането на Византия от турците обаче не е чак толкова голям катаклизъм, защото тяхното културно ниво не е било драстично по-ниско. Османската империя довежда само до леко дръпване назад и доста голям застой. Но технологичното ниво не спада драстично от онова състояние, което е било и в края на Византия.

Честно казано, не схващам връзката на горния цитат с темата. От първото изречение, човек може да остане с впечатлението, че идеята на автора е дискусията да се съсредеточи единствено върху цивилизациите, които всъщност са оцелели под една или друга форма. Но това също противоречи на заглавието?!, а именно:

Как залязват цивилизациите?

От втория абзац оставам с впечатлението, че може би трябва да разясним какво разбираме под термина "цивилизация".

Въпроси предизвиква у мен и твърдението на Галахад: "Завземането на Византия от турците обаче не е чак толкова голям катаклизъм, защото тяхното културно ниво не е било драстично по-ниско."

- Падането на Византия не е катаклизъм за кого? За османците със сигурност не е!

- За какво "културно ниво" говорим и чие конкретно културно ниво сравняваме?

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Честно казано, не схващам връзката на горния цитат с темата. От първото изречение, човек може да остане с впечатлението, че идеята на автора е дискусията да се съсредеточи единствено върху цивилизациите, които всъщност са оцелели под една или друга форма. Но това също противоречи на заглавието?!

Разграничавам края на държавата, от края на цивилизацията. Византия не е прекъсване на държавата, но много от достиженията на Римската империя изчезват.

- Падането на Византия не е катаклизъм за кого?

Когато турците превземат Константинопол, жалките остатъци от Византия са в състояние, което не се отличава от това на османците към този период. Но няма загуба на технологии, а някои културни явления не изчезват, а само придобиват малко по различен вид - напр. спира строежа на големи черкви, но пък започват да се правят големи джамии.

За какво "културно ниво" говорим и чие конкретно културно ниво сравняваме?

Естествено, че това на завладяващите и завладяните. В сравнение с ацтеките може да мине направо за прогрес.

Това, че една цивилизация не залязва не означава, че на хората непременно им е хубаво. Напр. от това, че американците бомбардират Хирошима не идва края на японската цивилизация, което съвсем не означава, че япопците са били безкрайно доволни от капитулацията си.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители
Лев Гумильов предлага една интересна теория за пасионарността, което според мен трябва да се тълкува като психическата енергия на едно общество, готовността му да прояви твърдост и упоритост, за да се защити или наложи. Обикновено технологиите се развиват (дори и земеделския начин на производство бих го нарекъл технология, в най-широк смисъл) в условията на конфликт или на завоевание на територии. И в този процес, макар той да прилича на житейския път на индивида, т.е. да зависи от късмет и психика и др. такива, но най-важен е духът на обществата. Ако те се намират в етап, в който ценностите им са здрави и силни и спомагат за сплотеност и енергия, в битки или в завладяване на територии, то те процъвтяват. Когато процъвтят, навлизат във фаза на икономически възход и това започва да отслабва силата им за борба, защото получават все по-добър живот... докато накрая Рим не може да се сравни с онези, които се изправяха срещу всеки враг без да им мигне окото. Макар да воюва и пр. и пр., вече постъпките на лидерите му са мекушава, армията е пълна с варвари, това вече е съвсем друг организъм, лишен от идеята за величие и от самочувствието на гордия човек.

И така, когато тези фактори се комбинират с външен натиск или дойде някой мощен враг - разпадът е налице и идва нещо ново, или пък идва пълна гибел.

Същото е с ПБЦ и ВБЦ - турците идат, пълни с енергия и желание за живот, а българите са потънали в секти и исихазъм, блеят по църквите, народът свид, всеки феодал се мисли за цар.

Sic transit gloria mundi :):):)

Съвсем на място казано КГ125. Лев Гумильов, поне за мен, безспорно е прав. Държавата и особено държавата, носителка на своя собствена цивилизация, каквато е била Първата българска държава, е един изключително сложен механизъм. Той може да даде много, но в същото време, има нужда и от внимателни грижи на способни и добронамерени хора. Дори и самата пасионарност, като доминиращо качество на отделната нация, има нужда да бъде подкрепяна и поощрявана. Иначе, рано или късно, всичко загива.

Когато говорим за "пасионарност" си спомних неотдавнашна статия (от края на юли т. г.) на руски журналист, публикувана в централния руски печат. Човекът бил на посещение в Дания и като всички нас, преди посещението си, бил преизпълнен със стереотипи за тази страна - приятни стереотипи.

За много руснаци, а и българи, това е страната на Ханс Кристиян Андересен, страната на приказките, на русалките и северната красота. А само за руснаците - и страната на някои от онези варяги, които някога уж били основали Рус - следователно народ с висока степен на пасионарност. В статията се описва неговото смайване от разминаването на гореизброените стереотипи и жалката действителност на съвременна Дания (жалка в неговите очи).

Описан е центърът на Копенхаген, потънал в мръсотия, невероятният брой просяци по улиците; чернокожите простутки на всеки ъгъл; учудващата гледка на 40 - годишни мъже, татуирали всеки свободен сантиметър от тялото си, водещи неизменно малко кученце на верижка (за храната на кученчето държавата плаща пари, които татуираните безработни пропиват; затова и кученчето е малко - за да има за пиячка); изоставените бордеи за алкохолици и хипита в непосредствена близост до т. нар. кралски дворец - бордеи, които властите определят като "социален експеримент"; и като капак уринираща жена в сянката на един от централните супермаркети. Ужас: "Това ли е пасионарната датска нация, това ли са основателите на Рус?" - се пита журналистът.

Не, това са по-скоро жалките остатъци от нея!

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
От първото изречение, човек може да остане с впечатлението, че идеята на автора е дискусията да се съсредеточи единствено върху цивилизациите, които всъщност са оцелели под една или друга форма. Но това също противоречи на заглавието?!

Идеята е да се видят пичините водещи до залеза на дадена цивилизация, дори на същата територия и дори същото население да попадне в друга държава.

- Падането на Византия не е катаклизъм за кого? За османците със сигурност не е!

Когато Цариград е превзет, това е макар и голям, но все пак един град. При това униатски. Той дори няма възможностите на султаните за техническо и културно развитие.

- За какво "културно ниво" говорим и чие конкретно културно ниво сравняваме?

Естестествено на цариградчани и турци към момента на завземането на града. Ако сравним днешна Турция с Византия от 14в. - турците ще излязат къде-къде по-напред.

От втория абзац оставам с впечатлението, че може би трябва да разясним какво разбираме под термина "цивилизация".

Много правилно. Цивилизацията и държавата са 2 различни неща.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хм, защо ли като четох мненията останах с впечатлението, че понятието цивилизация се свързва основно ( да не кажа и единствено ) само с техническите достижения? Не е ли малко ограничена подобна гледна точка?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не, не само с техническите достижения. Аз поне го свързвам със съотношението между дух и технология, в чиято динамика е ключът към възхода и падението на цивилизациите...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не ще и дума, че е по-ограничена, но по този начин малко се улеснява разглеждането на въпроса. Както се видя в хода на дискусията възникнаха ред проблеми с разграничаването на държава и цивилизация.

При техн. достижения е по-лесно да се видят възходите и упадъците, защото изискват по-голям ресурс. Противно на твърданията на родните ни и световно неизвестни културтрегери в нетехнологичните аспекти необходимите ресурси са много по-малко. Затова там някои от шедьоврите може да се появят в момент на най-тежка криза и упадък.

Хм, защо ли като четох мненията останах с впечатлението, че понятието цивилизация се свързва основно ( да не кажа и единствено ) само с техническите достижения? Не е ли малко ограничена подобна гледна точка?
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обаче цивилизация е по-общо понятие - то включва в себе си и развитие на политическите институции, и културните достижения, техническите тоже. Затова, за да се даде отговор на поставения въпрос, е нужен комплексен поглед, Другият вариант е да се разглеждат отделните компоненти самостоятелно и от отделните изводи да се намери най-малкото общо кратно. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Galahad, поздравления, много хубава тема! :)

Обещавам по-нататък и аз да се включа в дискусията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като изучаващ една изчезнала държавност. Бих искал и аз да се включа в темата.

Бих се съгласил с даденото от "Коцето86" определение за цивилизация.Ако приемем последната, като комплекс от човешката култура развиваща се в даден район , неминуемо ще стигнем до извода , че държавността е част от цивилизацията.Също обаче, културата в даден район се разпространява и в съседните му такива.Особено в наше време при наличието на "глобализация" .В този ред на мисли, можем ли да разглеждаме, дръжавността на България и тази на Византия примерно, като две различни цивилизации?За мен отговорът не може да бъде еднозначен , колкото повече Българите са стояли по тези земи , толкова по-обща е ставала културата.Има немалко подобни примери , следователно можем ли да говорим за обща цивилизация ?Друг пример за разглеждането на дръжваността , като неосновна производна на цивилизацията е древен Египет , последният с дългата си история е срещал всякакви катаклизми в своята държавност и все пак държавността ли е тази която унищожава голяма част от тази култура?Неъсмнено играеща основна роля, все пак има ли други фактори? И не на последно място остава въпросът, може ли да изчезне напълно една цивилизация , не оставя ли тя наследство надградено по такъв начин, че да се образува нов тип култура?

Поздрави.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Интересна тема. Цивилизациите рухват от преяждане. Наруши ли се баланса между това да оцеляваш физически и задоволяването на капризи става лошо. Рим от 3-1в. пр. Хр. е друга държава в сравнение с Рим. империя от 4-5век. Няма глад за успех, а морално разлагане на обществото.

Съгласен съм с уважаемия съфорумник stoedin: Цивилизациите рухват от преяждане.

Допълвам с нещо, което е много близо до ума: съвременната християнска цивилизация, от която и ние, българите, сме част, вероятно ще умре заради контрацептивите и абортите. Ако тя умре така, то това ще бъде смърт от старост, смърт без болка. Както си спестяваме болката от раждането и отглеждането на потомство, така ще си спестим и болката от смъртта.

С други думи, съвременната християнска цивилизация ще рухне, защото вече все по-малко е християнска и поради това се показва морално разоръжена срещу исляма.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това са само симптоми на друго, което стои зад тях и в него е проблема. Цивилизациите, и изобщо човешките общности загиват защото губят спойващите ги елементи и интеграционните си сили, а именно ценностите, около които са се групирали в зората си които са ги довели до апогея им. Дали ще го наречем "умора на метала", "загуба на пасиноарност", "обскурация" или който какъвто термин измисли, същността е - загуба на ценностите. Сред тях има една особено важна - агресията и готовността да се прояви твърдост в защитата на един или друг застрашен елемент. Това отиде ли си - край.

Такъв "здравословен консерватизъм", задължителен за съществуването на обществата, няма нищо общо със закостенялостта, той, за да не се превърне сам в разрушителен фактор или в такъв, правещ негоден съществуването в изменена външна среда, задължително включва в себе си динамиката и развитието. Но на основата на определена съвкупност от изконни принципи и правила за поведеие, загубата на които е именно и началото на края на всяка цивилизация.

Процесът е естествен, така, както всяка материя, в каквато и степен да е организирана, съдържа в себе си разрушителното начало и едно цивлизация преминава в друга... или в археологически находки.

/Бедата е, че винаги при изчезването на една цивилизация има неща, които наистина безвъзвратно изчезват...

Особено естетическите и някои социалнопсихологически особености./

А вече симптоматиката е външна изява на процеса - крайни мнения, скандалност, оспорване на всичко, естетически упадък.

В този смисъл, замисляйте се повече, когато чуете ехтежа на чалгата. Това може да е звукът на разрушението ;)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Климатичният упадък на империите

Римската и Византийската империи най-вероятно са загинали вследствие на климатичните промени, твърдят американски и израелски учени, пише „РБК Дейли“.

Изчезването на две велики империи – Римската и нейната наследница - Византийската – историците свързват традиционно с постепенния упадък на тези цивилизации; отслабването на тяхната военна и политическа мощ.

За разпада на Римската империя учените са склонни да обвиняват царящия там разврат и падението на нравите, които са довели до деградацията на римския елит и буквално са унищожили цивилизацията отвътре.

Гибелта на Византия се свързва с падането на Константинопол, който е превзет от войските на Османската империя.

Но наред с тези известни факти изследователите предлагат нови и съвършено неочаквани версии за това, какви фактори са могли да причинят гибелта на грамадните империи.

Група геолози от САЩ и Израел, провела химически анализ на най-древните планински скали в пещерите на територията на бившата Римска империя, е открила, че именно в периодите на упадък на Рим и Византия на територията на Източното Средиземноморие са се наблюдавали големи климатични промени.

Териториите, върху които са били разположени Рим и Константинопол, са били най-засегнати от сушата и рязкото повишаване на температурата. При това в периода от 200 г. пр. Р. Хр. до 700 г. сл. Р. Хр. температурата в този район непрекъснато е нараствала, което е водело до изсушаването на почвите, отсъствието на реколта и масов мор на добитъка.

До тези изводи изследователите начело с професора по геология Джон Уайли от Университета на Уисконсин-Медисън са стигнали, след като са извършили геохимически анализ на минералните образувания – сталагмити в една от най-древните пещери в Средиземноморието - пещерата Сорек, чиято възраст надхвърля 185 хиляди години.

Също както и стволът на дърветата, минералните скали се състоят от т. нар. годишни кръгове, по които може да се съди не само за възрастта на камъка, но - и за климатичните условия, при които се е формирала скалата.

По-рано те са правили анализите си на око, което е водело до неверни резултати и разминаване на данните с десетки и даже - със стотици години. В това изследване за първи път геолозите са използвали иновационен подход с микросонда и изотопи на кислорода, което е позволило да се направи сезонна климатична карта на този период.

Освен това, с помощта на технологията на сателитните снимки са заснети сталагмитните слоеве с много висока резолюция, така че учените са успели да разгледат и най-малките детайли, чието изображение е 100 пъти по-ясно, отколкото снимките, направени от най-добрата апаратура.

Запечатаните нюанси са разказали не само за температурата, но - и за равнището на влажност и атмосферното налягане през периода.

Благодарение на новия метод, Уайли е открил, че именно през 200-700 година количеството паднали дъждове в Източното Средиземноморие е било толкова ниско, че се е напукала не само почвата, но - и планинските скали.

Детайлният анализ е показал, че климатичните условия са станали непоносими в началото на средата на 400-те години (когато е окончателното падане на Римската империя) и през втората половина на 700-те години (периода на разорение на Византия, началото на серия от кризи).

Впрочем именно през тези години империите са били засегнати още и от силни епидемии от чума, в резултат на които са измрели цели градове. Според изследователите епидемиите от болести са били предизвикани от засушаването и прекалено горещия климат.

„Изводите на американските геолози са явно прибързани, сушата сама по себе си не е могла да причини гибелта на Римската империя. Основната опасност, която крие сушата, е липсата на добив. А зърното в Римската империя се е доставяло от Египет.

Освен това, територията на Римската империя е била много голяма, обхващаща наведнъж няколко климатични пояса. И даже, ако на някои места е имало непоносима горещина, в други области се е събирал добър урожай, който лесно можел да бъде доставен в пострадалия район. Чумата наистина е изиграла съдбоносна роля. Две трети от населението е измряло по време на епидемиите. След тази демографска криза Римската империя вече не е могла да се възроди“, коментира историкът и археолог Михаил Амосов.

“Не се знае дали това е отслабило византийците или не, но взаимовръзката е интересна”, заяви Уайли. Сега екипът прилага същата геохимична техника за проучване на най-старите пещерни образци от времето на отдръпването на последните ледници преди около 19 000 години, за да помогне да се разбере, как атмосферните особености съответстват на бързо покачващите се температури. Изследването им ще се появи в следващия брой на списание “Quaternary Research”.

http://depts.washington.edu/qrc/journal.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Съгласен съм с уважаемия съфорумник stoedin: Цивилизациите рухват от преяждане.

Допълвам с нещо, което е много близо до ума: съвременната християнска цивилизация, от която и ние, българите, сме част, вероятно ще умре заради контрацептивите и абортите. Ако тя умре така, то това ще бъде смърт от старост, смърт без болка. Както си спестяваме болката от раждането и отглеждането на потомство, така ще си спестим и болката от смъртта.

С други думи, съвременната християнска цивилизация ще рухне, защото вече все по-малко е християнска и поради това се показва морално разоръжена срещу исляма.

Доста опростено и неправилно виждане на ситуацията. Самата “християнска цивилизация” не е единна като състояние и перспективи на развитие. Тя се състои от отделни фрагменти (държави), намиращи се в на различна степен на развитие. Има, разбира се, и общи моменти.

Проблемът с раждаемостта стои доста различно дори в отделните европейски страни, да не говорим за раждаемостта в християнска Латинска Америка, например.

Нещо повече, в различните европейски държави този проблем има различни предпоставки, степен и съвсем различни измерения. В повечето случаи това няма нищо общо с избягването на “болката от раждането и отглеждането на деца”.

Подобни обобщения не говорят за друго освен за слабо познаване на проблема, слаба информираност и още по-слаба възможност за анализ на ситуацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Проблемът с раждаемостта стои доста различно дори в отделните европейски страни, да не говорим за раждаемостта в християнска Латинска Америка, например.

Без никакви следи от желание , Хърс , Ви обръщам внимание ,че проблема в ЛАтинска Америка е също много голям ,много семейства приемат дори протестантство за да решат "проблема" с децата .

Една стабилна държава като Аржентина ,която имаше дълг от 150млрд. долара , натрупани благодарение на МВФ ,обаче няма наистина този проблем .

Хората изгониха еврейския посланик ,взривиха еврейското посолство , изгониха МВФ и сега са много добре ,могат да отгледат и 5-6 деца без проблем .

За Европа нещо не Ви разбирам ,сигурно имате впредвид мюсюлманска Албания или алжирските квартали в Париж и турско-кюрдските в Германия .

Всъщност има отделни православни ,католически или протестантски семейства ,които се стараят да живеят без този грях .Аз лично познавам едно шведско семейство със 7 деца ,но това е абсолютно изключение и няколко руски семейства с 3 на брой деца .

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Аз ще насоча нещата в малко по съвременна насока, а какво ще кажем за социализма съществувал в България ? Това не е ли цивилизация съществувала доста кратко време, но съществувала все пак по нашите земи. Тя се отличава коренно от съществувалото преди 1944 и след 1989, и само краткото време и попречи да се доразвие. Дали съвременната западна цивилизация е венецът на света или това са жалки останки чакащи своя гробокопач.

Нека сравня запада с Рим. Дали негрите и мюсюлманите са с нещо по различни от варварите? Да, не проправят път с бой, но са също толкова чужди на европа. Те си имат своя култура и цивилизация която почти няма допирни точки с западната цивилизация. Ако в един френски (примерно) град емигирантите станат повече, местната власт е влядяна от тези емигранти и по култура и външен вид той прилича по скоро на градовете от магреба, то тогава можем ли да кажем че той е част от френското цивилизационо пространство? Виждаме с очите си как една цивилизация, нашата западната цивилизация загива с всеки един ден без да има никакъв външен натиск.

Идете в близката циганска махала (такава има във всеки български град) огледайте се и помислете, ромите имат ли нещо общо с нашия-българския цивилизационен модел. За мен отговора е ТВЪРДО НЕ , те живеят по същото време и на същата територия с българите, но цивилизацията им е коренно различна. И върви не към българизиране на ромската цивилизация, а към циганизация на българската цивилизация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Допълвам с нещо, което е много близо до ума: съвременната християнска цивилизация, от която и ние, българите, сме част, вероятно ще умре заради контрацептивите и абортите.

Абортите и контрацептивите нямат отношение към залеза на дадена цивилизация - определени общности са съществували векове в условията на ограничаване на раждаемостта без от това да спадне достигнатото тухническо и културно ниво. Но мисля, че това ще е добре да го разгледаме по-натам в отделна тема.

За климатичните проблеми на Римската империя - теорията изглежда интересна, но май и от космоса се вижда нейната несъстоятелност.

Ако причината за залеза на Западната Рим. империя са климатични промени, то защо оцелява Източната част. Нещо повече - през VІв. тя контролира и Апенинския п-в, макар че полит. център на региона е изместен от Рим в Равена. Освен това се пропуска, че върху руините на Западната империя се развиват проспериращи и жизнеспособни цивилизации. Източната империя просто е заместена от Османската империя. Ако са климатични промени, то те е трябвало да засегнат региона за известно време и той да е ако не точно пустуш, но слабо населено място. Нещо повече, сведенията за бълг. и ср. земи от ХІV-ХVвек ги описват в доста цветущо стопанско състояние. Има културен и технологичен срив, но земите не са лишени от население и то не гладува.

Кризата иде от промени в соц. структура. Рим в епохата на кралете и републиката е с наборна армия. В епохата на Домината обаче армията вече е основно наемна. Няколко легиона пазет границите, а останалото население няма никаква подготовка за война. Тъй че просто било достатъчно варварите да пробият на границата - останалата територия била практически незащитима.

Същата работа и с Византия. Първоначално оцелява, тъй като има флот, с който може да маневрира през проливите. Варварите имат отлична конница, но не и отличен флот. После идат арабите с техния противопоставим на Византия флот. Но империята се мобилизира и показва своята технологична мощ - императорите-иконоборци отнемат земите на църквата за да създадат голяма и силна конница, а научния потенциал вкарва в действие огненосните кораби. Когато обаче идат турците армията на Византия вече е наемна (често съставена от големи чужди контингенти) - няма вече наборници, а малки наемни дружини, които просто са пометени от османската сбирщина (зле въоръжени, но многобройни и калени в битки).

Идете в близката циганска махала (такава има във всеки български град) огледайте се и помислете, ромите имат ли нещо общо с нашия-българския цивилизационен модел.

Отново криза в социалната структура - както варварите и турците живеещи като номади, тъй и циганските табори се плодят в мизерия. А българите гледат да подсигурят за децата дом и бъдеще, както някога римляните гледали да направят мраморни бани. И щом дойде криза едните си се множат в мизерия, а другите просто намалят. В този случай обаче просто имаме намаляне на един етнос за сметка на друг

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...