Стара Загора - хронология на имената на града от античността до днес

[Зитко]

Значи успях да локализирам местността "Мечи кладенец",известна и със старото си име "Айбунар" или "Аирбунар", благодарение на една руска военна карта

На първата картинка в центъра е "Айбунар",а втората картинка се вижда къде точно е т.3 от предишната ми схема - значи там,където първоначално мислех,че са рудниците,всъщност е Карасиврийско дере,по което аз ще стигна до т.З,тоест ще изляза на шосето за Минералните бани,там е базата на "Диони"ООД,адресът на фирмата е именно "Местност Мечи кладенец",така оттам,в посока обратна на Минералните бани ще тръгна и ще търся тази спирка "Паметника" и някаква пътека за рудниците,предполагам лесно ще ги намеря.

[Tyroglyphos]

Извинявам се, че разводнявам темата, но открих още неща за Мечи кладенец и не се стърпях да не ги споделя!

В списание "Наука и жизнь" бр 3. от 1974 открих схема на разпожението на 11-те медни рудника при Мечи кладенец.

Прикачам и стр.142-145 от списанието. Е. Черньiх е публикувал статия и в брой 7 от 1968, но нея не можах да я открия.

Ето и една статия на В Jovanovic от 1978, в която се говори за Aи Бунар (Мечи кладенец).

Jovanovic

И аз да разводня малко темата.

Е. Черных има и книга по въпроса - Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978.

[nikey_vv]

И аз да разводня малко темата.

Е. Черных има и книга по въпроса - Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978.

Ето я книгата: download

От стр.56 до стр.76 е за Аибунар. За съжаление точно стр. 56 липсва във файла.

[Doris]

Ти се смееш, но такъв паралел вече е правен в научната литература...

Не, аз имам предвид вторично влияние, като им минала през ръцете някоя и друга тракийска двуколка, изкопана от околните могили са решили, че тази конструкция е нещо добро и полезно и са си измайсторили подобни. Като ида пак в Нова Загора ако имам сгода ще снимам някоя такава двуколка.

[Tyroglyphos]

Марк Аврелий, както споменах по-горе, е наричан "основател" на града.

Една статия на Д. П. Димитров, в която се разглежда значението на Марк Аврелий за Августа Траяна.

DPDimitrovAugTraiana.pdf

По-ясна снимка на монетата на Августа Траяна с изображение на крепостта и речен бог, символизиращ р. Бедечка:

Надписът от Гостилица (Дискодуратера), в който Марк Аврелий е почетен като "основател" на Августа Траяна:

[Зитко]

Този речен бог го има и на монета от времето на Луций Вер,странно защо обаче я няма крепостта,дали по времето,когато са сечени тези монети,крепостната стена все още не е била изградена ?

[Tyroglyphos]

Този речен бог го има и на монета от времето на Луций Вер,странно защо обаче я няма крепостта,дали по времето,когато са сечени тези монети,крепостната стена все още не е била изградена ?

И двете монети са отсечени при управлението на легата на провинция Тракия Квинт Тулий Максим (заемал длъжността между 163 и 165/166 г.), т. е. горе-долу по едно и също време. Просто втората монета е посветена само на речния бог. Така както имаме и монета, сечена пак при същия провинциален управител Тулий Максим, която изобразява само крепостта (обр. 1 на с. 67 в статията на Д. П. Димитров).

[Зитко]

И двете монети са отсечени при управлението на легата на провинция Тракия Квинт Тулий Максим (заемал длъжността между 163 и 165/166 г.), т. е. горе-долу по едно и също време. Просто втората монета е посветена само на речния бог. Така както имаме и монета, сечена пак при същия провинциален управител Тулий Максим, която изобразява само крепостта (обр. 1 на с. 67 в статията на Д. П. Димитров).

Все пак би могло да се допусне,че през първата година на легата крепостта все още не е била готова - ако въпросната монета на Луций Вер е била сечена през 163г.,то няма как на монетата да присъства и крепостта.След това може да предположим,че през 164г. крепостната стена е била завършена напълно и тогава да е била издадена юбилейна монета само с крепостта,а пък последната година (165 или 166) от управлението на легата Максим да е издадена и въпросната монета с крепостта и речния бог

[Tyroglyphos]

Все пак би могло да се допусне,че през първата година на легата крепостта все още не е била готова - ако въпросната монета на Луций Вер е била сечена през 163г.,то няма как на монетата да присъства и крепостта.След това може да предположим,че през 164г. крепостната стена е била завършена напълно и тогава да е била издадена юбилейна монета само с крепостта,а пък последната година (165 или 166) от управлението на легата Максим да е издадена и въпросната монета с крепостта и речния бог

Не ми изглеждат много убедителни тези предположения. Забележи, че и трите монети са в един стил, надписите са с идентичен шрифт, т. е. матриците са изработени от един гравьор и вероятно близо във времето. Поставянето на едни и същи образи самостоятелно или съчетани един с друг е много характерен прийом за разнообразяване на монетните изображения.

[Tyroglyphos]

Карти на четвърта секция от шестия климат в четири от преписите на географското съчинение на Ал-Идриси (завършено в края на декември 1153 г.).

Стрелките сочат към град Фаруи (т. е. Боруй). Северът е долу.

Първи парижки препис, 13 - нач. 14 в.

Санктпетербургски препис, 14 в.

Оксфордски препис, 1456 г.

Софийски препис, 1556 г.

Името е правилно изписано като Фаруи само на картата от първия парижки препис. В останалите началната буква вместо фа (ﻑ) е мим (مـ‎), т. е. името е станало Маруи (и дори Маруни в картата в Цариградския препис от 1496 г.). Объркването изглежда е настъпило поради пропускане на точката на буквата фа в някой препис и последвало разчитане като мим. Вярната форма с начално Ф- се потвърждава от текста на съчинението, където градът се споменава няколко пъти. Разбира се, и в текста в някои от преписите са допуснати грешки, например началната буква на името в някои ръкописи е каф (т.е. Каруи) - отново заради невнимание с точките, доколкото фа (ﻓ) и каф (ﻗ) в начална позиция се отличават само по броя на точките, които при каф са две.

[Зитко]

Ето и една монета на Луций Вер само с градската порта,на втората картинка съм монтирал двете лица за сравнение,според мен гравьорът на тия монети не е един и същ човек-ако беше един и същ,той просто нямаше да прави нова матрица за лице на другия тип монети.

[Tyroglyphos]

Ето и една монета на Луций Вер само с градската порта,на втората картинка съм монтирал двете лица за сравнение,според мен гравьорът на тия монети не е един и същ човек-ако беше един и същ,той просто нямаше да прави нова матрица за лице на другия тип монети.

Всяка матрица се използва за ограничен брой монети, докато се похаби. Съответно матриците с императорския образ се подменят най-бързо, тъй като те се използват при всички монети. Но поради специфичната технология на изготвяне на монетите матриците за лицето и опакото не се изхабяват еднакво бързо (с еднакъв брой монети). Затова има монети с един и същи лицев печат и различно опако, както и различни лицеви печати при монети, чиито обратни страни са отсечени с една и съща матрица.

[Зитко]

Всяка матрица се използва за ограничен брой монети, докато се похаби. Съответно матриците с императорския образ се подменят най-бързо, тъй като те се използват при всички монети. Но поради специфичната технология на изготвяне на монетите матриците за лицето и опакото не се изхабяват еднакво бързо (с еднакъв брой монети). Затова има монети с един и същи лицев печат и различно опако, както и различни лицеви печати при монети, чиито обратни страни са отсечени с една и съща матрица.

Сега ми направи впечатление,че Луций Вер е изобразен с лавров венец на монетата с градската порта - вероятно тази монета е била отсечена през 165г.,след успешната му военна кампания срещу Партия -ако е така,то монетата с градската порта може би е по-късна от тази с речния бог,а завършването на крепостната стена трябва да е станало не по-късно от 165г.

[nikey_vv]

По-ясна снимка на монетата на Августа Траяна с изображение на крепостта и речен бог, символизиращ р. Бедечка:

Този речен бог дали наистина е символ на река Бедечка? От къде идва името на реката? И дали е била голяма река? Аз съм се заблуждавал, че р. Бедечка е канал за захранване и преливане на езерото Загорка.

[Tyroglyphos]

Сега ми направи впечатление,че Луций Вер е изобразен с лавров венец на монетата с градската порта - вероятно тази монета е била отсечена през 165г.,след успешната му военна кампания срещу Партия -ако е така,то монетата с градската порта може би е по-късна от тази с речния бог,а завършването на крепостната стена трябва да е станало не по-късно от 165г.

Проверих годините на управление на Тулий Максим - оказва се, че той е бил легат още през 162 (или дори края на 161 г.), така че 165 г. е много късна (Луций Вер е почетен за победата си над партите есента на 165 г., а триумфът му е чак на 12 октомври 166 г., когато го удостояват с граждански венец). Ако венецът трябва да се свързва с конкретно събитие, може да става дума за есента на 163 г., когато Луций Вер е получил прозвището Арменски.

[Tyroglyphos]

Този речен бог дали наистина е символ на река Бедечка? От къде идва името на реката? И дали е била голяма река? Аз съм се заблуждавал, че р. Бедечка е канал за захранване и преливане на езерото Загорка.

Не виждам коя река освен Бедечка би могъл да символизира, особено с това представяне до крепостните стени на града. Ти имаш ли предвид някоя друга река? Бедечка сега наистина е впрегната в канал и изглежда незначителна, но някога не ще да е било точно така. Попадал съм на доста живописни описания, някъде даже бях чел, че по реката е имало воденици, колкото и странно да звучи, а и в миналото поначало реките ни са били по-пълноводни.

Все пак градът си е имал река и тя, ако и да е малка, заслужава да бъде гордо изобразена на монетите. Градовете в античността (както и сега) са си съперничели упорито, никой не е искал да остане по-назад, а монетите са били отлично пропагандно средство.

По подобен начин има монети на Филипопол, на които са представени цели двама речни богове, възлегнали един срещу друг - единият, естествено, е Хеброс (който тогава е бил много по-пълноводен, има монети на града с изображения на кораб), а вторият трябва да символизира вливащата се в Марица при Пловдив рекичка Пясъчник, за чието пълноводие името й е достатъчно красноречиво (и която днес почти никаква я няма).

За името не съм сигурен, би трябвало да е прилагателно от *Бедек, което може да е название на някаква местност, очевидно от турски и в една и съща група с известния покрай шипченските боеве връх Бедек и село Бедекли на долното течение на Марица.

[Зитко]

Проверих годините на управление на Тулий Максим - оказва се, че той е бил легат още през 162 (или дори края на 161 г.), така че 165 г. е много късна (Луций Вер е почетен за победата си над партите есента на 165 г., а триумфът му е чак на 12 октомври 166 г., когато го удостояват с граждански венец). Ако венецът трябва да се свързва с конкретно събитие, може да става дума за есента на 163 г., когато Луций Вер е получил прозвището Арменски.

По повод превземането на арменската столица Артаксата през 163г. и получаването на прозвището "Armeniacus",Луций Вер сече юбилейни монети,на които е изписано това прозвище - както забелязваме от прикачените картинки,на тия монети той е изобразяван и без лавров венец,което на мен ми говори,че лавровият венец на тези и другите му монети(вкл. и тези от Августа Траяна) не е свързано конкретно с това събитие.Вероятно монетите с лавровия венец са отсечени след края на кампанията срещу Партия и символизира триумфът,с който е удостоен при завръщането си в Рим.Ако това е така,значи строежът на крепостната стена на Августа Траяня дрябва да приключил не по-късно от 166/167г.

[Tyroglyphos]

По повод превземането на арменската столица Артаксата през 163г. и получаването на прозвището "Armeniacus", Луций Вер сече юбилейни монети, на които е изписано това прозвище - както забелязваме от прикачените картинки, на тия монети той е изобразяван и без лавров венец,което на мен ми говори, че лавровият венец на тези и другите му монети(вкл. и тези от Августа Траяна) не е свързано конкретно с това събитие. Вероятно монетите с лавровия венец са отсечени след края на кампанията срещу Партия и символизират триумфа, с който е удостоен при завръщането си в Рим. Ако това е така, значи строежът на крепостната стена на Августа Траяня дрябва да е приключил не по-късно от 166/167г.

И аз мисля, че не е нужно венецът да се свързва с конкретно събитие и следователно не подпомага датировката. Монетата с лавровия венец, която си показал, се датира между 10 декември 163 и 9 декември 164 г.

[Зитко]

Иринополският надпис от 784г., изложен на 2-ри етаж в РИМ Стара Загора

Редактирано Януари 18, 2011 от Зитко

[Ka40]

Иринополският надпис от 784г., изложен на 2-ри етаж в РИМ Стара Загора

Мда, този надпис без съмнение е едно от най-важните откритиа в областта на средновековната археология през последните 20-30 години

[hristo_serafimov]

Малко повече инфо и какво пише на него, може ли?

[Ka40]

Малко повече инфо и какво пише на него, може ли?

Може разбира се

“Възстановиха крепостта деспотите Константин и Ирина, премъдри и благочестиви владетели на ромеите... да им помогне Христос (на тях? На жителите на града?) за опазването на града”

Надписът е открит през 2005 г. при разкопки на ул. “С. Силов” № 81-83 където има част от крепостната стена.

[Tyroglyphos]

Може разбира се

“Възстановиха крепостта деспотите Константин и Ирина, премъдри и благочестиви владетели на ромеите... да им помогне Христос (на тях? На жителите на града?) за опазването на града”

Или по-точно:

"Възобновиха тази крепост господарите на вселената Константин и Ирина, премъдри и всеславни императори на ромеите. Те призовават Христос да бъде пръв бранител на верния град."

[nikey_vv]

Има ли някакви извори за това какви храмове е имало в Августа Траяна.

Разглеждах археологическите разкопки на сайта на РИМ:

Не виждам да са открити никакви храмове. А като всеки римски град би трябвало да има храмове на Юпитер, Минерва и т.н. Форумът и баните са открити, но има ли някакви извори, за други от задължителните постройки?

[nikey_vv]

В "THE CAMBRIDGE ANCIENT HISTORY,VOLUME XII The Crisis of Empire,a.d. 193–337, p.247" пише, че император Септимий Север, през март 202 е посетил Августа Траяна и е присъствал на освещаване на светилище на Зевс Сабазий.

Там цитират G. Mihailov (1963) 120–3 (Septimius Severus in Moesia Inferior and Thrace), но тази книга не успях да я открия в интернет.

Та значи, в Агуста Траяна би трябвало да има храм на Зевс Сабазий.

PP. Ако може модераторите да обединят последните ми 2 поста, за да спазваме правилата на форума.