Преводи/етимологии на прабългарски думи

[Гесер Курултаев]

Много настоява едно момче тук да "превеждам" прабългарски думи. Какво по-лесно за един татарин с познания по няколко езика и с достъп до Интернет. НО големият проблем е, че вече е изтрита една от темите, където изгубих немалко време да дам няколко етимологийки на думички от Именника.

Сега много смирено, с наведен поглед, трепнещ глас и избиваща пот по челото и, още по-зле - по гърба, да попитам височайшите модератори:

-Бачовци, таковнката, може ли да преведа думички за момчето или не може, защото ще се окаже, че прабългарският е тюрко-алтайски и по тоя начин прабългарите са роднини с японците*, а не с циганите**, кюрдите и др. сходни народности.

------------

БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ

* Японският език е доказан от Старостин и др. като Алтайски, заемащ японска група на езиците, заедно с Окинавския.

** Циганите, подобно на иранците, таджиките, кюрдите и др. принадлежат към ИНДО-ИРАНСКАТА група.

[_magotin_]

Аз лично подкрепям преводи на прабългарски думи, с условието, че думите се вземат от автентични паметници. Например от старобългарската книжнина от Х век. Или от надписи върху камък. В тази връзка гениалният ни специалист проф. Добрев се препъна, както 5-6 преди него, в превода на някои надписи от Наги сен Миклош. Вие, като мастит специалист, насочете вниманието си към въпросните надписи. Превеждането им е истински забавно. :!!!:

[bratilov]

http://altaica.ru/LIBRARY/mudrak/buyla-zoapan.pdf

Какво намерих в необятния руски интернет

[_magotin_]

http://altaica.ru/LIBRARY/mudrak/buyla-zoapan.pdf

Какво намерих в необятния руски интернет

Старо, но лачено... Да допуснем, че е вярно... Защо тогава на Долния Дунав ги няма тези надписи...

ПП "Булгаризмите" в унгарския май са повече от "булгаризмите" в българския. Интересен, бих казал УГОРСКИ феномен.

[Elemag]

http://altaica.ru/LIBRARY/mudrak/buyla-zoapan.pdf

Какво намерих в необятния руски интернет

Този Мурдак вече съм го пускал във форума.

[Armand O'BOLG]

Бачовци, таковнката, може ли да преведа думички за момчето или не може, защото ще се окаже, че прабългарският е тюрко-алтайски и по тоя начин прабългарите са роднини с японците*, а не с циганите**, кюрдите и др. сходни народности.

------------

БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ

* Японският език е доказан от Старостин и др. като Алтайски, заемащ японска група на езиците, заедно с Окинавския.

** Циганите, подобно на иранците, таджиките, кюрдите и др. принадлежат към ИНДО-ИРАНСКАТА група.

Извънземното Алф от едноименния сериал хипнотизираше с един часовник котката и я подготвяше за закуска с думите:"Ти си геврек! Ти си геврек!...", та и ти драги Гесер: гордейте се с японски роднини, а не с цигански, а? Хиииитро, тъъъънко...!!!

[_magotin_]

По системата на Алф и професор Добрев хипнотизира кадетите в часовете по приложен военновременен турски език. "Прабългарите са тюрки, в шатрата на Омуртаг е висяло съкровището от Наги сен Миклош" и т.н. Фактът, че по времето на Омуртаг съкровището най-вероятно вече кротко е дремело под земята, съвсем не смущава уважаемия Професор. :!!!:

[Гесер Курултаев]

Аз лично подкрепям преводи на прабългарски думи, с условието, че думите се вземат от автентични паметници. Например - от старобългарската книжнина от Х век. Или - от надписи върху камък. В тази връзка, гениалният ни специалист проф. Добрев се препъна, както 5-6 други преди него, в превода на някои надписи от Наги сен Миклош.

Вие, като мастит специалист, насочете вниманието си към въпросните надписи. Превеждането им е истински забавно.

А ето това е нещо, с което аз съм МНОГО съгласен. Защото думи, които са обявени за прабългарски, но без документация, са просто вероятни (с различна степен на вероятност), но не - и 100% прабългарски.

Проблемът, обаче, иде от руните - някои си мислят, че те са разшифровани, но... не са. Т. е. руническите отпадат.

Давайте предложения и вие, аз ще етимологизирам. Колкото до Иван Добрев - трудно ще се препъне, така че не искам да се произнасям. Гледам, че онова - за Зитко и жупана - добре го е превел. Ако искаш, дай линк - да се потрудя и аз...

[Гесер Курултаев]

Бачовци, таковнката, може ли да преведа думички за момчето или не може, защото ще се окаже, че прабългарският е тюрко-алтайски и по тоя начин прабългарите са роднини с японците*, а не с циганите**, кюрдите и др. сходни народности.

------------

БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ

* Японският език е доказан от Старостин и др. като Алтайски, заемащ японска група на езиците, заедно с Окинавския.

** Циганите, подобно на иранците, таджиките, кюрдите и др. принадлежат към ИНДО-ИРАНСКАТА група.

Извънземното Алф от едноименния сериал хипнотизираше с един часовник котката и я подготвяше за закуска с думите:"Ти си геврек! Ти си геврек!...", та и ти драги Гесер: гордейте се с японски роднини, а не с цигански, а? Хиииитро, тъъъънко...!!!

Може и да е хитро, но то си го пише в научните книги:

Японският език (日本語 - "нихон го") е език, говорен от около 127 милиона души главно в Япония. Класификацията му е спорна. Спада към една категория заедно с рюкюан — група езици, които се говорят на островите в южната част на Япония и постепенно са измествани от японския език. Близък е с корейския език и изобщо - със семейството на алтайските езици.

Циганският език е индо-европейски, индо-ирански и индо-арийски език.

Нямам никакви предубеждения към ромите, писал съм на други места, че сред тях има и учени, политици, журналисти, поети...В същото време не всеки японец е стока. Сред японците има бандии, перверзници, глупаци...ОБАЧЕ, прабългарите по език, бит, донякъде - външност и пр. по-са мязали на японци, а не на цигано-индо-иранци. Това казвам.

[ISTORIK]

За интересната връзка между древните и съвременните българи, от една страна, и японците - от друга, можете да прочетете в следната литература:

- Христо Маджаров, "Пътуване във времето (Българо-японски мистерии)", ИК "АлфиолА", Варна, 2007 г.

- Кр. Апостолова, "От Черно до Японско море и обратно", София, 2005 г.

- Дайсаку Икеда и Аксиния Джурова, "Духът на лъва", ИК "Princeps", Токио (?), 2000 г.

[ЧЗ-М-52]

Пускам малко гювеч:

кънига, кънигачии, книхчии – книга, книжовник. (Супр.сб.) Аналогично на български, в осетински иронски činыg, дигорски kъnыg, kыnыgæ – книга, макс. близко до кънига. Мнението на Абаев че осетинските форми са старославянска замека е невярно. (В.Абаев-Речник, том-1,стр.596-597) Може да се формулират три теории за произхода на думата.

а). древногермански: книга – знание. Изказана от Миклошч, Улунбег, Преображенский, че славянското понятие произлиза от древноскандинавското kenning, готското kunnun - познание, учение. (А.Преображенски -Этим.Слов.Русск.Яз.,том-1,стр.323) Днес е отхвърлена от славистите, тъй като би трябвало да очакваме славянска транскрипция на германската дума като „ченязъ”, напр. от пфенинг се стига до славянското пеняз - монета. (Делева)

б). предноазиатска: книга – царски печат. Изказана от Микола. В арменски съществува думата knik’ - печат, заета от древното асирийийско kunukku – царски печат, както и kaníku – нещо написано. В източнокавказките езици, в лезгински `kh`n, kx`in – книга, се смята че има древни месопотамски корени. Присъствието в прабългарски, чувашки и осетински се обяснява с тясното съжителство на българи, алани и савири в Кавказ. В последните години тази теория бе реанимирана в нашата литература от П.Добрев.

в). китайски първопроизход. Изказана от Мункачи, Фасмер и понастоящем общоприета от славистите. Славянското *kъniga, според Фасмер и мнението на болшинството лингвисти, произлиза от древнотюркското *küinig, преминало чрез волжкобългарското и прабългарското *küiniv (уйгурското kuin, kuinbitig) заето от китайското k`üеn – свитък, попаднало в тунгусоманджурски като kuŋ-mu – книжовник, архивар (Рясянен). От прабългарски е заето в староунгарски и секелсклски könyü, съвр.унгарското könyv, отразява старочувашкото *koniv, мордвинското kоnоv – хартия, съвр.чувашкото kenеkе – книга (Рясянен). БЕР повтаря написаното от Фасмер. (БЕР-3,стр.496-497)

По принцип изцяло подкрепям тази теория за китайския първопроизход на понятието но е необходимо да направим някои уточнения. На пръв поглед веднага се вижда разликата между „пратюркското” *küinig, уйгурското kuin, и „прабългаро-старочувашкото” *koniv, фиксирано в унгарски и мордвински и другата форма, чувашкото kenеkе, свързвано пряко със старобългарското кънига. Според М.Федотов (автор на основния етимологичен речник на чувашкия език) формата kenеkе (кенеке) не е собствено чувашка, а късна руска заемка, както сигурните такива, башкирското kenəgə, якутското kinigэ. Друг негов довод е е че в чувашки думата кенеке е фиксирана първоначално като название на част от стомаха на преживните (кравите) аналогично на руското и славянско название книжка – част от стомаха на кравата приличащ на листата на разтворена книга (Ашмарин). Третият му довод е че построената от Фасмер връзка кенеке-кънига се базира не невярното цитиране от Расянен на древнотюркска дума *küinig. Оказва се че такава дума няма в източниците. В по-късно издадения „Етимологичен речник на тюркските езици” се установява че единственото подобно древнотюркско понятие е уйгурското kuin – свитък, което си е китайска заемка, в китайски понятието за свитък е идентичен с едно от названията на коприната, тъй като първоначално в Древен Китай се е пишело върху тънки копринени свитъци. В подкрепа на това Ашмарин посочва една стара чувашка дума kuně – парче плат, кърпа с пришити шарки, т.е. не може да се смята че при чувашите е съществувала древна дума kenеkе, както не може да се приеме съществуването на древнотюркска дума *küinig, хипотетично въстановена от Рясянен по хипотетичното прабългарско понятие. (М.Федотов-Этим.Слов.Чуваш.Яз., том-1,стр.274) При това положение рухва цялата теория за „тюркския” произход на думата.

В древнотюркски откриваме думата kenzi – рисувана коприна, която е китайска заемка, аналогична на чжурчжунското kiuèn-tsj, манджурското gъovansa – рисувана коприна и gъovаnsэ – книга, свитък, производни на китайското czjuān – тънка коприна, czjuān-czi – рисувана коприна или свитък с текст върху коприна, респ.книга. (Др.Тюрк.Словарь,стр298),(Сравн.Словарь Тунг.-манч.Яз., том-1,стр.156) В случая имаме заемки които са не по-рано от танската епоха, когато названието на коприната е kjwèn. Произходът на китайското понятие идва от древната синотибетска форма *k®ēŋ˜g – нишка, в тибетски е еволюирало до rkjaŋ – вена, в бирмански до khjañ, khrañ – нишка и в дагестанските езеци (цезки, дидойски) до rkan – нишка. В китайски в най-древния предкласически период и ханската епоха се е произнасяло като kēŋ, в следханското време еволюира до kiēŋ и съвременното произнасяне е jīng, в различните диалекти Пекин, Шанхай - ćiŋ, Чанши, п-в Шендун, Нанкин – ćin, Гуанджоу - kîŋ. Аналогично названието на коприната, производно на този корен, еволюира от най-древното k(w)ens, през предкласическото (доханско) kwenh, класическото ханско kwjanh и в следханския период и танското време kjwèn, за да еволюира до свър.форма juàn, в Пекин и Шендун ćyan, Янджоу ćyî, Чанши ćyê, Гуанджоу kyn.

Или ако изходим от вероятно изходящата прабългарска форма *кънигъ, то заимстването е станало по-рано отколкото в алтайските езици, не по-късно от времето на Империята Хан, когато китайската форма се е произнасяла с глухо „х” накрая, (виж старобълг. кних-чии – книжовник) което в последствие е загубено и за това липсва в древнотюркски.

Например Д.Адамс посочва в тох.(б) kenek – платно, което според него е с неизяснена етимология, но не е трудно да видим китайска заемка означваща коприна, респ. копринено платно.

Смятам че прабългаро-осетинското (дигорско) кънига е много по-древно заемане от китайски и най-вероятно е станало посредством юечжите и усуните!

[ЧЗ-М-52]

Или тази:

кълъигъ – храненик, хрантутник, паразит (Златоструй). Въпросната дума е с прабългарски произход. За изясняване на етимологията и ни помага сходното осетинско иронско kъulættag, дигорско kъuælæuttag – разглезено дете, галеник, лигльо (с порицаващо значение). Абаев обяснява произхода на думата от осетинското kъul/kъоlæ – вътрешна стая, вътрешна стена в дома, т.е. дете прекалено „обгрижвано” от родителите, не напускало дома, семантиката е сходна с българското „гледан в саксия” или „израснал под полата на майка си”. (В.Абаев-Словарь, том-1,стр.640,641) В българското кълъиг виждаме корена *къл – вътрешен и суфикса –иг, т.е. отглеждан в дома, респ. храненик, с по-нататъчно развитие хрантутник, паразит. За kъul/kъоlæ, Абаев посочва аналогичните в персийски kul – свит, сгушен, кюрдски kōl - дом, кюрдски (гурани) kūl, kūlū - хижа, лурски kūlа, пущунски kelai – хижа, дом. В санскритски qjuāja – колиба, kulam – семейна къща.

[ЧЗ-М-52]

И това:

къблъ – кофа, ведро, кобел, кобле – ведро, кофа се е срещало в Кичевско (Шапкарев) и другаде по Македония. Според проф.Б.Цонев и общобългарската дума кобилица произлиза пак от къблъ. (БЦ-ИБИ-1,стр.94) Думата е позната и в староруски кобелъ, руски кобел, украински гбол, сърбохърватски кабао, род. п. кабла, словенски kеbеl, чешки kbel, gbel, полски gbeł – ведро. Смята се че славянската дума е заета от старовисоконемдси *kubil, miluh-chubili, средновисоконемски kübel - ведро (Уленбек, Бернекер, Кипарский). Източник на старонемскоата дума латинското cupellum (вж.църковното понятие купел – съд, място за кръщаване). Литовското kubilas, латвийското kubls – ведро се смятат за славянски или германска заемка (Фасмер). От старобългарски думата е заета в албански kobel, унгарски köböl, дори в турски kobul – ведро. (АС-СНА,стр.153) В БЕР се посочва и идентичното осетинско дигорско kъibilа – ведро, думата се използва и в иронски, но е изместена от синонима си kъærtа. Абаев също сравнява думата със старовисоконемското *kubil, но предполага „звукопадражателна” етимология от корена *kbl- нещо кръгло. (ВА-С-1,стр.645-646)

Българското кобилица – криво дърво, използвано за носене на рамо, на съдове с вода, както казва Б.Цонев е производно на къблъ – ведро. той посочва аналогоичното румънско cobiliţă, като старобългарска заемка. (БЦ-ИБЕ-2,стр.62) Фасмер приравнява понятието с кобила – женски кон, предвид руското кобылка – част от струнен инструмент. Аналогично в осетински иронски kъоbаlа, дигорски kъоbоlа – дървена тояга с накрайници, във вид на дръжки. (ОРС),(ДРС) Абаев го смята за грузинска заемка, от kъomabali – тояга с накраинк. В съвр.осетински кобилица е съотв. kъostil/kъustelæ. (ВА-С-1,стр.635) Така вече може да се предполага основателно сармато-алано-прабългарския произход на думата, предвид наличиета на семантичната двойка къблъ-кобилица, респ. kъibilа-kъоbоlа, както в български, така и в осетински. Вероятният първопроизход е посоченият от Абаев корен, *kbl-, проявен и в български – клъбукъ, клъбаса, кълбо.

[Armand O'BOLG]

Това което дава ЧЗ-М-52:

б). предноазиатска: книга – царски печат. Изказана от Микола. В арменски съществува думата knik’ - печат, заета от древното асирийийско kunukku – царски печат, както и kaníku – нещо написано. В източнокавказките езици, в лезгински `kh`n, kx`in – книга, се смята че има древни месопотамски корени. Присъствието в прабългарски, чувашки и осетински се обяснява с тясното съжителство на българи, алани и савири в Кавказ. В последните години тази теория бе реанимирана в нашата литература от П.Добрев.

е лингвистично прецизно, но трябва да се уточни, че първоначално не е с познатата ни днес форма (форми), а става дума за цилиндри от полускъпоценни камъни, изображението на които се намира върху тясната издължена част, а не върху долната или горна окръжност. Те се търкалят върху глинена (прясна) плочка, оставяйки отпечатъка. Приведената арменска лексема не е точна, защото руските колеги транслитерират, а не транскрибират - между "к" и "н" трябва да бъде възстановен звукът "Ъ"(от типа на английските "шва") . Не става дума за теория, а за хипотеза, и скромното ми мнение е, че етимологично тя е издържана! Пък и нямам прдубеждения спрямо Петър Добрев!

[Perkūnas]

Опасявам се, че методът на ЧЗ-М-52 е изцяло погрешен. Защо?

Да вземем този елементарен пример:

Или тази:

кълъигъ – храненик, хрантутник, паразит (Златоструй). Въпросната дума е с прабългарски произход.

Дотук НИЩО. Дори не е посочен контекст, в която е употребена, не е посочено дали не е hapax legomenon, т.е. дали наистина такава дума съществува или е неточност на преписвача. Не е проверено дали думата не се среща и в други славянски езици. По-натам уверено се твърди, че

Въпросната дума е с прабългарски произход.

Защо??? - питам. Отговор НЯМА. Вместо това веднага се дават някакви неясни осетински паралели, които обаче не само не означават "паразит", ами и имат друга морфологична структура.

За изясняване на етимологията и ни помага сходното осетинско иронско kъulættag, дигорско kъuælæuttag – разглезено дете, галеник, лигльо (с порицаващо значение). Абаев обяснява произхода на думата от осетинското kъul/kъоlæ – вътрешна стая, вътрешна стена в дома, т.е. дете прекалено „обгрижвано” от родителите, не напускало дома, семантиката е сходна с българското „гледан в саксия” или „израснал под полата на майка си”. (В.Абаев-Словарь, том-1,стр.640,641) В българското кълъиг виждаме корена *къл – вътрешен и суфикса –иг, т.е. отглеждан в дома, респ. храненик, с по-нататъчно развитие хрантутник, паразит.

Е тук не става ясно как така от "отглеждан в дома", "гален", "обгрижван", т.е. все пасивни значения, стигаме до "паразит", т.е. "които живее на чужд гръб" с активно значение. Дотук НИЩО по същество!!!

За kъul/kъоlæ, Абаев посочва аналогичните в персийски kul – свит, сгушен, кюрдски kōl - дом, кюрдски (гурани) kūl, kūlū - хижа, лурски kūlа, пущунски kelai – хижа, дом. В санскритски qjuāja – колиба, kulam – семейна къща.

Това пък няма никакво отношение към горното. Очевидно "коренът къл" означава или "стена", или "дом", или "свит, сгушен", т.е. всичко друго, но не и "вътрешен". Освен това елементарна справка в осетинския онлайн речник показва, че прабългарското *кълъигъ има точно морфологично съответствие в осетинското къулæг означаващо "сооружение над плоской крышей горской сакли" или "трамбовка деревянная".

За кобилица и къбъл смятам, че е излишно да се коментира. Очевидно ЧЗ-М-52 не си е направил труда да провери какво е фонетичното развитие на осетинския език и особено каква е съдбата на Б между гласни, за да ми твърди, че осетинското чъыбыла/къибила "ведро" е заето в славянски, а не обратното, което е много по-вероятно.

[Perkūnas]

За тюркския произход на старобългарските думи брьчьхъ "къдрица" и коргчии "овчар" - но за съжаление на английски.

ch1.pdf

ch2.pdf

ch0.pdf

[michael]

За тюркския произход на старобългарските думи брьчьхъ "къдрица" и коргчии "овчар" - но за съжаление на английски.

Имаме дума бойер в румънски която доколкото знам е прабългарска.

От болярин->боляр-бойер. Същата дума на шуменски говори звучи болйерин доколкото знам

[проф. Добрев]

ЧЗ-М-52' date='21 May 2010 - 01:06 PM' timestamp='1274436410' post='102029'

Смятам че прабългаро-осетинското (дигорско) кънига е много по-древно заемане от китайски и най-вероятно е станало посредством юечжите и усуните!

Това "прабългаро-осетинско" е ни повече, ни по-малко, нещо като кентавър, което може и да го има в езотерико-паранормалното пространство, но сериозната наука не се занимава с подобни обекти конструкти!

Прабългарите заемат тази дума директно от китайците около Н.Е., без каквото и да е посредничество на всякакви прототюрки, което си е направо нелепа безсмислица, защото прототюрките се делят на двата си основни клона - огуротюрки/българи и огузотюрки, още преди края на 4-то хил. пр.н.е., а така наречените древни тюрки излизат на историческата сцена едва към 6-7 в.

[проф. Добрев]

Имаме дума бойер в румънски която доколкото знам е прабългарска.

От болярин->боляр-бойер. Същата дума на шуменски говори звучи болйерин доколкото знам

Стбълг. болярин е собствено старобългарска адаптация на праб. бай-ер "богат мъж", а румънското, както и староруското безспорно са директни заемки от съответния прабългарски диалект.

[ЧЗ-М-52]

....е направо нелепа безсмислица, защото прототюрките се делят на двата си основни клона - огуротюрки/българи и огузотюрки, още преди края на 4-то хил. пр.н.е., а така наречените древни тюрки излизат на историческата сцена едва към 6-7 в. !!!!!

---------

Освен смях в залата.....просто без коментар. В 4 хил.пр.н.е. да се твърди че има огуротюрки българи, задминава и "болхиките" на другия Добрев, по своята нелепост.

А за коментарите на Перкунас - изцяло безсмислени.

Иначе за податките с коргчии и брьчхъ - сърдечно благодаря, ще ги проучим по-подробно.

За къл - вътр.стена, нещо не си наясно със значенията. За ведрото също!

[ЧЗ-М-52]

бръчъкъ, бръчъхъ – къдри, къдрици, коса. Думата е употребена в старобългарското название на съзвездието „Косите на Вероника” – „Вероникинъ бръчъхъ” в староруски текст от 11 в. (старобългарски препис), превод на „Проповедите на св.Григорий Назиански”. (СДСЯ,стр.52) Й.Речек посочва думата като прабългарска по произход и търси паралел с древнотюркското bürčäk известно ни от речника на М.Кашгари, което означава 1). къдрица, кичури, 2). грива. (ДТС,стр.131) Думата е позната и в чувашки като pаjărkа, pаrkа – снопче, къдрица, но според Федотов етимологията и е неясна, той търси паралел с коми parga – пух и руското парга – пърхот, което не е удачно. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.378) Вероятни етимологични решетния:

а). алтайски произход. Най-близко по значение е в монголски burdži, халха-монголски burdžgar, бурятски burdžagar, калмикски burzэγэr, burcэgr, ородски burdžugъur – къдряв, къдри, в тунгусоманджурски, евенкски budžir, евенски buduruka, манджурски budžiri – къдряв, ТМ-формите се смятата за монголска заемка. (ССТМЯ-1,стр.103)

б). ирански прозиход. В осетински barc/barcæ, авестийски barэša, арменски (от персийски) barš, βnš (βŗšna), хотаносакски brīra, пущунски wrag, wrajz, шугнански, бартангски virx, язголемски vorx, белуджи bwčk, съвр.персийски bash, pash – грива. Обикновено думата се извежда от авестийското barэša което освен грива означава и шия, врат, но по-страта етимология на думата е неизвестна. Абаев посочва в коми burši, хантски parэš – грива, като стари ирански заемки. (ВР,ДЭ-ЭСИЯ-2,стр.115),(ВА-С-1,стр.237)

Първоначланото значение най-вероятно не е свързано със шия, а със снопче коса: в санскрит pardħ, prahŗšţa – кичур, сноп коса, кашмирски bicuru – къдри, къдрици, дардски pāsā, пущунски, пресийски pašm - коса, в дардските езици *phura, *bhucca – снопче, снопче коса, санскрит barhħ – сноп птичи пера. (DDSA) Така че бръчъкъ, бръчъхъ може дас е резгледаи като аналог на сарматоаланското barc/barcæ – коса/грива. (Б.а.: Сходно индоиранско понятие за вежди: В протоиндоирански bhri, санскрит bhrāh, bhria, хотаносакски burraukãl, согдийски br`wkh, (brika), средноирански brig, шугнански verğ, мунджански veriga, ягнобски veruk, кховарски `brwk, сариколски veruk - вежди. (VS-ETD),(L-IAIL)май имаше и такава диалектна българска дума бърк - мустак.

------------

За коргчии - овчар, пастир, думата присъства в речника на Серезневский - том 1, стр.1286, но става дума за твърде късен сборник от 15 в. което показве че руската дума, може и да е от татарски произход!

-----------

[Perkūnas]

бръчъкъ, бръчъхъ – къдри, къдрици, коса. Думата е употребена в старобългарското название на съзвездието „Косите на Вероника” – „Вероникинъ бръчъхъ” в староруски текст от 11 в. (старобългарски препис), превод на „Проповедите на св.Григорий Назиански”. (СДСЯ,стр.52) Й.Речек посочва думата като прабългарска по произход и търси паралел с древнотюркското bürčäk известно ни от речника на М.Кашгари, което означава 1). къдрица, кичури, 2). грива. (ДТС,стр.131) Думата е позната и в чувашки като pаjărkа, pаrkа – снопче, къдрица, но според Федотов етимологията и е неясна, той търси паралел с коми parga – пух и руското парга – пърхот, което не е удачно. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.378) Вероятни етимологични решетния:

а). алтайски произход. Най-близко по значение е в монголски burdži, халха-монголски burdžgar, бурятски burdžagar, калмикски burzэγэr, burcэgr, ородски burdžugъur – къдряв, къдри, в тунгусоманджурски, евенкски budžir, евенски buduruka, манджурски budžiri – къдряв, ТМ-формите се смятата за монголска заемка. (ССТМЯ-1,стр.103)

б). ирански прозиход. В осетински barc/barcæ, авестийски barэša, арменски (от персийски) barš, βnš (βŗšna), хотаносакски brīra, пущунски wrag, wrajz, шугнански, бартангски virx, язголемски vorx, белуджи bwčk, съвр.персийски bash, pash – грива. Обикновено думата се извежда от авестийското barэša което освен грива означава и шия, врат, но по-страта етимология на думата е неизвестна. Абаев посочва в коми burši, хантски parэš – грива, като стари ирански заемки. (ВР,ДЭ-ЭСИЯ-2,стр.115),(ВА-С-1,стр.237)

Първоначланото значение най-вероятно не е свързано със шия, а със снопче коса: в санскрит pardħ, prahŗšţa – кичур, сноп коса, кашмирски bicuru – къдри, къдрици, дардски pāsā, пущунски, пресийски pašm - коса, в дардските езици *phura, *bhucca – снопче, снопче коса, санскрит barhħ – сноп птичи пера. (DDSA) Така че бръчъкъ, бръчъхъ може дас е резгледаи като аналог на сарматоаланското barc/barcæ – коса/грива. (Б.а.: Сходно индоиранско понятие за вежди: В протоиндоирански bhri, санскрит bhrāh, bhria, хотаносакски burraukãl, согдийски br`wkh, (brika), средноирански brig, шугнански verğ, мунджански veriga, ягнобски veruk, кховарски `brwk, сариколски veruk - вежди. (VS-ETD),(L-IAIL)май имаше и такава диалектна българска дума бърк - мустак.

Чудя се защо в този буламач липсват "сарматоаланската дума" перчем и английското brow "вежда"....

1. Hе знам какъв източник за преводите от санскрит ползваш, тъй като речника на Monier-Williams превежда инд. prahṛṣṭa- като "прав, настръхнал (за коса)", а не "кичур".

2. Tази дума (prahṛṣṭa-) и новоиндийските й наследници не са свързани с посочените ирански форми, защото pra- е представка, която е сродна с лат. pro-, бълг. про-.

3. Думата barha-/varha- "перо от опашка (на паун)" е късна и изглежда като чисто индийско новообразувание от глагол bṛh "скубя" (M-W), т.е. семантичната разлика между нея и иранските форми със значение "шия" или "грива" е непреодолима. Представям си какво би станало, щом някой сарматоалански ездач почне да скубе гривата на коня си.

3а. Ако иранските форми бяха сродни с barha-, щяха да съдържат -z-, а не -š-.

4. Освен това първоначалното значение на иранските форми си е точно "шия", а не "снопче коса" (Altiranisches Wb.: с. 951, barәša- "Hals, Ruecken").

5. Значението на bürčäk като "грива" е най-слабо разпространено именно сред тюркските езици. При иранските езици е обратното, видно от заемките в угро-финските езици.

6. Значението и формата в старобългарски очевидно са по-близки до тюркските форма и значения.

7. Думите със значение "вежда" като староиндийското bhrū (което се среща в много индоевропейски езици, вкл. и в англ. brow) изобщо не са сродни с думите за "грива" или "врат".

------------

За коргчии - овчар, пастир, думата присъства в речника на Серезневский - том 1, стр.1286, но става дума за твърде късен сборник от 15 в. което показве че руската дума, може и да е от татарски произход!

-----------

Ами тогава защо думата се намира в изречение, което недвусмислено е със старобългарски произход???

[ЧЗ-М-52]

Не виждам нищо смислено в твоя т.нар. разбор, както винаги. Произходът на бареша грива, не е ясен! Наслагването на врат, може да е вторично!

А за дума от 15 век при това руска - не че не е невъзможно но малко вероятно! ако беще прабългарска би трябвало да почва с "х" а не с к., вж. аварското хринг - обграден военене лагер!

[Perkūnas]

Не виждам нищо смислено в твоя т.нар. разбор, както винаги.

Поласкан съм, но ти си този, който сипе без мяра индийски форми, които очевидно не са ти ясни...с каква цел, не знам?

Произходът на бареша грива, не е ясен! Наслагването на врат, може да е вторично!

Ами че иранските езици са пълни с неясни думи, оджъм! Най-старото засвидетелствано значение на лексемата е "шия", в Авестата, изводите ги оставям на тебе.

А за дума от 15 век при това руска - не че не е невъзможно но малко вероятно!

Откъде знаем, че думата е руска? Употребява ли се в руския език? Ти знаеш ли, че повечето старобългарски текстове са запазени в руски преписи от 15-16 век? Ами тогава да ги зачеркнем - нали са всъщност руски?

ако беще прабългарска би трябвало да почва с "х" а не с к., вж. аварското хринг - обграден военене лагер!

Не знам с какво щеше да почва, но явно започва с к или подобен на него звук, щом е записана с К. А това аварско "хринг - обграден военен лагер" (откъде ли е взето?) ми мяза повече на старонемски hring "пръстен", преносно "обкръжение", "кръг"... В речника на братя Грим kring е дадено като der platz des kirchhofes, wo sich die gemeinde versammelt, "мястото в църковния двор, където се събира паството". Т.е. думата очевидно няма нищо с България.

[ЧЗ-М-52]

Какъвто и да е произхода на барц - грива,от шия или не, е напълно допостимо тази дума да е с произход аналогичен на сарматския. Алтайският също е напълно възможен.

хринг – аварско военно укрепление. Аналогично в осетински gæræn – ограда, обградено място, обор, препядствие, дървена стена, бариера, също в дигорски goren - ограда. (ОРС),(ДРС) В персийски kurang – кръгово укрепление, бивак на ловци, обор за коне и в кавказки аварски goren – обор, обградено място, абхазки а-g◦аr - ограда. Най-вероятно имаме древна алтайска дума, в тунгусоманджурски, манджурски quwara - ограждам, quwaran – военен лагер, казарма, орокски, нанайски qawa, удегейски kawa, qaura(n) – дървена колиба, протомонголски xuvaran, монголски xuarang, quwaran – казарма, военен лагер. (ССТМЯ-1,стр.422) Старотюркското qorïγan – стан, военен лагер е заемка от старомонголското χoriyan, χoriyγan – военен стан, лагер. (ДТС, стр. 458) По-далечен аналог с древнотюркското qavīr/qavur, в турски kavuš – събирам. (S-AE) Аварската хринг показва недвусмислена връзка с монголското xuarang – военен лагер, казарма. Напълно погрешно е разпространеното мнение че хринг произлиза от немското ring – пръстен.