Отиди на
Форум "Наука"

Сергей Игнатов: "Да цивилизоваме образованието!"


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

"Образованието се нуждае от цивилизационна реформа, като това се отнася както за висшето, така - и за средното образование."

Това мнение изрази министърът на образованието Сергей Игнатов в студиото на БиТиВи.

Според него, "системата на висшето образование към момента е изключително архаична и непригодна":

„Това е система от Съветския блок, който отдавна вече е слязъл от историческата сцена.", обясни Игнатов и допълни, че "висшето образование трябва да се отърве от патриархалната среда, в която се намира".

Министърът бе категоричен, че на първо място трябва да се осъществи децентрализация. Не може да има едно всевиждащо око, което да е справедливо навсякъде, коментира Сергей Игнатов. Това се отнася дори и по отношение на фалшивите и купените дипломи.

По мнението на Иганатов самите университети са изключително много за страната - 51 на брой и те получават акредитации. Но дори не и броят е основен проблем, по думите на министъра, а - това, че самите университети не функционират в нормална среда, няма конкуренция между тях.

Сергей Игнатов призна, че в сферата на образованието има „висши среди, които не искат нищо да се променя, като личният им интерес надделява над обществения.

Министърът съобщи, че вече се работи по ново законодателство за сферата на образованието, което да доведе до нормализиране.

По въпроса за средното образование Игнатов отново повтори обещанието си да прочете всички учебници за всички класове. Той в момента чете учебниците за началния курс.

„Искам да изчета всичко, за да видя с какво тормозим нашите деца!", посочи Сергей Игнатов. Констатациите му до момента са, че много учебници са написани сложно, със сложни определения.

„Да се говори сложно на деца е глупаво.", коментира министърът и каза, че в България няма специалисти, които могат да пишат учебници. Според него преподаватели във висшите учебни заведения, както и много от учителите в гимназиите не могат да правят това и им липсват умения.

„При много от преподавателите и съответно автори на учебници, се вижда неспособността да се преподава хуманитарно.", каза Игнатов.

Друг проблем за средното образование е липсата на практическа насоченост, прекалената теоретизация, менторският тон и пасивността на родителите.

„Липсва обществен, граждански живот в училището...", допълни Игнатов и подчерта, че без участието на родителите и семейството не би могло да има качествено образование.

http://news.ibox.bg/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

- Как ще решите възникналите проблеми в хода на реформата в Българската академия на науките?

- Реформата в Българската академия на науките би могла да продължи със сключване на рамкови договори между институтите и университети. Това означава да се прекрати механичното сливане и закриване на научни звена. Разбира се, има области в науката, като например химията, където има 8 института и те лесно могат да се обединят в няколко по-големи. В останалите случаи обаче най-добрият подход е да се направи първа крачка към сливане на институтите с университетите, като се сключат рамкови договори. В университетската и академичната общност има голямо напрежение заради обсъждания вариант научните работници в БАН също да носят титлата професор и доцент като колегите си, които основно се занимават с преподаване. Университетската общност не приема тези названия да бъдат присъждани и в БАН. Стигна се дотам, че някои ректори казаха, че са обидени от приравняването. След сливането проблемът ще бъде решен с промяна в длъжностните характеристики, като обединеният академичен състав на университетите и институтите ще има различен процент на заетост с преподаване и наука. Например може да се приеме, че 30 процента от натоварването на един преподавател трябва да бъде с научна работа и обратното - една трета от работата на един учен ще е свързана с преподаване в университет. Тези изисквания, разбира се, ще бъдат обвързани със заплащането. Така отпада стълкновението за еднаквите титли.

- Какъв ефект очаквате от сливането на институти и университети?

- С този подход изведнъж се увеличава броят на академичния състав и се разширява изследователската база. В следващия бюджет може да се помисли да има допълнително финансиране за специфичната дейност на учените в институтите, които имат договор с университетите. По този начин ще има възможност и за повече практика и специализации за студентите. Нещата си отиват на местата - академията продължава да съществува, спира се механичното преструктуриране и се слага край на едно изкуствено разделяне на науката от образованието, извършено след 9 септември 1944 година. В Българската академия на науките ще останат няколко института, които са изключително важни за функционирането на държавата като Националният институт по метеорология и хидрология, Геофизичния институт и други. Така ще бъдат засегнати най-малко човешки съдби и ще активизираме академията, защото когато науката се прави в университетите, както е по света през последните десетилетия, има добри резултати. Причината е в големия натиск от младата аудитория.

- По какъв начин ще става финансирането на институтите, ако са в сътрудничество с частни университети?

- Институтите и сега получават пари от държавата за своята дейност, но като влязат в тясно сътрудничество с университетите, ще станат по-богати. В разработвания от съвета на ректорите проектозакон за висшето образование се предвижда успоредно финансиране за студентите и в държавните, и в частните университети. Това предложение обаче едва ли ще бъде прието, защото държавата е в криза. Има много варианти за финансиране на научната работа и не трябва да се забравя, че институтите и университетите заедно могат да печелят много проекти. Принципът на разпределяне на публичната субсидия трябва да бъде на базата на резултатите и когато те са добри, това да увеличава финансирането. В момента все още ние даваме парите накуп на академията и те ги преразпределят на отделните институти.

- Какви промени предстоят в организацията на висшето образование, за да го направим по-конкурентно?

- Идва време за подготовка на новия бюджет и ние с експертите в министерството обмисляме да се въведе различно финансиране за университетите, защото инженерните науки например изискват друг тип финансиране и аз мисля, че е стратегически обосновано и ще бъде заложено тази година да се дадат повече средства на висшите технически училища. Сега ние произвеждаме главно пици и други подобни продукти, но когато се хвърлят средства за обучение на повече инженери, от завършилите ще се намерят поне десетина човека, които ще се откажат да бъдат обслужващ персонал или да заминат на работа в чужбина и ще създадат у нас собствен периметър на действие. Ще бъде променено финансирането и на базата на оценката на университетите.

- Как ще се извършва оценяването на университетите?

- В страната има акредитирани петдесетина университета, но реално те са около 40, защото останалите са колежи, които обучават до бакалавърска степен. Ясно е, че гръбнакът на българското образование са десетина университета и сега въпросът е да намерим пътя за една бърза оценка. Нашето желание в министерството е да поканим външни оценители, за да бъде всичко по-прозрачно. Ще се работи по няколко прости критерия, като основна тежест ще има резултатът от обучението - как са подготвени студентите и как се реализират след завършването си. Тези университети също трябва да получат друг тип финансиране. Просто искам да създам конфликт във финансирането на висшето образование и така да се премахне уравниловката на университетите.

- Какви са целите на реформата във висшето образование?

- Искаме да сложим край на унификацията. Сега в България има 51 акредитирани висши училища, но всички те си приличат като едно. Това е така, защото всички научни степени и звания се присъждат от един орган - Висшата атестационна комисия, която естествено има високи критерии за времето си, но когато те са общи за всички, водят до унификация, а това пречи на развитието. Първо ще дадем широка автономия на университетите, след като премахнем уеднаквяването, ще върнем състезателния дух между висшите училища. Някъде бяха написали как да си професор от Харвард и от Бухово щяло да бъде едно и също. Никога не може да бъде едно и също. Дори във Великобритания се знае - едно е да си от Оксфорд, друго е да си от Кембридж, а това са университети, които постоянно се догонват един-друг в класациите. Не виждам какво толкова ще се случи, ако нашите професори не са национални, а един е с титла от Софийския университет, друг от Шуменския университет, трети от Пловдивския. Няма неравенство между столицата и провинцията, просто всеки защитава своя университет и научната си школа. Много е странно предложението да се приемат национални изисквания за защита на професорска титла. То е все едно да наречеш някого "млад старец". Никъде не може да има общи национални изисквания в цяла една наука, има критерии в научната област и изисквания на конкретната школа. Друга идея е при защита на докторантура да се кани поне по един утвърден в областта учен от друга европейска държава. По този начин ще се гарантира прозрачност на процесите по присъждане на звания и титли.

- Очаквате ли свръхпроизводство на докторски степени от големия брой университети у нас, някои от които дори са определяни като менте?

- На практика броят на университетите у нас е приблизително същият, както преди 10-и ноември. Единствената разлика е, че някогашните Полувисш библиотекарски институт и Полувисшият железопътен институт се превърнаха във висши училища, но запазиха структурата си. Утвърдените вече са и частните Нов български, Варненски и Бургаски свободен университет, които разполагат с база и свои преподаватели. Американският университет също е нов за България, но там засега нямат амбицията за докторски степени. Наложи се и Специализираното висше училище по застраховане и финанси. Общо взето ако се обобщи, ще стане ясно, че има 5-6 нови университета и не може да се говори за нарояване. Много повече са колежите, но те не са заплаха за системата, защото произвеждат професионален бакалавър или бакалавър, а без магистратура не може да се кандидатства за докторска степен. Сега в проектозакона сме записали, че колежите, които искат да си произведат доценти или професори, трябва да се обърнат към научна организация или университет със същия предмет на дейност, за да им организират конкурс за защита на тези титли. Менте университети са тези, които нямат акредитация от националната агенция. С такива организации нашето министерство и никоя държавна институция не работи. Така че информациите за нароили се менте университети са в сферата на митологията и всъщност няма такова нещо.

- Докъде е стигнала работата по проектозакона за училищното образование?

- През пролетта със серия от обсъждания и ще стартираме програма "Училището през XXI век". В момента няколко екипа пишат Закона за училищното и професионалното образование. Искаме да започнем един разговор с обществото на тема какви са вижданията за училището през XXI век. Целта е да подложим на дискусия учебното съдържание, държавните образователни изисквания и да покажем какво е направено в училището за влизане на европейската тема в хуманитарната област. Всеки обича да говори колко лошо е българското образование и колко сме неграмотни, но това не е така. Имаме проблем с отпадащите ученици, но то е заради социалния срив, до който се стигна в годините на прехода. През това време обаче българското образование погълна европейската тема и вече можем да видим как малките деца четат произведения на европейски автори и се вълнуват заедно със своите връстници от другите държави в общността. Анализ се прави на нивото на обучението по история, защото то е изключително важно за формиране на този нов поглед и усещането, че ние сме част от Европа, без да се залага на излишно патриотарство и като се избегнат дори меките форми на омразата. Трябва да се направи преглед на преподаването по математика и то да стане по-разбираемо за учениците. За нас е важно какво ще каже българската общественост. Искаме да ни възложат конкретни задачи, които нашите експерти да обсъдят и пренесат в закона.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Образованието се нуждае от цивилизационна реформа, като това се отнася както за висшето, така - и за средното образование."

Брех, след като умишлено го съсипваха през тея 20 години /преход/, изведнъж се сетиха, че трябва да го цивилизоват.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А добър ден на всички :)) . Да, ама да се разцвилизова е много лесно, а да се цивилизова с изказвания не става.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребители

Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, гост в предаването „Седмицата" на Дарик.

Видяхте днешните вестници. Централните заглавия - „Абитуриенти не знаят къде е Тракия", „Магистрала „Тракия" отпраши към Русе". Защо на матурите абитуриентите не са знаели къде е автомагистрала „Тракия", какво е вашето обяснение?

Ами причините са две. Едното обяснение, което ви е дадено и в медиите, то е свързано с това, че по-голяма част от учениците от професионалните гимназии избират географията, като смятат, че с обща култура ще се справят. Но те последните две години всъщност не са учили този предмет. И това, този анализ, той е стар анализ, ни накара и в проекта за закон за училищно образование да предложим матурата за професионалните гимназии, втората матура да бъде техният държавен изпит. Но въпросите, разбира се, са много по-тежки, защото те касаят очевидно качеството на образователния процес по география. И това, което анализираме съвсем спешно и което ще се случи сега през юни и през юли, до края на месеца ще бъде свикана експертна комисия, която трябва да анализира и да предложи конкретни препоръки, ясни, измерителни цели за подобряване нивото на образованието, и то не само в областта на географията, за да може през юли експертни комисии вече по предметите, като подчертавам, в тях няма да бъдат включени експерти от министерството, а ще бъдат учители от цялата страна, да се вложат конкретните мерки за всеки предмет. Освен това аз ще предложа на Министерски съвет до края на месеца да се обсъди и да се приеме една цялостна стратегия за образованието в България и по-специално в областта на училищното образование. Там наистина ще бъдат заложени едни конкретни цели, защото освен географията, виждате, че имаме проблем с усвояването и употребата на българския език. И затова в тая стратегия ние ще предложим наши партньори да бъдат електронните и печатните медии, разбира се, БНР, БНТ, вие, за да се изготвят една поредица от, в буквалния смисъл на думата, обучителни предавания, филмчета и т.н. Също така ще бъде засегнат в тая стратегия въпросът за училищата и университетите, академията. Имаме много тежка задача да се справим най-после с един проект от 1976 г., който е започнал, речникът на българския език. Знаете, че повечето академии през 17 век са възникнали около създаването на такива тезауруси. И другото, което, то вече е в ход, от тази година, от октомври месец, ще имаме специални стипендии за студенти, които ще поемат попрището на учителя. Те ще бъдат от структурните фондове и ще има съответно договор, че ще трябва да работят в системата след това. И другото, което планираме, е да организираме национални конкурси, игрови, които да бъдат в различните предметни области на образованието. Така че, дето се казва, преди матурата да си включи, да види филмчета по темата, която е избрал, тя все пак ще помогне.

Може ли да обясните повече какво си представяте да се случва по радиата и телевизиите, да заместят, да допълнят училището?

Ще предложим на радиата и телевизиите да станат наши активни партньори в образователния процес, което означава, че трябва да се изготвят специализирани предавания и филмчета, така, най-общо казано.

Примерно къде се пише пълен член или по география, как да се ориентираш пред географската карта.

По география съвсем игрово може да бъде показано всичко, включително и тежкия въпрос с растениевъдството, който също е затруднил учениците. Но това, което искам да кажа, че не само причината е учениците от професионалните гимназии. Очевидно имаме проблем с качеството, и то не само по географията. Другата болна тема за нашето министерство, и то още когато министър Фандъкова откриваше учебната година в Софийския университет постави въпроса за българския език. Така че юни-юли предстои доста напрегната работа в министерството, за да може този анализ да се превърне чрез конкретните мерки в инструмент, който да доведе до подобряване на резултатите, тъй като...

Кой е въпросът за растениевъдството, понеже го споменахте, пък не го намирам във вестниците?

Става дума за това, че текстът, който трябва да напишат учениците, текстовата задача по география, се е паднал въпрос за растениевъдството, което е трябвало да опишат. И там също не са се справили.

Т.е. вашият извод от тези матури е, че положението е тревожно.

Положението е тревожно в областта на географията. Но по принцип ние отдавна обсъждаме едно такова предложение за стратегии, за конкретни мерки, защото матурите, както и външното оценяване, не могат да имат смисъл, ако анализът на резултатите не се превърне в един действен инструмент, който да подобрява качеството. Иначе те просто ще бъдат един такъв формален измерител, още повече, че матурите, знаете, все още не са и основният входен изпит за университетите. Така че това е моето желание и моята амбиция, с това съм се нагърбил, наистина всички тези резултати да доведат до конкретно действие и до конкретен резултат. иначе може всяка година да си ги провеждаме всичките тези изпити и да казваме да, положението тази година е тежко, другата година някъде е по-добро. Ето сега отбелязваме доста добри резултати в математиката, във философията, в езиковото обучение, но географията също е изключително важна. Това са национални приоритети - география, история, български език.

Рязък спад на верните отговори в теста по българки език и литература на въпросите за правописа. В количествени измерения от 75% миналата година, 61...

Да, въпросите за правописа. 75 и нещо са били миналата, тази година към 69 клонят.

Ами аз имам друга цифра, вчера са обявили, 61,8.

Или 61,8, да, 61,8, това е вярната, да.

Това пък няма ли да промени вашата твърда позиция срещу правописна реформа с цел облекчаване на правилата?

Няма да я промени, защото правописна реформа с цел облекчаване на правилата може да се прави и периодично наистина това се върши буквално като законодателство, като се анализира практиката и употребата на езика. Но правописната реформа не бива да бъде в полза на неграмотността. Тъкмо обратното, българският език е основен инструмент в нашата държава, той е национална ценности и свързан е с нашата идентичност. Така че ако се прави правописна реформа, тя трябва да отрази какво се е случило в езика през последните десетилетия, да речем, но в никакъв случай правописната реформа не бива да нанася удар в полза на по-голямата неграмотност. Защото ако опростяваме, опростяваме нещата, един ден ще се окаже, че и буквите ни са много.

Друго обяснение обаче на лоши резултати на матура е в начина, по който се задават въпросите. Въпросите, които се задават, например за матурата след 7-ми клас, събрахте много критики в избора на Иван Джуренов и неговия разказ „Вида" за преразказ на изпита по български език и литература. Даже четох някъде, че ви бил любим автор и познат, затова го били сложили. Има ли нещо...

А, ужас, аз се запознах с него след това. Той е вече към 90 години, но вие знаете, че задачата, която се поставя пред учениците, е да направят преразказ на непознат текст. А критиките, да си кажем честно, защо са всичките тези критики. Защото по частни уроци и в частни школи за подготовка за този изпит са похарчени много пари и изведнъж се оказва, че тези пари не са дали резултат. Тоест децата не са правили преразкази на твърде познат текст, за да бъдат готови, което показва, че все пак тези уроци трябва да се ограничат до някакви други, да речем, ако има амбиция. Ако има амбиция детето да има по-добра езикова подготовка или нещо друго. А между другото разказът „Вида", прочетен от специалисти филолози, те казват следното: изключително красив разказ, много лесен за преразказ, с красив български език. И между другото всичките текстове, които бяха пред комисията, съдържат непознати думи или имена, но те са обяснени отдолу, пък и децата не са длъжни да ги употребяват, те могат да ги избегнат в преразказа. Но езикът на този разказ наистина е красив, но естествено е, че хората ще бъдат недоволни, защото те са платили големи пари и се оказа, че на изпита се пада нещо, което не е обсъждано в частните уроци.

Т.е. казвате няма смисъл от частни уроци за матурите.

Аз мисля, че няма смисъл. Никога няма да изчезнат частните уроци, защото всяко семейство има някакви определени амбиции и те може да бъдат в областта на изкуство, в областта на чужди езици, в някакъв талант, който искат да развият на детето, но мисля, че крайно време е нашето общество да се успокои и да гледа на всичките тези изпити и препятствия като на част от живота. Цялата тази истерия покрай частните уроци е единственият начин да се покаже, че няма смисъл, един от тези ние го приложихме тази година, въпреки че не беше целенасочено. Другите автори там бяха Каралийчев, мисля, че бяха разкази, и така.

Кой решава кои да са авторите, защото, хайде, за Каралийчев или Елин Пелин, или Вазов, реклама не е нужда. Обаче, честно казано, за Иван Джуренов, който май никой не го знаеше преди тая матура, извън тесен кръг специалисти, това е огромна реклама.

Не е точно така. Аз в последно време се запознах с творчеството на този писател, той е и фолклорист. Той е доста известен още от 70-те години. Има примерно една трилогия от български народни приказки, с прекрасна рецензия от Каралийчев, който казва там, че това едва ли не са най-добрите български приказки, издавани по това време.

Вие знаехте ли Джуренов преди матурите?

Лично аз не, но след това се запознах с него.

Ами то и аз не знаех. Аз това ви казвам, че, честно казано, от всички съвременни автори, които още творят, биха били много щастливи да им се направи такава реклама. И защо Джуренов, а не Господинов примерно, или, хайде, той е известен...

Той се е случил по много причини. Освен това от многото текстове, които се предлагат, все пак важното е да се предложи текст, който не се е падал в последните години. Джуренов между другото още твори. Той е доста здрав за тази възраст и наскоро даже мисля, че е издал един роман.

Не, аз ви питах друго, кой ги избира тия хора, защото то и вие може да не сте го знаел, ама наистина мене, ако аз съм в някаква комисия и ми е приятел Джуренов, ще го предпочета него пред Иванов например, който също пише примерно басни, с цел да, дето се вика, да ти дадем едно рамо книгите ти да ги знае и министърът да разбере, че те има, както се казва.

Не, не, изборът е свързан с подготвените, те са един набор от текстове. Важното е да са такива, които през последните години не са се появявали и, естествено, тази комисия, която подготви изпита, от трима души, аз също съм участвал там, когато обсъждахме основни неща, нали, те ми дават предложението. Така че дори и Джуренов да е непознат, самият разказ е изключително красив. Може да го видите, ще ви го пратим и не е тежък за преразказ.

Стигаме до актуалния и тежък въпрос без отговор в последните седмици. Кой издаде матурата по български език и литература за 12 клас?

Ами отговорът почти го знаят вече във вътрешното министерство. Но тъй като има някои заключителни действия на разследването, много скоро докладът ще бъде даден и ние ще се разделим с тези хора, ако наистина има такива хора в министерството.

Хора, хора, не е един?

Ами това е информацията, която аз имам. Естествено е, че винаги ще бъдат повече от един, защото един, ако го е дал на детето си, някой друг му го е дал на него. И всъщност това е поводът и да благодаря на Дарик за журналистическото разследване, защото много ни помогнахте. Ние знаем сега от разследването, че и предишните години е имало изтичане на информация по същия начин. Просто тогава не се стигна до такова журналистическо разследване. Това, което вие направихте, ни дава възможност сега наистина да прекратим тази практика, поне за близките години.

Дъщерята на Красимир Лефтеров, главния счетоводител в Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Ели Лефтерова отрича в „168 часа" да е знаела темите. Лефтеров остава ли сред виновните или?

Ами сега аз не мога да коментирам това, докато не получа доклада. Това, което ние сме направили, направихме проверка на нейния успех през цялото й обучение, и там дали тя е свързана с това или не, аз не зная в момента, защото всеки е невинен, докато не се докаже противното. Обаче анализът показа, че тя през годините на обучение е отлична ученичка и аз това се чудя. Дори ако е свързана с този случай, то тя не е имала нужда от него. Нейният успех е твърде висок през годините на цялото обучение, той върви между 5.90-5.95...

Ще анулирате ли матури на ученици, които са ги знаели?

За да се анулират, това вече ще бъде решение на по-високо ниво от министерството, защото знаете, че нормативната база урежда този въпрос единствено, ако на момента се хване ученик, който преписва. Но това, към което аз съм склонен да предприема действия, наистина тези, които са участвали активно в тази, в разпространението на тази информация, ако наистина е било така, все пак да видя доклада какъв е, мисля, че е редно да бъдат санкционирани по някакъв начин. Дали ще бъде само тестът, дали ще бъде текстът за преразказ, вече това ще решим. Но това наистина е много по-сложно решение от възможностите на министерството.

Да, защото не луд този, който яде зелника, нали, в смисъл какъв е проблемът на тия деца, че някой им е казал темата.

Да... свързани и, ако има разпространители в министерството, те трябва да бъдат наказани с всичките възможности. Ние дисциплинарно, да речем, ще уволним хората, но ще се провери и след това какво може да се направи допълнително.

Какъв е бил механизмът, поне изясни ли се, на изтичане на информацията? Аз си спомням, че точно след като Дарик направи журналистическото разследване, вие се включихте в „Седмицата" и казахте, че дисковете, с които се разпространяват темите, са перфектно защитени и няма да стигнат десетки часове, за да бъдат разбити от хакера. Сега едно от обясненията...

Така ни казаха нашите компютърджии. В момента, включително и компютърът, на който са готвени, е при колегите от вътрешното министерство и всъщност това забавя разследването, за да се види, да се проучат всичките тези възможности. Но като излезе докладът, ние наистина ще го оповестим и, ако искате, понеже вие започнахте с журналистическото разследване, вие ще бъдете и първите, които ще съобщят тази информация.

А това ли бяха трите теми, „Левски" на Вазов, „Да се завърнеш в бащината къща" на Димчо Дебелянов и „Ветрената мелница" на Елин Пелин?

Ами неща излезе докладът, защото съм поел ангажимент да не коментирам.

Това аз не можах много да го разбера. На вас поне обясниха ли ви полицаите какъв е смисълът на това пазене в тайна, като то фактът, че не щете да кажете, че не са, вече потвърждава, че са.

Не, аз не ща да кажа, че не са, представете си, че не ги и зная кои са, нали, може и така да стане. Но наистина, докато тече разследване, защото това са професионалисти, които работят по 24 часа, а и вероятно не само по нашия случай, не бива да пречим на резултатите.

Грешка ли беше да не казвате темите, защото вече след... за матурата след 7 клас отворихте и другите преразкази?

Ами не беше грешка, тогава беше такова решението и затова решихме сега този път да ги отворим всичките, за да има яснота.

Какво ще промените в системата с темите? Например в УНСС четох, че прилагали някакъв нов американски модел, в който всеки всъщност отговаря на различни въпроси, избирани по компютърен път, с еднаква тежест, почти изключено, нищожен шанс...

Всеки от изпитваните. Ами аз ще се запозная с този модел, защото аз самият имам, нали, знаете, доста голям опит в тестовото изпитване, в смисъл като човек, който е участвал в организирането на това години наред. Всъщност това от 1995 г. го прилагаме. Това, което искаме и обсъждаме...

В Нов български университет, да.

...като промяна са много въпроси, дали трябва да се подготвят тези дискове или направо по мейла да се пращат, нали, да бъде защитено в парола, дали не е възможен модел на децентрализация при провеждането на матурите. Но тук имаме

въпрос за качеството. Все пак това е национално оценяване и оценките да не се получи така, че, да речем, в Малко Търново или в Елхово да се окаже, че всички са отлични оценки, нали, критериите трябва да бъдат еднакви за всички.

Какво значи децентрализация?

Но в момента обсъждаме септемврийската матура. Септемврийската ще се проведе по стария начин, но след това вероятно ще настъпят доста големи промени. Но тук има нужда наистина от експертни мнения все пак.

Тоест децентрализация примерно по области, по градове или дори всяко училище да си има собствени теми и собствени тестове?

Не, не, не, става дума да прекратим това централно събиране тук на експерти от цялата страна. Но ние ще го огласим, след като мине и септемврийската, защото и в момента има доста тежка организация на матурите. Според мене има и дублиране на информационни източници, в смисъл такъв, използване вероятно по-тежкия вариант с тези дискове, които се разпечатват. Ето сега за 7-ми клас всеки диск, те са 1 868, които примерно за български език трябваше да влязат всеки в секретен плик, всеки плик със секретен номер, защитен и т.н.

Това колко време отнема технически, да се размножат тези дискове и да се запечатат?

Ами доста. Трябва да ви кажа, че екипът от януари месец работи с нарастваща натовареност. Стигна се до положение, че последния месец министър Коджабашиева и експертите идваха в 6.00 ч. в министерството, вечер си тръгваха 1.30 ч. Наистина е доста тежка тази...

Ама, чакайте, от това, което казвате, излиза, че от януари месец „Левски" и „Ветрената мелница", която вие не потвърждавате...

Не, това са съвсем последните неща, които са направени, самата организация...

И третата тема са на диска, нали, за да започнат да ги размножават тия дискове...

Не, размножаването става в последните дни, то не може да...

Но няколко дни. Ами то колкото повече дни, толкова повече възможности за изтичане на информация.

Ами и тази година са ограничени до минимум, защото знаете, че навремето се разпечатваха книжки, които получаваха, явяващите се на изпита, държавните зрелостни изпити.

А не мислите ли за толкова много теми, че да става невъзможно и безсмислено да ги знаеш, да стане като с листовките в КАТ. Като сте взимал шофьорска книжка, нали знаете как беше? Те са ясни, 30 ли бяха групи от въпроси, по 30 въпроса...

Ами това, за което мислим, е горе-долу на принципа на тотото, да се въртят въпросите от теста и темите и в последния момент натискане на копчето, т.е. и да няма и експерти, които да знаят какво е подготвено дори и един час преди това. Това означава, че трябва да се промени целият този модел и ние наистина обсъждаме. Има „за", има и „против". Аз съм привърженик на тази система и мисля, че имаме достатъчно техническа възможност да я приложим.

Тоест да има стотици хиляди, то теоретично е възможно всички български автори да бъдат включени с по един текст и да се въртят в компютъра.

Не, ще бъдат включени само тези, които са изучавани от децата. Все пак...

Става дума за непознатият текст примерно след 7-ми клас.

А, след 7-ми клас, когато става дума за текст, естествено, той трябва да е непознат за тях, такова е изискването сега.

Има ли региони с по-лошо образование? Например най-ниски били резултатите в Разград и Търговище. Какви са обясненията? От друга страна, Кърджали пък е сред добрите резултати.

Ами, това наистина трябва да се анализира, но не можем така да посочим, тези резултати, за да разберем защо е така, трябва да бъдат анализирани. Очевидно като гледаме външната страна на резултатите, в Кърджали качеството на образование е по-добро. Може би то е свързано с много неща. Може би дори има и някакъв социален отговор на въпроса. Може би там социалната среда е по-добра от тази в районите с по-ниски резултати. Това ще се анализира тепърва, защото все пак отскоро ги имаме резултатите.

Според тези резултати елитните гимназии си остават елитни гимназии, доколкото аз успях да се ориентирам.

Ами, общо взето, като видим списъка, е така. Там...

Американският колеж номер едно и вътре са френска, немска, испанска, класическа гимназия...

Да, и нали виждате, това са и тази част от училищната мрежа, където освен всичко друго има и доста по-голяма дисциплина, по-голяма идентичност на ученика с... идентификация на ученика с училището, защото това са училища, които са марка отдавна в нашата страна, и всъщност този опит трябва по някакъв начин да плъзне и по цялата система.

Ще пращате ли с есемеси резултатите от септемврийските матури? Някаква проба четох, че сте правили и резултатите по френски сте ги пращали?

Да..., системата, за да може да се използват всички достъпни информационни източници, за да получат информация. Идеята е септемврийската вече да бъде и по този начин. Зависи как ще бъде заявено все пак. Това се употребява между другото в университетите отдавна. Много от студентите получават по есемес не само резултата, а дали и преподавателят е болен и дали ще се случи часът или не, или естествено получава си по мейла. Но сега се тества системата и тези специалисти по информационни системи ще предложат най-добрия резултат, който няма и да натоварва семействата.

Вярно ли е заглавието, че всъщност всеки осми абитуриент не взима диплома и ще ходи на септемврийска матура?

Клони към верните изчисления.

Това в сравнение с миналата година...

То, виждате, резултата, понеже огромна част избраха географията с надежда, че там всичко е лесно, и там е провалът, но тук наистина имаме проблем, защото трябва децата, нашите, и обществото да знае, че географията не е само обща култура. Това си е една сложна и тежка научна област, и това е работа и на учителите, и точно затова сега ще започне този анализ, за да може до края на юли тези експертни групи по предмети да предложат наистина работещи мерки, които да подобрят положението, и да видим следващата година това ще даде ли резултат или не.

Подобряването означава нови учебни планове ли, нови учебници, повече часове?

Не, за да има нови учебни планове и цялата тази система, то ще се случи след приемането на новия закон, но качеството може да се подобри и при сега действащата система. Ние трябва да видим просто един много подробен анализ защо е така, какво се случва. Да речем, ако следващата година, когато законът е приет, децата от..., те не са деца, извинявам се, тези млади хора, завършващи професионалните гимназии, когато втората им матура вече е изпитът по специалността, това което са изучавали, ако това обърне резултата, може да се окаже, че по-голямата част от причини е свързана наистина с това, че те през последните две години не са го изучавали. Но аз си мисля, тъй като се занимавам с образование от много години, това е и световен проблем и твърде много български проблем, защото при нас в концентриран вид дойде през 1989 г. Ние наблюдаваме спад в качеството на образованието на всички равнища. То се дължи на много причини. Не може да се оправдаваме. Естествено е, че има световна вълна и промяна, голяма, в усвояването на информацията, но фактът е, че през годините този процес не е анализиран и не са предприети мерки за синхрон с това, което се случва в нашето време. Ще доведе в бъдеще до по-лоши резултати.

Още училищен, още един училищен въпрос преди да продължим с университетите. Ще се връщат ли училищните лекари? Това поне обещава здравният министър Анна-Мария Борисова. Вие какво мислите?

Значи, аз и чисто човешки мисля, че трябва да имаме здравна помощ по училищата, но това е въпрос, който трябва наистина да обсъдим двете министерства, защото той е свързан, естествено, с наличните средства.

Да, кой ще плати сметката...

Ние лесно ще...

...по време на кризата да се отворят нови работни места за хиляди лекари? Колко училища има България, в които ще трябва да има лекар?

Ами, 2600 и няколко са училищата. Естествено, не във всяко може да има, защото броят на учениците е различен, но това, което е казала министър Борисова, е правилно като стратегия. То тази година може да не стане, но като го заложим, така че поетапно да започне да се случва във времето, защото имаме проблем със здравето на нацията и здравето на децата. Не само лекарите и стоматолозите би трябвало да присъстват в училищната мрежа, защото изследванията показват, че българите вече към 16-18-годишна възраст не са много здрави, а всъщност те не съзнават, че това е така, защото си мислят, че това е едва ли не някакъв козметичен проблем, но въпросът е, че когато на експертно ниво двете министерства го обсъдят и стигнем до съгласие, това трябва да бъде подплатено финансово. И затова не мога, аз казвам - да, това е най-хубавото, което трябва да се случи, но не мога да обещая, че ще стане тази година. Но въпросът е такъв - ние като вземем решение, то трябва да бъде заложено в програма, която да доведе и до финансиране.

Ще върнете ли отмененото през, струва ми се, 1999 г. платено обучение в университетите, в държавните университети?

Аз не мога да го върна. Парламентът може да се произнесе по този въпрос. Има такова искане...

Има ли политическо решение?

Има такова искане от страна на университетите. Има подготвен проектозакон за изменение и допълнение на действащия, за връщане на платено обучение в университетите, които имат като институционална и програмна акредитация в съответните направления оценка много добър и добър, т.е. имат право да обучават за максималния период на обучение, като в текста се казва следното, нали, казано по най-прост и разбираем начин, университетите след изпълнението на държавната поръчка имат право, ще имат право, ако парламентът го одобри, да приемат с договор и студенти, които са следващи в класирането, които не са успели да влязат, като студентите заплащат такса, която трябва да бъде равна на стандарта за издръжка на един студент, който е осреднен, казвам осреднен, защото в медицина, в изкуства са по-големи таксите, сега осреднената ще бъде тази година 866 лв., но пак повтарям, става дума за студенти над държавната поръчка до изпълнение на капацитета на университета. Значи, капацитетът на университета се определя от националната агенция и той е свързан с много показатели, брой преподаватели, учебни места.

Вашата теза беше, че в условия на криза тази идея не е удачна, защото и без това обявените от държавата места в университетите не се запълват. Тук изглежда обаче влизате в противоречие с премиера Бойко Борисов, който пред академичния съвет на Софийския университет лично дал одобрение за тази идея, за платено обучение.

Да. Не, ние не си противоречим с премиера Борисов. Като антикризисна мярка, която ще доведе до по-добро финансиране, това е правилно. Аз говоря, че не е удачна идея от гледна точка на това, че ние имаме намаление на броя на студентите. И тази година, като анализираме от януари насам от предварителните изпити заявеното желание за обучение, ние виждаме доста по-малко желаещи да постъпят в нашия университет и от миналата година. И притеснението е, че много от университетите нямат да изпълнят дори държавната поръчка, защото независимо от демографската криза и намаляващия брой кандидати, Министерски съвет откликна на желанието им и в много от университетите е увеличен заявеният брой евентуално, които ще влязат в университета тази година. И моето притеснение е, че независимо от правото за платено обучение редица университети няма да могат да се възползват от него, тъй като те ще трябва да си изпълнят държавната поръчка, а иначе...

А ще се възползва ли държавата да направи номера да намали местата за държавна поръчка с 10%, както четох във вестниците, и така студентите да започнат да плащат нещо, което е плащала досега държавата, или поне всеки 10-и студент?

Значи, държавата не може да направи този номер, защото държавната поръчка се утвърждава на базата на заявките на университетите. Ако това се случи, да си представим картината, че университетите искат да им намалим държавната поръчка, това означава, че с 10% по-малко живи пари ще влязат в университета, защото на базата на държавната поръчка университетът получава финансиране, което не е само издръжката на студента, а то включва пари за наука, да речем, те са сега малко в кризата, и за присъщата творческа дейност, социално-битови, капиталови разходи и т.н. Много са перата и ето в това е рискът. Ние ще кажем - да, добре, самата държава ще бъде облекчена с 10% финансово, обаче в университетите изведнъж 10% като постъпят по-малко средства, а представете си, че не дойдат студенти за платено обучение, защото представете си, че при тази цена те си кажат - ами, аз за тези пари мога всъщност да уча в европейски университет. И рискът е в това - ще се приеме един закон, който ще даде възможност за облекчаване на финансовата ситуация, но дали ще могат да се възползват, защото тази и следващите години прогнозата е за намаляване броя на студентите. След това имаме вече друга вълна, виждаме, от училищната мрежа. Знаем, че някъде след 7-8 години ще започне нарастване отново, така че след като университетите имат това желание, ние ще го дадем. Надявам се парламентът да го одобри.

Кога парите ще започнат да следват студента в България, независимо дали учи в държавен или частен университет, а не те да се дават за бройки места в държавните, дори може да се отиде още по-далеч, ако едно българско дете има право да получи пари, за да учи в университет, тези пари би трябвало дори да могат да го следват и във всеки европейски университет, ако парите са заради това, че ти учиш и си студент?

Значи, те и сега в национален план някак си парите следват студента, но то е малко, така, като проект. Казва се, ние тази година ще приемем еди колко си студенти, но всъщност не се приемат толкова и университетите, които са взели повече пари, да имат по-малко студенти, след това тези пари естествено се ограничават. Но имаме нужда това да бъде регулирано от новия закон за висше образование, който е в процес на работа. Предстоят обсъждания, тъй като това е другият тежък закон - училищното образование, и законът за висшето образование са документи, които би трябвало да уредят живота на системата поне за едно десетилетие. И там има различни такива варианти. Не мога в никакъв случай да кажа, че сега, в условията на криза тези пари ще следват студента и в европейските университети, макар че това е европейско правило, в голяма степен. Но не всички държави, между другото не във всички страни е в употреба. Това, което като антикризисна мярка също очакваме да се случи с положителен резултат, е, че вече тръгва студентското кредитиране. Тук предстои до седмица-две да започне сключване на договора с банките. И другото, което е, ето използвам случая, че сме в ефир, много важно е да се знае, че независимо, че има финансови ограничения сега, ето 20% се очаква да бъдат свити разходите във всички сфери на публичния живот, това не означава, че образователната система умира. Защото съществуват средства, които могат да бъдат придобити чрез проекти. Нали, университетите знаят, че с двадесетина процента ще се свият разходите. Едновременно с това тази седмица 13 университета получиха близо 40 млн. лева, това са спечелени пари по проект за регионално развитие и това са пари, които също отиват, грубо казано, за капиталови разходи, за енергийна ефективност, за подобряване на библиотеките, информационното обслужване, за достъпна архитектурна среда, за хора със специални потребности...

Това са европейски пари...

Значи, това са спечелени проекти...

...от европейският фонд за регионално развитие, управляван от министерството на регионалното развитие.

Да. И сега да кажа и другото. След тази страница се отваря и страница за училищната мрежа. Така, че предстоят сега да се представят проекти от училищата и там също по същата пътека ще има подкрепа, финансова. Така, че моят апел към колегите от образованието е да следят активно всички възможности за проектно финансиране. Най-лесно е да се каже, пари няма. Нали, ние сме свикнали от години и така си казваме, защото сме живели в такава среда, но всъщност пари има. Те, ако не са от бюджета, те идват от други фондове. А българските пари и българският бюджет, трябва да мислим за него като за европейски пари. Така, че, ето, наистина университетите получиха между 1,5 и 4 милиона и нещо, в зависимост от качеството на проекта. Това са 13 от най-големите университети в България, това става дума за държавните. Така, че няма място за униние. Просто трябва да се мисли, че парите освен от бюджета могат да дойдат от много други места. Значи, ние правим всичко възможно за подаване на всичката тази информация, но и структурите, ако са по-активни, ще бъдат и по-добре задоволени финансово...

Ще върне ли държавата Ботаническата градина в Балчик на Софийския университет, както изглежда е обещал на академичния съвет на университета премиерът Бойко Борисов, и то малко след като всички вие, министрите, гласувате всъщност да отнемете на университета Ботаническата градина, въпреки впрочем многобройните съдебни решения, които потвърждаваха правата на университета върху градината. Въобще защо е това заинатяване според вас от страна на българската държава да вземе тази градина?

Не, няма заинатяване. Значи, първо, премиерът каза, той обеща, че този въпрос ще бъде обсъден и в резултат на обсъждането ще бъдат предприети конкретни мерки. Това е спор между Софийския университет и културното министерство. Аз не съм специалист и какво да кажа на въпрос ще върне ли държавата? За да върне държавата, това ще бъде решение, което е извън компетенциите на Министерството на образованието.

Не, понеже целия Министерски съвет го решавате. Вие, нали, би трябвало да играете за университетите, предвид пък, че сте на образованието министър. Какъв е спорът за тази градина? Вие как?

Аз в съгласувателната процедура съм подписал документ Ботаническата градина да остане в разпореждане на университета.

Това е важно, не беше ясно досега, че министърът е...

Не, ами то не е ясно, защото преди нещо да влезе в Министерски съвет, има дълга съгласувателна процедура между всички министерства. Но това, което аз имам като информация, поне на този етап, че тя, след като е купена от държавата, е предоставена на културното министерство, което е дало възможност на Софийския университет там да има тази Ботаническа градина, за всичките нужди на университета, които са преди всичко изследователски. И доколкото аз зная, от това решение и разговорите ми с министъра на културата, той няма намерения да ги гони. Просто взаимоотношенията по някакъв начин трябва да бъдат уредени. Но премиерът обеща този въпрос да бъде обсъден. Не е обещал - връщам ви я, както е написано.

Но вие лично бяхте, и като министър на образованието, градината да остане на университета?

Да, защото всъщност тя и сега, и сега по никакъв начин, като се договорят с министерството, няма да бъде отнета. Там очевидно има някакви финансови спорове, които трябва да бъдат решени.

Какво става със закона за БАН на академик Благовест Сендов?

Законът на академик Благовест Сендов е хубав. Аз бях направо изумен, когато той ми го даде, защото е изключително модерен този закон. Той значи запазва цялостно структурата на академията така, както е в момента, но все пак разделя управлението на академията и там предлага дори академиците и член-кореспондентите да си имат сенат, който да взема решения, и тези решения да влияят на целия научно-изследователски процес. Но той и въвежда инструмента управлението, финансово, стопанското и стратегическото, да бъде в ръцете на един, да го наречем условно, управител, който се назначава от държавата. И освен този аристократизъм със сената, академик Сендов предлага нещо много интересно в това, което трябва да замени сегашното общо събрание, някаква академично събрание, което си има, освен представители на институтите и академиците, там да има представители на всеки университет. И ние говорихме с него, че добре е университет, който има право да обучава докторанти, поне в три направления. Но след като разговаряхме с академиците, това, което се договорихме на този етап, е държавата да назначи един човек, който да отговаря за финансово-стопанското управление. И предстоят разговори тук в близко време. Това няма да доведе дори до промяна в закона, защото от ръководството на академията казаха, че просто е въпрос на вътрешен правилник, което е добре, по-бързо ще стане. Това е от полза на самата академична общност, за да може най-после тя да се концентрира само върху научно-изследователските проблеми, а всички тези неща, свързани с логистиката, да бъдат в ръцете на един експерт. И тогава горко му на експерта, защото те всеки ден ще искат от него средства, които той трябва вече да търси, да планира.

Добре, обаче нали видяхте как учените излязоха на протест. Вие държахте една твърда позиция за реформа, при която да се децентрализира науката. Отидоха при Бойко Борисов и той каза, няма да се правят такива работи, вие си оставате началници, даже БАН ще стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства...

Да, БАН става първостепенен, институтите обаче...

...и излиза, че премиерът не ви подкрепи. Така поне всичко го разбраха в пресата.

Те са го разбрали превратно. Значи, ние в този разговор всъщност постигнахме това, което искаме. Институтите стават второстепенни разпоредители. Представител на държавата се занимава с финансово-стопанското управление. Той ще бъде свързан с финансовото министерство. И всъщност ние постигнахме промяната в БАН по много по-лек път, отколкото това да се обсъжда като промяна на закона, което като първа крачка е добре, защото БАН сега ще е пилотният проект за цялото наше научно-образователно пространство, където също предстои разделение на академичното управление от финансово-стопанското. А това, което...

По-големият въпрос е имате ли подкрепата на министър-председателя, на цялото правителство, за реформите, които искате да правите? Или пък колегите ви казват сега, ние, такова е дереджето на България, толкова проблеми имаме, че си отваряме и нови фронтове - с учени, с университети, където изглежда, че има някакви противоречия в по-смелите идеи, които вие лансирате, и подкрепата, която получавате, че по-добре е да не се хващаме сега да се караме с още групи от обществото?

Аз, първо, имам подкрепата на премиера. Второ, подкрепата за реформите, всички тези реформи са обсъдени на оперативно заседание. След това са обсъдени в парламентарната група, която също ги подкрепя. Въпросът е, че в случая с БАН в резултат на този разговор, нали, когато те излязоха на протест, ние постигнахме реформиране на системата, без да е необходима законодателна промяна. Това, което четем, което съобщават медиите, е малко по-емоционално, иначе нещата вървят.

На края политически въпрос. Какво мислите за превърналия се в постоянен сблъсък между президент и премиер? Първанов ли е противникът, който Борисов и ГЕРБ искат да легитимират, като непрекъснато му обръщат голямо внимание и влизат в непрекъснати дебати с него?

Мога да кажа, че правителството не е започвало и въобще не поддържа никаква линия на конфронтация. Впечатлението, че има такава, е, че от страна на президента имаме постоянни критики на правителството и се създава впечатлението в обществото, че има някаква голяма конфронтация. Но всъщност от страна на правителството ние си вършим работата. Естествено е, напълно естествено е, че една част от обществото няма да бъде съгласна, защото реформите винаги са болезнени. От друга страна, нещо съвсем нормално в демократичното общество, предстоят избори, но много по-важно е да се осъзнае другото, да се осъзнае това, че антикорупционните мерки, които взима правителството, изнервят определени групи в нашето общество и те си търсят по някакъв начин и политическа подкрепа, и понякога тези неща съвпадат с предстоящите избори догодина. Те ще бъдат тежки и много важни. Знаете, не само местната власт, ще има и президентски избори. Но аз твърдя, че правителството по никакъв начин не е поело пътя на конфронтация. Но, разберете, когато се правят реформи, те винаги болезнено засягат определени кръгове и са нормални такива реакции. Важното е, че правителството следва своята политика, няма друг начин в условия на криза. Какво сега, да седнем и да чакаме тя да мине? Няма да се случи. Тя няма да мине, защото светът се развива толкова динамично, че кризите следват една след друга. Сега е много тежка финансово-икономическа, за голямо съжаление светът няма опит в подобна криза, така, че... Но най-важното е да се осъзнае, че изнервянето на определени групи в обществото е свързано с антикорупционните мерки, които ограничиха до минимум възможността средствата да бъдат изсмуквани по някакъв нелегитимен начин, включително и на дребно ниво. Тук един от квартала познат, който постоянно го привикват в полицията, ми каза, абе Серго, какво правите, изчезна всяка далавера, няма какво да се яде вече. Значи, наистина тези антикорупционни мерки дават резултат.

Казвате от криза в криза. От това, което казахте в началото на разговора, приемаме, че сме и в образователна криза, и конкретно географска, по география?

Не, не, тя тази конкретно, географска, е част от големия проблем. Всъщност ние, които работим в образованието, знаем за този процес. Той е свързан с цялата трансформация, която се случва в света. Имаме масовизация на образованието, дори във висшето образование. Имаме промяна на ценностна система. Откакто www навлезе масово в живота, толкова неща се промениха, че всъщност нашето поколение, независимо, че използва всичките тези инструменти, все още не е изработило езика на новата култура, в която живеем. И това е големият проблем.

Трябва да свършваме. Вие мислехте, че в 11.00 ч. ще говорим, та стана по телефона.

Така е, в моята програма е 11.00. Сега колко е, то стана 11.10.

Добре, вие имате късмет всъщност, защото сега ви се освобождава време да идете да играете бокс в залата на „Славия".

Задължително. Задължително ще отида. За съжаление за първи път от две седмици, защото нямах никакво време досега.

Който иска да ви види на снимка как играете бокс, „Правен свят" вече излезе, там има голямо интервю с вас.

Те са много хубави снимките, между другото. Благодаря на вашия фотограф. Наистина са прекрасни.

http://www.radar.bg/redirect.php?newsid=7178429#

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...