Отиди на
Форум "Наука"

Философия на историята


Recommended Posts

  • Потребители

Темата, която поставям е интересна за мен, но я въвеждам най-вече поради факта, че в нашия форум интересът към историята е особено силен.

Въвеждам двата основни според мен философско-исторически подхода към анализа на историческия процес.

Линейно-историческия подход към социалната еволюция на човека.

Циклично-динамичния сравнителен подход към културите в различните периоди.

Основен проблем, който искам до положа тук е относно темпоралното полагане на процесите в сравнителните анализи на периодите. В повечето случаи ортодоксалната парадигма на авторефлексията на самата историческа наука е свързана с линейната представа за еволюционен процес от слабо-развити цивилизации и култури, към силно-развити и вече "същински" форми на цивилизация. Този подход към историческия процес е подлаган неведнъж на критика, както и самото съпоставяне на отделните цивилизации по отношение на ниво на развитие. Пример за това е изследването на О. Шпенглер в "Залезът на Запада".

Онова, което смятам да положа като обект на дискусия тук е цикличността в историята във всичките нейни форми. особено в древната история и съответните представи в социалните общности, които тя задава.

Ще дам пример - като цяло древната представа, която задава индийската митология е циклична. Циклична е древногръцката митологична история.

Интересен ми е проблемът с темпоралното полагане на митовете и очевидното излизане на преден план на следната зависимост - циклично време - циклична история. Дали нашата съвременна историческа наука е причинно обусловена от въведената в средновековие представа за линейния поток на историята, който позволява да имаме и представи за някакво еднопосочно развитие??? Нека си припомним, че дори историята на Вселената в съвременността е линейна и необратима (следващо от други закони)

Но в древната история имаме мотиви за вечното завръщане, за непрекъснатия кръговрат. Иска ми се да обсъдим тях :)

Какво мислите по тези въпроси?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Интересен ми е проблемът с темпоралното полагане на митовете и очевидното излизане на преден план на следната зависимост - циклично време - циклична история.

По този въпрос не се сещам в момента за нещо по-добро и интересно за четене от "Митът за вечното завръщане" на Мирча Елиаде. Книгата я има в "Спиралата".

В „примитивното", или архаичното мислене предметите на външния свят, също както и самите човешки действия, нямат самостоятелна, вътрешно присъща ценност. Един камък ще бъде свещен поради факта, че формата му издава причастност към определен символ, или защото се възприема като хиерофания, притежава мана, възпоменава някакъв митичен акт и т.н. Предметът се явява като въз-приемник на чужда сила, която го отличава от неговата среда и му придава смисъл и значение. Силата може да се състои в субстанцията или във формата на предмета и се предава по пътя на хиерофанията или на ритуала. 'Тази скала ще стане свещена, защото самото и съществуване е вече хиерофания: несломима, неуязвима, тя е онова, което човекът не е. Тя устоява на времето, реалността й става двойно по-голяма от дълготрайността; Така един от най-простите камъни бива въздигнат в „скъпоценен", което ще рече пропит от магическа или религиозна сила, единствено благодарение на символичната му форма или на произхода му: „гръмотевичен камък", за който се смята, че е паднал от небето; „перла", защото идва от глъбините на океана. Камъкът става свещен, защото в него обитават душите на предците (Индия, Индонезия) или защото някога на него се е разигравал театърът на теофанията (както „Ветил" (bethel), който е служел за легло на Иаков, или защото е бил осветен от някакво жертвоприношение, клетва и т. н. (вж. „Трактат по история на религиите", с. 191 и сл.)

И в най-дребните проявления на своето съзнателно поведение „примитивният", архаичният човек не познава действие, което да не е било установено и преживяно преди това от някой друг, който друг обаче не е човек. Това, което прави, е било вече правено: Животът му е непрекъснато повторение на жестове, осветени в откриването им от други.

Да разберем по-добре структурата на тази архаична онтология ще ни помогнат няколко групи от факти, подбрани от различни култури. Ще ги групираме в няколко големи раздела:

1) елементи, чиято реалност е функция от повторението, от подражанието на един небесен архетип; 2) елементи, като градове, храмове, къщи, чиято реалност зависи от символизма на надземния Център, който ги уподобява на себе си и ги трансформира в „центрове на света"; и накрая 3) значими профанни ритуали и жестове, които реализират вложения в тях смисъл единствено поради това, че съзнателно повтарят действията, установени ab origine от богове, герои или предци.

С разглеждането на тези факти ще започне изучаването на изложената по-долу онтологическа концепция, чието изясняване си поставяме за цел по-нататък. А единствено фактите биха могли да я обосноват.

http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0

На тези, които не са чели книгата, пожелавам приятно четене. :read:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Rizar също е създал подобна тема, озаглавена

Философия на историята или история на философията

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3867

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност исках да насоча вниманието към обуславянето на представата за историята като необратима и непрекъсната промяна - естествено причинна промяна. Тази представа е сравнително късно образувание в рамките на Централна Азия, Близкия Изток, Далечния Изток и Европа. Тя се разпространява на Новия Континент с европейските заселници. Изказана представата за необратимата история, съответно линия на времето датира може би от 3 век от новата ера, ако не и по-късно. Въпреки това още Зенон формулира единните време и пространство и ги полага в релативна връзка с движещия се обект като така отваря приказка на Аристотел да изкаже понятието за константната и необратима промяна в движението - имаме Ум-първодвигател, който дава тласъка и след това причинно подреждане на света спрямо физичните закони. Полага се понятието континуум.

В Централна Азия от друга страна, по времето на Аристотел Гаутама Буда посочва илюзията на ЦИКЪЛА на преражданията и още повече посочва погрешността схващане, че историята е циклична и обратима (сериозно затвърдена представа в индуизма, както и в древната ведическа литература, основен мотив в Упанишадите)и оттам тръгва цяла традиция на философстване относно това колко необратима и релативна е промяната дори в на индивидуалната личност, камо ли на цялата общност или споделения свят.

В Китай по същото време конфуцианците осъществяват реформа! Затвърждават традицията,като каузален принцип на правилното развитие на държавата и социалните отношения, но отменят вечния възврат, като полагат специално подбрания култ към Небето и предците. Горе долу по същото време Лао описва Дао и отменя тотално цикличните представи (ако в неолитната митология на Китай все пак тук там се отбелязват подобни)

Пита се - как така изведнъж човечеството почти започва да се един вид "еманципира" от цикличността в горе долу един и същи момент!

Всъщност най-силно се еманципира Европа след трети век. След св. Августин традиция в подхода към историята става линейният подход. Имаме поток на времето, континуум, траене, който е необратим.

В Централна и Далечна Азия, обаче цикличните представи се промъкват в подхода към събитията почти до Новото време. В края на 19 век цикличната представа като че се завръща в представите ни за историята във философията на Шпенглер - той открива в историите на цивилизациите цикълът раждане-младост-зрялост-старост-смърт, и прилага най-древния принцип на цикличността (органичната цикличност) спрямо цивилизациите в човешката история, като едновременно с това ги равнопоставя - нито една от тях не е по-съвършена от другите, независимо времето, в което е била в своя апогей.

Според мен е работа на философията да обясни тези процеси - първо да подходи към цикличния подход особено аналитично. Например - цикличността е първичната природа на времето. Време може да се отмерва само ако имаме повторяеми събития. Ако слънцето изгрява и залязва всеки ден, ако луната следва своите цикли, ако сезоните се сменят всяка година. Цикличните процеси първично продуцират идеята за циклично време и история. Събитията в ежедневието ни са повторяеми и поради това историята се РАЖДА от катаклизмите, от странните, нови, необичайни събития - войни, бедствия, диктатури, кланета, земетръси, вулкани, суши, среща с нови народи, освобождение от зависимост, смяна на политическо управление и така нататък! А личното време и история се мери от първото паднало зъбче, до последния изпадал кътник...и намира своя край в смъртта. Първобитни общества правят ритуали на жертвоприношения, с които показват осъзнаването на най-важния цикъл в природата - живот-смърт-живот, който цикъл е безкраен. Те жертвопринасят девойка (а по-късно само кукла и плодове) на своята Дева, за да умре(Девата), защото ако не умре няма да се родят нови деца и растенията дори няма да родят, няма да има животни. Представата им е била твърдо свързана с осъзнаването, че за да се роди нещо, нещо трябва да умре и "така безкрай" а не до края на света.

Това е може би първата идея изобщо за историчност - тя е траела от сезон на сезон и е била свързана с паметта за гладни години, мъртви деца и кофти добиви.(става дума за земеделски общности да уточним) Реализацията на смъртта в ритуала е вероятно опит да се преодолее историята - да се нагодят нещата към нормалния природен ритъм, който ако няма особено големи сътресения оставя племената в аисторичност.

Според мен трябва да търсим първите наченки на цивилизации там, където има големи промени, големи стресове, големи събития. Очовечаването на човека е едно, но съвсем друго е цивилизоването - създаването на големи централизирани общности, правила, отмерване на времето, писане, броене!!! За това е интересно да разгледаме както цикличните митове, в които ще открием и съответните катаклизми, породили съответната цивилизация, така и тенденциите в мащабите на промените в отношението към историята. Еманципацията от цикличните представи за историята е свързана с велики събития - необратими промени - огромни империи са се родили и са рухнали за по-малко от 10 века. Картата на света се е чертаела ежедневно с различни граници. Връзките между народите са станали по-чести, търговията на стоки, технологии и идеи е процъфтявала.

Става и още нещо необратимо - появява се масова религия, която не се интересува от род и етнос - християнството.

И в края на този бурен период, пред краха на Римската Империя и създаването на две нови и мощни империи се утвърждава идеята за линейната, необратима история. Дали всички тези промени сами не са изисквали преразглегдане на погледа към историята - не може да има толкова много промени, така хаотични и така необратими - по-точно не могат да бъдат разбрани от едно общество с циклични представи, не биха били разбрани адекватно.

Дали еманципацията от цикличната представа (може би непряко) продуцира тенденциите към стремежа за овладяване и опредметяване на природа? Кой би си давал зор да обяснява един свят и да го променя , ако той ще се разруши и ще се роди отново и в който всичко ще е същото???Той не би работил и за един нов свят - примерно християнски свят, или мюсюлмански свят или просто друг по-добър свят, защото така или иначе този свят и без да се работи за него ще дойде и после ще се срине или пък е бил и няма смисъл да го гоним - тъй или иначе винаги ще ни отминава.

Според мен такива са горе долу основните причини в моя светоглед за прехода от циклична към линейна история. :)

Иначе може да си поговорим и за това дали Залязва Запада :head_hurts_kr: или отдавна е залязъл и имаме нещо друго вече?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...