Отиди на
Форум "Наука"

Теория на относителността: ключови въпроси


Recommended Posts

  • Потребител

Светлинен лъч се движи в гравитационното поле на небесно тяло, в радиална посока. Скоростта му варира с гравитационния потенциал, V, в съответствие с:

(А) Уравнението c'=c(1+V/c^2) произхождащо от емисионната теория на Нютон и експлицитно взаимствано от Айнщайн в периода 1907-1915.

(В) Уравнението c'=c(1+2V/c^2) зададено от окончателния вариант на общата теория на Айнщайн.

(С) Скоростта на светлината не варира с V (остава константа) както твърди Stephen Hawking например.

Кое е вярно: (А), (В) или (С)? Всеки релативист, независимо колко години е пял в захлас химните "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", би трябвало да се опита да отговори на този въпрос. Иначе съвестта му няма да е чиста.

През 1960 г. Pound и Rebka доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Този резултат се съгласува с (А), (В) или (С)? Ако релативистът се престраши да отговори и на този въпрос, той може един ден да се освободи от мъртвата хватка на Айнщайниана. По-вероятно е обаче релативистът да влезе в режим на "crimestop" и да не даде конкретни отговори.

http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen

George Orwell: "Crimestop means the faculty of stopping short, as though by instinct, at the threshold of any dangerous thought. It includes the power of not grasping analogies, of failing to perceive logical errors, of misunderstanding the simplest arguments if they are inimical to Ingsoc, and of being bored or repelled by any train of thought which is capable of leading in a heretical direction. Crimestop, in short, means protective stupidity."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Светлинен лъч се движи в гравитационното поле на небесно тяло, в радиална посока. Скоростта му варира с гравитационния потенциал, V, в съответствие с:

(А) Уравнението c'=c(1+V/c^2) произхождащо от емисионната теория на Нютон и експлицитно взаимствано от Айнщайн в периода 1907-1915.

(В) Уравнението c'=c(1+2V/c^2) зададено от окончателния вариант на общата теория на Айнщайн.

(С) Скоростта на светлината не варира с V (остава константа) както твърди Stephen Hawking например.

Кое е вярно: (А), (В) или (С)? Всеки релативист, независимо колко години е пял в захлас химните "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", би трябвало да се опита да отговори на този въпрос. Иначе съвестта му няма да е чиста.

През 1960 г. Pound и Rebka доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Този резултат се съгласува с (А), (В) или (С)? Ако релативистът се престраши да отговори и на този въпрос, той може един ден да се освободи от мъртвата хватка на Айнщайниана. По-вероятно е обаче релативистът да влезе в режим на "crimestop" и да не даде конкретни отговори.

http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen

George Orwell: "Crimestop means the faculty of stopping short, as though by instinct, at the threshold of any dangerous thought. It includes the power of not grasping analogies, of failing to perceive logical errors, of misunderstanding the simplest arguments if they are inimical to Ingsoc, and of being bored or repelled by any train of thought which is capable of leading in a heretical direction. Crimestop, in short, means protective stupidity."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Уважаеми Пенчо Вълев, понеже съм любопитна личност , бихте ли публикували , трудовете на Антирелативистите на български език, за съжаление не владея Английски и въобще чужди езици , ще ви бъда много благодарен. :v:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Светлинен лъч се движи в гравитационното поле на небесно тяло, в радиална посока. Скоростта му варира с гравитационния потенциал, V, в съответствие с:

(А) Уравнението c'=c(1+V/c^2) произхождащо от емисионната теория на Нютон и експлицитно взаимствано от Айнщайн в периода 1907-1915.

(В) Уравнението c'=c(1+2V/c^2) зададено от окончателния вариант на общата теория на Айнщайн.

(С) Скоростта на светлината не варира с V (остава константа) както твърди Stephen Hawking например.

Кое е вярно: (А), (В) или (С)? Всеки релативист, независимо колко години е пял в захлас химните "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", би трябвало да се опита да отговори на този въпрос. Иначе съвестта му няма да е чиста.

През 1960 г. Pound и Rebka доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Този резултат се съгласува с (А), (В) или (С)? Ако релативистът се престраши да отговори и на този въпрос, той може един ден да се освободи от мъртвата хватка на Айнщайниана. По-вероятно е обаче релативистът да влезе в режим на "crimestop" и да не даде конкретни отговори.

http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen

George Orwell: "Crimestop means the faculty of stopping short, as though by instinct, at the threshold of any dangerous thought. It includes the power of not grasping analogies, of failing to perceive logical errors, of misunderstanding the simplest arguments if they are inimical to Ingsoc, and of being bored or repelled by any train of thought which is capable of leading in a heretical direction. Crimestop, in short, means protective stupidity."

Ако релативистът е от по-умните, той пак няма да даде конкретни отговори но не толкова поради "crimestop" колкото поради "doublethink" - състояние на духа при което вярата в две взаимноизключващи се твърдения е непоклатима:

http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen

George Orwell: "Doublethink means the power of holding two contradictory beliefs in one's mind simultaneously, and accepting both of them. The Party intellectual knows in which direction his memories must be altered; he therefore knows that he is playing tricks with reality; but by the exercise of doublethink he also satisfies himself that reality is not violated. The process has to be conscious, or it would not be carried out with sufficient precision, but it also has to be unconscious, or it would bring with it a feeling of falsity and hence of guilt. Doublethink lies at the very heart of Ingsoc, since the essential act of the Party is to use conscious deception while retaining the firmness of purpose that goes with complete honesty. To tell deliberate lies while genuinely believing in them, to forget any fact that has become inconvenient, and then, when it becomes necessary again, to draw it back from oblivion for just so long as it is needed, to deny the existence of objective reality and all the while to take account of the reality which one denies - all this is indispensably necessary. Even in using the word doublethink it is necessary to exercise doublethink. For by using the word one admits that one is tampering with reality; by a fresh act of doublethink one erases this knowledge ; and so on indefinitely, with the lie always one leap ahead of the truth. (...) It need hardly be said that the subtlest practitioners of doublethink are those who invented doublethink and know that it is a vast system of mental cheating. In our society, those who have the best knowledge of what is happening are also those who are furthest from seeing the world as it is. In general, the greater the understanding, the greater the delusion ; the more intelligent, the less sane."

Ето например как в Айнщайниана безгранично вярват че скоростта на светлината в гравитационно поле е едновременно променлива и постоянна:

http://www.physlink.com/Education/AskExperts/ae13.cfm

"So, it is absolutely true that the speed of light is not constant in a gravitational field [which, by the equivalence principle, applies as well to accelerating (non-inertial) frames of reference]. If this were not so, there would be no bending of light by the gravitational field of stars....Indeed, this is exactly how Einstein did the calculation in: 'On the Influence of Gravitation on the Propagation of Light,' Annalen der Physik, 35, 1911. which predated the full formal development of general relativity by about four years. This paper is widely available in English. You can find a copy beginning on page 99 of the Dover book 'The Principle of Relativity.' You will find in section 3 of that paper, Einstein's derivation of the (variable) speed of light in a gravitational potential, eqn (3). The result is,

c' = c0 ( 1 + V / c^2 )

where V is the gravitational potential relative to the point where the speed of light c0 is measured."

http://www.mathpages.com/rr/s6-01/6-01.htm

"In geometrical units we define c_0 = 1, so Einstein's 1911 formula can be written simply as c=1+phi. However, this formula for the speed of light (not to mention this whole approach to gravity) turned out to be incorrect, as Einstein realized during the years leading up to 1915 and the completion of the general theory. In fact, the general theory of relativity doesn't give any equation for the speed of light at a particular location, because the effect of gravity cannot be represented by a simple scalar field of c values. Instead, the "speed of light" at a each point depends on the direction of the light ray through that point, as well as on the choice of coordinate systems, so we can't generally talk about the value of c at a given point in a non-vanishing gravitational field. However, if we consider just radial light rays near a spherically symmetrical (and non- rotating) mass, and if we agree to use a specific set of coordinates, namely those in which the metric coefficients are independent of t, then we can read a formula analogous to Einstein's 1911 formula directly from the Schwarzschild metric. (...) In the Newtonian limit the classical gravitational potential at a distance r from mass m is phi=-m/r, so if we let c_r = dr/dt denote the radial speed of light in Schwarzschild coordinates, we have c_r =1+2phi, which corresponds to Einstein's 1911 equation, except that we have a factor of 2 instead of 1 on the potential term."

http://www.speed-light.info/speed_of_light_variable.htm

"Einstein wrote this paper in 1911 in German (download from: http://www.physik.uni-augsburg.de/annalen/history/einstein-papers/1911_35_898-908.pdf ). It predated the full formal development of general relativity by about four years. You can find an English translation of this paper in the Dover book 'The Principle of Relativity' beginning on page 99; you will find in section 3 of that paper Einstein's derivation of the variable speed of light in a gravitational potential, eqn (3). The result is: c'=c0(1+phi/c^2) where phi is the gravitational potential relative to the point where the speed of light co is measured......You can find a more sophisticated derivation later by Einstein (1955) from the full theory of general relativity in the weak field approximation....For the 1955 results but not in coordinates see page 93, eqn (6.28): c®=[1+2phi®/c^2]c. Namely the 1955 approximation shows a variation in km/sec twice as much as first predicted in 1911."

http://www.amazon.com/Brief-History-Time-Stephen-Hawking/dp/0553380168

Stephen Hawking, "A Brief History of Time", Chapter 6:

"Under the theory that light is made up of waves, it was not clear how it would respond to gravity. But if light is composed of particles, one might expect them to be affected by gravity in the same way that cannonballs, rockets, and planets are.....In fact, it is not really consistent to treat light like cannonballs in Newtons theory of gravity because the speed of light is fixed. (A cannonball fired upward from the earth will be slowed down by gravity and will eventually stop and fall back; a photon, however, must continue upward at a constant speed...)"

http://www.astronomynotes.com/relativity/s4.htm

"Prediction: light escaping from a large mass should lose energy---the wavelength must increase since the speed of light is constant. Stronger surface gravity produces a greater increase in the wavelength. This is a consequence of time dilation. Suppose person A on the massive object decides to send light of a specific frequency f to person B all of the time. So every second, f wave crests leave person A. The same wave crests are received by person B in an interval of time interval of (1+z) seconds. He receives the waves at a frequency of f/(1+z). Remember that the speed of light c = (the frequency f) (the wavelength L). If the frequency is reduced by (1+z) times, the wavelength must INcrease by (1+z) times: L_atB = (1+z) L_atA. In the doppler effect, this lengthening of the wavelength is called a redshift. For gravity, the effect is called a gravitational redshift."

http://helios.gsfc.nasa.gov/qa_sp_gr.html

"Is light affected by gravity? If so, how can the speed of light be constant? Wouldn't the light coming off of the Sun be slower than the light we make here? If not, why doesn't light escape a black hole? Yes, light is affected by gravity, but not in its speed. General Relativity (our best guess as to how the Universe works) gives two effects of gravity on light. It can bend light (which includes effects such as gravitational lensing), and it can change the energy of light. But it changes the energy by shifting the frequency of the light (gravitational redshift) not by changing light speed. Gravity bends light by warping space so that what the light beam sees as "straight" is not straight to an outside observer. The speed of light is still constant." Dr. Eric Christian

http://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SpeedOfLight/speed_of_light.html

Steve Carlip: "Einstein went on to discover a more general theory of relativity which explained gravity in terms of curved spacetime, and he talked about the speed of light changing in this new theory. In the 1920 book "Relativity: the special and general theory" he wrote: ". . . according to the general theory of relativity, the law of the constancy of the velocity of light in vacuo, which constitutes one of the two fundamental assumptions in the special theory of relativity [. . .] cannot claim any unlimited validity. A curvature of rays of light can only take place when the velocity of propagation of light varies with position." Since Einstein talks of velocity (a vector quantity: speed with direction) rather than speed alone, it is not clear that he meant the speed will change, but the reference to special relativity suggests that he did mean so. THIS INTERPRETATION IS PERFECTLY VALID AND MAKES GOOD PHYSICAL SENSE, BUT A MORE MODERN INTERPRETATION IS THAT THE SPEED OF LIGHT IS CONSTANT in general relativity."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Светлинен лъч се движи в гравитационното поле на небесно тяло, в радиална посока. Скоростта му варира с гравитационния потенциал, V, в съответствие с:

(А) Уравнението c'=c(1+V/c^2) произхождащо от емисионната теория на Нютон и експлицитно взаимствано от Айнщайн в периода 1907-1915.

(В) Уравнението c'=c(1+2V/c^2) зададено от окончателния вариант на общата теория на Айнщайн.

(С) Скоростта на светлината не варира с V (остава константа) както твърди Stephen Hawking например.

Кое е вярно: (А), (В) или (С)? Всеки релативист, независимо колко години е пял в захлас химните "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", би трябвало да се опита да отговори на този въпрос. Иначе съвестта му няма да е чиста.

През 1960 г. Pound и Rebka доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Този резултат се съгласува с (А), (В) или (С)? Ако релативистът се престраши да отговори и на този въпрос, той може един ден да се освободи от мъртвата хватка на Айнщайниана. По-вероятно е обаче релативистът да влезе в режим на "crimestop" и да не даде конкретни отговори.

http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen

George Orwell: "Crimestop means the faculty of stopping short, as though by instinct, at the threshold of any dangerous thought. It includes the power of not grasping analogies, of failing to perceive logical errors, of misunderstanding the simplest arguments if they are inimical to Ingsoc, and of being bored or repelled by any train of thought which is capable of leading in a heretical direction. Crimestop, in short, means protective stupidity."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Ами ...решил си да ни изпитваш, ама щеше да е хубаво, ако знаеше правилния отговор... :biggrin:

Щом е нехомогенно гравиполе, се променя честотата, ако си наблюдател върху тялото към което пада лъчът.

Ако си страничен наблюдател, лъчът се движи по крива, ако МИСЛЕНО можеш да го проследиш по траектория – само не казвай, че тялото не се върти – няма таково. Или, че можеш да "вържеш" КС към светлината.

Не разбрах, какво те притеснява - всичките отговори са верни за случаите си! Ами сега?

А -а-а. Видях - за съвест ставало въпрос, не, че ни изпитваш (релативисти, анти-такива - все тая)... Най-съвестни се оказаха тез, дето употребиха Айнщайн в Хирошима и Нагазаки.

Съвестта ходи по гората, не по хората.

Само да ти припомня, че такива задачки!? – са некоректни, след като не са упоменати условията на измерване. И, че скоростта на светлината не зависи от движенията на източника и е конст само за инерциален наблюдател, в собствената му ИС; за останалите - въпрос на измервания за всеки конкретен случай.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всяка теория търпи малко или много нагласяне от създателя си.Интересно Айнщаин каде точно е нагласил своята теория за да приляга на действителноста?

Въвеждането на Време-пространството ?

Ако нямаше такава дефиниция - време-пространство и най вече огъването му около масивни обекти,как щеще да се обясни промяната на посока на светлината предизвикана от тези масивни обекти? Би трябвало да се обеснява със промяната на скороста на светлината около масивни гравитациони обекти ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пенчо, ти някак си го удари на бягство: хвърляш някакви въпроси и беж, без да коментираш отговорите. Дали от жегата, дали защото отговорите са неудобни? С риск да разруша изграденият в съзнанието ти образ за релативист (къде си намерил толкова объркани релативисти, та ти е толкова ниска летвата за умен релативист?), ще отговоря на тези елементарни въпроси, но искам ти да отговориш на въпроса който ще ти дам накрая. Да почваме:

Светлинен лъч се движи в гравитационното поле на небесно тяло, в радиална посока. Скоростта му варира с гравитационния потенциал, V, в съответствие с:

(А) Уравнението c'=c(1+V/c^2) произхождащо от емисионната теория на Нютон и експлицитно взаимствано от Айнщайн в периода 1907-1915.

(В) Уравнението c'=c(1+2V/c^2) зададено от окончателния вариант на общата теория на Айнщайн.

(С) Скоростта на светлината не варира с V (остава константа) както твърди Stephen Hawking например.

Кое е вярно: (А), (В) или (С)? Всеки релативист, независимо колко години е пял в захлас химните "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", би трябвало да се опита да отговори на този въпрос. Иначе съвестта му няма да е чиста.

Отгиовор: вярни са (В) и (С). Отговор (В) е верен за наблюдател извън гравитационното поле (достатъчно отдалечен). Отговор (С) е верен за неподвижен наблюдател, намиращ се в полето в точка с даденият потенциал. Ако такъв наблюдател тръгне да мери скоростта на светлината, забавянето на времето в тази точка от полето при измерване компенсира точно различната скорост на светлината, и в резултат той ще получи известната константа. Затова никой не се смущава да я мери в земни условия, и дори е влязла в еталона за метъра и секундата.

През 1960 г. Pound и Rebka доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Този резултат се съгласува с (А), (В) или (С)? Ако релативистът се престраши да отговори и на този въпрос, той може един ден да се освободи от мъртвата хватка на Айнщайниана. По-вероятно е обаче релативистът да влезе в режим на "crimestop" и да не даде конкретни отговори.

С риск да те обидя, ще ти кажа право в очите: формулата която даваш не е коректната за експеримента на Паунд и Ребка. Коректната формула, изведена в тяхната работа, може да се види и в Уикипедията. Ако се вгледаш внимателно, там навсякъде пред потенциала седи двойка (цифрата 2). Този резултат няма отношение към скоростта на светлината (нито А, нито В, нито С), той се основава на различният ход на времето при източника и наблюдателя.

Сега, въпросът ми към теб на който очаквам отговор, е следния.

Ако си мислиш, че емисионната теория на Нютон предсказва наличие на гравитационен Доплеров ефект с величина f'=f(1+V/c^2), гръмни се. Емисионната теория не може да предскаже такъв ефект. Представи си обаче, че въпреки здравият разум, някой адепт на тая теория тръгне да те уверява, че тази формула вярно отразява действителността. Ти като здравостоящ на земята антирелативист трябва да му се сопнеш и да го попиташ: тази формула показва, че честотата при източника и при наблюдателя е различна. Примерно това значи, че ако източникът излъчи 10 трептения за секунда, наблюдателят ще вижда 12 трептения за секунда. Но според Нютоновата теория времето е абсолютно - една секунда при наблюдателя е една секунда и по часовника на източника. Пита се тогава, откъде са се взели 2-те излишни трептения, които наблюдателят вижда? Освен формулата да не е коректна.

Тук въпросът е по-дълбок. Щом формулата не е коректна, наблюдението на Паунд и Ребка пряко отхвърля прехвалената Нютонова емисионна теория. Не си ли съгласен?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всяка теория търпи малко или много нагласяне от създателя си.Интересно Айнщаин каде точно е нагласил своята теория за да приляга на действителноста?

Въвеждането на Време-пространството ?

Ако нямаше такава дефиниция - време-пространство и най вече огъването му около масивни обекти,как щеще да се обясни промяната на посока на светлината предизвикана от тези масивни обекти? Би трябвало да се обеснява със промяната на скороста на светлината около масивни гравитациони обекти ?

Наскоро четох че светлината се "огъва" не само от гравитационно поле, ами и от електромагнитно! и на базата на това явление можело да се конструира апарат който напълно да приплъзва Т.Е светлината около обектите тъй че те могат да стават напълно невидими, така че понятието" огънато пространствовреме" е несъсоятелно и може само да се правят някакви несъстоятелни аналогии със същинското огъване. Просто и ясно светлината е материя и като всяка материя тя взаимодейства с веществото и полето,от което е съвсем логично тя да бъде отклонявана от своя път,а дори да бъде и забавяна и спирана! :bigwink:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Наскоро четох че светлината се "огъва" не само от гравитационно поле, ами и от електромагнитно! и на базата на това явление можело да се конструира апарат който напълно да приплъзва Т.Е светлината около обектите тъй че те могат да стават напълно невидими, така че понятието" огънато пространствовреме" е несъсоятелно и може само да се правят някакви несъстоятелни аналогии със същинското огъване. Просто и ясно светлината е материя и като всяка материя тя взаимодейства с веществото и полето,от което е съвсем логично тя да бъде отклонявана от своя път,а дори да бъде и забавяна и спирана! :bigwink:

Точно и аз се чудя,дали като се огъва светлината,от това следва че си променя скороста.По скоро да,но не съм сигурен.

След като Айнщайн се е отказал от "етера" ,все пак той не можеше да остави празно пространство без никакви свойства.И въвежда времепространство,което може да се огъва,по този начин скороста на свтлината си остава константа,и се плъзга по огънатото пространство без да си променя скороста.

А пак кадето няма огънато пространство ,но има "еднакви" разстояния ,които светлината би трявбало да изминава за едно и също време,но тя не го изминава за едно и също време,проблемът се решава чрез по бързо или по бавно вървене на времето.

Излиза че основните въведения на Айнщайн са скороста на светлината която е константа,и въвеждането на времепространство.

Точно така - светлината следва кривината на пространството (структурата на физвакуума определя тая кривина). Движи се по геодезичната линия.

Още по-интересното е, че и телата при свободното си движение следват и те геодезичната линия (инерциално движение). Затова в ИС винаги се измерва С=конст - и още, понеже самите тела са "затворена около собствен център" светлина (вж хипотезата ми), та и техните параметри (форма, дължина) зависят от тази структура на физвакуума (от подложката върху която стават събитията).

Тези две неща: предопределеност на геометрия на телата от ЕМП и движението им по геодезичната линия, точно съвпадат с теорията на относителността: променя се тик-такането на вещевите, като честота на образуване , а и размерът им (времето и дължините се променят, стават ОТНОСИТЕЛНИ)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Точно така - светлината следва кривината на пространството (структурата на физвакуума определя тая кривина). Движи се по геодезичната линия.

Още по-интересното е, че и телата при свободното си движение следват и те геодезичната линия (инерциално движение). Затова в ИС винаги се измерва С=конст - и още, понеже самите тела са "затворена около собствен център" светлина (вж хипотезата ми), та и техните параметри (форма, дължина) зависят от тази структура на физвакуума (от подложката върху която стават събитията).

Тези две неща: предопределеност на геометрия на телата от ЕМП и движението им по геодезичната линия, точно съвпадат с теорията на относителността: променя се тик-такането на вещевите, като честота на образуване , а и размерът им (времето и дължините се променят, стават ОТНОСИТЕЛНИ)

Ами ако не е огънато пространството?

Ако плътноста на този физвакум е по голяма около по масивните обекти,което забавя и пречупва светлината ,която минава покрай тези обекти?

Това също може да се опише като огъването на пространството,но може и да се опише по друг начин.И нещата предобиват друг смисъл.

От каде си сигурен че трябва да се описва като огъването на пространството?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Градацията умни релативисти -> глупави релативисти ->... има продължение, като релативистите от продължението доказват непогрешимостта на Divine Albert's Divine Theory така както продавачът в скеча по-долу доказва виталността на мъртвия папагал:

Owner: Oh yes, the, uh, the Norwegian Blue...What's,uh...What's wrong with it?

Mr. Praline: I'll tell you what's wrong with it, my lad. 'E's dead, that's what's wrong with it!

Owner: No, no, 'e's uh,...he's resting.

Mr. Praline: Look, matey, I know a dead parrot when I see one, and I'm looking at one right now.

Owner: No no he's not dead, he's, he's restin'! Remarkable bird, the Norwegian Blue, idn'it, ay? Beautiful plumage!

........................

Mr. Praline: No, I'm sorry! I'm not prepared to pursue my line of inquiry any longer as I think this is getting too silly!

Предлагам ти да излезеш от анонимност (вероятно си професор който систематично отказва студентите от физиката) като това ще повиши отговорността ти за написаното. Иначе заедно с ученичката ти "Doris" ще продължите да пишете каквото ви падне а аз ще съм непрекъснато в ситуацията на Mr. Praline който накрая е принуден да каже: "No, I'm sorry! I'm not prepared to pursue my line of inquiry any longer as I think this is getting too silly!"

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Пенчо, ти някак си го удари на бягство: хвърляш някакви въпроси и беж, без да коментираш отговорите. Дали от жегата, дали защото отговорите са неудобни? С риск да разруша изграденият в съзнанието ти образ за релативист (къде си намерил толкова объркани релативисти, та ти е толкова ниска летвата за умен релативист?), ще отговоря на тези елементарни въпроси, но искам ти да отговориш на въпроса който ще ти дам накрая. Да почваме:

Отгиовор: вярни са (В) и (С). Отговор (В) е верен за наблюдател извън гравитационното поле (достатъчно отдалечен). Отговор (С) е верен за неподвижен наблюдател, намиращ се в полето в точка с даденият потенциал. Ако такъв наблюдател тръгне да мери скоростта на светлината, забавянето на времето в тази точка от полето при измерване компенсира точно различната скорост на светлината, и в резултат той ще получи известната константа. Затова никой не се смущава да я мери в земни условия, и дори е влязла в еталона за метъра и секундата.

С риск да те обидя, ще ти кажа право в очите: формулата която даваш не е коректната за експеримента на Паунд и Ребка. Коректната формула, изведена в тяхната работа, може да се види и в Уикипедията. Ако се вгледаш внимателно, там навсякъде пред потенциала седи двойка (цифрата 2). Този резултат няма отношение към скоростта на светлината (нито А, нито В, нито С), той се основава на различният ход на времето при източника и наблюдателя.

Сега, въпросът ми към теб на който очаквам отговор, е следния.

Ако си мислиш, че емисионната теория на Нютон предсказва наличие на гравитационен Доплеров ефект с величина f'=f(1+V/c^2), гръмни се. Емисионната теория не може да предскаже такъв ефект. Представи си обаче, че въпреки здравият разум, някой адепт на тая теория тръгне да те уверява, че тази формула вярно отразява действителността. Ти като здравостоящ на земята антирелативист трябва да му се сопнеш и да го попиташ: тази формула показва, че честотата при източника и при наблюдателя е различна. Примерно това значи, че ако източникът излъчи 10 трептения за секунда, наблюдателят ще вижда 12 трептения за секунда. Но според Нютоновата теория времето е абсолютно - една секунда при наблюдателя е една секунда и по часовника на източника. Пита се тогава, откъде са се взели 2-те излишни трептения, които наблюдателят вижда? Освен формулата да не е коректна.

Тук въпросът е по-дълбок. Щом формулата не е коректна, наблюдението на Паунд и Ребка пряко отхвърля прехвалената Нютонова емисионна теория. Не си ли съгласен?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасти Пенчо! Радвам се че се престраши да отговориш, макар и не на зададеният от мен въпрос.

Да, професор съм, но не бих излязъл от анонимност. Поне по две причини. Първата е, че това ще ме постави в неравностойно положение с останалите дискутиращи. Представяш ли си, ще дойде някой скъсан от мен антирелативист и ще почне да се тръшка тука, да съсипе цялата дискусия! Ако искаш равноправие, ела на някоя конференция по проблемите на ТО, там никой не яде антирелативисти. И там ще имаш равната възможност да се изложиш, или ти, или този който ти отговаря.

Втората причина е, че за мен авторитетите в науката нямат никаква тежест. Ако изляза от анонимност, някой може да реши че използувам името си за допълнителна аргументация. Затова предпочитам аргументите да се оценяват само по мисълта и логиката, вложени в тях. Отговорността се носи с тях.

Сега, ще дочакаме ли от тебе някакъв отговор и собствена мисъл, или ще продължиш сам да си пишеш цитати? Ако само ще си пишеш, просто кажи, да знаем да не се намесваме в творческият процес с някакви отговори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С риск да те обидя, ще ти кажа право в очите: формулата която даваш не е коректната за експеримента на Паунд и Ребка. Коректната формула, изведена в тяхната работа, може да се види и в Уикипедията. Ако се вгледаш внимателно, там навсякъде пред потенциала седи двойка (цифрата 2).

Ето къде е проблемът. Pound и Rebka наистина доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Това съм го дискутирал с години, вадил съм литература от интернет, правил съм изчисленията в къщи и т.н. Ти обаче поглеждаш набързо в Уикипедията, виждаш "цифрата 2" и, бидейки анонимен, отричаш формулата f'=f(1+V/c^2) без много да му мислиш. И в очите на околните позициите ни стават равни, а не би трябвало да е така. Има един Михаил Бушев (да не си ти?) който, на един семинар, се провикваше "Това не е вярно!" след почти всяко мое твърдение. Страхотна дискусия се получи.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето къде е проблемът. Pound и Rebka наистина доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Това съм го дискутирал с години, вадил съм литература от интернет, правил съм изчисленията в къщи и т.н. Ти обаче поглеждаш набързо в Уикипедията, виждаш "цифрата 2" и, бидейки анонимен, отричаш формулата f'=f(1+V/c^2) без много да му мислиш. И в очите на околните позициите ни стават равни, а не би трябвало да е така. Има един Михаил Бушев (да не си ти?) който, на един семинар, се провикваше "Това не е вярно!" след почти всяко мое твърдение. Страхотна дискусия се получи.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Пенчо, искрено ти вярвам, че с години си го смятал това. И си прочел какво ли не по интернет. Само дето най-вероятно не си обърнал внимание на оригиналната статия във Physical Review Letters от 1959 г., дето е формулата цитирана и в Уикипедията. Не е добре че толкова време не си обърнал внимание, и че в интернет се шири опростена трактовка на тази формула, получена чрез приближението (1 + 2.V)^1/2 ~ 1 + V за слаби потенциали, от където изчезва мистериозно двойката :biggrin: . А във формулката на Паунд и Ребка изводът се базира на забавянето на времето в точка с гравитационен потенциал, което е пропорционално на (1 + 2.V) - ето я двойката. (заместил съм скоростта на светлината с 1, за да не усложнява формулите). И ако икаш да си коректен, ползвай точната формула. Важен е генезисът, не крайният изглед, който навява на погрешни аналогии.

И внимавай, литературата от интернет не е доказателство. Кой знае кой антирелативист я е писал, при тази липса на контрол.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами ако не е огънато пространството?

Ако плътноста на този физвакум е по голяма около по масивните обекти,което забавя и пречупва светлината ,която минава покрай тези обекти?

Това също може да се опише като огъването на пространството,но може и да се опише по друг начин.И нещата предобиват друг смисъл.

От каде си сигурен че трябва да се описва като огъването на пространството?

господа релативисти, не може пространство да бъде "огънато" как си го представяте? Това налага понятието пространство във самото пространство, и излиза че пространството губи своя геометричен смисъл, след като то се оприличава на някъкъв етер, ефир,вакуум със физични свойства,тоест на материя,съществуваща извън пространството,всяка материя съществува в пространството и пространството няма физични свойства, то не може да се огъва,усуква,не може да се съкращава,и удължава,както това е възможно за материята която съществува във пространството и взаимодейства със себеси, от което пък следва че освен пространство има и понятие време, време за случването на някакво взаимодействие, време за съществуване на обект се определя от случване на събитие с възникването на даден обект, и случване на събитие което унищожава този обект, Т.Е време съществува защото има случване на събитие,процес Т.Е имаме взаимодействие на материя със материя. Е как тогава си представяте забавянето и ускоряването на самото време! това че даден процес се забавя или ускорява не означава че самото време се забавяло или ускорявало. Това са несъстоятелни интерпретации на Айнщайнистите , само и само за да бъде вярна теорията им. Но се оказва че по този начин те само изопачават реалността вместо да я изучават правдоподобно , това е техен мит, "огънато пространство" и "забавено време."
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пенчо, искрено ти вярвам, че с години си го смятал това. И си прочел какво ли не по интернет. Само дето най-вероятно не си обърнал внимание на оригиналната статия във Physical Review Letters от 1959 г., дето е формулата цитирана и в Уикипедията. Не е добре че толкова време не си обърнал внимание, и че в интернет се шири опростена трактовка на тази формула, получена чрез приближението (1 + 2.V)^1/2 ~ 1 + V за слаби потенциали, от където изчезва мистериозно двойката :biggrin: . А във формулката на Паунд и Ребка изводът се базира на забавянето на времето в точка с гравитационен потенциал, което е пропорционално на (1 + 2.V) - ето я двойката. (заместил съм скоростта на светлината с 1, за да не усложнява формулите). И ако икаш да си коректен, ползвай точната формула. Важен е генезисът, не крайният изглед, който навява на погрешни аналогии.

И внимавай, литературата от интернет не е доказателство. Кой знае кой антирелативист я е писал, при тази липса на контрол.

Голяма работа си, професоре (повече от две малки). Това че резултатът на Pound и Rebka удовлетворява уравнението f'=f(1+V/c^2) е ФАКТ признат както в Айнщайниана така и извън Айнщайниана и аз няма да почна да го доказвам само защото ти вчера си погледнал в Уикипедията и нищо не си разбрал. Все пак обаче ще ти заостря вниманието върху следния текст:

http://en.wikipedia.org/wiki/Pound%E2%80%93Rebka_experiment

"The fractional change in energy is given by δE/E, is equal to gh/c^2"

Това да ти прилича на δf/f = V/c^2?

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Голяма работа си, професоре (повече от две малки). Това че резултатът на Pound и Rebka удовлетворява уравнението f'=f(1+V/c^2) е ФАКТ признат както в Айнщайниана така и извън Айнщайниана и аз няма да почна да го доказвам само защото ти вчера си погледнал в Уикипедията и нищо не си разбрал. Все пак обаче ще ти заостря вниманието върху следния текст:

http://en.wikipedia.org/wiki/Pound%E2%80%93Rebka_experiment

"The fractional change in energy is given by δE/E, is equal to gh/c^2"

Това да ти прилича на δf/f = V/c^2?

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Точно така, прилича ми. Защото това е следствие от f'=f(1+V/c^2), което пък е първо приближение от формулата дадена в Уикипедията и която неизвестно защо не ти харесва, но следваща според ефектите на ТО. Съвсем нормално е едно коректно приближение за слаби полета (каквото е полето в дискутираният експеримент) да се приема за факт. Никой не е отменил математиката.

На тебе да не би да ти прилича на нещо друго? Нали не си мислиш, че има нещо общо с Нютоновата емисионна теория? Според която никакво червено отместване не може да има? :w00t:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами ако не е огънато пространството?

Ако плътноста на този физвакум е по голяма около по масивните обекти,което забавя и пречупва светлината ,която минава покрай тези обекти?

Това също може да се опише като огъването на пространството,но може и да се опише по друг начин.И нещата предобиват друг смисъл.

От каде си сигурен че трябва да се описва като огъването на пространството?

Ами ако е огънато пространството? :biggrin:

Така се приказва на инат.

Или, може би си имаш дефиниция за "пространство", та не възприемаш тая, която аз ползвам. Добре. Нека да я видим и тогава ще дискутираме.

Ако си забелязал - принципно съм показал в хипотезата ми какво е пространство, какво е време, какво е маса, какво е заряд, какво е спин, какво е фотон, какви са вълните, какво е сила, какво е структуриране на пространство и т.н. И всички видове взаимодействия показах как стават. И ново - Пето взаимодействие показах, което пък - изцяло допълва и начина на съществуването на живата Природа.

Разказах ви какво е материя, какво е енергия. Как става "инерция", как количествените натрупвания водят до скок в качествени изменения и т.н. Цялостна философия се оформя, заедно с обяснението на съзнанието, интуицията, и т.н...

Показах как се вписват сега известните факти към работната ми хипотеза и още ... много.

Ако не е ясно - може да се пита (не за всички е известна проблематиката на съвременната физика).

не си чел какво казвам в хипотезата ама :" От каде си сигурен че трябва да се описва като огъването на пространството?" - питаш... Ми, чети ... нали затова съм го писал... :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според теорията на относителността,всичко е относително,но на практика абсолютни неща съществуват,например химичните свойства на атомите.Следователно тази теория никога не може да бъде абсолютно вярна,което е най общото и кратко доказателство, че тя е погрешна. Релативизмът официално отрича здравият разум и предлага абсурди , въпреки критиките на много големи учени. В теорията на относителността освен твърдения във вид на постулати, има и две важни твърдения, които са между редовете и нямат собственни постулати. Първото такова е фундаменталното "всичко е относително" а второто е финалното "всичко е хаос" И двете са абсурдни и не могат да бъдат изведени като закони, но се съдържат в тази теория, което дава повод и за съществуването на някой теории за хаоса. Тези теории не по малко абсурдни, защото всяка теория е ред, а хаос е точно обратнто.Друга причина за съществуването на подобни теории е принципа за нарастване на ентропията(хаоса) в термодинамиката. Грешката там е че този принцип е частен , а не общо валиден в космически мащаб, което важи изобщо за всички принципи на термодинамиката. Например ,ако смесването на два различни флуида, води до увеличаването на хаоса, то разслояването (утаяването)на два флуида-го намалява.В релативистката КВ ,основната причина за ядрения синтез е високата температура от милиони градуси, докато налягането е допълнителна предпоставка. Но всички досегашни експерименти за управляем термоядрен синтез са , неуспешни дори при достигане на необходимите изчислени стойности на величините, разчитайки и на квантовото тунелиране.Резултатите показват, че има принципна грешка в основната хипотеза. В действителност при ядреният синтез в звездите високата температура , е следствие от горенето а не е причина за него, докато реалната причина за него е критичната маса , тоест налягането създадено от нея.Теорията на относителността има сериозно противоречие със закона на Фарадей , за електромагнитната индукция . Когато движим метална пръчка напречно на магнитното поле тя се наеликтризира , в двата си края с противоположни заряди. По този начин в земното магнитно поле можем да правим разлика между покой и движение. Втората страна на противоречието се състои в Т. нар парадокс на Фарадей, който е следният.Магнитното поле на овален магнит, не се върти,когато магнитът се върти по оста на полето.Например ако имаме два съосни диска, един метален и един магнитен, като въртим металния диск в напречното магнитно поле създадено от магнита , металът се наеликтризира концентрично-периферията и центърът придобиват противоположни заряди. Това е нормално защото магнита е статичен.Но ако въртим и магнита се оказва че няма никаква промяна в напрежението в металният диск. Той се наеликтризира така сякаш магнита е статичен. Възможни са няколко извода, например че магнитното поле е нещо извън магнита, донякъде независимо от него, а той е като свръх проводник и няма триене за това поле , не го увлича във въртене.Или пък това поле се върти със скоростта на светлината и така въртенето на магнита се оказва близко до нула и няма значение. Във всеки случай координатната система която описва това явление най добре е тази свързана със гравитационното поле. Това означава че има абсолютна координатна система спрямо която магнитното поле е като във покой, а дискът на Фарадей е нещо като магнитен жироскоп, който регистрира своята абсолютна скорост и посока на въртене. Това също може да означава че без гравитация няма и магнитно поле. Според теорията на относителността обаче, при парадокса на фарадей , трябва да считаме статора на машината за отправна координатна система в относителен покой.И тогава всичко си идва на мястото. Но това е погрешно защото тази машина изобщо няма статор по принцип. Тя може да има статор ако ние решим да сложим такъв, но той не е необходим,например в една от конструкциите на машината вместо статор с плоско отвеждащи четки, има втори съосен метален диск , който контактува периферно с първия и се върти самостоятелно. Следователно релативизмът няма никакъв логичен отговор на този експеримент , така както няма отговор и за другите видове жироскопи.

Във формулата Е=m.c2 се откриват няколко проблема . Например при изчисляването на относителната маса предварително се приема , че всеки заряд е константен . По този начин масата и енергията растат със скоростта , така никоя частица не може да достигне светлинна скорост , защото няма как да придобие безкрайна маса. Но според закона за запазване на енергията , при ускоряване чрез привличане , заряда трябва да е променлив , и да намалява при увеличаване на скоростта , а енергията е константна. В този случай потенциалната енергия намалява и се трансформира в кинетична , а при достигане на светлинна скорост зарядът става нула и частицата не може да се ускорява повече , затова нейната скорост не може да надвиши светлинната. Друг проблем се открива когато развием в ред формулата E=m.c2 защото получаваме само класическата кинетична енергия но изобщо не получаваме потенциалната енергия сякаш тя въобще не съществува. Освен това тази кинетична енергия е само относителна, което пък противоречи на Нютоновата механика. Отделен е въпроса дали С е константа или е променлива , и как се получава самата формула , тоест до колко са верни трансформациите на Лоренц. В допълнение може също да се каже че Нютон също има формула E=m.c2 но неговата е валидна за абсолютни вълни в еластична среда. Там , Е , е абсолютната еластичност на средата , m , е нейната плътност (маса), а ,с, е скоростта на вълната. Ето защо като развием в ред тази формула получаваме само кинетичната енергия , тъй като формулата е валидна само за вълни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Според теорията на относителността,всичко е относително,но на практика абсолютни неща съществуват,например химичните свойства на атомите.

Това, разбира се не е вярно; не всичко е относително. Силата в ускоряващи се системи е абсолютна - колкото я измерваш, толкова е.

...

Останалото са инсинуации на "тая тема", всичко е ... ама не е!- затова е излишно да се дискутира. Не всичко е относително - пространство-времето е абсолютно, също. Има си инвариант, който е един и същ, независимо от системата от която го "гледаш".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това, разбира се не е вярно; не всичко е относително. Силата в ускоряващи се системи е абсолютна - колкото я измерваш, толкова е.

...

Останалото са инсинуации на "тая тема", всичко е ... ама не е!- затова е излишно да се дискутира. Не всичко е относително - пространство-времето е абсолютно, също. Има си инвариант, който е един и същ, независимо от системата от която го "гледаш".

чакай,чакай значи било абсолютно, е нали според вас Айнщайнистите времето може да се "забавя" разстоянията да се" разтягат" и свиват като ластик. а сега изведнъж пространството и времето били абсолютни , това си е чисто противоречие във теорията, или сега ще кажете ами то има относително и абсолютно време и пространство, всичко това ми намирисва на нагаждачество , а една теория която се нагажда според обстоятелствата то тя не може да бъде правдоподобна теория. Два лагера са във теоретичната физика, единият е лагерът сматащ че съществува абсолютна относителност , и другият е смятащ че съществува , относителна относителност. :vertag:
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

***

чакай,чакай значи било абсолютно, е нали според вас Айнщайнистите времето може да се "забавя" разстоянията да се" разтягат" и свиват като ластик. а сега изведнъж пространството и времето били абсолютни , това си е чисто противоречие във теорията, или сега ще кажете ами то има относително и абсолютно време и пространство, всичко това ми намирисва на нагаждачество , а една теория която се нагажда според обстоятелствата то тя не може да бъде правдоподобна теория. Два лагера са във теоретичната физика, единият е лагерът сматащ че съществува абсолютна относителност , и другият е смятащ че съществува , относителна относителност. :vertag:

Не си прав. Откакто Петков стартира "СТО е невярна .. дрън дрън..", поне СТО пъти се спомена, че Пространство-Време е абсолют, отправна точка и т.н., но не е относително.. Пространството е относително, времето също, но пространство-време не!

Многократно това нещо бе написано, обсъдено и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Светлинен лъч се движи в гравитационното поле на небесно тяло, в радиална посока. Скоростта му варира с гравитационния потенциал, V, в съответствие с:

(А) Уравнението c'=c(1+V/c^2) произхождащо от емисионната теория на Нютон и експлицитно взаимствано от Айнщайн в периода 1907-1915.

(В) Уравнението c'=c(1+2V/c^2) зададено от окончателния вариант на общата теория на Айнщайн.

(С) Скоростта на светлината не варира с V (остава константа) както твърди Stephen Hawking например.

Кое е вярно: (А), (В) или (С)? Всеки релативист, независимо колко години е пял в захлас химните "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", би трябвало да се опита да отговори на този въпрос. Иначе съвестта му няма да е чиста.

През 1960 г. Pound и Rebka доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Този резултат се съгласува с (А), (В) или (С)? Ако релативистът се престраши да отговори и на този въпрос, той може един ден да се освободи от мъртвата хватка на Айнщайниана. По-вероятно е обаче релативистът да влезе в режим на "crimestop" и да не даде конкретни отговори.

http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen

George Orwell: "Crimestop means the faculty of stopping short, as though by instinct, at the threshold of any dangerous thought. It includes the power of not grasping analogies, of failing to perceive logical errors, of misunderstanding the simplest arguments if they are inimical to Ingsoc, and of being bored or repelled by any train of thought which is capable of leading in a heretical direction. Crimestop, in short, means protective stupidity."

Върхът на кула (височина h) емитира светлина към основата на кулата. Там наблюдател мери честотата и установява че тя е нараснала (Pound-Rebka):

f' = f(1+gh/c^2)

Прилагаме формулата:

(честота) = (скорост на светлината)/(дължина на вълната)

и виждаме че или скоростта на светлината е нараснала:

c' = c(1+gh/c^2) (Айнщайн използва това в периода 1907-1915)

или дължината на вълната е намаляла:

L' = L/(1+gh/c^2)

Заменяме кулата с ускоряваща се ракета с дължина h и ускорение g. Предният край на ракетата емитира светлина към задния. Ако уравнението което Айнщайн използва в периода 1907-1915, c'=c(1+gh/c^2), е вярно, то може да се докаже че скоростта на светлината относно наблюдател стоящ в задния край на ракетата е c'=c+v, където v е скоростта на предния край (в момента на емитиране) относно наблюдателя в задния край (в момента на получаване на светлината).

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Върхът на кула (височина h) емитира светлина към основата на кулата. Там наблюдател мери честотата и установява че тя е нараснала (Pound-Rebka):

f' = f(1+gh/c^2)

Прилагаме формулата:

(честота) = (скорост на светлината)/(дължина на вълната)

и виждаме че или скоростта на светлината е нараснала:

c' = c(1+gh/c^2) (Айнщайн използва това в периода 1907-1915)

или дължината на вълната е намаляла:

L' = L/(1+gh/c^2)

Заменяме кулата с ускоряваща се ракета с дължина h и ускорение g. Предният край на ракетата емитира светлина към задния. Ако уравнението което Айнщайн използва в периода 1907-1915, c'=c(1+gh/c^2), е вярно, то може да се докаже че скоростта на светлината относно наблюдател стоящ в задния край на ракетата е c'=c+v, където v е скоростта на предния край (в момента на емитиране) относно наблюдателя в задния край (в момента на получаване на светлината).

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Не, Пенчо, не може да се докаже. Освен ако не използуваш доказателство тип порочен кръг, като предварително приемеш че доказваното твърдение е вярно. Ако си погледнал дори бегло работите на Айнщайн ще си видял, че той изхожда от същите количествени съотношения, но при него исканото от тебе съотношение не се получава. Значи има още нещо, което ти се изплъзва засега.

Освен това не искам да те смущавам, но защо изобщо използуваш резултатите на Айнщайн, получени при предположения несъвместими с емисионната теория? Защо не ползуваш по-късните му резултати, които са по-точни, и при които имаме винаги c'< c , доказано и опитно?

Но Пенчо, аз те попитах един въпрос. Как се обяснява в тази твоя емисионна теория резултатът на Паунд и Ребка (изместване на честотата на източника в посока повишение) след като в емисионната теория времето е абсолютно, и не може да има гравитационно честотно отместване?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...