Отиди на
Форум "Наука"

Религиозност и социална патология - важно


Recommended Posts

  • Потребител

Искам да представя една сериозна статия, написана от Gregory Paul, и предложена в този форум от уважаемия съфорумник Elemag в отговор на друга тема. Статията не е моя, правя само превода и ще пускам преведеното досега част по част за по-лесно възприемане на текста.

Оригинално наименование на статията:

Gregory Paul. The Chronic Dependence of Popular Religiosity upon Dysfunctional Psychosociological Conditions // Evolutionary Psychology. 2009. V. 7(3).

Статията може да бъде изтеглена оттук:

http://www.epjournal.net/filestore/EP07398441_c.pdf

Руски превод на част от статията:

http://elementy.ru/news/431139

Религиозност и социална патология

Gregory Paul - Original Article/Essay

По-доброто разбиране на природата, произхода и разпространението на различните нива на религиозност и секуларизъм и тяхното влияние върху социално-икономическите условия и обратното, налага серизно междунационално изследване. Използвайки 25 индикатора, скалата SSS – Succeful Societies Scale – разкрива, че обществени различия и имиграцията корелират слабо със социално-икономическите условия в богатите страни, а високите нива на социално разслоение (индекс на Джини), религиозността и отхъврлянето на еволюционната теория корелират силно негативно с подобряващи се социално-икономически условия. Исторически безпрецедентната социално-икономическа сигурност, която е резултат от специфични социално-икономически политики изглежда ограничава религиозността и креационистките нагласи, консервативната религиозна идеология очевидно предизвиква социална дисфункция, социалноориентираните религиозни дейности и благотворителност са по-малко ефективни за подобряване на социалните условия от светските правителствени програми. Антагонистичната връзка между добри социално-икономически условия и силна религиозност изключва хипотезата за съществуване на нации, които да комбинират и двата фактора. Ограничеността в разпространението на силната религиозност във времето и пространството и скоростта и лекотата, с която огромни човешки популации изоставят дърбокия теизъм, когато социално-икономическите условия са достатъчно добри, опровергават хипотезата, че религиозните вярвания и практики са нормалното, дълбоко вкоренено умствено състояние на човека. Всъщност, религиозността е повърхностен и непостоянен психически механизъм за приспособяване към високите нива на стрес и тревожност, породени от социално и преди всичко икономически дисфункционална среда. Нерелигиозността е съответната реакция при наличие на по-добри социално-икономически условия в хабитата.

Увод

Редица въпроси отдавна засягат произхода, еволюцията и психологията на масовата вяра и боготворене на свърхестествени божества, както и намаляващото им значение в резултат от стабилния секуларизъм в западните проспериращи демокрации. Ключови аспекти на изследването се отнасят до това, дали религиозността е естествена или изкуствена по произход, защо е почти универсален феномен през по-голямата част от човешката история и защо вече не е така в развитите демокрации (Bloom,2007;Boyer 2008, Dennett, 2006 – всички те смятат, че религиозността е дълбоко заложен и естествен продукт на човешкия ум).

Друга мрежа от въпроси е свързана с дългогодишния дебат, който доминира на американската научна сцена (Paul 2005). Какъв теологичен, социален или икономически ред води до възможно най-добрите социално-икономически условия. Brooks (2006) допуска, че американската комбинация от неограничен капитализъм и високата степен на религиозност и вяра в морален съзидател – първо място сред богатите страни – поощряват религиозно базирана благотворителност и други социалноориентирани дейности, базирани на религията, са по-ефективни от държавната политика и дейност, типична за повечето нерелигиозни демокрации от западния свят. Други публикации, някои от които бестселъри, също поддържат тази морално-съзидателна социално-икономическа хипотеза. Е описват САЩ като блестящ пример, за разлика от други, по-малко религиозни и по-либерални развити демокрации, които са представени като икономически и социално дефектирали. Креационистите твърдят, че приемането на еволюционната наука спомага за социалната дисфункция (Asma 2007, Coulter 2006, De Souza 2007). Редица икономически анализатори (Barro 2004, Fogel 2000, Malloch 2003) твърдят, че “духовният капитал” е важен фактор за национално богатство, а Barro и Mcleary (2003) смятат, че вярата в ада и рая също. Интересно е, че подобни аргументи не се ограничават само до смъртта и религията, но засягат и икономиката. Американците проявята дискриминационно отношение спрямо еволюционно настроените нетеисти, превръщайки атеизма и еволюционната теза в основен социален фактор за страх.

Противопоставянето на секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза предполага, че високите нива на нерелигиозност и приемането на еволюционистката наука в демократичните общества по настоящем се свързат с влиянието на достатъчно добри социално-икономически условия. Различни разработки, поддържайки тази хипотеза, често твърдят, че високите нива на икономическо равенство произлизат от смесването на капитализъм с прогресивни и гъвкави политики в нерелигиозните общества и са основна причина за тяхното благодентствие (Bloom 2008, Dawkins 2006, Harris 2006, Hitchens 2007, Kawachi and Kennedy 2002, Paul and Zuckerman 2007, Philips 2006, Reid 2004, Shermer 2006, Wilkinson 2005). Академични изследвания, които прилагат доказателства в полза на тази теза, особено популярна в Европа, (Zuckerman 2008), са реализирани от Norris и Inglehart (2004), Norenzayan и Shariff (2008) и особено Paul (2005, 2008). Всички те поддържат хипотезата за социално-икономическата сигурност, според която развитието на значителна средна класа, която да е достатъчно финансово социално сигурна, се дължи преди всичко на прогресивни секуларни социално-икономически политики от страна на държавата и води значим спад в религиозността.

Въпреки широкия обществен интерес към споменатите въпроси, и обществената необходимост от сериозни анализи на идеологически базирани полемики, техническите изследвания по въпроса не са достатъчно разбираеми и ясни. Неуспехът да се генерира общо целенасочено междунационално сравнение по социално-икономически условия, базирани на широка мрежа от индикатори, е неоправдан. Нуждата от това е все по-голяма, защото САЩ са в процес на вземане на най-важните решения по отношение на бъдещата конфигурация на националните социално-икономически отговорности, като резултат от постоянните икономически и политически събития и кризи и това подкопава процесът на секуларизация, типичен за западните нации. Norenzayan and Shariff (2008) само на кратко отчитат социално-икономическите резултати от изменящите се нива на религиозност-нерелигиозност в развитите нации, Jansen (2006) количествено изследва само нивата на убийства и доказва основните заключение на Paul, Barro and Macleary (2003) се занимават само с икономическите показатели, а Broocks подминава статистическите доказателства, които противоречат на тезата му. По-широки количествени сравнение досега са правени от Happy Planet Index (Marks, Abdallah, Sims an Thrompson 2006) с три индикатора, Zuckerman and Paul със десет социални измерители, но без статистически анализ. Paul, Shermer and Bloom призовават към по-задълбочено изследавне на проблема, включително и обяснение защо богатите държави с ниски нива на религиозност се радват на по-добри социални показатели, дори когато религиозните американци извличат повече финансови и психологически ползи от вярата и практиките си, в сравнение с нерегиозните граждани.

Това изследване има за цел да провери хипотезата за произхода, психологическата основа, разпространеността и социалната ефикасност на масовата религиозност и нерелигиозността. За да се постигне първата генерална цел, едно широко изследване на социално-икономическите условия, е съставена скала на успешните общества – SSS: Siccesful Societies Scale – базирана на 25 индикатора за измерване и сравняване на социално-икономическите условия в богатите западни страни. Също така за целта е констуирана и скала на религиозността и секуларизма – PRVSS: Popular religiosity verusu Secularism scale, базирана на седем измерителя на масовата религиозност и нерелигиозност в богатите общества. SSS и PRVSS, както и индикаторите, които те съдържат, са корелирани едно с друго, както и със степента на етническа и социална хетерогенност и имиграция, с цел да се разкрие кои фактори имат най-силни взаимовръзки. Резултатите се използват за доказване на социално-икономическата хипотеза, както и за обяснение на наблюдаваните явления. Те служат за обясение на психологията и еволюцията на високата религиозност, както и нейното западане в богатите западни страни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

част 2. Материали и методи

Определяне и измерване на религиозността

Изследването акцентира на дългосрочните тенденции в религиозността, заблягайки на най-високите нива на религиозност, които водят до висока активност, и дълбоки вярвания в съществуването на едно или повече духовни божества. Този критерии съдържа редица религиозни мнения и нагласи, но е по-широка и разнообразна от абсолютната вяра в едно единствено, но изключва масовите периферни ненаучни вярвания, които се бъркат със сериозната религиозност в други изследвания.

Такава ориентация е необходима за всяко изследване, което анализира широките ефекти на религиозността върху социалноикономическите условия и обратно, защото присъствието или остъствието на висока религиозност очевидно оказват сериозно влияние върху ситуацията в една страна. За целите на изследването незначително внимание е оказано на важни различия, които диференцират типа, дълбочината и разпространението на религиозността и духовните практики и нагласи.

Например, в САЩ вярата в призраци и обитавани къщи е почти толкова разпространена, както фундаментатлият креационизъм. (Gallup 2005), но първото няма такова сериозно влияние върху националната политика. Социално-политическото влияние, което има организираната религия в сравнение с влиянието на други свърестествени вярвания се дължи отчасти на добрата организираност на първото, в съчетание с вярата, че божеството е преди всичко морален агент. В настоящето изследване духовно настроен човек, който вярва в бог с морални атрибути и редовно посещава религиозни мероприятия се определя като по-религиозен, от човек, който еднакво вярва в морално същество – бог – но не участва в организирани религиозни мероприяти, но последния от своя страна се определя като по-религиозен от човек, който не вярва в Бог, но вярва в призраци, привидения или астрология.

Тъй като изследването акцентира върху религиозността на ниво общество, термини като религиозен и нерелигиозен се използват, за да съпоставят гледните точкина националните популации, и нямат политически оттенък. Например САЩ се определят като по-религиозни от Великобритания, защото английското население е по-малко религиозно от американското, въпреки че английското правителство е англиканско, а американската конституция е светска.

Определяне на извадката

Въз основа на различни автори и източници, на които се базира това изследване (Panchaud, Singh, Darroch 2000) нациите, представени в проучването са ограничени до богатите западни демокрации, които имат БВП равен или по-голям от 23 000 долага на глава от населението годишно, с население поне 4 милиона души и не са имали наскоро системно етническо насилие, като Северна Ирландия. Такова ограничение е препоръчително, за да се неутрализира влиянието на външни фактори, които се свързват с различия в образователния и икономическия ценз и в политическите системи. Към извадката е включена и Япония, която едниствена не споделя евросхристиянските културни ценности и нейното участие има информативен характер. На практическо методологично ниво ограничението в избадката се налага, тъй като се измерват редица социално-икономически показатели, тъй като те са най-надеждни за просперираците демокрации, които показват най-стабилните тенденции в това отношение, статистиката за бедните страни от третия свят и за развиващите се е ненадеждна или изобщо липсва.

Други аспекти също биха допринесли за намаляване на научната стойност на проучването, ако извадката бъде разширена до други развиващи се страни или такива от третия свят. По дефиниция само развитите западни демокрации имат потенциал за това голямото мнозинство от населението им да се радва на социално-икономическо благоденствие и да има добри нива по критични показатели като продължителност на живота и финансова стабилност. По принцип почти всички страни от втория и третия свят са религиозни (Barret, Kurian Johnson 2001, Norris and Inglehart 2004) и не са надеждни за анализа. Бедните и развиващи се страни с ниски нива на религиозност са бивши комунистически общества, където оталитарната държава е налагала насила ниска религиозност и авторитарният социализъм е опорочил органичността на социално-икономическите показатели. Редица страни от третия свят се отличават с авторитарни диктаторски режими, което допринася за засилване влиянието на външни фактори върху изследването. Проспериращите западни демокрации и Япония се явяват епидемиологична статистическа извадка, съставена от 17 страни с население над 800 милиона души.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

част 3.

Религиозни индикатори и оценка на религиозността

Масовата религиозност и секуларизъм се измерват и оценяват според абсолютната вяра в свръхестествено същество творец – което е по-точен изремерител на религиозността от общата вяра в Бог, защото тя включва и частини скептици – библейски литерализъм, честота на посещение на религиозни служби, молитви, церемонии, участие в тайнства и други религиозни активности, вяра в живот след смъртта, относителен дял на агностици и атеисти, приемане на еволюционните теории. За да се унифицират данните, изследването на масовата религиозност се базира на данни от International Socal Suvey Program 1998 Religion II poll. Статистиката на ISSP за Източна и Западна Германия е попадена според тяхното население. Абсолютната вяра в Същество-Творец също е част от статистиката за това изследване, затова Белгия и Финландия са изключени от извадката, тъй като не са част от консорциаума. Данните за вярата в еволюционните теории се позовават на ISSP и Eurobarometer Europeans, Science and Techmology 2005 survey.

Кумулативното ниво на обща религиозност и секуларизъм се базира на абсолютните стойности по отделните показатели за всяка нация и се представя чрез балова оценка 0-10, при която 0 се отнася до най-религиозната нация, а 10 за най-нерелигиозната. Въз основа на тази скала се изчислява Popular Religiosity versus Secularism Scor за вскяка нация от извадката.

Социално-икономическите показатели за всяка нация обхващат главните категории от споменатата сфера, и се основават на статистически значими данни. Основните индикатори, използвани в изследването, са убийства, дял на затворниците, детска смъртност, продължителност на живота, заболеваемост от сифилис и гонорея сред младежите и при всички възрасти, аборти сред младежите, раждаемост при непълнолетни, нива на самоубийства, плодовитост, процент сключени бракове, средна продължителност на брака, разводи, задоволство от живота, консумация на алкохол, корупция, икономическо разслоение, бедност, заетост, продължителност на работния ден и седмица, ниво на използване на ресурсите. Общо това са 25 специфични фактора, съставени 21 първични социално-икономически индикатори.

Социално икономически индикатори за оценка

Статистическите данни за нивата на убийства ( по Barclay and Taveres, 2003)са достоверни, тъй като се базират на съдебно-медицински анализ и брой на телата. Данните за нелеталните престъпления са ненадеждна база за иследване, защото дават информация за жертви на престъпления и тяхната склонност да подават жалби по определени официални критерии, а не толкова за действителни факти, поради което няма да се използват да директни количествени изчисления. (Paul, 2005, Stark, 2001, Jensen, 2006). Interpol само събира данните за нелетални престъпления във всяка нация без да ги сандартизира или провери (Paul, 2005, Barcley and Taveres, 2002). Така например в Австралия и Швеция се документират 6 пъти повече обири, отколкото в Канада и Франция, и тези нива на различия са съмнителни. Обявените нива на кражби в Швеция а два пъти по-високи отколкото във Франция. Това означава ли, че шведите са по-крадливи и престъпни от французите, или че просто първите имат по-голяма склонност да документират престъпленията срещу тях, или истината е някъде по средата. Подобни съмнителни различия съществуват и в статистиките на International Crime Victims Surveys. Документираните нива на изнасилвания в САЩ са между 2 и 20 пъти по-високи, отколкото в която и да е друга богата нация (Jay, 2004, MASA, 2003). Но това просто означава, че жените в САЩ документират изнасилванията в много по-висока степен, не че американските мъже са по-склонни да извършват сексуално насилие. Както Neapolitan (1997) казва: “ убийството е по принцип най-надеждният и сигурен междунационален индикатор за нивата на престъпност”. По принцип насилствената престъпност извън убийствата – изнасилвания, нападения, обири, взлом – не би трябвало да се сравнява междунационално, освен ако няма сериозни доказателства за достоверността на данните. Влиянието на диференцираци фактори, като различна склонност към подаване на жалби, различия в документирането и терминологията, е прекалено голямо, за да бъдат тези престъпления подходящи за анализ. Това важи изключително силно за сексуалните нападения и изнасилванията. Поради това, междунационалните сравнения на престъпност би трябвало да се ограничат само до убийствата. Barclay and Taveres (2002), които изчисляват нивата на престъпност само на тази база, твърдят, че “сравненията между нивата регистираната ненасилсвена и нелетална престъпност в различните страни може да бъдат подвеждащи, и тъй като дефиницията за убийство е еднаква в повечето страни, единствено тук са възможни абсолютни сравнения”. Подобни мнения изказват Zimring and Hawkins (1999), OECD (2001), Beeghley (2003) and Farrington, Langan and Tonry (2004). Използването на нелетална престъпност при междунационални изследнавиня е обект на критика от страна на криминолозите и се позовава на твърдението, че убийството е най-крайното престъпление и допринася за социален страх и несигурност в най-висша степен, в сравнение с който и да е друг вид престъпление (Beeghley, 2003, Jensen, 2006, Neapolitan, 1997, OECD, 2001, Paul, 2003, Zimring and Hawkins, 1999).

Данните за нелегалната употреба на дрога също са ненадеждни. Тъй като алкохолът се продава под строга държавна регулация, нивата на потребление на алкохол са добре документирани и се използват като надежден показател при изследването. Делът на затворниците също е надеждно документиран.

Същото се отнася и за самоубийствата, защото те се базират на съдебно-медицински анализи и брой на труповете (WHO, 2001). Въпреки резервите, които изказва Paul (2005) към включване на нивата на самобийства при всички възрасти, статистиката използва пози подход, за да провери дали тези данни вдигат социалния статус на САЩ, както предполага Jensen (2006).

Заболеваемостта от гонорея и сифилис е достатъчно добре документирана в повечето държави, въпреки че информацията за заболеваемостта от СПИН, хламидия, генетален херпес и папилома не са надежден източник за междунационални сравнения.

Степента, в която абортът е измерител на социалната патология, е спорен въпрос, но често това е знак за ниска сексуална култура и избягване на контацентиви. Надеждна статистика за нивата на аборти при непълнолетни е налична само за част от извадката, но нивата на раждаемост са добре документирани (Singh and Darroch, 2000).Последното е разбито по възраст и дава информация и за нивата на сключване на брак.

Ниските нива на раждаемост в една нация отчасти отразяват усещане за лична сигурност, и може да са позитивен фактор при нации, които нямат подходящи територии за заселване. Сключването на брак спрямо съжителство е въпрос на житейски избор, и има малко доказателства, че ниските нива на брачност в западните светски демокрации упражнява негативно влияние върху децата на неженени двойки (Reid, 2004). Тъй като последните два достоверни индикатора често се използват от защитници на морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза като важни за социалното здраве, плодовитостта (UN, 2001) и браковете (UN, 2001) също са включени в изследването, за да покажат дали значително подобряват кумулативния статус на САЩ.

Бракоразводните закони и процедури в западните демокрации са различни, така че саттистиката за продължителност на брака преди развода отразява едноврмененно законови и социални различия. Нивата на социално задоволство е важен индикатор, тъй като морално-съзидателната хипотеза твърди, че тези, които не вярват в Твореца, страдат от хронично неблагоденствие, тъй като живеят безсмислен живот и са обречени да умрат без опрощение. Задоволството от живота (Marks, 2006) се счита за по-добър показател за този индикатор от нивата на щастие, защото първото е по-малко субиктивно и изразява дългосрочно задоволство и не толкова временното емоционално състояние на респондентите (Diener, Suh, Lucas, Smith, 1999, Inglehart and Klingemann, 2000, Marks 2006, Nettle, 2005). Статистиката за корупция се базира на Transparancy International (2000).

Икономическата статистика е традиционно надеждна и подробна. БВП на глава от населението, нивата на бедност и кофефициентът на GINI за социално подоходно неравновесие са взети от статистиките на ООН (2004). Тъй като данните за безработицата често не включват тези, които са без работа, но не търсят такава, заетостта като процент от трудоспособното население е по-точен показател за този индикатор. Средногодишното работно време в часове за всеки индивид също е обект на изследване, защото хората с повече свободно време имат по-голям потенциал да отделят внимание и грижи на децата и семействата си или да се срещат с приятели, да намаляват стреса чрез различни занимания в свободното време, и защото комбинацията от средна продължителност на работната година и БВП на глава от населението е измерител за продуктивността на труда ( Rosnick and Weisbrot, 2006). Използването на ресурсите или екологичният ефект, средното количество територия, необходимо, за да изхранва жителите на една страна, е индикатор, който измерва ефикасността, с която всяка нация трансформира ресурсите си в социално-полезни условия за живот.

Общото кумулативно ниво на социално-икономическите условия на богатите западни страни се изчислява по същата процедура, както при PRVSS, като 0 се отнася за най-дисфункционалната, т.е социално увредена нация от извадката, а 10 – за социално най-здравата и просперираща, създавайки кумулативен Societal Success Score за всяка една. На база на последния показател е съставена Successful Societies Scale на развитите западни демокрации. Не са правени опити да се измери тежестта на всеки един от нидикаторите на SSS или PRVSS. Отчасти това се дължи на трудността да се измери тяхната относителна стойност. Например колко пъти нивата на убийства са по-важни от нивата на раждаемост. От друга страна, отсъствието на друга статистика за престъпност предполага, че принадавено на екстратежест убийствата е неадекватно. Но при всички положения резултатите са достатъчно достоверни, така че измерването на тежестта на индикаторите не би променило крайния резултат.

Процентът на раждаемост сред имиграните в една страна също е важен за това изследване. Измерването на националната етническа хетерогенност на националната популация поради различни формални проблеми по дефинициите за национални и етнически малцинства. Единстветото скорошно изследване на тази проблематика е на Fearon (2003), който изследва едновременно етническата и културна фракционализация. Двата фактора са равнозначни един на друг, и културната фракционализация се използва в настоящето изследване според препоръките на Fearon.

Статистически методи

Индикаторите в изследването са подложени на статистически анализ с корелации по Pearson (таблица 1). Тъй като САЩ често са силен аутсайдер в листата, корелациите са извършени за всичките 17 нации общо, и изключвайки САЩ. Резултатите са толкова показателни, че по-нататъчни анализи за очертаване на явления със слаби корелации не се налагат за целите на това изследване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

част 4. Доказване на работната социално-икономическа хипотеза

Морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза твърди, че не е възможно една страна да достигне общо ниво на социално-икономическо развитие, здраве и успех, което да е равно или да е по-високо от това на друга значително по-религиозна страта. Следователно същестуването на силно нерелигиозна нация, която се радва на общо ниво на социално-икономическо здраве, което е равно или е по-високо от това, наблюдавано в религиозната страна, оборва хипотезата. Колкото по-голямо е превъзходството на нерелигиозната нация над религиозната, и колкото повече примери за такова превъзходство съществуват, толкова по-силна е несъстоятелността на морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза. Хопотезата се потвърждава, ако проспериращи нерелигиозни държави не съществуват.

Подобен метод е приложен и към секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза, която твърди, че липсват религиозни държави, които да са толкова успешни, колкото нерелигиозните такива.

Ако няма съществени различия в социално-икономическите условия в нациите, независимо от общото ниво на религиозност в тях, и двете хипотези са несъстоятелни.

Резултати

Графичните и статистическите резултати са представени в таблица 1 и фигури 1-34.

Секуларизъм срещу религиозност

Рекордно ниският резултат на САЩ по PRVSS от 0.9 доказва, че те са най-силно религиозната нация от извадката, следвани от Ирландия. На другия край на класацията са нации с индекси, близки или прехвърлящи 9. За целите на това изследване, САЩ се определят като религиозна нация, а останалите 16 западни демокрации в т.ч и Япония като нерелигиозни (секуларни) в различна степен. Приемането на керационистките учения корелират силно позитивно с общото ниво на религиозност, когато САЩ са изключени от корелацията, и още по-силно, ако са включени.

Съществените различия в нивата на вяра в Създател, измерени от PRVSS показват, че религиозността не е универсално, общовалидно, общоприето и съществено високопроявяващо се качество, каквито са някои по-първични човешки атрибути, като материализма и речта, които са станали общовалидни, задължителни и общоприети. Речта буквално е универсално човешко качество, защото всички психично здрави възрастни човешки индивиди притежават високоразвити речеви способност – вербални или чрез знаци, както при глухонемите – които са добре развити още през детството, и е напълно невъзможно за хората да водят функционално и социално нормален живот, без способността да говорят, за която са се адаптирали дори респираторния апарат и човешкия мозък (Deacon, 1998). Мозъкът, в съчетание с развитото умение да правим на инстументи и противоположно действащата по посока сила на палеца са също така силно адаптирани към стремежа за притежание (материализъм). Съществуват по-значими различия в степента на материализъм между индивидите и обществата, отколкото между техните лингвистични способности, но тези, които радикално отхвърлят стремежа към притежаване на материални обекти, се считат за аберантни (увредени) и маргинални от мнозинството хора, които желаят в по-голяма степен материални придобивки. Желанието да се задоволят материалните потребности е първичен фактор за развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност и нейното последвало индустриално-корпоративно-консумативно изражение (Paul). Нито едно общество не отхвърля материализма, тези които го правят, са малки и много редки, а малкото индивиди, които стигат до крайността да отхвърлят материалистичния начин на живот се считат за умствено увредени или на границата с увредеността, а дори редица антиматериалистични култове притежават изразен материализъм – менонитите се гордеят с традиционния си начин на живот и предмети, свързани с него.

Степента на религиозност обаче варира в много по-широки граници. Една трета от французите се определят като атеисти, а друга трета като агностици според последни изследвания (Times/Harris, 2006), а редица други нации имат подобни нива на нерелигиозност и скептицизъм (Zuckerman, 2006, 2008). Тези, които се определят като нерелигиозни, атеисти, агностици, скептици, не се считат за умствено или социално увредени, или дисфункционални, за разлика от онези, които не са развили речевите си способности или материална ориентираност. Редица убедени атеисти са напълно интегрирани членове на обществата си, до степен, че са се превърнали в политически лидери, а по-голямата част от международната научна общост също попада в тази група. (Larson and Witham, 1999).

Дали е възможно значителни маси от световната популация да изгубят стремежа си към притежаване на материални предмети, досега не е доказано, но повсеместното разпространение на религиозността до преди няколко десетилетия доказва, че мнозинстовто хора имат потенциал да развият значителна степен на религиозност. Но е ясно, че докато речта и материализмът са първични аспекти на човешкото същестуване които показват незначителни отклонения или изобщо не показват такива във времето и пространството, то религиозността е далеч по-непостоянен, опционален, повърхностен фактор, който не е така дълбоко присъщ на човешката психология, както другите широкоразпространени качества като реч и материализъм. Вероятно човешкия стремеж към изкуство е по-универсален от свръхестествената духовност.

Stark (2008) отрича значителния спад в религиозността в нагласите и практиките в САЩ, противно на резултатите на водещите световни организации и анализатори (Barrett, 2001, Bruce, 2002, Kosmin and Keysar, 2009, Norris and Inglehart 2004, Pual and Zuckrman 2005, Pew 2008, Smith and Kim 2004, Taylor 2003, Times/Harris 2006). Единственото световнозначимо изследване на теизъма-нетеизма след ВСВ, класическият въпрос дали хората вярват в Бог или в някоя висша сила, проведено от Gallup и по-късно от Pew (2008), показва нарастване с почти една трета на невярващите и загубата на теизъм. Pew разкрива, че само половината американци вярват абсолютно в персонален Бог (2008), и че само половината американци са толкова религиозни, както населението от страните от третия свят. Редица либерални и умерени деноминации от много време търпят сериозни загуби, но косервативните църкви и библейският литерализъм в САЩ също запада (Reiner 2005, Gallup 2005b).

Загубата на религиозна вяра се свързва отчасти с значителни демографски различия, или по-точно фактът, че мъжете са значително по-нерелигиозни от жените, което допринася за последващия спад в религиозността, защото децата наследяват нерелигиозността на бащите си (Haug and Warner 2000). Резултатите от PRVSS потвърждават, че интензивната секуларизация се извършва чрез спонтанна и сазнателна конверсия във всички богати западни демокрации, независимо от липсата на организиран и институционализиран атеизъм, сериозната съпротива на организираната и институционализирана църква, значителните възпроизводителни способности на религиозните групи и притока на религиозни имигранти от бедните страни (Barrett 2001, Bruce 2002, Norris and Inglehart 2004, Paul 2005). Единствено нетеизмът е способен да достигне високи нива на растеж чрез конверсия, докато религиозността расте чрез естествено възпроизводство и имиграция. Западането на религиозната вяра и практика често е много бързо. Посещаването на църкви рязко намалява в повечето западни демокрации след ВСВ, Испания все още е католическа фашистка държава преди 30 години, а сега е секуларна демокрация, където хомосексуалните могат да се женят, жените да се развеждат и да извършват легален аборт. Дори в религиозните САЩ нерелигиозността се е увеличила почти двойно през последните две десетилетия. Импиричните доказателства показват, че религиозността претърпява сериозни и бързи изменения, като най-значимият спад се регистрира в западните развити демокрации.

Таблица 1. Корелация по Пиърсън – bold type когато социално-икономическите условия или други фактори се подобряват с увеличаване на секуларизма, regular type когато факторите намаляват с увеличаване на секуларизма. No underline = незначителна корелация, thin underline = умерена корелация, double underline= силна корелация, thick underline = много силна корелация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има още два пъти по толкова. Очаквайте продължение.

въпрос - как да включа в тескта тук 35 графики и няколко таблици? При копирането от оригиналния файл във форума таблиците и графиките ми изчезват. Благодаря предварително.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пробвай да копираш снимките (ако са снимки) първо на компютъра си. Оттам ги прехвърли тук.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прилагам таблица 1:

Таблица 1. Корелация по Пиърсън – bold type когато социално-икономическите условия или други фактори се подобряват с увеличаване на секуларизма, regular type когато факторите намаляват с увеличаване на секуларизма. No underline = незначителна корелация, thin underline = умерена корелация, double underline= силна корелация, thick underline = много силна корелация.

Виж коментар 4 - края

post-1993-1260363927_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

част 5. Социално-икономически условия

Убийствата са впечатляващо много в Средновековна християнска Европа (Lane 1997, Neapolinatn 1997). Нивото на убийства в САЩ винаги е било доста по-високо отколкото в другите демокрации, където те традиционно са сравнително ниски и стабилни, навярно доближавайки се до имниамно възможните нива (Beeghley, 2003, Lane 1997, Neapolitan 1997). Въпреки скорошното им спадане от нивата през 80-те , те все още са ного по-високи от тези в която и да е друга западна демокрация (фигура 2, Barclay and Taveres 2003, Beeghley 2003, Doyle 2000, Jensen 2006, Lane and Neapolitan 1997, Paul 2005). В някои райони 10% от американските мъже биват убивани преди на навършат 35. Опасността от престъпност по улиците на градове като Детройт, Балтимор, Атланта, Ню Орлианс не се среща в никоя друга развита нация (данните за по-високи нива на убийствата за 2003, които представят Barclay and Tavares за някои европейски градове не са достоверни, защото погрешно в тях се включват и опитите за убийства). Дори само инвата на убийства при белите американци, те са доста над средното за страните в извадката. САЩ страдат от необичайно много случаи на стрелба в училище (Hall 2008). Корелацията между убийства и секуларизъм е много силна в полза на секуларизма, защото силно религиозните САЩ са ясно изразен аутсайдер в класацията. Сред останалите западни нерелигиозни демокрации нивата на убийства са значително по-ниски, а ако се изкрючат САЩ корелацията не е значителна, но най-ниските нива на убийства се регистрират в най-малко религиозните страни (хипотеистични). Според данни на Interpol и International Crime Victims Survey нелеталната престъпност в САЩ е висока, но не значително по-висока от тази в другите страни (Barclay and Taveres 2003, Neapolitan, 1997, OCED 2001), така че вкрючването на последната няма да промени съществено кумулативните резултати по SSS в полза на САЩ.

Няма друга държава, дори многомилиарден Китай, която да има толкова много затворници, както САЩ, над 2 милиона (ICPS 2006). Прогресивно нарастващи пез последните десетилетия, САЩ имат около 6 пъти повече затворници на глава от населението в сравнение с останалите западни страни (фиг. 3). Корелацията от 0.6 в полза на секуларизма е силна, защото САЩ са явен аутсайдер. Без САЩ корелацията между затворници и секуларизъм не е толкова значима, защото нивата са достатъчно ниски в останалите страни, въпреки, че най-ниски нива се наблюдават в някои от най-нерелигиозните държави.

фиг. 1-6 виж текста

post-1993-1260368234_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

.....част 5 продължение

САЩ имат високи нива на самоубиства сред младежите, но повечето от най-нерелигиозните демокрации се представят по-добре и корелацията е леко в полза на секуларизма независимо дали САЩ са включени или не (фиг. 4). САЩ се представят добре в самоубийствата сред всички възрасти и корелацията умерено е в полза на религиозните страни, независимо дали САЩ са включени или не. Забележете, че представата, че нерелигиозните скандинавски страни имат изкючителни нива на самоубийства е преувеличена, като това се отнася и за Япония.

В миналото детската смъртност е била изключително висока – над 50%, и средната продължителност на живота е била 20 години за Европа и Америка (Paul 2008, 2009b). Оттогава напредъкът в науката и технологията доведоха до намаляване на смъртността, но въпеки това никоя друга просперираща демокрация не губи толкова много деца, както САЩ, чиито нива на детска смъртност са почти два пъти по-високи от тези в някои други развити демокрации. Вероятно няма да е възможно по-нататъчно намаляване на нивата й при сегашното инво на технологии (фиг. 5). Някои развиващи се държави имат нива на детска смъртност, които са само с малко над тези в САЩ (UN 2000). Дали ще е над 0.7 със САЩ или без, корелацията в полза на секуларизма е достатъчно силна. Посоката на тази взаимовръзка се подсилва от прогресивната природа на наблюдаваната корелация, при която по-високата религиозност се свързва с по-високи нива на детска смъртност и обратното. САЩ имат най-ниската продължителност на живота в извадката, докато силно нерелигиозна Япония е първенец (фиг. 6). Въпреки, че разликата не е голяма в абослютен брой години, положението в САЩ е по-лошо, отколкото изглежда. Въпреки, че продължителността на живота там продължава да расте, това не е със същите темпове, както в другите западни държави, и сега САЩ имат най-ниската продължителност на живота сред богатите страни (OECD 2007). Това разминаване се дължи на спадане на средната продължителност на живота в някои региони на САЩ (Ezzati, Friedman, Kulkarni, Murray 2008), обезпокоителна тенденция, която не се наблюдава в нито една нерелигиозна държава ( но се случва в други развиващи се или бедни страни по света, като Русия). С хипотеистичната Дания с ниска продължителност на живота, корелацията в полза на секуларизма е умерена ако се включат САЩ, и незначителна, ако се изключат. Няма убедителни исторически, клинични или епидемиологични доказателства, че високите проценти религиозни в една страна се свързват с ниски нива на смъртност, но обратното изглежда вярно (Blumenthal, 2007, Paul 2005, 2008).

Венерическите заболявания са ендемични за стара хриситянска Европа, а високите нива на инфекции водят до национални кампании срещу разпространението на проституцията в САЩ в началото на 19 и 20 век (Aral and Holmes. 1996, Brandt 1987). След като са ограничени от кампаниите след ВСВ, венерическите болести се превръщат в епидемия през 70-те години на 20 век в западните страни. Оттогава стенента на заболеваемост като цяло намалява, но сифилисът и особено гонореята поддържат епидемичните си нива в САЩ, включвайки средната класа от бели американци (фиг. 7-8, Aral and Holmes 1996). Нивата на заболеваемост от гонорея сред тинейджърите в САЩ са десетки до буквално стотици пъти по-високи отколкото в Западна Европа и Канада, а гонореята и сифилисът за напълно изкоренени в скандинавските страни и Франция. Корелацията е много силна в полза на секуларизма, с включени САЩ. Корелациите са силни в полза на секуларизма само при гонореята, ако САЩ са изключени. За сифилис сред подрастващите корелацията не е значима, и е слаба в полза на религиозността при всички възрасти. Тъй като извадката е ограничена, трябва да имаме едно на ум, но навярно добавянето на други демокрации няма да измени значително резултата. Наличните данни предполагат, че нивата на заболеваемост от други венерически заболявания не са по-ниски в САЩ в сравнение с повечето нерелигиозни демокрации (Aral and Holmes, 1996), следователно включването им не би изменило значително позицията на САЩ в SSS.

Нивата на абортиране са традиционно високи, дори когато това е нелегално (Sedgh, Henshaw, Singh, Ahman and Shah 2007). След кратък временен спад, абортите сред тинейджъри в религиозните САЩ остават значително по-високи в сравнение с по-нерелигиозните западни демокрации (фиг.9). Корелацията в полза на секуларизма е много силна, независимо дали са включени САЩ или не, и в двата случая е силно позитивна.

фиг. 7-12 виж текста

post-1993-1260368348_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нивата на абортиране са традиционно високи, дори когато това е нелегално (Sedgh, Henshaw, Singh, Ahman and Shah 2007). След кратък временен спад, абортите сред тинейджъри в религиозните САЩ остават значително по-високи в сравнение с по-нерелигиозните западни демокрации (фиг.9). Корелацията в полза на секуларизма е много силна, независимо дали са включени САЩ или не, и в двата случая е силно позитивна.

Въпреки предходните си спадове, раждаемостта сред непълнолетни неженени двойки е между два и десет пъти по-ниска в западните нерелигиозни демокрациия, отколкото в САЩ (фиг. 10). Корелацията е много силна в полза на секуларизма, ако САЩ са включени, и умерена, ако се изключат.

САЩ споделят първото място по раждаемост (fertility) с Нова Зеландия, но силно нерелигиозна Франция не е много по-назад (фиг. 11). Силно нерелигиозните Япония и Германия имат много ниски стойности по този показател, но това се отнася и за четирите най-религиозни западноевропейски нации. Корелацията не е значителна ако изключим САЩ, и още по-малко, ако се включат в сметката.

Нивата на сключени бракове в религиозните и креационистки САЩ е толкова високо, че те са ясно изявен аутсайдер в сравнение с най-нерелигиозните страни (фигура 12). Със САЩ корелацията е умерена в полза на религиозността, ако ги изключим, тя не е значителна. САЩ се представят зле в класацията по продължителност на брака и разводи, като има изкрючително ниски стойности по първото, и се изпреварва по второто само от светска Швеция (фиг. 13 и 14). Включвайки САЩ, корелацията не е значителна. Ако ги изключим, корелацията при продължителност на брака е умерена в полза на по-религиозните демокрации, при разводите корелацията е силна, но тези резултати може просто да отразяват по-строгото бракоразводно законодателство в някои по-религиозни общества.

De Tocquevill (1835) отбелязва, че консумацията на алкохол е изкючително висока в младата американска нация, и повежда Движение за забрана на алкохола, което след провала си води до нова вълна на прекомерна употреба на алкохол след ВСВ. (Gately 2008). Понастоящем религиозните САЩ имат ниски нива на консумация на спиртни напитки, но следващата най-религиозна държава Ирландия има много високи нива, докато някои от най-нерелигиозните страни са под нивото на САЩ (фиг. 15). Ако включим САЩ корелацията е незначителна, ако ги изключим, тя е слабо в полза на секуларизма.

САЩ регистрират високо задоволство от живота, наред с по-малко религиозната Ирландия, като този фактор е и много висок, и много нисък при другите нерелигиозни демокрации (фиг. 16). Корелацията е слаба със или без САЩ. Въпреки, че извадката е прекалено малка за да се включи в Successful Societies Scale, наличните данни предполагат, че САЩ имат необичайно високи нива на умствени заболявания (Bijl 2003).

Нивата на корупция са високи в САЩ и Ирландия, много високи в по-малко религиозна Италия, и както високи, така и ниски сред най-малко теистичните западни демокрации. Корелацията леко е в полза на секуларизма със или без САЩ (фиг.17).

Що се отнася до икономическите показатели, религиозните САЩ се радват на много висок БВП на глава от населението, наред със слабо нерелигиозна Ирландия и много по-нерелигиозна Норвегия (отчасти благодарение на приходите от петрол), но нито една от силно нерелигиозните демокрации не е ниско (фиг. 20). Ако включим САЩ в сметката, корелацията е умерена в полза на религиозността, без тях тя е незначителна. Има силна нарастваща връзка между коефициента на Джини за подоходното разслоение и нивата на религиозност по скалата PRVSS с религиозните САЩ на върха на класацията и най-нерелигиозните западни демокрации в края й (фиг. 22). Корелацията е много силна без САЩ и още по-силна с тях. Подобен резултат показват и изследванията на Norris and Inglehart 2004 при още по-широк акцент върху религиозността. Заедно с високите стойности на неравномерно разпределение на доходите, САЩ имат необичайно високи стойности на обедняло население, почти еднакво с това на Ирландия и Великобритания, като последната е първенец сред западноевропейските нации (фиг. 21). С други думи, има прогресивна тенденция най-нерелигиозните демокрации да имат най-ниски нива на бедност сред населението. Корелацията силно е в полза на секуларизма със или без САЩ. САЩ се представят добре по заетост, наред с повечето европейски държави (фиг. 19). Най-лошо представяне имат Италия и Испания. Корелацията не е значителна със САЩ, и умерено значителна в полза на секуларизма без САЩ. Американците работят повече часове от всички други западни демокрации (фиг. 18), като корелацията в полза на секуларизма е слаба със САЩ и незначителна без тях. САЩ в много по-висока степен разхищават ресурсите си, отчасти защото американската индустрия използва много повече енергия, за да произведе единица продукт. Корелацията е силна в полза на секуларизма ако САЩ са включени в сметката, и незначителна без тях.

От 25 социално-икономически и екологични индикатора, най-религиозната и прокреационистки настроена западна нация – САЩ – се представя най-зле по 16 от тях, като има огромна разлика по 8 от тях, средно в 4, добре или много добре в 4 и най-добре в 1. По точно, САЩ се проявяват като най-социално патологично и дисфункционално общество по нива на убийства, затворници, детска смъртност, инфекции от гонорея и сифилис, бременност сред непълнолетни, продължителност на брака, коефициент на Джини, бедност, продължителност на работното време и прахосничество на ресурси. Нивата на относителна и абсолютна социална патология в САЩ често са толкова високи, че те постоянно са първенец по редица социални патологии, което подсилва корелацията между лошото качество на социално-икономическите условия и нивата на религиозност.

Тъй като САЩ се предстваят толкова зле в редица аспекти, тяхната кумулативна оценка по скалата SSS (Successful Societies Scale) е изкючително ниска 2.9 (фиг. 1). Това ги определя като абсолютен първенец по социална дисфункция и патология в сравнение с която и да е друга западна демокрация в извадката, в степен, че някои автори ги определят като “болни” (Sapolsky, 2005, Wilkinson, 2005). САЩ се представят толкова зле, дори когато има висока оценка по фактори, които са вкюлчени, макар и тяхната способност да пораждат социална дисфункция е съмнителна, като раждаемост и брак. На първи места по социално здраве са три скандинавски нации с оценки между 7 и 8, сред които Норвегия, последвани от Холандия. Нито една от нациите в извадката не постига идеалната оценка от 10 по кумулативната SSS скала, което потвърждава, че няма държава, близка до утопия. Когато САЩ са включени всички специфични индикатори за религиозност и секуларизъм показват силна до много силна корелация сравнени с SSS, като високите нива на нерелигиозност се свръзват с по-високи нива на общо социално-икономическо здраве (фиг. 25-31). Ако извадим САЩ корелациите са средни до високи, с изключение на библейския литерализъм, чиято корелация не е значима, резултат от традиционната липса на консервативна религиозност сред западните европейски държави. Високите нива на атеизма и еволюцията се свързват с по-добри социално-икономически условия. Има малка разлика в резултатите, сравнявайки общата вяра в живот след смъртта и вярата в ада и рая.

Много силна и нарастваща корелация съществува между абсолютната вяра в Бог и религиозността в САЩ, на дисфункционалния край на скалата, и силно нерелигиозните демокрации в другия край. Най-ярката корелация в това изследване, тази между кумулативната оценка на PRVSS и SSS, показва много високи стойности от 0.7. Поне половината от измененията в религиозността могат да се обяснят с вариации в социално-икономическите условия на SSS и обратното. Ако махнем САЩ, корелацията е все още силна, като около 25% от вариациите в религиозността може да се обяснят с вариации по скалата на социално-икономическите условия на SSS и обратното.

post-1993-1260373345_thumb.jpg

post-1993-1260373352_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Потенциално случайни фактори

В тази категория попадат някои неикономически категории. 10% от населението в САЩ е плод на бракове със или между имигранти, което е прекалено малък процент, за да измени драматично социално-икономическите характеристики на страната, а доста от умерено нерелигиозните нации имат много по-висок процент имигранти (фиг. 23). Културната фракционализация на САЩ е висока, но е още по-висока при редица други нерелигиозни държави (фиг.24). Островна Япония е на другия край и по двата показателя. Корелацията между подобни фактори и социално-икономическите условия не е значителна, а изключването на САЩ от данните за културните различия правят корелацията още по-незначителна. Този фактор не влияе и на религиозността.

Относно икономическите фактори с потенциал за случайно въздействие, връзката между висок БВП на глава от населението и SSS не е постоянна (фиг. 32). Корелацията между коефициента на Джини и бедността по отношение на SSS е прогресивна и много силна, с абсолютните първенци по социална дисфункция САЩ на единия край на скалата SSS и само най-егалитарните демокрации на другия (фиг. 33-34). Почти половината от вариациите между тези фактори се дължат на това. Ако махнем САЩ от стастистическия процес, двете корелации губят сила.

post-1993-1260377809_thumb.jpg

post-1993-1260377820_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дискусия

Доказване на двете хипотези

Тъй като силно нерелигиозни демокрации са значително и постоянно изпреварващи религиозните по нива на социално здраве, морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза е отхвърлена в полза на секуларно-демократичната (според Paul 2005 and Zuckerman 2006, както и според резултатите на Marks, Abdallah, Sims, Thompson 2006, and Norris and Inglehart 2004). Изследване на противното, което да докаже широкоразпространената морално-съзидателна теза, досега не е правено. Следващата задача е да се разкрият факторите, които водят до тези резултати.

Обяснение на наблюдаваните явления

Тъй като се представя толкова зле в сравнение с по-сигурните демокрации, статусът на САЩ като развита нация е все повече под въпрос. Наскоро Световният икономически форум свали САЩ от дългогодишно заеманото първо място по глобална икономическа конкурентноспособност, определяйки няколко други нации като по-конкурентноспособни (WEF 2007). Социалните и икономически проблеми на САЩ са все по-забележими и трудни за обяснение, защото няма друга нация с такива финансови и природни ресурси, с които да надмогне вътрешните си дефекти. С над 5% от световното население, САЩ притежаваг 25% от севтовните финансови ресурси и използват подобен обем от световната енергийна мощност, но това означава, че САЩ са най-малко ефективната нация сред богатите страни при превръщането на богатство и ресурси в социално здраве (Marks 2006, Rosnick and Weisbrot 2006, Sapolsky 2005). Това води до въпроса дали масовата имиграция, етническата хетерогенност, религиозността или нещо друго може да обясни тези проблеми.

Резултатите от настоящия анализ доказват, че корелацията между имиграция и етническо разбообразие от една страна и социално-икономическите условия от друга е прекалено слаба, за да бъде основна причина за различията между САЩ и другите развити демокрации (Beeghley, 2003, Neapolitan 1997). Огромните размери на САЩ не са критичен фактор за тяхната екстремална престъпност, защото значително по-социално здравата Канада има приблизително същата територия. Широко разпространеното обяснение за американската религиозност – нейният конституционално базиран свободен пазар, също не е надеждно обяснение (Mcleary and Barro 2006, Norris and Inglehart 2004, Paul and Zuckerman 2007, Voas, Olson, Crockett 2002). Въпреки стабилната тенденция, че високите нива на доходи корелират с ниски нива на религиозност и креационизъм в бедните и развиващите се страни в сравнение с богатите (Pew 2002), липсата на такава корелация между богатите страни предполага, че в развитите западни демокрации действат други социално-икономически фактори.

Силните корелации между SSS и индекса на Джини, бедността, религиозността, и приемане на еволюцията сред проспериращите демокрации говори, че тези елементи са здраво свързани в някакъв вид причинно-следствена верига, така че влиянието на религиозността и секуларизма върху социално-икономическите условия и обратното ще бъде акцент на остатъка от дискусията. Ще се обсъдят въпроси, като дали религиозността уврежда социално-икономическите условия, или дали добрите социално-икономически условия ограничават масовата религиозност, или пък и двете. Голяма част от решението на проблема вече беше представена от Norris and Inglehart 2004 и още един изчерпателен анализ би бил излишен. Така дискусията в следващите три параграфа комбинира резултатите от това изследване с редица други изследвания, които описват политическите, икономическите и социалните различия между САЩ и другите демокрации, които очевидно определят социалния климат в съответните общества, с акцент върху хипотезата за социално-икономическата сигурност на религиозността, предложена от Norris and Inglehart 2004, както и изследвания като American Academy of Pediatrics, 1998, 2000, Anderson, Frogner, Johns, and Reinhardt, 2006; Banks, Marmot, and Smith, 2006; Beeghley 2003; Finer, 2007; Himmelstein, Warren, Thorne, and Wollhander, 2005; Kaiser, 2008; Kawachi and Kennedy, 2002; Lane, 1997; Marmot, 2004; Messner and Rosenfeld, 2001; Neapolitan, 1997; Norris and Inglehart, 2004; Panchaud et al., 2000; Paul, 2009, in press; Paul and Zuckerman, 2007; Phillips, 2006; Pratt and Godsey, 2003; Reid, 2004; Rosenbaum, 2009; Sapolsky, 2005; Schoen et al., 2005; Singh and Darroch, 2000; Trenholm, 2007; Verwei, Ester, and Naata, 1997; Wellings, 2006; Wilkinson, 2005, 2009; Winkleby, Cubbin, and Ahn, 2006; Zimring and Hawkins, 1999; Zuckerman, 2006, 2008.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Искам да представя една сериозна статия, написана от Gregory Paul, и предложена в този форум от уважаемия съфорумник Elemag в отговор на друга тема. Статията не е моя, правя само превода и ще пускам преведеното досега част по част за по-лесно възприемане на текста.

.....

"Всъщност, религиозността е повърхностен и непостоянен психически механизъм за приспособяване към високите нива на стрес и тревожност, породени от социално и преди всичко икономически дисфункционална среда. Нерелигиозността е съответната реакция при наличие на по-добри социално-икономически условия в хабитата."

На кое от двете виждания да вярвам? Или.. кое от двете е по-близо до истината според теб: религиозността е израз (проява) на "момументализма" (което твърдеше ти), най-общо като явление (предполагам че имам в предвид културно измерение), или религиозността е израз на "тревожността"? Интересува ме анализът ти, и в крайна сметка "резултата" и затова питам...Виж сега имам усещането, че те ползвам те като анализатор и компютър, ама на мен тази материя не ми е в сферите на работа, или като хоби (увлечение най-общо казано).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На кое от двете виждания да вярвам? Или.. кое от двете е по-близо до истината според теб: религиозността е израз (проява) на "момументализма" (което твърдеше ти), най-общо като явление (предполагам че имам в предвид културно измерение), или религиозността е израз на "тревожността"? Интересува ме анализът ти, и в крайна сметка "резултата" и затова питам...Виж сега имам усещането, че те ползвам те като анализатор и компютър, ама на мен тази материя не ми е в сферите на работа, или като хоби (увлечение най-общо казано).

Ник1, похвално е, че имаш интерес в тази сфера, че като виждам, в този форум на особен интерес се радват теми като Колко българи са участвали в обсадата на Одрин през 927, което няма нищо общо с реалността на живота ни днес и сега. Освен това ми направи впечатление, че разсъждаш както редица учени, които генерализираха културните измерения до религиозност и нерелигиозност.

Сега по въпроса, изследването на Пол е много интересно, защото дава обяснение на това защо някои богати общества са по-религиозни от други. Този механизъм спокойно би могъл да се приложи и към всички останали, но според Пол това е неуместно, поради недостоверността на статистиките за бедните страни, и действието на моменти фактори като войни и тн.

Всъщност, докато четох изследването, се натъкнах на изненадващи съвпадения в изводите между теорията на пол и тази за монументализма. На практика и двете тези говорят за едно и също нещо, но използват различна терминология. Като най-стабилно доказателство затова мога да посоча изследването на Пол, което показва стабилни и силни корелации между нивата на религиозност и коефициента на Джини (бездната между бедни и богати). Най-религиозните страни имат най-висок коефициент, и той намалява в прогресия успоредно със спадането на религиозността, като най-малко социално разслоение имат Швеция и Япония, които са и най-малко религиозни. А коефициентът на Джини има пряка връка с монументализма, защото изразява стремежа към съревнование, егалитарните нагласи в едно общество и степента на примирение с бедността.

това, което пол нарича "тревожност" няма нищо общо с измерението тревожност на Хофстеде, а се отнася за нивата на социално-икономическа несигурност, финансов риск и всички други грижи, което това поражда. Затова искам по натам да напиша критика на теорията на Пол, като заменя термини като "тревожност" със съответните им еквиваленти според Теорията на културните измерения на хофстеде, като това няма същестевно да промени нито едната, нито другата теория.

Т.е съществява сериозно различие между термини като социална сигурност, за която говори Пол, и тревожността при Хофстеде, която е на ниво индивид и е субективна. Т.е ти може да си тревожна личност, защото често си неспокоен, развавш невроза, пушиш, шофираш бързо и тн - това е тревожноста при Хофстеде, - но да бъдеш социално сигурен, защото държавата ти гарантира осигуровките, имаш осем седмици предизвестие преди да те уволнят, получаваш обещетения, социални помощи и тн - което е смисъла на социалната сигурност при Пол.

Относно тревожността в истинския смисъл на думата, т.е тази, за която говоир Хофстеде в Incertainty avoidance - избягване на несугирността, искам да те насоча към една интересна зависимост. Вече беше споменато, че тревожните култури са скептични към всякакъв вид индиктринации, вкл и религиозна.

Но наскоро имаше изследвания, които твърдят, че с нарастване на възрастта, се увеличава и нивото на обща тревожност. Въпреки това, все още никой не е изчислил корелацията и изследвал причинно-следствената връзка между тревожност в смисъла на Хофстеде, и нивата на религиозност.

Освен това няма логична връзка между тревожност и монументализъм. Следователно религиозността зависи много повече от нивата на монументализъм, околкото от степента на тревожност, макар че в тази сфера могат да се направят интересни изследвания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

.......продължение

Всички западни проспериращи демокрации с изключение на САЩ са приели съвкупност от прагматични, прогресивни правителствени политики, които са довели до повдигане на цялостната социална ефективност, успех и сигурност на нацията, като същевременно намаляват нивата на личен стрес и загриженост. Тези политики вкючват либерални мерки като ограничаване на социалното разслоение и съревнование чрез данъци с диференцирана ставка и стратегии за насърчаване на благодентствието и програми за заетост, контрол на притежанието на оръжия, контрол върху телесните наказания и използване на оръжия от полицаи, защита на жените от сексуално и домашно насилие, интензивно сексуално възпитание с акцент върху ползването на контрацентиви, рехабилитиращи програми на въдворените в затвори и програми за реинтеграция в обществото, увеличаване на свободното време, което може да бъде посветено на семейство и приятели, и навярно най-важната мярка – сигурност на работното място чрез мерки като достатъчно дълъг период преди уволнение и гарантирани обещетения, и универсална и стабилна здравноосигурителна система, която пречи на обикновените граждани да преживеят катастрофалните последици от евенуален финансов крах. Така социалните заболявания са значително ограничени.

Като богата страна, САЩ са не само аномален аутсайдер по нива на религиозност, но се различават сериозно и по своите икономически, политически и социални политики. Снабдени с изключително ниски нива на държавна подкрепа и помощ в полза на силно нерегулиран капитализъм и конкуренция, членовете на средната класа са зложени на сериозен риск от финаснова и личностна катастрофа и крах, ако изгубят работата си, или личната си здравна застраховка. Около милион души банкрутират годишно, половината поради вече первишени медицински сметки. Потребността да се трупа богатство се явява като защитен буфер, който стимулира свръхконкуренцията и кариеризма към върха, което води до силно социално неравенство. В резултат на последното значителен процент жители на страната живеят в бедност. Нивата на социална патология са значително високи. Доказателствата сочат, че умереният капитализъм, базиран на прогресивни държавни политики и мерки, води до по-добри общи социално-икономически условия, отколкото laisse-faire капитализмът, толериран в САЩ.

Връзката между религията и всички тези особености е едновременно активна и пасивна. Започвайки с пасивната връзка, средната класа, която е доминиращо мнозинство в Западна Европа, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония очевидно чувства достатъчно социална сигурност в живота си и все по-малко хора изпитват необходимостта да търсят помощ и подкрепа от свръхестествено същество Творец, което води до драматичен спад в нивата на религиозни вярвания и практики в тези общества (Norris and Inglehart 2004, Paul and Zuckerman 2007, 2008). Фактът, че няма нито едно изключение сред богатите западни страни (без САЩ) от това правило, както и че в тях не се забелязва сериозно религиозно съживяване, а тъкмо обратното, показва, че социално-икономическата сигурност, която е резултат от демократичната секуларизация е много по-високо ефективна, дори когато е стараничен ефект от прогресивните икономически политики. Универсалността на този ефект се потвърждава от Япония, която изживява същия процес на дерелигионизация и секуларизъм, както и демокрациите от Еврохристиянското културно наследство.

Високорисковите социално-икономически условия в САЩ, силната изменчивост и непостоянство на икономическите обстоятелства, хронично високата конкурентноориентираност повдигат нивата на социална патология и силно допринасят за високите нива на личен стрес и загриженост. Мнозинството американци са оставени да се чувстват достатъчно социално несигурни, затова изпитват необходимостта подкрепа и помощ от свръхестествено същество Създател, което е причина за високите нива на религиозност. Добрите нива на нацията по задоволство от живота и щастие навярно се дължат на факта, че значителен сегмент от населението използва религията като психологически заместител и отдушник за високите нива на тревожност. Високите стойности на умствени заболявания в САЩ (Bijl 2003)може би са в синхрон с това предположение. Резултатите от това изследване са съвместими и подкрепят хипотезата за социално-иконимическата сигурност на демократичната секуларизация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Говорейки за активната роля, която играе религията, политически овластени елементи от американската религиозна общост предпочитат да се фокусират върху прилагането на серия от идеологически базирани и социално-икономически ориентирани политики и практики, вместо обръщайки се директно към социалните дефекти (Philips 2006, Weisman and Cooperman 2006). Тези консервативни сили фаворизират нерегулираните, снижени предимно за богатите данъци, пазарна икономика, базирана на див капитализъм и висок личен риск. В допълнение, религиозните консерватори поркарват заместването на редица държавни социални функции с църковно базирана благотворителност, което също създава социално разслоение, макар че докадателства, че църковно базираната благотворителност е по-ефективна от държавната политика в тази област, досега не са давани (Johnson, Tompkins and Webb 2002). Освен това църковната благотворителност не разполага със сериозните финансови ресурси и инфраструктури, необходими за предоставяне на значително по-добри услуги, които правителството може да осигури (срещу Brooks 2006). Високите нива на смъртност и особено детска в САЩ навярно се дължат на липсата на всеобхватна медицинска система, която портиворечи на повечето елементи на креационисткото религиозно право (Anderson, 2006, Banks, Kawachi and Kennedy 2002, Shoen 2005). Заключенията на Jensen 2006 потвърждават хипотезата, че популации, които следват консервативната “злонамерена” теология, базирана на битката със сатанинските сили, са по-склонни към високи нива на насилие отколкото последователите на по-умерените “добронамерени” доктрини. Психологически ескперименти показват, че продължителното излагане на насилие, описано в някои религиозни текстове, значително увеличават склонноста към агресия, особено сред вярващи (Bushman, Ridge, Das, Key, Busanth 2007). Базираното на Библията телесно наказание в детска възраст допринася за увеличаване на агресията в зряла възраст (Dobson 2007).

Твърдението, че библейският Бог е най-добрият и единствен източник на морал е съмнително, защото Библията оправдава използването на лично и масово насилие при решаване на определени проблеми и може да доведе до създаване на “култури на честта” които изискват крайно изкупление за дори тривиални неща (Dray, 2003; Ehrman, 2008; Ellison, Burr, and McCall, 2003; Grasmick, Davenport, Chamblin, and Bursick, 1992; Messner and Zevenbergen, 2005; Neapolitan, 1997; Niditch, 1993; Nisbett and Cohen, 1999). Повечето религиозни традиционалисти са против контрол на оръжията. Hood, Bernard, Hunsberger, and Gorsuch (1986) and Scheepers, Gijsberts, and Hello (2002) твърдят, че често религиозните практики се свързват с високи нива на расови и етнически предрасъдъци. Патриархалната природа на традиционния евангелически брак допринася за високи нива на домашно насилие (Bennett, 2007). Изчерпателни проучвания, в т.ч и настоящето показват, че базиранат на Библията техника на сексуална абстиненция не е толкова ефикасна при ограничаването на нежеланите последици от сексуалните практики, както редица други либерални подходи (Finer, 2007; Panchaud, et al., 2000; Paul 2009; Rosenbaum, 2009; Singh and Darroch, 2000; Trenholm, 2007; Wellings et al., 2006). Високите нива на социални болести и увреждания, които демонстрира САЩ са дължат пердимно на патологии, наблюдавани в онези части на страната, чиито популации споделят най-силно религиозните нагласи и практики (Aral and Holmes, 1996; Barna, 2004; Beeghley, 2003; Doyle, 2000, 2002; Edelman, 2009; Paul, 2005).

Емпиричните доказателства и теоретичен анализ показват, че връзката между религиозност и социални условия е едновременно пасивна и активна. Добрата социално-икономическа среда непряко способства за намаляване на нивата на масов теизъм и религиозност, докато високите нива на консервативен теизъм директно водят до влошаване на качеството на социално-икономическата среда, стимулира църковно базираната благотворителност и така допринася за закрепване на религиозността и креационистките възгледи. От тези два ефекта, първият е доминиращ. Процесът на секуларизация до днес не е комнесиран от равно по сила и мащаби нарастване на религиозността (Bruce, 2002; Norris and Inglehart, 2004; Paul and Zuckerman, 2007). Макар, че либералните и умерени проеволюционно настроени църкви като цяло подкрепят прогресивни социални политики, сходни с тези на секуларистите (Weisman and Cooperman, 2006), навярно е невързможно за социално здрава нация да бъде високорелигиозна и неконсервативна и отворена към науката, защото подобряването на соицалните условия и нарастването на икономическата сигурност води до спад в религиозността. Този социално-икономически механизъм пречи на общество с високи нива на религиозност да бъде успешно и социално здраво, и това обяснява липсата на пример за такава държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В такъв случай защо най-социалнопатологичното общество в новата история на света, а именно комунистическото, остро отрича и унищожава в т.ч. физически именно религията?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
В такъв случай защо най-социалнопатологичното общество в новата история на света, а именно комунистическото, остро отрича и унищожава в т.ч. физически именно религията?

но други "патологични" общества, като фашисткото в Италия, Испания и Португалия, както и Чили при Пипочет, Хаити при Дювалие, Никарагуа при Сомоса, Парагвай при Стреснер, Венесуела при Висенте Гомес, Бразилия при Жизел, Салвадор при Мартинес, Доминиканската република при Трухильо, Филипините при Маркос, Аржентина при Видела, и тн. се позовават силно на религията.

Конкретно в случая с България, социализмът не е патологичен по смисъла на понятието в статията, защото: увеличи средната продължителност на живота, намали детската смъртност, вдигна жизнения стандарт, унищожи престъпността, намали рязко безработицата, унищожи широката социална несигурност, намали дълбокото социално разслоение, изгради солидна здравна и образователна система и др.

Забележи, че редица "социалистически" държави като Швеция, Дания, Япония са най-социално здрави.

тези теоретични цели, които си поставя теоретичният социализъм, навярно стоят в основата на теоретичната враждебност на социализма към религията.

post-1993-1260390318_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Смесваш много нещата. Ако Швеция или Дания бяха социалистически като България, защо не бяха във Вършавския договор, защо имат големи частни фирми и капитали и пълна свобода?

Айде да не присламчваме нашите източни комунисти към шведските модели...

Както и десните режими към левите.

Въпросът ми е конкретен и остава - защо социализмът, който отрича религията, докара нещата дотам, че да пропадне цяла източна Европа?

ПП

Освен това, не е вярно, че десните режими, например този на Пиночет, се опират на религията агресивно. Нямаш никакъв проблем при Пиночет да си атеист. Я отиди на църква при Сталин?

Снимката, която си постнал, знаеш ли откъде е? От посещението на папата в Чили, на което той убеждава Пиночет, че е време да слезе от сцената.... Той опита това и с Кастро. Пиночет слезе, ама Кастро кой знае защо не щя.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Конкретно в случая с България, социализмът не е патологичен по смисъла на понятието в статията, защото: увеличи средната продължителност на живота, намали детската смъртност, вдигна жизнения стандарт, унищожи престъпността, намали рязко безработицата, унищожи широката социална несигурност, намали дълбокото социално разслоение, изгради солидна здравна и образователна система и др.

Забележи, че редица "социалистически" държави като Швеция, Дания, Япония са най-социално здрави.

тези теоретични цели, които си поставя теоретичният социализъм, навярно стоят в основата на теоретичната враждебност на социализма към религията.

Теоритична? Ще отклоним темата, но да почваме ли да гледаме колко свещеници са избити?

Конкертно в случая с България, заслугите за това, което казваш са частично на строя след войната, защото това, за което говориш се случи в целия "бял" свят, и то в несоциалистическите страни много по-добре.

Бързам обаче да кажа, че не бива в тази тема да допускаме отклонения в посоката, в която тръгнехме от въпроса ми.

Защо социализмът, унищожавайки религията, постигна точно обратното на морализация на обществото - пълна деморализация?

Според мен защото религията изобщо не е проблем на социалната патология по начало, а само в някои частни случаи. Религията, както и всяка друга теория, МОЖЕ да бъде добро оправдание за социална патология, но в никой случай не я причинява.

Да твърдиш обратното означава, че Руската православна църква или Католическата такава е едно и също с крайния ислям. Така ли е?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Смесваш много нещата. Ако Швеция или Дания бяха социалистически като България, защо не бяха във Вършавския договор, защо имат големи частни фирми и капитали и пълна свобода?

Айде да не присламчваме нашите източни комунисти към шведските модели...

Както и десните режими към левите.

Въпросът ми е конкретен и остава - защо социализмът, който отрича религията, докара нещата дотам, че да пропадне цяла източна Европа?

ПП

Освен това, не е вярно, че десните режими, например този на Пиночет, се опират на религията агресивно. Нямаш никакъв проблем при Пиночет да си атеист. Я отиди на църква при Сталин?

Снимката, която си постнал, знаеш ли откъде е? От посещението на папата в Чили, на което той убеждава Пиночет, че е време да слезе от сцената.... Той опита това и с Кастро. Пиночет слезе, ама Кастро кой знае защо не щя.

Както казах, социализмът повдигна статусът на българия от социална патология поне малко към просперитет, защото увеличи средната продържителност на живота, намали детската смъртност, изкорени бедността и социалните различия, създаде заетост, увеличи свободното време и тн.

Разликата между нашия и шветския социализъм е, че нашия беше авторитарен, а техния демократичен, и че нашия беше базиран на държавна планова икономика, а техния на строго регурилана пазарна такава.

Но по отношение на социалните мерки и политики насочени към обществото, няма сериозни различия. Ако от източния социализъм махнем диктаторския елемент и въведем функционираща пазарна икономика, нещата ще са различни. Само второто дава прекрасни резултати в китай и виетнам.

Далче съм от мисълта, че папата е злодей. Дори ще ти кажа, че на тази снимка папата е подведен от Пиночет, защото не знае че ще излязат на балкона и ще ги снимат. Но църквата в Чили не направи нищо дори само да порицае репресиите и убийствата, както и в Аржентина, Никарагуа и куп други страни. За какъв морал говорим. Ако пертендираш за морал трябва активно да се бориш да спрат убийствата, без значение дали става въпрос за 1 или за 100.

Много плоско и тенденциозно предлагаш нещата. Социализмът подведе цяла източна европа, не защото отрича религията, а защото отрича пазарната икономика и демокрацията. падението което беше в източна европа през соца няма нищо общо с липсата на религия, а с липсата на икономика и демокрация и защото държавата беше неспособна да ръководи икономиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Едното е в духовната сфера, другтото е в стопанската. Социализмът отрече и двете и опита да замести религията със своя символика и институционалност, вяра и пр., но се оказа неспособен.

Църквата, както и държавните органи, е една от обществените институции. Като такава тя може да генерира социална патология или социален прогрес, зависи от това накъде е насочено функционирането й. А може да функционира и неуспешно...

Поради това именно тезата на статията, която предпоставя зависимост между социалните деформации и религията за мен е погрешна, неточна и неадекватна.

ПП

Швеция в същността си е социална, но капиталистическа държава. Основните й средства за производство са частни... Политическата й система е демократична, една от най-демократичните. Тези неща са едно, те не могат да се разделят. Видите ли, шведите са като нас, ама ние бяхме само дето малко авторитарни, теоритично....

http://www.hrono.ru/dokum/191_dok/191810svyash.html

http://www.dveri.bg/content/view/9304/392/

http://www.vestnikataka.com/forum/index.ph...;prev_next=prev

http://www5.disput.az/lofiversion/index.php?t17117.html

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Science flew man to the moon, religion flew man into the twin towers. :crazy_pilot:

Умно казано. Но всъщност нима науката политическа икономия и научен комунизъм не хвърли човека в Гулаг? Зависи кое накъде се насочи, а не кое какво е...

Изгледайте това: http://www.youtube.com/watch?v=v174DtdA_n4, всичките 10 части. Ненадминато представяне на проблемите с религията от великия Кшищов Киесловски...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Едното е в духовната сфера, другтото е в стопанската. Социализмът отрече и двете и опита да замести религията със своя символика и институционалност, вяра и пр., но се оказа неспособен.

Църквата, както и държавните органи, е една от обществените институции. Като такава тя може да генерира социална патология или социален прогрес, зависи от това накъде е насочено функционирането й. А може да функционира и неуспешно...

Поради това именно тезата на статията, която предпоставя зависимост между социалните деформации и религията за мен е погрешна, неточна и неадекватна.

ПП

Швеция в същността си е социална, но капиталистическа държава. Основните й средства за производство са частни... Политическата й система е демократична, една от най-демократичните. Тези неща са едно, те не могат да се разделят. Видите ли, шведите са като нас, ама ние бяхме само дето малко авторитарни, теоритично....

http://www.hrono.ru/dokum/191_dok/191810svyash.html

http://www.dveri.bg/content/view/9304/392/

http://www.vestnikataka.com/forum/index.ph...;prev_next=prev

http://www5.disput.az/lofiversion/index.php?t17117.html

Ти може да обориш тази статия но само със сериозни доводи, доказателства, изселдвания и данни. Не с пожелания и лични мнения. И то само:

1. Когато завърша темата, защото има още от нея, идва най-важното.

2.Когато я порчетеш цялата и разбереш за какво става дума, не да спорим за конкретни думи.

Ще ти издам само, че религията частично способства за създаването на някои социални патологии, като например заболеваемост от гонорея и сифилис, високи нива на аборти, довашно насилие, икономическа изостаналост - защото налага консерватизъм и избягва западните влияние сред страните от третия свят, ограничава науката и води до ниски успехи в училище.

И религията няма нищо общо с други патологии, като престъпност, нива на алкохолизъм, и тн изброил съм ги в статията, но очевидно с нищо не е способствала да ги ограничи.

Религията не е нещо вродено, универсално, а непостоянно, повърхностно, изкуствено явление, което действа като психологически механизъм на мозъка да се адаптира към социалнитеи икономичесикте дисфункции и патологии на средата - някои нямащши общо с религията, други имащи пряко, трети непряко.

Когато нивата на социално здраве в едно общество се върнат на задоволителни нива, мнозинството жители на обществото доброволно, бързо и естествено изоставят религиозността.

В редица социални отношения и нагласи шведите са като нас от времето на соца, та и сега, само дето ние бяхме много по-авторитарни.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...