Отиди на
Форум "Наука"

Прави ли се наука в БАН?


SAlexandrov

Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Понеже водихме с Росен Теодосиев спор във фейсбук, той предложи да го изкопираме тук:

Аз (Светослав):

По принцип уважавам свободата на словото, но все повече си мисля, че хора, които не са се занимавали с научна дейност трябва да се въздържат да говорят за БАН. Все едно аз да почна да говоря за това как да се свири на пиано, като не съм музикант. Или да ида на някое предаване и да започна да обяснявам на кинооператора ...как трябва да се снима, като нямам нужното образование.

Росен:

Не съм съгласен, не трябва да си учен, за да имаш мнение за това дали трябва или не трябва да има БАН - примерно...

Проблема с дейностите на БАН - също не е нужно да си астроном, за да знаеш, че няма достатъчно хора в тази област, или да си биолог, за да знаеш проблемите в дадения институт...

Същинският проблем е не "свободата на словото" - а разграничаване - на истината..., която повече жълтенее ;)

И не е нъжно да си музикант, за да разграничиш - звук от шум ;) :D

Аз:

Няма достатъчно хора в тази област не защото има феодални старци, ами защото как ще навиеш един биолог-специалист да седи там за 270... See More лева заплата (една моя колежка седи там за толкова). Ми аз за толкова пари и краката няма да си клатя - друга колежка виси по цял ден като промоутър на голяма верига магазини и взима повече от един биолог-специалист.

Но понеже нашето правителство си е втълпило, че не може да се финансира БАН и да се модернизират институтите, дай да втълпим в съзнанието на хората, че там наука не се прави! "Има БАН-има проблем. Няма БАН- няма проблем". Дотук с тези, които гласуваха за Популистка партия ГЕРБ. Запазвам си правото да кажа нещо, което обещах преди изборите: "КАЗАХ ЛИ ВИ АЗ?"

Росен:

Задавам ти директно въпроса:

Къде според теб трябва да се прави науката в България?

Даже ще ти подскажа...в БАН или в Университетите?

Аз:

За определени институти това е БАН. Стопроцентово. Никой не може да поеме функцията на Иститута по космически изследвания. Примерно. Няма такъв университет. Други институти може да са излишни, но аз говоря конкретно за тези, в които има проекти, които са ценени високо. ИФР е също такъв институт. И защо идват хора от БАН да ни преподават в университ... See Moreетите, ми е интересно?

Мен ми е интересно защо ми задаваш този въпрос така или иначе. В Англия има Кралска академия. Никой не е посмял да я пипне. Във франция има много респектирана Френска академия на науките. В САЩ има Национална академия на науките. Само в България на Бай Ганьо му пречи БАН, щото там има проекти и наука се прави.

Един от съоснователите на Българското книжовно дружество, после преименувано на БАН, е Васил Левски. БАН не е сталинистка агенция, тя е създадена преди 140 години. Тъй че..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мнението на чуждите учени за БАН.

Академията се справя относително добре въпреки неотложната нужда от множество промени. Това е балансираният извод от едногодишния труд на 40 европейски учени, които изготвиха доклад за състоянието на БАН.

Резултатите от оценката бяха огласени в понеделник на специална пресконференция. За момента се въздържаме от оценки, преди да се запознаем с обобщения доклад в оригинал и в детайли. Документът и преводът му на български могат да бъдат свалени от сайта на БАН (връзки в края на текста). Едно от изискванията на Европейската" target="_blank" >Европейскатаwww.esf.org="">Европейската> научна фондация и Европейската" target="_blank" >Европейскатаwww.allea.org="">Европейската> федерация на академиите на науките и изкуствата, които са извършители на оценката, бе докладът да бъде публично достояние. Следва да се подчертае също така, че атестацията на БАН бе поръчана от самата академия.

Докладът започва с описание на панелите, извършили оценката и методиката, по която е извършена. За нас тези детайли са важни и интересни, доколкото чрез тях можем да се ориентираме колко сериозно са подходили двете европейски институции към проблема. Всеки от 69-те института на БАН е оценен по три критерия: (i) качество и продуктивност на научния труд, (ii) социо-иконимически ползи и (iii) перспективност за периода от 2004 до 2008 г.

Оценките са индивидуални за всеки институт по всеки един от трите критерия. По първия критерий 17 института имат оценка А, 34 - B, 17 - C и 2 - D. Най-високата оценка А* не е присъдена на нито един институт, което не бива да ни учудва - А* науката струва милиони. Най-добре се представят институтите в областта на точните науки, които по-лесно си намират европейски проекти и международни сътрудничества, тоест източници на финансиране. Хуманитарните институти страдат най-тежко от липсата на научно финансиране.

Недостатъчното финансиране е непрестанно повтарян в доклада проблем. Оценителите подчертават, че БАН произвежда повече от половината българска наука, като в БАН работят едва 20% от учените на страната (оценителите се заблуждават, че във всички университети се прави наука). Нищожното финансиране на БАН е обект на постоянна критика, а ръководителят на експертния панел, проф. Райндер ван Дойнен, учен със забележителна кариера, сподели на пресконференцията, че ако българската държава реши да остане без наука, я чака много мрачно бъдеще. Професорът, който е един от хората, които определят как се разпределят десетките милиарди научен бюджет на ЕС, сподели, че интерпретацията на доклада е въпрос на приоритети. Във въздуха остана усещането, че той не може да определи дали сред приоритетите на страната ни има и наука.

В отговор на журналистически въпрос професор ван Дойнен нарече изказването на министър Дянков, че "науката не е приоритет по време на криза", странно. Добави, че не е чувал от друг европейски политик подобна позиция. Проф. Дойнен бе учуден и от въпроса, дали в други страни съществуват държавни научни институти или науката се прави само в университетите. Той посочи, че голяма част от научно-изследователския труд във Франция и Германия се прави в държавни научни институти, например в CNRSwww.cnrs.fr="">CNRS> и Max" target="_blank" >Maxwww.mpg.de="">Max> Planck Gesellschaft.

Ако приоритетите на България включват наука, то докладът за БАН е положителен, както всеки може да се увери сам. Ако новото българско правителство желае да намали научното производство на страната (измерено като научни статии в международни списания) с над 50%, то БАН следва да бъде закрит. Това ще намали и научните публикации на университетите с около 1/3, колкото са съвместните им трудове с учени от академията.

Оценките на институтите по другите критерии са подобни. 30-40% добри институти, 40-50% прилични и няколко, които не се справят добре.

Докладът препоръчва поредица реформи, които са обособени в седем приоритетни области. Многократно се подчертава, че тези реформи без помощта на държавата не могат да се извършат. Думата "финансиране" се среща постоянно. Двете Европейските институции не се свенят да критикуват политиката на страната по отношение на науката.

Първата област за реформиране обаче не е финансовата, а са младите учени. 40-те европейски професори са изключително притеснени от липсата на млади учени и кариерни възможности пред тях. Притеснени са от факта, че много от докторантите не защитават и че към младите не се поема конкретен ангажимент. Препоръките са многобройни и няма да ни стигне мястото да ги изброим. По тази точка академията може да направи много и е жалко и срамно, че досега не го е сторила.

Втората област за реформа са финансите. Тук БАН без държавна помощ няма какво толкова много да стори.

Третата обособена област препоръки се отнася до това, че много учени от БАН се отдават на преподаване, за да си увеличат доходите. Това ги отдалечава от лабораториите. Експертите препоръчват настойчиво разликата в заплащането между университетите и БАН да се премахне. Отново камък в градината на правителството.

Следват съвети за създаване на специализирани звена за трансфер на технологии от академията към индустрията (такива учените в някои институти започнаха да изграждат сами).

По-насетне се препоръчват поредица мерки за увеличаване качеството на публикуваните научни статии, включително закриване на ненужни "институтски" научни списания, създаване на архиви с отворен достъп, създаване на фонд за финансиране на авторските разходи при публикуване в списания със свободен достъп (т.нар. open access модел). Подчертава се, че езикът на науката е английски и българските трудове следва да имат поне резюме на този език.

Последните две групи препоръки засягат нуждата от стимулиране на мобилността на учените и огромната полза, която ще има БАН от създаването на международни и независими научни комисии, които да наблюдават и насочват развитието на академията.

Ако БАН изпълни всички препоръки, особено първата и последната, и ако държавата покаже с дела, че науката е приоритет, то можем да се надяваме, че след 20 години някои институти ще получат оценка А*. Потенциалът, както донякъде изненадващо показва международната оценка, е налице. Останалото зависи от волята на самите учени в БАН и правителството на страната.

Проф. Рейнард ван Дойнен не греши, когато предсказва мрачно бъдеще на страната ни, ако тя продължи да пренебрегва науката, както досега. Един прост анализ на богатите държави показва, че всяка от тях е и водеща научна сила. Не е трудно да се съобрази, че преди да преуспее една страна, тя трябва да създаде продукти, технологии и нововъведения, които да задвижат икономиката й.

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid...635&ref=rss

Докладът може да се изтетгли от сайта на БАН

http://www.bas.bg/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не мога да разбера същността на спора? Определено наука не се прави само в БАН, но определено само университетите не са достатъчни (за наука де, кат бройка са си предостатъчно). Като оставим това, че университетите имат друго предназначение. Ако погледнем през "дилърските" очила на финансовия министър и закрием всичко непечелившо, най-добре е да закрием държавата ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Прави ли се наука в БАН?

Ами не знам доколко така зададения въпрос е коректен!?! То е все едно да питаме дали работят катаджиите или митничарите, когато взимат рушвети или лекарите, които ви изнудват за да ви направят животоспасяваща операция. Да, работят. Ако митничарите и катаджиите не си вземат тяхното, правят това, което трябва. Медиците пък правят това, което трябва, ако поручат исканото. Мога да продължа и с другите дейности в държавата. Ясно е, че всички без изключение работят. Проблемът е обаче дали работят както трябва? И ако въпросът е дали имаме нужда от такава БАН, каквато е в момента, то определено нямаме нужда.

Всяка дейност е насочена към определен резултата. Някои от научните учреждения работят за пари. Т.е. откриват нещо, някоя фирма плаща, учреждението печели (фирмата също) и влага париците в нови (дори и скъпи) изследвания. Работи ли БАН на печалба - определено не.

А може би лаботи за престижа на страната - т.е. прави важни открития и прославя България. Може да кажем, че и това също определено не е част от описанието на БАН.

А може би поне като ползата от "откривателската" дейност на БАН е клоняща към нулева, то това учреждение се старае да разпространи световните постижения у нас? Ами и това не.

Защо положението е такова? Ами дълги години в БАН се влизаше през "социалния асансьор", т. е. чрез сътрудничество с ДС. Обаче писането на доноси трудно се съчетава и с научна дейност. Нашите просто отбиваха номера. Е, от научни дейци като проф. "Батето" Иван Славков, проф. Владко Живков, проф. Александър Лилов, Евгения Живкова, щерката на Георги Джагаров и др. под. ползата е никаква.

По принцип уважавам свободата на словото, но все повече си мисля, че хора, които не са се занимавали с научна дейност трябва да се въздържат да говорят за БАН. Все едно аз да почна да говоря за това как да се свири на пиано, като не съм музикант. Или да ида на някое предаване и да започна да обяснявам на кинооператора ...как трябва да се снима, като нямам нужното образование.

Ако БАН се самофинансира, може и да е така. Печели, плаща си и да си прави каквото иска. Но след като е на държавна издръжка - е, тогава като данъкоплатците са тези, дето плащат сметките на БАН, то и те са тези, дето имат пълното право да оценят дейността й. Уви, важи и за музикантите, и за останалите. Да, у нас и киното да речем се прави като науката на БАН и нашите филми никой не ги гледа. А родните кинодейци се лутат между рекламния лозунг "Българино, ако си патриот, ще гледаш този филм!" и призиви държавата да върне социалистическата традиция гражданите да се водят под строй в киносалоните. Но така не се получава нито кино, нито наука.

Няма достатъчно хора в тази област не защото има феодални старци, ами защото как ще навиеш един биолог-специалист да седи там за 270...

Не се и съмнявам, че предпочита да седи и да не върши нищо там за 2 700лв., само защото е прогласен от "феодалните старци" за специалист. За разлика от ред специалисти у нас обаче, работещите в БАН имат и времето, и законовата възможност да работят и на друго място и да печелят от това (за сравнение един катаджия ще изхвърчи от работа ако в почивния си ден работи като барман точно така, както ако го хванат след класическия въпрос "И сега какво ще правим?). Тъй че "специалистите" не само могат, а някои като агент Тервел и заработват допълнително на няколко места дори.

Академията се справя относително добре въпреки неотложната нужда от множество промени.

В тази оценка аз не виждам ама нищо добро. По принцип тези доклади имат един доста дипломатичен стил - обикновено липсва онова "относително" в първата част на изречението, а втората част от изречението, ако се сложи, означава само, че положението е направо трагично.

Нека имаме академия, но не в сегашния и вид и състояние.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От личен опит знам, че в БАН е пълно с мухлясали дедовци и чичковци също(не във всички институти, но в някои) чиято работа е да висят, да пишат доноси, за ония дето активно правят наука, да спъват младите като им забавят процедурите по защити, получаване на звания и научни степени, да плетат интриги и да пият кафенце, да ходят по събития като защити и конференции само, за да хапнат после на аванта на почерпката... Да задават заядливи неадекватни въпроси на защитите на хората, да ги е яд ако някой техен колега има успехи и да следят как най-мокро да му полеят вода. В същото време много от тези хора изобщо не правят наука а спъват правенето на наука. А не само това - има и случаи на информационен шпионаж, грубо плагиатство от някой млад учен без научно звание, много яки интриги като в сапунен сериал.... Освен това БАН е и една тежка бюрократична машина, която не само че не подпомага, но понякога забавя и спира развитието на учените, които работят там, не само защото няма достатъчно пари (за елементарен жизнен минимум на работещите там), но и защото проектите се усвояват тежко (макар и да се усвояват) и прочие... БАН влече със себе си и тежка администрация....бюрократичен апарат... Иначе в БАН се прави (и единствено там засега реално се прави) истинската наука в България. Но младите хора в БАН са задушени от тази тежка машина...за правене на наука, чиито аналог по света е само РАН :)

За радост на Звездичко институтите по Физика - всичките институти, в които работят физици са друга работа. Вероятно защото физиците са такъв един тип хора, че явно това поведение и интриганство им е чуждо. При тях проблема е чисто и просто липса на средства, но те не ги спират да произвеждат и наука и открития и технологии. Имаме добри и активни обсерватории, в които се провеждат важни изследвания и наблюдения. Има лаборатории, в които се произвеждат технологии които са уникални за целия свят.

За това БАН прави наука. Т.е. хората в него правят наука. Но системата му трябва да се реформира. Институтите могат да останат, но цялата тая тежка машина трябва да се промени, да се ускорят инвестициите, да се вложат пари в младите умове, защото те ще избягат от България, за да могат да нахранят децата си...не за друго!

Редактирано от Lion Queen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Lion Queen: Аз бих искал да задам следния въпрос (защото се съгласяваш, че институтите могат да останат и че наука там се прави) - а какво става ако заменим думата "БАН" с "университет" в горния ти текст?

Защото веднага мога да кажа за един университет (чието име няма да спомена по обективни причини), където се подвизава един дядка (чието име също няма да спомена), който е разплакал стотици от студентите си. Та един много близък приятел, който учи в университета, спомена, че изкарал 4-ка при гореспоменатия дядка и когато го попитал дали може да се яви на повишителен, оня му отговорил троснато в прав ред: "Не, защото не искам да има такива малоумници като теб на това място".

Басирам се, че не е единственият случай.

И ако тръгнем да правим реформи в този случай - защо не почнем от 1000000000000000000000000000-те университета в нашата страна, които Бог знае дали там се прави наука. Защо да се залавяме с БАН?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Lion Queen: Аз бих искал да задам следния въпрос (защото се съгласяваш, че институтите могат да останат и че наука там се прави) - а какво става ако заменим думата "БАН" с "университет" в горния ти текст?

Защото веднага мога да кажа за един университет (чието име няма да спомена по обективни причини), където се подвизава един дядка (чието име също няма да спомена), който е разплакал стотици от студентите си. Та един много близък приятел, който учи в университета, спомена, че изкарал 4-ка при гореспоменатия дядка и когато го попитал дали може да се яви на повишителен, оня му отговорил троснато в прав ред: "Не, защото не искам да има такива малоумници като теб на това място".

Басирам се, че не е единственият случай.

И ако тръгнем да правим реформи в този случай - защо не почнем от 1000000000000000000000000000-те университета в нашата страна, които Бог знае дали там се прави наука. Защо да се залавяме с БАН?

Защото там хората страдат. Осъзнаваш ли го? В университетите нещата са къде по-добре. Хората, които работят в БАН имат нужда от реформа и онези, които имат акъл в главата знаят и как да я направят. Обаче върхушката на БАН се инати.

А за дядковците в университетите, които разплакват студенти :) Евала им правя. Кви са тия преподаватели, които разсмиват студентите ммМ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
И ако тръгнем да правим реформи в този случай - защо не почнем от 1000000000000000000000000000-те университета в нашата страна, които Бог знае дали там се прави наука. Защо да се залавяме с БАН?

Защото университетите изцяло или частично се самофинансират, а БАН е много по-зависима от бюджета.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Защото университетите изцяло или частично се самофинансират, а БАН е много по-зависима от бюджета.

Te така е, а понеже паричките от бюджета са и от нашите джобове ще е добре да има една реформичка. Абсолютно съм съгласен с Lion Queen, тези старчоци просто спират младите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Te така е, а понеже паричките от бюджета са и от нашите джобове ще е добре да има една реформичка. Абсолютно съм съгласен с Lion Queen, тези старчоци просто спират младите.

Еми права съм, работила съм там. Работех за един от работещите възрастни учени, с много млади хора около него - еми непрекъснато го следяха, непрекъснато разни "шпиони" чукаха на вратата и си подаваха муцуните, само съскат по коридорите и ...абе ужас.

Примерно в лабораториите по физика и институтите не е така, там властва научен дух, много приятелства, спокойствие - но учените изнемогват, ходят с изпокъсани дрехи от сто години...техниката им е стара, компютрите също.. сами си правят повечето неща... И им е много трудно! Ако няколко от книжните плъхове, които 1 ден не са правили наука се разкарат от БАН и се направи някаква реформа, така че да може да влизат допълнително пари и то европари за наука и инвестиции - еми всичко ще е ок. Ясно е, че винаги ще има гадняри. Но нека те не са прът в колелото на българската наука!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето списъка на член-кореспондентите на БАН (на академиците го пропускам заради един). А кажете колко имена на достойни и заслужили хора виждате. Нима българската наука може да просперира с "таланти" като Александър Лилов-Людмилин, побойника Вежди Рашидов или Чичибаба?

Член-кореспонденти

АНГЕЛОВ Иван Златанов

икономист

(р. 1934 г., чл.-кор. 1995 г.)

АНГЕЛОВ Стефан Стефанов

философ

(р. 1925 г., чл.-кор. 1981г.)

АНДРЕЕВ Васил Методиев

физик

(р. 1937 г., ст. н. с. I ст. 1999 г., чл.-кор. 2004 г.)

АТАНАСОВ Атанас Цветанов

социолог

(р. 1939 г., ст.н.с. Iст. 1994 г., чл.-кор. 2004 г.)

БАКАЛОВА Елка Георгиева

изкуствовед

(р. 1938 г., ст.н.с.Iст. 2000, чл.-кор. 2004 г.)

БАЛТАДЖИЕВА Мария Ангелова

инженер технолог

(р. 1938 г., професор 1987г., чл.-кор.2004 г.)

БАЛТОВ Ангел Иванов

механика

(р. 1935 г., ст.н.с.I ст. 1987 г., чл.-кор. 2004 г.)

БОЖИНОВ Максим Митов

агроном

(р. 1928г., чл.-кор. 2008 г.)

БОНЧЕВ Данаил Георгиев

химик

(р. 1937г., чл.-кор. 1995 г.)

БОЯДЖИЕВ Любомир Антонов

инж. химик

(р. 1934 г., чл.-кор. 1995 г.)

БОЯДЖИЕВ Любомир Антонов

инж. химик

(р. 1934 г., чл.-кор. 1995 г.)

БОЯДЖИЕВ Тодор Апостолов

филолог

(р. 1931 г., чл.-кор. 1989 г.)

БУЧКОВ Димитър Тодоров

машинен инженер

(р. 1931г., чл.-кор. 1989 г.)

ВАЙСОВА Хенриета Тодорова

археология

(р. 1933 г., ст.н.с.I ст. 1981 г., чл.-кор. 2004 г.)

ВЕЛИНОВ Петър Йорданов

радиоинженер

(р.1941 г., ст.н.с.I ст. 1991 г., чл.-кор. 2004 г.)

ВЛАСКОВСКА Мила Василева

медик

(р. 1948г., чл.-кор. 2008 г.)

ВОДЕНИЧАРОВ Стефан Борисов

машинен инженер

(р. 1944 г., ст.н.с. I ст. 1991 г., чл.-кор. 2004 г.)

ДАБОВСКИ Христо Николов

геолог

(р. 1935г., ст.н.с. I ст. 1990 г., чл.-кор. 2004 г.)

ДАВИДОВ Михаил Славчев

медик

(р. 1940 г., чл.-кор. 1989 г.)

ДАМЯНОВ Дамян Николов

лекар

(р. 1946г., чл.-кор. 2008 г.)

ДЖУРОВА Аксиния Добрева

изкуствовед

(р. 1942 г., чл.-кор. 2008 г.)

ДИМИТРОВ Любен Йоакимов

педагог

(р. 1936 г., професор 1986 г., чл.-кор. 2004 г.)

ДИМОВСКИ Иван Христов

математик

(р. 1934 г., чл.-кор. 1997г.)

ДОБРЕВ Иван Добрев

езиковед

(р. 1938 г., чл.-кор. 1995 г.)

ДРЕНСКИ Веселин Стоянов

математик

(р. 1950 г., ст.н.с.I ст. 1999 г., чл.-кор. 2004 г.)

ЕЛЕНКОВ Димитър Георгиев

инженер химик

(р. 1919 г., чл.-кор. 1977г.)

ЖИВКОВ Венелин Стоянов

машинен инженер

(р. 1940 г., ст.н.с. I ст. 1986 г., чл.-кор. 2004 г.)

ЗАГОРЧЕВ Иван Стефанов

геолог

(р. 1937 г., ст.н.с. I ст. 1992 г., чл.-кор. 2004 г.)

ИВАНОВ Иван Георгиев

молекулярна биология

(р. 1944 г., ст.н.с.I ст. 1990 г., чл.-кор. 2004 г.)

ИВАНОВ Чавдар Петков

химик органик

(р. 1915 г., чл.-кор. 1967 г.)

ИЛИЕВ Иван Стоянов

икономист

(р. 1925 г., чл.-кор. 1984 г.)

ЙОРДАНОВ Димитър Любенов

геофизик

(р. 1933 г., ст.н.с.I ст. 1990 г., чл.-кор. 2004 г.)

ЙОРДАНОВ Йордан Алексиев

антрополог

(р. 1938 г., ст.н.с. I ст. 1990 г., чл.-кор. 2004 г.)

ЙОТОВ Йордан Николов

историк

(р. 1920 г., чл.-кор. 1981г.)

КАШЧИЕВ Димчо Бориславов

физикохимик

(р. 1942 г., ст.н.с.I ст. 1989 г., чл.-кор. 2004 г.)

КОВАЧЕВ Атанас Димитров

архитект

(р. 1954 г., чл.-кор. 2009 г.)

КОСЕВ Андон Радев

биофизик

(р. 1950 г., чл.-кор. 2008 г.)

КРАЛЧЕВСКИ Петър Атанасов

физикохимик

(р. 1956 г., професор 2002 г., чл.-кор. 2004 г.)

КУЗМАНОВА Йорданка Найденова

микробиолог

(р. 1948г., чл.-кор. 2008 г.)

КЪНЕВ Стефан Кънев

физик

(р. 1929 г., ст.н.с.I ст. 1974 г., чл.-кор. 2004 г.)

ЛИЛОВ Александър Василев

философ

(р. 1933 г., чл.-кор. 1989 г.)

МАРКОВ Калчо Иванов

микробиолог

(р. 1920 г., чл.-кор. 1967г.)

МИЛЕВ Георги Костов

Геодезист

(р. 1933 г., ст.н.с. Iст. 2005 г., чл.-кор. 2008 г.)

МИЛЕВ Неделчо Николов

киновед

(р. 1933 г., ст.н.с. Iст. 1981 г., чл.-кор. 2004 г.)

МИРЧЕВА Дора Иванова

езиковед

(р. 1920 г., чл.-кор. 1981г.)

МИХАЙЛОВ Стоян Мирчев

социолог

(р. 1930 г., чл.-кор. 1984 г.)

МЛАДЕНОВ Георги Михайлов

електроника

(р. 1941 г., ст.н.с.Iст. 1987 г. , чл.-кор. 2004 г.)

НИКИФОРОВ Веселин Иванов

икономист

(р. 1927г., чл.-кор. 1981г.)

ОВЧАРОВ Владимир Атанасов

анатом

(р. 1940 г., професор 1989 г., чл.-кор. 2004 г.)

СТОЯНОВ Чавдар Пенев

ядрен физик

(р. 1944 г., ст.н.с.I ст. 1987 г., чл.-кор. 2004 г.)

ПЕРНИШКА Емилия Илиева

филолог

(р. 1936 г., ст.н.с.I ст. 1994, чл.-кор. 2004 г.)

ПЕТКОВ Петко Христов

автоматизация на управлението

(р. 1948 г., професор 1995 г., чл.-кор. 2004 г.)

ПЕТРОВ Лъчезар Ангелов

инженер- химик

(р. 1939г., чл.-кор. 2008 г.)

ПОЖАРЛИЕВ Иван Георгиев

химик органик

(р. 1935 г., ст.н.с. I ст. 1988 г., чл.-кор. 2004 г.)

ПОЛЯКОВА Олга Тодорова

хелминтолог

(р. 1932 г., чл.-кор. 1989 г.)

ПОПОВ Ангел Сашев

физик

(р. 1942 г., чл.-кор. 2008 г.)

ПОПОВА Мария Ганчева

филолог

(р. 1941г., чл.-кор. 2008 г.)

ПРОДАНОВ Васил Костадинов

философ

(р. 1946 г., професор 1998 г., чл.-кор. 2004 г.)

РАДЕВ Стефан Петров

математик

(р. 1942 г., професор 1988 г., чл.-кор.2004 г.)

РАДКОВА Румяна Георгиева

историк

РАДОМИРОВ Радомир Георгиев

фармаколог

(р. 1942 г., ст.н.с.I ст. 1988 г., чл.-кор. 2004 г.)

РАШКОВ Илия Благоев

химик

(р. 1942г., чл.-кор. 2008 г.)

РАШИДОВ Вежди Летиф

скулптор

(р. 1951 г., чл.-кор. 2004 г.)

РОСНЕВ Боян Николов

лесоинженер

(р. 1939 г., ст.н.с.Iст. 1990 г., чл.-кор.2004 г.)

РУМЕНИН Чавдар Станоев

инженер електроника

(р. 1949 г., ст.н.с.I ст. 1996 г., чл.-кор. 2004 г.)

РУСЕВ Георги Христов

молекулярна биология

(р. 1940, ст.н.с.I ст. 1985 г., чл.-кор. 2004 г.)

СКОРДЕВ Генчо Светославов

математик

(р. 1943 г., чл.-кор. 1989 г.)

СПАСОВ Добрин Илиев

философ

(р. 1926 г., чл.-кор. 1984 г.)

СПАСОВ Лозан Славов

физик

(р. 1938 г., ст.н.с.I ст. 1983 г., чл.-кор. 2004 г.)

СТАМЕНОВ Йордан Николов

ядрен физик

(р. 1940 г., ст.н.с.I ст. 1988 г., чл.-кор. 2004 г.)

СТОИЛОВ Стоил Пешев

физикохимик

(р. 1935 г., професор 1981 г., чл.-кор. 2004 г.)

ТОМОВ Иван Василев

физик

(р. 1942 г., чл.-кор. 1989 г.)

ТОПАЛОВ Йовчо Боянов

хирург

(р. 1931г., чл.-кор. 1989 г.)

ФИЛИПОВ Филип Иванов

инженер електроник

ХАДЖИЙСКИ Минчо Банков

автоматизация на производството

(р. 1938 г., професор 1982 г., чл.-кор. 2004 г.)

ХОРОЗОВ Емил Иванов

математик

(р. 1949 г., ст.н. с. I ст. 1994 г., чл.-кор. 2004 г.)

ХРИСТОВ Стефан Христов

машинен инженер

(р. 1938г., ст.н. с. I ст. 1998 г., чл.-кор. 2004г.)

ХРИСТОВ Тодор Димитров

географ

(р. 1927г., чл.-кор. 1997г.)

ЦАЛЕВ Димитър Любомиров

химик

(р. 1943 г., професор 2001 г., чл.-кор. 2004 г.)

ЦАНЕВА Милена Георгиева

литературовед

(р. 1930 г., чл.-кор. 1997г.)

ЦАНКОВ Николай Константинов

лекар

(р. 1942г., чл.-кор. 2008 г.)

ЦВЕТАНОВ Христо Борисов

химия на полимерите

(р. 1941 г., ст.н.с. I ст. 1988, чл.-кор. 2004 г.)

ЧИЧИБАБА Васил Димитров

зооинженер

(р. 1935 г., чл.-кор. 1989 г.)

ЮРУКОВА Йорданка Николова

нумизмат

ЯНКОВ Александър Димов

юрист

(р. 1924 г., чл.-кор. 1981г.)

Не че млади "таланти" също задължително означава нещо добро - все пак и Жан Виденов е преподавател в Пловдивския университет

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В този списък има и много свестни хора, но много сътрудници на БАН правят много яка наука и така и не стават член кореспондент! И те страдат, защото никакво признание за усилията и душата, която влагат в работата си не получават!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Така е в БАН нещата са много зле, а пък в университета се прави истинска наука и всичко цъфти.

Ето доказателството http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3371

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Така е в БАН нещата са много зле, а пък в университета се прави истинска наука и всичко цъфти.

Ето доказателството http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3371

Всъщност всяко стадо си има мърша. Въпросът е, че в университетите винаги има обратна връзка. Студентите, младите асситенти, изобщо цикличността от хора преминаващи от там са в някаква степен цензор ...Университетите в България не правят истинска наука - повечето преподават наука :) И все пак в хуманитарните науки наука се прави повече в университетите.

То зависи и от университета :) Има си университети и университети.... Някои университети в България са икономически изгодни предприятия и нищо повече.

Това не важи за Алма Матер! Моя университет си е най-хубав :) Не бих го сменила ни за БАН, ни за никой друг в България!

Редактирано от Lion Queen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност всяко стадо си има мърша. Въпросът е, че в университетите винаги има обратна връзка. Студентите, младите асситенти, изобщо цикличността от хора преминаващи от там са в някаква степен цензор ...Университетите в България не правят истинска наука - повечето преподават наука :) И все пак в хуманитарните науки наука се прави повече в университетите.

То зависи и от университета :) Има си университети и университети.... Някои университети в България са икономически изгодни предприятия и нищо повече.

Това не важи за Алма Матер! Моя университет си е най-хубав :) Не бих го сменила ни за БАН, ни за никой друг в България!

Но понякога и обратното - старите са цензор на младите :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Но понякога и обратното - старите са цензор на младите :)

Е то така и трябва, за да ги научат на критерий за наука, академични правила, дисциплина и прочие... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Е то така и трябва, за да ги научат на критерий за наука, академични правила, дисциплина и прочие... :)

Мдааа... чувал съм как ги учи онзи, когото споменах в предния пост. Лекциите му са за гълъбите педераси и кучката с характер. Айде моля ви се. Това ли е наука, академични правила и дисциплини?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Както казахме навсякъде има чешити :) Въпросът е, че студентите наместо да мрънкат да си потърсят правата. Какви са тия мрънкащи студенти??? Ако не са доволни - еми има си редовен ред по който да се оплачат от преподавателя!!! А не като стадо само да блеят, че не им изнасяло!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ставаше въпрос за правенето на наука в университетите, а това как се преподава е съвсем друга тема.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...