Отиди на
Форум "Наука"

Оръдията през декември


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Сега прочетох тази книга и силно впечатление ми направиха някой чисто битови теми които много живо предават живота в българската армия от другата страна, отвъд героизма или оплюването.

Забележете за какво разказва той и как е било в българската армия.

... В една долинка около форт номер 9 дето цяла една дружина е била на бивак заварихме всичко непокътнато, както си е било наредено, раници, шинели, ботуши, манерки даже и пушки. Разбира се и офицерския багаж не беше направил изключение. Смятай сега какъв страх и бяг е било. Особено се радваха войниците на офицерския багаж, защото изглеждаше че господата румъни много обичат комфорта и гастрономията, та влачеха цели складове с дрехи, постелки,, бисквити, шоколади, кутии с цигари,бонбони, одеколони, коняци и хиляди прочията. Имаше и цели кафези с живи когошки, гъски...

По едно време май заприлича на петъчен ден в София-разшетоха се пижетата и за няколко минути пометоха всичко. Почнаха даже да захвърлят своите дрипави шинели и изпокъсани раници и да ги подменят с румънски-всичкото им облекло и снаряжение бе ново, като от кутия извадено. "Хай, нека сте живи и здрави, все така да ни преглеждате, оти ние сме хора сиромаси"-благославя пижо...

...Докато си вървяхме тъй безгрижно измесени с войниците откъм север се зададе неприятелски аероплан... Войниците отвориха уста и се звериха на голямата "птица" че много бучала. А ние офицерите, казвахме с насмешка "Нека, нека си видят резиллъка"... Наистина много нехаен народ сме ние българите. Щом избягаха румъните, ние отведнъж се разпуснахме и си тръгнахме тъй, яваш яваш-тук се спираме, там зяпаме, сеир си чиним. Иникому сякаш не идеше на ума да каже "Абе какво сме се заклатили като на събор, по скоро да идем напред да видим какво става". Боят още не е свършен, а и да е свършен, пък и да е свършен не трябваше ли да ги гоним по петите, особено с артилерия, да не им дадем време да се опомнят? А ние ги оставихме почти свободно да се измъкнат. Ама това е данено за германците. Ние не сме научени на много работи изведнъж. Ние си знаем едно по едно... ...Сега чак се сепнаха всички и отвориха уста. "А, стрелят...скоро". и хукнаха офицери и ординарци да търсят частите си и да носят заповеди "Хората да се събират, ротите да се строят" и прочее нужни разпореждания, но с два часа закъснение. Пак, слава Богу, че и румъните излязоха бетер от нас. Те и тук закъсняха...

...А поразителна беше гледката на войските със своята пъстрота в облеклото, която достигаше до комичност. Умирахме от смях при вида на метаморфизирания пижо-пременен и наконтен по най наивен и просташки, но живописен начин с всевъзможно румънско облекло, офицерско и войнишко, безразборно. Остави сърмените кепета и раниците с които се бяха снабдили почти всички, ами като се навлекли, кой с мундир, кой с шинел, кой с офицерски гащи-бричове-па имаше и с лампази... Ала тая шареност на облеклото дотолкова се хвърляше в очи че даже началството обърна внимание и издаде заповед-войниците да махнат румънското облекло и да облекат своето си. Харно, ама де го старото облекло? Развяват се кафявите куртки и гащи из полета и долища по всички ветрове и драки..

...Както отбелязах по горе, кой де сварил пипнал по един хубав кон и го яхнал. Един за салтанат, на друг не му се вървяло пеш, трети натоварил багажа си на него и го води за юлара. А пешаците са натоварили и помъкнали какво ли не. Парцали, килимчета, чаршафи, обуща, шишета-зер пижо е придвидлив, всичко може да потрябва.

Наистина и затова последва заповед, всичко лишно да се хвърли, войниците да носят само туй което им се полага, ама пижо все пок умее да поскрие нещо контрабанда. Тежи му, пречи му да върви, поти се, ама мъкне...

...Атаката обаче се отложи понеже германците заявили че нямат снаряди, изстреляли ги във вчерашния бой. Тъй зное "дойчо"-тъй стреля! Има ли снаряди, изфука ги на бърза ръка, без да му мисли много много, и пак чака, докато му пристигнат други. Зер Германия не е като България-тя има! А че в туй време щяло да има бой, хич и не ще да знае. "Нямам снаряди"-казва ти човекът. Понякога даже си закача оръдията и без да чака заповеди, спокойно си отива назад. Защо ще стои на позиция без снаряди? А нам вадят душите да питат час по час по телефона "Защо стреляте? По какво стреляте? Пестете снарядите!". Ама и когато не стреляме пак ни питат-сега обратното-защо батареите не стрелят...

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Книгата наистина е забележителна и още можете да си я вземете от книжарницата на Военното издателство за стотинки!!!!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...