Как се казва епископът, който покръства българите през 864/5 година?

[plamen_starbov]

Задавам много странен, може би труден дори, въпрос. Спорно е кога се състои покръстването като дата, има дори и тема по въпроса. Затова ще се насоча към друг детайл - знае ли се името на епископа, покръстил княз Борис I? Или това е забравено име и нищо не се знае за него. Това име не се среща в учебници. Ще кажете: "За какво ти е това име?". Просто от интерес.

[decapitator]

Според Фотий българите по някакво чудо сами приемат християнството. Ако той или църквата му имаха нещо общо, то най-малкото той би бил в течение на случилото се и би ни съобщил името на "покръстителя" на княз Михаил.

[luboznatelnia]

А на мен ми е любопитно да разбера,кой римски император приема официално християнството като религия в римската империя. И дали има такъв, до разпадът на римската империя на западна и източна,империи които са автономни.

[Galahad]

В интерес на истината то не е съвсем сигурно дали Борис е бил кръстен от епископ, та какво остава за името му. След това вече са известни имената на някои от изпратените от Рим, Германия и Византия епископи да покръстват.

[glishev]

В отговорите на папа Николай пише, че сред българите действат презвитери. Дори за архимандрити нищо не се споменава в изворите. Може би никой от византийските покръстители не е бил с епископски сан. Такъв човек би бил тутакси канонизиран след смъртта си.

Формоза Портуенски доста се сдушава с княза, но е отзован обратно в Рим и после в епархията си, когато Борис-Михаил го одобрява за постоянен епископ в България. Не знаем дали Формоза се е ограничил само с легатските си функции или е проповядвал сред българите (и на какъв език ). После Формоза става папа, а още по-късно е обявен за антипапа и посмъртно съден, но това са вече вътрешни работи на Светия престол. Може би и Фотий, и Николай са се притеснявали, че който и да е епископ или архимандрит, оставен за по-дълго в България, ще се сближи прекалено много с българския владетел и като предстоятел на тукашната Църква би се откъснал от юрисдикцията на Константинопол, респективно Рим.

Офф-топик:

@luboznatelnia: Още при Константин Велики, Галерий и Лициний християнството става първо равноправен (311-313 г.), а сетне, вече само при Константин - и официален (между 324-330) култ на империята. Между 337-361 християните започват истинска кампания срещу езичниците. В 361-363 Юлиан за кратко премахва официалния характер на християнството и въстановява официалните и локалните езически култове. В 363-379 има нещо като равновесие, но с превес все пак за християните - Йовиан, Валентиниановците, Валент и Грациан са си все християни. Теодосий Велики завършва процеса, изрично забранявайки езичеството (може би най-късно към 393). Тъй че можеш да пишеш периода 311-393 като преходен и да отдадеш заслугата или на Константин, или, ако си падаш по по-късната дата, на Теодосий.

[luboznatelnia]

В отговорите на папа Николай пише, че сред българите действат презвитери. Дори за архимандрити нищо не се споменава в изворите. Може би никой от византийските покръстители не е бил с епископски сан. Такъв човек би бил тутакси канонизиран след смъртта си.

Формоза Портуенски доста се сдушава с княза, но е отзован обратно в Рим и после в епархията си, когато Борис-Михаил го одобрява за постоянен епископ в България. Не знаем дали Формоза се е ограничил само с легатските си функции или е проповядвал сред българите (и на какъв език ). После Формоза става папа, а още по-късно е обявен за антипапа и посмъртно съден, но това са вече вътрешни работи на Светия престол. Може би и Фотий, и Николай са се притеснявали, че който и да е епископ или архимандрит, оставен за по-дълго в България, ще се сближи прекалено много с българския владетел и като предстоятел на тукашната Църква би се откъснал от юрисдикцията на Константинопол, респективно Рим.

Офф-топик:

@luboznatelnia: Още при Константин Велики, Галерий и Лициний християнството става първо равноправен (311-313 г.), а сетне, вече само при Константин - и официален (между 324-330) култ на империята. Между 337-361 християните започват истинска кампания срещу езичниците. В 361-363 Юлиан за кратко премахва официалния характер на християнството и въстановява официалните и локалните езически култове. В 363-379 има нещо като равновесие, но с превес все пак за християните - Йовиан, Валентиниановците, Валент и Грациан са си все християни. Теодосий Велики завършва процеса, изрично забранявайки езичеството (може би най-късно към 393). Тъй че можеш да пишеш периода 311-393 като преходен и да отдадеш заслугата или на Константин, или, ако си падаш по по-късната дата, на Теодосий.

не разбрах, къде възниква първо християнството, като официялна религия в източната империя наречена Византия или в западната,?

[glishev]

Това е офф-топик, luboznatelnia.

Между Константин и Теодосий империята си е една. Така че е официална религия на цялата империя. А няколко години преди римляните арменците и етиопците вече са приели християнството за своя държавна религия. Разбирай го така: в ІV в. християнството получава официално рамо от Британия до Червено и Каспийско море.

Темата обаче е за друго - за първите епископи в България.

[RIZAR]

Няма име на първия български епископ , защото българите са покръстени от св. апостол Андрей . Преки негови ученици са Ина , Пина и Рима.

При Фотий и Николай - съответно Константинополски патриарх и римски папа има само конфенсиране - т.е. отказване от "българското''(скитското) верую и приемане на институционализираното под диктата на Рим и Константинопол ортодоксално (Православно) християнство.

[Thorn]

Няма име на първия български епископ , защото българите са покръстени от св. апостол Андрей . Преки негови ученици са Ина , Пина и Рима.

При Фотий и Николай - съответно Константинополски патриарх и римски папа има само конфенсиране - т.е. отказване от "българското''(скитското) верую и приемане на институционализираното под диктата на Рим и Константинопол ортодоксално (Православно) християнство.

А един мармот завиваше шоколади в станиол