Отиди на
Форум "Наука"

Кратките анонимни византийски хроники


Recommended Posts

  • Мнения 82
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

:good: :good:

Дали няма начин да качим някак си пълната Кипърска Хроника, на Леонтий Махера?

Зависи какво точно разбираш под това? Ако става дума да качим българския превод, то той първо, че не е пълен, второ има проблем с авторските права. Не знам кой ще се хване да преведе цялата хроника на Махера, тя е голяма.

Тази, която съм сложил е друга кипърска хроника.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кратка византийска хроника № 14

Хрониката по същество представлява списък на византийските императори с посочване не годините на управление. В това последното ще ви напомни на Именника. Съборуването на годините на няколко места пък напомня за нещо, което говорихме в темата за Развиделовския летопис. В частта от началото на Македонската династия до края на династията на Ангелите изложението е по-обширно, като се дават някои по-важни събития от управлението на съответния император. За бълг. история се говори при братята Исак ІІ и Алексий ІІІ Ангели, но няма нищо повече от казаното от Хониат. Интересното е, че завладяването на България се съдържа като намек в споменаването на прозвището на Василий ІІ Българоубиец, при това при началото на управлението му, когато е дете, а после, като възрастен е само Багренороден. За всеки император има и по няколко думи за личността му - иконоборците естествено отнасят лошите епитети.

Във всеки случай е интересно как според византийците е изглеждала една хронологична таблица на владетелите им.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители

Кратка византийска хроника № 110

Състои се от две кратки бележки - едната за покръстването на българите, а другата за покръстването на Русия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 32

(Хроника Аргос и Навплион)

Това е местна хроника, в която са отразени локални събития предимно от региона на Пелопонес, макар да има и някои бележки и за някои по-значими събития станали на други места. Основно сведенията са свързани с местните владици и духовници, като разбира се присъстват и важните за региона политически събития.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 35 или още (Хексамилионска хроника)

Хексамилиона е крепостна стена дълга шест мили, която преграждала Кориннтския провлак и защитавала Пелопонес от нападения.

Хрониката е от групата на "Пелопонеските хроники". След едно да го наречем условно "Встъпление", в което се говори за основаването и превземането на Цариград от турци, латиници, никейци и турци следват събития свързани основно с района на Пелопонес и синовете на Мануил ІІ, които са имали апанажно владение в Мистра.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Благодаря на Mont Ferrand. Но определено с преводите не е чак толкова лесно, защото всички чуждоезикови имат отклонения от гръцкия текст.

Още три нови попълнения

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 36

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 46

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 48

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители
  • Потребител

Благодаря на Mont Ferrand. Но определено с преводите не е чак толкова лесно, защото всички чуждоезикови имат отклонения от гръцкия текст.

Какво имате предвид под "гръцки текст" - ръкопис(и) или печатно издание? От какво са превеждани чуждоезиковите? За съжаление преводачите/редактори, които готвят печатни издания, понякога променят смисъла.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По печатно издание. Става дума за 116 хроники (+ 10-тина приложения), които се намират в различни библиотеки по света (като някои имат няколко преписа, което прави бройката на ръкописите още по-голяма). Тъй че технически би било доста трудно да се борави с оригиналите. Една сравнително малка част от тях са достигнали до нас само като печатни издания, а прототипа не е запазен (в повечето случаи само на някой от преписите, а не въобще).

Що се отнася до това как стои въпроса с преводите от гръцки - не всички имат превод на някакъв друг език. Това, което е преведено от хрониките на български е с линкове в тази тема.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По печатно издание. Става дума за 116 хроники (+ 10-тина приложения), които се намират в различни библиотеки по света (като някои имат няколко преписа, което прави бройката на ръкописите още по-голяма). Тъй че технически би било доста трудно да се борави с оригиналите. Една сравнително малка част от тях са достигнали до нас само като печатни издания, а прототипа не е запазен (в повечето случаи само на някой от преписите, а не въобще).

Що се отнася до това как стои въпроса с преводите от гръцки - не всички имат превод на някакъв друг език. Това, което е преведено от хрониките на български е с линкове в тази тема.

Исках само да обърна внимание, че понякога преводите може по-добре да предават смисъла, отколкото печатните издания "на езика на оригинала".

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 33

Вече в аванс стана дума в темата за чумните епидемии и ролята им за успеха на турското нашествие за тази хроника във връзка с бележките за 10-те мора в региона на Пелопонес.

Други две сведения от хрониката, на които в бележките е борнато малко повече внимание е за Асеневци във Византия. Едното сведение (№ 5)се отнася до вторият син на цар Иван Асен ІІІ - Андроник Асен. Другата е по-скоро косвена - за взимането в харема на внучката на Павел Асен - Елена, родена от брака и с деспот Димитър Палеолог.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По печатно издание. Става дума за 116 хроники (+ 10-тина приложения), които се намират в различни библиотеки по света (като някои имат няколко преписа, което прави бройката на ръкописите още по-голяма). Тъй че технически би било доста трудно да се борави с оригиналите. Една сравнително малка част от тях са достигнали до нас само като печатни издания, а прототипа не е запазен (в повечето случаи само на някой от преписите, а не въобще).

Що се отнася до това как стои въпроса с преводите от гръцки - не всички имат превод на някакъв друг език. Това, което е преведено от хрониките на български е с линкове в тази тема.

Би било полезно да се прегледа списък на всички преписи - само с датировка на преписа и материал (хартия/пергамент). За които няма ръкопис - дата на най-старото печатно издание. Очаквам да излезе нещо интересно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами датировката на ръкописа е малко относителен критерий. Може да имаме много стар ръкопис на белите страници на който по-късно са дописвани други неща - примерно ръкописът да е от ІХв., но да бъде преписана през ХVІІІв. по-стара хроника обхващаща събитията от 1356г. до 1578г., но може и да е преписана хроника от VІІІв. нагодена към книжовния или говоримия език към момента на преписа.

Тъй като до сега ставаше дума повече за съдържанието на хрониките, то някои технологични въпроси наистина се оказаха малко настрана. Но това се дължи и на обстоятелството, че има един голям сбор от хроники и е трудно да се оформи нещо подобно на критично издание на конкретна хроника. Защото освен някои по-външни признаци като воден знак, вид мастило, почерк, разглеждан период, има също примерно и езикови въпроси.

Започналата дигатализация на ценни ръкописи в библиотеките по света може би един ден ще позволи бързо и лесно да бъдат прегледани всички преписи, при това с едно задоволително качество на изображението. Да се надяваме, че този процес ще продължи и един ден ще може да се разглеждат тъй безпроблемно книги, както беше проблемно примерно преди 25г. да се погледнат много от книгите излезли 5-10г. преди този период.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребители

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 34 (Извадки от Сфранцес)

Текста на хрониката е блидък до "Кратката история" на Сфранцес, но естествено са включени и няколко по-късни събития.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители

В раздела за Кратки византийски хроники e добавена:

Кратка византийска хроника № 41

Втората бележка от хрониката е свързана с българската история - сведението се относя до укрепяването на Варна и Поморие по нареждане на Исак ІІ Ангел във връзка с нападенията на българите.

Кратка византийска хроника № 42

Хроники 43 и 44 се отнасят предимно до събития свързани с членовете на фамилията Ликинас.

Кратка византийска хроника № 43 – хроника на семейство Ликинас

Кратка византийска хроника № 44 – хроника на семейство Ликинас

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

В раздела за Кратки византийски хроники e добавена:

Кратка византийска хроника № 45 – хроника за завоюването на Сицилия от арабите

06.05.2012г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 38

Любопитно е, че има както летоброене "от Сътворението", така и "от Р. Хр.".

Как се датира ръкописът? Бих казал - след 1650 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 37

(Обща хроника от Яков Кирианит)

8. През 1460 година, 25 мая турците завзели Морея от ромеите.

трябва да е: на 25 май.

Съставянето й се отнася към вт. пол. на ХVІв.

колко скромно. не бих дал по-рано от вт. пол. на ХVІІ в.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 34 (Извадки от Сфранцес)

Текста на хрониката е блидък до "Кратката история" на Сфранцес, но естествено са включени и няколко по-късни събития.

[През] [69]38 [година от сътворението на света, която съответства на 1428г.

През [69]47 година [от сътворението на света, която съответства на 1437г.

?? нещо не е наред с годините

Всичко пък от рода на Палеолозите било 8 императори, които по-долу са назовани по имена:

е имало

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, хубаво е, че има обратна връзка.

Този проблем се оказа лесен за решаване.

8. През 1460 година, 25 мая турците завзели Морея от ромеите.

Но не и този:

Съставянето й се отнася към вт. пол. на ХVІв.

колко скромно. не бих дал по-рано от вт. пол. на ХVІІ в.

Тъй че там направих допълнение:

Съставянето й се датира към вт. пол. на ХVІв. въз основа на една изолирана бележка на стр. 143 свързана до възкачването на трона на султан Селим ІІ (1566г.), а въз основа на едно известие от храма Памакаристос може да се отнесе дори след 1572г.

С годините също решението не е просто:

[През] [69]38 [година от сътворението на света, която съответства на 1428г.

През [69]47 година [от сътворението на света, която съответства на 1437г.

Тъй като при летоброене от сътворението годината започва от септември, то трябва дата, за да се разбере коя е годината от РХ, която пък почва от януари. Хубавото е, че понякога има и други извори, където я има датата или поне месеца, което също е достатъчно. Ако не са посочени, то поне са определяеми.

Та проблемът е, че в хрониката са посочени годините 6938 и 6947, а би трябвало да са 6936 и 6946, както е в алтернативката, която пък ни дава датата, за да се определи януарската година.

Гледам също обаче да не прекалявам и с бележките, защото като нищо може да превишат 4-5 пъти обема на хрониката, защото постоянно трябва да се ходи в края да се гледа какво пише.

Направих редакция, но тя пак е компромисна.

[69]38 [година от сътворението на света, събитието се отнася към 1428г. от Рождеството на Христа

Друга главоблъсканица, която не е толкова видна са названията - дали като са превод трябва да се дадат както е прието да се назовават у нас или да се използва названието в текста? Последното не е без значение, тъй като често се използва различно изписване, а понякога и различно назоваване. Второто е по-подходящо за научно изследване, а първото е по-достъпно за по-широк кръг читатели, което го прави по-утачно за интернет-издание.

Но стига толкова. Използвах повода за да посоча някои моменти за размисъл, а може би е добре да се направи отделна тема. От друга страна пък при хрониките си има ред специфики както се видя, които е добре да се погледнат тук.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...